ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2014 гр.София, 19 ноември 2014 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 23 октомври 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ ДАРИЯ ПРОДАНОВА БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
1.
НИКОЛА ХИТРОВ
19. ЗЛАТКА РУСЕВА
2. РОСИЦА КОВАЧЕВА
20. ДИЯНА ЦЕНЕВА
3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА
21. МАРИЯ ИВАНОВА
4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
22. МАРИАНА КОСТОВА
5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
23. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
6. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
24. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
7. ТЕОДОРА НИНОВА
25. МАРИО ПЪРВАНОВ
8. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
26.
ЕМИЛ МАРКОВ
9. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
27. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
28. ЕМИЛ ТОМОВ
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
29. АЛБЕНА БОНЕВА
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
30. СВЕТЛА ДИМИТРОВА
13. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
31. БОНКА ДЕЧЕВА
14. ЛЮБКА БОГДАНОВА
32. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
15. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
33.
ЖИВА ДЕКОВА
16. ВЕСКА РАЙЧЕВА
34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
17. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
18. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
36. ТОТКА КАЛЧЕВА 2
37. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
49. БОЯН ЦОНЕВ
38. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
50. ИРИНА ПЕТРОВА
39. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
51. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
40. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
52.
РОСИЦА БОЖИЛОВА
41. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
53. ДРАГРОМИР ДРАГНЕВ
42. ОЛГА КЕРЕЛСКА
54. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
43. ЗОЯ АТАНАСОВА
55. КОСТАДИНКА НЕДКОВА
44. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
56. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
45. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
57. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
46. БОРИС ИЛИЕВ
58. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
47. БОНКА ЙОНКОВА
59.
ЛЮБКА АНДОНОВА
48. ДИАНА ХИТОВА
60. АННА БАЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова постави на разглеждане тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия докладвано от съдия Емил Томов Тълкувателно дело № 2 /2014 г. на ОСГТК на ВКС е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 27.01.2014 г. на основание чл.128, ал.1 ЗСВ по предложение от заместник-председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС , по следния въпрос: Обусловено ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК висящото гражданско дело , спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, от административното дело, образувано по оспорване на същия с искане да бъде обявен за нищожен или отменен.
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Противоречива практика по прилагането на чл. 229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК е постановена по реда на чл.274, ал.2Чл. 274. ⚖️ Практика (25) Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Оспорване на вземането на присъединен кредитор ГПК от състави на ГК на ВКС при осъществен инстанционен контрол на определения за спиране на производства по дела с предмет трудови спорове , когато прекратяването на трудовото правоотношение е свързано с прилагането на приета от Министерски съвет наредба , оспорена като подзаконов нормативен акт по реда на чл. 185Чл. 185. ⚖️ Практика (3) (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд. (2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Право на оспорване-195 АПК пред Върховен административен съд и делото е висящо.
При застъпените две становища : за липса , респ. за наличие на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК между административното производство и гражданското дело , в стълкновение влизат съображенията по въпроса какви ще бъдат последиците от прогласената по този ред нищожност 3 спрямо действието на правните норми , приети с акт, нищожен като нормативен източник , за периода на ефективно регулиране.
Според едното становище връзка между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК не е налице, тъй като съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизането му в сила и няма обратно действие, т.е. правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват и правоотношенията между страните по гражданския спор ще бъдат уредени съобразно него
- чл.195Чл. 195. ⚖️ Практика (10) (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Субсидиарно прилагане АПК.
Правните последици от отменения, или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт , трябва да бъдат уредени от съответния административен орган в срок от три месеца след влизане в сила на решението на административния съд. Този изрично регламентиран ред за уреждане на правните последици, предоставен на административния орган, а не на гражданския или на административния съд , е липсващата предпоставка за преюдициалност на административното дело спрямо висящия граждански спор .Висящността на производството по оспорване пред Върховния административен съд не е пречка съдът по гражданското дело да не приложи подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по-горна степен, приет е без законова делегация или е необнародван, въпреки че това се изисква.
Според другото становище, предпоставките на чл. 229, ал.1 ,т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК са налице. Решението на административния съд за обявяване нищожността на подзаконовия нормативен акт има обуславящо значение за гражданското дело , по което същият е приложим , тъй като обявяването на нищожността има обратно действие от момента на издаване на нормативния акт, а не от момента на влизане в сила съдебното решение за прогласяването й.
В тази връзка се изтъква , че административният съд е длъжен да следи служебно за валидността на оспорения подзаконов нормативен акт и може да го обяви за нищожен, дори да липсва искане за това (чл.168, ал.2 във връзка с чл.196Чл. 196. ⚖️ Практика (7) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Раздел IV. Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт Право и срок за обжалване АПК). При обявена нищожност на подзаконов акт следва да се счете , че същият въобще не е породил правни последици и това обстоятелство следва да бъде съобразено от гражданския съд , който решава въпрос , свързан с приложението му.
