Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 766
  • Година нa делото: 2023
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: "Спорт Депо" АД срещу Частен съдебен изпълнител С. Б. Я. (с трето лице помагач "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД)
  • Предмет на спора: Иск за имуществени вреди, произтичащи от неправомерно събрана пропорционална такса от ЧСИ по изпълнително дело, образувано за незначително вземане, но с присъединени големи публични задължения, които са били доброволно платени от длъжника преди ефективни действия на ЧСИ по тяхното събиране.
  • Ключови моменти: Експертизата и свидетелските показания установяват, че ЧСИ е наложил обезпечителни мерки и е събрал такса за публични задължения (136 706.70 лв.), преди да получи уведомление от НАП за тях и преди настъпване на падежа им, както и след като длъжникът ("Спорт Депо" АД) е изплатил доброволно тези задължения директно на НАП. Съдът приема, че ЧСИ има право на такса върху събраните суми само ако той е извършил събирането им, което в случая не е така по отношение на публичните задължения.
  • Решение: ВКС ОТМЕНЯ въззивното решение, което е отхвърлило иска, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител С. Б. Я. да заплати на "Спорт Депо" АД сумата от 7 193 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата от 2 510 лв. за направени разноски по делото, на основание чл. 441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице ГПК, вр. чл. 74, ал. 1Чл. 74. ⚖️ Практика (3) При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Определяне на разноските ЗЧСИ и чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.
Решение № 766 по гр.д. № 5095/2023 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт Р Е Ш Е Н И Е № 766 София, 23.12.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5095 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 2910 от 12.06.2024г. по касационната жалба, подадена от „Спорт Депо“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., чрез процесуалният представител адвокат П. против въззивно решение № 1221 от 10.03.2023г. по в.гр.д. № 6770 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234609 от 26.10.2020г. по гр.д. № 49635/2014г. на СРС в частта, с която е осъден ЧСИ С. Б. Я., с рег. № ...... да му заплати, на основание чл.441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице ГПК, сумата от 7 150.96лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2014г., изразяващи се в неправомерно събрана порпорционална такса по изп.д.№ 201440401938 и вместо това е постановено друго, с което този иск е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски. В съдебно заседание касаторът поддържа искането си и претендира направените разноски пред въззивната и касационта инстанция съобразно представен списък. Становището на ответната страна С. Б. Я. е за неоснователност на подадената касационна жалба. В съдебно заседание не се явява. Постъпили са писмени бележки от него, чрез процесуалния представител адвокат Т., в които подробно развива съображенията си. Основните изложени възражения са три: Първо, че съгласно установената практика, при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се дължи, като тези постановки важат независимо дали вземането е частно правно или публично правно. Второ, твърденията за недължимост на присъединено за събиране публичното вземане е следвало да се направят по реда на чл.439Чл. 439. ⚖️ Практика (6) (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защита на трето лице ГПК, а не по настоящия ред. Трето, следва да се съобрази, че ЧСИ е предприел изпълнение въз основа на издадено от НАП удостоверение от 3.07.20122г. за наличие на публични задължения на длъжника към държавата в размер на 136 706.70лв., като меродавен е именно този момент на узнаване на задълженията на длъжника /т.е. на издаване на удостоверението/. Според ответника, платените от длъжника суми направо на кредитора /в случая на държавата/ следва да се считат за събрани суми по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касатора. Касационното обжалване е допуснато по два въпроса. Първият е във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, както и да изложи собствени мотиви за отмяна на постановения акт, а вторият е свързан с дължимата преценка от съда за законосъобразност на предприетите от съдебния изпълнител действия. За тях е прието, че е възможно да са разрешени в противоречие с решения по гр.д.№ 4031/2019г. на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о. и т.19 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното : Съгласно eдинната и непротиворечива съдебна практика по въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - при проверка правилността на обжалвания акт, въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведените в жалбата възражения. В качеството си на инстанция по същество, той не може да остави неразгледани направени пред него оплаквания. Длъжен е да им даде отговор, като изложи свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи. Тази негова дейност е от решаващо значение, защото в противен случай съдът не може да формира становището си във връзка с основателността на предявения иск. При произнасянето си, следва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди възраженията и доводите на страните от значение за спорното право, формирайки собствените си фактически и правни изводи. При деликтния иск по чл.441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице ГПК, вр.