Решение №159/6.12.2017 ГД № 113/2017 ОС Силистра

Гражданско дело № 113/2017 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. Искове с правно основание пр. осн-е чл.49 във вр.с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Д.В.А., И.Д.А. и М.Д.А. твърдят, че на 07.05.2012г., около 06.30 часа, наследодателят им Д. И. А., придружаван от първата ищца, посетил Спешно приемно отделение (СпО) при “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - СИЛИСТРА” АД с оплаквания от силни болки в горната част на стомаха и повръщане, като в манипулационната зала бил приет от Д-р Марин Райчев, който след преценка състоянието на пациента поставил диагноза “гастрит и дуоденит” и назначил лечение, състоящо се в поставяне на система с банка серум за вливане и инжекции “Но шпа” и “Квамател”.

Твърдят, че след това Д. А. е освободен с дадени указания за посещение на личния лекар за издаване на съответно направление и около 08.30 ч. същият, придружаван от втората ищца, посетил личния си лекар Д-р Т., който констатирал вписаните обстоятелства в Листа за преглед на пациент в СпО и издал необходимото медицинско направление. Тъй като прегледът от гастроентеролог предстоял да се извърши следобед, Д.А. и дъщеря му решили да се приберат в дома си, намиращ се в близост до кабинета на личния лекар, и когато пристигнали И., влизайки в къщата, установила че баща й не я следва и видяла, че същият седи в автомобила, наклонен на една страна. Изтичала при него и когато го докоснала, той издал хъркащ звук. Започнала да вика за помощ, след което се появила леля й, а след това и д-р Т., заедно с медицинската сестра С., които започнали да оказват медицинска помощ. Пристигнал и екип на СпО, който обаче само констатирал настъпилата смърт на А..

След извършена аутопсия на трупа, ищците твърдят, че е установено, че смъртта е настъпила в резултатна остър миокарден инфаркт вследствие на тромбоза на лявата венечна артерия от тромб, образувал се върху разязвена плака с развитие на белодробен и мозъчен оток.

Твърдят също, че по повод настъпилата смърт на наследодателя им е образувано НОХД № 2/2013г. по описа на СОС, приключило с Присъда №12/01.03.2013г., съгласно която д-р М.В.Р. е признат за виновен в това, че на 07.05.2012г. в гр. Силистра, в качеството си на лекар- ординатор в СпО при “МБАЛ - СИЛИСТРА” АД, е причинил смъртта на Д. И. А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна (грешна) диагноза и нарушил нормите на: 1. добрата медицинска практика, определени в Правилника за добра медицинска практика на БЛС, свързани с пълно изследване на пациента; 2. критерий 3.1.2. от Наредба № 41/21.12.2005г. за утвърждаване на “Медицински стандарти по обща медицинска практика”; 3. точка 1.3.2.3. от Раздел 1, глава 1 на Наредба № 45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт “Спешна медицина”, а подсъдимият Д-р Т. Т. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. С последвалите Р. № 110/25.07.2013г. по ВНОХД № 150/2012г. по описа на ВнАС и Р. № 551/21.02.2014г. по НД № 2137/201 Зг. по описа на ВКС, присъдата е изменена само в частта досежно размера на наказанието на д-р Райчев.

Твърдят, че в резултат настъпилата смърт на Д. А., на тях са им нанесени непоправими неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от същата, изразяващи се в морални болки и страдания, които всички те са претърпели заради внезапната и неочаквана загуба на своя близък.

Твърдят също, че с Р № 497/28.12.2015г. по гр.д.№200/2015г. по описа на СPC ответникът е осъден да им заплати сумите от по 1 250 лева, като част от суми от по 145 000 лева - представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, а дружеството-застраховател на последния - “Дженерали Застраховане” АД, ги е уведомило с писмо изх.№ 310060830/12.07.2016г., че ще изплати сумата от 3 750 лева и сумата от 186 250 лв. /формирана, като от застрахователната сума от 200 000 лв. по полица № 130211001759 е приспадната вече получената от увредените застрахователна сума от 10 000 лева по полица № 130211000304 и съответно 3 750 лв./, или общо 200 000 лв, като тази сума е получена от тях и те са я съобразили при преценка размера на заявените в настоящото производство искови претенции.

Молят да бъде осъдена “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СИЛИСТРА” АД да заплати на Д.А. сумата от 60 000 лв., освен получените до момента 66 666,67 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на нейния съпруг Д. И. А., ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на увреждането - 07.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата; както и да заплати на И.А. и на М.А. за всяка от тях сумата от 60 000 лв., освен получените до момента 66 666,67 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на техния баща Д.А.., ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на увреждането - 07.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата. Молят присъждане на направените по делото разноски.

“МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СИЛИСТРА” АД депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Прави и възражение за съпричиняване от страна на наследодателя на ищците за настъпване на вредоносния резултат. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Силистренският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и от приложената по делото присъда № 12 / 01. 03. 2013 г., постановена по НОХД № 2 / 2013 г. по описа на СОС е видно, че д-р М. Р. признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, за това че на 07. 05. 2012 год. в гр.С., в качеството си на лекар – ординатор в Спешно приемно отделение при “МБАЛ С." – АД е причинил смъртта на Д.А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна / грешна / диагноза и нарушил нормите на: 1/. добрата медицинска практика, определени в “Правила за добра медицинска практика” на БЛС, свързана с пълно изследване на пациента; 2/. критерий 3.1.2. от Наредба № 41 / 21. 12. 2005 г. за утвърждаване на “Медицински стандарти по обща медицинска практика”, като не е направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента, с оглед оказване на спешна и неотложна помощ; 3/. точка 1.3.2.3. от Раздел І, глава 1 на Наредба № 45 / 26. 08. 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина”, като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на спешно състояние; 4/. точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел І, глава 1 на Наредба № 45 / 26. 08. 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина”, като не е изградил диференциално – диагностичен план и не определил необходимостта от използване на допълнителни диагностични методи, поради което му е наложено наказание: лишаване от свобода за срок от четири години и е лишен от право да упражнява лекарска професия за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. С решение № 110 / 25. 07. 2013 год. по ВНОХД № 150 / 2013 г. по описа на ВнАС, както и с решение № 551 / 21. 02. 2014 г. по НД № 2137 / 2013 г. по описа на ВКС, е изменена постановената присъда само в частта на размера на наложеното наказание.

Не се спори също, че признатият за виновен д-р М.Р. се е намирал в трудово – правни отношения с ответника по делото и съгласно чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД последният се явява отговорен за противоправните му действия, тъй като вредите са причинени от лекаря, на когото ответникът е възложил някаква работа, по повод изпълнението на тази работа. Виновното и противоправно деяние, извършено от деликвента, е установено с влязлата в сила присъда, която се ползва със задължителната сила по чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК, като в случая причиняването на смърт по непредпазливост е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, за което д-р Райчев е признат за виновен, поради което в случая е установена и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат – смъртта на наследодателя на ищците.

От находящото се на стр. 8 по делото удостоверение за наследници № 209 / 09. 05. 2012 г. се установява, че ищцата Д.А. е била съпруга, а ищците И. и М. А. – дъщери на починалия на 7.05.12г. Димитър И. Александров.

Видно от представените по делото Решение № 497/28.12.15г., постановено по гр.д. № 200/15г. по описа на СРС, и Решение № 84/27.05.2016г. на СОС, постановено по в.гр.д. № 69/16г. по описа на СОС, “МБАЛ - СИЛИСТРА" АД е осъдена да заплати на Д.А., И.А. и М.А., сумите от по 1 250 лева, като част от суми от по 145 000 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в психически болки и страдания, вследствие на извършване на възложена от “МБАЛ - СИЛИСТРА” АД работа, станала причина за смъртта на Димитър Александров, заедно със законната лихва от датата на увреждането - 07.05.2012г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е уважен и предявеният обратен иск от “МБАЛ - СИЛИСТРА” АД срещу “Дженерали Застраховане” АД.

Следва да се има предвид, че при наличие на влязло в сила решение по частичен иск приложение следва да намери разрешението, възприето с постановеното по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д.№ 716/2010 г. - ВКС, ТК, I т.о., в което се казва: "Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо.“ По отношение на тях са формирани доказателствени изводи при условията на чл. 299, ал.1Чл. 299. ⚖️ Практика (2) (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. Задължителна сила на присъда ГПК, вр. с чл. 298, ал.1Чл. 298. ⚖️ Практика (4) (3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Оспорване на охранителния акт и чл. 297Чл. 297. ⚖️ Практика (2) Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предели ГПК. Ето защо, СОС следва да приеме за установено наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД, като спорът в настоящото производство се концентрира само върху размера на обезщетението и приложението на разпоредбите на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и чл. 51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД.

Видно от представената по делото молба от 13.06.17г. до “Дженерали Застраховане” АД /стр. 47 от делото/, ищците молят застрахователното дружество да им заплати уговорената застрахователна сума в размер на 200 000 лв. по полица № 130211001759/31.03.2014г., след приспадане на сумата от 3 750 лв., присъдена им общо с решението на СРС, или да им бъде преведена по посочената от тях клиентска сметка сумата от 196 250 лв. С писмо изх.№ 310060830/12.07.2016г. /стр. 49 от делото/, дружеството-застраховател на ответника - “Дженерали Застраховане” АД, е уведомило ищците, че ще им изплати сумата от 3 750 лв., както и че отделно от нея ще им изплати разликата до лимита от 200 000 лв. на застрахования, след приспадане на вече получената от увредените застрахователна сума от 10 000 лв, т.е ще им изплати останалите 186 250 лв. до лимита от 200 000 лв. Не се спори по делото, че до настоящия момент ищците са получили от застрахователя, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния наследодател Д.А., общо сумата от 200 000 лв., т.е. по 66 666,67 лв. за всяка от тях. Последните изрично твърдят в исковата си молба, че тази сума е съобразена при преценка размера на заявените в настоящото производство искови претенции, т.е според тях причинените им вреди възлизат общо на сумата от 380 000 лв., а не на 200 000 лв. или по 126 666,67 лв. за всяка от тях /претендираните 60 000 лв. + получените 66 666,67 лв./.

Ответната страна твърди, че ищците са получили справедливо обезщетение за нанесените им неимуществени вреди и сумата, която вече им е заплатена не следва да бъде увеличавана посредством уважаване на каквато и да било част от исковата им претенция по това дело, като противното би опорочило изобщо института на обезщетение на неимуществени вреди. Твърди, че не би могло да се изключи поведението на наследодателя на ищците, който е отказал лекарски преглед и това в значителна степен е способствало за настъпване на трагичното събитие, като това негово поведение е отчетено и от решаващия наказателен съд. Той самият е отказал семейният лекар да проведе преглед. Според ответника действително субективното усещане в такъв момент може и да е невярно, но така или иначе съвсем скоро след това е настъпило трагичното събитие и безусловно д-р Т. би могъл, чрез преглед най – малко, да се опита да поправи грешката на своя колега. Твърди се, че в мотивите на съда, постановил осъдителната присъда и оправдателна за д- р Т., ясно е записано, че във вида, в който пострадалият се е срещнал с д-р Т. - пред кабинета му прав, пушейки, последният не е можел да счете, че се касае за тежък медицински случай. Всичко, което е правил пострадалият от напускане на СпО /управлявайки автомобил до няколко места из града, после до с. Калипетрово, движейки се свободно, пушейки/ е все абсолютно противопоказно за състоянието му според ответника.

При определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищците вреди съдът е длъжен да се съобрази с всички обстоятелства по тяхното настъпване, включително и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. По начало приносът в увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД има обективен характер, но следва да се прецени и съществуването на причинно-следствена връзка между конкретни действия/бездействия на пострадалия и настъпването на вредите. Сочените от ответника съпричинителни действия, като шофиране и тютюнопушене, безспорно са противопоказни за едно прединфарктно състояние, в каквото е бил всъщност А. към този момент, но не може да се приеме по безспорен начин, че те са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия фаталния изход и той би бил предотвратен, ако не бяха извършвани. Освен това, извършвайки ги, пострадалият е имал предвид насоките, дадени му от д-р Райчев, който е установил гастроентерологичен проблем, а не кардиологичен такъв. Същите доводи важат и за поведението на пострадалия в спешния кабинет, където бил много нервен и бързал да си тръгне според свидетелските показания на медицинските сестри Ж. и С.. Независимо от изнервеното му състояние, което е обяснимо за човек, изпитващ здравословен дискомфорт, той е изчакал да му изтече банката, която е била назначена и си е тръгнал след като е бил освободен от Спешния център.