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище . С приемането на АПК е регламентирано оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове като самостоятелно контролно-отменително административно производство (чл.1, т.1 ; чл. 185Чл. 185. ⚖️ Практика (3) (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд. (2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Право на оспорване-195 АПК) . Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал.1Чл. 195. ⚖️ Практика (10) (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Субсидиарно прилагане АПК).
Оспорването, което се съобщава по ред , по който се съобщава и оспорването на общите админсистративни актове , не спира действието на акта , освен ако съдът не постанови изрично друго (188 във вр. с чл.181Чл. 181. ⚖️ Практика (4) (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. (2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. (3) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Влязлото в сила определение за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в "Държавен вестник". (5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на "Държавен вестник". Страни АПК ). Както определението на административния съд за спиране действието на подзаконов нормативен акт , така и решението 4 му се обнародват по начина , по който е бил обнародван актът , което сочи еднаквата им степен на задължителност и сила от този момент .
Щом АПК изрично регламентира действието на отменителното решение на съда от момента на влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с действието на оспорения нормативен акт , уредено отделно в чл. 190, ал.1Чл. 190. (1) Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. (2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването. Подсъдност и състав на съда АПК , няма основание правните последици от акта, действал като норма за поведение при висящо негово оспорване , да бъдат отречени като ненастъпили. Нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но в случая законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен .
Съдът по висящ граждански спор също следва да съобрази специалния характер на чл. 190, ал.1, във вр. чл. 195Чл. 195. ⚖️ Практика (10) (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Субсидиарно прилагане АПК като правила , регулиращи действието на правен източник. При прогласена нищожност включително , законът изрично в чл.195, ал.2Чл. 195. ⚖️ Практика (10) (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Субсидиарно прилагане АПК е определил правните последици от акта като „възникнали” и на следващо място е посочил , че административният орган , а не съдът е компетентен за преуреждането им.
Ето защо и съгласно чл. 196Чл. 196. ⚖️ Практика (7) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Раздел IV. Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт Право и срок за обжалване АПК в случая не намира приложение общата уредба за правомощията на административния съд при нищожност или отмяна на административен акт по чл. 173Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК, нито общите правила, свързани с последиците от това. Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила
- ефект пряко относим към нормотворческия процес.
При действието на чл. 195Чл. 195. ⚖️ Практика (10) (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Субсидиарно прилагане АПК административният орган следва да уреди и правоотношения , които са в обсега на приключил , или висящ съдебен гражданско-правен спор . Дори да е страна в конкретно административно или гражданско правоотношение , възникнало по силата на отменения или нищожен подзаконов нормативен акт , при изпълнение на предписанието в чл. 195, ал.2Чл. 195. ⚖️ Практика (10) (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Субсидиарно прилагане АПК органът ще действа в друго качество и с оглед възложена му изрична компетентност при уреждане и регулиране на обществени отношения , а не като страна в правоотношение .
Изричното законово указание, че правни последици са възникнали при прилагане нормите на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт , не е в стълкновение с правомощието на съда по чл. 15 , ал.3 , във вр. с чл. 14Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. (2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. (3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от правилото на чл. 15 , ал.3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. ЗНА и неговото приложно поле. Съгласно чл.15, ал.1Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от повисока степен .Следва указанието в чл. 15, ал.3 (предишна ал. 2
- ДВ, бр. 46 от 2007 г.) , че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Принципът за съответствие е доразвит в раздел ІІІ АПК , но следва да се съобрази целта на уредбата. Широко очертано, приложното поле на 5 чл. 15 ,ал.3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. ЗНА цели да осигури ефективност, включително срочност в правоприлагането, като едновременно с това гарантира правилността на съдебното решение с оглед върховенството на закона. Уредбата в чл. 185Чл. 185. ⚖️ Практика (3) (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд. (2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Право на оспорване-195 АПК има за цел да отстрани колизията занапред, като ангажира контролно-отменителната компетентност на един конкретен съд , за да бъдат приведени в изискуемото съответствие правните източници.
Това, че при последващо законодателно развитие изрично се уреди специално контролно-отменително административно производство и подзаконови нормативни актове могат бъдат оспорвани от широк , макар и контролиран с оглед правния им интерес кръг лица , предвиди се решението на административния съд по този въпрос да е задължително и да ползва всички , същото да се обнародва , а от него да следва задължение за издателя на акта служебно да уреди последиците , с нищо не променя неотлагаемостта на съдържащото се в чл. 15, ал.3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. ЗНА колизионно правило, чийто адресат е всеки правоприлагащ съд.
В хипотеза на противоречие, чл.15,ал.3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. ЗНА повелява на съда като правораздавателен орган да прилага по
- високият по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор , без оглед на това дали друг съд се занимава с въпроса за същото противоречие и на какво основание. Висящото производство по чл. 185Чл. 185. ⚖️ Практика (3) (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд. (2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Право на оспорване-195 АПК не може да освободи от задължението да се правораздава по конкретните спорни правоотношения.
Правната санкция , която съдът по висящ граждански или търговски спор следва да даде на последиците от прилагането на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт , предписвал спазено от едната или двете страни в правоотношението правило за поведение , или при упражнени правомощия от едната спрямо другата страна в правоотношението, не е обусловена от съдържанието на решението на административния съд по чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) При отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Съдебното решение има действие по отношение на всички. Обнародване на съдебното решение АПК.
Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК. Това обуславя и дължимата от общия съд преценка относно настъпилите последици от прилагането на акта , предвид отликата между онази материална нищожност , осъществила се в нарушение или заобикаляне на закона и случаите , при които волеизявления или други правопораждащи факти са резултат от регулативното действие на източник на правото, засегнат от порок.
Законът предписва зачитане на това действие именно като нормативно регулира ефекта на отменителния административно-съдебен акт занапред , включително при прогласена нищожност. Подходът на законодателя да зачита произведените последици не е изключение ,аналогично е разрешението и при трудов договор , обявен по съдебен ред за нищожен (чл.75 КТ ). Спирането на производството по делото е изключение. Поради това и основанията са стриктни , а при мнозинството от тях е уредено и задължение за служебно възобновяване.
Основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК има предвид обусловеност , която се основава на 6 връзката между субективните права и правопораждащите ги факти , като съдържание на конкретните правоотношения. Административното дело , чиито предмет не са засегнати субективни права на оспорващия или породени негови задължения , а правната норма
- чрез оспорване акта по нейното приемане, не може да създаде необходимата по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК зависимост.
Решението на административния съд по отмяна на подзаконов нормативен акт е с нормативно значение занапред, подобно на решенията на Конституционния съд. При изтъкнато противоречие на приложим закон с Конституцията е регламентирано изрично основание за спиране на гражданското дело (чл. 229, ал.1, т.6Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК), която норма не може да се тълкува разширително и да намери приложение при оспорване на подзаконови нормативни актове.
Правилото на чл.229, ал.1, т.6Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК (предишна чл.182, ал.1Чл. 182. ⚖️ Практика (3) Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Представяне на документи на хартиен носител, б.ж ГПК,отм.) в своята изричност и изчерпателност показва , че за разлика от случаите на противоречие на приложим закон с Конституцията , при изтъквано противоречие на подзаконов нормативен акт с друг , по-висш по степен , законодателят изисква разглеждането на делата да продължи , независимо от образуваното производство по изрична отмяна на акта.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд
РЕШИ:
Висящото гражданско дело , спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт , не е обусловено по смисъла на чл.229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК от решението по административното дело , образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ ……………..... ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА………….. ТАНЯ МИТОВА………………….. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА…………... ПЛАМЕН СТОЕВ…………………. ДАРИЯ ПРОДАНОВА…………..... БОЙКА СТОИЛОВА.…………...... 7 ЧЛЕНОВЕ:
1. НИКОЛА ХИТРОВ………………………..
31. БОНКА ДЕЧЕВА .....………………………
2. РОСИЦА КОВАЧЕВА………….................
32.
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА………………......
3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА……………............
33. ЖИВА ДЕКОВА…………..…......................
4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА….…...............
34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА...........................
5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ....…...………………
35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ………………….
6. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ .........…..…………..
36. ТОТКА КАЛЧЕВА …………......................
7.
ТЕОДОРА НИНОВА.…….…….................
37. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА ………………....
8. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА………………...
38. ВАСИЛКА ИЛИЕВА ……............................
9. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА……................
39. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ……………...........
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА……...............
40. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ……........................
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА .........…...…………
41.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА……………….........
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ…………….
42. ОЛГА КЕРЕЛСКА ……………………........
13. СВЕТЛА ЦАЧЕВА ………..…………......
43. ЗОЯ АТАНАСОВА ……………………........
14. ЛЮБКА БОГДАНОВА ..........……………
44. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ .…………………….
15. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА..................
45. ВЕСЕЛКА МАРЕВА……………………….
16. ВЕСКА РАЙЧЕВА .…………...…………..
46.
БОРИС ИЛИЕВ............……………………..
17. МАРИЯ СЛАВЧЕВА…………….……….
47. БОНКА ЙОНКОВА………………………...
18. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА………………..
48. ДИАНА ХИТОВА…………………………..
19. ЗЛАТКА РУСЕВА….....................………..
49. БОЯН ЦОНЕВ..........………………………..
20. ДИЯНА ЦЕНЕВА………...……...………..
50. ИРИНА ПЕТРОВА………………………....
21. МАРИЯ ИВАНОВА……………….………
51.
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА……………....
22. МАРИАНА КОСТОВА…...........................
52. РОСИЦА БОЖИЛОВА.……………………
23. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА..…...……………
53. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ……………………
24. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА……................
54. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ………………....
25. МАРИО ПЪРВАНОВ........………………..
55. КОСТАДИНКА НЕДКОВА……………….
26. ЕМИЛ МАРКОВ…………………..............
56.
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА……………...........
27. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА………………….
57. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА…………………....
28. ЕМИЛ ТОМОВ………………....................
58. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА………………....
29. АЛБЕНА БОНЕВА……………………......
59. ЛЮБКА АНДОНОВА………………...........
30. СВЕТЛА ДИМИТРОВА……………….....
60. АННА БАЕВА ………………………............
Източник: ВКС (PDF)