Решение № 425 по наказателно д. № 64/2024 г. на ВКС

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:


ПРЕСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурор Калин Софиянски
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 64 от 2024 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. П. Я., подадена чрез неговия защитник – адв. А. Д., както и жалба на гражданските ищци и частни обвинители М. Г. М. и Д. Г. Ш., подадена чрез техния повереник – адв. П. П., против решение № 149 от 30.10.2023г., постановено по в.н.о.х.д. № 286/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.
В касационната жалба на подсъдимия се релевират доводи, касаещи основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. Защитата счита, че от една страна, част от доказателствата по делото са интерпретирани превратно от съда, което е довело до изводи за завишена степен на обществена опасност на деянието, а от друга, АС-Варна е подценил относителната тежест на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Излагат се аргументи за приложимостта на института на условното осъждане. Отправя се искане за намаляване на наложеното наказание и отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК.
С касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци М. и Ш. са ангажирани всички касационни основания по чл. 348, ал.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е преквалифицирал деянието от такова по чл. 124, ал.1, предл. първо, в такова по чл. 124, ал.1, предл. трето. Изложени са аргументи в посока, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл за причиняване на тежка телесна повреда, като се отправят упреци към аналитичната дейност на съда по отношение на този аспект на обвинението. Поставен е акцент върху това, че съдът е основал своите фактически и правни изводи на изявления на вещото лице, направени в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, без да обсъди доказателствения материал в съвкупност. Също така жалбоподателите се позовават и на липсата на мотиви. Според частното обвинение наложеното наказание е неправилно индивидуализирано, като е следвало да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане ВКС алтернативно да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна или да измени решението, като увеличи наложеното наказание.
В срока по чл. 351, ал.4Чл. 351. ⚖️ Практика (2) (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., обявена за противоконституционна с РКС № 14 от 2018 г. - ДВ, бр. 87 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Жалбата и протестът се подписват от подателя, освен ако са подадени по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото, а ако са подадени по електронен път, се подписват с квалифициран електронен подпис. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) не отговарят на изискванията по ал. 1 и 3, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено; 2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест; 3. не подлежат на разглеждане по касационен ред. (6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание. Оттегляне на касационната жалба и протеста от НПК е депозирано възражение(озаглавено становище) на касационната жалба на подсъдимия, изготвено от адв. П., повереник на частните обвинители и граждански ищци, според когото определеното наказание е справедливо и целесъобразно, а институтът на условно осъждане не следва да бъде приложен. Постъпило е и допълнение към касационната жалба на подсъдимия от адв. Д., с което се развививат доводи за смекчаване на наказателната отговорност на Я.. Постъпило е и становище от адв. Д., защитник на подсъдимия, по жалбата на частното обвинение, в която се разсъждава по правната квалификация на извършеното деяние и се отхвърлят като неоснователни възраженията в касационната жалба на частното обвинение.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВП намира жалбите за неоснователни и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Изразява мнение, че АС-Варна е приложил правилно материалния закон и е определил справедливо наказание, като е оценил относителната тежест на всички обстоятелства по делото.
Адвокат П., повереник на частните обвинители и граждански ищци М. М. и Д. Ш. изразява становище, че правилната квалификация на престъплението е тази, възприета от първата инстанция, а изпълнението на наложеното наказание не следва да бъде отлагано по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, тъй като липсва една от предпоставките за прилагане на института на условното осъждане, а именно, че за постигане целите на наказанието не е наложително осъденият да го изтърпи. Моли за отмяна на „първоинстанционната присъда“ и връщане на делото за ново разглеждане.
Граждански ищец и частен обвинител Б. И., както и провереникът адв.А. С., редовно призовани, не се явяват. Подадена е писмена защита от И., чрез повереника й, в която се прави собствен анализ на доказателствената съвкупност и се отправят упреци към аналитичната дейност на съда. Иска се от ВКС да отмени въззивното решение и да изменени първоинстанционната присъда, като увеличи наложеното наказание.
Адвокат А. Д., защитник на подсъдимия поддържа изцяло доводите, изложени в касационната жалба, допълнението към нея и възражението срещу касационната жалба на частното обвинение. Мотивира липсата на евентуален умисъл у подсъдимия за причиняване на тежка телесна повреда и излага съображения за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия чрез намаляване на наложеното наказание и отлагането му по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК.
Подсъдимият Н. Я. се солидаризира с тезата на защитника си и изразява съжаление за случилото се.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 13 от 29.06.2023г. по н.о.х.д. № 205/2023г. на Окръжен съд-Шумен подсъдимият Н. П. Я. е признат за виновен в това, че на 27.08.2022 г. в [населено място], [улица], в района пред автобусната спирка на центъра на селото, причинил на Г. К. З. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, а именно: контузия на главата: две разкъсноконтузни рани в лявата тилна област на главата; подкожен хематом в същата област; линейна фрактура в лявата теменна област с ход през лявата странична част на черепа към черепната основа – предна черепна ямка в ляво; голям хематом под твърдата мозъчна обвивка (субдурален) 200 мл. по цялото протежение на лявата главномозъчна хемисфера; притискане (компресия) на лявото странично мозъчно стомахче с изместване на срединната линия на дясно, като смъртта е настъпила на 04.09.2022 г. в МБАЛ-АД [населено място], поради което и на основание чл.124, ал.1Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години., предл.първо от НК, във вр. с чл.58а,ал.1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. от НК, е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет / години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3Чл. 57. ⚖️ Практика (6) (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове. (2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е осъден да заплати на М. Г. М. и Д. Г. Ш. сумата от по 300 000 лв. /триста хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022 г. Осъден е да заплати на Б. В. И. сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022 г.
Съдът се е произнесъл по приложението на чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва: 1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Глава шеста. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ от НК, веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
По жалби на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец Б. И. е образувано в.н.о.х.д. № 286/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 149 от 30.10.2023г. присъдата е изменена като деянието на подсъдимия Н. П. Я. е преквалифицирано и на основание чл.124, ал.1, пр.3, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.Потвърдил е присъдата в останалата част.
С приоритет следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще изключи необходимостта от разглеждане на доводите на жалбоподателите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК. При тази особена процедура подсъдимият Н. Я. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът, в изпълнение на задълженията си по чл. 372, ал.4Чл. 372. ⚖️ Практика (32) (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. (2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв. (3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Последици от предварителното изслушване на страните от НПК, е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство, и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Горепосоченото особено производство представлява отклонение от нормалното развитие на наказателния процес, при което подсъдимият се отказва от правото си да оспори изложените в обвинителния акт факти и да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства, касаещи тези обстоятелства, като в замяна получава привилегията наказанието му да бъде определено при условията на чл. 58аЧл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. от НК. Според ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС в пределите на проведената в съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4Чл. 372. ⚖️ Практика (27) (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. (3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години., във вр. с чл. 371, т.2Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните НПК процедура, е недопустимо компетентният орган (първоинстанционен или въззивен съд) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. От това следва, че в хипотезите, в които се провежда съдебно следствие, е допустимо доказването единствено на обстоятелства, които не касаят признатите от обвинителния акт факти, но едновременно с това са съвместими с тях (например, обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието като: здравословното състояние на подсъдимия, семейното му положение, трудовата му ангажираност, личностната му характеристика и други). В тази насока е и практиката на ВКС – ТР № 1/09г., т.8 на ОСНК на ВКС. Вследствие на тези особености контролът, който въззивният съд осъществява по отношение на дейността на първостепенния съд се ограничава до съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагане на особената процедура; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3Чл. 373. ⚖️ Практика (1) (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на от НПК . При изпълнение на установените правила, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.
Според този състав АС-Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на горепосочената процедура. Въззивният съд е провел съдебно следствие с цел установяване медикобиологичните характеристики на нараняването, причинено на пострадалия от нанесения му от подсъдимия удар с ръка в лицето му, от които удар той е паднал върху асфалтовата настилка, което обстоятелство не е било изследвано в хода на досъдебното производство. След оценка и анализ на новосъбраните доказателства, съдът е установил и приел, че в резултат на нанесения удар на пострадалия е причинена болка, без разстройство на здравето. Това от своя страна е довело и промяна в правните изводи, като контролираната инстанция е преквалифицирала деянието от престъпление по чл.124, ал.1Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години., предл.първо от НК в такова по чл.124, ал.1Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години., предл.трето, вр. чл. 130, ал.2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. от НК.
Извършената от въззивния съд дейност по събиране и оценка на доказателствата е довела до установяването на факти, които не се релевирани с обвинителния акт и не са признати от подсъдимия, а и не попадат сред кръга на тези, за установяването на които е допустимо събиране на доказателства в производството по чл.371, т.1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК(съгласно ТР № 1/09г. на ОСНК на ВКС, т.8). Медикобиологичните характеристики на увреждането, причинено на пострадалия от удара в лицето му, не е сред фактите, които биха могли да бъдат установявани с доказателствена дейност при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК, тъй като касае изясняване на релевантни обективни факти. Изводите за вида на телесната повреда се базират на тези данни, но това вече е въпрос по приложение на материалния закон. Изложеното налага извод, че съдът не е следвало да допуска извършването на въззивно съдебно следствие, а да отмени и върне делото на първата инстанция за пълно изясняване на обективната истина и правилно формиране на вътрешното му убеждение.
На следващо място в хода на проведеното съдебно следствие апелативната инстанция е допуснато и още едно съществено нарушение на процесуалните правила и по-точно на тези за събиране на доказателства. В частност това нарушение касае приобщаването и ползването като доказателство на запис от охранителни камери /дискът е доброволно предаден в хода на досъдебното производство от Т. Т.-протокол за доброволно предаване-т.2, л.61 от досъд. производство/, но без съдът да е извършил проверка относно автентичността на този запис. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че дисковете, съдържащи видеофайлове от охранителни камери, представляват веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1Чл. 109. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото от НПК, поради съдържащите се в тях следи от престъплението и е възможно да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, но само когато те са носители на автентична информация, което се установява с предвидените в НПК способи. Тази необходимост е породена от обстоятелството, че става въпрос за доказателства, събрани не по реда и със способите, предвидени в НПК. Това нарушение е същество и също е основание за връщане на делото.
С оглед на горното въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушение при провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК, като делото се разгледа в производство по общия ред, което е и гаранция, че ще бъдат събрани всички относими доказателства, при спазване изискванията на процесуалния закон. При този изход на делото е безпредметно обсъждане на останалите доводи на касаторите.
Водим от горното , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


ОТМЕНЯ въззивно решение № 149 от 30.10.2023г., постановено по внохд № 286/23г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОТМЕНЯ присъда № 13 от 29.06.2023г., постановена по нохд № 205/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Шумен за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: