Решение № 313 по наказателно д. № 496/2025 г. на Върховния касационен съд

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 496 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата М. Б. срещу решение № 68 от 17.02.2025 г. по ВНОХД № 1489/2024 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение.
В жалбата са изложени доводи с претенция да обосновават касационните основания по чл. 348, ал. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест, т.т. 1 – 3 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът поддържа депозираната касационна жалба, изложените в нея съображения и направеното искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила.
Особеният представител на гражданския ищец и частен обвинител С. Б. не се явява и не взема отношение по жалбата.
Подсъдимата заявява солидарност с позицията на своя защитник. В последната си дума настоява за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, като в тази връзка изтъква преценката си, че наложеното й наказание е твърде тежко.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания НПК, установи следното:
С присъда № 7 от 07.03.2023 г., постановена по НОХД № 490/2021 г., състав на Софийския окръжен съд е признал подсъдимата М. И. Б. за виновна в това, че на 24.11.2020 г. в [населено място], общ. Б., [улица] направила опит умишлено да умъртви рождения си малолетен син С. М. Б., [дата на раждане] , който се намирал в безпомощно състояние, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. ччл. 115 вр. чл. 18, ал. 1Чл. 18. ⚖️ Практика (3) (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. (2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. (3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда: а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици. НК и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК й е наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2Чл. 57. ⚖️ Практика (6) (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове. (2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в, б. „а“ ЗИНЗС съдът е постановил така определеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимата при първоначален строг режим.
Основавайки се на чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва: 1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Глава шеста. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ НК, съдът е приспаднал и е зачел от срока на това наказание времето, през което подсъдимата е била задържана под стража.
С тази присъда и на осн. чл. 52 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД съдът е осъдил подсъдимата да заплати на С. М. Б. обезщетение от 50 000 лева за понесени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото, а с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимата.
С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт присъдата е оставена в сила, а подсъдимата е осъдена да заплати разноските, направени във въззивното производство.

Жалбата срещу това решение е неоснователна.

Част от изложените в нея аргументи изискват уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като са насочени към оспорване на възприетия от въззивния съд механизъм на причиняване на травмата, поставила в риск живота на пострадалото дете, съдържат настояване за недоказаност на обвинението и за доказана чрез дадените в съдебната фаза показания на Ц. И. и Ц. Б. несъстоятелност на фактическите съдебни констатации. По същество посочените съображения са такива за необоснованост на обжалвания съдебен акт, а необосноваността не е сред предвидените в чл. 348, ал. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест, т.т. 1 – 3 НПК касационни основания. Ето защо тези съображения не подлежат на разглеждане по касационен ред.
В останалата им част доводите на касатора са неоснователни.
Възразява се, че въззивният съд е игнорирал дадените пред него показания от свидетелите Ц. И. и Ц. Б. и не е коментирал съдържащите се в тях доказателства, че подсъдимата не е удряла малкото си дете, а то само е паднало на пода, като е ползвал единствено показанията на тези свидетели от досъдебното производство.
Без съмнение игнорирането на доказателства, предназначени да обслужат интереса на една от страните, както и превратното тяхно възприемане, преиначаването или преекспонирането на вложения в тях доказателствен смисъл, представлява всякога правдоподобен индикатор за субективизъм и пристрастност на съда. В конкретния случай обаче съдържанието на оспорения въззивен акт не предпоставя подобен проблем. Това, че въззивният съд е отказал да признае достоверност на показанията, дадени пред него от свидетелите Ц. И. и Ц. Б. не означава, че ги е оставил без внимание или че ги е подценил. Съгл. чл. 14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита НПК съдът взема решенията си по вътрешно убеждение. Методът за оценка на доказателствените средства, който законът е установил с тази норма изключва предустановеност на силата на което и да е от тях. Това важи и за обясненията на подсъдимото лице, както и за предназначените да ги подкрепят свидетелски показания, като съдът няма задължение всякога и на всяка цена да им признае достоверност и пълнота. Напротив, той е длъжен да бъде критичен към тяхното съдържание така, както към всички останали доказателства и доказателствени източници. Този именно подход е следван в случая при преценката както на обясненията на подсъдимата, така и на ориентираните към обслужване на поддържаната от нея теза свидетелски показания. Направената от въззивния съд собствена доказателствена преценка не само не е основана на игнориране на доказателствена информация, както се твърди в жалбата на адв. Н., а следва строго очертания от процесуалните норми и от правилата на логиката път. Извършена е от въззивния съд цялостна проверка и старателна преценка на всички варианти на свидетелстването на Ц. И. и Ц. Б. по делото, като за тази цел са ползвани легални критерии. Извършена е вътрешно-логическа преценка на съдържанието на показанията на посочените свидетели от досъдебната и от съдебната фаза, както и съпоставка на съдържащите се в тях твърдения и съобщеното от други от свидетелите по делото, както и с изводите на съдебно-медицинските експертизи преди да бъде формирана генералната съдебна преценка, че доказателствено значение следва да бъде отдадено именно на съобщеното от посочените свидетели в досъдебната фаза, приобщено към доказателствения материал чрез прочитането му по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... и на ал. 4 НПК. Налице е коректност, правилност и последователност в съдебните разсъждения, а изводите за съществените обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от всички събрани доказателства и приетите експертни заключения, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост в подхода.
Предлагайки преценката си, че свид. Ц. И. е лишена от слух, защитникът настоява, че въззивният съд е допуснал съществен процесуален порок в дейността си, като е провел нейния разпит без да й осигури жестов превод. Прегледът на материалите по делото показва, че извън субективното мнение на адв. Н. не съществуват други данни за физически проблем при свидетелката, който да е изисквал и да не е получил съответната съдебна реакция. Не само съдът, но и защитата не е направила констатация за налична при И. глухота в заседанието, в което свидетелката е била разпитана от САС. В протокола от проведеното съдебно заседание не е вписано възражение в тази насока, нито нечие искане за назначаване на жестов превод, ако съдът неоправдано е бездействал. Нито е поискано впоследствие внасяне на поправки в съдебния протокол и допълването му с отразяване на подобни възражения и направени във връзка с тях искания. Поради това коментираният довод се явява напълно голословен.
Лишено от основания е и възражението, че САС е ползвал тенденциозно заключението на назначената от него съдебно-медицинска експертиза, като е игнорирал конкретно посочени в жалбата части от него, обслужващи според защитника тезата на подсъдимата. Предложената в подкрепа на това възражение интерпретация на експертните изводи, е основана на фрагментарен прочит и субективност, която деформира действителното тяхно значение или го представя неточно.
Въззивният съд действително не се е фокусирал върху медицинската констатация за липса на данни за компресионно-дислокационен синдром при изследването на вентрикулната система по срединна линия, но това не бележи тенденциозност в подхода му. Касае се за изолиран фрагмент от експертните констатации, отнасящ се до част от структурната система на мозъка, която не е била засегната от причинените увреждания. Този фрагмент не бележи радикално медицинското състояние на детето при постъпването му за лечение след инкриминираните събития. Затова закономерно въззивният съд не му е отделил очакваното от защитата внимание. Наред с него обаче е налице експертна констатация за наслагване на двукратно причинени черепно-мозъчни травми, една от които нанесена около три седмици преди постъпването на детето в болничното заведение, а втората – причинена в кратко време преди това. Установено е и диафизарно счупване с леко изместване под ъгъл на дясна лъчева кост, причинено от удар със значителна сила и с давност поне три седмици преди постъпването на С. Б. за болнично лечение, а така също и охлузвания на лицето и корема, както и във вътрешния очен ъгъл на дясното око, получени в деня на постъпването му в болницата. Това са експертните констатации, които въззивният съд е подложил на коментар и анализ във връзка с доказателствата по делото, обяснимо воден от характера на възведеното обвинение – за упражнено физическо въздействие върху 3-месечния С. Б., насочено към предизвикване на неговата биологична смърт.
Въззивният съд не търпи укор за спестен анализ на медицинско заключение, че с оглед преживяемостта, при получените от пострадалото дете телесни травми, то е могло да оцелее и без оперативна намеса, защото такъв извод, при това със степента на категоричност, приета в жалбата, няма нито в съдебно-медицинската експертиза, нито в устните разяснения, направени от вещите лица в съдебното заседание. Вместо това, разсъждавайки в теоретичен план относно преживяемостта при подобни черепно-мозъчните травми, като получените от пострадалия, д-р Г. е споделил пред съда, че има шанс жертвата да оцелее и без оперативна намеса, но медицинският стандарт налага след диагностицирането им да се предприеме оперативно лечение, като според него никой няма право, след диагностициране на такава травма, да изчаква и да предприема консервативна терапия.
В приетата във възизвното производство съдебно-медицинска експертиза липсва фактологическо основание за извод, като предложения с жалбата, а именно, че установените черепно-мозъчни травми при С. Б. са получени „в период от около три седмици преди откарването му в болница „Пирогов“. С такава давност според експертното мнение е едната от двете, констатирани и наслагващи се такива травми на черепа в дясно и ниско теменно към слепоочно. Изрично подчертано е в аналитичната част на експертизата, че върху тази по-стара травма е насложена прясна такава, която може да е причинена на 24.11.2020 г., като ясно са обяснили, че това се доказва от установените кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и съвпадащото с тях остро настъпване на признаци за клинично влошаване в състоянието на детето с промени в съзнанието, синдром на повишено интракраниално налягане – хипертенсия. Затова липсата на направен от въззивния съд въз основа на тази експертиза извод, като желания от защитата – за причиняване на инкриминираните травми назад във времето преди инкриминираните събития, не компрометира точността на съдебните изводи. Напротив, в съответствие с очакваната и дължима от него обективност, въззивният съд е коментирал експертните констатации за втора и с по-голяма давност черепно-мозъчна травма във връзка с гласните доказателства за това, че и преди инкриминираните събития се е случвало Б. да малтретира малкото си дете, като само няколко дни преди тях отново му е нанесла побой.
Според защитника САС е нарушил процесуалния закон в ущърб на подсъдимата, като е пренебрегнал споделеното от вещото лице Г., че едно тримесечно дете може да падне със собствени движения. Според адв. Н. това мнение на експерта подкрепя тезата на подсъдимата, че детето й се е самонаранило, падайки само от леглото върху пода, затова игнорирайки го, САС е пренебрегнал важна за установяване на невиновността й информация. Възражението е невярно, защото на стр. 9-10 от решение въззивният съд е подложил на коментар това съждение. По-важно е обаче, че то е направено в общ житейски план, а не въз основа на специализирано научно познание на вещото лице, а отделно от това по никакъв начин не конкурира установения по единствено валидния доказателствен път механизъм на причиняване на телесните травми на детето С. Б.. Този механизъм е доказан чрез показанията на свидетели, добили собствени възприятия от събитията, при които това дете е пострадало. Именно на тях се е основал въззивният съд, формирайки изводите си по фактите и подходът му в това отношение не е в нарушение, а в стриктно изпълнение на зададените от процесуалния закон правила за доказването.
Претенцията си, че САС е игнорирал важни експертни съдебно-медицински констатации, които биха облекчили наказателно-правното положение на подсъдимата, защитникът е подкрепил с изразеното от вещите лица Г. и К. мнение, че състоянието на детето при постъпването му в болница „Пирогов“ не е било с тежест, водеща неминуемо и в кратък времеви интервал след възникването му до смърт без операция и че оперативната интервенция е била оценена като такава с отложена спешност. Изводът не е игнориран от въззивния съд, напротив, коментиран е на стр. 15 от решението във връзка с направено от защитника оспорване на правната квалификация на извършеното деяние.
Неоснователни са и твърденията за неправилно прилагане на материалния закон. Касационната проверка не установи легално основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, както се настоява в жалбата. Съдът от предходната инстанция е изследвал подробно тази възможност, защото тя е била представена на вниманието му като една от двете основни тези в защитата на Б. – за пълното й оневиняване поради липса на връзка с причиняването на телесните травми на детето С. Б. и за преквалифициране на деянието по чл. 129Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. НК.
Възможността за преквалифициране на обвинението по желания от защитата начин въззивният съд е отхвърлил, позовавайки се на тежестта на причинената при инкриминираните събития травма на пострадалото дете и механизмът на причиняването й, изследвайки умисълът, с който е действала подсъдимата. Този съд се е позовал и на интензивността на упражненото насилие и пълното пренебрегване от страна на подсъдимата на и без това увреденото общо състояние на детето поради предходно нанесената му черепно-мозъчна травма със счупване на черепа и фрактуриране на дясната ръка. Безусловен е фактът, че субективната нагласа на Б. при инкриминираните събития не е била за причиняване единствено на нараняване и болка на детето. Първоначално тя го е удряла с ръце, одрала е лицето му и едното му ухо, но това не се е оказало достатъчно за нея и тя е ескалирала насилието, като е взела детето и го е хвърлила със сила върху леглото, пренебрегвайки, както е посочил и въззивния съд, фактът на неукрепналата поради крехката му възраст негова физика и уязвявайки при това отново главата му, като действията й са били придружени със словесни закани, че ще го „утрепе да не е живо на земята“. Насилието е било преустановено не по волята на подсъдимата, а поради намесата на свидетелите Ц. Б. и Ц. И., като с основание въззивният съд е изтъкнал в тази връзка доказателствено установения факт на оказаната от нея съпротива при тяхната намеса. Деянието е останало във фазата на опита именно поради своевременната и оказала се ефективна намеса на близките на подсъдимата, а причинената травма на главата е предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице са всички интелектуални и волеви белези на пряк умисъл за убийство, поради което правилно деянието е квалифицирано именно по чл. 115Чл. 115. ⚖️ Практика (4) Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. и сл. НК.
Оспорването на наказанието, доколкото такова, макар и немотивирано, се съдържа в касационната жалба, се поддържа в съдебното заседание пред настоящия състав с аргумент, че наказание в утвърдения от въззивния съд размер се налага в съдебната практика за престъпления от конкретния вид с далече по-тежък резултат. Липсата на предизвикан в случая смъртоносен резултат обаче сама по себе си не е способна по радикален начин да бележи тежестта на извършеното деяние. Като се има предвид възрастта на жертвата и предопределената от този факт пълна нейна безпомощност, не са били нужни в случая нито употребата на значителна смъртоносна сила, нито планираност или контрол на поведението с избор на начин, на средства, на място и време за извършване на престъплението. Случаят носи своите специфични особености, свързани, както правилно преценил въззивният съд, с броя на квалифициращите обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и с данните относно личността на подсъдимата и предходната нейна съдимост. Обективни фактори, които повишават личната обществена опасност на Б. и минимизират възможността за законосъобразна нейна реализация в обществото при по-леко нейно санкциониране са фактът на кратката й, но същевременно стартирала в твърде ранна възраст и отново с умишлено посегателство върху човешки живот криминална кариера, а така също и фактът, че понастоящем инкриминираното посегателство е извършено само година след като тя е изтърпяла предходно наложеното й наказание. Очевидно е при това положение, че след предишното й осъждане, поведението на Б. е добило не конструктивна динамика. Този факт, както и доказателствата за предшестващ, упражняван от нея физически тормоз над малкото й дете, довел до причиняване на сериозни по тежест телесни травми и влошаване на общото му състояние, към което като факт тя се е отнасяла напълно равнодушно, показват недвусмислено изграждащ се при нея последователен модел на използване на физическа агресия в противоправните деяния и в начина й на живот, занижена хуманност, неспособност за отчитане на състоянието на другия и слаби социални и вътрешно-психични механизми за самоконтрол. Не изисква коментар възможността детският плач да бъде възможен дразнител със сила и значение, способни да предизвикат крайна реакция на озлобление и агресивна несдържаност, като проявената от подсъдимата при инкриминираните събития. Защото непосредственият повод за агресията на Б. към 3-месечното й дете е бил именно неговия плач и този факт има самостоятелно значение при преценката на тежестта на извършеното. Всичко това показва предразположеността на подсъдимата към неконтролируеми емоции с яростна изява и подчертава обществената нейна опасност. С основание въззивният съд се е позовал и на потвърдената по експертен съдебно-психиатричен и психологичен път сериозна психопатология при нея. Всичко това обосновава справедливостта и целесъобразността на наказанието в определения от първата инстанция и утвърден от въззивния съд размер.
Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 17.02.2025 г. по ВНОХД № 1489/2024 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.