Решение № 7479/14.10.2016 ГД № 5840/2015 СГС

РЕШЕНИЕ № 7479/14.10.2016 ГД № 5840/2015 СГС Гражданско дело № 5840/2015 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за медицински деликт. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

Ищците М.Г.К., Б.М.Б., М.Б.Б., П. М.Б. и Ина М.Б., чрез процесуалния си представител адв. С., излагат в исковата си молба, че по силата на влязла в сила осъдителна присъда С.Р.А. , в качеството си на лекар ординатор, с работодател ответника, е осъдена да им заплати сумата от 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща, син и съпруг М.В.Б., починал на 18.05.2008 г., в резултат на немарливо изпълнение на служебните задължения по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и сумата от 6 960 лв. – разноски по водените наказателни дела.

Твърди се, че към датата на деликта осъдената е била в трудовоправно отношение с ответника, поради което в исковата молба са наведени твърдения за наличие на солидарна отговорност на ответника с прекия причинител на вредата.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и ищците са сезирали съдът с искове за осъждане на ответника да им заплати сумите, както следва: на М.Г.К. сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разноски в наказателното производство, на Б.М.Б. сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разноски в наказателното производство, на М.Б.Б. - сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 850 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разноски в наказателното производство, на П. М.Б. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 555 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разноски в наказателното производство, на И. М.Б. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 555 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разноски в наказателното производство. Претендира се законна лихва за забава и сторените в производството разноски.

Ответникът ЦСМП – С.О., редовно уведомен изразява становище по иска в срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК.

Заявява възражение за съпричиняване и изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Исковата молба се поддържа в открито съдебно заседание от адв. С.. Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Куцарова.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена присъда № 11/14.03.2014 г. на СОС, Наказателно отделение, 7 състав, постановена по нохд 555/2013 г. От съдържанието на същата се установява, че С.Р.А. е призната за виновна в това, че на 18.05.2008 г. в гр. И., като лекар – ординатор към ЦСМП – С.О. във ФСМП град И., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия, С.М.П., представляваща източник на повишена опасност е нарушила Закона за здравето, Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Ц.а за медицинска помощ С.О. и длъжностната си характеристика, а именно: чл. 100 ал.3Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от ЗЗ, чл. 18 ал.4 и ал. 5Чл. 18. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ПУДВР на ЦСМП – С.О. и раздел шести т.1 и т.2 от основните длъжностни задължения от длъжностна характеристика на длъжността „лекар ординатор към ФСМП”, с което е причинила смъртта на М.В.Б. от гр. И., поради което и на основание чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е осъдена на „лишаване от свобода” за срок от 1 година като на основание чл. 66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години.

Със същата присъда С.Р.А. е осъдена да заплати на М.Г.К., граждански ищец, сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 600 лв. –разноски в наказателното производство, на Б.М.Б., граждански ищец, сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 600 лв. –сторени разноски в наказателното производство, на М.Б.Б., граждански ищец, сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 450 лв. –сторени разноски в наказателното производство, на П. М.Б., граждански ищец, сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 75 лв. – сторени разноски в наказателното производство, на Ина М.Б., граждански ищец, сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 75 лв. –сторени разноски в наказателното производство.

Присъдата на СОС е потвърдена с решение № 292/21.07.2014 г. на САС, НО, Трети състав по внохд 501/2014 г. С решението С.Р.А. е осъдена да заплати на М.Г.К. сумата от 1400 лв. –разноски, на Б.М.Б., сумата 1400 лв. – разноски, на М.Б.Б. сумата от 1400 лв. – разноски, на П. М.Б. сумата от 480 лв. – разноски, на И.М.Б. сумата от 480 лв. – разноски. Решението на САС е оставено в сила с решение № 59/16.03.2015 г. по наказателно дело 1854/2014 г. на ВКС, Първо наказателно отделение.

По делото е представен трудов договор 185/0211.2006 г., сключен между С.Р.А., като работник на длъжност лекар - ординатор, и ЦСМП Софийска област – ФСМП гр. И..

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно поведение от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства и неоспорени фактически твърдения в исковата молба е видно, че С.Р.А. е била в трудовоправни отношения с ответника по делото. От представената по делото, влязла в сила, присъда на наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК се установява, че С.Р.А. е призната за виновна за причиняване смъртта на М.В.Б. поради немарливо изпълнение на трудовите си задължения като лекар ординатор при ответника. По делото не се спори, че ищците са от кръга близки родственици на починалия М.В.Б..