чл.74, ал.1Чл. 74. ⚖️ Практика (3) При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Определяне на разноските ЗЧСИ, съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и/или бездействията на съдебния изпълнител /реш. №196/2012г по гр.д.N 1555/2011г. на ІІІ г.о и цитираната в него практика на ВКС/. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато са спазени изисквания на процесуалния закон. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител, който носи имуществена отговорност когато действията му не съответстват на закона. По делото въззивният съд е приел за безспорни следните факти : Настоящият касатор „Спорт Депо“ АД е бил длъжник по образувано изпълнително дело № 20128440401938. по описа на ЧСИ С. Я., образувано на 20.06.2012г., въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2012г., издаден в полза на „Асоциация на модните агенции в България“ за задължение в размер на 323.50лв . /с главница 250 лв./ На основание чл.191, ал.3 ДОПК, частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение до Националната агенция за приходите /НАП/ за започнатото изпълнение. Получил е на 3.07.2012г . отговор с който е уведомен, че длъжникът има неплатени публични задължения по ДДС /104 207.69лв./ и ДОД/16 245.52лв./, санкция /10 181.34лв./ и лихва /6 064.18лв./ Длъжникът с две плащания, осъществени на 3.07. и 19.07.2012г., доброволно и изцяло /към дата 19.07.2012г./ е изплатил задълженията си към държавата. Независимо от това, частният съдебен изпълнител си е начислил порпорционална такса за събиране на тези задължения в размер на 7 669.24лв., която е събрал от запорираните сметки на длъжника на същата дата – 19.07.2012г., позовавайки се на т.26 от Тарифата за таксите и разноските на частните съдебни изпълнители /ТТРЧСИ/. Въззивният съд е приел, че длъжникът дължи посочената такса /която е в размер на процент според материалния интерес/, защото плащането на публичните задължения е станало, макар и в срока за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело. Позовал се е на съдебна практика, която е цитирал. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд съобразявайки следните факти, които въззивният съд е игнорирал: Със заключение на приета по делото експертиза е установено,че десет дни преди да получи удостоверение от НАП /с № 2225037 от 3.07.2012г. за наличие на неплатени публични задължения към НАП/, ЧСИ Я. е присъединил държавата и още на 27.06.2012г. е наложил като обезпечителни мерки – за дълг от 250 лв. – запори върху банковите сметки на длъжника в множество банки до размер на 136 706.70лв. Вещото лице установява, че срокът за плащане на дължимия ДДС за м.05. и м.06.2012г., съгласно ЗДДС, на длъжника е бил 16.07.2012г. Към дата 3.07.2012г. “Спорт Депо“АД е дължал сумата от 120 461.21лв./ДДС за м.05./ и от тях той в срок, доброволно е заплатил 30 000лв. На 12.07.2012г.е заплатил още 66 390.14лв. /останали са дължими за м.05.-90 461.21лв./ и на 19.07.2012г. още 147 000лв. или общо платени, към 19.07.2012г.са били 243 390.41лв. /съставляващи задълженията му за ДДС за месеците май и юни 2021г./ След плащането им, той не имал други задължения към НАП /видно от издаденото на 20.07.2012г. удостоверение от НАП с № 22250201100212405/. Видно от приложеното в копие изпълнително дело - именно на 19.07.2012г. /т.е. след погасяване на цялата дължима сума към държавата/, ЧСИ Я. е наложил запори по банкови сметки на длъжника, а на 20.07.2012г. е изпратил поканата за доброволно изпълнение до длъжника, която последният е получил на 23.07.2012г. По делото с гласни доказателства е установено, че на 3.07.2012г., задълженията към НАП са заплатени преди 10ч. /вж.показанията на свидетелката П. на стр.121/. Разпитана, свидетелката Г.- А., която към 2012г. е била технически сътрудник на ЧСИ Я., заявява че порпорционалната такса по т.18 ТТРЧСИ в размер на 7 225.78лв. върху сумата от 136 706.70лв. /за дълг от 250лв./ е била събрана още при образуване на изпълнителното дело. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че частният съдебен изпълнител е събрал процесната такса от 7 225лв. в нарушение на нормата на т.26, при съобразяване на Забележката по т.3, във вр. с т.18 ТТРЧСИ, съгласно която :“ За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума“, съобразно посочените в т.от“а“до „е“ размери, като – частният съдебен изпълнител има право да събере „таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели“/каквато е държавата/ само ако „съдебният изпълнител е събрал сумата на присъединените взискатели“. В случая – последното условие не е изпълнено доколкото е установено, че длъжникът доброволно е изплатил задълженията си на датата /19.07.2012г./, на която съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение чрез налагане на запори по банковите сметки. При това положение, съдебният изпълнител е следвало да събере такса само за процесното „парично вземане“, което е предмет на образуваното изпълнително дело /върху сумата от 323.50, за която е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото/, т.е.32лв. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответната страна, че платените от длъжника суми направо на кредитора /в случая държавата/ следва да се считат за събрани суми по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ. Обратно, счита че съставлява незаконосъобразно действие, с което съдебният изпълнител е причинил на длъжника имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно отнемане от негови сметки на сумата от 7 193лв./7225лв.- 32лв./, която вреда е в причинна връзка с гореописаното действие. Изложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на нов с уважаване до посочената сума на предявения иск. Във връзка с другите направени възражения следва да се посочи следното: Практиката, на която се позовава ответната страна е несъотносима, защото в нея се разглеждат случаи, при които е начислявана такса за действия по събиране на дължимата от длъжника сума от съдебния изпълнител, а в случая е начислена такса за недължими – с оглед установените факти - суми. Това е така, защото изпълнителното дело е образувано на 20.06.2012г., за задължение от 325.50лв. Към момента на образуването му, длъжникът по изпълнителното дело не е имал задължения към държавата, доколкото с приетото и неоспорено по делото заключение е установено, че срокът за плащане на дължимия ДДС за м.05. и м.06.2012г., съгласно ЗДДС , за длъжника е бил 16.07.2012г., а въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за установено, че ЧСИ Я. е събрал порпорционалната такса в размер на 7 225лв. върху сумата от 136 706.70лв., независимо че дългът е от 352лв. още при образуване на изпълнителното дело, т.е. когато задължение към държавата длъжникът не е имал. Неоснователно е и възражението за необходимост от предявяване на иск за оспорване на изпълнението, вместо настоящия. Съгласно установената съдебна практика /напр.решения по гр.д.№ 1445/2009г.на ІV г.о., т.д.№ 1123/2010г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1124/2010г.на І г.о./ съдът по деликтният иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и ако са обжалвани какво е решението на съда по жалбата. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от иска /95%/. Установените като реално направени разноски пред касационната инстанция са в размер на 1644лв./144лв.държавна такса и 1 500лв., адвокатско възнаграждение, което съгласно представения на стр.96 договор за правна помощ от 23.05.2023г.е платена и договорът служи за разписка/, а пред въззивната – 1 000лв. за адвокатско възнаграждение, платени съгласно представеното на стр.46 платежно нареждане/, или общият размер на установените като реално направени разноски е 2 644лв., от които страната има право на 2 510лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора, видът, характера и цената на иска, обемът на осъществената дейност, не може да бъде преценено като основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на разноските направени пред касационната и въззивната инстанции. Спорът беше допуснат и разгледан по същество от касационна инстанция, т.е. производството премина и през двете фази на производството, през които процесуалният представител на касатора взе участие – чрез изготвяне на отговор и явяване в съдебно заседание, съответно пред въззивната инстанция са правени доказателствени искания и е вземано участие. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1221 от 10.03.2023г. по в.гр.д. № 6770 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234609 от 26.10.2020г. по гр.д. № 49635/2014г. на СРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител С. Б. Я., с рег. № ....., адрес: [населено място], [улица] да заплати на „Спорт Депо“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., ЕИК 175399518, на основание чл.441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице ГПК, вр.чл.74, ал.1Чл. 74. ⚖️ Практика (3) При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Определяне на разноските ЗЧСИ и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД сумата 7 193лв.. /седем хиляди сто деветдесет и три лева/, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014г., изразяващи се в неправомерно събрана порпорционална такса по изп.д.№ 20128440401938, както и сумата от 2 510лв./две хиляди петстотин и десет лева/, направени разноски за държавни такси по делото. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1221 от 10.03.2023г. по в.гр.д. № 6770 по описа за 2021г. на Софийски градски съд в останалата част. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД [населено място] на страната на ответника частен съдебен изпълнител. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)