⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
- Страни: В. В. П. срещу Прокуратура на Р България
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление и нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС.
- Ключови моменти: Ищецът, полицейски служител, е обвинен в престъпление по служба на 17.09.2015 г. Наказателното производство срещу него е продължило 2 години и 4 месеца, докато на 11.01.2018 г. е прекратено поради липса на доказателства. Всички процесуално-следствени действия, касаещи обвинението на ищеца, са били извършени до края на октомври 2015 г., което прави по-голямата част от срока на разследването необосновано дълга и в нарушение на правото на разумен срок. Съдебно-психиатрична, психологична и медицинска експертизи установяват, че незаконното обвинение не е причинило нови заболявания, но е влошило съществуващи такива (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето) и е довело до интензивни негативни преживявания, смущения в социалното общуване и уронване на професионалната репутация, наложило промяна на работното място.
- Решение: Върховният касационен съд ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 15 000 лева до 18 000 лева. ВКС ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да плати на В. В. П. сумата от 3 000 лева (разликата над 15 000 лв. до 18 000 лв.) като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, включително за нарушаване на правото на приключване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2018 г. В останалата част (за разликата над 18 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.) искът се ОТХВЪРЛЯ, като решението на Апелативния съд в тази част се ОСТАВЯ В СИЛА.
Решение № 99 по гр. д. № 325/2024 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София,20.02.2025г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 325 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по
чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. С определение № 4758/23.10.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 178/03.11.2023г. по в.гр.д.№ 414/2023г. по описа на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на В. В. П. по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 50 000 лева, по поставените в касационната жалба на ищеца въпроси дали обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да включва репарация за вредите от нарушеното право на приключване на делото в разумен срок по чл. 6 §1 от КЗПЧОС и въз основа на какви критерии следва да се извърши преценката за нарушение на това изискване на Конвенцията, както и за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и относимите за тях доказателства. Касаторът иска отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и постановяване на ново, с което искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ бъде уважен до пълния претендиран размер. Излага следните относими оплаквания: 1/ за нарушение на
чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, изразяващо се в липса на анализ на конкретните обстоятелства, от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението; несъобразяване със съдебната практика в сходни хипотези; неотчитане интензитета на вредите и икономическата обстановка в страната; 2/ за необоснованост на заключението, че срокът на наказателното производство е разумен; 3/ за допуснати процесуални нарушения при отказа да бъдат събрани доказателства за използвани срещу ищеца специални разузнавателни средства и при формиране на извода за липса на причинно – следствена връзка между обвинението и заболявания на ищеца. Ответникът Прокуратура на Р България не е депозирал отговор на касационната жалба на ищеца. В съдебно заседание заявява, че я счита неоснователна. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, е налице задължителна практика на ВКС – ТР №1/27.11.2023г. по тълк .д №1/2022г. ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и основана на нея трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на
чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК ., според чиито разрешения: Отношението между нормите на
чл. 2б ЗОДОВ и
чл.2,ал.1,т.3Чл. 2. ⚖️ Практика (25) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Добросъвестност ЗОДОВ не е както специална към обща, нито както нова към стара норма; двете са позволяващи - създават субективни права; липсва пълно съвпадение във фактическите им състави. Право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащия фактически състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. Ако то включи обстоятелствата относно нарушеното свое право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като утежняващи отговорността на ответника и обосноваващи по-голям размер на глобалното обезщетение, нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ става част от предмета на спора. Тогава въззивният съд е длъжен, след отделно и съвкупно обсъждане на всички релевантни доказателства и доводите на страните, да формира фактически и правни изводи по предпоставките за бавно правосъдие и да определи конкретната сума в рамките на глобалното обезщетение, която се отнася за вредите от неразумен срок. По касационните оплаквания : Установено е от доказателствата по делото, че: С постановление от 17.09.2015 г. на ОП - Пловдив по сл.д. № 165/2015 г. ищецът В. В. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 294, ал. 4Чл. 294. ⚖️ Практика (8) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания. (2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания. (3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години., вр. с ал. 1 от НК за това, че на 12.09.2015 г. в [населено място] като полицейски орган е спомогнал на лице – Р. Т. Т., извършило престъпление по
чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК, да избегне наказателно преследване и да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице преди да е извършил самото престъпление. Същият ден ищецът е разпитан, а на 24.09.2015г. е разпитан като свидетел и Р. Т. Т.. На 16.09.2015г. е била разпитана пред съдия и съпругата на Т. – С. Т.. С постановление от 18.09.2015г. спрямо обвиняемия В. П. е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена на 25.09.2015 г. По сл.д. № 165/ 2015г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив като обвиняеми са били привлечени още четири лица за различни и несвързани с деянието, за което е бил обвинен ищецът, престъпления. Срокът за разследване по делото е продължаван неколкократно – поне шест пъти, като в нито едно от исканията/ разрешенията за това не се сочат конкретни действия, относими към разследване на конкретното престъпление, в което е обвинен ищецът. Нито един от разпитаните след октомври 2015г. свидетели по сл.д. № 165/2015г. не е дал показания по обвинението срещу ищеца. С постановление от 18.10.2017г. е отменена взетата спрямо В. П. мярка за неотклонение поради изтичане максимално допустимия срок за прилагането й. На 11.12.2017г. на ищеца е предявено разследването и е направено искане от пълномощника му производството срещу П. да бъде прекратено поради липса на доказателства. На 13.12.2017г. е постановен отказ да бъде уважено това искане, а на 11.01.2018г. е постановено прекратяване на наказателното производството срещу П.. Мотивите за това са, че събраните доказателства – протокол от химическа експертиза от 14.09.2015г., показанията на св. С. Т. и изготвената в наказателното производство химическа експертиза - не са убедителни, че ищецът е извършил престъплението, в което е обвинен. Видно от доказателствата на лист 691-720 от първоинстанционното дело всички доказателства, обсъдени в мотивите на постановлението за прекратяване, са били събрани по наказателното дело до края на октомври 2015г. Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 11.01.2018 г. е връчено на ищеца на 16.01.2018 г. Предвид изложеното, въззивният съд правилно е приел, че общата продължителност на наказателното преследване срещу ищеца е две години и четири месеца, но неправилно е определил този срок за разумен по смисъла на чл.6 §1 ЕКЗПЧ. В отклонение от разрешенията на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е формирал извода си за разумността на срока за разглеждане на делото, изхождайки единствено от общата продължителност на производството, без да обсъди всички критерии, относими към преценката за нарушаване на правото на ищеца по чл.6§1 от ЕКПЧОС, вкл. предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. В случая фактическата и правна сложност на обвинението срещу ищеца е минимална, всички процесуално-следствени действия, необходими за разследване на престъплението, в което ищецът е обвинен, са извършени в рамките на месец и половина след повдигане на обвинението. Тогава е било прекратено и бързото производство срещу лицето Р. Т. Т. за престъплението по
чл. 343б, ал. 1Чл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало... от НК. Не е имало основание за продължаване на срока за разследване на ищеца - за времето от края на октомври 2015г. до 11.01.2018г. не са били извършвани и предприемани никакви действия по разследване на престъплението, в което той е бил обвинен. Или всяко забавяне след края на 2015г. е било необосновано, поради което и общата продължителност на наказателното производство в случая е в нарушение на правото на чл.6,§1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок. Извън ненужното в случая продължаване на срока на разследването няма друга причина за забавяне наказателното производство срещу ищеца, вкл. негово поведение. При съобразяване на така установеното и предвид високия залог на делото за ищеца ( обвинението е за престъпление по служба и то полицейска), срокът на наказателното преследване от 2 години и 4 месеца е неразумен и обуславя по – висок размер на обезщетението по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ с 3000 лева. Неоснователни са останалите оплаквания на касатора. Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като конкретно увреждане на здравето; както в случая, и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел такова доказване. Според приетата съдебно – психиатрична и психологична експертиза, негативните изживявания от незаконното обвинение не са довели нито до промени в психичното здраве на ищеца, нито до поведенчески болестни нарушения. Заключението на съдебно-медицинска експертиза пък е категорично, че стресът от незаконното обвинение е само един от рисковите фактори за артериалната хипертония, от която страда ищецът. В тази връзка и предвид хроничния характер на заболяването, диагностицирането на ищеца по време на наказателното преследване не означава, че именно последното е пряката причина за възникване на заболяването. Същото важи и за диагнозата „исхемична болест на сърцето“, поставена на ищеца при престоя му в МБАЛ Пловдив по време на наказателното производство. Установеното от медицинските документи и заключението на СМЕ е в смисъл, че наказателното преследване не е предизвикало заболяванията на ищеца, а е влошило страданията му от тях, което означава, че въззивният съд не е отказал да кредитира заключението на СМЕ в нарушение на
чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК ( в какъвто смисъл са оплакванията на касатора), приемайки че специфични вреди не са доказани. Въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е отхвърлил искането на ищеца да бъдат изискани материалите, отразяващи използвани срещу него специални разузнавателни средства в хода на наказателното производство. Вредоносно, като нарушаващо чл. 8 от ЕКЗПЧОС, би било единствено нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства, а ищецът нито е твърдял такова, нито е предявил претенция за обезщетяване на това основание (иск по чл. 2, ал.1, т.7 ЗОДОВ не е предмет на делото). Само по себе си използването на специални разузнавателни средства в хода на наказателното преследване не влияе върху интензитета на неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление, поради което и не е определящ обезщетението за тях фактор. Конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо обезщетение по
чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД са, от една страна, свързаните с наказателното преследване, а от друга - касаещите начина, по който наказателното производство е засегнало личната сфера на ищеца. За първата група от значение в случая е, че обвинението е за тежко престъпление; по служба, наказателното преследване, макар и развило се само в досъдебната фаза, е извън разумния срок; взетата мярка на процесуална принуда е „парична гаранция“; обвинението е получило широко медийно отразяване. За втората група от значение е възрастта на ищеца - 43г.; чистото съдебно минало; обичайния характер на търпените вреди - притеснение, неудобство, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното общуване, уронване на доброто име, общо влошаване на здравословното състояние без болестни прояви; високия интензитет на негативните преживявания предвид обстоятелството, че обвинението е за престъпление във връзка с полицейската служба на ищеца, а тя е свързана със завишени очаквания и изисквания на обществото за почтеност и професионализъм – сериозно повлияно е било емоционалното състояние на ищеца, дискредитирана е била професионалната му репутация до степен да промени мястото си на работа в друго населено място. Съпоставката на двете групи обстоятелства позволява извод, че превес имат тези за определяне на по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Справедливият му размер, съобразен със социално – икономическите условия в страната към 2018г., който не би довел до неоснователно обогатяване на ищеца, е общо 18 000 лева, от които 3000 лева за неспазване на разумния срок. Доводът за несъответствие на така определения размер с присъжданите в посочените от касатора като сходни случаи е неоснователен. Действително, приложението на принципа на справедливостта по
чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, но цитираните от касатора не са такива. Налице са различия в: срока на наказателното преследване ( напр. в решение № 310/ 02.11.2015г. по гр.д.№ 410/2015г, ВКС, ІV ГО той е шест години); броя на повдигнатите обвинения (напр. в решение № 267/26.06.2014г. по гр.д.№ 820/2012г., ВКС, ІV ГО обвинението е за две тежки престъпления по служба); начина, по който наказателното преследване се е отразило на възможностите за професионално развитие и изяви ( напр. в решение № 267/26.06.2014г. по гр.д.№ 820/2012г., ВКС, ІV ГО и в решение № 344/24.11.2014г. по гр.д.№ 2378/2013г., ВКС, ІV ГО обвинението е причинило пълен срив/ непоправими поражения в професионалната сфера на ищците); вида на понесените вреди (напр. в решение № 319/ 17.11.2015г. по гр.д.№ 2829/2015г., ВКС, ІV ГО и в решение № 158/04.06.2012г. по гр.д.№ 708/2011г, ВКС, ІV ГО са обезщетени и доказани специфични вреди - болестни прояви). Предвид гореизложеното, касационните оплаквания са частично основателни и въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 18 000 лева и тази разлика бъде присъдена на ищеца като част от дължимото обезщетение за вреди от незаконно обвинение в престъпление, съответстваща на вредите от нарушаване на правото на приключване на делото в разумен срок. В останалата част, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 18 000 лева до 50 000 лева, решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, на адв Д. А. се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на ищеца пред трите съдебни инстанции съразмерно на уважената от касационния съд част от иска или общо 1110 лева. На ищеца следва да се присъди на основание
чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 3 лева – разноски за държавни такси за касационното разглеждане на спора, съразмерно на уважената от касационната инстанция част от иска. Така мотивиран и на основание
чл.293, ал.1Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 178/03.11.2023г. по в.гр.д.№ 414/2023г. по описа на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от В. В. П. срещу Прокуратурата на Р България иск чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 15 000 лева до 18 000 лева И ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да плати на В. В. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, разликата над 15 000 лева до 18 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление ( по ДП № 2/2015 на ОСО при ОП – Пловдив или сл.д. № 165/ 2015г. ОСО при ОП – Пловдив), ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.01.2018г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/03.11.2023г. по в.гр.д.№ 414/2023г. по описа на Апелативен съд Пловдив в останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 18 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да плати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв.Д. У. Н. А. допълнително адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца в общ размер от 1100 лева. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да плати на В. В. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание
чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, три лева разноски по делото за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)