Решение №2179/16.05.2018 ГД №8127/2017 РС Варна

РЕШЕНИЕ №2179/16.05.2018 ГД №8127/2017 РС Варна Гражданско дело № 8127/2017 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията.

Производството по делото е образувано по предявен от

Ищец: О.Г., гражданин на Украйна, ЛНЧ **********, с адрес: ***, чрез адв. М. Н., срещу

Ответник: „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. В. В., иск с правно основание чл. 427, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 16 813,21 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение по фактура № 1000010209/28.03.2017 г. на МБАЛ „***” АД, фактура № 4000007709/31.03.2017 г. на МБАЛ „***” АД, фактура № 1000001704/07.04.2017 г. на „***” ЕООД и фактура № 1000001705/07.04.2017 г. на „***” ЕООД, дължима по застрахователен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № 1300070 от 10.02.2016 г.

В исковата молба се излага, че между страните по делото е сключен договор № 1300070 от 10.02.2016 г. за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, валидна за периода от 15.10.2016 г. до 14.04.2017 г., за застрахователна сума 60 000,00 лв., по който ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 61,27 лв. при подписването на договора.

Твърди се, че по време на действие на договора - на 24.03.2017 г. ищецът получил силно главоболие, съпроводено с гадене, повръщане и проблеми с изхождането, поради което бил извикан екип на спешна медицинска помощ който го прегледал и поставил инжекция. На 26.07.2017 г. поради продължилите и засилени симптоми отново бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който я транспортирал до спешен кабинет на МБАЛ „Света Марина” – гр. Варна. Била хоспитализирана по спешност за диагностично уточняване и лечение в ОИЛНБ. След извършени изследвания и консултативен преглед с интернист, невроофталмолог и неврохирург й била назначена терапия – извършване на неврохирургично оперативно лечение, като на 30.03.2017 г. била преместена от Втора клиника по нервни болести ОИЛНБ в клиниката по неврохирургия на МБАЛ „Света Марина”, където била приета в увредено общо състояние за извършване операцията.

Твърди, че престоят й в болницата продължил от 26.03.2017 г. до 07.04.2017 г., а разходите, които направила били на обща стойност 16813,21 лв., от които: 1000,00 лв. по фактура № 1000010209/28.03.2017 г. на МБАЛ „***” АД за неосигурени пациенти КП-53, 15748,00 лв. фактура № 4000007709/31.03.2017 г. на МБАЛ „***” АД за емболизиращи системи, медицински изделия по чл. 82 бЧл. 82б. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. /3/ от ЗЗ, емболизираща платинена спирала, медицински услуги и лечение в неврохирургично отделение, 27,34 лв. по фактура № 1000001704/07.04.2017 г. на „***” ЕООД за таблетки Нимотоп S, и сумата 37,87 лв. по фактура № 1000001705/07.04.2017 г. на „***” ЕООД за таблетки Сермион и Лактофлор.

Със заявление-декларация от 27.03.2017 г. уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие и отправила искане за възстановяване на щетите, но той отказал с мотива, че проведеното лечение не е вследствие на здравословен проблем, представляващ спешно състояние и заболяването не е възникнало внезапно. С оглед изложеното, се моли за осъждане на ответника да й заплати процесната сума ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв. С. Б., в който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Твърди се, че неразделна част от договора за застраховка са Специалните условия по „Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната” и Общите условия по „Медицинска застраховка”, с които ищецът се е съгласил при сключване на договора.

Твърди, че претендираните от ищцата разходи не попадат в покритието на застрахователния договор, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителна медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, за да е налице медицински разход, попадащ в нейния обсег, трябва да е налице внезапно, неочаквано, непредвидимо неразположение – болест, а съгласно чл. 5, ал. 2 от същата наредба, за разходи, направени за лечение и болничен престой на чужденците се счита разходите са медицинска помощ само при спешни състояния.

Твърди се, че проведената на 31.03.2017 г. операция на ищцата не е била по спешност, а планова, поради което на осн. чл. 8, ал. 4 от наредбата е изключен риск по застрахователния договор и свързаните с нея разходи не подлежат на възстановяване.

Сочи също така, че ищцата е активен пушач, което води до възникване на аневризма, а съгласно чл. 4.1.12 СУ застраховката не покрива разходите на застрахованите лица, които са в резултат на неспазване на предписан режим и/или лечение и умишлено увреждане на здравето, а според т.3.1.3 от ОУ застрахователят не заплаща разходи за здравни услуги при увреждане на здравето, причинено вследствие небрежност на застрахования.

