ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2020 гр.София, 30.05.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в съдебно заседание на 07 април 2022 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТГК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:
1.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
12. ЕМИЛ ТОМОВ
2. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
13. АЛБЕНА БОНЕВА
3. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
14. БОНКА ДЕЧЕВА
4. ВЕСКА РАЙЧЕВА
15. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
5. ПЛАМЕН СТОЕВ
16. ЖИВА ДЕКОВА
6. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
17. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
7. ДИЯНА ЦЕНЕВА
18. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
8. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
19.
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
9. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
20. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
10. МАРИО ПЪРВАНОВ
21. ЗОЯ АТАНАСОВА
11. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
22. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 1
23. БОРИС ИЛИЕВ
39. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
24. БОНКА ЙОНКОВА
40. ВАНЯ АТАНАСОВА
25. БОЯН ЦОНЕВ
41. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
26. ИРИНА ПЕТРОВА
42. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
27.
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
43. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
28. РОСИЦА БОЖИЛОВА
44. ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
29. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
45. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
30. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
46. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
31. КОСТАДИНКА НЕДКОВА
47. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
32. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
48. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
33. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
49. МАРИЯ ХРИСТОВА
34.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
50. ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
35. МАЙЯ РУСЕВА
51. СОНЯ НАЙДЕНОВА
36. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
52. ИВАНКА АНГЕЛОВА
37. ЕРИК ВАСИЛЕВ
53. АНЕЛИЯ ЦАНОВА
38. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Красимира Ковачка постави на разглеждане тълкувателно дело № 5 по описа за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия МАРИО ПЪРВАНОВ Тълкувателно дело №5 от 2020 г. на ОСГТК е образувано с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 30.10.2020 год. на основание чл. 292Чл. 292. ⚖️ Практика (4) При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Касационно решение ГПК по предложение на състав на ВКС за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. от ЗЗД
- нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си ?” По реда на т.7.3 от Правилата за приемане на тълкувателни решения ОСГТК на ВКС на 11.02.2021 г. реши повдигнатият за тълкуване въпрос да се редактира по следния начин: „Нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?” Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По така поставения въпрос има противоречива съдебна практика.
Според едното становище, когато към момента на сключването на сделката лице, което не е поставено под запрещение, не е могло да разбира 2 и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е налице основание за унищожаемост по чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. Това е правната квалификация на иска, защото липсата на воля /при едностранните сделки/ и на съгласие /при договорите/ по смисъла на чл.26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр.1, пр. 2 ЗЗД трябва да е съзнавана.
Според другото становище унищожаем на основание чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна.
Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище по следните съображения: Недействителността на правните сделки е родово понятие. То обхваща всички сделки с недостатък, предвиден в закона. Едно от деленията на недействителните сделки с най-голямо практическо значение е според характерната последица
- нищожни и унищожаеми. Основанията за нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в разпоредбите на чл. 26Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. – 33 ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци /юридически факти/, които осуетяват настъпването на правното действие на договора от самото начало или откриват възможност за заличаване на породените правни последици с обратна сила.
Недействителността не се изчерпва с посочените в чл. 26Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. – 33 ЗЗД основания за нищожност и унищожаемост. Това са само две от формите на недействителността, а останалите са уредени всяка отделно на съответното място, т.е. за тях няма установени общи правила. Съобразно чл. 44Чл. 44. ⚖️ Практика (5) Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. 4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ ЗЗД правилата относно договорите се прилагат съответно към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана. Унищожаемостта е по-лек порок на договора, затова той може да бъде саниран изрично
- чрез потвърждаването му от страната, в чийто интерес законът я допуска, или чрез отстраняване на ощетяването от другата страна, както и чрез конклудентни действия
– доброволно изпълнение на договора от засегнатия и бездействието му в давностния срок.
Дееспособни лица са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставените под ограничено запрещение, когато сключват сделките по чл.4, ал.2 ЗЛС – „обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“ Разпоредбата на чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД урежда 3 отношенията, когато сключилият договора няма настойник, нито попечител /ако имаше, би се поставил въпросът за спазване на режима на настойничеството и попечителството/.
Според правното му положение той може да сключи договора сам /дееспособен е/, но при сключването не е бил способен да действа разумно. Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си /чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД/.
