Решение № 50003 по гр. д. № 2783/2021 г. на ВКС

Решение № 50003 по гр. д. № 2783/2021 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт 8 Р Е Ш Е Н И Е № 50003 гр. София, 25.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2783 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката - 293 ГПК. До касационно обжалвано е допуснато решение № 231/16.03.2021 г. по гр.д. № 3303/2020 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 62/04.01.2020 г., поправено с решение от 17.05.2020 г. по гр.д. № 14539/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Република България (процесуален субституент на държавата) да заплати на В. В. В. сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 459/2012 г. и от нарушеното право по чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (5) (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани. (2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България., § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по същото наказателно дело, ведно със законната лихва от 25.01.2018 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 110 000 лв. Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния и по процесуалноправния въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критериите за справедливост по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) ЗОДОВ е длъжен да обоснове определеното обезщетение за неимуществени вреди. По повдигнатите въпроси настоящият състав приема, че по иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Съдът е длъжен да съобрази тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице, начинът, по който обвинението и принудителните мерки са се отразили на личността, общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице (ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС). Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а съдът установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, забавеното правосъдие е обстоятелство, което утежнява отговорността на държавата и води до по-голям размер на обезщетението. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат, за да установи допуснатото нарушение, и 2) да изясни дали и в каква степен незаконно обвиненото лице се е обезпокоило и от това, че се е намирало твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си, и дали и в каква степен е изгубило доверието си в правозащитните органи, т.е. дали от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщети – така т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, решение на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 относно наказателните производства и другите, цитирани в него. Когато в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включено твърдение за „неразумен срок“, критериите и тези неимуществени вреди са извън предмета на доказване, а установената дълга продължителност на незаконното наказателно преследване се преценява наред с другите конкретно проявени обективни обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението. И в двата случая обаче понесените физически и душевни болки, страдания и неудобства от незаконното обвинение не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от тези от неоснователно приложените мерки на процесуална принуда, нито от онези от по-дългата, респ. от „неразумно“ дългата продължителност на наказателното дело. Всички те имат за първопричина незаконното обвинение и проявяват общ противоправен резултат. Не е необходимо в решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ те да се остойностят поотделно, но когато дава защитата и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите съдът да посочи кои имат по-голяма относителна тежест за определеното общо/глобално обезщетение според критериите за справедливост (чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. и т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС). И при законно обвинение държавата дължи обезщетение за вредите от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Компенсаторни мерки/национални средства за защита са административното производство по реда на глава III „а“ ЗСВ, искът по чл. 2б ЗОДОВ и възможността наказателният съд да компенсира вредите от забавеното правосъдие с намаляване на наказанието на осъденото лице. Когато наказателният съд прилага мярката, е необходимо: 1) да признае неспазването на изискването за разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС; 2) да предостави обезщетение като намали присъдата по изричен и измерим начин и 3) да установи тази възможност като право на осъденото лице – т. 128 от решението на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 и другите решения, цитирани в него. Следователно както ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, така и решенията на ЕСПЧ, на които е основано, не изискват във всеки случай на дадена защита на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС съдът да придаде парично изражение на обезщетения противоправен резултат. По двете касационни жалби срещу решението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди: С частичното уважаване на този иск въззивният съд го е определил в общ размер на сумата 50 000 лв., но при твърдения в исковата молба, че обезщетението се претендира не само за вредите от незаконното обвинение в престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ), но и от нарушеното му право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б ЗОДОВ), е било необходимо в мотивите въззивният съд да обсъди критериите за „разумен срок“. Той ги е очертал чрез абстрактното им съдържание – такова каквото произтича от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и от стандартите в решенията на ЕСПЧ, без да изясни какво точно изразява и това допуснато нарушение от правозащитните органи. Също не е изяснено дали и в каква степен ищецът е изпитвал безпокойство от това, че твърде дълго се е намирал в положение на несигурност за съдбата си и дали и в каква степен е изгубил доверието си в правозащитните органи, т.е. в какво се изразяват неимуществените вреди и от това нарушение. Решението е необосновано в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, включително поради това, че въззивният съд се е позовал на приключеното административно производство по реда на глава III “а“ ЗСВ, в което с решение оправомощено от министъра на правосъдието лице предлага на ищеца обезщетение за сумата 2 500 лв. В т. 2 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. е разяснено, че това решение на министъра на правосъдието или на оправомощеното от него лице не обвързва съда. Задължителното действие на тълкувателното решение – чл. 130, ал. 2 ЗСВ, е от деня на влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) – чл. 50, ал. 1Чл. 50. Допълнителни разпоредби 1. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) "Портал за обществени консултации" по смисъла на този закон е централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проекти на нормативни актове за обществени консултации, изготвени от орган на изпълнителната власт или от орган на местното самоуправление. В Портала за обществени консултации се създава раздел, в който се вписват физическите и юрдическите лица, на които е възложено от държавата или общините да изработят проекти на нормативни актове, оценки на въздействието, както и размера на възнаграждението им. 1а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Глави втора и трета, с изключение на изискването за мотиви по чл. 28, ал. 1, не се прилагат за: 1. законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и за проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет; 2. законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията; 3. законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори; 4. проектите на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства. Преходни и Заключителни разпоредби 1б. (Предишен текст на § 1 - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Разпоредбите на глава втора на този закон се прилагат към всички законопроекти, които още не са изготвени. 2. (1) За законопроектите, които до влизане в сила на този закон още не са приети от Министерския съвет, се прилагат чл. 29, ал. 2 и ЗНА. Настоящият състав е длъжен да касира решението. Неговата необоснованост е причина и за неправилно прилагане на материалния закон. Касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение и 3 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество. От приложеното наказателно дело се установява, че на 18.06.2009 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 09.10.2008 г. при независимо съпричиняване с подп. д-р Г. Л. М. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия „Хирург, ортопед, травматолог“ във Военномедицинска академия – София, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на Ц. Х. Ц., починал на 13.10.2008 г. от СЕПСИС - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Взетата мярка за неотклонение е „подписка“. На 18.06.2009 г. като обвиняем е привлечен и кардиологът подп. д-р Г. Л. М.. В досъдебното производство са проведени разпити, назначени са комплексни медицински експертизи, включително деветорна, а първоначалният срок е продължен с 3 месеца. Със заключително постановление от 03.09.2009 г. досъдебното производство е приключено и изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд. На 25.09.2009 г. е внесен обвинителен акт и двамата обвиняеми са предадени на съд. С присъда № 269/11.07.2011 г. по нохд № 269/2009 г. Софийският военен съд ги признава за невинни и отхвърля гражданските искове за суми от 100 000 лв., предявени от тримата наследници на починалия, конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Срещу присъдата е подаден протест. С решение № 55/09.11.2011 г. по вонхд № 47/2011 г. Военен апелативен съд – София я потвърждава. Срещу решението е подаден протест. С решение № 57/15.03.2012 г. по кнд № 3112/2011 г. ВКС отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Военния апелативен съд. С решение № 27/09.07.2012 г. Военният апелативен съд отменя оправдателната присъда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд. Поради свободни, но незаети щатни бройки за съдии в Софийския окръжен съд не може да се сформира състав, който да разгледа делото и с определение № 142/01.11.2012 г. по чнд № 1899/2012 г. ВКС постановява разглеждането му от Пловдивския военен съд. С присъда № 20/19.05.2014 г. по нохд № 459/2012 г. Пловдивският военен съд признава двамата подсъдими за невинни и отхвърля гражданските искове. Срещу присъдата е подаден протест. С решение № 12/06.07.2015 г. по вонхд № 35/14 г. Военният апелативен съд – Пловдив я потвърждава. Срещу решението е подаден протест. С решение 391/27.06.2016 г. по кнд № 1195/2015 г. ВКС отменя въззивно решението и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Военния апелативен съд – Пловдив. С решение № 28/27.07.2017 г. по внохд № 54/2016 г. Военният апелативен съд потвърждава присъдата. Срещу решението касационни жалби подават частните обвинители/гражданските ищци. С решение № 326/25.01.2018 г. по кнд № 1084/2017 г. ВКС оставя в сила въззивното решение, а оправдателната присъда влиза в сила. Общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца е 8 години, 7 месеца и 13 дни. Досъдебното производство е приключва в сроковете по НПК. Проведените съдебни заседания са общо 58. Две са отложени поради заболявания на ищеца, а на останалите той се е явявал лично и с адвокат. След съвкупна преценка на събраните пред двете инстанции по същество доказателства - разпит на свидетеля Ю. В. (колега и дългогодишен приятел на ищеца, чиито показания, обсъдени съгласно чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, настоящият състав намира за достоверни), свидетелство за съдимост, медицинска документация и заключения на допуснатите и приети основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи, настоящият състав намира, че ищецът е 42-годишен, когато е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Срещу него не са повдигани други обвинения. Неосъждан е. От завършване на висшето си образование работи във ВМА – [населено място]. Заема длъжността „лекар – координатор“. Доказан професионалист е. Пред кабинета му има изчакващи за преглед пациенти. Кандидатства за длъжността „завеждащ спешно травматологично отделение към спешен център ВМА“, която завеждащият лечебната дейност на ВМА и колегите му очакват да заеме. Съжителства на съпружески начала с жена, с която имат хармонична връзка и в последните десет години опитват да имат деца. Има широки социални контакти. Повдигнатото обвинение е пречка да получи достъп до класифицирана информация, а разрешението е необходимо за длъжността, за която се е кандидатирал. Информацията за повдигнатото обвинение се разпространява сред пациентите и неговите приятели. Те спират да го търсят. Коридорът пред кабинета му е празен. Професионалният му авторитет, изграждан в дългите години, е сринат. Приятелите му се отдръпват. Ищецът става необщителен, асоциален. Отслабва. Неспособен на интимни контакти, преустановява дългогодишните опити за дете. Жената, с която от години живеят, го напуска. Ищецът е съкрушен. Обмисля преместване в [населено място], включително поради неудобствата, че след 01.11.2012 г. наказателното му дело се разглежда там. Продължителният стрес се превръща в дистрес. Има хипертонични кризи, екстраситолна аритмия, стенокардийни болки в сърдечната област, повишена възбудимост на миокарда, атеросклероза – заболявания, каквито е нямал към повдигнатото обвинение. С решение 0912/057/22.03.2018 г. ТЕЛК му признава 54 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. Водещата диагноза е различни видове стенокардия, с общи заболявания исхемична болест на сърцето – ритъмна форма, хипертонично сърце - НДББ, екстра систолна аритмия – надкамерна и камерна екстрасистолия, периферен отоневрологичен синдром – в стадий на субкомренсация. Решението на ТЕЛК е издадено два месеца след окончателната оправдателна присъда. Освидетелствалите го вещи лица, година и половина по-късно, констатират същата болестна симптоматика. Зачитайки задължителното действие на присъдата, настоящият състав е длъжен да приеме, че ищецът е бил незаконно обвинен в престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК (чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (4) След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата. Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата НПК). Престъплението не е тежко, за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, но е в област, в която е професионалната реализация на ищеца. Незаконното обвинение срива професионалният му авторитет, изграждан в годините. Осуетява кариерното му израстване на ръководната длъжност, която ищецът и неговите колеги, включително завеждащият лечебната дейност във ВМА, са били сигурни, че е достоен и ще заеме. Разрушава личния му и семеен живот. Поставен в изолация от близки и приятели, ищецът обмисля преместване в друг град, т.е. изпитва отчаяние и желание за бягство в друг град, т.е. порив за пълна промяна. Понесените душевни и физически болки и страдания по причина на незаконното обвинение, включително продължителния страх от несправедливо осъждане, му причиняват негативен стрес, прераснал в дистрес. Здравето му е сериозно влошено. Проявява заболявания, нехарактерни за възрастта. Всички тези обективно проявени обстоятелства имат за причина незаконното обвинение и налагат по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Незаконното наказателно преследване продължава общо 8 години, 7 месеца и 13 дни. Начална е датата 18.06.2009 г., на която е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, а крайна е датата 25.01.2018 г., когато влиза в сила оправдателната присъда. Досъдебната фаза приключва в рамките на процесуалните срокове, включително продължения, т.е. в „разумен срок“ в смисъла по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Съдебната фаза обаче продължава 8 години, 4 месеца и 6 дни. Само две от проведените общо 58 съдебни заседания са отложени поради заболявания на ищеца, т.е. дългата й продължителност не е поради неговото или на адвоката му поведение. Подсъдимите са двама. Наказателният съд събира множество доказателства. Разпитани са двадесет и осем свидетели, проведени са очни ставки, допуснати са три комплексни съдебно-медицински експертизи, т.е. наказателното делото е разкрило фактическа сложност. В съдебната фаза обаче са постановени: 1) една оправдателна присъда, 2) потвърдена с въззивно решение, 3) отменено с решение на ВКС с връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция, 4) второ въззивно решение за отмяна на първата оправдателна присъда с връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, 5) втора оправдателна присъда, 6) трето въззивно решение за потвърждаване на втората оправдателна присъда и 7) второ решение на ВКС за потвърждаване на третото въззивно решение, при което втората оправдателна присъда влиза в сила. В периода 11.07.2011 г. – 25.01.2018 г. различните съдебни инстанции постановяват общо седем акта, за да установят по надлежния ред, че ищецът не е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Периодът е твърде дълъг с оглед ниската правна сложност на делото. Изводът е, че наказателният съд не е дал дължимата защита своевременно. Наказателното дело е забавено и поради незаетия свободен щат на съдии в Софийския военен съд. Изводът е, че държавата (чрез Висшия съдебен съвет) не е създала необходимата организация за своевременното му разглеждане. По наказателното дело е било нарушено и правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Създадената ситуация, в която той прекалено дълго се е намирал в неизвестност за съдбата си и е изгубил доверие в правораздавателните органи, съдът намира за доказана от констатираното сериозно влошаване на неговото здраве. При липса на събрани доказателства, за конкретния начин, по който ищецът я изживява, настоящата инстанция я намира за обичайната в подобни случаи. Следователно ниска е и относителната тежест на понесените от ищеца неимуществени вреди от нарушеното негово правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС в рамките на причинения общ вредоносен резултат. Други конкретно проявени обстоятелства, които са по причина на незаконното обвинение, но налагат по-нисък размер на обезщетението, са взетата най-лека мярка за неотклонение и двете оправдателни присъди по приключилото наказателно дело. Касационната инстанция приема, че според критериите за справедливост, включително съобразени с икономическата ситуация в страната към момента на увреждането, сумата 30 000 лв. покрива всички претърпени от ищеца неимуществени вреди. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен до този размер. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение. При този изход на делото разноски на ищеца в производството пред настоящата инстанция не се дължат. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 231/16.03.2021 г. по гр.д. № 3303/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, до сумата 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на В. В. В. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България над сумата 30 000 лв. до сумата 50 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/09.01.2023 г. по гр.д. № 2435/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът е уважен до сумата 30 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен до пълния предявен размер от 110 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)