Възразява, че аневризмата е възникнала преди години, като съгласно т.4.2 от СУ към застрахователния договор застрахователят не покрива разходи, потребността от които е наложена в резултат на минали заболявания, а съгласно т.4.1.1 от СУ застраховката не покрива разходите за лечение и болничен престой, наложени в резултат на хронични заболявания на застрахования, в който смисъл е и разпоредбата на т.3.2.19 от ОУ.

Сочи още, че в епикриза от 30.03.2017 г. е отразено, че ищцата страда от хронично заболяване „пролапс на митралната клапа”, което е довело до възникване на мозъчени аневризми. Твърди, че ищцата е премълчала това заболяване в декларацията си към застрахователния договор, а съгласно т.6.15 от ОУ застрахователят може да откаже изцяло или отчасти плащане на застрахователното обезщетение, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието.

Оспорва ищцата да е изпълнила задължението си за уведомяване в срока по т.7.1 от СУ към застрахователния договор, поради което на основание т.3.5 от раздел III „Общи изключения” от ОУ застрахователят не дължи заплащане на обезщетение.

В условията на евентуалност се възразява, че проведеното лечение не съответства на твърдените от ищеца заболявания и не всички дейности и медицински изделия са били необходими за лечението, оспорва се и доказателствената стойност на представените фактури и се сочи, че съгласно т.3.2.25 от раздел III „Общи изключения” от ОУ застрахователят не възстановява разходи за здравни услуги и стоки, които надхвърлят обичайно необходимите и присъщи разходи, покрити съгласно условията на застрахователния договор. По изложените съображения се моли искът да бъде ОТХВЪРЛЯн и се претендират сторените разноски за производството.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат процесуалните си позиции, изложени с исковата молба, респ. с отговора. Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени полица М 101 №1300070 валидна за периода 15.10.2016 г. – 14.04.2017 г., сметка № 1300070/10.02.2016 г. за платена застрахователна премия, Специални условия за „Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България, или преминават транзитно през страната, Общи условия за „Медицинска застраховка“. По делото е представено Заявление-Декларация вх. №27/28.03.2017 г., от което е видно, че на 27.03.2017 г. ищцата О.Г. е уведомила ответното дружество, че е приета за хоспитализация на 26.03.2017 г., като очакваните разходи за болничния престой са 1 750 лв. за първи етап.

Представено е искане с вх. № R-45/12.04.2017 г. за заплащане от страна на ответника на сумата от 16 813,21 лв. От представената фактура № 1000010209 от 28.03.2017 г. е видно, че същата е издадена на О.Г. от МБАЛ за сумата от 1 000,00 лв. за неосигурен пациент по КП-53, а от фактура № 4000007709 от 31.03.2017 г. е видно, че същата е издадена от МБАЛ „***“ ЕАД на О.Г. за сумата от 15 748,00 лв. за медицински услуги и медицински изделия, подробно посочени във фактурата. Представени и са и фактура № 1000001704/07.04.2017 г., издадена от „***” ЕООД за сумата от 27,34 лв. за закупени таблетки Нимотоп S, и фактура № 1000001705/07.04.2017 г., издадена от „***” ЕООД за сумата 37,87 лв. за закупени таблетки Сермион и Лактофлор.

От представените по делото епикризи и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установи, че на 26.03.2017 г. ищцата е приета по спешност в отделение за интензивно лечение на нервните болести (ОИЛНБ) на МБАЛ „***“ - Варна с клинични, неврологични, ликворологични и КТ данни за спонтанен субарахноидален мозъчен кръвоизлив. Два дни преди хоспитализирането ищцата е имала силно главоболие, гадене, повръщане и нестабилна походка. В деня на хоспитализирането оплакванията й се засилили, което наложило да се извика спешна медицинска помощ, която я транспортирала до спешното отделение на МБАЛ „***“ - Варна. При приемането са измерени нормални стойности на кръвното налягане, била е афебрилна, нормални параклинични кръвни изследвания. В графата „минали заболявания“ се съобщава за пролабс на митралната клапа и язва на стомаха, за които липсва медицинска документация. При прегледа е установена силна вратна ригидност с положителен симптом на Керниг, които показват изразен синдром на менинго-радикулерно дразнене. Направена е лумбална пункция, при която е установен кървав ликвор от пресен субарахноидален кръвоизлив (САХ). Направена е КТ на главен мозък с контрастно усилване, на която се установяват данни за аневризмално разширение, вероятно свързано с лява средна мозъчна артерия. На 29.03.2017 г. е направена контролна КТ на главен мозък, на която се установява резорбиране на кръвта в субарахноидалното пространство, дискретен едем на лява мозъчна хемисфера. Уточнява се, че на направената КТ ангиография на 26.03.2017 г. се визуализира голяма аневризма с овална форма на интракраниалната част на лява вътрешна сънна артерия с размери 7,6 мм на 9,7 мм с краниална ориентация, изхождаща от горното коляно на сифона на артерията непосредствено след изхода на лявата офталмична артерия.

