ПРИ СМЪРТ НА ПОСТРАДАЛИЯ ПОРАДИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ ДЪЛЖИ ЛИ СЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА ДРУГИ ЛИЦА ИЗВЪН КРЪГА НА ТЕЗИ, ПОСОЧЕНИ В ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4/1961 Г. И № 5/1969 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД В мотивите и диспозитивите на Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като са изброени изчерпателно.
В първото постановление Пленумът приема, че обезщетението по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие увреждането. Но тъй като неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът е приел ограничителни критерии за определяне лицата, имащи право на обезщетение.
Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта
- само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. В постановлението не е казано, че от низходящите се имат предвид само децата, а от възходящите
- само родителите, но това се разбира, тъй като непосредствено преди това е посочено, че се отнася за "най-близките" на пострадалия.
Най-близки на пострадалия по права линия възходящи са родителите, а низходящи
- децата. Пленумът е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеска връзка. Всички други лица извън този кръг, включително и братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени. В подкрепа на това е и обстоятелството, че в предходния абзац на раздел III на П. № 4/1961 г. за имуществените вреди са включени братята и сестрите и всички лица, които са били издържани от починалия и поради това търпят имуществени вреди.
Но в частта за неимуществените вреди същите лица са изключени с оглед съществената им разлика от имуществените вреди. С П. № 5/1969 г. Пленумът приема, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лицата, между които и пострадалия са съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в П. № 4/1961 г.: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и съжителството между две лица от различен пол, на съпружески начала и преди оформянето на брака настъпила смъртта на едно от тях.
В първия случай отглеждането на детето е било трайно и е създавало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са и отношенията между родител и дете. Във втория случай при съжителство на две лица от различен пол пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца, стига да не е резултат на престъпление
- двубрачие.
С това постановление не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическия състав на правно-регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. Това са трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред. Братята и сестрите не са включени в П. № 4/1961 г. и № 5/1969 г., защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е при роднините по права линия
- родител и деца.
Не са включени и роднините по права линия, възходяща от втора и по-горна степен дядо и прадядо, и низходящите
- внуци и правнуци, въпреки че са в много по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите. Още повече, че сега в болшинството от случаите децата се отглеждат и възпитават от дядовците и бабите при живи родители на децата. Освен между братя и сестри, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител има и други случаи, когато се създават много близки отношения, поради което при смърт на един от тях другият търпи страдания и губи морална опора в живота.
Така е при продължителна дружба и любов между млади хора с цел сключване на брак, понякога скрепена и с годеж (но без установяване на фактическо съжителство), много близки и дружески отношения между братовчеди и т.н. И те търпят страдания и губят морална опора в живота и биха претендирали за неимуществени вреди при смърт на единия. Да се приеме разширение на установения с П. № 4/1961 г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, ще се окаже невъзможно да се сложи граница на случаите и лицата, за които се дължи обезщетение за неимуществени вреди.
Кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в П. № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС и няма основания за разширението му. По изложените съображения Пленумът на ВС ПОСТАНОВИ: Не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС.