Решение № 524 по н.д. № 890/2025 г. на ВКС

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА 2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 890/25 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Инициирано е с касационни жалби, депозирани чрез поверениците на частните обвинители и чрез защитник на подсъдимия, срещу Решение № 95 от 30 май 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 494/24 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С решението на въззивния съд е изменена Присъда № 4 от 18 януари 2024 г. по н.о.х.д. № 2301/23 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която подсъдимият А. Д. Ю. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1., вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК и при условията на чл. 58а, ал. 1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11., вр. чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК - осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо при първоначален общ режим, и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от единадесет години, от което на основание чл. 59, ал. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва: 1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Глава шеста. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ НК било приспаднато времето на лишаването от това право по административен път. С присъдата подсъдимият бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

С въззивното решение присъдата е изменена единствено в частта за чл. 59, ал. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва: 1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Глава шеста. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ НК, чието приложение е отменено. В останалата част е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати направените за назначената и приета от апелативния съд експертиза, както и да заплати на частните обвинители направени от тях разходи за адвокатско представителство, като искането на всеки от последните за присъждане на пълния размер на разноските – за горницата до 2300 лева, е отхвърлено.

С общата касационна жалба на поверениците адвокат Д. Д. и адвокат И. Б., са заявени оплакванията на частните обвинители Д. С. Х., В. Т. Р., Х. Л. Р., М. С. Т., Е. С. Т., Е. С. Т., Д. Т. Х., Х. М. И., С. В. Р. и З. Н. за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изразено е и недоволство от разрешението на въззивния съд за отхвърляне на искането за присъждане на разноските в пълния им размер като се оспорва извода за прекомерност на възнаграждението.
Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, но и за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния им размер.
Частният обвинител Т. Ю. Х. не фигурира сред жалбоподателите, посочени в касационната жалба.

С касационната жалба на адвокат К. Н. – защитник на подсъдимия, са релевирани доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

Пред ВКС частните обвинители Д. Х., В. Р., Д. Х., С. Р., З. Е. и Х. Е., се представляват от адвокат Б., който пледира подадената от подсъдимия жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а тази на частното обвинение – уважена. Възразявайки срещу жалбата на подсъдимия, повереникът оспорва твърдението за ограничено право на защита, настоявайки, че назначаването на повторна съдебномедицинска експертиза (СМЕ) не е било необходимо поради изследването на въпроса всестранно и пълно от тройната СМЕ, която е била обоснована, пълна и убедително защитена от вещите лица в съдебно заседание.
Що се отнася до касационната жалба на частното обвинение, повереникът изцяло я поддържа по изнесените в нея съображения, които преповтаря в сбит вид. Пледира за увеличаване на наложеното наказание до минимума и за присъждане на пълния размер на направените във въззивната инстанция разноски.
Адвокат Д., представляващ частните обвинители Х. Р., М. Т., Е. Т., Е. Т. и Х. И., също поддържа изцяло касационната жалбата с подробните съображения към нея и се присъединява към казаното от своя колега. На свой ред изразява виждането си за отсъствие на допуснати от вззивната инстанция процесуални нарушения при воденето на наказателния процес или при прилагането на закона.
Частният обвинител Х. Р. моли за справедлива присъда, която да донесе поне малко утеха за неизразимата с думи болка и скръб на майка, загубила сина си.

Представителят на прокуратурата намира за неоснователна касационната жалба на частните обвинители в частта й за разноските (по съображенията, изложени от въззивния съд) и за основателна в тази, с която се претендира увеличаване на размера на наказанието в предвидения в закона негов минимум. В подкрепа на становището си прокурорът отбелязва конкретните обстоятелства на произшествието, завишаващи според него степента на обществената опасност на деянието и дееца. Така изтъква безпричинното движение на подсъдимия в лентата за насрещно движение, с много висока скорост, в резултат на което последователно е ударил първо един автомобил, пътуващите в който не са пострадали по чудо, а след това и този, в който са погинали двете жертви. Според прокурора при тези данни престъплението би следвало да е квалифицирано по чл. 342Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК, но понеже те не били отчетени при правната квалификация следвало да се съобразят при отмерване на санкцията. Като факт със значение за последната се сочи и този на множеството административни нарушения, за които е бил наказван подсъдимият, определящи го като системен нарушител на правилата за пътна безопасност.
В логичен израз на така застъпената теза е и поддържаната от прокурора за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Както претенцията за явна несправедливост на наказанието, така и тази за допуснато съществено процесуално нарушение са определени като напълно неоснователни.