Във връзка с констатираната аневризма ищцата е консултирана с неврихирург, който изразява становище за инвазивно лечение. В резултат на приложеното лечение на 30.03.2017 г. О.Г. е изписана от ОИЛНБ с подобрение в общото състояние и неврологичния статус, като е оценена по скалата на Хънт и Хес II-III степен. Насочена е към неврохирургична клиника за оперативно лечение при съгласие на пациентката и близките й. На 30.03.2017 т.е. в деня на изписването от ОИЛНБ ищцата е приета в Клиниката по неврохирургия на същата болница за оперативно лечение. Направени са й рутинните предоперативни биохимични кръвни изследвания и необходимите консултации с кардиолог и анестезиолог. На 31.03.2017 г. е направена диагностична конвенционална ангиография, на която се потвърждава поставената диагноза - „аневризма с овална форма на интракраниалната част на лява вътрешна сънна артерия с размери 7,5 мм на 9 мм с краниална ориентация, изхождаща от горното коляно на сифона на артерията непосредствено след изхода на лявата офталмична артерия“. На клинично обсъждане е взето решение за ендоваскуларна емболизация на аневризмата. Емболизацията е проведена успешно на 31.03.2017 г. като аневризмата е емболизирана със спирала. Следва гладък следоперативен период, и на 04.04.2017 г. ищцата е изписана без допълнителен неврологичен дефицит.

Приемането на ищцата по спешност в лечебното заведение не само че се е налагало, а и е било абсолютно задължително поради риск от повторно кървене от аневризмата, което винаги е по-тежко и опустошително от предходното. Пациентите с диагностициран субарахноидален кръвоизлив са винаги в животозастршаваща ситуация и трябва веднага да се предприеме съответното лечение и постелен режим. Проведеното лечение в двете клиники, съответно ОИЛНБ и Клиника по неврохирургия е абсолютно адекватно, професионално и навременно. Възникналото заболяване субарахноидален кръвоизлив с произход мозъчна аневризма е животозастрашаващо във всеки момент от започването му. Според данни от световната статистика при субарахноидална хеморагия 12% от болните загиват преди да са получили мед. помощ, 40% от хоспитализираните загиват до края на първия месец, а 1/3 от преживелите остават със сериозен неврологичен дефицит. Всички медицинските манипулации и лекарства описани в исковата молба и доказателствата към нея са в пряка връзка с поставената диагноза и проведеното лечение. Съгласно издадената епикриза от ОИЛНБ на МБАЛ „***“ -Варна ищцата е изписана с подобрение, което е абсолютно нормално за овладяване на първоначалните симптоми, които се дължат на излялата се в субарахноидалното простраство кръв и последвалия мозъчен оток. Отчетеното стабилизиране на здравословното състояние на ищцата по никакъв начин не отменя потенциалния риск от повторен кръвоизлив, който обикновено е по-тежък и много често е животозастршаващ.

Тъй като симптмите при започващ субарахноидален кръвоизлив са неспецифични и много често се отдават на други обикновени ежедневни причини периодът от 24.03.2017 г. (първите документирани симптоми за влошено здравословно състояние) до 26. 03 2017 г. (приемането в болница „***"ЕАД) не може да се приеме за забавяне на лечението. Предполага се, че недостатъчното развитие на медиалната стена и вътрешната еластична пластинка на съдовете са генетично заложени. Не може да се определи кога е възникнала аневризмата на О.Г., тъй като няма категорична етиологична теория за възникването на аневризмите. Никой не може да знае дали има мозъчна аневризма или не, до момента когато тя изкърви и се направят необходимите обследвания. В България, пък и по света, няма практика да се провеждат скринингови изследвания на населението за откриване на асимптомни мозъчни аневризми, още повече че честотата им е ниска 10-20 случая на 100 000 човека. Пролапсът на митралната клапа се счита за вроден дефект, дължащ се на дегенеративни изменения на митралните клапни платна и поддържащите ги хорди, които обикновено се оказват ненормално дълги, като същият не е причина за процесното заболяване. Не се установяват рискови фактори, които да блгоприятстват възникването на аневризма. Използваният метод при операцията на ищцата е по-надежден и препоръчителен за аневризми със средни към големи размери, каквато е аневризмата на ищцата. Аневризмата не е кръвоизлив, а тя причинява кръвоизлив. В състоянието, в което е била ищцата преди операцията е било невъзможно тя да пътува към Русия, поради сериозна опасност за живота й. Ако ищцата е посетила спешен кабинет веднага след получаване на симптомите, а не след два дни, това не би оказало никакво значение относно лечението на същата. Във Варна, единственото място, където се прави такава операция, е лечебното заведение, където е оперирана ищцата. Цените навсякъде са еднакви, но ищцата де факто не е имала избор.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи: За доказването на претенцията си с правно основание чл. 427 от КЗ ищецът следва да установи в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване. В тежест на ответника е да докаже, че договорът е сключен при Специални и Общи условия, осъществяването на нормативно предвидените или уговорени предпоставки за отказ от заплащане на обезщетение, евентуално, че е изплатил дължимото застрахователно обезщетение за причинените от процесното застрахователно събитие имуществени щети и самоучастието на застрахования при настъпването им.

Съгласно чл. 427 от КЗ с договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да покрие разходите за здравни стоки и услуги, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука, или други договорени здравни стоки и услуги, включително свързани с профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице или временна загуба на доход вследствие на заболяване или злополука, както и комбинация от изброените покрития. Съгласно чл. 428 от КЗ с договора за медицинска застраховка застрахователят може да се задължи да възстановяви в пари извършени разходи от застрахованото лице или да предоставя съответните стоки и услуги чрез изпълнители, с които е сключил договор. Съгласно чл. 2.1, б. „а“ от Специалните условия на застрахователя, разходите за медицинска помощ при спешни състояния са покрит застрахователен риск. Според чл. 5 от Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната (Загл. доп. - ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г.), наричана за краткост Наредбата, обект на застраховане по задължителната медицинска застраховка са разходите за лечение и болничен престой на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през нея, за времето на пребиваването им в страната, като съгласно ал. 2 на същия член за разходи, направени за лечение и болничен престой на чужденците по ал. 1, се считат разходите за медицинска помощ при спешни състояния, разходите, направени за извънболнична и болнична медицинска помощ, и разходите за дентална помощ при условията на наредбата. Съгласно чл. 20 от Наредбата при настъпване на застрахователно събитие застрахованото лице или лечебното заведение, което му оказва медицинска помощ, е длъжно в срок 24 часа да уведоми застрахователя чрез писмо, телефон, факс или по друг подходящ начин.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № 1300070 от 10.02.2016 г. Видно от представената сметка № 1300070/10.02.2016 г. дължимата цена по застрахователната полица в размер на 62,50 лв. е заплатена от ищцата при сключване на застраховката. Полицата е била валидна за периода от 15.10.2016 г. – 14.04.2017 г., който обхваща датата на настъпване на застрахователното събитие – 26.03.2017 г., както и времето, през което на лицето е оказана болнична медицинска помощ, вследствие на настъпилото застрахователно събитие. По делото безспорно се установи, че настъпилото застрахователно събитие – аневризма на мозъка е спешно състояние, което съгласно цитираната наредба и Специални условия на застрахователя се явява покрит застрахован риск. По делото не се установи да са били налице някои от визираните в чл. 4 от Специалните условия на застрахователя изключения, водещи до отпадане на неговата отговорност – не се установи заболяването да е от кръга на изрично изброените заболявания, които не съставляват покрит застрахователен риск, или заболяването да е възникнало при условия, обуславящи отпадането на отговорността на застрахователя, нито заболяването да е „минало“ по смисъла на чл.4.2 от Специалните условия.

Видно от заключението на вещото лице, мозъчната аневризма не е кръвоизлив, има спонтанен характер, като не може да се определи времето на възникването й, докато тя не изкърви. Изкървилата аневризма е спешно и животозастрашаващо заболяване, което следва да се излекува незабавно, с цел спасяване живота на пациента. Изкървилата аневризма не е минало, нито хронично заболяване, не се причинява от „Пролапс на митралната клапа“ – вродено заболяване, което ищцата има. Съдът счита, че ответникът не успя да докаже и възраженията си, че операцията на ищцата е била планова, а не по спешност. Като планова по смисъла на чл. 8, т.4 от Наредбата би се определила операция, която ищцата е имала възможност да избегне, но е избрала да си направи с цел подобряване на здравето, като например – оперативно лечение на дискова херния и др. подобни, а не спасяване на живота си. В настоящия случай ищцата е имала възможност да избира само между това да живее или не, поради което съдът намира конкретната операция в конкретната ситуация за такава по спешност.

Съдът не споделя и доводите на ответника относно липсата на уведомяване на застрахователя. Веднага след възникване на заболяването ищцата със заявление-декларация е уведомила застрахователя за постъпването си в болница и за лекуващия си лекар, което съдът намира за достатъчно да се счете, че е изпълнено условието на чл. 20 от Наредбата, респ. чл.7.1. от Специалните условия на застрахователя. Застрахованият няма задължение да уведомява застрахователя за последващо продължение на лечението, вследствие на настъпилото вече застрахователно събитие, било то и в друга клиника, още повече в същата болница. Твърдението на ответното дружество, че е необходимо преди ползване на здравните услуги застрахованият да се свърже със Застрахователя, който направлява лечението и оформя необходимите документи не се споделя от съда. Съгласно чл. 18 от Наредбата лицата, сключили задължителна медицинска застраховка, имат право лично да ползват договорените покрития и да избират свободно лекар, лекар по дентална медицина и лечебно заведение на територията на Република България. Имайки това право застрахованият избира своя лекар свободно, а не под давлението и препоръките на застрахователя, които може и да не са удачни. Изборът на лекар се прави с оглед на личността и е строго индивидуален. Веднъж избран именно лекарят е този, който да „направлява лечението“, тъй като той е квалифициран именно за това, а не представителят на застрахователя, който не е ясно дали изобщо има медицинско образование, още по-малко дали е разбирал от мозъчни аневризми и мозъчна хирургия в достатъчна степен, че да напътва животоспасяващато лечение на ищцата.

По отношение на довода на ответника, че ищцата е следвало да информира застрахователя писмено в срок от три дни за обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Вярно е, че съгласно чл. 7.1 от Специалните условия на застрахователя е налично такова условие, обаче същото вменява задължения на застрахования, които не са му вменени от Наредбата, която урежда именно общите условия, при които следва да бъде сключена застраховката. Самата Наредба съществува в правния мир именно, за да даде яснота по отношение на условията, при които следва да се сключи тази задължителна здравна застраховка на чужденци, които не са граждани на Европейския съюз. Същите преминавайки през или пребивавайки на територията на България следва да могат да покрият разходите, направени за тяхното лечение при нужда, тъй като здравната застраховка на тези лица, направена в собствената им държава няма действие на територията на Република България. Вменяването на допълнителни задължения и поставянето на допълнителни условия, които законодателят не е предвидил и уредил в нормите, регулиращи задължителната здравна застраховка е недопустимо. Застрахователят е бил наясно с параметрите заложени от Наредбата и като се е съгласил да извършва дейност по застраховане на здравето е трябвало да ги спазва, а не да ги дерогира със специални условия.

В същия смисъл е и становището на съда относно твърдението на ответника, че съгласно т. 3.5 от Общите условия на застрахователя Застрахователят няма да обезщети направени разходи за болнично лечение, за които не е уведомен чрез Заявление-декларация от застрахования. Застрахованият е уведомил за настъпване на застрахователното събитие застрахователя, който е трябвало да положи необходимата грижа и да се заинтересува от здравето на застрахования, необходимото лечение, цената и т.н. Застрахованият може изобщо да не е бил наясно колко точно ще му струва въпросната операция, още по-малко преди тя окончателно да е приключила и да е изписан от болницата е можел да определи цената на лечението си. Целта на това уведомяване е да се предложи евентуално на пациента алетрнативно лечение и алтернативни медицински изделия, които да са на по-ниска от предлаганата цена. Видно от заключението на вещото лице обаче за ищцата не е съществувало право на избор. Имало е само един възможен вариант за отстраняване на мозъчната аневризма от един единствен хирург в единственото лечебно заведение, което извършва такива операции. Дори и ищцата да беше уведомила застрахавателя за предстоящите й разходи с отделно Заявление-декларация (каквото според настоящия състав не е било нужно), то извършените разходи щяха да са в същия обем. Видно от заключенито на вещото лице и от представените епикризи е, че на ищцата не са правени излишни процедури, а е извършено единствено необходимото за спасяване на живота й.

С искането си за възстановяване на направени разходи по задължителна „Медицинска застраховка“ ищцата е предоставила два броя епикризи, установяващи спешното й състояние и наложилото се болнично и оперативно лечение, както и фактури в общ размера на процесната сума и доказателства за заплащането им на болничното заведение. Възраженията на ответника, че фактурите не са издадени съгласно Закона за счетоводството и Закона за ДДС, като не съдържат задължителни реквизити не се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. Чл. 114, ал.1 от ЗДДС Фактурата задължително съдържа:1. наименование на документа; 2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално; 3. дата на издаване; 4. име и адрес на доставчика; 5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице; 6. име и адрес на получателя по доставката; 7. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят; 8. количеството и вида на стоката, вида на услугата; 9. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането; 10. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; 11. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък; 12. размера на данъка; 13. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;14. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства, като всички реквизити са налични в представените фактури. Във Фактура № 10209/28.03.2017 г. е посочено, че сумата е платена в брой, във фактура №4000007709/31.03.2017 г. е посочено, че сумата е платена с преводно нареждане, във фактура № 1000001704/07.04.2017 г. и фактура № 1000001705/07.04.2017 г. е посочено, че сумата е платена на 07.04.2017 г. чрез Борика. Съгласно чл. 21 от Наредбата застрахователят заплаща разходите за извършените медицински дейности за лечение и болничен престой на застрахованите по наредбата чужденци, както следва на изпълнителите на медицинска помощ - по цените на съответното лечебно заведение, а в случай че то е заплатило цената на извършените медицински услуги на лечебното заведение - на застрахованото лице. В случая е видно, че сумата е платена, като застрахователят не е навел твърдения, че той е платец на сумите по фактурите, нито е оспорил същите с отговора на исковата молба, поради което съдът счита, че за застрахователя, на осн. чл. 21 от Наредбата е възникнало задължение за плащане на процесната сума на застрахования.

От изложеното по-горе безспорно се установи, че между ищцата и ответното дружество има валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната по полица № 1300070 от 10.02.2016 г., със срок на действие от 15.10.2016 г. до 14.04.2017 г., покриващ датата на застрахователното събитие - 26.07.2017 г., представляващо аневризма в мозъка, че вследствие на събитието ищцата е претърпяла твърдените имуществени вреди в размер на 16 813,21 лв., представляващи разходи на неосигурен пациент за приемане в спешен кабинет, лечение в неврохирургично отделение и медицински изделия, изразходвани във връзка с болничния престой и извършената операция, наложили се за лечение на възникнало заболяване - аневризма в мозъка, представляващо покрит застрахователен риск, за което е уведомила застрахователя и която сума е заплатена от ищцата, поради което предявеният от ищцата – О.Г. иск, с правно основание чл. 427, ал.1 от КЗ, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК за ищеца се поражда право на разноски, съгласно представен списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК за сумата от 1872,53 лв., представляваща направени разноски в производството, както следва: 672,53 лв. – заплатена държавна такса, 250,00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице и 950,00 лв. – заплатено от страната възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на О.Г., гражданин на Украйна, ЛНЧ **********, с адрес: *** сумата от 16 813,21 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин и тринадесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение по фактура № 1000010209/28.03.2017 г. на МБАЛ „***” АД, фактура № 4000007709/31.03.2017 г. на МБАЛ „***” АД, фактура № 1000001704/07.04.2017 г. на „***” ЕООД и фактура № 1000001705/07.04.2017 г. на „***” ЕООД, дължима по застрахователен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № 1300070 от 10.02.2016 г., на осн. чл. 427, ал. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. В.В. ДА ЗАПЛАТИ на О.Г., гражданин на Украйна, ЛНЧ **********, с адрес: *** сумата от 1 872,53 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство, както следва: 672,53 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозит за вещо лице и 950,00 – платено в брой адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА при участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8127 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното: