чл. 26, ал. 1 ЗАП Чл. 26, ал. 1, б. в ЗАП Министърът на правосъдието на основание чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение по следните въпроси:
1. Какви доказателства могат да се събират от съдилищата при разглеждане на жалбите срещу индивидуални административни актове*(1).
2. При немотивирани и мълчаливи откази могат ли съдилищата да задължават административния орган да издаде искания индивидуален административен акт*(2).
3.
Липсата на мотиви в резолюцията по издаването или отказа да се издаде исканият индивидуален административен акт може ли да бъде санирана с излагане на мотивите в съобщението до страните или с решението на по-горния административен орган, произнесъл се по реда на административното обжалване съгласно чл. 30 и сл. ЗАП. За да се произнесе, Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, взе предвид: .......................*(1); *(2) III.
Необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. "в" ЗАП*(3) са фактическите и правни основания за издаване на акта. И в случаите на отказ да бъде издаден исканият административен акт, резолюцията на административния орган трябва да бъде мотивирана (чл. 25 ЗАП*(4)) Искането за мотивировка и в двата случая представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите
- страни в административното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административното производство е такова, че неизлагането на мотиви към административния акт или към резолюцията за отказ съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта (освен случаите, посочени в чл. 26, ал. 1 ЗАП). Не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Такива са например решенията на комисиите по чл. 265 ППЗТСУ, предложенията на комисията по чл. 4 от Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете и др. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.
Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 ЗАП*(3), с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт.
Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. ЗАП*(5). И в двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.
Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал.
С оглед на процесуална икономия и осъществяване на принципа за бързина в административното производство и ненакърняване оперативността на администрацията би следвало да се приеме, че липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение и тогава, когато по-горния административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност.
И в този случай се постигат посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. *(1) Решението по т. 1 от поставените въпроси не сe помества, тъй като се отнася до допустимостта на някои доказателства в съдебните производства по жалби срещу административни актове при действието на отменения Закон за административното производство от 1970 г. В чл. 41, ал. 4 от сега действащия Закон за административното производство от 1979 г. (доп., ДВ, бр. 25/91 г.) въпросът е изрично разрешен в смисъл, че са допустими всички доказателства по Гражданския процесуален кодекс . *(2) Решението по т. 2 от поставените въпроси не се помества.
Отнася се до правомощията на съда при съдебното обжалване на административни актове по отменения Закон за административното производство от 1970 г. В чл. 42 от сега действащия Закон за административното производство от 1979 г. (изм., ДВ, бр. 25/91 г.) тази материя е уредена по начин, различен от установения в отменения Закон за административното производство от 1970 г. Така че в тази му част решението е загубило сила. *(3) Вж. чл. 17 ЗАП от 1979 г. *(4) Вж. чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗАП от 1979 г. *(5) Вж. чл. 19 и сл.
ЗАП от 1979 г. *(6) Решението е прието при действието на отменения Закон за административното производство от 1970 г., но в поместената му част (т.
3) има приложение и при сега действащия закон от 1979 г. Реши: Не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.