Решение № 42 по АД № 28/2026 г. на ВАС

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313Чл. 313. ⚖️ Практика (4) Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда. Предели на въззивната проверка и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба от процесуалния представител на подсъдимите В. С. Н. и Н. И. М.-адв.В.К.; гражданския ответник Център за спешна медицинска помощ гр.Добрич, чрез повереника адв.К. и от повереника на частните обвинители и граждански ищци А. Ю. и Г. Ю.-адв. Н.М. против присъда №14 от 19.09.2025г. по НОХД№368/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Във въззивната жалба на подсъдимите Н. и М. се развиват основания за неправилност на изводите на първата инстанция за авторството на деянието. Сочат се аргументи, че присъдата не е основана на обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото, за противоречиви и непълни констатации на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи и при липса на доказателства за оказаната спешна медицинска помощ на пострадалото лице в СМП гр.Добрич. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда за двамата подсъдими. В депозираното допълнение към въззивната жалба се излагат допълнителни съображения към наведените основания.
С жалбата си гражданския ответник твърди за необоснованост на изводите на първата инстанция досежно авторствато на деянието и определеното  обезщетение. Иска се от въззивната инстанция да отмени присъдата, респ. да я измени без да се излагат конкретни искания в тази насока.
Гражданските ищци и частни обвинители оспорват справедливостта на наложените наказания на двамата подсъдими. Считайки, че в определения размер същите не отговарят на обществената опасност на деянието и няма да постигнат целите на наказанието молят въззивния съд да измени присъдата, да увеличи техния размер, като постанови и лишаване от права по чл.36,т.7Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК за всеки един от тях.
С атакувания съдебен акт подс.В. С. Н. е призната за виновна в това, че на 09.08.2021г. в гр.Тервел, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Н. М., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-оказване на спешна медицинска помощ в качеството и на специалист по здравни грижи-фелдшер във ФСМП-гр.Тервел, не оказала спешна медицинска помощ при посещението във филиала на пациента А. А. К., като не разпознала промените в направената му електрокардиограма, сочещи за наличие на „остър миокарден инфаркт“, налагащи оказване на спешна медицинска помощ чрез осигуряване на специализиран транспорт до МБАЛ гр.Добрич, съобразно разпоредбата на чл.9, т.9, б.„а“ от Наредба №25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, в разрез с разпоредбата на чл.39, ал.2 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, не приложила правилата за добра медицинска практика по здравни грижи по т.2.5.1, вр. т.2.5 от Правила за добра медицинска практика по здравни грижи, изискващи адекватна преценка на състоянието на пациента и потребностите от здравни грижи, с което съпричинила смъртта на А. А. К., поради което и на основание чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК за срок от три години. С присъдата е признат за виновен и подс.Н. И. М. за това, че на 09.08.2021г. в гр.Тервел, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимата В. Н., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- оказване на спешна медицинска помощ в качеството му на специалист по здравни грижи-фелдшер във ФСМП-гр.Тервел, не оказал спешна медицинска помощ при посещението на А. А. К., като въпреки, че разпознал промените в направената на пациента електрокардиограма, сочещи за наличие на „остър миокарден инфаркт“, налагащи оказване на спешна медицинска помощ чрез осигуряване на специализиран транспорт до МБАЛ гр.Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 9, т.9, б. „а“ от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, в разрез с разпоредбата на чл. 39, ал.2 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник – фармацевтите, не приложил правилата за добра медицинска практика по здравни грижи по т.2.5.1, във в-ка с т.2.5 от Правила за добра медицинска практика по здравни грижи, изискващи адекватна преценка на състоянието на пациента и потребностите от здравни грижи, с което съпричинил смъртта на А. А. К., поради което и на основание чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. вр. чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК
за срок от три години. На основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. и чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД гражданския ответник Център за спешна медицинска помощ-Добрич е осъден да заплати на А. К. Ю. и Г. К. Ю. сумата от по сто и двадесет хиляди лева, а на А. А. К.-И. сумата от сто хиляди лева, всички ведно със законната лихва от 09.08.2021г. до окончателното изплащане, като обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, осъществено от В. С. Н. и Н. И. М.-медицински фелдшери в ФСМП гр.Тервел. ЦСМП-Добрич е осъден да заплати и държавна такса върху уважените гражданскоправни претенции. С Присъдата съдът се е произнесъл и по разноските по делото, възложени на подсъдимите.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита се, че всички обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Изразява се становище за справедливост както на присъдата в гражданско- осъдителната част, така и в наказателната- по отношение на определеното от първата инстанция наказание.
Частните обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник поддържат оплакванията си на основанията, изложени в жалбите им. По отношение на жалбата на защитата на двамата подсъдими изразяват аргументирано становище за нейната пълна неоснователност.
В съдебно заседание защитникът на подс.Н. поддържа жалбата и депозираното допълнение на изложените основания. Счита се, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради което са направени доказателствени искания. Оспорва се както авторството на деянието и неговата съставомерност, така и справедливостта на наложените наказания.
В личната си защита и последна дума възз.Н. поддържа заявеното от нейния защитник и моли да бъде оневинена.
В личната си защита и последна дума възз. М. поддържа изразеното от своя защитник и заявява, че не е виновен и съвестта му е чиста.

Настоящият състав намира, че приоритетно следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и би препятствало обсъждането на материалноправната му законосъобразност и справедливост.
На първо място се поставя въпроса за наличие на противоречие в интересите на двамата подсъдими, което е налагало обсъждане на различна защита.
Нарушението по чл.94,ал.1,т.5Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита от НПК е съществено тогава, когато при противоречиви интереси единият от подсъдимите има защитник, а другия не, както и тогава, когато са защитавани от общ защитник, както е и в конкретния случай. Няма спор, че общата защита на взаимно несъвместими интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на подсъдимите, противопоставяйки се едни на други, т.к. защитавайки едната позиция, защитника може да увреди позициите на другия. Случаите на относително задължителна защита се преодолява по волята на защитавания и изразено от него съгласие да се защитава сам или със защитник, за което следва да бъде уведомен от съда, като му се разяснят всички обстоятелства, създаващи неясноти и трудности при вземане на неговото решение.
Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е разяснил на подсъдимите за създадени с обвинението взаимно противоречиви интереси, както и за правото им да изразят съгласие по общата им защита.
Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми/подсъдими се решава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус, в светлината на принципните положения, възприети с ППВС№6/78г., изм. с ППВС№7/87г., последователно прилагани в практиката на ВКС. Съобразно с възприетото становище, при решаване на този въпрос „следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им/признание на единия за съвместната им дейност и оспорване на другия, когато единия изобличава другия и др./, а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното на всеки от тях обвинение“.
Настоящият състав намира, че в конкретния казус, до постановяване на присъда пред първата инстанция, не е било налице противоречие в интересите на двамата подсъдими по следните съображения.
В досъдебното производство, при привличане в качеството на обвиняеми лица, подсъдимите са били представлявани от двама защитници адв.В. К. и адв.Д. Ц. от ДАК. Видно от постановленията по чл.210Чл. 210. При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство от НПК за привличане в качеството на подсъдимите като обвиняеми лица, обвинението срещу всеки от тях е за престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и е идентично от фактическа и правна страна с обвинението в съдебната фаза на процеса. В досъдебното производство подсъдимите са дали еднопосочни обяснения, като са заявили пред разследващия орган, че двамата са направили „всичко възможно“ и са насочили пациента към МБАЛ Добрич за преглед с кардиолог с личен превоз, поради неговото добро общо състояние /вж обяснения на л.9 и л.12, том2/допълнителен опис/ от ДП/.
Разследването е било предявено на процесуалния представител на двамата подсъдими-адв.В. К. по изрично тяхно желание. Същият е изразил позиция, че се е запознал с материалите по делото и към настоящия момент няма искания, бележки и възражения.
В съдебната фаза на процеса, също не се констатират противоречия в процесуалните позиции на подсъдимите. Пред първоинстанционния съд подсъдимите са били представлявани отново от двамата защитници- адв.К. и адв.Ц. от ДАК. Подс.Н. е дала обяснения, съдържанието на които не индицира каквито и да е противоречия с интересите на другия подсъдим. В с.з. пред проверявания съд подс.Н. е заявила: „направихме прегледа… направихме и въпросната кардиограма…. установихме завишени стойности на кръвното, медикирахме с хлофазолин… нашата работна диагноза не е инфаркт, а интеркостална невралгия… ние клинична проява на инфаркт не сме установили, дори по ЕКГ данни да няма“. Същото е в унисон с обясненията на двамата подсъдими, в хода на ДП.
Никой от подсъдимите не се е домогвал да прехвърли отговорността на другия, като пред съда Н. отново е заявила, че както прегледа, така и поставената диагноза са били извършени съвместно от двамата.
Липсата на различия в процесуалните позиции се извежда и от съдържанието на заявленията на подсъдимите и защитниците в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, в които защитниците са пледирали за оправдаване на двамата подсъдими поради липса на доказателства за виновното им поведение. От своя страна подсъдимите са поискали да бъдат оправдани след като са заявили, че се присъединяват към доводите на защитниците си.
Съдържанието на обвинението също не обуславя противоречие в интересите на двамата подсъдими. Фактът, че подсъдимите са обвинени за престъпление, извършено при независимо съпричиняване, не обосновава a priori извод за противоречиви интереси, тъй като обвинението от самото начало на наказателното производство визира едни и същи съставомерни признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, предмет на обвинението срещу всеки от тях. Единствената разлика в обвинението спрямо всеки подсъдим се състои във формата на изпълнителното деяние, която за подс.Н. е „незнание“, а за подс. М.- „немърливо изпълнение“. С други думи, обвинението спрямо всеки от подсъдимите е едно и също относно времето, мястото, механизма на деянието, вредоносния резултат и формата на вината, като никой от двамата не изразява /явно или мълчаливо/ защитна позиция относно елементите на обвинението, която да е различна от тази на другия подсъдим и/или неговата линия на защита, както по време на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно производство.
С оглед на горното, настоящият въззивен състав намира, че към момента на постановяване на присъдата от първата инстанция не е налице противоречие в интересите на двамата подсъдими, поради което следва да се приеме, че не съществува процесуална пречка по смисъла на чл.91,ал.3,т.1Чл. 91. ⚖️ Практика (1) (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. (2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. (3) Не може да бъде защитник: 1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия; 2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем; 3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна; 4. който е участвал в производството в друго процесуално качество; 5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото. Отвеждане на защитника от НПК упълномощените от тях адвокати да представляват едновременно двамата подсъдими като техни защитници. Обективно липсва конфликт на интереси в защитните позиции на двамата подсъдими, както и различия в обвинението, които да водят до извод, че защитата на единия подсъдим ще противоречи на защитата на другия. Още повече, че първоинстанционното производство е приключило с еднакъв резултат – двамата подсъдими са били признати за виновни с оспорената пред въззивния съд присъда, а въззивното производство е било образувано по жалба на двамата подсъдими чрез техния защитник адв.В.К..
Едва в производството пред въззивната инстанция, защитата на подс.Н. е била поета от друг процесуален представител- адв.П. Н., който е изразил становище за противоречия в техните интереси, аргументирано с обстоятелството, че подс.Н. не е съставила нито един документ при извършения преглед, че не е поставила диагноза и е била ангажирана с оказване на спешна медицинска помощ на друг пациент-С.А., което съставлява по същество нова процесуална позиция. Доколкото защитата на подс.Н. пред въззивната инстанция е поета от друг процесуален представител, интересите на същата във въззивното производство не са били нарушени.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция намира, че няма допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, нарушило правата на подсъдимите.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че при разглеждане на делото първоинстанционния съд е допуснал съществено отстранимо процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на

подсъдимите и съставлява абсолютно основание за отмяна на присъдата. В разпоредително заседание по делото първоинстанционния съд е приел, че на ДП не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения и е разгледал делото по общия ред. Настоящият състав намира този извод за незаконосъобразен, като констатира, че процесуалния обвинителен документ не отговаря на изискванията на закона и ТР2/2002г. на ВКС. На първо място следва да се отбележи, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на този въпрос пред въззивната инстанция, т.к. това нарушение не се преклудира, дори и да не бъде посочено при провеждането на разпоредителното заседание по делото. Правото на защита на подсъдимия включва проверка на обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт, неговата пълнота и яснота относно правото на дееца да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението –Решение на Съда на ЕС/десети състав от 21.10.2021г. по дело С-282/20г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което:
"Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. "
Настоящият състав намира, че при изготвяне на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, което в значителна степен е затруднило правото на защита на подсъдимите, като същото е пренесено и в обжалваната присъда.
Няма спор, че обвинителния документ следва да отговаря на изискванията на чл.246Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК и задължителните указания на ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС. В разпоредбата на чл.246Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК законодателят е регламентирал съдържанието и реквизитите на обвинителния акт, като е посочил, че същият следва да се състои от три основни части- очертани съответно в чл.246,ал.2,ал.3 и ал.4Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК.
В обстоятелствената му част прокурорът следва да отрази съставомерните факти по делото и тези установяващи съпричастността на обвиняемия в извършването на конкретното престъпление. Тези факти трябва да бъдат изведени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като следва да бъдат в достатъчна степен конкретни по

отношение на съставомерните белези на съответното престъпление. Съобразно чл.246,ал.2Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК заключителна част на обвинителния акт /неговия диспозитив/ следва да съдържа информация за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на обвинението, възможността за приложение на чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (48) (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) Независимо от наказателната отговорност отнема се в полза на държавата: а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) имуществото, което принадлежи на виновния и е било предназначено или послужило за извършване на умишлено престъпление; когато имуществото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност; б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) имуществото, което принадлежи на виновния и е било предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс; когато имуществото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) В случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс, когато имуществото, което е било предназначено или е послужило за извършване на умишлено престъпление или е било предмет на умишлено престъпление, не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. а) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) имуществото, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване; когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 30.01.2026 г.; предишна ал. 2, бр. 32 от 2026 г.) Отнема се в полза на държавата и: а) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 30.01.2026 г.) имуществото, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване; когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност. 2. непряка облага е всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници; на отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага заедно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облаг... от НК, дали са налице основания за трансфер в друга държава, както и информация за датата и мястото на изготвяне на обвинителния акт и такава относима към името и длъжността на прокурора, който го е изготвил.
Тези две основни части на обвинителния акт обективират обвинителната теза, очертават границите на наказателното производство и съдържат виждането на прокуратурата по отношение на съставомерните факти /в обстоятелствената част/ и приложимото право по конкретното производство /в диспозитива/. Действително преценката на държавното обвинение по тези въпроси не подлежи на контрол от страна на съда и доколкото очертава границите на процеса предопределя неговото последващо развитие. Съдът не е компетентен да указва на държавното обвинение нито какви факти трябва да бъдат инкриминирани, нито как те следва да бъдат квалифицирани. В преценката за тези обстоятелства прокурорът е непълно независим, защото той е единствената основна страна в наказателния процес, която осъществява функция по обвинението.
Съдът, който осъществява функция по ръководство и решаване обаче, има възможност да констатира недостатъци на обвинителния акт, които могат да бъдат преценени като съществени процесуални нарушения, което е възможно в два случая- когато обвинителния акт е непълен или когато той е вътрешно противоречив.
Обвинителният акт е непълен когато съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.246Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК. В този случай съдът следва да установи, че рамките на производството не са коректно очертани, или са допуснати нарушения, водещи до засягане на правото на защита на привлечения към наказателна отговорност, или са допуснати формални нарушения, свързани със задължителни реквизити на акта и да го върне по предвидения процесуален ред за отстраняване на констатираните недостатъци.
Обвинителният акт е вътрешно противоречив когато в него има съществени противоречия или по отношение на съставомерните факти, или когато такова противоречие е допуснато по отношение на правната квалификация на инкриминираното деяние. В тези случаи отново следва да бъде констатирана неяснота по отношение на рамките на производството и трябва да бъде указано на прокуратурата да отстрани констатираните противоречия.

В настоящият казус настоящия състав намира, че обвинителния акт е непълен и вътрешно противоречив по следните съображения. Инкриминираното деяние е специфичен случай на непредпазливо убийство, което се характеризира с особености както от обективна, така и от субективна страна, както и с особени изисквания към субекта на престъплението. Изпълнителното деяние включва причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Съдебната практика е последователна в своето разбиране, че двете форми на изпълнителното деяние не са в съотношение на взаимно допълване, а на изключване, като „незнанието“ е относимо към непознаване от страна на подсъдимия на дължимите за изпълнение правила и може да бъде извършено само по небрежност, а „немарливото изпълнение“ предполага познаване на правилата и въпреки това нарушаване на същите, като може да бъде извършено и при самонадеяност. Правилното квалифициране на деянието и определяне на една от двете форми предполага ясни и непротиворечиви факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, което в конкретния случай не е сторено. Както вече беше посочено, в обстоятелствената част на ОА следва се посочат всички УСТАНОВЕНИ ФАКТИ, които са пряко относими към приложимия престъпен състав, което изисква отразяване в детайли на всички фактически обстоятелства, които обуславят правната квалификация на престъплението. Не посочване, или противоречиво посочване на фактите, на практика съставлява непредявено от фактическа страна обвинение и следва да се счита за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на подсъдимите да разберат в какво се обвиняват и да организират пълноценно своята защита.
Видно от обвинителният документ, “След като изслушали симптомите на пострадалия двамата обвиняеми се заели с прегледа му като било измерено леко повишено артериално налягане в стойности 150/90мм живачен стълб и му е била направена ЕКГ. При така извършената манипулация се установили типични ST-елевации в 6 от 12-те отвеждания. Първоначално с резултатите се запознала обв.Н., а в последствие и обв.М.. По отношение на наличието на патология в резултатите от ЕКГ обв.Н. твърди, че не е установила такава, а обв.М., че е констатирал наличието на елевации, но предвид това, че пациентът бил в добро общо състояние го насочил към специалист-кардиолог, с какъвто към него момент филиала не разполагал“.
От изложеното е видно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са очертани съставомерните факти, като твърденията на прокурора са неясни и противоречиви, което не дава възможност на подсъдимите да

разберат обвинението, а съдът да определи вярната правна квалификация. Видно от обстоятелствената част на ОА и двамата подсъдими са извършили прегледа заедно, като не са разграничени техните действия. В същото време липсва яснота кой от двамата подсъдими е „установил“ „типични ST-елевации в 6 от 12-те отвеждания“. Ако двамата са ги установили, това влиза в противоречие с позицията на обвинението, че обв.Н. „не е установила патология в резултатите от ЕКГ“, а подс.М. е констатирал „наличието на елевации“. В същото време, позицията на прокурора не е изразена категорично, а са пресъздадени обясненията на двамата подсъдими, които не могат да заместят обвинителната теза, която трябва да е ясна и непротиворечива. Тук не става въпрос за начин на формулиране, тъй като дори да се позове на обясненията на подсъдимите, прокурорът е длъжен да изрази ясно становище какво приема за установено въз основа на същите, т.е. ДА ИЗЛОЖИ ЯСНИ И НЕПРОТИВОРЕЧИВИ ФАКТИ. Тук следва да се посочи за прецизност, че така описаните в ОА обяснения двамата подсъдими са дали в хода на ДП единствено при разпита им като свидетели, но не и като обвиняеми, поради които същите не могат да се ценят в наказателния процес.
Няма спор, че обвиненията, свързани с лекарска небрежност, предвид спецификата на дейността изискват доказателствени материали и оценки, свързани със специални познания, при това лекарски. Преценката на същите е свързана както с обмисляне на доказателства в контекста на зададените въпроси, чиито отговори изискват специализирани знания, така и с оценка на дължимото поведение от медицински аспект. Обвинителната власт и впоследствие съдът обаче са тези органи по наказателно правораздаване, които формулират обвинението и респективно осъждането по него, т.е. прокуратурата и съдът правят фактическите и юридически изводи.
В конкретния случай обвинителната власт се е доверила на оценката на експертите по КСМЕ, че „твърденията на подс.Н. показва неразпознаване на инфарктния образ“, а подс.М. „разпознава ЕКГ със сигурни белези на остър инфаркт“, но е пренебрегнал спешността на състоянието и риска за живота на пациента“/вж КСМЕ на л.139,т.1 от ДП/. В същото време на обвинението е убегнало позоваване на вещите лица на недопустими
доказателствени средства-разпит на обвиняемите като свидетели. Констатираната нередовност на ОА не може да бъде санирана с определяне на формата на изпълнителното деяние в диспозитивната част, доколкото фактите, от които се извежда същата са неясни и противоречиви, а между обстоятелствената и диспозитивната част не може да има противоречия. ОА е конструкция между обстоятелствена и диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза. В съответствие с вътрешното си убеждение прокурорът е длъжен да отрази по ясен и

непротиворечив начин всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението, а подсъдимите лица да научат в какво са обвинени и да организират адекватно своята защита.
Тази неяснота е била пренесена и в обжалвания съдебен акт, като съдът безрезервно е възприел обвинителната теза, за което няма изложени мотиви. По изложените съображения, настоящия състав намира, че може да бъде изведено противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт, което прави процесуалния документ неотговарящ на изискванията на чл.246,ал.2Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това) или преди да довърши изготвянето на средствата по ал. 3, се откаже от деянието и съобщи на властта. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който изготвя, приема, придобива, пази или укрива, пренесе през границата на страната, прехвърли, превозва, разпространява или предоставя предмети, материали или оръдия, компютърни програми и данни, както и всякакви други средства или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за изготвяне на неистински парични знаци или за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвинените лица да разберат в какво се обвиняват, да узнаят обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо тях наказателна отговорност, което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемите в наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза /ТР2/2002г. на ОСНК на ВКС, Р37/93г. на 2 н.о., Р 300/92 на 1 н.о. и др/.
Предназначението на обвинителния акт е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на всеки един от обвинените лица в него, като по този начин да постави основните рамки в процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Съгласно ТР-2-2002-ОСНК за да изпълни своята процесуална функция, съдържанието му трябва стриктно да се придържа към изискванията на чл.246,ал.2Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК, а именно в обстоятелствената част прокурорът задължително трябва да очертае фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието и участието на обвинените лица в него чрез посочване на време, място, механизъм на извършване и всички обстоятелства, които имат отношение съм състава на престъплението. Точното, конкретното и непротиворечиво описание на фактите, свързани с начина на извършване на деянието и участието на дееца в осъществяването му, е от изключително важно значение най-вече за ефективното упражняване на правото на защита на подсъдимите, тъй като същите се защитават по фактите така, както те са отразени в обвинителния акт, доколкото при вменени различни фактически обстоятелства тяхната защитна позиция би могла да има различно изражение.
Изследването на тези въпроси е от съществено значение за делото, тъй като липсата на фактически твърдения, или наличието на противоречиви такива относно релевантните за обвинението обстоятелства поставя в невъзможност съда да прецени на базата на събраните и проверените доказателствени материали дали твърдените от прокурора в обвинителния акт факти са доказани, респ. да определи вярната правна квалификация.
Обстоятелствените неясноти в обвинителния акт и противоречивите 11
доказателства в негова подкрепа не могат да бъдат преодолени от настоящата инстанция. Като не е констатирал този порок и не е упражнил правомощията си по чл.249,ал.1Чл. 249. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) (1) Съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 1 и 3. (2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3, съдът връща делото на прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения. В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242, като започва да тече нов срок от получаване на делото. (3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, както и по чл. 248, ал. 5, т. 4, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и отказът на съда по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Съдът изпраща делото на горната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а, ал. 1. (4) Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на: 1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не владее български език; 2. пострадалия или на неговите наследници - да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. (5) (Отм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Прекратяване на наказателното производство от съда от НПК, първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел да бъде разгледано в съдебна фаза обвинение, което страда от съществени пороци и по този начин е мултиплицирал недостатъка във всеки следващ стадий. Нито първоинстанционния, нито въззивния съд биха могли да санират това нарушение, произтичащо от недостатък на обвинителния акт. Това налага отмяна на обжалваният съдебен акт и връщане на делото на предходната инстанция във фазата на разпоредителното заседание, при съобразяване на дадените указания.
Водим от горното и на осн. чл.335,ал.2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда от НПК въззивния съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №14 от 19.09.2025г. по НОХД№368/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, при изпълнение на дадените указания.

Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове: Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря П. Б. П.ов
в присъствието на прокурора С. В. К.