Адвокат К. Н. поддържа касационната жалба и отправеното с нея искане за връщане на делото с цел несъмненото изясняване на въпроса за здравословното състояние на подсъдимия, в това число и към момента на деянието, който бил останал неизяснен. В тази връзка защитникът акцентира върху очевидната за него колизия между отразената в епикризата диагноза на подсъдимия - болест на Хънтингтън, и заключението на вещите лица, изготвили назначената от съда експертиза, отричащо същата диагноза.
Другият защитник на подсъдимия – адвокат Р. А., се присъединява към становището на своя колега и допълва, че защитата, също както и прокуратурата, иска да се изясни по какви причини подсъдимият се е движил в насрещната лента за движение и дали не е възможно това да се е дължало именно на заболяване, свързано с изменения в мозъчната кора и въздействащо върху когнитивните функции на носителя му.

В реплика към защитната реч адвокат Б. отново изразява становище за пълна и убедителна изясненост на коментирания въпрос, подкрепяйки се с мотивите и разясненията на експертите, изготвили СМЕ.

В лична защита подсъдимият заявява, че подкрепя казаното от адвокатите си, съжалява много и иска нова СМЕ, която да изясни състоянието му.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли за връщане на делото с цел назначаване на нова експертиза.

След като прецени изложените в касационните жалби касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационните жалби са допустими като подадени от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съответните съобщения за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани: 1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс; 3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда; 4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Предели на касационната проверка НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Първо е удачно разглеждането на жалбата на подсъдимия, тъй като с нея е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК, чието евентуално наличие би обезсмислило обсъждането на всички останали оплаквания. Така е, защото допускането на съществени процесуални нарушения налага безусловно връщане на делото за ново разглеждане заради опорочения дефинитивно процес на изясняване на релевантната за правилното решаване на делото фактология.
Производството пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните НПК след като подсъдимият е признал изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки съгласие да не се събират доказателства за тях.
Постановената от първоинстанционния съд присъда е била обжалвана от подсъдимия и частните обвинители. Пред въззивния съд, чийто съдебен акт е предмет на настоящата касационна проверка, защитата на подсъдимия е представила медицински документи, касаещи здравословното му състояние и е отправила доказателствено искане за назначаване на комплексна медицинска експертиза. Същото е било уважено от съда, назначил комплексна СМЕ с участието на невролог, психиатър и съдебен медик със задачи да установи здравословното състояние на подсъдимия, дали страда от болестта на Хънтингтън и при положителен отговор – какви физически и психически последствия са установени в резултат от заболяването, каква е прогнозата за бъдещото развитие на болестта, възможно ли е да се установи началното й проявление, в това число – била ли е налична към инкриминираната дата и повлияла ли е върху физическата и психическата годност на подсъдимия като водач на МПС, и препятства ли актуалното здравословно състояние на подсъдимия участието му в наказателния процес.
Експертизата е изготвена, видно от отразеното в нея, на базата на всички налични в делото, в единната информационна система на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и представените от подекспертния медицински данни, както и след неговия личен преглед. В заключението и при изслушването им в съдебно заседание вещите лица са разяснили подробно защо приемат, че към момента на прегледа, а още по-малко в минал период от време, няма специфични сигурни прояви на болестта на Хънтингтън, за да се приеме тази диагноза. В експертното заключение изрично е обсъдено и „оформянето на формално наглед противоречие между поставената диагноза…“ (л. 301 от въззивното дело) в УМБАЛ „Александровска“ и невъзприемането на налична сигурна такава от вещите лица, като е обосновано виждането за липсата на същинска колизия.
Недоволни от експертните изводи, защитниците на подсъдимия са направили искане за назначаването на повторна експертиза, което съдът е оставил без уважение, приемайки, че не са налице предвидените в процесуалния закон основания за това. Именно този подход на съдебния състав е критикуван с касационната жалба на подсъдимия и е поводът да се поддържа наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Защитата се спира подробно на съзряната от нея професионална колизия между отразеното в епикризата от УМБАЛ „Александровска“, заключението от психологично изследване и резултата от образното изследване – от една страна, и заключението на комплексната СМЕ. В обосноваване на виждането си, че се е налагало назначаването на повторна експертиза, защитниците навеждат и довод за предубеденост на вещите лица, изводима от самото съдържание на тяхното експертно заключение, в което било акцентирано върху факта, че подсъдимият провел целенасочени изследвания едва след постановяване на присъдата без преди това да е имал съответните оплаквания. Според изразеното становище това разкривало предубеждението на вещите лица, че подсъдимият е симулант, с оглед на което те отрекли да страда от болестта на Хънтингтън.
Обсъждайки така очертаните оплаквания и запознавайки се внимателно с относимите материали, съдържащи се в делото, този касационен съдебен състав не намери основания да приеме предубеденост на вещите лица, на които впрочем не е бил искан отвод в нито един момент. Коректният прочит на заключението, в това число и изрично обсъденото формално противоречие, и дадените в съдебно заседание разяснения от вещите лица обосновават извод, че експертите не са подходили с предубеждението, че подсъдимият е симулант. Проследяването на цялата медицинска документация в различните времеви моменти и внимателното вглеждане в отразеното в нея е било обусловено не само от дължимия именно такъв експертен подход, но и от установената от вещите лица липса на типична клинична картина и сигурни прояви на болестта на Хънтингтън при освидетелствания от тях подсъдим. Тъкмо защото са установили, че заключението им не съвпада с приетата диагноза в УМБАЛ „Александровска“, експертите са намерили за нужно подробното обследване на резултатите от проведените множество прегледи от различни специалисти, сред които невролози, неврохирурзи и физиотерапевти, извършени в периода от настъпването на процесното ПТП до направените от подсъдимия изследвания след постановяването на присъдата в първа инстанция. В тази, а не в друга връзка е и отбелязаното, че по-малко от две седмици след обявяването на осъдителната присъда подсъдимият е осъществил консултации с невролог и психолог, провел е генетично и магнитно-резонансно изследване на главов мозък и е постъпил в „Александровска“, като едва тогава за първи път се появяват данни в медицински документи за болестта на Хънтингтън. Отново в същата връзка е и подчертаното, че в цялата предходна документация, удостоверяваща резултати от множество физикални прегледи и проведени образни изследвания на подсъдимия, „…не присъства дори и изолирана регистрация на един специфичен или дори само типичен или съмнителен симптом/проява на болестта на Хънтингтън“ (л. 288 от въззивното дело). В действителност, без внимателното вглеждане във всички медицински данни за здравословното състояние на подсъдимия и то в развитието на събитията в хронологичния им порядък, вещите лица не биха могли да дадат обективен отговор на поставения им въпрос за състоянието на подекспертния им и към момента на деянието, каквото е била една от поставените им задачи. Именно на базата на прегледа на образите от двата КТ на главов мозък, проведени след настъпване на произшествието, е прието отсъствието на значими дори за дискусия атрофични промени на мозъчните структури. В този смисъл е обоснован експертният извод за липса на каквито и да е, дори косвени данни, а още повече – консистентни такива, за това подсъдимият да е бил болен от обсъжданото заболяване към момента на процесното събитие.
Не търпи укор и не внася съмнение в дължимата обективност и непредубеденост на вещите лица и направеното от тях уточнение за представения им от подсъдимия резултат от генетичното изследване. По делото не е представен такъв документ. Както е отразено в самото заключение, резултатът бил предоставен на експертите в електронен вид без подпис и печат и без да носи атрибутите на електронно подписан документ. От съдържанието на документа не ставало ясно кой е насочил пациента за провеждането на това изследване и кой технически бил взел кръвта, но имало отразени системни кодове и номер на пациент и било отбелязано, че кръвта била взета на 31 януари 2024 г., а посещението било осъществено на следващия ден – 1 февруари 2024 г. Изрично е отразено в заключението (л. 295 от въззивното дело), че доколкото експертите не са запознати с особеностите на работа на конкретната лаборатория не могат да тълкуват еднозначно тези данни. Тези уточнения на вещите лица се интерпретират от защитата като индиция за предубедеността на последните - понеже били изразили съмнения генетичното изследване да е с проба, взета от подсъдимия. Настоящата инстанция не намира основания за споделяне на такова опасение. Първо, защото няма изрично обективирано подобно съмнение, а единствено уточнение с условие, и на следващо място, защото вещите лица са третирали резултата от генетичното изследване като принадлежащ (макар и с уговорката за липсата на съответните отбелязвания) на подсъдимия и са го съобразили, а не са го изключили, при обсъждане на данните от значение за отговора им.
Накратко може да се обобщи, че проследяването на всички обстоятелства, касаещи така поставената в „Александровска“ болница диагноза, не е израз на предубеждение на вещите лица, а е проява на дължимия от всеки експерт задълбочен и всестранен анализ на всички данни, релевантни за отговор на поставените му задачи.
Обсъжданият подход на експертите е бил наложителен и с оглед абсолютно необходимото условие да обосноват заключението си, а не да представят такова с декларативен характер. След като многократно са изяснили (в това число и при изслушването им в съдебно заседание), че от съществено значение за поставянето на диагноза е изявата и на клинична картина, а не самостоятелно установени неспецифични находки, каквито са тези от генетичното и ядрено-магнитното изследване, те са защитили становището си, че подсъдимият е в добро здравословно състояние, с изключение на хронифициралия болков синдром в десен крак, причиняващ му затруднение в ежедневието заради изпитваното от болката страдание. Вещите лица са категорични обаче, че при подсъдимия няма специфични сигурни прояви на болестта на Хънтингтън към момента и не могат да приемат за установена диагноза само въз основа на неспецифичните находки. Затова и не са определили като релевантни ново разчитане на образното изследване или повторно провеждане на генетичното и ядрено-магнитното изследване. Отговорът им е даден при приемане и съобразяване, а не при изключване на резултатите от всички представени им изследвания. Ето защо не е възникнала обективна нужда от повторното изследване на тези въпроси в рамките на ново експертно обсъждане.
Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, постановявайки определението си с отказ да назначи повторна експертиза. Недоволството на страна от изводите на експертизата не предпоставя безусловното назначаване на повторна. Затова и отказът да се удовлетвори такова искане може да представлява съществено процесуално нарушение само когато са били налице законовите изисквания за уважаването му, но същите са били пренебрегнати. Процесуалното условие за назначаването на повторна експертиза е конкретна слабост в изготвената вече, а именно – заключението да не е обосновано и да възниква съмнение в правилността му. Коментираното по делото обаче резонно е определено като обосновано.
Съдебният състав не е имал основание да не се довери на експертните разяснения за липсата на специфични сигурни прояви на болестта на Хънтигтън при подсъдимия. Съдът не притежава специални знания в областта на медицината и тъкмо по тази причина за изясняването на въпросите от чисто медицинско естество се назначава експертиза. Вещите лица, включени в процесната, притежават висококвалифицирана експертиза в съответните клонове на медицинската наука и практика и са дали убедително мотивирани отговори на всички поставени им въпроси, поради което заключението им не буди съмнение в неговата основателност. В принципен план представената епикриза от УМБАЛ „Александровска“ би могла да представлява основание за внасяне на съмнение в правилността на заключението, но в разглеждания случай не е, защото експертите са предоставили в отговора си разумно и възможно обяснение за поставянето на диагнозата, а и са преценили и съпоставили данните от епикризата с останалите им известни.
Значима е експертната констатация, че в реалностите на здравеопазването – услуга, ползваща медицинската наука, е характерно поставянето на несигурни, но вероятни диагнози при липса на категорични данни за отхвърлянето им или за наличие на други с подобни прояви, за да може такава група пациенти да бъдат проследявани във времето с ясна структурираност и в тяхна потенциална полза - с цел да не отпадат от механизмите за проследяване поради шанс за развитие на специфична терапия в бъдеще (л. 301 от въззивното дело). Вещите лица са съобразили, че резултатите от проведените в болница „Александровска“ изследвания, са по-добри от тези от проведените от подсъдимия над месец по-рано изследвания. Така са отчели, че резултатът от ММSE теста в представеното от него невропсихологическо изследване е бил 19 точки, докато резултатът от същия тест, но проведен над месец по-късно в Александровска болница е бил 27 точки от 30 възможни. Последният резултат е класифициран като леко когнитивно нарушение, носещо смисъл на оценка с твърде ниска специфичност според вещите лица, тъй като само по себе си подобно отклонение, срещащо се дори при нормално остаряване или при личностови/образователни особености на много индивиди на зряла възраст, не означава, че носителят му е болен или че ще се разболее. Освен това значителното „подобрение“ в показателите е необяснимо в случай на развитието на болестта. Експертите са съобразили и това, че в епикризата, в частта с описание на обективния статус на пациента, не присъства регистрация на наблюдавани хиперкинезии (специфични неврологични симптоми на болестта), още по-малко тяхно описание по вид, разпространение или тежест. Експертизата съдържа подробно и задълбочено описание на резултатите от проведените на подсъдимия прегледи от невролога и психиатъра и обосновани експертни съображения за извеждане на заключението.
По изнесените дотук съображения касационната инстанция намира за неоснователна касационната жалба на подсъдимия в обсъдената част. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия, защото поставените от защитата въпроси са били изяснени всестранно и в пълнота от въззивния съд.

Другото оплакване, заявено с касационната жалба на подсъдимия – за явна несправедливост на наложеното наказание, е уместно да бъде разгледано съвместно с това на частните обвинители, въздигнали същата претенция, но с обратна насоченост. Преди това обаче следва да се разгледа касационната жалба на последните в частта, в която поддържат нарушение на материалния закон.

Общо изразеното недоволство от касаторите – частни обвинители е относно оневиняването на подсъдимия за нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП поради липсата на причинно-следствена връзка между него и настъпилия съставомерен резултат. В касационната жалба не са наведени конкретни на изложените от въззивния съд правни съображения за потвърждаване на присъдата и в тази й част. Вместо това е посочено само, че подсъдимият доказано се е движел с превишена скорост (с около 156 км/ч. към момента на първия удар и със 135 км/ч. към момента на втория при разрешени 90 км/ч.) и понеже извършил това нарушение, то обусловило и всички последици и затова причинно-следствената връзка била налице. Тази формулировка е напълно дистанцирана от мотивите на двете инстанции за оправдаването на подсъдимия за това нарушение. Въззивният съд е споделил напълно установеното от контролирания от него, че подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото се движил със скорост над пределно допустимата от 90 км/ч. И се е солидаризирал изцяло, излагайки и собствените си съображения, че това нарушение обаче не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, защото, съобразно заключението на експертизата, подсъдимият би имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие единствено, ако се е движел в собствената си лента за движение без да навлиза в насрещната в момент, когато там са се движели други автомобили. Съгласно повдигнатото с обвинителния акт обвинение приината за навлизането в насрещната лента е отклоняване на вниманието на водача, а не загуба на контрол върху управлението заради висока скорост. При тези обстоятелства е напълно закономерен изводът, че нарушаването на това правило за движение, макар и установен факт, не се намира в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, защото произшествието не е настъпило заради превишената скорост. Казаното обосновава заключението за отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. Материалният закон не е нарушен и претенцията за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователна.

Недоволството на двете страни от размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ със заявката за явната му несправедливост е неоправдано.

Окръжният съд е отмерил наказанието съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. НК, при условията на чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК, при отчетлив превес на отегчаващи обстоятелства. Така го е определил в размер над средния, много по-близък до максималния, а не до минималния, предвиден в действащия към момента на деянието закон. След отмерването на санкцията на дванайсет години лишаване от свобода (при предвидени от три до петнайсет в действащата към инкриминираната дата – 12 декември 2022 г., редакция, ДВ, бр. 74/2015 г.), съдът я е намалил с една трета, съблюдавайки правилото на чл. 58а, ал. 1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. НК. Въззивният съд, извършвайки освен по доводите и пълна проверка на присъдата, се е занимал обстойно с въпроса за наказанието и макар да е направил собствен прочит, отричайки характера на някои от смекчаващите, съответно и отегчаващите обстоятелства за такива, е споделил като краен резултат съображенията на контролираната инстанция относно размера на лишаването от свобода и лишаването от право да се управлява МПС.

Преди всичко следва да се припомни утвърдената съдебна практика на върховната инстанция, съобразно която, за да приеме явна несправедливост на санкцията и необходимост ВКС да интервенира по искания от някой от касаторите начин, е нужно да се установи, че размерът на наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и то се явява драстично завишено или занижено. Както многократно е посочвано, очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно манифестирана непропорционалност. В конкретния казус не се съзира явна несправедливост.
Въззивният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните характеристични данни за личността му, включващи социалната, трудовата и семейната му ангажираност, изразеното разкаяние за стореното; влошеното му и понастоящем здравословно състояние в резултат от инцидента и това, че е действал при по-леко укоримата форма на непредпазливостта.
За отегчаващи обстоятелства съдът е възприел: характеристиките на допуснатите нарушения (на базови правила при управление на МПС, особено значими за безопасно движение); допуснатото нарушение и на чл. 21, ал. 1 ЗДвП; реализираното непосредствено преди процесното друго ПТП; множеството административни нарушения, за които подсъдимият е бил санкциониран 48 пъти и които в преобладаващата си част са свързани с режима на скоростта, и обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е било временно отнето, а правоспособността му като водач е била възстановена само месец и половина преди процесния инцидент.
Релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, включени в кръга на смекчаващите и отегчаващите, са зачетени в тяхната пълнота.
Оплакването в касационната жалба на подсъдимия, че апелативният съд изключил неправилно социалния му статус от кръга на смекчаващите обстоятелства е с отстранение от съжденията на въззивната инстанция в тази насока. Разглеждайки понятието за социален статус в стриктната му дефиниция, апелативният съд е посочил, че социалният статус не може да се третира нито в позитивен, нито в негативен за личността аспект с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 1Чл. 11. ⚖️ Практика (2) (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. (2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани. Състезателност. Равни права на страните НПК. Но съдът ясно е отчел споменатите в жалбата в същата връзка обстоятелства, касаещи трудовата и социална ангажираност на подсъдимия. Извън така отбелязаното, в касационната жалба на подсъдимия липсва друга конкретика в подкрепа на търсеното драстично несъответствие между наказанието и установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Несъстоятелно е и оплакването в жалбата на другите касатори, претендиращи за определянето на наказанието в максималния му размер. Подобно разрешение би било напълно несъответно на правилата за индивидуализация на наказанието, изискващи съобразяването на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и съотношението между тях. С искането за възможно най-строгото санкциониране на дееца този принцип е пренебрегнат, тъй като по същество се иска пълно игнориране на установените смекчаващи обстоятелства. ВКС намира, че видът и съотношението между двете групи обстоятелства, обсъдени в контекста на обществената опасност на деянието и дееца са довели до отмерване на санкции в справедлив размер.
Изложеното определя като неоснователни жалбите на всички касатори касателно поддържаното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.

С жалбата на частните обвинители въззивното решение е атакувано и в частта му за разноските с оплакване за неправилен отказ за присъждането на направените от тях разходи за адвокатско възнаграждение в цялост. Поверениците намират предприетото от съда разрешение за излизащо извън предела на правомощията му, а освен това считат за неправилен извода за прекомерност на възнагражденията им.
Възражението е основателно в първата си част, тъй като въззивният съд действително се е произнесъл без подсъдимият и/или някой от неговите защитници да е оспорил размера на разноските чрез възражение за прекомерността им.
Вярно е отбелязаното от апелативната инстанция, че въпреки липсата на изрична възможност в НПК за намаление на претендираните разноски, според практиката (на СЕС, ЕСПЧ и на ВКС), коректно посочена в решението, адвокатското възнаграждение следва да отговаря на изискването за справедливост и обоснованост и спрямо онези страни в процеса, които биха го дължали, „без това да се явява неоправдано тежка последица за тях“. При зачитане на това принципно положение, в актуалната практика на върховната инстанция по наказателни дела е изоставено предходното разбиране, отричащо приложението на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК в наказателния процес при решаване на въпроса за разноските. Затова и принципно няма пречка наказателният съд да прецени прекомерност на разноските и да ги намали. Съдът обаче не може да се произнася за прекомерност на разноските по служебен почин, тоест без да има направено изрично възражение за това. Въпросът е утвърден напълно безпротиворечиво в съдебната практика като резултат от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, предвиждаща, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Въобще при решаване на съдбата за разноските, направени от страна в наказателния процес е приложимо изцяло диспозитивното начало. Това е изводимо и от нормата на чл. 189, ал. 3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК, повеляваща заплащането на направените от частния обвинител и граждански ищец само ако е направено съответното искане.
В случая въззивният съд е действал по само по свое усмотрение, без да е било направено искане за прекомерност, поради което единствено се налага извод, че не е разполагал с правомощието да намалява размера на сторените от частните обвинители разноски. Апелативната инстанция е следвало да присъди разноските в цялост след като е установила, че останалите условия за това са налице. В тази част проверяваният съдебен акт следва да претърпи корекция.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ИЗМЕНЯ Решение № 95 от 30 май 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 494/24 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта относно разноските като увеличава размера на присъдените такива за адвокатско възнаграждение, направени от всеки от частни обвинители Д. С. Х., В. Т. Р., Х. Л. Р., М. С. Т., Е. С. Т., Е. С. Т. (за последните двама чрез законния им представител . С. Т.), Д. Т. Х., Х. М. И., С. В. Р. и З. Н. на 2 300 (две хиляди и триста) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.