- Страни: Обвинението е поддържано от Варненска Окръжна Прокуратура и частните обвинители (родителите на пострадалия - С.М.Г. и К.К.Г.). Подсъдим е Д-р Е.Р.П., анестезиолог-реаниматор.
- Медицински казус: 6-годишното дете Марин Г., страдащо от прогресивна мускулна дистрофия тип „Дюшен-Бейкър”, почива по време на планирана операция за премахване на трета сливица (аденотомия). Обвинението е за причиняване на смърт по непредпазливост (небрежност) по чл. 123 ал. 4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, изразяваща се в неназначаване на ЕКГ и ехокардиография, както и в подбиране на грешни анестетици (Изофлуран и Листенон). Резултатът е смърт.
- Граждански иск: Предявен е от родителите С.М.Г. и К.К.Г. за обезщетение за неимуществени вреди. Искът е уважен изцяло за по 50 000 лева за всеки от тях (общо 100 000 лева), ведно със законната лихва, считано от 26.02.2009 г.
- Ключови моменти (СМЕ): Съдебно-медицинската експертиза установява неправилен подбор на анестетиците Изофлуран и Листенон за пациент с мускулна дистрофия тип Дюшен-Бейкър, което е довело до рабдомиолиза, излив на калий, парализа на сърдечния мускул и внезапна сърдечна смърт. Констатирани са пропуски в предоперативната подготовка (неназначаване на ЕКГ, ехокардиография и разширени биохимични изследвания), които биха показали сърдечното увреждане. Установена е причинно-следствена връзка между небрежността на подсъдимата и смъртния изход. Реанимационните мероприятия са били коректни, но шансът за спасяване е бил нисък (до 10%). Експертизата подчертава, че за пациенти с мускулна дистрофия тип Дюшен-Бейкър е било утвърдено (през последните 10 години) да не се прилагат Изофлуран и Листенон.
- Присъда: Д-р Е.Р.П. е призната за ВИНОВНА по чл. 123 ал. 4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и оправдана по първоначалното обвинение по чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Наложено ѝ е наказание "Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ (условна присъда). Не е наложено допълнително наказание "лишаване от право да практикува професия".
Присъда №/03.06.2013 НОХД № 215/2013 ОС Варна Присъда №/03.06.2013 НОХД № 215/2013 ОС Варна
Наказателно дело от общ характер № 215/2013 г. пред Окръжен съд.
Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .
В производството в качеството на частни обвинители и граждански ищци участват наследниците на пострадалия Марин Г., на 6 г., неговите родители – К. и С. Георгиеви, представлявани от повереник адв. К. Ц..
МОТИВИ към присъдата по НОХД № 215 по описа на Варненски Окръжен съд за 2013 година, наказателно отделение
На 26.02.2013г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт срещу подс. Е.Р.П. за престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. С определение от с.з. на 28.03.13г. на основание чл. 372 ал. 3Чл. 372. ⚖️ Практика (32) (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. (2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв. (3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Последици от предварителното изслушване на страните от НПК съдът одобри съгласието на страните по реда на чл. 371 т. 1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК в хода на съдебното следствие да не се разпитват част от свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата се ползват непосредствено съдържанието на протоколите за разпит на свид. Георгиеви, Кирова, Гайдаров, Димитрова, Ралчева и заключението на СМЕ № І-32/09г. от ДП.
В с.з. на 31.05.2013г. представителят на ВОП поддържа обвинението, анализира събраните доказателства и намира, че подсъдимата не е предвиждала вредоносните последици, но е била длъжна да ги предвиди и те са настъпили поради непълен обем на оказаната лекарска помощ. С неназначаването на електрокардиограма /ЕКГ/ и ехокардиография е била отнета възможността за преценка степента на засягане на сърдечния мускул, с подбирането на грешни анестетици подсъдимата е нарушила посочените в диспозитива специални норми и правилата на добрата медицинска практика. Отчита, че реанимационните мероприятия са били в пълен обем. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и при съобразяване на обстоятелствата относими към наказателната отговорност да й бъде наложено наказание в рамките на средния размер, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. По чл. 160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК предлага на съда да наложи и наказание лишаване от право под средния размер. Моли предявените граждански искове да бъдат уважени в справедлив размер. Счита, че след влизане на присъдата в сила веществените доказателства следва да бъдат унищожени.
В пренията по съществото на делото повереникът се присъединява към казаното от прокурора. Счита, че подсъдимата е подходила стандартно към планираната операция, не е изпълнила задълженията си и не е съобразила анестезиологичните препарати, подценявайки състоянието на пациента. Настоява да не бъде прехвърляна вината на майката, тъй като правилата на Наредба 11/05г. сочат, че ръководителят на анестезиологичния екип съобразява средствата, независимо от волята на пациента и неговите близки. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено справедливо наказание. По отношение на гражданските искове, сочи, че на родителите е причинена непоносимо тежка вреда и обезщетението следва да бъде определено по правилата на справедливостта, като моли да бъдат уважени.
Подс. П. не признава вината си по обвинението, дава подробни обяснения и пледира в своя защита при пренията. В последната си дума сочи, че не се счита за виновна и не иска да си вменява вина, защото това й действа психически, като от съда очаква справедливост. Защитникът на подсъдимата – адв. Ю. Г., счита, че подсъдимата не е подходила небрежно към осъществяване на задълженията си. Сочи, че не е съществувала индикация за тежкото състояние на сърцето на пациента – нито изследвания, нито обективни признаци. Намира за некоректно позоваването на стандарти за други държави, които не са преведени и разпространени и не са задължителни за прилагане. Според защитника не са нарушени правилата на основния закон и на Наредбата, като се касае за случайно деяние по чл. 15Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). от НК. Изразява принципното си несъгласие с поисканите от прокурора видове и размери на наказания, като счита, че е следвало да се преценят изключителните и многобройни смекчаващи обстоятелства и да се обсъжда приложение на чл. 55Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК. По отношение на гражданските искове изразява становище, че подсъдимата е поставена в ситуация да отговаря сама за действия извършени в екип и в лечебно заведение, на което е било заплатено. Счита, че за случилото се вина у анестезиолога няма и моли съдът да приложи чл. 15Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). от НК като признае подсъдимата за невинна.
С оглед събраните по делото доказателства съдът счита за установено от фактическа страна следното:
І. През м. ХІ. 1971г. подс. П. завършила висшето си образование и придобила квалификация “лекар”, а от 01.06.1977г. – специалността „анестезиология и реанимация”, която практикувала по време на активната си трудова дейност, включително и след пенсионирането си през 2006г. През годините използвала в обществото бащиното си име – Р.. На 18.02.2009г. с трудов договор № 96 встъпила в трудово правоотношение с Юнайтед Медикал Медицински център Варна /ЮММЦВ/ със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Съборни, № 24, ет. 3, като приела да бъде назначена на длъжност анестезиолог с работно място на горепосочения адрес. Подписаната от подс. П. длъжностна характеристика била от 2008г. и изхождала от Юнайтед Медикал Медицински център Варна Брегалница /ЮММЦВБ/. Фактически подс. П. от около година по-рано работела в Юнайтед Медикал МЦ Варна Брегалница на адрес гр. Варна, ул. Брегалница № 1. Като анестезиолог реаниматор тя била част от екип със свид. Р. – специалист УНГ, А. – анестезиологична сестра и Кирова – хирургична сестра. Свид. А. и Кирова работели на трудов договор в МБАЛ “Св. Марина” и на граждански, сключен с МЦ Варна. Свид. Р. – бил главен асистент в МУ Варна и с трудов договор от 06.01.2009г. назначен като отоларинголог в Юнайтед Медикал МЦ Варна, имал и частен кабинет на друг адрес. Подсъдимата и свидетелите работели в сградата на ул. Брегалница № 1, като заедно извършвали операции, включително и такива по клинична пътека № 120 – “Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците”.
ІІ. От брака си свид. К.Г. и свид. С.Г. имали син - Марин Г., роден на ***г. На 29.05.2003г. след изследвания в ЛМП-СБАЛАГ “Майчин дом” гр. София било категорично потвърдено, че детето страда от нервно - мускулно заболяване “Прогресивна мускулна дистрофия тип „Дюшен-Бейкър”. Заболяването било проследявано системно от невролог – д-р Щилиянов, при необходимост се провеждали и консулти с други специалисти. През м.09.2004г. детето било прегледано от д-р Шивачев, специалист „детска ревмокардиология”, който установил функционален шум на сърцето, нормална сърдечна дейност и дал указания за контролен преглед след година. Общопрактикуващ лекар на детето била свид. Т. Димитрова. С експертно решение № 0042 от заседание 005 от 13.01.2006г. на ТЕЛК на Марин Г. бил преосвидетелстван и от 80% бил определен нов процент нетрудоспособност – 95% при срок от две години. Поради оплаквания от тръпнене на долни крайници, проява на автоматизми, спастичност на долните крайници, невъзможност за контрол на тазовите резервоари и много слаби движения на пръстите на долните крайници родителите потърсили помощ в УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София. На 28.09.2006 г. Марин Г. бил опериран с основна диагноза Компресия на коренчетата на ниво Л 4,5, и му била извършена трансплантация на автоложни стволови клетки, като при операцията била приложена локална и обща венозна анестезия. След операцията състоянието на детето временно се подобрило. През м.05.2007г. Марин бил насочен за консулт с детски кардиолог. Прегледите били извършени в гр. София. Била изготвена ЕКГ и проведено образно изследване – ехокардиография. Поставена била диагноза „невинен шум на сърцето”. От м. 03.2008г. детето било наблюдавано от свид. Румяна Ралчева, педиатър, детски невролог в МБАЛ „Свид. Марина" - Варна. При конкретното заболяване на детето били правени ежегодни прегледи на промени в мускулите, последен такъв бил извършен по указание на свид. Ралчева на 01.04.2008г., посредством електроневромиографски анализ, който показал мипантен тип промени в изследвания мускул делтоидеус на дясната ръка. Свид. Ралчева установила сравнително добро за поставената диагноза състояние, лек двигателен дефицит по отношение на клякане, ставане, слизане по стълби, едва набелязана псевдохипертрофия на подбедрици, тенденция на леко изразена "патешка походка". По указания на невролога родителите провели на детето санаториално лечение. През м.09.2008г. д-р Ралчева не установила динамика в състоянието му. Препоръчана била на Марин постоянна кинезитерапия, която родителите провеждали в домашна обстановка. Междувременно, още от четвъртата си година, Марин Г. започнал да боледува от бронхити и ангини, които особено зачестили през 2008г. При консултации с различни лекари било установено, че детето има увеличена „трета" сливица, като някои от специалистите предлагали премахването й. През м. 12.2008г. свид. Г. завела сина си в частния кабинет на д-р Ю.Р.. Свид. Р. разгледал документацията по предходното лечение, запознал се с основното заболяване на Марин, като родителите му обяснили, че детето лесно се изморява при физически усилия. След като прегледал Марин, докторът установил хронични обострящи се проблеми в носоглътката, задна хрема, кашлица, запушен нос, картина на хроничен аденоидит, и препоръчал премахване на третата сливица. Предвид основното заболяване „прогресивна мускулна дистрофия Дюшен-Бейкър" свид. Р. обяснил на родителите необходимостта от подробен консулт с лекаря, водещ основното заболяване и негово становище, като едва след това щяло да бъде пристъпено към операцията. Изискал да бъдат подготвени и извършени изследвания на кръв и урина, снимка на бял дроб, консулт с кардиолог, и да се снабдят с направление за хоспитализация. За овладяване на симптомите изписал и противовъзпалителни и противоалергични медикаменти. На 06.01.2009г. били направени изследвания на Марин Г., но свид. Ралчева, установила, че показанията на хемоглобина не са добри, завишени били и показанията на „СУЕ/ESR/" сочещи на възпалителен процес. След проведено лечение, предписано от лекар - хомеопат, на 10.02.2009г. на Марин Г. повторно били направени изследвания. Резултатите били представени на д-р Ралчева на 17.02.2009г. и сочели на левкоцитоза и хемоконцентрация. Тя извършила клиничен преглед, при който не установила съществена динамика в състоянието на Марин, и посочила, че няма абсолютни противопоказания за аденотомия, като издала в този смисъл амбулаторен лист № 55 от същата дата. Свид. Ралчева съставила и медицинско направление до УНГ- специалист, в което описала, че "Заболяването няма абсолютни противопоказания за извършване на оперативна интервенция, заболяването е добре компенсирано", посочвайки срещу графа диагноза - прогресивна мускулна дистрофия -тип Дюшен, а срещу придружаващи заболявания - аденоидна вегетация. Посъветвала майката да направят нови изследвания. На 20.02.2009г. свид. Т. Димитрова изготвила направление за хоспитализация на Марин Г. за планов прием по клинична пътека 120 с насочваща диагноза „хронични болести на тонзилите и аденоидите”. Издала и талон за изследвания на кръв и урина. На 23.02.2009г. родителите запознали свид. Р. със становището на невролога. Свидетелят също изискал нови изследвания и обяснил, че в зависимост от резултатите операцията може да бъде проведена на 26.02.2009г. от 14ч. в "Юнайтед медикъл Медицински център Варна Брегалница". На 24.02.2009г. след приключване на операциите, свид. Р. съобщил на екипа си в "ЮММЦВ- Брегалница", че за 26.02.09г. има три планови операции - две аденотомии на деца, които са с придружаващи заболявания - едното с неуточнена алергия, а другото с мускулна дистрофия, и една тонзилектомия на възрастен. Подс. П. извършила справка за заболяването мускулна дистрофия в справочниците, които обичайно ползвала и определила за себе си съответната степен на анестезиологичен риск. На 25.02.2009г. в лаборатория „Статус” били изготвени изследвания на кръв и урина на Марин Г.. В кръвната картина показателите били в норма с изключение на завишена абсолютна стойност на лимфоцитите и поднормената стойност на среден еритроцитен обем. Не били изследвани време на кървене и време на съсирване, както и чернодробните показатели. Свид. Г. уведомила свид. Р. за новите изследвания и с оглед показанието на “СУЕ” той казал, че може да извърши операцията. Поканил ги в клиниката на следващия ден в 13.30ч.
ІІІ. На 26.02.09г. около 13.30ч. свид. К. и С. Георгиеви завели сина си в "Юнайтед медикъл Медицински център-Брегалница"-Варна. На регистратурата обработили документите им, приели направлението за хоспитализация, резултатите от изследванията от 25.02.09г., консулта от детския невролог, както и папка съдържаща всички документи за провежданите прегледи и лечения на Марин, която по-късно върнали на свид. Г.. Изготвена била история на заболяването № 176 за отделение УНГ сектор. На регистратурата били попълнени името и данните за пациента, както и че е постъпил в 14.30ч. на 26.02.09г. и е изписан в 14.30ч. на 28.02.09г. Отразени били два пролежани дни, изход от хоспитализацията с подобрение и насочване след изписването към амбулаторно лечение. На родителите били представени документи, с попълнени имена на пациента и майката, касаещи информирано съгласие за процедурите - „Декларация Информирано съгласие за медицински хирургически процедури"; лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка; информация за пациента /родителя/настойника/попечителя – с позиция за поставяне на подпис като получил епикриза при изписването; декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване - които свид. К.Г. подписала. Марин бил изпратен за рентгенова снимка на бял дроб и сърце, на втория етаж в болничното заведение, след което разчитането на рографията /без номер/ било приложено в документите на пациента. И снимката и разчитането били изготвени на името на Марина Г.. Рентгенологът установил и вписал в разчитането усилване на хилусния инрайхилусниярисунък на белия дроб двустранно около сърцето. След 14.00ч. Марин Г., придружен от майка си, бил настанен в стая на третия етаж на здравното заведение. Свид. Р., Кирова и А. се срещнали в малка операционна на трети етаж, където обичайно работели. Свид. Р. попълнил диагнозата по "История на заболяването" /ИЗ/ на Марин Г., както и частта за анамнеза в предоперативната епикриза, пулс и кръвно налягане, запознал се с документите. Към 15ч. подс. П. пристигнала на работа. Свид. Р. взел "История на заболяването" на тримата пациенти, събрал екипа и обсъдили предстоящите операции, като взели решение първата операция да бъде на детето с алергията. Подсъдимата се запознала с документите по ИЗ на М. Г., видяла и рентгеновата снимка. Свид. Р. и подс. П. отишли в стаята при двете деца, като прегледали първо детето с неустановената алергия. След това подс. П. попитала свид. Г. в какво се изразява заболяването на Марин, кога е открито, какво е теглото му. Свид. Г. й обяснила, че Марин страда от прогресивна мускулна дистрофия, тип "Дюшен", че заболяването му е било открито случайно, че е в добро общо състояние, само се изморява по-бързо, има затруднение при изкачване на стълби и не може да скача. В папката „История на заболяването" на Марин бил приложен „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка”, който попълнила подс. П., по данни от свид. К.Г.. Подсъдимата вписала приеманите от детето медикаменти - коензим Q10, антихистамини, придружаващо неврологично заболяване, посочила отговор по част от въпросите в листа и без да пита майката – дали пациента пуши, употребява алкохол. Не било отразено, че Марин е бил опериран досега, като на въпроса на подсъдимата дали е имал проблем с анестетиците свид. Г. казала за предходната операция на стволови клетки и подсъдимата отбелязала отговор „не”. В графата „Физикален преглед" били вписани данни за сърдечния ритъм. Свид. Г. обяснила, че при детето са забелязали функционален шум на сърцето. По-късно в операционната след като преслушала детето подс. П. отбелязала Листа - „Наличие на функционален шум, ритмична сърдечна дейност". По време на разговора с майката не било измерено кръвното налягане, а от лабораторните изследвания подс. П. вписала само показанието на хемоглобина. Не била описана и изготвената Rо - графия. Подсъдимата определила анестезиологичен риск по скалата на американската асоциация на анестезиолозите, приета в България – ASA, клас ІІ - „пациент със системно заболяване в лека до средна форма. Органични заболявания, невлияещи върху основните функции.”. Обобщила, че в момента няма противопоказания за обща анестезия и се подписала. Виждайки, че на другото дете сестрите поставят мускулно премедикацията /подготовката/ за операцията, свид. Г. попитала подс. П. дали не може на Марин да я направят в ръката. Подсъдимата й обяснила, че упойката се поставя дълбоко мускулно, поради което не може да се постави в ръката, но на Марин ще я дадат да я вдиша през маска. Д-р Р. отвел другото дете в операционната зала. Операцията му приключила успешно след около 40 минути. Към 16ч. свид. Р. успокоил Марин, че няма до го бодат, а само ще помирише нещо и ще заспи, взел го и го отнесъл на ръце в операционната зала. Подс. П. разяснила на анестезиологичната сестра - свид. А., че премедикацията на Марин ще бъде венозна, както и какви медикаменти да приготви. Започнала съставянето на „Протокол за анестезия”, в който отразила данните на детето, от клиничните изследвания посочила стойността на хемоглобина, както и такива за време на кървене и съсирване. Измерени били сърдечна честота 120 и кръвно налягане 100/60. Като “придружаващо сърдечно”, “придружаващо хронично заболяване” и като NB - важна бележка, записала, че детето страда от мускулна дистрофия и след консулт с невролог няма противопоказания. Започнали с инхалационна маскова анестезия с кислород и „Изофлуран" /неотразен в протокола за анестезия/. Марин бил включен на монитор за следене на пулс и сатурация /насищане на кислород/. Когато детето се унесло, свид. А. осигурила венозен път, включили банка глюкоза и тогава подс. П. й казала да направи премедикацията венозно - 1/3 Атропин и 0,5 мг. Дормикум, което било извършено /отбелязано в протокола за анестезия/. След 3-4 минути подсъдимата разпоредила на сестрата да постави и мускулните релаксанти - 2 мг. Тракриум и малко след това 30 мг. Листенон, което и свид. А. приложила /отбелязани в протокола за анестезия в обратен ред/. Подс. П. започнала да обдишва Марин ръчно, интензивно с балон, след което интубирала детето – поставяйки с помощта на ларингоскоп интубационна тръба в трахеята, като това действие протекло бързо и без проблем. Веднага било включено подаването на кислород и Изофлуран от апарата и подсъдимата продължила да обдишва детето с балона през тубуса. Свид. А. задържала тубуса с ръка да не се размества докато подсъдимата прослушвала със слушалки гърдите на детето, за да се увери, че двете гръдни половини се обдишват равномерно. След като установила това, подсъдимата указала на сестра А. да фиксира тубуса. Свид. А. фиксирала тръбата, и докато навивала левкопласта забелязала устните на детето да посиняват. Това било възприето и от свид. Р., който в същия момент подходил към операцията. Сатурацията /насищането с кислород/ на детето рязко започнала да намалява. Подсъдимата спряла Изофлуран - а, започнала да преслушва детето със слушалките, за да разбере какъв е проблемът, като продължила да го обдишва с кислород. Установила, че интубацията е правилна и дробовете се обдишват. Едновременно с това, в 16.15ч., на екрана на апарата се изписала изолиния на сърдечната дейност. Незабавно от операционния екип били предприети реанимационни мероприятия – сърдечен масаж, медикаментозна терапия, за която бил поставен втори венозен път, дефибрилации, които продължили неуспешно до 17.30ч. В процеса на реанимацията /кардиопулмонална ресусцитация – КПР/ били потърсени за съдействие и се отзовали и други специалисти анестезиолози - свид. Иван Гайдаров, свид. Т.С., свид. Г.Х.. Свид. А. си записала на листче медикаментите, които приложила при КПР и техните дози. В хода на мероприятията свид. Р. уведомил свид. Г., че е възникнал проблем със сърцето на детето. След обявяване на смъртта на детето свид. Р. и подсъдимата уведомили родителите за случилото се. Подсъдимата се върнала обратно в операционната и дописала протокола за анестезия. Изредила медикаментите по КПР и след тях вписала и стойности за сатурацията, като не посочила дефибрилациите. Отбелязала действията и медикаментите по време на операцията и по време на КПР и в ИЗ в частта „Наблюдение на болния”.
ІV. Незабавно били сигнализирани компетентните служители на II РУП - Варна, като бил извършен оглед в операционната зала в медицинското заведение, при който били намерени и иззети ампули от подготвените и използвани медикаменти, спринцовки и проби от медикаменти. С протокол за доброволно предаване от същия ден свид. Гайдаров предоставил на разследващите „История на заболяването” с приложените към нея документи, рентгеновата снимка и малкото листче, на което свид. А. си била записана медикаментите, приложени по време на реанимацията. Свид. Г. предоставила доброволно цялата медицинска документация на детето си.
V. Била предприета проверка по случая и от РЦЗ гр. Варна, при която подс. П. депозирала саморъчни обяснения за действията си. В хода на разследването по делото било приобщено становище №750/27.03.2009г. на Директор на РЗЦ гр. Варна. След извършени проверки в “ЮММЦВ” и “ЮММЦВБ” и по медицинската документация на Марин Г. били установени множество нарушения. Било констатирано, че подс. П. и свид. Р. са на трудови договори с ЮММЦВ, а операцията е извършена в ЮММЦВБ. Операционната, в която е протекла операцията на пострадалия не била описана в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред. Формулирано било заключение, че медицинската документация са води непълно и невярно и не се спазва медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение” – като били посочени конкретните факти в основа на тези изводи.
VІ. Видно от заключението на СМЕ № І-32/2009г., прието към доказателствата в съдебното производство по реда на чл. 371 т.1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК, при огледа и аутопсията на трупа на Марин Стефанов Г., на 6 години, е била установена прогресивна мускулна дистрофия – по клинични и морфологични данни, вроден имунен дефицит – тимомегалия /абнормно увеличение на тимусната жлеза, несъответстващо на възрастта/, листовидни надбъбреци, хиперплазирали лимфни възли - шийни, трахеобронхиални, мезентериални, фиброеластоза на дясното предсърдие /задебеляване на ендокарда/, фиброзни, интерстициални и перивазални повлекла в миокарда на двете сърдечни камери, дилатация на цялото сърце и заобляне на сърдечния връх /сог globulosum - окръглено сърце/, внезапна сърдечна смърт. Като предшестващи фонови заболявания били установени увеличение на третата сливица, хроничен тонзилит, огнищни кръглоклетъчни инфилтрати в белите дробове; както и вродени аномалии -фиброеластоза на дясно предсърдие, дистопия /необичайно разположение/ на острови от паращитовидни жлези и тимус в щитовидната жлеза, задръжка в десцензуса на левия тестис. Бактериологично били доказани условно-патогенни причинители в подглотисното пространство, бели дробове, коремна кухина и хемокултура. Експертите сочат като причината за смъртта внезапна сърдечна смърт във връзка с намерените морфологични промени в миокарда, обусловили проводни нарушения. Вещите лица са пояснили, че при прогресивната мускулна дистрофия освен морфологичните промени в напречно-набраздените мускули се наблюдават промени и в сърдечния мускул /предимно интерстициалнафиброза/.Тези промени са били водещи в проводимостта и функционалната мощ на миокарда и са обусловили внезапната сърдечна смърт. Свързан с основното заболяване е промененият имунен статус, довел до честите рецидивиращи инфекции.
VІІ. Заключението на назначената по делото комплексна тройна СМЕ бе потвърдено от вещите лица – проф. Х., доц. Г. и доц. Кънева при изслушването им в с.з. 1. Видно от съдържанието на приложената по делото СМЕ - експертизата, след преценка на клиничните, морфологичните данни, и допълнителни хистологични изследвания, както и на наличната медицинска документация, вещите лица са установили, че медикаментите, използвани за увод и интубация на Марин Г. са били неправилно подбрани, с оглед на диагностицираното заболяване - прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен – Бейкър, рисково от развитие на анестезиологичното усложнение – злокачествена /малигнена/ хипертермия и от сърдечно спиране /арест/.Сърдечното спиране може да е предизвикано както от газовият анестетик Изофлуран, така и от медикамента Листенон, използван за релаксация за улесняване на интубацията. Посочено е, че газовият анестетик Изофлуран не се използва за масков увод, нито при деца, нито при възрастни, при данни или обсъждане за евентуални исхемични промени в миокарда. „Изофлуран" също е противопоказен при миокардна исхемия, а пациенти с проявени нервно-мускулни заболявания, особено прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен -Бейкър, са едни от най - уязвимите, поради възможностите за развитие на кардиомиопатия и сърдечна аритмия, причинени от промяна в кардиомиоцитите и проводната система, поради разрастване на мастната и съединителната тъкан. При това заболяване е следвало да се прецени генетичната предразположеност към малигнена хипертермия. При наличното основно заболяване не е било противопоказно извършването на конкретната оперативна интервенция под обща анестезия. Вещите лица са установили, че по «листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка» не е отразено каква анестезия планира да приложи анестезиологът, както и свързаните с нея рискове, с оглед на което и не е получено информирано съгласие за общата анестезия. Било необходимо цялостно обсъждане на казуса, с преценка на клиничните данни и лабораторните изследвания, както и прецизен избор и подход към анестезията. След прегледа от детски невролог е трябвало да бъдат проведени лабораторни изследвания относно състоянието на чернодробните ензими АСАТ, АЛАТ и СРК и електролитите К и Са – които отразяват състояние на мускулната дистрофия и чиито стойности при детето от предходните години значително надвишават нормалните. Необходима е била консултация с кардиолог и извършване на ехокардиография, за евентуално диагностициране на миокардна дискинезия. При данните за прогресивното развитие на болестта на детето чрез високите стойности на креатинкиназата, АСАТ, АЛАТ – е било задължително провеждането на ЕКГ и ехокардиография поради възможността за преценка относно засягането на сърдечния мускул - миопатичнакардиопатия, чиито клинични проявления са типични - с тахикардия и характерна ЕКГ - находка. Прогресивната мускулна дистрофия тип Дюшен-Бейкър често има такива усложнения – обикновено в по-късна възраст с изявена сърдечна недостатъчност, като няма последователност на динамиката на развитие еднаква за всеки пациент. При това заболяване е било задължително провеждането на изследване за сърдечния статус преди оперативна интервенция с обща анестезия. Била необходимо и прецизна оценка на рентгенологичната находка относно възможни белодробни усложнения, във връзка с основното заболяване с промени в имунния статус, водещ до чести, рецидивиращи инфекции. Вещите лица отчитат липсата на информация по ИЗ относно състоянието на сливиците, които видно от СМЕ са с хронични и изострени промени от бактериална инвазия. Експертите посочват, че след извършване на необходимите изследвания – клинични и образни, техните резултати биха могли да бъдат обсъдени с общото клинично състояние на детето, включително и при разширен консилиум, и едва тогава да се вземе решение по всички аспекти на предстоящата оперативна интервенция, провеждаща се при основно заболяване ПМД тип Дюшен- Бейкър. Като правилен клиничен подход експертизата посочва отлагане на плановата оперативна интервенция, за извършване на изследвания на сърдечната функция, и допълнителна преоценка, включително след разговор с родителите на детето, относно възможностите и рисковете на оперативната интервенция. Необосновано е било решението за провеждане на операцията под обща анестезия, както и въвеждането към същата при конкретния казус. Според експертите е било необходимо пациентът да се прегледа от анестезиолога и оператора поне един ден преди планираната операция, за да се обсъди случаят изцяло и да се поискат допълнително необходимите изследвания и консулти – разширена биохимия с изследване на АСАТ, АЛАТ, СР, К и Са и ехокардиография. Не било мониторирано кръвното налягане на пациента. Погрешно били използвани мускулния релаксант Листенон и газовия анестетик Изофлуран – причина за сърдечното спиране. Експертите не могат да отговорят категорично дали е било възможно да се избегне смъртния изход, но настояват, че пациент с основно заболяване като мускулна дистрофия тип Дюшен – Бейкър следва да се оперира в база, която има възможност за цялостно биохимично лабораторно изследване, създаване на разширен консилиум, извършване на всички необходими лабораторни, клинични и инструментални изследвания с обсъждане и консултации относно провеждане на анестезията, възможности за мониториране на артериално налягане, въглероден двуокис в издишаната газова смес и има наличен Дантролен – специфичен антидот за борба със злокачествената хипертермия. В обобщението си вещите лица сочат, че цялостната клинична оценка на казуса сочи за проявена небрежност на медицинските лица, които не са предвиждали последиците от своите действия/бездействия, но са могли и са били длъжни да ги предвидят при проследяване състоянието и предстоящото оперативно лечение на пациента. От деонтологична гледна точка съществуват и елементи на подценяване на значението на определени факти, необходими за преценката на казуса. 2. В хода на изслушването на вещите лица в съдебно заседание бяха изяснени и конкретизирани съществените медицински и фактически положения по делото. Вещите лица - запознати с материалите от досъдебното производство, възприеха в цялост и проведеното съдебно следствие и обобщено интерпретираха доказателствените източници. Категорично бе изяснено, че от последните 10тина години /с акцент на консенсуси от 2007г и 2008г./ в медицината спрямо пациент с прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен – Бейкър не се прилагат газови анестетици – какъвто е Изофлуранът, и мускулният релаксант Листенон, тъй като с приложението им пациентите правят сърдечно спиране – непосредствено при приемането, дори и от едно вдишване, по време на операцията или в по-късен момент – след завършване на анестезията в залата за събуждане. По отношение на такива пациенти се изисква специална апаратура, която никога не е била в контакт с инхалационен анестетик. При прилагане на двата медикамента мускулните клетки се унищожават /рабдомиолиза/, електролитът Калий излиза от клетката и се изсипва в кръвообращението, което води до парализа на сърдечния мускул, при което сърцето започва да хидратира и спира – установено по време на операцията на пострадалия. Дистрофията Дюшен-Бейкър се различава от другите мускулни дистрофии, при които може при прилагане на Изофлуран и Листенон да не се стигне до сърдечно спиране. Като правилна анестезиологична тактика към операцията се сочи поставянето на венозен източник без детето да спи и прилагане през него на безопасните медикаменти – Пропофол /Диприван/, Пентанил /опиев аналгетик/ или Дормикум и пак опиев аналгетик, а като мускулен релаксант за интубирането – Тракриум в друга доза. Морфологичното увреждане на сърцето на детето не следва да се бърка с имунния дефицит. Разрастването на съединителната, мастна, тъкан води до миокардиопатия, като сърцето става силно податливо на въздействия и реагира парадоксално. Обикновено при това основно заболяване уврежданията в мускулатурата на сърцето настъпват на по-късен етап, но са налице множество описани пациенти в много по-ранен етап - на възраст около 8 години. При Марин Г. е доказано, че сърцето е било значително увредено и е страдало, увредени са били и мускулатурата на диафрагмата и междуребрената мускулатура, което сочи на по-напреднал стадий на болестта. Промените са довели до исхемия на сърдечния мускул. В предходните изследвания на сърцето – при консултациите от 2007г. се установяват белези на увреждане на сърдечния мускул – показателите са малко извън нормите за възрастта – отчита се едно обременяване на лява камера, което сочи, че сърцето страда. С времето състоянието не би могло да се подобри, а само да остане същото или да се влоши. Увреждането на сърцето е индивидуално , като понякога сериозно сърдечно заболяване не се проявява клинично, защото пациентите нямат големи усилия. При детето са били установени дискретни промени – изморяването при качване, задъхване. Вещите лица подчертаха, че при заболяването, което детето е имало е следвало да се презумира увреждането на сърдечния мускул и да се проведат необходимите изследвания. Задължителни и наложителни за безопасността на пациента в случая са били допълнителни изследвания, като анестезиологът не е бил обвързан от рамките на клиничната пътека и е могъл сам да избере и вземе решение да ги назначи. Неврологичният лист е следвало да доведе до извод за разширяване на изследванията и консултите. Би трябвало операцията да се отложи за да се проведат всички изследвания, като е налице едно бързане с недооценка на състоянието на детето. Съвременните медицински изследвания, каквито са ЕКГ и ехокардиографията /безболезнено, бързо и информативно изследване/ са в състояние да изяснят настъпили ли са промени, каква е функцията на сърцето, ритъмът в момента на прегледа, за да се изясни основата на която се стъпва при дадения пациент. При детето по този начин биха се видели дилатацията, окръглянето на сърдечния мускул, разширението на сърцето, намалената функция /установени от СМЕ за аутопсия/. Апаратурата, използвана по време на операцията, не дава информация за функцията на сърцето, а само за честотата, с която бие и че няма нарушения във възбуждането и провеждането. Ехокардиографското изследване би прецизирало налице ли е клапна недостатъчност, която да е обусловила шумовата находка – отразена от подс. П. като функционален шум на сърцето. Не са проведени и разширените биохимични изследвания, креатин фосфор киназа, както и такива за състоянието на надбъбреци и тимус – за които при това основно заболяване винаги трябва да има насоченост. Имунният дефицит, установен при детето не влияе на анестезията, като би имал значение ако детето е с инфекция или при оперативната интервенция се отвори гнойник, който би могъл да изложи детето на риск. С оглед данните на инвалидизацията на 95% на детето вещото лице анестезиолог посочи, че състоянието му е отговаряло на ІV степен на риск по скалата ASA – на американската асоциация на анестезиолозите, приета у нас. Бе уточнено, че при тази степен на риск с родителите задължително се обсъжда възможен фатален край, което се отбелязва в информираното съгласие за анестезия. На следващо място – се осигурява подходяща за възрастта на детето маншета, за да се следи кръвното налягане. Заснетата на фотоалбума по делото маншета е екстремно голяма и не отговаря на необходимия за детето размер, а на самото дете няма маншета. В протокола за анестезия е замерено кръвното между 16:05-16:10ч., но вещото лице посочи, че ако е ползвана заснетата маншета – стойностите в протокола не отговарят на действителността. След това не е замервано кръвното налягане – което е елемент на хемодинамичната стабилност и показва индиректно как работи сърцето. При ІV степен на риск е следвало детето да се насочи към лечебно заведение, което разполага със специфичния антидот Дантролен срещу злокачествена хипертермия. Посоченият медикамент би могъл да се изиска от всяка болница и се изписва чрез протокол на Министерство на здравеопазването. По приложената по делото като веществено доказателство рентгенова снимка вещите лица установяват перибронхит, не много увеличен тимус, усилен хилусен рисунък около сърцето, като състоянието на сърцето не би могло да се установи. Реанимационните мероприятия стандартно траят не по-малко от половин час, но не повече от 45 минути – тъй като след това дори и сърцето да се възстанови – мозъкът няма да функционира. Това, че проведените спрямо пострадалия мероприятия са продължили толкова дълго според в.л. проф. Х. е презастраховка, която нито е помогнала, нито е навредила. Извършената реанимация е била в пълен обем и коректна. Предвид съществуващото увреждане на сърцето – след сърдечното спиране е бил възможен обрат и спасяване на детето в рамките на до 10 % по статистически данни.
При анализа и оценката на събраните доказателства съдът не установи други съществени противоречия от значение за фактическите изводи по делото. Кредитираната от съда стабилна съвкупност сочи за безспорно - че подс. П. не извършила преглед на пациента най-малко един ден преди плануваната операция, не отложила оперативната интервенция при съществуващата обективно необходимаст, не назначила консултация с кардиолог и изследвания на сърдечната функция - ЕКГ и ехокардиография, не назначила разширена биохимия с изследване на АСАТ, АЛАТ, CP, К и Са, не извършила подробен клиничен преглед и подготовка за анестезия с оглед диагностицираното заболяване на Марин Г. - Мускулна Дистрофия, тип "Дюшен-Бейкър", неправилно подбрала и използвала за масков увод газовия анестетик "Изофлуран", неправилно подбрала и използвала мускулния релаксант "Листенон", вследствие използването на които настъпило сърдечно спиране - остър сърдечен отказ /арест/. След преценката на релевантните по делото факти и обстоятелства съдът призна подс. П. за виновна в това че на 26.02.2009г. в гр.Варна, в качеството на анестезиолог - реаниматор в "Юнайтед Медикал Медицински Център Варна - Брегалница" ЕООД- Варна причинила смъртта на Марин Стефанов Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска дейност, като нарушила задълженията си по Закона за здравето - чл.81, ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет., чл.81, ал.2, т.1 и чл.86, ал.1, т.З и т.4 и Наредба №11/18.04.2005г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение"- раздел „Б”: т.1.1, т.1.3., т.1.6., т.1.6.2., т.1.6.3., т.1.6.4., Раздел "В": т.1.13., като след деянието направила всичко зависещо от нея за спасяване на пострадалия. Съдът намери, че действайки по описания начин подс. П. е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.123, ал. 4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Деянието е извършено чрез конкретни фактически бездействия и действия, при форма на вината – непредпазливост – изразена като небрежност. Субективният признак на небрежността е налице, защото неговите рамки се предопределят от интелектуалните и професионално придобити възможности на подс. П. да предвиди и предотврати престъпния резултат. Именно поради това съдът отхвърли предложението на защитника на подсъдимата да приеме извършеното като случайно деяние по чл. 15Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). от НК и да оправдае подсъдимата. Чрез бездействието си по отношение на пациента - очертано от всички неизвършени задължителни, обективно възможни и качествени лекарски действия - не извършила преглед на пациента най-малко един ден преди плануваната операция, не отложила оперативната интервенция, не назначила консултация с кардиолог и изследвания на сърдечната функция - ЕКГ и ехокардиография, не назначила разширена биохимия с изследване на АСАТ, АЛАТ, CP, К и Са, не извършила подробен клиничен преглед и подготовка за анестезия с оглед диагностицираното заболяване, и чрез действията – изразени в неправилния подбор и приложение на анестетика и мускулния релаксант, подсъдимата е довела до възникването на общественоопасните последици. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици на своето поведение, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Съдът прецени, че с изложеното от фактическа страна подсъдимата е нарушила чл.81, ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето: "Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравото осигуряване"; - чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето: "Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, 2. достатъчност и качество на медицинската помощ"; - чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З и т.4 от Закона за здравето : " Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ и на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването". Подс. П. е имала решаващ глас в подготовката на планираната оперативна интервенция и е съзнавала, че правото на достъпна медицинска помощ на Марин Г. – своевременна, достатъчна и качествена е корелативно свързано с нейното задължение да му я осигури. Но с бездействието си по подготовката, набавянето на важни медицински данни и непредоставянето на възможност за ползване на друго медицинско становище относно правилната анестезия, както и с лишаването на пациента от провеждане на операцията в медицинско заведение, разполагащо с антидот срещу едно от тежките усложнения на приложения медикамент – тя е нарушила общите си основни законови задължения. Становището на защитника, че не е допуснала нарушения на правилата на Закона за здравето е необосновано от доказателствата и приетото от съда от фактическа страна. Качествената здравна помощ включва познание и прилагане на съвременните диагностични и терапевтични възможности, осигуряване на компетентно и професионално лечение – което подс. П. не е предоставила на детето. В поведението си подс. П. е допуснала и множество нарушения на специалните нормативни изисквания по Наредба №11/18.04.2005г. за утвърждаване на медицински стандарт " Анестезия и интензивно лечение", а именно на: Раздел Б, т.1.1.: "Клиничен преглед и подготовка на пациент при анестезия е специфичен диагностично - лечебен процес, извършван преди анестезията, с цел да се планира и осигури анестезия, която е безопасна и адекватна на състоянието на пациента и нуждите на оперативната интервенция или друга лечебна или диагностична процедура"; Раздел Б, т.1.3.: „При планови анестезии (планови оперативни интервенции или друга лечебна или диагностична процедура) оптималното време за извършване на "Клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия" може да е от 7 денонощия до едно денонощие преди началото на планираната анестезия. Раздел Б, точки: 1.6. „Основните компоненти на "Клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия" са: 1.6.2. снемане на анамнеза, която е насочена към установяване на данни за пациента от значение за осигуряване на безопасна и адекватна анестезия; 1.6.3. назначаване по индикации на лабораторни и инструментални изследвания и консултации със специалисти от различни медицински специалности с цел да се обективизира здравното състояние на пациента и да се осигури на пациента безопасна и адекватна анестезия; 1.6.4. оформяне на писмен доклад в медицинската документация на пациента, съдържащ: а) данни за здравното състояние на пациента от значение за осигуряване на безопасна и адекватна анестезия - данни от анамнезата, физикалния преглед, лабораторни и физикални изследвания, болестни състояния и тяхното лечение, ограничени жизнени функции по органи и системи, придружаваща медикация, алергични състояния, функционално състояние на пациента по American Society Anaesthesiologist Physical Status Classes (ASA) и др.; в) лечебни мероприятия по подготовката за анестезия, включително и премедикация, назначени на пациента; г) заключение за индикациите и контраиндикациите за предстоящата анестезия; д) заключение относно безопасността/риска на планираната анестезия; е) специфични забележки, при необходимост, свързани с планирането на анестетични средства и техники, с цел осигуряване на безопасна и адекватна анестезия. Проведеният от подс. П. разговор с майката в период от около 10-15 минути непосредствено преди операцията изцяло не покрива изискванията по посочените норми. Въведените в Наредбата задължения относно клиничният преглед и подготовка на пациент при анестезия - специфичен диагностично - лечебен процес, извършван преди анестезията, с цел да се планира и осигури анестезия, която е безопасна и адекватна на състоянието на пациента и нуждите на оперативната интервенция или друга лечебна или диагностична процедура, са едновременно с това и гаранции за охраняване интересите на пациентите. Тези рамки на изисквания – за времето – в срок до едно денонощие преди анестезията и попълващо като продължителност на прегледа понятието „процес”, съдържанието на прегледа, необходимата пълна документация – изцяло не са били спазени от подсъдимата. Състоянието на пострадалия е било недооценено, не са били назначени по съществуващите индикации – петгодишно по давност тежко заболяване свързано с увреждания на сърцето, наличие на шумова находка, увеличен тимус по рентгеновата снимка, дискретни данни за сърдечна исхемия, лабораторни и инструментални изследвания и консултации със специалисти с цел да се обективизира здравното състояние на пациента и да се осигури на пациента безопасна и адекватна анестезия. Не са били назначени дори решаващи за операцията изследвания на време на кървене и на съсирване. Не може да се твърди, че подсъдимата е изпълнила задължението си да състави пълния доклад за прегледа – не са били посочени съществени реквизити, в това число данните за предходна операция, за изготвените кръвни изследвания и рентгенова снимка, не съществуват забележки или пояснения в частта на заключение за индикациите и контраиндикациите за предстоящата анестезия, заключение относно безопасността/риска на планираната анестезия, специфични забележки, свързани с планирането на анестетични средства и техники, с цел осигуряване на безопасна и адекватна анестезия – каквато например би била необходимостта от осигуряване на Дантролен. Частта на заключението по доклада е попълнена формално – в разрез с предписанията. Не се включени данни за планираната анестезия, за настъпилата промяна, факторите в тази връзка. Непълният клиничен преглед е довел и до непълно познаване на значима медицинска документация от предходните лечения на детето, за инвалидизацията му, съответно неправилно е била определена степента на анестезиологичен риск при операцията. Съдът счете, че подсъдимата е допуснала нарушение и на Раздел "В" от горепосочената Наредба, “Организация, човешки ресурси и материални условия за осъществяване на анестезия”, по т.1.13. По време на анестезия ръководителят на анестезиологичния екип е длъжен да осигури приоритет на "безопасна анестезия" относно: б) избора и прилагането на анестетични средства и техники; анестетичните средства и техники за адекватна анестезия имат приоритет пред тези, предпочитани от пациента и неговите близки, както и от оперативния екип. Подборът и приложението на анестетичните средства и техника – масков увод, са били неправилни. Подс. П. не е изпълнила задължението си да осигури безопасна анестезия. Отсъствието на необходимите за анализа на състоянието на пациента обективни медицински резултати, непознаването на документите по лечението до момента, неотчитането на спецификата на заболяването и относимите към него добри лекарски практики, прибързването и предоверяването на рутината в работата - са в основата на погрешните решения на подсъдимата в качеството й на ръководител на анестезиологичния екип. Тези слабости не могат да се обвързват с каквото и да е изявление или поведение на неспециалист. Подсъдимата не е била поставена в зависимост от волята на майката на Марин Г.. Напротив – според Наредбата - анестетичните средства и техники за адекватна анестезия имат приоритет пред тези, предпочитани от пациента и неговите близки. Решенията са изцяло в прерогативите на ръководителят на екипа – в случая подсъдимата. В нарушение на задължението си тя е приложила спрямо пациента комбинация от анестетични средства и техники – в която е имало животозастрашаващи и станали причина за биохимичната реакция и излива на калий в кръвообръщението, довел до сърдечното спиране. Посочените, нарушени от подсъдимата, норми съдът включи в бланкетната норма, тъй като неизпълнението на задължението по всяка от тях е факт, а последиците са настъпили от тяхната взаимовръзка и допълване. Професията на подсъдимата е правно регламентирана, защото за упражняването и се изискват специални знания и опитност по силата на нормативен акт, проверен и удостоверен по съответен ред. За нея подс. П. има придобита специалност, разрешение и дългогодишна практика. Едновременно с това професията й е източник на повишена опасност, тъй като в процеса на упражняването й и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Не е необходим допълнителен поясняващ факта анализ - по делото са предмет на изследване действия от лекар – анестезиолог – по думите на в.л. Г. – “анестезиологът се явява вратата към, извинявам се, но – към рая или към ада». Дейността на подсъдимата е такава предвид характера, естеството и степента на рискове, произтичащи за живота и здравето на хората. Посочените нормативно уредени професионални задължения подсъдимата не е извършил поради немарливост. Немарата – нехайство, невнимание, непроявена грижа, има наказателно правно значение при проявлението й - обективен признак на престъпния състав по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК – разгледано задълбочено в съдебната практика. По делото са събрани категорични и множество доказателства за това поведение от подс. П. – прибързване, недооценяване, проявените невнимание и нехайство към аксиоматичните правила и лекарски дълг, пренебрегване на професионалните изисквания на добрата медицинска практика и огромната отговорност към един детски живот. Съдът отчете значението на поведението на подсъдимата като поставено в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на Марин Г.. Установените по делото слабости в работата на свид. Р., създадената организация на работата в болничното заведение в нарушение на нормативните изисквания – не влияят върху самостоятелната оценка на бездействията и действията на подсъдимата. Спецификата на професионалната компетентност на подсъдимата – анестезиолог – реаниматор, налага състоянието на „риск” да бъде прието като обичайно. Всяка операция крие рискове, които следва да се познават, презумират и предотвратяват. Операцията „отстраняване на трета сливица” от медицинска гледна точка е преценявана като сравнително лека, но рискът е бил завишен от основното заболяване на детето и се е налагало задълбоченото обмисляне и проверка. На основата на събраните доказателства чрез експертните заключения се установява, че при друго професионално поведение – действително операцията е могла да се проведе успешно – при активно поведение по подготовка, планиране и правилен подбор на анестетичните средства. Заболяването на детето е било компенсирано добре, не е имало противопоказания за подобна интервенция. Един обстоен анализ, набавянето на необходимите изследвания и съобразяване на приетите в световен мащаб правилни медикаменти са били потребните гаранции. Нарушавайки задълженията си като лекар анестезиолог в тяхната съвкупност, подсъдимата с поведението си е предпоставила настъпването на смъртта на пациента. Съдът прие, че след деянието подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ и спасяване на пострадалото дете. Изпълнени са били предписанията на Наредба № 11/05г. по обема на КПР. Съдебната практика категорично приема, че помощта към пострадалия може да облекчи наказателноправното положение на дееца в случаите, когато е била необходима. След появата на изолиния – сърцето на Марин Г. е било спряло и той е бил в клинична смърт. Спецификата на казуса налага излизането на рамките на общоприетото, че помощта е необходима, когато пострадалият е жив. Марин Г. е бил на оперативната маса и спрямо него са се прилагали реанимационни мероприятия. Сърцето е дало отговор при поставянето на първите медикаменти и за кратко. При увреждането на сърцето, установено от СМЕ, шансът да настъпи обрат и пациентът да бъде изведен от клинична смърт и спасен – е съществувал, макар и рамките на 10%. Поради изложеното и съдът прие, че помощта, оказана от подсъдимата на пострадалия е била своевременна и необходима и обосновава преквалифицирането на деянието по по-благоприятния състав на чл. 123 ал. 4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Последица от правните изводи на съда е постановяването на оправдателен диспозитив по първоначално внесеното и поддържано обвинение по чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. След като призна за виновна подс. П., за да определи наказанието й съдът съобрази принципите на законоустановеност и индивидуализация. В наказуемостта по чл. 123 ал. 4 не е настъпила промяна след извършване на деянието. Степента на обществена опасност на деянието съдът прецени като висока. Сред случаите с изразена обществена чувствителност са проявите на т.нар. „лекарска грешка”, като фактите за професионалното поведение на подс. П. определено могат да бъдат квалифицирани по този начин. В търсене на облекчаване на състоянието на детето се е подходило към операцията за премахване на третата му сливица – хирургична процедура, отработена многократно от екипа, в който участва и подсъдимата. Но в случая - в резултат на обществено укоримото и професионално недопустимото поведение на подсъдимата е настъпил тежък и фатален престъпен резултат. При установената по делото инертност, надценяване на собствените си непълни констатации за сметка на неизвършените адекватна подготовка, проучване, оценка на клиничните прояви, консулти и изследвания подс. П. подбрала и неправилните – решаващи за смъртта на пациента анестетични средства. Множеството извършени от нея несъставомернинарушения на нормативните правила, пропуските по документацията, неразясняването на предстоящата анестезия и непредоставянето на информация на близките на пациента в необходимия обем съпътстват деянието и увеличават моралната укоримост на стореното. Съдът приема, че обремененото здравословно състояние на пострадалото дете не влияе върху степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимата. През своите 6г. 10м. Марин Г. е срещал много лекари и медицински специалисти именно защото е страдал от генетично заболяване. Твърденията, че така или иначе е предстоял фаталният му край – е относимо към всеки човек. С развитието на медицината, новите терапевтични възможности разширяват постижимите за болния благоприятни последици. Лекарите, в това число подс. П., стандартно работят с хора, чието здраве е засегнато и се нуждаят от помощ. Един такъв пациент е бил и пострадалият по делото – болно дете, което е следвало да бъде лекувано по оперативен път. Значението на неговото основното заболяване не може да омаловажи или смекчи оценката на лекарските й действия спрямо него. Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска. Има дългогодишна безукорна професионална и преподавателска практика, била е консултант на национално ниво, не е осъждана. От значение обаче е и фактът на пренебрежително отношение към задълженията й по водене на медицинските книжа, съпътстващи лечението на пациента, превесът на рутината и бързината за сметка на поддържане и усъвършенстване на професионалната компетентност. Смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало и добрите професионално характеризиращи данни за подсъдимата. Отегчаващи – допуснатите несъставомерни нарушения по водене на книжата от нейна компетентност по ИЗ. При анализа на значимите за наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства съдът не установи изключителни и многобройни смекчаващи, при отчитането на които – и най-лекото предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното, поради което и не счете за основателно принципното предложение на защитника. Съобразявайки изложеното и съдът определи предвиденото в закона наказание в размер над минималния към средния. Категорична е оценката, че не се налага изолацията на подсъдимата от обществото, тъй като за постигане на целите по чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК е достатъчно отлагането му с минималния изпитателен срок. В този размер и начин на изтърпяване - това е необходимото и достатъчно наказание, което отразява личните и обществени потребности от санкция на извършеното от подсъдимата престъпление. Индикаторите за потребност от поправяне и превъзпитаване на личността на подс. П. са специфични и професионално очертани. Чрез осъзнаването на последиците, факта на наложено наказание и значението на изпитателния срок според съда се създават гаранции за положителна промяна на подсъдимата и за предупредително-възпитателното въздействие спрямо обществото. Съдът не уважи предложението на прокурора да наложи възможното допълнително наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК. С оглед чл. 160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК съдът има право да прецени наложителността от понасянето му. Фактическите и правни изводи за извършеното на подсъдимата не налагат да бъде отстранена от упражняваната от дълги години - преди и след инкриминираното събитие, професия - източник на доходи за семейството й и активна точка на социална ангажираност. Упражняването на такава репресивна мярка би имало негативно отражение по посока на личната и общата превенция и би изразило неоправдана строгост. Предвид изложеното съдът не намери основания за налагане на допълнителното по-леко наказание. Като призна за виновна подсъдимата в извършването на деяние, от което са последвали неимуществени вреди за наследниците на пострадалия съдът намери, че предявените от тях граждански искове са основателни. Съдът не намери за основателно възражението, че гражданската отговорност на подс. П. е в зависимост на факта, че е извършила деянието в екип и за процедурата е било заплатено на лечебното заведение. Ангажирането на гражданската отговорност на подсъдимата е изцяло обвързано с преценката, че от деянието, което е извършила виновно са последвали щети за ищците. За последиците, по силата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, дължи съответно обезщетение. Исковете са предявени от всеки от двамата родители на пострадалия Марин Г. за суми от по 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. За да определи размерът, в който да ги уважи, съдът прецени следните обстоятелства: Марин е бил първото дете в семейството на ищците. В най-ранната детска възраст са били проявени симптоми на тежко генетично заболяване, което е активирало цялото внимание и старание на родителите – детето им да получи адекватна и ефикасна медицинска помощ. Влагайки усилията си всеки от тях е изградил близка връзка с детето. Процесът на отглеждане на детето е бил редом до процес на непрекъсната активност на родителите по лечението му и удовлетворение от постигнатия резултат - общо доброто му състояние. Ищците са съзнавали отговорността си, допълвали са се в грижите за детето. Бащата е съпроводил детето на операцията за присаждане на стволови клетки, майката е била с него при разглежданата по делото. Двамата са го водили на множество консулти в София, Варна. Обичали са го и са правили максималното за неговото здраве и пълноценен живот. Докато на 26.02.09г. майката и Марин са били приети в болничната стая – бащата е отишъл да му купи играчки и е чакал пред болницата. Извикан от майката веднага се е качил пред операционната и двамата са останали пред вратата до появата на свид. Р. и подс. П. с най-тежката новина. Поради изложеното не може да бъде прието по критериите на справедливостта уважаването на гражданската претенция на родителите в различен размер. Всеки от тях е засегнат от деянието на подсъдимата в степен - равна на тази на другия. Понесените от ищците вреди са изключителни. Неимуществени по своя характер, но многопосочни по измерение. Смъртта на детето им е събитие, което не изисква пояснение за своите последици и отражение в душата на един родител. Завинаги и непоправимо е настъпила травма, която е променила личността, емоционалната сфера, психична структура на всеки от родителите. Силната връзка с детето и фаталната му загуба са се отразили в ежедневието и пълноценността на семейството. Начинът на понасяне на причинените вреди е непрекъснат и интензивен – установимо и в хода на съдебното производство. При съобразяване на посочените положения съдът счете, че размерът, в който исковете са предявени, съответства както на тежестта на вредите, така и на интензитета и начина на понасянето им. Като справедливо обезщетение на причинените от подсъдимата неимуществени вреди съдът уважи изцяло гражданските искове, като осъди подс. П. да ги заплати ведно с дължимата законна лихва, считано от деня на увреждането. По общите правила по НПК съдът се разпореди с веществените доказателства по делото, като поради вида и стойността им – постанови унищожаването им след влизане на присъдата в сила. Съдът възложи на подс. П. да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и пътни разходи на свид. Г. и дължимата държавна такса върху уважените граждански искове.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е.Р.П.: родена на ***г. в гр. Пловдив, живуща ***, българска гражданка, с висше образование, работи, омъжена, не осъждана, ЕГН **********; ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че: На 26.02.2009г. в гр.Варна, в качеството на анестезиолог - реаниматор в "Юнайтед Медикал Медицински Център Варна - Брегалница" ЕООД- Варна причинила смъртта на Марин Стефанов Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска дейност, като нарушила задълженията си по Закона за здравето - чл.81, ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет., чл.81, ал.2, т.1 и чл.86, ал.1, т.З и т.4 и Наредба №11/18.04.2005г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение"- раздел „Б”: т.1.1, т.1.3., т.1.6., т.1.6.2., т.1.6.3., т.1.6.4., Раздел "В": т.1.13., като след деянието направила всичко зависещо от нея за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123 ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК й налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
НА основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК ОПРАВДАВА подсъдимата по обвинението по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.
ОСЪЖДА подсъдимата Е.Р.П. да заплати на С.М.Г., ЕГН ********** и К.К.Г., ЕГН ********** сумата от по 50 000 лева, за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 26.02.2009 год.,представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието.
НА основание чл.111 ал.1Чл. 111. ⚖️ Практика (1) (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. (2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) По искане за връщане прокурорът се произнася в тридневен срок. Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването и еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно. (4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет. (5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, както и акцизните стоки, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условия и по ред, предвидени в закон. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби. Разпореждане с веществени доказателства от НПК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: – пликове с 2 бр. срязани ампули „Атропин 1 мл., 2 бр. спринцовки с течност, 2 бр. игли; 2 бр. срязани ампули „Адреналин 1 мл., без съдържание, 2 бр. срязани ампули „Фуроземид 2 мг, без съдържание, 2 бр. срязани ампули „Метилпреднизолон 40 мг, без съдържание, 1 бр. спринцовка с игла без съдържание, 1 бр. ампула „Натриев хидрогенкарбонат 20 мл., срязана, без съдържание, 1 бр. ампула „Калциев глюконат 10 мл.- срязана, без съдържание, 1 бр. ампула „Витамин С 5 мл. - срязана, без съдържание, 1 бр. ампула „Листенон“ - срязана с 1 бр. спринцовка със съдържание 5 мл. разтвор, 1 бр. игла, 1 бр. спринцовка с игла с предпазител с надпис „Tracriym 15 мл /3к с разтвор 3 мл., 1 бр. спринцовка с игла с поставен предпазител с надпис „Dormicym 1 ml/1сс“ и съдържание 3 мл. разтвор; 1 бр. банка съдържаща 2/3 от разтвора „Натриев хлорид 0.9% - 100 мл. с поставена спринцовка и игла; 1 бр. банка, съдържаща Глюкоза 5% със система за инфузия, от която е изтекла около 250 мл., 1 бр. рентгенова снимка на името на Марина Г. с дата 26.02.2009 г.; 42 бр. микроскопски препарати, след влизане на присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
ОСЪЖДА подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 4114.16 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ВОС, както и държавна такса върху уважения гр. иск в размер на 4000 лв. в полза на Държавата.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ На трети юни Година две хиляди и тринадесета В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.А. Й.А. Секретар К.А. Прокурор НИКОЛЕТА АРНАУДОВА Сложи за разглеждане докладваното от съдия Лазарова НОХД № 215 по описа за 2013 година.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 03.06.2013 г., гр.Варна ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение На трети юни Година две хиляди и тринадесета В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.А. Й.А. Секретар К.А. Прокурор НИКОЛЕТА АРНАУДОВА Сложи за разглеждане докладваното от съдия Лазарова НОХД № 215 по описа за 2013 година.
Съдът като взе предвид размера на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца намира, че спрямо подсъдимата взетата мярка за неотклонение следва да се потвърди, поради което и на основание чл.309, ал.1Чл. 309. ⚖️ Практика (11) (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. (5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск на разноските по делото, на глобата и на конфискацията. (6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Определението по ал. 2 - 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Подписване и обявяване на присъдата от НПК, О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение «ПОДПИСКА» взета по отношение на подсъдимата Е.Р.П..
Определението е окончателно.
