Рeшение № 4440/29.04.2025 АД № 9962/2024 ВАС

РЕШЕНИЕ № 4440/29.04.2025 АД № 9962/2024 ВАС Гражданско дело № 9962/2024 г., разгледано от Върховния административен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ищец: В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В. А. Л., заедно чрез адв. Донков, срещу решение № 5765 от 25.06.2024 г., постановено по адм. д. № 1995/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която са отхвърлени исковите претенциите на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на ищците, като наследници на А. Л. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважат предявените искови претенции срещу ГДИН, в претендираните размери. Направено е и искане за присъждане на сторените разноски.

Ответник: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител, в писмен отговор по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Василева.

Прокуратурата на Република България (ПРБ), чрез процесуален представител, изразява становище, че съдебното решение в прекратителната си част има характер на определение, което не е обжалвано в 7-дневния срок и е влязло в сила, поради което счита, че ПРБ не е страна в производството пред Върховния административен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ в производството на основание чл. 217, ал. 3Чл. 217. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. (2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Петчленните състави на Върховния административен съд разглеждат делото в открити заседания, които се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или определен съдия. Когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, делото се разглежда в открито заседание. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в закрито заседание, освен ако съдията-докладчик с разпореждане определи делото да се разглежда в открито заседание. Разпореждането не подлежи на обжалване. Когато страна поиска най-късно в касационна жалба или в отговор към касационна жалба делото да се разглежда в открито заседание, то се разглежда по този ред. (3) (Обявена за противоконституционна в частта "Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред" с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред, първото заседание се насрочва в срок не по-дълъг от 4 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът тече от отстраняването им. При открито заседание участва прокурор в предвидените със закон случаи, в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, както и по негова преценка при условията на АПК дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред АС-Пловдив се е развило по предявени искове от В. А. Л. /дъщеря/, Х. А. Л. /дъщеря/, Р. Д. Л. /съпруга/ и В. А. Л. /майка/, четирите като близки родствени лица на починалия А. Х. Л. против ГДИН и Прокуратурата на Република България, с които на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са претендирани обезщетения в размер на по 200 000 лева за всяка от ищците за периода от 20.07.2023 г. до датата на подаване на исковите молби, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковите молби до окончателното изплащане на обезщетението, представляващо обезвреда за причинените им неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразно бездействие на Началник на Арест Пловдив и органите на ПРБ, които не са упражнили правомощията си по чл. 135, ал. 3 и чл. 250 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) - досежно органа на ГДИН и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно прокурор от Районна прокуратура – Пловдив при Прокуратура на РБ.

Исковете се основават на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответниците, които не са осигурили спешната хоспитализация на А. Л., поради което той е починал. В следствие на изложените обстоятелства ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, които се изразяват в силна скръб, болки и страдания от загубата на близкия им човек.

С оглед на обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд, в частта против Прокуратурата на РБ е оставил исковите претенции без разглеждане като недопустими, а по отношение на ответника ГДИН е отхвърлил предявените искове от В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В. А. Л., като неоснователни и недоказани.

За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установена една от кумулативно дадените от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки по въведените от ищците в исковата молба обстоятелства, а именно, твърдяното незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от състава на ответника при изпълнение на вменените им от закона задължения.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изрично само в отхвърлителната си част. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са издадени или извършени при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; актът да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Мотиви:

В настоящия случай е неправилен изводът на административния съд, че по делото не е установена една от законовите предпоставки, обуславяща основателност на предявения от ищците основен иск, а именно незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в липса на реакция за спешната хоспитализация на А. Л., който в последствие е починал.

Установено е по делото, че на 20.07.2023 г. в следствения арест в гр. Пловдив е починал задържания под стража по ДП № 372/23 г. на 02 РУ Пловдив А. Л.. Той имал оплаквания от много силни болки в гръдната област и сърдечни смущения и силен и продължителен задух. Поради обстоятелството, че в Ареста в гр. Пловдив не разполагали със специалист кардиолог и апаратура за диагностика, защитникът на покойния е направил искане наблюдаващият прокурор да се разпореди Л. да бъде изведен от Арест - Пловдив и да се конвоира до специалист кардиолог, който да извърши срочно преглед и изследвания за навременно диагностициране на заболяванията на обвиняемия и съответно да назначи лечение. Прокурор от РП – Пловдив е издал постановление, с което било разпоредено на 20.07.2023 г. в 11,00 часа А. Л. да бъде изведен от Арест Пловдив и да се конвоира до специалист кардиолог в МЦ „Св. И. Рилски Чудотворец“. След проведени изследвания и преглед от кардиолог е констатирано, че Л. е прекарал остър инфаркт на миокарда на долната стена, като за това е издаден амбулаторен лист от лекаря. В него е записана необходимостта от спешна хоспитализация на лицето. Л. е бил конвоиран обратно в Арест-Пловдив, където малко по-късно същия ден починал.

Ищците, чрез адв. Донков твърдят, че в продължение на часове наред нито наблюдаващият прокурор по ДП № 372/23 на 02 РУ Пловдив, нито дежурен прокурор, нито който и да е друг прокурор, нито началникът на Арест-Пловдив са се произнесли по спешната необходимост Л. да се изведе до външно медицинско заведение при спешната нужда от хоспитализация. При тези данни се твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие на Началника на Арест-Пловдив и прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, както и че смъртта не би настъпила, ако са били взети спешни мерки чрез правилни действия на прокурор и/или началник на ареста. В конкретния случай от ищците се претендира наличието на незаконосъобразно бездействие на Началник Арест-Пловдив да упражни правомощията си по чл. 135, ал. 3, чл. 240 и чл. 250 от ЗИНЗС да изведе и настани А. Л. в спешно кардиологично отделение за реанимация извън рамките на Арест-Пловдив.

Съгласно чл.2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето , опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие се гарантира от държавата. Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ ( чл.84Чл. 84. ⚖️ Практика (1) (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. ЗЗ ). На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването (чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. ЗЗ). Като пациенти лишените от свобода има същите права, каквито имат и останалите граждани, което се гарантира с прилагането на принципа за равнопоставеност при предоставянето на здравни услуги, прогласен с чл.2, т.1Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето .

Съгласно чл. 135, ал. 1Чл. 135. ⚖️ Практика (1) (1) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция с цел подбор на пола на потомството, с изключение на случаите, когато трябва да се предотвратят наследствени заболявания, свързани с пола. (2) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция, които целят предаване на генетичната информация само от един индивид в неговото потомство. (3) Забранява се репродуктивното клониране на хора, включително с цел донорство на органи, тъкани и клетки. (4) Интервенция, насочена към модифициране на човешкия геном, може да бъде предприета единствено с профилактична или лечебна цел, но не и за въвеждане на модификация в генома на потомството. от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1) в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2) се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3) са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. А съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗИНЗС, при спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания, изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора. Съответно, съгласно чл. 250, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд. Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора, началника на областната служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба. А съгласно чл. 240 от ЗИНЗС, доколкото в тази част (Част Четвърта - Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража) не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Видно от разпоредбите на закона, във всички случаи на изпращане на лишени от свобода, респ. задържани лица в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода или за тяхното задържане, в т.ч. и при спешни такива, началникът на затвора или на ареста е задължен да се произнесе с административен акт (писмен или устен) – да разреши или да откаже изпращане на лицата за лечение извън местата за задържане или лишаване от свобода. Съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗИНЗС, при спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания, изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора.

Настоящата инстанция намира, че към 20.07.2023 г. след като Л. е бил върнат в следствения арест, е имало достатъчно данни, че лицето се е нуждаело от спешна хоспитализация. Лекарят споделя, че ако лицето не е било задържано, щял да предложи веднага да се хоспитализира, но ако е бил направил това, щял да наруши прокурорското разпореждане. Д-р И. И. също дава свидетелски показания, че: „……състоянието е такова, че трябва бързо да се действа“. От амбулаторния лист от 20.07.2023г. е видно, че „към момента на прегледа пациентът се представя с клинични електрокардиографски данни за остър коронарен синдром и се нуждае от спешна хоспитализация в кардиологично отделение…“. Заключението на специалиста кардиолог е отразено в издадения амбулаторен лист. От този момент нататък /както четем и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза (СМЕ)/, от медицинска гледна точка са били налице показания за спешна хоспитализация в лечебно заведение за болнична помощ.

По делото се доказа, че Началникът на Арест-Пловдив е бил уведомен за резултатите от прегледа след връщането на пациента в ареста и преди неговата смърт. Следователно, налице са били предпоставките да упражни правомощията си по чл. 135, ал. 3, чл. 240 и чл. 250 от ЗИНЗС и незабавно да разпореди А. Л. да бъде изведен и настанен в спешно кардиологично отделение за реанимация извън рамките на Арест-Пловдив. Вярно е твърдението на съда, че издаването на устна заповед от страна на началника на администрацията е правно действие, но изпращането на лицето в лечебно заведение по спешност е фактическо действие, което е следвало да бъде извършено именно във връзка с правомощието по закон, уредено в чл. 135, ал. 3 ЗИНЗС. С оглед на дотук изложеното, настоящата инстанция намира, че основателността на исковите претенции е доказана и същите следва да бъдат уважени.

По отношение на размера на исковите претенции: Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението следва да се приложи разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция - да обезщети причинените вреди в техния паричен еквивалент, като се извършва преценка за всеки конкретен случай. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, означава съдът да определи паричен еквивалент на страданията с оглед конкретните обстоятелства, при които е понесена вреда.

В настоящия случай става въпрос за смърт на близък роднина на ищците – неговата съпруга, майка и две дъщери. По делото във връзка с твърдените неимуществени вреди е разпитан като свидетел К. К., който е във фактическо съжителство с ищцата В. А. Л.. Същият като близък до ищците и непосредствен свидетел на живота им и на преживяванията им около смъртта на А. Л. дава свидетелски показания за тежкото емоционално и физическо състояние на четирите жени при узнаване на новината за тази смърт. Свидетелските му показания не се опровергават от други представени по делото доказателства. Те са логични и убедителни, поради което следва да се кредитират от съда. От тях става ясно, че кончината на Л. е оказала силно психологическо и финансово въздействие върху тях, поради което и съдът намира, че наличието на неимуществени вреди е доказано.

Следва да се редуцира единствено размерът им, като исковите претенции следва да бъдат частично уважени до сумите от по 80 000 лева за всяка от ищците. Точен паричен еквивалент на човешкия живот не може да бъде определен, нито физическата липса на човека да бъде овъзмездено от каквото и да било финансово обезщетение, но с оглед обстоятелствата около смъртта на родственика им, нейната неочакваност и отражението върху емоциите и живота на четирите жени съдът намира посоченият размер от 80 000лв. за всяка от тях за справедлив.

С оглед на дотук изложеното и на основателността на основните искови претенции, основателни се явяват и исканията за заплащане на законната лихва върху сумите, определени от съда, считано от датите на депозиране на исковите молби на лицата – 04.08.2023г. за първите три и 09.08.2023г. за В. А. Л. до окончателното им изплащане.

Съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения, което е довело и до необоснованост на така постановеното съдебно решение. Исковите претенции са доказани по основание, поради което следва да бъдат уважени частично до сумата от 80 000 лева за всяка от ищците.

Направено е искане за заплащане на четири адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 ЗАдв. за всяка от ищците, които са представлявани. Разпоредбата на чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е принципът за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗАдв. /, който безспорно следва да се зачита и охранява. Въпреки, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от насрещната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в тези случаи (по ал. 1), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. - Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и осъжда другата страна да го заплати. В случая предоставената правна помощ се изразява в процесуалното представителство и защита по делото и в явяването на адв. Донков пред съда в открити съдебни заседания. Защитата е безплатна и затова не следва да се представят доказателства за направени разноски. Налице е договор за правна защита и съдействие и редовно пълномощно за процесуално представителство, които доказателства обосновават приложението на чл. 38 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание (ал. 1, т. 2 с. з.) не се нуждае от доказване. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес от 80 000 лева размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 7050 лева за всяка от представляваните ищци за процесуално представителство пред първата инстанция. Съгласно договори за правна защита и съдействие от 22.08.2023 г. /лист 21 до 24 от делото пред първата инстанция/ сключени поотделно за всяка от ищците, адвокатската услуга е предоставена безплатно на основание чл.38 от ЗАдв., поради което сумите следва да бъдат присъдени в полза на адв.С. Донков от АК Пловдив. Същата сума ще бъде присъдена и за процесуално представителство пред настоящата инстанция или общо 56400 лв. /по 28200лв. за всяка инстанция, от които по 7050лв. за всяка от ищците/.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 5765 от 25.06.2024г., постановено по адм.д. № 1995 по описа за 2023г. на Административен съд - Пловдив, с което са отхвърлени исковите претенции на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В А. Л. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, за причинени им неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие, довело до смъртта на общия им роднина А. Х. Л. за размера до 80 000 за всяка от тях като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Л., [ЕГН], Х. А. Л., [ЕГН], Р. Д. Л., [ЕГН] и В. А. Л., [ЕГН] сумите от по 80 000 (осемдесет хиляди) лева за всяка от ищците, за причинените им неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, довело до смъртта на А. Х. Л., за периода от 20.07.2023г. до подаване на исковите им молби, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковите им молби – 04.08.2023г. за първите три и 09.08.2023г. за В. А. Л. до тяхното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В. А. Л. общо сумата от 60 /шестдесет/ лева представляващи заплатените от лицата съдебни разноски – 10 лева държавна такса за първата инстанция и 5 лева за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Донков от АК Пловдив, № 1600099940 сумата от общо 56400 (петдесет и шест хиляди и четиристотин) лева за адвокатско представителство за първата и касационната инстанция.

Оставя в сила решението в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на лицата за сумите над размера от 80 000 лв. до 200 000лв. за всяка от ищците.

Решението не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: МАРИО ДИМИТРОВ, Членове:ИВАН РАДЕНКОВ, ЛЮБКА ПЕТРОВА, при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от съдията Любка Петрова по административно дело № 9962/2024 г.