Решение № 638 по н. д. № 843/2024 г. на ВКС

                                              № 638

гр. София, 08 декември 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВП Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Вълкова н. д. № 843/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от адвокат Е. П. от САК и касационна жалба от адвокат Е. Б. от АК-Благоевград, двамата защитници на подсъдимия С. С. Б., срещу въззивно решение № 427/14.12.2023 год., постановено по ВНОХД № 1145/2023 год. по описа на Софийския апелативен съд (САС). С двете жалби се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК, като се изтъкват аналогични доводи за неправилно приложение на чл.124Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК при липса на обективните и субективните признаци на това престъпление. Атакува се като незаконосъобразен отказът на въззивния съд да приложи института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. от НК и да оправдае подсъдимия поради осъществено непосредствено противоправно нападение от пострадалия първоначално с нож, а впоследствие с метална тръба, поставило в реална опасност живота на подсъдимия. Твърди се, че нанасянето на инкриминирания удар от страна на подсъдимия бил единственият начин той да се защити. Алтернативно се предлага правна квалификация на деянието по чл.124, ал.4Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК поради превишаване пределите на неизбежна отбрана или ненаказуемост поради превишаването на тези предели, дължащо се на уплаха по смисъла на чл.12 ал.4Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. НК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че съдилищата са дали вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза и неоснователно са изключили тези, които ползват защитата, както и допуснати нарушения по чл. 13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението НПК в доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с прекомерната му тежест и несъответствие с обществената опасност на деянието и на дееца, както и със смекчаващите вината обстоятелства, които подробно се сочат в касационните жалби. Главно се иска оправдаване на подсъдимия на основание чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. от НК или ненаказването му на основание чл.12, ал.4Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. от НК, а при условията на евентуалност – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание на основание чл.55, ал.1, т.1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК и условно осъждане. Относно гражданските искове защитниците молят същите да бъдат отхвърлени или присъдените обезщетения намалени.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и защитникът му адвокат Е. П. се явяват лично и поддържат двете касационни жалби. Защитникът адвокат Е. Б., редовно призован, не се явява. В хода на съдебните прения пред ВКС адвокат Е. П. акцентира върху искането за оправдаване на подсъдимия поради това, че се е намирал при неизбежна отбрана по чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. от НК, алтернативно при превишаване на пределите й по чл.124, ал.4Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. НК, като се моли за намаляване на наказанието и условно осъждане по чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК. В последната си дума подсъдимият Б. изразява съжаление за случилото се и моли съдът да го остави при семейството и болното му дете.

Частните обвинители и граждански ищци М. С. Б. и С. М. А., редовно призовани, не се явяват. Явява се техният повереник – адвокат И. К., който представя писмено възражение за неоснователност на касационните жалби. Поддържа същото в съдебно заседание пред настоящата инстанция и заявява, че подсъдимият е ударил пострадалия по главата докато последният е бил в клекнало положение и събирал царевица, поради което не може да се приеме, че деянието е извършено при неизбежна отбрана. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като претендира деловодните разноски пред трите съдебни инстанции и представя договори за правна защита и съдействие по касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за отсъствие на касационни основания. Счита, че установените факти изключват действия при неизбежна отбрана или патологичен и физиологичен афект на дееца, които да налагат изменение на въззивното решение или оправдаване на подсъдимия. Наложеното наказание прокурорът намира за справедливо, поради което и предвид факта, че става въпрос за едно от най - тежките посегателства срещу личността, предлага ВКС да остави в сила обжалваното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания от НПК, установи следното:

С присъда №10/14.06.2023 г. по НОХД № 20221600200094 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Монтана подсъдимият С. С. Б., род. на ***** год., е признат за виновен в това, че на 13.09.2021 г. около 18,00 ч. в землището на с. Мокреш, обл. Монтана, причинил по непредпазливост смъртта на К. М. Б. от същото село, [дата на раждане] , вследствие на умишлено нанесена му, чрез удар с дървен кол в областта на главата, тежка телесна повреда, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепа, кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му е наложено наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяването му със съответното приспадане на основание чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва: 1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Глава шеста. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ от НК на времето с изпълнени мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за умишлено убийство по чл.115Чл. 115. ⚖️ Практика (4) Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. от НК.