В настоящия случай съдът приема, че в хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по безспорен начин обстоятелството, че служител на ответника при изпълнение на възложената му работа е причинил вреди на ищците, причинявайки смъртта на техен близък родственик, за които би носил отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са основателни по отношение претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

Страните не спорят, а това се установява и от представените присъда на наказателния съд, че в хода на наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от ищците по настоящото дело срещу прекия причинител на вредите. Не е спорно по делото, че сумите, определени като обезщетение за неимуществени вреди в присъдата са предмет на настоящото производство срещу ответника, като възложител на деликвента, и при заявени твърдения в исковата молба за наличие на солидарна отговорност между деликвента и неговия възложител. Общоприето в теорията и практиката е /ППВС 7/29.12.1958 г., решение № 581 ОТ 30.09.2010 Г. по гр. д. № 1019/2009 г., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК/, че възложителят по смисъла на нормата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените му вреди, макар, че тази солидарност не произтича от закон или договор. Предвид което е недопустимо всеки от тях да бъде осъден самостоятелно за причиняване на едни и същи вреди. Пострадалият има правна възможност да реализира правата си срещу деликвента или срещу неговия възложител, или и срещу двамата за реализиране на солидарната им отговорност. Съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика, както и решение № 89 от 1997 г., IV ГО на ВКС, когато е бил предявен иск срещу прекия причинител и същият е бил уважен, пострадалите имат правен интерес в друг процес да установят, че солидарно отговорен с него е и възложителят на работата, което същите са сторили предявявайки исковете, с които е инициирано настоящото производство. Съгласно т. 9 от Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение, по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите. В настоящата хипотеза размерът на претендираните обезщетения от ищците за неимуществени вреди като аритметична величина са идентични с размера, присъден от наказателния съд в производството срещу деликвента.

Съобразно цитираното по-горе ППВС 7/59 г. възложителят може да възразява, че действителният размер на вредите е по-малък от онзи, за който е осъден причинителят, освен когато размерът на вредите не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден деликвентът. В настоящото производство ответникът е заявил възражение за съпричиняване от страна на починалия, изразяващи се в неглижиране от негова страна на сериозността на заболяването, което пряко рефлектирало върху каузалния принос на прекия причинител. Доказателства, установяващи заявеното възражение ответникът не е ангажирал. Не е провел и насрещно доказване чрез релевирани доказателствени искания, установяващи наведеното възражение. Поради което настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.

Ответникът е противопоставил и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на ищцовите претенции. Съобразно нормата на чл. 114 ал.3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. от ЗЗД давността за вземанията от непозволено увреждане започва да тече от датата на откриване на дееца. Съгласно дадените разяснения с ТР 5/ 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС откриването на дееца е фактически въпрос, който се решава според всеки конкретен случай като тежестта да се установи това обстоятелство е на пострадалия при допустимост на всички доказателствени средства. Настоящият съдебен състав не споделя становището на ответника, че в случая датата на извършване на деликта /факта на смъртта на М.Б. на 18.05.2008 г./ съвпада с датата на откриване на дееца. Не намира подкрепа в ангажираните по делото доказателства заявеното твърдение в писмения отговор, че още към датата на смъртта на лицето ищците са имали претенции към С.А. като виновна за настъпилата смърт. Дори да се презюмира наличието на такива претенции настоящият съдебен състав намира, че субективната увереност на даден правен субект, че друг субект е извършител на вредоносното деяние не покрива изискването на закона да е налице обективният факт на откриване на извършителя. Видно от мотивите на решението на САС /стр.10 от същите, лист 14 в делото/, които имат установително действие и са непряко доказателство, Б. е починал на 18.05.2008 г. като на същия не е извършвана аутопсия. Такава е осъществена след извършена есхумация на 17.08.2010 г., вследствие на която е установена действителната причина за неговата смърт. Данни по делото кога С.А. е привлечена като обвиняема липсват /а според задължителната съдебна практика това е моментът на откриване на дееца - Решение № 737 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК, по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК/, поради което настоящият съдебен състав намира, че датата на извършената есхумация на Б. е първата възможна дата, на която може да се обоснове, че деецът е бил открит. От 17.08.2010 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.05.2015 г. не е изтекъл 5 годишен срок, предвид което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно по отношение претенцията за обезщетенията за неимуществени вреди.

Основателно е възражението досежно претендираната лихва. Претенцията за лихва се погасява с изтичане на тригодишен срок т.е. претенцията е основателна, считано от 07.05.2012 г. като за периода 18.05.2008 г. – 06.05.2012 г. е погасена по давност с оглед надлежното позоваване от страна на ответника. Лихвата в настоящия случай има компенсаторен характер и размерът й подлежи на установяване във фазата на изпълнение на съдебното решение.

Възражението за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника е заявено едва с писмените бележки на процесуалния му представител, поради което е преклудирано и настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по него. Противното би означавало да постави страните в състояние на процесуална изненада произнасяйки се по възражение, заявено след края на съдебните прения по делото.

По отношение заявените претенции за имуществени вреди: Ищците са заявили претенции за имуществени вреди като естеството на същите представляват съдебни разноски, сторени от тях в наказателното производство респ. заявеният там граждански иск срещу прекия причинител. Настоящият съдебен състав намира тези претенции за неоснователни. На първо място отговорността за съдебните разноски е лична. На второ място отговорността за разноски по съдебно дело създава облигационно отношение, което произтича от процесуален закон, по тази причина липсва пряка и непосредствена връзка между деянието /деликта/ и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на настоящите ищци. На следващо място разноските не са вреда и задължението за тяхното плащане не е отговорност за вреди / в този смисъл проф. Ж.С., „Българско гражданско процесуално право”, Пето допълнено и преработено издание 1994г. на Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, стр.344, §77/. Предвид горните съображения в тази част ищцовите претенции са неоснователни и като такива следва да се ОТХВЪРЛЯТ.

При този изход на спора и с оглед на изричната претенция от страна на ищците за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК и с оглед депозирания списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК на ищците М.Г.К. и Б.М.Б. се следва сумата от по 6 666, 67 лв. за всяка от тях, припадащата се част от разноски с оглед уважената част от исковете, на останалите трима ищци се следва сумата от 6 526, 81 лв. На ответника, на основание чл. 78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, се следва сумата от 270, 01 лв. На основание чл. 78 ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 4 800 лв.

ОСЪЖДА Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******** да заплати на М.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 118 – адв. П.С. на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.В.Б., при условията на солидарност със С.Р.А., ЕГН **********, осъдена за същата сума с присъда № 11/14.03.2014 г. по нохд 555/2013 г. на СОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата от 2 000 лв. – имуществени вреди, представляващи съдебни разноски по нохд 555/2013 г. на СОС и внохд 501/2014 г. на САС като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 6 666, 67 /шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - лв. – разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******* 1 да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 118 – адв. П.С. на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.В.Б., при условията на солидарност със С.Р.А., ЕГН **********, осъдена за същата сума с присъда № 11/14.03.2014 г. по нохд 555/2013 г. на СОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата от 2 000 лв. – имуществени вреди, представляващи съдебни разноски по нохд 555/2013 г. на СОС и внохд 501/2014 г. на САС като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 6 666, 67 /шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - лв. – разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******* 1 да заплати на М.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 118 – адв. П.С. на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.В.Б., при условията на солидарност със С.Р.А., ЕГН **********, осъдена за същата сума с присъда № 11/14.03.2014 г. по нохд 555/2013 г. на СОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата от 1 850 лв. – имуществени вреди, представляващи съдебни разноски по нохд 555/2013 г. на СОС и внохд 501/2014 г. на САС като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******* 1 да заплати на П. М.Б., ЕГН ********** и И. М.Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, кантора 118 – адв. П.С. на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата от по 5 000 /пет хиляди/ лв. за всеки един от двамата – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.В.Б., при условията на солидарност със С.Р.А., ЕГН **********, осъдена за същата сума с присъда № 11/14.03.2014 г. по нохд 555/2013 г. на СОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от по 555 лв., предявени от всеки един от двамата – имуществени вреди, представляващи съдебни разноски по нохд 555/2013 г. на СОС и внохд 501/2014 г. на САС като неоснователни.

ОСЪЖДА Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******* 1 да заплати на М.Б.Б., ЕГН **********, П. М.Б., ЕГН ********** и И. М.Б., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, кантора 118 – адв. П.С. на основание чл. 78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 6 526, 81 /шест хиляди петстотин двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ - лв. – разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********, Б.М.Б., ЕГН **********, М.Б.Б., ЕГН **********, П. М.Б., ЕГН ********** и ИНА М.Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, кантора 118 – адв. П.С. да заплатят на основание чл. 78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******* 1 сумата от 270, 01 /двеста и седемдесет лева и една стотинки/ лв. – разноски.

ОСЪЖДА Ц. ЗА С.М.П. – С.О., с адрес: гр. С., ж.к. „******”, ул. „******* 1 да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 4 800 / четири хиляди и осемстотин/ лв. – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Д.К.