ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2021 гр.София, 01.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в съдебно заседание на втори юни 2022 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТГК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:
1.
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
13. БОНКА ДЕЧЕВА
2. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
14. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
3. ВЕСКА РАЙЧЕВА
15. ЖИВА ДЕКОВА
4. ПЛАМЕН СТОЕВ
16. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
5. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
17. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
6. ДИЯНА ЦЕНЕВА
18. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
7. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
19. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
8. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
20.
ЗОЯ АТАНАСОВА
9. МАРИО ПЪРВАНОВ
21. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
10. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
22. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
11. ЕМИЛ ТОМОВ
23. БОРИС ИЛИЕВ
12. АЛБЕНА БОНЕВА
24. БОНКА ЙОНКОВА 1
25. БОЯН ЦОНЕВ
46. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
26. БОЯН БАЛЕВСКИ
47. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
27. ИРИНА ПЕТРОВА
48. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
28.
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
49. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
29. РОСИЦА БОЖИЛОВА
50. ГАЛИНА ИВАНОВА
30. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
51. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
31. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
52. ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
32. КОСТАДИНКА НЕДКОВА
53. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
33. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
54. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
34. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
55. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
35.
ЛЮБКА АНДОНОВА
56. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
36. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
57. МАРИЯ ХРИСТОВА
37. ГЕРГАНА НИКОВА
58. ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
38. ПЕТЯ ХОРОЗОВА
59. СОНЯ НАЙДЕНОВА
39. МАЙЯ РУСЕВА
60. ИВАНКА АНГЕЛОВА
40. АННА БАЕВА
61. АНЕЛИЯ ЦАНОВА
41. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
62. ИВО ДИМИТРОВ
42. НИКОЛАЙ МАРКОВ
63.
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
43. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
64. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
44. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
65. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
45. ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова постави на разглеждане тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия ВЕСКА РАЙЧЕВА Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 18.02.2021 г. на председателя на Върховния касационен съд на Република България, на основание чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗСВ, за приемане на тълкувателно решение по въпрос, прередактиран с протокол от 13 май 2021 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд , а именно : При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума, или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума.
По този правен въпрос съществува противоречива практика на различни съдебни състави на Върховния касационен съд (ВКС). 2 Според едното становище при формиране на преценката относно размера на претърпяната неимуществена вреда от деликт размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при определяне справедливия размер на обезщетението, респ. при неговото намаляване поради съпричиняване.
Според другото становище в случаите, когато ищецът претендира пълно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, при определянето на размера на обезщетението съдът е обвързан и ограничен от обективираната в исковата молба оценка на ищеца за справедливия размер на дължимото му се обезщетение, поради което не може да определи по-голям размер на същото и да извърши намаляването по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с оглед на този размер.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Делинквентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД.
В този смисъл в т. 7 от Постановление №17/1963г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването ѝ или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност.
Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението.
Основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи 3 обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира справедливо обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено изражение, като посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен.
Същата не е непременно свързана с неговото разбиране за справедливост, тъй като той съобразява различни фактори
- родова подсъдност, дължима държавна такса, евентуални разноски и пр. (чл.71, ал.1Чл. 71. ⚖️ Практика (3) (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за заплащане на такси и разноски на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път. Държавни такси при съединяване на искове ГПК и чл.104Чл. 104. ⚖️ Практика (10) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: 1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; 2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) 3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.; 4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет; 5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон; 6. (нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд. Раздел II. Местна подсъдност Обща местна подсъдност ГПК). Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, включително и като признава своя принос, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера на справедливото обезщетение (чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД).
Съдът, при доказан по основание иск и при установено съпричиняване, не може да обезщети само част от неимуществените вреди от деликта с мотив, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (4) (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Служебно начало ГПК) е недопустимо при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД да се намалява обезщетение, което не е поискано. Диспозитивното начало е водещо в гражданския процес и съобразно с този принцип предметът на съдебното производство и участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице, но същият не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това дали юридическите факти, на които страните основават правата си, са се осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с принципа за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт.
Пострадалият следва да посочи ясно обстоятелствата, от които може да се направи извод за накърняване на негови неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение (чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК) определя обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, и спрямо определения по справедливост размер прилага разпоредбата на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. При постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса болки и страдания не са ново правопораждащо основание.
Съдът следва в своите мотиви да посочи величината (размера), спрямо която прилага намаляването, а размерът на паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед забраната за произнасяне plus petitum . Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС предвид изложените съображения приема, че когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, съдът следва да намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на пострадалия.
Размерът на заявената претенция не съставлява 4 решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение може да не е равно по размер на определеното от съда по справедливост. С оглед забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди обезщетение до размера на исковата претенция, ако след намаляването му при предпоставките на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД същото надхвърля по размер претендираното.
По изложените съображения, Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд
РЕШИ:
При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от Закона за задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА............................. ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ.................................. ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА.................................. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА................................... ВАСИЛКА ИЛИЕВА......................................
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА............................ СНЕЖАНКА НИКОЛОВА............................. ТОТКА КАЛЧЕВА.......................................... 5 ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА.......................
34. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ......................
2. МАРГАРИТА СОКОЛОВА.................
35. ЛЮБКА АНДОНОВА..........................
3. ВЕСКА РАЙЧЕВА................................
36.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА......................
4. ПЛАМЕН СТОЕВ.................................
37. ГЕРГАНА НИКОВА.............................
5. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА....................
38. ПЕТЯ ХОРОЗОВА................................
6. ДИЯНА ЦЕНЕВА.................................
39. МАЙЯ РУСЕВА....................................
7. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА...................
40.
АННА БАЕВА.......................................
8. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА.......................
41. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА....................
9. МАРИО ПЪРВАНОВ..........................
42. НИКОЛАЙ МАРКОВ...........................
10. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА.....................
43. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА..................
11. ЕМИЛ ТОМОВ....................................
44.
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА...............
12. АЛБЕНА БОНЕВА..............................
45. ВАНЯ АТАНАСОВА...........................
13. БОНКА ДЕЧЕВА.................................
46. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ......................
14. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА......................
47. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА...........................
15. ЖИВА ДЕКОВА...................................
48.
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА...........................
16. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА....................
49. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ.....................
17. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА....................
50. ГАЛИНА ИВАНОВА...........................
18. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА........................
51. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА..................
19. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА........................
52.
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА....................
20. ЗОЯ АТАНАСОВА..............................
53. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА……….
21. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ........................
54. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА………………..
22. ВЕСЕЛКА МАРЕВА...........................
55. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА.....................
23. БОРИС ИЛИЕВ......................................
56.
ТАНЯ ОРЕШАРОВА...........................
24. БОНКА ЙОНКОВА..............................
57. МАРИЯ ХРИСТОВА............................
25. БОЯН ЦОНЕВ........................................
58. ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА.........................
26. БОЯН БАЛЕВСКИ.................................
59. СОНЯ НАЙДЕНОВА...........................
27. ИРИНА ПЕТРОВА................................
60.
ИВАНКА АНГЕЛОВА………………
28. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА.................
61. АНЕЛИЯ ЦАНОВА.............................
29. РОСИЦА БОЖИЛОВА..........................
62. ИВО ДИМИТРОВ...............................
30. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ........................
63. ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА....................
31. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ...................
64.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ.........................
32. КОСТАДИНКА НЕДКОВА.................
65. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА...................
33. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА..................... 6
Източник: ВКС (PDF)