Решение № 421 по н. д. № 370/2024 г. на ВКС

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
при секретар: Елеонора Михайлова
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 370/2024 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани: 1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс; 3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда; 4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Предели на касационната проверка от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. Е. Х., срещу въззивно решение № 428/13.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 638/2023 г. от Софийския апелативен съд.
Касационната жалба се позовава на всички основания по чл. 348, ал.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. В обхвата на второто от тях се изтъкват твърдения за наличие на абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,ал. 3, т. 3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК; за неоснователен отказ на въззивния съд да назначи повторна съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на пострадалата А.; за липса на доказателства, извън показанията на пострадалата, въз основа на които да се приемат факти за упражнена от подсъдимия принуда; за противоречие в съдебната мотивация, представено с извадки от съдържанието на оспореното решение. Според касаторът допуснатите процесуални нарушения са довели до неразкриване на признаците на престъпния състав по чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е: 1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако: 1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда; 2. деянието представлява опасен рецидив. от НК, поради което неправилно е приложен материалният закон. Явната несправедливост на наложеното наказание се оспорва с аргументи, че съдът не е отчел продължителността на наказателната процедура като смекчаващо обстоятелство. Отправените искания са в алтернативност : отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия Х., за ново разглеждане на делото от апелативния съд или смекчаване на наказанието.
В съдебното заседание подсъдимият Д. Х. и неговият защитник поддържат жалбите по изложените възражения и искания. Защитникът представя писмени бележки.
Частният обвинител и граждански ищец М. Х. А., редовно призована, не се явява. Не се явяват нейният попечител И. П. и повереникът й, редовно призовани.
Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания от НПК, установи следното :
Окръжният съд – Кюстендил с присъда № 260002/22.03.2022 г., постановена по НОХД № 60/2020 г., признал подсъдимия Д. Е. Х. за виновен в това, че в периода от 01.03.2016 г. до 13.05.2016 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага (пари и вещи) е принудил М. Х. А. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди със сумата от 23 611, 27 лева и вещи на обща стойност 1 695,71 лева и с това причинил на А. значителни имуществени вреди в размер на 25 306, 98 лв., като изнудването е при условията на чл. 213а, ал. 3, т. 2Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева. (2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е: 1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда; 2. придружено с причиняване на лека телесна повреда; 3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество; 4. извършено от две или повече лица; 5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8; 6. извършено от въоръжено лице; 7. извършено повторно в немаловажни случаи. (3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато: 1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание; 2. са причинени значителни имуществени вреди; 3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група; 4. деянието е придружено с взрив или палеж; 5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице; 6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му; 7. деянието представлява опасен рецидив. (4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е: 1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт; 2. придружено с убийство или с опит за убийство. от НК, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 2Чл. 214. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е: 1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако: 1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда; 2. деянието представлява опасен рецидив. във вр. с чл. 213а, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 го осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, глоба в размер на 6 000 лева и конфискация на 1/3 от имуществото на подсъдимия, подробно описано. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по част от обвинението за извършени на 23.02 и на 24.02.2016 г. деяния, включени в обхвата на продължаваното престъпление, и в тази връзка е коригиран размерът на причинените имуществени вреди.
Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия Х., който е осъден да заплати на М. А., действаща лично и със съгласието на попечителя си, сумата от 25 306, 98 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и държавната такса.
Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, проведен по жалба на подсъдимия Х.. С атакуваното сега решение присъдата е изменена, като съдът прецизирал датата на едно от деянията, включено в продължаваното престъпление, и отменил същата в частта й, с която в наложеното на подсъдимия наказание конфискация е включена 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в [населено място]. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Жалбата е основателна, макар и не по всичко изложено в нея, доколкото в едната си част представените аргументи за оспорването на съдебния акт са относими към оплакване за необоснованост, което не е касационно основание.
Първо настоящата инстанция следва да се произнесе по изтъкнатия в жалбата касационен повод по чл. 348, ал.1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК за допуснато абсолютно процесуално нарушение - незаконен състав. Този довод е обоснован с аргументи, че въпреки извършената законодателна промяна на ЗСВ (ДВ, бр. 32/2022 г.) и закриването на специализираните съдилища, в персоналния въззивен съдебен състав, разгледал делото, са включени само съдии от Апелативния специализиран наказателен съд – закрит. Преди всичко следва да се отбележи, че в мотивите към проекта за изменение и допълнение на ЗСВ предвидените структурни и организационни промени са свързани с необходимостта да се осигури добро правораздаване, без обаче да се поставя под въпрос индивидуалната независимост и безпристрастност на съдиите, формирали персоналния състав на специализираните съдилища. Това е видно и от решението на законодателя да създаде комплекс от преходни правила, които възлагат на тези магистрати да продължат разглеждането в рамките на Софийския апелативен съд (съответно в Софийския градски съд), делата, по които е било проведено разпоредително заседание.
Позицията на защитата, че е недопустимо дело, което е било извън компетентността на закритите специализирани съдебни органи, да се разглежда от съдебен състав, конструиран от съдии, правораздавали в АСнНС- закрит, е напълно неоснователно. Поддържаната теза не държи сметка, че магистратите са преназначени в Софийския апелативен съд, поради което и няма никакво съмнение, че следва да разглеждат дела, възложени им по съответния ред, при това без ограничението, видяно от касатора.
От гледна точка на спазването на принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗСВ, не се констатират нарушения при формирането на въззивния съдебен състав. За ефективното приложение на принципа за случайния подбор е създадена Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана последно по протокол № 6/27.02.2024 г. на СК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет. В досието на въззивното дело на л. 2 е приложен протокол за избор на докладчик, от който се установява, че автоматично за такъв е избран съдия Г. У.. В разпределението, видно от списъка в документа, са участвали всички възможни съдии. Това обуславя извода, че докладчикът по делото е бил определен в съответствие с изискванията на чл. 9, ал.2 от ЗСВ за случайния подбор. Във връзка с определянето на останалите членове на съдебния състав, извън нарочно уредения избор на докладчика, касационната инстанция е имала повод да изрази становище, че това е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. В тази насока се прилагат различни практики съобразно изработени вътрешни правила или утвърдени от административния ръководител на съответния орган (виж, в този см. Р 274-2018 г. – II; Р 38-2017г.- II и др.).
В разглеждания случай коментираният по-горе протокол за избор на докладчика по делото, съставен съобразно Вътрешните правила за случайното разпределение на делата в Апелативен съд – София, съдържа информация и за съдебния състав, който да разгледа делото, чрез неговото изрично посочване, а именно -„10-ти наказателен“. Така персоналният съдебен състав за разглеждане на делото е бил конкретизиран, тъй като останалите двама съдии В. И. и Д. В. са избрани поради постоянното си участие в заседанията на десети наказателен състав. Видно от публикувания на е-страницата на съда Отчетен доклад за дейността през 2023 г., в раздел „Правораздавателна дейност на съдиите в Софийския апелативен съд по колегии“, т. 1.4, изрично е отбелязано, че всички съдии от наказателната колегия са разпределени в постоянни съдебни състави при спазване на старшинството. Следователно, документите по делото, отразяващи начина на разпределение на делото, не разкриват обстоятелства, които да налагат извод за наличие на незаконен съдебен състав поради нарушаване на принципа за случайно разпределение. Съответно, на тази основа не би могло успешно да се обосновава претенция за предубеденост и липса на безпристрастност на въззивния съдебен състав.
Касационната инстанция не намира за основателен и другия фактор в подкрепа на становището за наличие на незаконен състав, аргументирано с твърдения, че съдията-докладчик незаконосъобразно не е бил отведен.
Незаконността на съдебния състав се определя от обективно наличие на конкретни обстоятелства, отразяващи се върху безпристрастността на съдията и даващи основания за отвод. Тоест, необходимо да съществуват факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав, съответно на негов член, от изхода на делото или негова предубеденост. В настоящия казус претенцията на касатора по това оплакване е ограничена до твърдението, че основанията за отвод на съдията произтичат от допуснато от него нарушение на закона по посоченото в жалбата друго наказателно дело, различно от въззивното производство, предмет на настоящия касационен контрол. Така заявеното не създава реални основания от обективен или субективен характер за съмнение в безпристрастността на съдебния състав, защото коментираното действие на съдията, негов член, определено от защитата като незаконно, е проявено в друг наказателен процес и само в рамките на същия би могло да се изтъква в контекста на обстоятелствата по чл. 29, ал. 2Чл. 29. ⚖️ Практика (4) Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар от НПК.
По тези съображения претенцията за допуснати нарушения, накърняващи принципа за независим и безпристрастен съд, декларативно формулирани в жалбата и без особени разяснения за конкретното им проявление в настоящия процес, са неоснователни.
Не така стоят нещата относно оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали и процеса на формиране на вътрешносъдийското убеждение.
Спецификата на казуса е поставила в центъра на доказателствената съвкупност показанията на пострадалата А., чиято свидетелската годност е била оспорвана от защитата. В тази връзка в допълнението към въззивната жалба е направено искане за назначаване на повторна съдебно психиатрична експертиза поради противоречие в експертните изводи на назначената в досъдебното производство. Поддържано е и становище за наличие на предпоставки по чл. 148, ал.2Чл. 148. (1) Не могат да бъдат вещи лица: 1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 - 5 и 7 - 8 и ал. 2; 2. свидетелите по делото; 3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник, заинтересованото юридическо лице или от техните повереници; 4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването; 5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност. (2) В случаите по ал. 1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод. (3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата. Задължения на вещото лице във вр. с ал.1 от НПК за отвод на вещото лице. Апелативният съд в производството по чл. 327Чл. 327. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание, а когато съдът намери за необходимо - в разпоредително заседание с призоваване на страните. (2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия. (3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства. (4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. (5) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Раздел III. Постановяване на решението Призоваване от НПК е приел, че искането е неоснователно, тъй като въпросът за свидетелската годност на А. е бил изяснен от назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза. По идентичен начин е отхвърлено и подновеното искане в съдебното заседание, проведено на 09.10.2023 г.
Безспорно, както се отбелязва и от защитата, въззивната инстанция не е законово обвързана да удовлетворява всяко доказателствено искане на страните, но е длъжна да мотивира своя отказ. Прегледът на материалите по делото разкрива основателност на претенция на защитата, че отказът на съда да назначи исканата експертиза е немотивиран. Във въззивното решение в отговор на доводите за наличие на вътрешно противоречие в заключението на експертизата е пресъздадено неговото съдържание, отразяващо характерните белези на психичното заболяване „шизоафективна психоза“, неговото протичане при А. и че към инкриминирания период тя се е намирала в пристъп на болестта и не е била във възможност да отразява случващото се с нея, наличие на тежки поведенчески и емоционални разстройства и прочие. Всъщност, по съществения довод, поддържан от защитата, мотивацията на съда се изчерпва в декларативно поднесеното заключение, че се доверява на „становището на експерта и в частта, в която е установил, че А. е със запазена свидетелска годност“. Такъв подход съставлява нарушение на процесуалните изисквания, въведени с нормите на чл. 314 и чл. 339, ал.2Чл. 339. ⚖️ Практика (6) (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста. (2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. (3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на от НПК, задължаващи въззивния съд да изпише решаващи съображения по всеки релевантен за процесното производство въпрос и да даде отговор на наведените от страните конкретни доводи. Необходимостта от назначаването на експертиза, която по принцип е задължителна по чл. 144, ал.2 т. 5Чл. 144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза. (2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно: 1. причината на смъртта; 2. характера на телесната повреда; 3. вменяемостта на обвиняемия; 4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; 5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях; 6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) възрастта на обвиняемия. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Експертиза може да се назначи и за установяване на специфични нужди от защита на свидетел във връзка с участието му в наказателното производство. Съдържание на акта за назначаване на експертиза от НПК, може да се изведе и от съдържанието на аналитичната част на приетата по делото, в която не са показани по достатъчно ясен начин аргументите в подкрепа на това заключение. Както е известно, качеството на свидетел неизменно се свързва със способността на разпитваното лице да възприема правилно заобикалящата го действителност, да запаметява, а след това и да възпроизвежда своите възприятия за нея. Ето защо въззивният съд е следвало да бъде по задълбочен при проследяване на логическата и фактическа връзка между обстоятелствената част на заключението и направените експертни изводи по поставените задачи и да обоснове съображенията си за отхвърляне на защитните възражения в тази връзка.
Без коментар е останал и доводът за наличие на предпоставки за отвод на експерта- доктор П., базирани на твърдения, че тя е лекуващ лекар на А. и че е оказвала съдействие на нейните близки при издирването й. Съвсем отделен е въпросът дали сочените обстоятелства биха могли да обусловят предпоставките за отвод по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал.2Чл. 29. ⚖️ Практика (4) Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар от НПК, но това е изисквало съдебна преценка и отговор в мотивите на решението.
На следващо място, фактическите изводи на съда са изградени основно на база показанията на пострадалата А. от досъдебното производство в разпита й от 20.09.2017 г., проведен пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК поради констатирани противоречия с депозираните от нея в съдебното следствие. Въззивният съд е утвърдил решението на първата инстанция да кредитира именно тези показания на свидетелката, защото в тях по-конкретно е отразена поредността на събитията и действията на подсъдимия. Пропуснал е да обмисли удостовереното в този протокол обстоятелство - „Свидетелят извади тетрадка с ръкописен текст, от която прочете показанията си“. Посоченият детайл е изисквал съдебно внимание и отговор на въпроса дали прочитането на предварително изготвено писмено изявление по същество представлява устно депозиране на свидетелски показания и дали се вмества в установеното по чл. 122, ал. 1Чл. 122. (1) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Свидетелят има право да се яви на разпит с адвокат, както и да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по от НПК право на свидетеля да си служи с бележки за цифри, дати и други. Няма съмнение, че когато жертвата на престъплението страда от физически или психически недъзи, дори тези недъзи да не я лишават от възможността правилно да възприема фактите, съдилищата следва да бъдат особено прецизни при оценката на доказателствата за и против обвинителната теза и да изследват всеки елемент от доказателствената съвкупност за неговата процесуална годност и достоверност.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че с немотивирания отказ да назначи исканата от защитата експертиза съдът се е дистанцирал от задължението си да предприеме всички процесуални способи за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Пропуснал е да заяви суверенното си становище по повод приобщените показания на А. и дали те с оглед на посоченото по-горе могат да се третират като годен източник на доказателствени факти. Всички неизяснени обстоятелства са от съществено значение, защото дават отражение към правилността на доказателствените изводи, на приетата от апелативния съд фактическа обстановка и на правните изводи.
Приложеният от втората инстанция подход не кореспондира със задължението за пълен преглед на първоинстанционната присъда, очертан от пределите на въззивната проверка съгласно разпоредбата на чл. 314Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция от НПК, както и с изискванията на чл. 339, ал.2Чл. 339. ⚖️ Практика (6) (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста. (2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. (3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на от НПК за присъствие на дължими мотиви, с които въззивните възражения са приети за неоснователни. В разглеждания случай като краен резултат мотивите на съдебния акт не убеждават, че е осъществена задълбочена въззивна проверка, което препятства и касационния контрол за нейната законосъобразност. Налице са процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 и т. 2,пр.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК, което налага отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Този резултат от касационната проверка не засяга въззивното решение в частта му, с която апелативният съд е коригирал наложеното на подсъдимия наказание конфискация, изключвайки от неговия обхват - 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в [населено място], тъй като настоящето производство е образувано само по жалба на Х.. В рамките на повторната процедура по глава двадесет и първа от НПК съдът следва да отстрани констатираните нарушения, като допусне исканата съдебнопсихиатрична експертиза, която да потвърди или отхвърли възникналите съмнения в свидетелската годност на А., да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали и да изложи мотиви, съобразени с чл. 339Чл. 339. ⚖️ Практика (6) (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста. (2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. (3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на от НПК.
Искането на защитата за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е: 1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако: 1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда; 2. деянието представлява опасен рецидив. от НК се явява неоснователно, защото не държи сметка, че при първо по ред касационно производство настоящата инстанция не може да установява нови факти и в резултат на собствен доказателствен разбор да достигне до извод за недоказаност на обвинението. В отговор на касационната жалба следва да се посочи и това, че в наказателния процес не винаги може да се разчита релевантните факти да бъдат установени чрез преки доказателства, изхождащи от самите пострадали лица.
Посочените недостатъци на проверявания съдебен акт изключват окончателни правни изводи. Те трябва да се направят от новия въззивен съдебен състав в рамките на установена по изискванията на процесуалния закон фактология. Само за изчерпателност на касационната проверка се отбелязва, че въззивният съд, споделяйки приложимостта на чл. 26,ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. от НК, не се е спрял и не е обмислял изрично изискването отделните деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление, да осъществяват всички признаци от състава на престъплението по чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е: 1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако: 1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда; 2. деянието представлява опасен рецидив. от НК.
С оглед изхода на делото в тази инстанция доводите за явна несправедливост на наложеното наказание е безпредметно да се обсъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... във вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 428/13.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 638/2023 г. от Софийския апелативен съд, освен в частта му, с която е отменена първоинстанционната присъда №260002/22.03.2022 г. по НОХД № 60/2020 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил, за наложено на подсъдимия Д. Е. Х. наказание конфискация на 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в [населено място], общ. Кюстендил.
ВРЪЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.