Не по същия начин, обаче, следва да се коментира поведението му при личния лекар. От свидетелските показания на д-р Т. се установява, че Д.А. е посетил кабинета му, след като е минало известно време от изписването му от Спешния център, и независимо че е бил поканен от д-д Т. да влезне за преглед, той е отказал да бъде прегледан, настоявайки да получи само направление и да си тръгне, като по-късно е имал намерение да отиде и при гастроентеролог. Съдът се солидаризира с довода на ответната страна, че ако не бе отказан преглед при д-р Т., малко преди фаталния изход, той би могъл най – малко, да се опита да поправи грешката на своя колега и да констатира критичното състояние на пациента, респективно да предприеме бързи мерки за оказване на неотложна спешна помощ. Още повече, че д-р Т. си спомня, че месец и половина преди инцидента А. е посетил кабинета му и колежката му, която го е прегледала, го е насочила към кардиолог. Безспорно д-р Т. е нарушил чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и чл. 132Чл. 132. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 създават и поддържат регистър, който съдържа: 1. данни за всяко извършено вземане, експертиза, обработка, оплождане, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи; 2. трите имена, единен граждански номер, постоянен адрес и уникален идентификационен номер на лицата, от които са взети яйцеклетки или сперматозоиди; 3. уникален идентификационен номер на взетите яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, свързан с номера по т. 2; 4. трите имена, единен граждански номер, постоянен адрес и уникален идентификационен номер на жената, на която са поставени яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, свързан с номера по т. 3. (2) Разпространяването на данни, които могат да послужат за идентификация на донорите или реципиентите на яйцеклетки или сперматозоиди, когато донорът е лице, различно от мъжа и жената, желаещи да създадат потомство, се забранява освен в случаите, предвидени със закон. (3) Данните от регистъра по ал. 1 са служебна информация и се съхраняват 30 години. (4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Редът за регистрация, обработка, съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 131, ал. 7. от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012г., издавайки направление без задълбочена анамнеза и без никакъв преглед, но отказът на пациента да му бъде извършен такъв следва да се отчете като принос от негова страна за настъпилото непоправимо увреждане. Видно от мотивите към присъда № 12/1.03.13г. по НОХД № 2/13г. по описа на СОС /лист 18 от настоящото дело/, според вещите лица – медицински експерти неизвършването на преглед от д-р Т. е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Горното налага извода, че пострадалото лице е допринесло по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат, отказвайки да му бъде извършен преглед от д-р Т.. Съгласно ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД не е необходимо установяването на вината на самия увреден. Поведението му е дотолкова от значение за прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. В ППВС № 17/63 г. също е прието, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпванe, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В случая приносът е конкретен и се изразява във въздържане от определени действия от страна на увредения – отказ да бъде прегледан от личния лекар известно време преди настъпване на фаталния инцидент. Процентно съдът го определя като 17% към настъпването на фаталното увреждане.

С т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД и е утвърдена съдебна практика в тази насока, съгласно която при обезщетение при смърт следва да се вземат предвид възрастта на увредения, степента на родствената близост между него и лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения помежду им, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта и пр. Също така следва да бъдат съобразени обществено икономическите условия, икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната, към момента на настъпването на вредите. Всичко това се сочи с уговорката, че по начало изживените скръб, мъка и страдания от тази загуба на много близък човек са вреди, които житейски не могат да намерят материален еквивалент, но законът се стреми максимално да се доближи до такъв.

От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на св. А., А., Т. и Б. се установява, че починалият е бил много отговорен към близките си човек и изключително любящ баща, а отношенията в семейството са били хармонични, градящи се на разбирателство и взаимна подкрепа. Както децата, така и съпругата са разчитали във всяко отношение на починалия и неговата смърт им е причинила неописуема мъка и страдание. След смъртта на А. трите ищци са останали тъжни от голямата загуба и продължават да скърбят, като разговорите им с близки и познати на семейството често са свързани със загубата на Д. Ищцата Д. е имала със съпруга си около 20 годишен брак към момента на настъпване на вредата; отгледали са и възпитали две дъщери, живели са през цялото време в едно домакинство. Дъщерята М. е била на 17г. към момента на смъртта на баща си, а дъщерята И. – на 19г. Безспорно за тях смъртта му се е отразила много зле, защото те са били на прага на самостоятелния живот и оставайки изведнъж без бащина подкрепа, е било голям шок за тях. От друга страна началото на самостоятелния живот след пълнолетието им дава възможност да поемат сами грижите и издръжката за себе си и, разбира се, това е фактор, спомагащ за по-бързото преодоляване на загубата в сравнение с деца на по-ниска възраст, зависещи изцяло от грижите и издръжката на родителите си. Разпитаният като свидетел брат на починалия – К. А., живее в една къща със семейството на ищците и има преки впечатления от отношенията помежду им, заявява че отношенията на Димитър със съпругата му не са били идеални и такито, каквито се представят, тъй като той си е имал години наред любовна връзка с друга жена и съпругата му е знаела за това. Що се касае до отношенията му с децата обаче, категорично заявява: „Уважаваше си децата, спор няма.“. Същевременно свидетелят заявява, че отношенията с брат му са били на ниво да знаят, че са братя, но не повече и почти никога не са се събирали заедно, поради което съдът съобразявайки че неговите показания остават изолирани на фона на показанията на ищцовите свидетели, дава приоритет на техните показания, тъй като всички те са поддържали близки семейни отношения със семейството на Д. Освен това, от показанията на Красимир Александров става ясно, че от известно време е в конфликт със съпругата на брат си и това е основният му мотив да свидетелства пред съда на 31.10.17г.

Съдът, съобразявайки се със законовата разпоредба на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, която постановява, че следващото се обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, както и с естеството и характера на увреждането – болките и страданията от загубата, отношенията в семейството, възрастта на починалия и на ищците, както и с практиката на съдилищата и обществено-икономическите условия и финансовия и социален стандарт в страната ни към 2012г., счита че материално обезщетение, което би овъзмездило ищцата-съпруга за преживените от нея болки и страдания от смъртта на съпруга й възлиза на 70 000 лв., а за децата – втората и третата ищца – 80 000 лв. за всяко от тях. Отчитайки приетото по-горе съпричиняване в размер на 17%, съдът намира, че обезщетенията за всеки от ищците следва да се редуцират с този процент, като за първата ищца възлиза на 58 100 лв., а за вторите две – по 66 400 лв. Довод в насока, че именно това е справедливият размер обезщетение за всяка от страните, който най-пълно овъзмездява техните болки и страдания от загубата на съпруга и бащата Димитър, е и изнесената информация по делото както от св. К.А., така и от ищцата Д.А. /с.з. от 7.11.17г./, че част от обезщетението, което ищците са получили от застрахователя, а именно 3000 лв., са дали на децата на К..

СОС, съобразявайки обстоятелството, че е безспорно установено по делото, че ищците вече са получили от застрахователя на ответника сумата от 200 000 лв., или по 66 666,67 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за причинените им от д-р Р., в качеството му на работещ лекар в ответното дружество по силата на трудово правоотношение, неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на Д. А., счита че предявените от тях искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Предвид неоснователността на основните искове, на отхвърляне подлежат и аксесорните такива за заплащане на лихва.

Предвид изхода на процеса, на осн. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на ответната страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски, възлизащи на 7 116 лв. – заплатен адвокатски хонорар /стр. 60 и 61/. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Съгласно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал.2,т.4, за иск с материален интерес 60 000 лв. минималното възнаграждение възлиза на 1 830 лв. Следователно минималния размер възнаграждение за защитата по трите иска възлиза общо на 5 490 лв. /1830 х 3/. Видно от представената на стр. 61 фактура заплатеният размер адвокатско възнаграждение от ответника е 5 930 лв., което клони към минималния размер и не може да се приеме за прекомерно, а ДДС върху това възнаграждение е 1 186 лв. и общият размер е 7 116 лв., както е посочено и в договора за правна помощ /там също е отбелязано, че този размер е с ДДС/. Съдебната практика е категорична, че на присъждане подлежи и заплатеното ДДС върху адвокатското възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.В.А., М.Д.А. и И.Д.А.,, против “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СИЛИСТРА” АД, гр. Силистра, ул. Петър Мутафчиев 80, с ЕИК ……, за заплащане на Д.А. сумата от 60 000 /шейсет хиляди лева/лв., освен получените до момента 66 666,67 /шейсет и шест хиляди шестстотин шейсет и шест лева и 67 ст./ лева, съставляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на нейния съпруг Д.И. А., ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на увреждането - 07.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата; както и да заплати на И.А. и на М.А. за всяка от тях сумата от 60 000 /шейсет хиляди лева/лв., освен получените до момента от всяка 66 666,67 /шейсет и шест хиляди шестстотин шейсет и шест лева и 67 ст./ лева, съставляваща обезщетение за претърпени от същите неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на техния баща Димитър Александров, ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на увреждането - 07.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.В.А., М.Д.А., и И.Д.А., всяка от тях да заплати на “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СИЛИСТРА” АД, гр. Силистра, ул. Петър Мутафчиев 80, с ЕИК ………, представлявана от д-р Д.К., сумата от 2 372 /две хиляди триста седемдесет и два лева/ лв. или общо 7 116 лв /седем хиляди сто и шестнадесет лева/, направени от ответника разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото. Председател: Добринка С. при секретаря Антоанета Ценкова