- Страни: Ищецът (пациент) срещу МБАЛ Т. (лечебно заведение)
- Предмет на спора: Иск за имуществени и неимуществени вреди в размер на 900.05 лв. от предполагаеми пропуски в медицинска документация (непълно описание на рентгенографични данни, липса на печат на рентгенолог), довели до отказ за прием по клинична пътека за лечение.
- Ключови моменти:
- Ищецът е отказан прием за лечение по КП № 244 поради пропуски в рентгенова документация, издадена от д-р Ю.С.
- Ответникът (МБАЛ Т.) оспорва отговорността си, твърдейки, че д-р С. е действал като изпълнител на ДКЦ „Св.И.Р.” Т. при разчитането на рентгенографиите, тъй като МБАЛ Т. няма договор с НЗОК за такава извънболнична дейност.
- Съдебно-медицинската експертиза установява, че изследването е специализирана извънболнична дейност, за която МБАЛ Т. не е имала договор с НЗОК за 2014 г.
- Експертизата също потвърждава, че името на ищеца е вписано в журнала на ДКЦ „Св.И.Р.” Т., а не на МБАЛ Т. за датата на изследването, и че ДКЦ „Св.И.Р.” Т. е имало договор с НЗОК и е получило плащане за дейността.
- Съдът констатира, че не са доказани твърденията за наличие на пропуски в документацията, нито наличието на неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с противоправно поведение на служител на ответника.
- Решение: Съдът отхвърля иска като неоснователен, тъй като д-р Ю.С. не е действал като служител на МБАЛ Т. при извършване на спорната медико-диагностична дейност, съответно болницата не носи отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.
РЕШЕНИЕ №53/02.02.2015 ГД №1330/2014 РС Търговище Гражданско дело № 1330/2014 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Ищец:Предвен е иск за сумата от 900.05 лв.,с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба,че на 27.08.2014год. е имал резервация за прием по КП № 244 в БДПЛР-филиал гр.В. към МИ на МВР,но бил постановен отказ за приемането му по тази клинична пътека,поради пропуски в документацията издадена от отделение по образна диагностика при МБАЛ Т.,а именно-непълно описание на ренгенографичните данни и тяхното тълкуване,липсвал печат на ренгенолога,разчел образното изследване.Ищеца твърди,че разчитането на ренгеновите снимки е извършено от д. Ю.С.,работещ в Отделение по образна диагностика при ответното дружество. В молбата се твърди,че поради пропуските в документацията,допуснати от д. С. ищеца не бил приет за лечение,а само за оздравителен отдих,като с това му били причинени имуществени вреди в размер на 183.05 лв.Ищецът твърди,че е претърпял и неимуществени вреди,изразяващи се в стреса и дискомфорта,който преживял при отказа да бъде приет за лечение в гр.В.,в неудобството и унижението да се яви с неизправна документация пред свои колеги от МВР,в невъзможността да получи лечение,които вреди ищеца определя на 717 лв. Поради това и считайки,че претърпените от него страдания и стрес,направените от него разходи са в причинно-следствена връзка с пропуски при работата на служител на ответника и отговорност за същите следва да носи именно последния , ищеца моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати сумата от 900.05 лв.,от които имуществени вреди в размер на 183.05 лв. и неимуществени в размер на 717 лв.,като му се присъдят и направените по делото разноски.В съдебно заседание поддържа предявения иск.
Ответник:Ответникът в депозирания по реда на чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ат ГПК отговор е оспорил изцяло предявения иск и по основание и по размер.Ответника твърди,че д. С. освен по трудов договор с МБАЛ-Т.,работи по договор към ДКЦ „Св.И.Р.” Т. и при дейността ,която е извършил по разчитане ренгеногпрафиите на ищеца и която съставлява медико-диагностична дейност не е действал като служител на ответника,а като такъв на ДКЦ,тъй като МБАЛ-Т. няма договор с НЗОК/РЗОК за извършване на медико-диагностична дейност,съставляваща извънболнична медицинска дейност,а само за болнична такава.Поради това ответника счита,че дори и да има пропуски в дейността на д. С.,което твърдение също се оспорва, след като не е действал по възложена му от ответника работа,то последния не носи отговорност за действията му.Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска като се присъдят направените по делото разноски.В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.
Доказателства:След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:Видно от представеното по делото копие от здравната книжка на ищеца от 26.09.2013г. му е била поставена диагноза увреждане на между прешлените дискове.На 28.07.2014г. на ищеца е било издадено направление за медико-диагностична дейност с код 0629,като не се спори по делото ,че с това направление на ищеца е направена ренгенова снимка,която е била разчетена от д. С.,който работи по трудов договор при ответното дружество,обстоятелство което също не се оспорва.Видно от приложеното по делото на л.8 разчитане върху същото няма печат на лекар,а има поставен печат на Отделение образна диагностика МБАЛ-Т..На 04.08.2014г. на ищеца е издадено направление за хоспитализация по клинична пътека № 244 от общопрактикуващ лекар с диагноза на ищеца –увреждания на междупрешлените дискове в поясната и други.Видно от приложената по делото обяснителна записка на Началник ОФРМ при БДПЛР-филиал гр.В. на 27.08.2014г. ищеца и съпругата му са имали резервация за прием по клинична пътека № 244 в БДПЛР-филиал гр.В. към МИ на МВР.От същата записка е видно,че на ищеца е отказан прием по тази клинична пътека,поради неспазени указания и индикации за хоспитализация на пациенти по КП № 244/л.13/,тъй като в разчетените ренгенографии липсвали данни за тежка патология при образното изследване и непълно описание на ренгенографичникте данни и тяхното тълкуване,липсал и личен печат на ренгенолога, разчел образното изследване.От обяснителната записка е видно,че ищеца е бил приет не за лечение по КП.№ 244,а на оздравителен отдих,като от приложения касов бон /л.12/ от дата 27.08.2014г. ,за престоя си в БДПЛР-филиал В. ищеца е заплатил сума от 183.05 лв.От приложения по делото договор от 02.01.2014г. сключен между ДКЦ „Св.И.Р.” ООД Т.-възложител и д. Ю.С. се установи,че последния като изпълнител по договора извършва консултативна дейност по образна диагностика към ДКЦ Т..От заключението на назначената по делото експертиза,приета без възражения от страните се установи,че извършеното образно изследване на ищеца с код 06.29 ”Ренгенография на гръбначни прешлени”- предмет на спора съставлява специализирана извънболнична медицинска дейност по основен пакет „Образна диагностика” по НРД за 2014г.,като за 2014г. между РЗОК/НЗОК и ответника няма сключен договор за извършване на специализирана извънболнична медецинска дейност по основния пакет „Образна диагностика”.От заключението на експертизата се установи ,че в журнала за регистриране на медико-диагностични дейности по образна диагностика ,воден при ответника за датата на която е правено изследването на ищеца-31.07.2014г. не фигурира неговото име,но на същата дата-31.07.2014г. името на ищеца е вписано в журнала за регистриране на МДД по образна диагностика ,воден от ДКЦ „Св.И.Р.” ООД гр.Т..Установи се от заключението на експертизата,че между РЗИОК/НЗОК и ДКЦ „СВ.И.Р.” ООД Т. за 2014г. има сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ,като част от този договор е извършването на МДИ от пакет „Образна диагностика”,в който пакет е включено и изследването на ищеца,а един от лекарите-специалисти,изпълняващи медико-диагностични изследвания по този пакет е д. Ю.С.,който съгласно графика на ДКЦ „Св.И.Р.” за месец юли 2014г. ,представен в РЗОК –Т. е бил на работа в ДКЦ на 31.07.2014г. от 15.05 ч.до 19.05 ч.Пак от заключението на експертизата се установи,че на името на ищеца от ДКЦ „Св.И.Р.” Т. е отпечатано едно направление за МДД бланка МЗ-НЗОК № 4 за извършено ренгенологично изследване с код 06.29,който документ представлява първична отчетна документация,на която РЗОК заплаща отчетената дейност,както и че отчетеното в РЗОК Т. медицинско направление бланка МЗ-НЗОК № 4 за изследването на ищеца е подпечатано с печата на ДКЦ „Св.И.Р.”,съдържало е всички реквизити и дейността е заплатена на ДКЦ с фактура от 05.08.2914г.Доказателства-писмени или гласни,от които да се установят претърпените от ищеца неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с противоправно поведение на служител на ответника не се представиха.Не се доказаха и твърденията за наличие на пропуски в документацията издадена от д. С. по отношение разчитането на резултатите от изследването и неговото тълкуване,като съдът счита,че не може да се приеме априори,че след като в епикриза от 2012г./л.63/ е вписано заболяване на ищеца –дископатия,без това да е отразено в последващите епикризи/л.64-66/,то към момента на изследването през юли 2014г. такова заболяване е било налице и е следвало да се отрази от ренгенолога.