Унищожението на такъв договор съгласно чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Съобразно чл. 32Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност.
Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи
– от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. Кратката тригодишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията си е трайна и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период от три години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните интереси и същевременно да се защитава правната сигурност.
Според законодателя бездействие в продължение на повече от три години е недопустимо. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие”
– без намерение за обвързване.
Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“
- съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“.
Ето защо фактическият състав на чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. За разлика от това, в мотивите по т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е 4 приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например
– изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване
– на шега, като учебен пример и др. подобни/.
Това определение за нищожността на посоченото основание е дадено във връзка с въпроса относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът. В случаите на чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение.
Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни
- алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни.
В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Този извод следва и от тълкуването на разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД в тяхната взаимовръзка. Според ал.2, пр.1, за да бъде искано унищожение от наследниците след смъртта на лицето, трябва преди смъртта да е поискано поставянето му под запрещение. Това изискване на закона има смисъл само когато причината за неспособността е трайна
– резултат от интелектуално затруднение и психично разстройство.
Друг тълкувателен резултат противоречи на систематическото тълкуване на двете алинеи на чл.31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. Първата хипотеза, уредена в чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД, изрично посочва унищожаването на „такъв договор“, като несъмнено има предвид договор с пороците в предходната разпоредба. За временни състояния не може да се иска поставяне под запрещение и разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД при такова ограничително тълкуване остава без възможност за прилагане.
Законодателят изрично е предвидил, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. С 5 включването на такъв договор като част от института на унищожаемостта се защитава правната сигурност, която предпочита обвързващата сила на изявената воля, дори когато вътрешната воля не е формирана нормално.
В този случай договорът поражда действие, но неговото действие зависи от лицето с опорочено волеизявление. Възприемането на ограничително тълкуване на разпоредбата на чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД, при което тя да се прилага само при кратковременен и преходен характер на фактическата неспособност, може да доведе до нарушаване правата на хората с увреждания. Ще бъдат лишени от дееспособност лицата с интелектуални затруднения и психични разстройства извън реда и обхвата на специално предвидената законова процедура за това по чл.336
– чл.340Чл. 340. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение. Глава двадесет и девета. СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството ГПК.
Според чл.12, т.2Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок от Конвенцията за правата на хората с увреждания България е задължена да признава правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали лица във всички сфери на живота. Не може по тълкувателен път да се извеждат непредвидени изрично ограничения на дееспособността на тези хора. Всеки човек, независимо от наличието на интелектуални затруднения и психични разстройства, има право да упражнява лично правата си.
Хората с увреждания не трябва да се възприемат като лица, отклоняващи се от медицинските норми, а като субекти, на които следва да се гарантира чрез комплекс от мерки, наравно с другите, възможността да упражняват лично правата си и да участват пълноценно в живота на обществото. В мотивите на решение №12 от 17.07.2014 г. по конст. дело №10/2014 г. на Конституционния съд на Република България е посочено изрично важното значение на института за поставяне под запрещение.
Чрез него се осигурява, че лицата с психически увреждания ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, поефективен начин за защита на техните интереси. Тези ограничения имат и друг ефект
– охраняват и правата на третите лица, които също могат да бъдат засегнати от правните действия на лицата с психически увреждания, т.е. защитават сигурността на гражданския оборот.
Ограничително тълкуване на разпоредбата на чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД би поставило и въпросите: кога състоянието на интелектуално затруднение и психично разстройство е трайно; кога един период в такова състояние е продължителен; може ли по тълкувателен път като универсален критерий да се изведе определеният от законодателя давностен срок за предявяване на унищожаемостта; как може да се обоснове, че период от две години и десет месеца не е продължителен, а този от три години е такъв, при наличие и на други специални разпоредби за погасителната давност като тази на чл. 44 ЗН.
Приемането, че такива договори са нищожни би могло в определени хипотези да засегне интересите и на фактически неспособния поради свое трайно интелектуално затруднение и психично разстройство човек. Не е изключено да има случаи, в които след отпадане на 6 фактическата неспособност, напр. излизане на човека от интелектуалното му затруднение или психично разстройство, или назначаването на настойник, той да иска да се ползва от получена или очаквана престация по договора, а насрещната страна или дори трето лице да се опита да му противопостави порока на сделката.
Липсата на целения от страните правен ефект от нищожния договор може често да е причина за очевидно несправедливи резултати. Това са случаите, при които именно страната по договора, която е била недобросъвестна, се позовава на липсата на правно действие и съответно иска да отпадне възможността на другата страна да упражни спрямо нея правото си да иска реално изпълнение, да развали договора и да получи обезщетение за вреди.
Следователно няма легални, теоретични или практически основания да се приеме, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е нищожен, а не унищожаем. По изложените съображения, на основание чл.124, ал.1, т.2 ЗСВ общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България
РЕШИ:
Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ................................... ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА............................ ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА....................................... ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА................................... ВАСИЛКА ИЛИЕВА......................................
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА............................ СНЕЖАНКА НИКОЛОВА.............................. ТОТКА КАЛЧЕВА........................................... 7 ЧЛЕНОВЕ:
1. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ............................
28. РОСИЦА БОЖИЛОВА..- О.М............
2. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА........................
29. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ........................
3. МАРГАРИТА СОКОЛОВА.................
30.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ..- О.М.......
4. ВЕСКА РАЙЧЕВА..- О.М...................
31. КОСТАДИНКА НЕДКОВА.................
5. ПЛАМЕН СТОЕВ.................................
32. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА..- О.М.........
6. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА....................
33. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ......................
7. ДИЯНА ЦЕНЕВА.................................
34.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА..- О.М..........
8. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА...................
35. МАЙЯ РУСЕВА....................................
9. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА.......................
36. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА....................
10. МАРИО ПЪРВАНОВ..........................
37. ЕРИК ВАСИЛЕВ...................................
11. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА.....................
38.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА..................
12. ЕМИЛ ТОМОВ....................................
39. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА...............
13. АЛБЕНА БОНЕВА..............................
40. ВАНЯ АТАНАСОВА...........................
14. БОНКА ДЕЧЕВА.................................
41. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ......................
15. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА......................
42.
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА..- О.М..............
16. ЖИВА ДЕКОВА...................................
43. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ.....................
17. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА....................
44. ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА.....................
18. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА....................
45. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА..- О.М.
19. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА........................
46.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА..........................
20. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА........................
47. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА....................
21. ЗОЯ АТАНАСОВА..............................
48. ТАНЯ ОРЕШАРОВА..- О.М...............
22. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ........................
49. МАРИЯ ХРИСТОВА............................
23. БОРИС ИЛИЕВ......................................
50.
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА.........................
24. БОНКА ЙОНКОВА..- О.М..................
51. СОНЯ НАЙДЕНОВА...........................
25. БОЯН ЦОНЕВ........................................
52. ИВАНКА АНГЕЛОВА..- О.М............
26. ИРИНА ПЕТРОВА................................
53. АНЕЛИЯ ЦАНОВА.............................
27. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА................. 8 ОСОБЕНО МНЕНИЕ по тълкувателно дело № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС При тълкуването на чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД и на чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД ОСГТК на ВКС зачете общото в двете основания за недействителност на договорите, които се прилагат и за едностранните сделки (чл. 44Чл. 44. ⚖️ Практика (5) Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. 4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ ЗЗД)
- липсата на воля.
Прие се, че след като лицето, сключило договора, е дееспособно, разграничителният критерий провеждат „съзнаваната“, респ. „несъзнаваната липса на воля“. Критерият е използван в преобладаващата практика и в по-старата доктрина. Той поставя в първата група договорите, сключени от дееспособно лице, изразило „съзнавана“ липса на воля
- поради насилие, шега или учебен пример. Те са нищожни, съгласно чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД.
Във втората група попадат договорите, сключени от дееспособно лице, изразило „несъзнавана липса на воля“. Прие се да е без значение дали неспособността да се разбират или да се ръководят действията има временен и преходен характер (само при сключването на договора) или има траен характер (и при сключването на договора). Така във втората група остават договорите от дееспособно лице, което към сключването на договора страда от психическо увреждане (например олигофрения, дебилност, алцхаймер) или от старческо слабоумие, а е трайно неспособно да разбира или да ръководи действията си.
Те създадоха противоречието в практиката на ВКС и провокираха промяна в по-новата доктрина. Според възприетия разграничителен критерий обаче тези договори са унищожаеми, съгласно чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. Възприетият критерий акцентира върху дееспособността на лицето, сключило договора. Дееспособността обаче се придобива по формален критерий
- с навършване на 18 годишна възраст (чл. 2 ЗЛС). Може да бъде ограничена или изгубена със съдебно решение.
Решението по чл. 5 ЗЛС действа за всички, но занапред и не засяга сключените договори (ППлВС №5/13.02.1980 г.). Поставеният акцент не отчита, че и дееспособно лице може да сключи нищожен договор по чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД и не се базира на закона. Основанието по чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД изисква липсата на поне един от конститутивните елементи на волеизявлението
- при сключването на договора дееспособното лице да не е могло да разбира (интелектуалния елемент) или да ръководи действията си (волевия).
Чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД визира дееспособността, но не тя обяснява разликата с чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД. Когато неспособността на дееспособното лице е временна и преходна
- проявена само при сключването на договора,
- той е унищожаем по чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. Когато неспособността е трайна
- за продължителен период от време, проявена също така при сключването на договора,
- той е нищожен по чл. 9Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД.
Това е и разграничителният критерий, изводим пряко от изказа на законодателя. Обясняват го конститутивните елементи на волеизявлението. Не се нуждае от граматическо тълкуване. Чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД не го опровергава. Разпоредбата не обяснява фактическия състав на правото на унищожаване на договора по чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД, нито му придава допълнителни предпоставки. Чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД предвижда допълнителни, алтернативни предпоставки то да премине към наследниците.
Това не е необичайно за потестативните права. Например в чл. 327Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. (2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен. (3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. Продължаване на делото при смърт на ответника ГПК са допълнителните предпоставки за преминаване на правото на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака или на унищожаването му към наследниците. Провеждането на този, а не на възприетия разграничителен критерий от ОСГТК на ВКС, се основава на закона и постига справедливи резултати. Нищожността по чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД е абсолютна.
Важи за всички и всеки може да се позове на нея безсрочно. Изначална е и не се санира. На унищожаемостта по чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД може да се позове само лицето, в полза на което законът я допуска. То може да санира договора, но в границите на срока на погасителната давност. Този срок е 3-годишен и тече от деня на сключването на договора (чл. 32, ал. 2Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. ЗЗД). Срокът е предостатъчен за дееспособното лице, чиято неспособност да разбира или да ръководи действията си е временна и преходна.
След като премине причината за нея (напр. състоянието на афект, на наркотично или алкохолно опиянение, шопинг и др.под.), то е способно в срока на погасителната давност да прецени дали да запази или да унищожи договора по чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. 3годишният, но и всеки друг срок обаче е без значение за лицето, чиято дееспособност е само формална. То е трайно неспособно да разбира или да ръководи действията си.
Не осъзнава и значението на времето. Възприетият разграничителен критерий от ОСГТК на ВКС - „съзнавана“ и „несъзнавана липса на воля“
- провежда необяснима логика на законодателя. Едва ли законодателят разчита, че в 3-годишния срок на погасителната давност прокурорът или друго легитимирано лице успешно ще проведе иска по чл. 5 ЗЛС. Надлежната процесуална легитимация по този иск е ограничена (чл. 336Чл. 336. ⚖️ Практика (1) (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Лични впечатления от лицето ГПК).
Чести са случаите на договори, сключени от лица, чиито психически увреждания или старческо слабоумие ги поставят в трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си, и са жертви на т.нар. „имотна мафия“. Редки са случаите на иск по чл. 5 ЗЛС, предявен от прокурора в защита на техните права. Чести са случаите на сключени такива договори, които облагодетелстват точно лицата, легитимирани, но непредявили иска по чл. 5 ЗЛС.
В две от новите решения на ВКС спорът е решен в полза на формално дееспособното лице 10 в трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, като е прието, че искът на облагодетелствания от „унищожаемия“ договор е предявен след срока по чл. 32, ал. 2Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. ЗЗД при злоупотреба с право. Всеки случай обаче не може да се разреши и не е разрешаван с прилагане на забраната по чл. 57, ал. 2 от Конституцията.
Едва ли законодателят разчита и на това, че страната по такъв „унищожаем“ договор ще отчете неравностойното положение на съконтрахента си, ще го пожали и ще спести възражението за погасителна давност. Едва ли законодателят допуска възможността шегобиецът и далият учебен пример безсрочно да се позоват на нищожността по чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД, а ограничава възможността за лицето, чиято дееспособност е само формална, с 3-годишния срок на погасителната давност.
Едва ли законодателят разчита също, че в този срок би настъпил „светъл момент“ за титуляра на правото по чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД. При някои психически увреждания „светлите моменти“ са изключение (олигофрения, дебилност, алцхаймер), а при другите са внезапни и кратковременни (старческо слабоумие). Разграничителният критерий в основанията за недействителност по чл. 26, ал. 2 и по чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД
- временен и преходен или траен характер на неспособността да се разбират или да се ръководят действията
- не нарушава правата на съконтрахентите и на третите лица.
Договорите за вещни права върху имоти се сключват с нотариален акт (чл. 18Чл. 18. ⚖️ Практика (11) Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. ЗЗД). Преди да извърши удостоверяването нотариусът е длъжен да провери самоличността и дееспособността на явилите се пред него лица (чл. 578, ал. 4Чл. 578. ⚖️ Практика (1) (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието. (2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани. (3) Цифрите в проекта се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават. (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. (5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност. Издаване на нотариалния акт ГПК). Едва ли законодателят изчерпва проверката до представянето на документ за самоличност, а не изисква нотариусът да се увери и в способността на явилите се лица да разбират или да ръководят действията си.
Психическото увреждане, причинило трайна неспособност и старческото слабоумие, са лесно установими. Същото задължение нотариусът има и при удостоверяване на подписите под частни документи
- пълномощно за разпоредителни сделки с недвижими имоти, договор за прехвърляне на собствеността върху моторни превозни и въздухоплавателни средства и т.нат. Съконтрахентът също може лесно да се увери, че преговаря с лице, което е трайно неспособно да разбира или да ръководи действията си, и да откаже да сключи нищожния договор по чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД.
Едва ли законодателят придава предпочитание на правата на съконтрахента пред правата на лицето с психически увреждания или със старческо слабоумие. Когато законодателят предпочита да запази правата на третите лица след сключения нищожен договор, изрично го предвижда, уреждайки и допълнителните предпоставки за това
- чл. 17, ал. 2Чл. 17. ⚖️ Практика (2) Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася. ЗЗД. Случаят на чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД обаче е различен.
Възприемането на временния или траен характер на състоянието на 11 неспособност като разграничителен критерий за договорите, сключени от дееспособни лица, съответства на точното съдържание на чл. 31, ал. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД, а и на чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр. 1, пр. 2 ЗЗД. Провежда единствено справедливия резултат
- абсолютна нищожност на договора, сключен с лицето, което поради психическо увреждане или старческо слабоумие е неспособно да разбира или да ръководи действията си.
Съответства на Конституцията и на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията, лицата с психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Чл. 12 КЗПУ също следва да се тълкува в смисъл, който защитава правата на формално дееспособните лица, а не по начин, който изключва или значително затруднява тази защита. Пример за това е и решение № 12/17.07.2014 г. по конст.д. № 10/2014 г,, с което Конституционния съд на Република България отхвърли искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл. 5 ЗЛС.
Мотивите са, че поради естеството на състоянието на хората с психически увреждания националните закони следва да се прилагат при издирване на най-ефективния начин за защита на правата и интересите на тези лица в неравностойно положение. Поради изложеното отговорът на поставения за тълкуване въпрос следваше да е: Нищожен поради липса на съгласие е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си (чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., изр, 1, пр, 2 ЗЗД), Договорът е унищожаем по чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. ЗЗД, когато тази неспособност е временна и преходна. съдия Геника Михайлова съдия Десислава Попколева съдия Розинела Янчева съдия Таня Орешарова съдия Веска Райчева съдия Владимир Йорданов съдия Бонка Йонкова съдия Иванка Ангелова съдия Росица Божилова съдия Даниела Стоянова 12 13
Източник: ВКС (PDF)