Решение № 639 по гр. д. № 125/2025 г. на ВКС

Решение № 639 по гр. д. № 125/2025 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт Р Е Ш Е Н И Е № 639 гр. София, 29.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ИВО ДАЧЕВ при секретаря Иванка Палашева, като разгледа гр. дело № 125 по описа за 2025 година, докладвано от съдията Дачев, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор П. от Апелативна прокуратура – София, както и по касационна жалба на Н. Б. Б., срещу въззивно решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1282/2024 г. на Апелативен съд – София. С това решение е потвърдено изцяло решение № 5 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 445/2023 г. на Окръжен съд – Перник и прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Н. Б. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по 286, ал. 1 от НК по ДП № 31/2019 г., за което ищецът е оправдан с решение № 172/16.12.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 861/2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение искът за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се правят и се поддържат в съдебното заседание оплаквания за неправилност на въззивното решение в неговата осъдителна част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, ал. 1, т.3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което присъденото на ищеца обезщетение за бъде намалено. В касационната жалба на Н. Б. Б., насочена срещу решението в неговата отхвърлителна част, се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в поради нарушение на материално-правната норма на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 80 000 лв. В срока за отговор страните не са изразили становище по жалбите, а в съдебното заседание взаимно ги оспорват. С определение № 3203 от 20.06.2025 г., постановено по реда на чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК по поставения и в двете касационни жалби материално-правен въпрос относно критериите при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което пострадалото лице е оправдано, както и за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията по този въпрос в практиката на ВКС. Върховният касационен съд, като разгледа жалбите, намери следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: По поставения въпрос е установена богата съдебна практика (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, сред които решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV г. о., решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г.о., решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о. и мн. др.), според която справедливостта по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги детерминирана от цялостната преценка на конкретните факти и обстоятелства, от значение за спорното право. При определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД съдът следва да съпостави всички факти и обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са пряко следствие от увреждането. Размерът на вредата се определя от вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти, които в конкретния случай са релевантни към засегнатите блага на техния носител. Претърпените вреди следва да бъдат ценени и с оглед наличието на предишни присъди, тъй като повдигнатото незаконно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на сходни случаи, поради което следва да се съобразява и съдебната практика по други аналогични казуси. Размерът на обезщетението се определя според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Същевременно трябва да се държи сметка и за това, че самото осъждане също има ефект на репарация. По същество на касационното производство: За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел, че с постановление от 04.02.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура - Перник ищецът Б. е бил привлечен като обвиняем за набеждаване по чл. 286, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. НК за това, че в периода 18.07.2017 г. - 21.02.2018 г. в условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура [населено място] и Окръжна прокуратура [населено място] /в писмени жалби набедил З. Б., съпруга на починалия му баща, в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. (6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е: 1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години; 3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години; 4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6..., вр. ал. 1 от НК. Ищецът е бил задържан под стража за период от 26 часа, за да се осигури явяването му пред съда за разглеждане на мярката му за неотклонение. Наложената мярка „домашен арест“ е била с продължителност малко по-голяма от месец, за периода от 05.06.2020 г. до 14.07.2020 г. По внесения обвинителен акт за посочените престъпления с окончателно решение от 16.12.2022 г. по н. дело № 861/2022 г. на ВКС, ищецът Н. Б. е признат за невиновен. Съдът е отчел обстоятелството, че ищецът е бил настанен на задължително лечение с решение на съда по ч. н. д. № 02050/2019 г. поради проблеми с употребата на алкохол и психическо разстройство с опасност за околните и здравето му, както и че лечението е провеждано неколкократно в Д. Р. и в МБАЛ - Перник до м. 09.2020 г., от където е изписан с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Въззивният състав е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и С., майка на ищеца, според които след като ищецът станал обвиняем започнал да пие много и станал агресивен. По делото е била представена и справка за съдимост, в която е посочено, че ищецът Б. е бил осъждан за отнемане на чужди движими вещи, за управление на МПС след употребата на алкохол и е подсъдим по дело за измама, извършена през 2020 г. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е съобразил възрастта на ищеца към датата на привличането му към наказателна отговорност, обстоятелството, че обвинението е за извършване на две престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода над 5 години, факта, че е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 26 часа, както и домашен арест за около месец. Въз основа на това е заключил, че като цяло наказателното производство от 2 години и 10 месеца не е продължило за дълъг период и ищецът е търпял обичайните вреди за едно лице. От друга страна съдът е приел, че миналите осъждания на ищеца не се отразяват при определяне на обезщетението за вредите от настоящото незаконно обвинение срещу него. Също така е посочил, че независимо, че ищецът е страдал от психическо и поведенческо разстройство и алкохолизъм още преди започване на наказателното производство, както и независимо, че преди повдигане на обвинението той е бил настаняван за лечение в различни психиатрични клиники, то тези заболявания са се задълбочили по време на наказателното производство при взетата мярка за неотклонение „домашен арест“. С обжалваното решение установената и посочена по-горе практика по поставения правен въпрос не е съобразена, защото при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е извършил прецизна оценка на фактите в тяхната пълнота, като придавайки прекомерно значение на едни и игнорирайки други, е достигнал до неправилен извод относно това, как същите влияят върху този размер. Тъй като не се налага повтаряне на извършени или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Обвинението е в извършване на две тежки по смисъла на чл. 93, т.7Чл. 93. ⚖️ Практика (17) Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл: 1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. 3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. 4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. 5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. 6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. 7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 10. "Ближни" са съпруз... от НК престъпления по 286, ал. 1 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години. Към датата на привличане към наказателна отговорност ищецът е бил на 28 години, в една сравнително крехка възраст, която е способствала неговата емоционална и психическа податливост към оказаната наказателна репресия. През време на висящността на наказателното производство и особено по време на домашния арест здравословното състояние на ищеца се е влошило, което обуславя определяне на относително по-висок размер на обезщетението. От друга страна, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е наложена за едва 26 часа, а мярката „домашен арест“ – малко повече от месец, което сочи на сравнително кратка продължителност на процесуалната принуда, а и като цялото наказателно производство от 2 години и 10 месеца е приключило в разумен срок. Обвинението е за престъпление извън сферата на професионална реализация на ищеца. Наред с това, като обстоятелства, налагащи определяне на по-нисък размер на обезщетението, следва да бъдат отчетени предишните осъждания на ищеца, както и наличието на друго висящо наказателно производство през време на процесното, за друго тежко умишлено престъпление, при което изпитваните от ищеца негативни емоции, притеснения, страх и задълбочаване на здравословните оплаквания не позволяват ясно разграничение поради съвкупното си действие. При тези данни за вида, продължителността и интензитета на понесените от ищеца неимуществени вреди, съобразявайки икономическите условия в страната, при съпоставяне с практиката по други сходни случаи и предвид, че самото осъждане на прокуратурата също има ефект на репарация, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че справедливият размер на обезщетението е 8 000 лв. По изложените съображения жалбата на ищеца се явява неоснователна, а тази на прокуратурата – частично основателна. Това налага въззивното решение като частично неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД/, да бъде отменено в частта, в която на ищеца е присъдено обезщетение за разликата над сумата от 8 000 лв. до присъдените общо 30 000 лв. и в тази част се постанови ново решение за отхвърляне на иска. При потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение, включващо имплицитно и потвърждаване в частта за разноските, въззивният съд е съобразил разноските според присъденото по главното вземане от тази инстанция, което налага решението да бъде отменено и в тази му част. Разноските, с оглед изхода на делото, следва да бъдат определени и присъдени окончателно от настоящата инстанция. В останалите му части въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на ищеца Б. следва да бъдат присъдени и сторените разноски по делото, които възлизат на 4.79 лв. общо за трите инстанции, съразмерно уважената част от иска. Размерът на адвокатското възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ, дължимо по реда на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата, също се определя от съотношението между уважената и отхвърлената част на иска. Ето защо, на адв. Л. Б., представлявала ищеца Б. пред първата съдебна инстанция, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1282/2024 г. на Апелативен съд – София В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Б. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 22 000 лв., представляваща разликата над дължимите 8 000 лв. до присъдените 30 000 лв., както и В ЧАСТТА за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за размера над 8 000 лв. до 30 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 1282/2024 г. на Апелативен съд – София в останалата му част, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Н. Б. Б. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по 286, ал. 1 от НК по ДП № 31/2019 г., за което ищецът е оправдан с решение № 172/16.12.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 861/2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Б. на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата 4.79 лв., направени деловодни разноски общо за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Л. К. Б. на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата 1100 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Н. Б. Б. пред първата съдебна инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)