Мотиви:При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения иск е с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е за чужди противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция.За да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да се докаже,че при или по повод на възложена от него работа,лицата на които е възложена тя са причинили вреди на ищеца.Основното възражение на ответника е именно в горната насока.Същия счита,че не носи отговорност за вредите,причинени от действията на д. С.,който въпреки,че работи при трудов договор с МБАЛ,в конкретния случай при изследването на ищеца е действал по работа /извънболнична медицинска дейност/ възложена му не от ответника ,а от ДКЦ „Св.И.Р.” ООД гр.Т.. Това възражение съдът счита за основателно.Установи се по делото,че изследването на ищеца с код 06.29 представлява извънболнична медико-диагностична дейност,за каквато дейност ответника няма сключен договор с РЗОК/НЗОК за 2014г.,при което няма как да е възложил на д. С. осъществяване на дейност,която изначално не може да се осъществява в МБАЛ.Безспорно се установи,че д. С. има договор с ДКЦ „Св.И.Р.” ООД Т. да извършва консултативна дейност по образна диагностика,както и че на 31.07.2014г. именно д. С. е бил специалиста на работа по утвърден график на ДКЦ и при изпълнение на възложените му от ДКЦ функции е разчел изследването на ищеца,установи се,че изследването е отразено в журнала на ДКЦ и РЗОК е заплатила именно на ДКЦ извършената дейност.При така установеното съдът счита,че дори и да е на лице противоправно поведение на д. С. при разчитане и оформяне на медицинската документация на ищеца/следва да се отбележи,че доказателства за такова противоправно поведение не се събраха/,то това е било при извършване на работа,която не му е възложена от ответника и същия не носи отговорност за евентуално причинени на ищеца вреди.Обстоятелството,че при разчитане на ренгеновата снимка д. С. е поставил печат на МБАЛ ,Отделение по образна диагностика,а не личния си печат не променя направените по-горе изводи.С оглед на това искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.Съдът счита,че иска е неоснователен,дори и да се приеме,че д. С. е действал като служител на ответника и по възложена му от последния работа по следните съображения:За да възникне отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки:вреди,причинени на ищеца,вредите да са причинени от лице,на което отговорния ответник е възложил някаква работа,вредите да са причинени при ,или по повод на изпълнението на работата и по вина на изпълнителя,при наличието на причинна връзка между тях.С оглед характера на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД не се прилага презумцията на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже наличието на горните предпоставки-претърпени вреди от действията на лице,при или по повод на работа ,възложена му от ответника и причинно следствена връзка между вредите и противоправното поведение на лицето.Ищецът твърди в молбата си,че е претърпял вреди-имуществени и неимуществени в следствие на нередовната документация,издадена от д. С.,а именно имуществени вреди изразяващи се в заплащане от страна на ищеца на сума от 183.05 лв. за храна и нощувка по време на оздравителния отдих в БДПЛР-филиал В. и неимуществени в размер на 717 лв.,изразяващи се в неудобството,унизителната ситуация,в която ищеца е бил поставен,в стреса и дискомфорта от това,че не е получил безплатно лечение.В тежест на ищеца по делото е да докаже горните твърдения,а такива доказателства по делото-писмени,или гласни не се представиха.По никакъв начин не се установи по делото,че разчитането на д. С. е грешно,че липсват пропуски при извършване на изследването и изводите от разчитането на резултатите от лекаря,тъй като не се установи какви точно е трябвало да бъдат тези изводи,ако не са тези отразени от С.,при което съдът приема,че няма доказателства за противоправно поведение,което да е в причинно следствена връзка с имуществените вреди които ищеца твърди,че е претърпял.По отношение на вида и тежестта на неимуществените вреди,както и за размера на обезщетението за тях по делото не се събраха нито писмени ,нито гласни доказателства. С оглед изложеното съдът счита,че по делото не е доказано,нито с писмени ,нито с гласни доказателства,че ищеца е претърпял твърдените вреди-имуществени и неимуществени,още по-малко се установи да има вреди,които да са в причинна връзка с изследването и неговото разчитането от д. С., за да може да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД,ако се приеме,че С. е действал като служител на ответника..При така установеното съдът счита,че предявения иск е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Решение:Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 460 лв.-адвокатско възнаграждение от 360 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.,на осн. чл.78,ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.П.,ЕГН ********** *** против „Многопрофилна болница за активно лечение-Т.” АД,ЕИК 125501290,със седалище и адрес на управление :гр.Т.,кв.”З.”,представлявано от д. И. В. С. иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата от 900.05 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 183.05 лв. и неимуществени вреди в размер на 717 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА П.В.П.,ЕГН ********** *** да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Т.” АД,ЕИК 125501290,със седалище и адрес на управление :гр.Т.,кв.”З.”,представлявано от д. И. В. С. направените по делото разноски в размер на 460 лв.,на осн. чл.78,ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните ,пред Търговищкия окръжен съд. Търговищкият районен съд,шести състав в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и петнадесета година,в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЯРА МАРКОВА като разгледано докладваното от Председателя гр.д. № 1330 по описа за 2014год. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
