Решение № 340 по гр. д. № 4921/2023 г. на ВКС

Решение № 340 по гр. д. № 4921/2023 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт Р Е Ш Е Н И Е № 340 Гр. София, 11.06.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №4921/2023г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 – чл. 293Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на от ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ “Д-Р С. И.“, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя изпълнителен директор д-р Т. Т. срещу решение №907/29.06.2023г. на Апелативен съд- София, по възз. гр. дело №2760/2021г. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като вместо него бъде постановено друго решение, с което изцяло се отхвърлят исковете на М. М. Т. и М. К. Т., предявени срещу МБАЛ “Д-р С. И.“ –гр. М., както и да му бъдат присъдени разноски. Твърди, че решението е необосновано, тъй като фактическите изводи се отклоняват от житейската логика, от правилата на медицинската наука, от дадените от експертите заключения и от приетата и неоспорена от страните медицинска документация, вкл. от събраните в хода на производствата гласни доказателства. На следващо място излага, че е постановено в нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 45 вр. Чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, тъй като не се установява кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав, доколкото в своята съвкупност те пораждат спорното материално субективно право. Във връзка със сочените нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят счита, че неимуществените вреди не са доказани, но съдът ги презумира и формира крайните си изводи на тази своя презумпция. Излага, че вредите, като елемент от фактическия състав на деликта подлежат на доказване от страна на ищците, докато в абсолютно противоречие с нормата на чл.235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК съдът приема, че се дължи обезщетение на М. Т., само защото е живял на един адрес с М., като не отчита обстоятелството, че вредите не са от категорията факти, които съдът може да възприема като ноторни или служебно известни. Още повече, че по отношение на ищеца М. Т. следва да се намери приложение ТР №1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, според което „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник, като се моли за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- М. М. Т., представляван от неговия баща и законен представител- М. К. Т. чрез депозирания писмен отговор оспорва същата. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорeн начин се установява наличието на основания за ангажиране на отговорността на ответника. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а решението- потвърдено, като му се присъдят съдебно-деловодните разноски. Ответникът М. К. Т. не е подал писмен отговор. С определение №248/19.01.2024г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, пред. 3 –то ГПК в частта, с която предявеният иск по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (33) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. Връчване на друго лице вр. Чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е уважен по отношение на ищеца М. К. Т. ЕГН [ЕГН], като МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], в качеството му на възложител на работа на своя екип от лекари, е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. В. И. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че на ищеца М. Т. „за вреди от обстоятелството, че ще бъде лишен от подкрепата на майката при отглеждането на детето /родено от фактическо 7 съжителство/, настоящата инстанция намира, че следва да му присъди обезщетение в размер на 50 000лв. тъй като тези вреди са безспорни“, въпреки, че не е посочил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди. Върховният касационен съд, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложеното касационно основание и по реда на чл. 290, ал.1Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК и чл. 293Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, приема следното: Въззивният съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, предявени от малолетния М. М. Т., чрез неговия баща и законен представител М. К. Т. и лично от М. К. Т. срещу МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за заплащане на суми, претендирани като обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майката на детето -М. И., починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане. Приел е, че ищецът М. М. Т. е син на М. В. И., починала на 08.07.2016г., а ищецът М. К. Т., съжителствал с М. И. е баща на детето М. М. Т., родено на 19.06.2016г. След като е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд е достигнал до извод, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответното лечебно заведение, като на малолетния ищец М. М. Т., въпреки липсата на доказателства, с оглед нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД и принципа на справедливост, е присъдил обезщетение в размер на 180 000лв., който според съда отчита и приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. За ищеца М. К. Т., доколкото също липсват доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, съдът е определил обезщетение в размер на 50 000лв. Във връзка с касационното основание, настоящият състав съобрази следното: С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следва да се отбележи, че още с Постановление № 5/24.ХI.1969 г. , Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, като разширяването на кръга на правоимащите лица е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, поради което е прието за справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. дело №1/2016г., наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД . Предвид изложеното, се налага изводът, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки се присъжда на лицата, посочени постановленията, само когато по конкретното дело се установи наличието на предпоставките за това. Доколкото по настоящото дело ищецът М. Т. твърди, че е съжителствал с починалата М. И., то за да му бъде присъдено обезщетение на осн. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, следва да установи чрез пълно и главно доказване както фактът на твърдяното фактическо съжителство, така и действително претърпени по интензитет и времетраене неимуществени вреди. Обстоятелството, че той е вписан в акта за раждане като баща на детето и изложените в исковата молба твърдения сами по себе си не са достатъчни за да се направи извод относно съществуването на съжителство, неговия характера, и наличието на особено близка духовна и емоционална връзка с починалата майка на детето му. По правилността на въззивното решение: Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика. Необоснован е изводът на въззивния съд, че претърпените от ищеца М. Т. неимуществени вреди са безспорни, въпреки, че не е посочил никакви доказателства, освен, че е живял на един адрес с починалото лице. В тази връзка следва да се има предвид, че своевременно – с отговора на исковата молба, ответникът е оспорил наличието на фактическо съжителство. По делото липсват каквито и да е било доказателства – гласни или писмени относно твърдяното фактическо съжителство и относно съществувалите между родителите на М. отношения. При липсата на доказателства се налага извода, че не са установени конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост между ищеца Т. и починалата, по смисъла на тълкувателното решение, която да мотивира правото му да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. И.. Безспорно установено е, че той е баща на детето М., но останалите релевантни за уважаване на иска по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД обстоятелства остават недоказани. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на съществуването на такива трайни и дълбоки отношения с починалото лице, създаващи по изключение активна легитимация за него да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото по делото не се установява по никакъв начин твърдяното фактическо съжителство, нито наличието на близка духовна и емоционална връзка според критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, то исковата претенция на М. Т. по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна. На основание чл. 293, ал. 2Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК , обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част като неправилно. Решението следва да бъде отменено частично и в частта за разноските, включително и относно присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми. При този изход на делото, ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за касационното производство в общ размер на 4062.00 лв., включваща: държавна такса за касационното производство в размер на 217 лв. и адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3845.00 лв., чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените по делото доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №907/29.06.2023г., постановено по възз. гр. дело №2760/2021г. по описа на Апелативен съд- София, в ЧАСТТА, с която е отменено Решение №100/20.04.2022г. по гр.д. №197/20г. по описа на Окръжен съд – Монтана, допълнено с Решение № 150/08.06.2022г. в частта, в която е отхвърлен предявения от М. К. Т. ЕГН [ЕГН] срещу МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК]- като възложител на работа, иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД до размера от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на съжителката му М. И. починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта 08.07.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е осъдена да заплати на М. К. Т. ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. В. И. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, в частта с която МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати на адвокат С. Л. от АК-В. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал.2 от ЗА пред първата инстанция в размер на 2 030лв. за М. К. Т., и в частта, с която МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати по сметка на Апелативен съд – София в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разликата над 7 200лв. до 9 200лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. Т. ЕГН [ЕГН] за осъждане на МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на съжителката му М. И. починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта 08.07.2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М. К. Т. ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК] ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица] сумата 4062.00 /четири хиляди и шестдесет и два/ лв., представляваща разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Председател: ___________________ Членове: 1. ____________________ 2. __________________ © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)