Решение № 518 по КНД № 679/2025 г. на ВКС

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №679 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия М. И. Ц. и неговите защитници срещу решение №136 от 27.03.2025 г., постановено по ВНОХД №20241000601555 по описа на Софийски апелативен съд.
С първоинстанционна присъда № 6, постановена на 20.02.2024 г. по НОХД №20221600200294/2022 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, подсъдимият Ц. е признат за виновен в това, че на 16.09.2019 г. на главен път Е-79, км 87+300, в землището на [населено място], област Монтана, при управление на МПС- лек автомобил „Х. С.“, с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Е. Г. П., като на основание чл.343, ал.1Чл. 343. ⚖️ Практика (10) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация; б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда; в) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от осем до дванадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това: 1. за престъпления по ал. 1, буква "а"; 2. за престъпления по ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества, или техните аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 20 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение, банкетите и островите на платното за движение наказанието е: а) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г...., б.“в“ НК, във връзка с чл.342, ал.1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК, във вр. с чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК изпълнението му е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл.343гЧл. 343г. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) (1) (Предишен текст на чл. 343г - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 30.01.2026 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Когато лишаването от право по ал. 1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. НК подсъдимият Ц. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото общо в размер на 2 203 лева.
С атакуваното въззивно решение е изменена първоинстанционната присъда единствено по отношение на номера на управлявания от подсъдимия Ц. автомобил, като съдът е постановил той да се чете СА 9098 НН.
В останалата й част присъдата е потвърдена.
С касационните жалби на подсъдимия Ц. са направени оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Твърди се, че неправилно предходните съдебни състави са приели обвинението за доказано, като не са отчели съществените дефицити в доказателствената съвкупност и конкретно липсата на достоверни доказателствени източници, които да установяват механизма на настъпилото произшествие, скоростта на движение на участвалите в него автомобили и претърпените вреди по автомобила, в който се е намира пострадалата П., които е следвало да бъдат отчетени при преценката на претърпените от нея увреждания. В подкрепа на тези оплаквания се сочат значителните противоречия между показанията на свидетелите И. и С., липсата на съставен протокол за оглед, което е направило невъзможно изготвянето на достоверна експертиза, която да даде отговор на тези въпроси.
В жалбата се оспорва съществуването на причинно- следствена връзка между пътния инцидент и настъпилата в последствие смърт на пострадалата, като се акцентира на това, че от заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза не може да се направи несъмнен извод, че получените в резултат на произшествието травми са причинили смъртта на П.. Предлага се да бъде отчетено това, че посочената от експертите причина за смъртта- исхемичен инсулт представлява предположение, тъй като при извършване на аутопсията на пострадалата не е била взета проба, която да установи това обстоятелство по несъмнен и категоричен начин. Оспорва се момента на настъпването на част от уврежданията на П., възприети от вещите лица като причина за смъртта й. В жалбата се поддържа, че по делото липсват доказателства, както за наличието на причинна връзка между посочените увреждания и смъртта на пострадалата, така и такива, които изключват възможността тя да ги е получила в момент след произшествието, когато не се е намирала в болнично заведение.
В заключение се твърди, че по делото липсват доказателства, от които може да се направи несъмнен извод за съществуването на причинна връзка между процесното пътно произшествие и съставомерния резултат. На това основание се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В касационната жалба на защитниците на подсъдимия Ц. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Основните оплаквания са идентични с тези, посочени в жалбата на подсъдимия, като се акцентира на липсата на доказателства, които да установяват съществени детайли от произшествието и конкретно- дали пострадалата П. е получила нараняванията, описани в аутопсионния протокол в резултат на пътния инцидент и дали те са предизвикали мастна емболия, довела до исхемичен инсулт, който е причинил смъртта й.
Оспорват се и изводите на предходните съдебни състави, че ударът между управлявания от подсъдимия автомобил и този, в който се е намирала пострадалата е бил силен, че в резултат на него са причинени уврежданията, за които експертите са приели, че са довели до настъпване на смъртта на П.. Обръща се внимание на това, че такива увреждания не са документирани при постъпване на пострадалата в болница.
С касационната жалба е направено искане за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия поради липса на доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да установяват неговата съпричастност със смъртта на пострадалата П..
В касационното съдебно заседание подсъдимият Ц. и неговите защитници поддържат изцяло касационните си жалби и отразените в тях оплаквания. Твърдят, че въззивният съд при прилагането на процесуалния закон е допуснал сериозни нарушения и молят за оправдателна присъда, защото инкриминираното деяние не е престъпление, а е административно нарушение.
Представителят на държавното обвинение пледира, че касационните жалби са неоснователни. Твърди, че подсъдимият е извършил тежко престъпление, което макар и непредпазливо е довело до смъртта на пострадалата П.. Поддържа, че са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата. Моли наложеното наказание да бъде преценено като изключително снизходително- още повече, че изпълнението му е било отложено.
На тези основания предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде потвърден.
Повереникът на частните обвинители предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение, а решението на въззивния съд да бъде потвърдено.
Подсъдимият Ц. моли съдът да се произнесе справедливо като спази изискванията на закона.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са частично основателни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК са за погрешен доказателствен анализ, за който се твърди, че е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на превратно тълкувани гласни доказателства и незаконосъобразно кредитиране на изводите на част от приетите комплексни съдебно- медицински експертизи.
Оспорват се и изводите на решаващите съдилища за това, че от събраните доказателства и доказателствени средства са установени по несъмнен начин релевантните за изхода на производството факти. Твърди се, че съдилищата неправилно са възприели обвинителната теза и незаконосъобразно са приели за установени обстоятелства въз основа единствено на предположения.
Преди да се отговори на това възражение касационният съд следва да отбележи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.
Въззивният съд е направил верен анализ на събраните доказателствени източници, като законосъобразно е извел фактите, въпреки съществуващия доказателствен дефицит. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите П. и И., които са дали идентична информация, която изяснява начина на настъпване на произшествието и случилото се непосредствено след това. Вярно съдът е приел, че подсъдимият се е движил попътно след автомобила, в който се е намирала пострадалата П., че го е управлявал със скорост, която не му е позволила да спре и предотврати сблъсъка с движещият се пред него автомобил, в момент когато той е намалил скоростта си, че реализираният сблъсък между предната част на автомобила на Ц. и този, в който е била пострадалата е бил със значителна скорост и е довел до сериозни деформации по конструкцията на движещия се първи автомобил и до откъсване на пътническата седалка отпред, където се е намирала П..
Правилно съдът е приел, че непосредствено след произшествието пострадалата се е оплаквала от сериозни болки и видимо е била в тежко състояние, в резултат на получените травми на различни места на тялото и крайниците. Тя е била транспортирана в МБАЛ „Д-р Ст. И.“ АД- [населено място], където е била лекувана за периода от 16.09.2019 г. (датата на пътното произшествие) до 22.09.2019 г. когато е била изписана. За времето на престоя лечението се е състояло в извършена торакоцентеза- оперативна интервенция, насочена към подобряване на дихателната способност, като необходимостта за извършването й е било основното оплакване на пострадалата- съществени затруднения при дишане.
Правилно съдът е приел, че след изписването на пострадалата на 22.09.2019 г. здравословното й състояние не се е било подобрило съществено и това е била причината на следващият ден- 23.09.2019 г. по инициатива на нейни близки да бъде транспортирана и приета за продължаващо лечение в друго болнично заведение- „С. клиник Св. Г.“ Е., където същият ден е починала.
Основните оплаквания в касационните жалби са свързани с двата спорни въпроси в това производство- какъв е бил механизма на настъпване на произшествието и дали съществува причинна връзка между него и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалата П..
Касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е установил фактите относими към пътното произшествие, които са от значение за правилното решаване на делото. Безспорно е, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост и на дистанция, която не му е позволила да спре в момента, в който водачът на превозното средство, където се е намирала пострадалата П. е намалил скоростта си. Вярно е, че след произшествието пристигналите на мястото пътни полицаи са направили погрешна преценка за тежестта му и това е била причина да не бъде съставен протокол за оглед, да не се изготви скица и да не бъдат направени снимки, които биха позволили да се придобие детайлна представа за случилото се, но е вярно и това, че за изясняване на посочените по- горе обстоятелства те не са били необходими. В подкрепа на направените от въззивния съд изводи за избраната скорост от подсъдимия и дистанцията, на която той се е движил след предходния автомобил е и това, че подсъдимият и неговият защитник не оспорват, че той е осъществил състава на административно нарушение, изразило се именно в движение с несъобразена скорост при намалена дистанция.
Касационният съд споделя изцяло и изводите на въззивния съд за това, че смъртта на пострадалата П. е настъпила именно в резултат на травмите претърпени в резултат на пътното произшествие. И по този въпрос съществува видим доказателствен дефицит, доколкото при постъпване и в двете болнични заведения, където тя е лекувана не и е бил извършен детайлен преглед, който да установи действителните й увреждания- а именно травматичното счупване на ребра в резултат на произшествието. Наред с това след смъртта на П. не е извършено изследване за развилата се мастна емболия довела до настъпване на исхемичен инсулт. Въпреки този дефицит въззивната инстанция вярно е установила фактите, като правилно е кредитирала заключенията на приетите по делото съдебно- медицински експертизи и конкретно становището на експертите, че причината за смъртта е исхемичен инсулт, развил се след запушване на кръвоносен съд, което е настъпило в резултат на счупване на ребра, довели до мастна емболия. Вещита лица са категорични, за това, че счупването на двете ребра на пострадалата е настъпило в резултат на пътното произшествие (тъй като при аутопсията в близост до тях са констатирани кръвонасядания, които говорят за травми получени приживе) и тези травми заедно с размачкванията на меките тъкани (също настъпили в резултат на произшествието) без съмнение са довели до навлизане на мастни капки в кръвоносната система, които са запушили кръвоносни съдове, спрели са достъпа на кръв и са причинили исхемичния инсулт. Експертите са категорични, че установените общи травми и увреждания на пострадалата П. обясняват развитието на състоянието й и очертават верига, която е завършила със смъртта й. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие те са дали подробни разяснения за механизма на получените инициални увреждания, възможността те да настъпят дори при удар в предмети с мека повърхност, (каквато е седалката на автомобил) и вероятността при пострадала с възрастта и общото физическо състояние на П. те да доведат именно до развитие на мастна емболия.
Касационният съд прецени, че липсата на специализирано изследване за конкретната причина за смъртта на пострадалата не може да бъде формална пречка да бъде установено съществуването на причинна връзка между пътното произшествие и общественоопасния му резултат, още повече наличието й е прецизно обяснено от експертите и се установява от обективни факти за уврежданията на П., които се съдържат в събрани в хода на производството гласни доказателства и приети писмени такива каквито са издадените медицински документи.
На тези основания съдът прие, че въззивната инстанция е положила всички възможни усилия за изясняване на причината за смъртта на пострадалата и вярно е приела, че тя е настъпила именно в резултат на пътното произшествие, причинено от подсъдимия Ц..
Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивният съдебен състав не е допуснал при анализа на доказателствените материали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК и не са налице основанията за отмяна на атакувания съдебен акт на това касационно основание.

По приложението на материалния закон:

Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави правилно са приели, че подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК.
Вярно са отчели, че той е нарушил правила за движение по пътищата и с действията си е причинил пътно произшествие, което е дало начало на усложнен причинен процес, който е завършил със смъртта на пострадалата П..
От субективна страна подсъдимият Ц. е действал при условията на непредпазливост и конкретно в една от формите й- небрежност, като е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици от извършеното престъпление, но не го е направил и така е предизвикал тяхното настъпване.
Диспозицията на основания състав на същинското транспортно престъпление е бланкетна, като тя препраща към норми извън НК, в които се съдържат нарушените конкретни императивни правила. В това производство държавното обвинение е посочило като нарушени разпоредби чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП. В рамките на това обвинение решаващият съд дължи да установи дали е извършено конкретното инкриминирано нарушение и наред с това да прецени дали извършването му е свързано с настъпилия съставомерен резултат. Предходните съдебни състави са приели, че с действията си подсъдимият Ц. е нарушил и трите посочени разпоредби- извод, който касационният съд не може да сподели напълно. При вярно установените факти, неправилно въззивният съд е приел, че подсъдимият е загубил контрол върху управлявания от него автомобил от една страна, а дори това да се е случило, то няма връзка с настъпване на смъртта на пострадалата защото не това е причинило пътното произшествие.
Липсата на пряка причинно- следствена връзка между обсъжданото нарушение и съставомерния резултат е основание да се приеме, че подсъдимият не следва да носи отговорност за извършване на нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП.
По отношение на другите две инкриминирани нарушения- тези по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.23, ал.1 ЗДвП следва да бъде направен извод, че те са осъществени, тъй като Ц. се е движил след автомобила, в който се е намирала пострадалата на разстояние, което не му е позволявало да избегне удар в него и е бил избрал скорост, която не е била съобразена с условията в пътния участък на произшествието и конкретно с възможността видимостта на водача да бъде в значителна степен намалена (в резултат на заслепяване).
Касационният съд обмисли възможността нарушенията на чл.20, ал.2 и по чл.23, ал.1 ЗДвП да бъдат извършени едновременно и прие, че това е възможно, защото всяко едно от тях е в причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Това е така, тъй като нарушаването на чл.23, ал.1 ЗДвП е била непосредствена причина за пътното произшествие, а избраната скорост на движение от подсъдимия е било причина за настъпване на удара между двата автомобила с такава сила, която е довела до причиняване на уврежданията на пострадалата П., които са дали начало на причинен процес, който е завършил със смъртта й. Възможността да бъдат нарушени едновременно норми регламентиращи минимална дистанция и скорост е приета от касационната инстанция в предходни решения- в този смисъл Р 226/2024 г. по НД 141/2024 г. 1 НО, Р 60150/2021 г. по НД 523/2021 г. 1 НО и други.
Касационният съд независимо, че прецени, че подсъдимият Ц. не следва да носи отговорност за извършено нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП намери за безпредметно да коригира атакувания въззивен съдебен акт по изричен начин, тъй като корекцията не се отнася до норми, част от особената част на НК, а единствено до норма, към която препраща бланкетната диспозиция на чл.342, ал.1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК. В случая не следва да бъде постановен изричен оправдателен диспозитив, тъй като оправдаването не е по отношение на обвинението (така както то е формулирано съобразно внесения обвинителен акт и посочената правна квалификация по НК), а само по отношение на едно от инкриминираните нарушения на правилата за движение. Ето защо отразяването в мотивната част на касационното решение на липсата на причинна връзка за нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП е достатъчно (в този смисъл са Р 50166/2023 г. по НД 615/2022 г., І НО. Р 60182/2022 г. по НД 553/2021 г., І НО Р135/2021 г. по НД 501/2020 г., ІІІ НО).
Предвид изложеното касационният съд прецени, че с атакувания въззивен съдебен акт съдът е приложил правилно материалния закон, защото в вярно е приел, че подсъдимият Ц. е осъществил състава на чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК. На това основание въззивното решение не следва да бъде коригирано.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК:

С касационата жалба не са направени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК, но доколкото е отправено изрично искане подсъдимият да бъде изцяло оправдан касационният съд прецени, че следва да провери атакувания въззивен съдебен акт и по отношение на справедливостта на наложените наказания.
Правилно при определянето им въззивният съд е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Ц., добрите му характеристични данни, липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и това, че престъплението е осъществено при форма на вината непредпазливост.
Законосъобразно въззивният съд не е ценил като отегчаващи отговорността обстоятелства настъпилия тежък резултат от престъплението и отказа на Ц. да даде обяснения, като е отчел, че първото е съставомерно обстоятелство за това престъпление, а второто е включено в правото му на защита.
Касационният съд прецени, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени и напредналата възраст на подсъдимия и това, че към настоящият момент наказателното производство е продължило повече от шест години (срок, които надвишава обичайния за приключване на наказателни производство по сходни обвинения). Ето защо съдът прие, че по отношение на подсъдимия Ц. са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства и предвиденото по- тежко наказание следва да му бъде определено по реда на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК на съществуващия специален минимум за срок от две години „лишаване от свобода“, съобразно редакцията на чл.343, ал.1Чл. 343. ⚖️ Практика (10) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация; б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда; в) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от осем до дванадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това: 1. за престъпления по ал. 1, буква "а"; 2. за престъпления по ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества, или техните аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 20 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение, банкетите и островите на платното за движение наказанието е: а) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г...., б.“в“ НК към инкриминираната дата 16.09.2019 г.
В подкрепа на този извод е и изхода на производството по отношение на инкриминираното нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП.
Наложеното по- леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години не следва да бъде намалявано, както и определения по реда на чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК изпитателен срок за наказанието „лишаване от свобода“.
В настоящото производство не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. НК, тъй като липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия Ц. обстоятелства, а и предвиденото минимално наказание при приложението на чл.2, ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. НК не е несъразмерно тежко.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде изменен, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от три на две години.
Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК


Р Е Ш И :


ИЗМЕНЯ решение №136 от 27.03.2025 г., постановено по ВНОХД №20241000601555 по описа на Софийски апелативен съд, като
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М. И. Ц. наказание „лишаване от свобода“ от три на две години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.