С присъдата частично са уважени предявените от частните обвинители и граждански ищци М. С. Б. и С. М. А. граждански искове за непозволено увреждане, като подсъдимият С. Б. е осъден да им плати обезщетения в размер на сто хиляди лева на първия от тях и осемдесет хиляди лева на втората, за причинените им от престъплението неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на увреждането (13.09.2021 г.) до окончателното им плащане, като гражданските искове над уважените размери до предявените от по сто двадесет и пет хиляди лева за всеки от тях са отхвърлени като неоснователни.

Съдът се е произнесъл за веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия деловодните разноски, включително направените от частния обвинител и граждански ищец С. А., като го е осъдил да плати съответните държавни такси върху уважените размери на гражданските искове и за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба на защитника, с главно искане за оправдаване на подсъдимия, в САС е образувано ВНОХД № 1145/2023 год. По него е постановено обжалваното въззивно решение, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

Касационните жалби срещу така постановеното въззивно решение са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани: 1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс; 3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда; 4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Предели на касационната проверка от НПК и от страни (защитници), които имат право на това.

След съвместното им обсъждане по същество, което е наложително поради съвпадащите доводи и искания в тях, жалбите се преценяват като частично основателни – само относно наказанието.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Касационният съд прие, че основните оплаквания в касационните жалби, свързани с това касационно основание, са за неправилен анализ на доказателствените материали и погрешно установяване на фактите по делото, като защитата настоява, обратно на приетото от предходните съдебни инстанции, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, ерго по време на осъществено нападение от пострадалия с нож и метална тръба. Категорично не може да бъде възприето оплакването, че въззивният съд е направил непълен и погрешен анализ на доказателствата и е установил произволно фактите по делото. Напротив, обсъдени са всички доказателства и доказателствени средства, като законосъобразно съдът е посочил кои от тях приема и в коя част, съответно кои отхвърля и на какво основание. При доказателствения анализ не са допуснати съществени логически или фактически грешки, които могат да бъдат преценени като съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. Действително гласните доказателства, изводими от показанията на свидетели очевидци, не са еднозначни, като най - съществени са противоречията в показанията на свидетелките С. и П.. Двете свидетелки дават взаимноизключваща се информация за причината и механизма на увреждането на пострадалия. Първата (жената, с която подсъдимият живее и която е майка на децата му) заявява, че пострадалият пръв е нападнал подсъдимия с нож и тръба, съответно подсъдимият се е защитавал, докато втората (приятелката на пострадалия) отрича това и твърди, че нападение от страна на пострадалия не е имало не само към момента на удара, но преди и след това. За преодоляване на обективното противоречие в свидетелските показания от особено важно значение е направеното ясно разграничение в мотивите на обжалваното решение на етапите, през които е преминал конфликтът между подсъдимия и пострадалия, както в хронологично отношение, така и относно причините и използваните от подсъдимия и от пострадалия средства. Аргументирано по реда на чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението от НПК въззивният съд се е доверил на показанията на свидетелката П., че пострадалият е извадил джобно ножче след като подсъдимият тръгнал към него агресивно да му търси сметка защо е гонил децата му от нивата и е обиждал жена му. Това ножче обаче не е било използвано, а останало да виси на дрехата на пострадалия, където той го държал и го показал само, за да респектира подсъдимия, който преди това се нахвърлил върху него. След направената забележка от свидетелката П. пострадалият веднага прибрал ножчето и продължил да събира царевица до момента, в който възприел подсъдимият да се насочва заплашително към него с дървения кол в ръце. Едва тогава пострадалият извадил тръбата от каруцата и я насочил към подсъдимия, за да се предпази от удар с дървения кол, но двете свидетелки отново ги разтървали. Фаталният удар подсъдимият нанесъл на пострадалия изненадващо, след като настъпило примирие между двамата, докато пострадалият продължил да събира царевица. За да приеме за установено, че подсъдимият е нанесъл инкриминирания удар с дървен кол в главата на пострадалия по време на „временното примирие“ между двамата, докато пострадалият бил обърнат с гръб към подсъдимия и събирал царевица, както и че пострадалият се е защитавал от нападателното поведение на подсъдимия, а не обратно, както заявяват подсъдимият и жената, с която живее, въззивният съд действително се е доверил на показанията на свидетелката П.. Преценката за достоверността на показанията й обаче не е направена изолирано, едностранно и в противоречие с изискванията по чл.107, ал.5Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район НПК, както несъстоятелно се твърди в касационните жалби. Въззивният съд внимателно ги е анализирал, посочвайки кои конкретни доказателствени материали категорично ги подкрепят, в това число вещественото доказателство – дървен кол, по който чрез ДНК експертиза са установени в единия край следи от подсъдимия, а в другия край кръв от главата на пострадалия и установения от съдебномедицинската експертиза начин на причиняване на увреждането на пострадалия, но най-вече поради подкрепеността им от показанията на брата на подсъдимия – свидетелят Б. Б.. Той също е бил очевидец при нанасянето на инкриминирания удар от подсъдимия, при това от много близко разстояние – едва 3-4 метра (вж. л.147 от НОХД № 94/2022 г. на ОС – Монтана), което опровергава твърдението в касационната жалба на защитника адвокат П., че двете свидетелки и подсъдимият били „единствените очевидци на инкриминираното престъпление“, както и посоченото в касационната жалба на защитника адвокат Б., че въззивният съд се е доверил без основание на показанията на заинтересованата свидетелка П.. Макар свидетелят Б. Б. да има непосредствени впечатления само от крайната фаза на възникналия между подсъдимия и пострадалия конфликт, той категорично потвърждава пред съда липсата на нападение от страна на пострадалия. Въпреки близката родствена връзка с подсъдимия и липсата на индиции за заинтересованост в негова вреда, свидетелят Б. дава конкретна информация за средството, използвано от подсъдимия при нанасяне на удара, като потвърждава заявената от свидетелката П. липса на нападателни действия от пострадалия по време на нанесения му от подсъдимия удар с дървения кол. Следователно изводът на съдилищата, че пострадалият се е защитавал от нападателното поведение на подсъдимия, а не обратно, както сочат подсъдимият и майката на децата му - свидетелката С. С. ( в касационната жалба на защитника адвокат Б. - С. И.) не е произволен или резултат от превратна интерпретация на събраните доказателства. Възражението в касационните жалби, че съдилищата не са се доверили на показанията на тази свидетелка е неоснователно, защото не държи сметка за суверенното право на контролирания съд да оцени достоверността на събраните доказателства по вътрешно убеждение след като успешно е преодолял противоречието между нейните показания и обясненията на подсъдимия от една страна и от друга показанията на свидетелите П. и Б. по реда на чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението от НПК. Впрочем истинността на кредитираните от съдилищата свидетелски показания, че подсъдимият е нанесъл въпросния удар докато пострадалият е бил обърнат с гръб към него, ерго не го е нападал, се потвърждава и от заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р И. Д., който пред първоинстанционния съд не изключва увреждането да е причинено точно по описания с тях начин. Предвид изложеното, касационният съд прие, че решаващите съдилища не са допуснали съществено нарушение на процесуални правила като са кредитирали обсъдените свидетелски показания, тъй като същите в най-голяма степен кореспондират с останалите доказателствени източници.

Поради това и като взе предвид, че ВКС не разполага с процесуални правомощия да пререшава въпросите за фактическата обоснованост на проверявания акт, които са от суверенна компетентност на инстанциите по фактите и че фактическите положения са установени еднозначно от двете предходни съдилища по реда и със средствата предвидени в НПК, настоящата инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1,т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК и искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС не може да бъде удовлетворено.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК:

Правилно съдът е приел, че вярната правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление е по чл.124, ал.1Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК, а не по предложената в обвинителния акт по чл.115Чл. 115. ⚖️ Практика (4) Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. от НК. Липсата на пряк или евентуален умисъл за умъртвяване на пострадалия, като необходим елемент от субективна страна за квалифициране на деянието като умишлено убийство, се извежда от средството, с което е извършено престъплението и интензитета на приложената сила. Касае се за еднократен удар в главата на пострадалия с дървен кол с неголяма дебелина и дължина 1,57 метра (вж. протокол за оглед с фотоалбум – л.7-11 от ДП). Тези характеристики на вещта, с която е извършено престъплението, степента и мястото на приложената сила обуславят т.нар. смесена вина – умишлено причинена тежка телесна повреда и непредпазливо действие по отношение на настъпилия общественоопасен резултат- смъртта на Бърлатов.

Касационният съд не възприе оплакването, че в случая е следвало да бъде приложен институтът на чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. НК. Няма как извършеното от подсъдимия да бъде преценено като неизбежна отбрана, тъй като по делото липсват данни към момента на извършване на престъплението да е било налично нападение от страна на пострадалия. Напротив, от събраните доказателства е установено, че при нанасянето на удара, в резултат на който е настъпила смъртта на пострадалия, е липсвала каквато и да е опасност за подсъдимия, тъй като в този момент не само не е имало нападение, но пострадалият е бил обърнат с гръб към него и е продължил да събира царевица. С това поведение той красноречиво е показал, че за него конфликтът е приключил. Поради това правилно въззивният съд е приел, че липсват материалноправните предпоставки за приложение на обсъждания институт. Установената като фактическо положение липса на нападение от пострадалия към момента на нанасяне на инкриминирания удар обезсмисля обсъждане на доводите в двете касационни жалби за превишени предели на неизбежната отбрана с оглед ангажиране отговорността на подсъдимия по чл.124, ал.4Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК, както и за отпадане на наказуемостта на основание чл.12, ал.4Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. от НК поради уплаха или смущение на дееца. Приложението на последно посочената наказателноправна норма също се предпоставя от непосредствено нападение, налагащо абсолютна необходимост от увреждане на нападателя за отблъскването му по смисъла ППВС №12/29.11.1973 г. по н.д. №11/1973 г. и Решение №19/21.11.1997 г. по к.д. №13/1997 г. на КС, каквото поведение от страна на жертвата не е имало.

Макар САС да не е мотивирал изрично отказа да приложи закона за по-леко наказуемото престъпление по чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК, на стр. 8-9 от обжалваното решение е изложил споделими и подкрепени от заключението на СППЕ и разясненията на вещите лица пред съда съображения защо изключва приложението на чл.118Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116, ал. 1, т. 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, които са напълно относими и към поддържаното пред ВКС възражение за преквалифициране на деянието по чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК. В принципен план "състоянието на силно раздразнение" по смисъла на посочената разпоредба е фактически въпрос, респ. въпрос на доказване (Решение № 244 от 14.07.1999 г. по н. д. № 156/1999 г., I н. о. на ВКС). При установените по делото факти поведението на подсъдимия Б. не покрива медицинския критерий за физиологичен афект, а е резултат от гневна реакция, която изключва приложението на чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК (вж. Решение №162/10.10.2018 г. по н.д. №817/2018 г., първо н.о., ВКС). Квалифициране на деянието по този привилегирован състав предпоставя наличието на физиологичен афект, дефиниран от закона като състояние на силно раздразнение, възникнало у дееца в резултат на конкретно и лимитирано с диспозицията на въпросната наказателноправна норма от Особената част на НК поведение на пострадалия - насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл е важно да се подчертае, че средствата, с които следва да е предизвиквано състоянието на силно раздразнение у дееца са изчерпателно изброени в закона. Такава проява от страна на пострадалия Б. непосредствено преди или по време на инкриминираното деяние не е установена, доколкото към момента на удара той е бил обърнат с гръб към пострадалия и е събирал царевица. Думите, които преди това той е изрекъл към децата и жената на подсъдимия в предшестващия фаталния удар конфликт, очевидно са разгневили дееца поради високия тон и унизяващия им характер, но те не са годни като съдържание в създалата се ситуация на взаимни словесни нападки, включително между пострадалия и жената на подсъдимия, да произведат предвидените в чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК тежки последици или възможност за настъпване на такива, които са задължителен съставомерен признак за претендираната от защитата алтернативна правна квалификация. Поради това така установеното поведение на пострадалия, което без съмнение е неправомерно в контекста на правата на личността на децата на подсъдимия и тяхната майка, следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието, но не и като привилегироващо такова, обуславящо правна квалификация по чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК. Освен това съгласно т.20, ППВС № 2/1957 г. насилието, тежката обида и клеветата трябва да са обективно налични и обусловили състоянието на силно раздразнение на дееца към момента на осъществяване на изпълнителното деяние (в случая умишлено нанесена тежка телесна повреда на пострадалия, от която по непредпазливост е причинена смъртта му), а не преди или след това. В случая афектното състояние на дееца не е пряк и непосредствен резултат от осъществено провокативно или друго поведение по смисъла на чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК от страна на пострадалия към момента на деянието, поради което не е допуснато изтъкваното от защитниците нарушение на закона с приемането на обективна и субективна съставомерност по чл. 124, ал.1Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК вместо по чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. от НК, съответно липсва фактическо и правно основание за отпадане на наказуемостта чрез приложение на чл.12, ал.4Чл. 12. ⚖️ Практика (3) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. от НК.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК:

Въпреки приложената на л.37-39 от ДП справка за съдимост на подсъдимия, която опровергава посоченото в касационната жалба на защитника адвокат П., че подсъдимият е неосъждан, оплакването в касационните жалби за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия въззивният съд е игнорирал събраните във въззивното следствие доказателства за тежко здравословно състояние на едно на едно от двете деца на подсъдимия, което от години страда от епилепсия и получава често припадъци (вж приложената на л.38 от въззивното дело епикриза от МБАЛ „Свети Наум“ – Клиника за нервни болести за деца). Към момента на инцидента болното дете С., родено на **** г., е било на осем години, а другото дете Б., родено на **** г., на четири години (вж. удостоверения за раждане на л.284-285 от НОХД 094/2022 г. на ОС – Монтана). Следователно двете деца и понастоящем са малолетни, а не непълнолетни, както неправилно е приел САС. Ниската възраст на дъщерите на подсъдимия и тежкото заболяване на едната от тях, обусловили гневната му реакция срещу грубото отношение на пострадалия към децата, по повод на което е започнал конфликтът, първо между майката на децата и пострадалия, впоследствие между него и подсъдимия, неправилно са игнорирани от въззивния съд при проверката за законосъобразността на наложеното от първоинстанционния съд наказание. Те имат съществено значение за мотива на подсъдимия да извърши престъплението. Вярно е, че предходното поведение на пострадалия не може да бъде основание за възприемане на различна от настоящата правна квалификация на престъплението, но това обстоятелство и провокираното от него раздразнение на дееца без съмнение следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността на дееца. Съобразяването на наказанието на подсъдимия с тези конкретни обстоятелства и мотива за извършване на престъплението, както и с постигане на целите на специалната и генералната превенция, налагат намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода от седем на шест години, в какъвто смисъл касационният съд прецени, че атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде изменен. Отчетените от настоящата инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства налагат редукция на наложеното на дееца наказание до посочения размер, но не дават основание да се възприеме искането на защитата за определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК – под най-ниския предел от три години лишаване от свобода, тъй като и при това положение смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и/или изключителни. Те не обуславят определяне на наказание и в размер, позволяващ претендираното условно осъждане по чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК предвид данните за предходните осъждания на дееца за други тежки умишлени престъпления. С изменение на обжалваното решение и намаляване на наказанието от седем на шест години лишаване от свобода, което е под средния предвиден в закона размер за извършеното престъпление, ще се постигнат както предвидените в чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК цели, така и изискването в чл.35, ал.3Чл. 35. ⚖️ Практика (2) (1) Наказателната отговорност е лична. (2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. (3) Наказанието е съответно на престъплението. (4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища. от НК наказанието да е съответно на извършеното престъпление.

В останалата му част въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, включително относно предявените граждански искове. Касационната инстанция няма основания за намеса по отношение присъдените обезщетения на гражданските ищци за непозволено увреждане по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Съдилищата са приложили правилно закона и по справедливост са определили размера на дължимите обезщетения, които подсъдимият следва да плати на бащата и сестрата на пострадалия, като обезвреда за преживените от тях болки и страдания, в следствие загубата на техния родственик. Претенцията за отхвърляне на гражданските искове или редуциране на размера на присъдените обезщетения от сто хиляди лева за бащата и осемдесет хиляди лева за сестрата на жертвата е аргументирана в касационната жалба от адвокат П. с липса на доказателства за трайна привързаност и стабилна връзка между починалия и гражданските ищци, а в касационната жалба на адвокат Б. с липса на доказателства за реално претърпени от последните неимуществени вреди. Тези доводи са лишени от основание от една страна поради безспорната между страните близка родствена връзка между пострадалия и гражданските ищци. От друга страна неоспорените от защитата показания на свидетелите Б. и А. опровергават доводите на защитата, като установяват, че след смъртта на съпругата си гражданският ищец Б. е живеел в едно домакинство само с пострадалия и за всичко е разчитал на него, а сестрата на пострадалия, макар омъжена в [населено място], почти всяка седмица е посещавала дома им, за да им помага в домакинството. Вечерта на инцидента тя веднага е тръгнала за болницата в [населено място], където бил настанен пострадалият (вж. л.120-121 от НОХД № 94/2022 г. на ОС – Монтана). Тези данни сочат обратното на становището на защитата и потвърждават адекватността на присъдените обезщетения като съобразени с трайните и пълноценни семейни връзки на пострадалия с гражданските ищци.

По отношение направените разноски за възнаграждението на повереника на частните обвинители и граждански ищци за процесуалното им представителство пред настоящата инстанция, ВКС намира искането за присъждането им в пълен размер от 5000 лв. в тежест на подсъдимия за частично основателно - само до размер от 3000 лв. Касационното производство е образувано по жалби на защитниците, а не на частните обвинители и граждански ищци. Документираните процесуални действия на повереника им пред настоящата инстанция не са многобройни, нито отнемащи значително време. При това са извършени едновременно за защитата на двамата граждански ищци и частни обвинители, като в хода на съдебните прения пред ВКС повереникът излага кратки идентични аргументи. Поради това и като съобрази решение по дело С-438/2022 г. на СЕС, че съдът не е обвързан от установените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай подсъдимият следва да бъде осъден да плати на частните обвинители и граждански ищци сума в размер на общо 3000 лв. или по 1500 лв. на всеки от тях вместо претендираните 5000 лв. разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение на повереника.

Допълнителното искане „да бъдат отразени разходите“ пред ОС – Монтана и САС, защото не били отразени в съдебните решения, не може да бъде разгледано от ВКС, тъй като този въпрос се решава по реда на чл.306, ал.1, т.4Чл. 306. ⚖️ Практика (5) (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно: 1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата; 3. (доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; Първоинстанционният съд, постановил условното наказание лишаване от свобода, се произнася за прилагането на чл. 68, ал. 3 от Наказателния кодекс, а окръжният съд, постановил условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - за прилагането на чл. 70, ал. 7, изречение първо, предложение второ от Наказателния кодекс; 4. веществените доказателства и разноските по делото. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения. (3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора. Въпроси за отговорността на заинтересованото юридическо лице, по които съдът може да се произнесе и с определение от НПК от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.4Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 427 от 14.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 1145/2023 г., по описа на Софийския апелативен съд, като намалява наказанието на подсъдимия С. С. Б. от седем години на шест години лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА подсъдимия С. С. Б., с ЕГН: [ЕГН], да плати на частните обвинители и граждански ищци М. С. Б. и С. М. А. сума в размер на по 1500 (хиляда и петстотин) лева за всеки от тях, представляваща разноски за процесуалното им представителство от повереник – адвокат пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: