Решение № 302/22.08.2016 ГД № 830/2015 ОС Перник

РЕШЕНИЕ № 302/22.08.2016 ГД № 830/2015 ОС Перник Гражданско дело № 830/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ПРЕКРАТЯВА производството. Предявеният иск е с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и с него обективно е съединен иск с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ищец: По изложените в исковата молба обстоятелства М.Т.Ж. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със съдебен адрес: адв. К.И.Н. *** моли да се осъди МБАЛ „Р. А.” АД, ЕИК:***, с адрес: *** да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за получен перитонит в резултат на неадекватните действия на длъжностно лице на ответника д-р К.А.К., поставил неправилна диагноза при постъпване на ищеца в болницата, ведно със законната лихва, считано от *** год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като ищеца е защитаван безплатно, както и сумата от 350 лева, представляваща внесен депозит за съдебно-медицинската експертиза. Представен е списък на разноските по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК.

Ответник: В срока по чл. 131, ал.1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК е подаден отговор от ответника – МБАЛ „Р. А.” АД, гр. П., представлявано от изпълнителния директор д-р В. И. Д., с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като посоченото правно основание не отговаря на изложените обстоятелства. Наред с това оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и счита, че е неоснователен, а също и твърденията описани в исковата молба не отговарят на действителната фактическа обстановка. Поради това изразява становище, че в случая не са налице предпоставките по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, за да се ангажира гаранционно - обезпечителната отговорност на лечебното заведение за вреди, причинени от виновно поведение и противоправно поведение на лекар - служител по трудов договор в ответното дружество.

По делото е привлечено на основание чл. 219, ал.1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК, като трето лице - помагач на страната на МБАЛ „Р. А.” АД, гр. П. – З. а. д. „Б. В. И. Г.”, с адрес: ***, на основание сключена застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал”. Третото лице - помагач оспорва иска изцяло по основание и размер и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Като трето лице - помагач на страната на МБАЛ „Р. А.” АД, гр. П. е привлечен и д-р К.А.К., лекар в същата болница. Чрез пълномощника си адв. М.А. от *** същият оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като няма вина за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 12 и чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК приема за установено и доказано следното: Искът е предявен от активно легитимирана страна срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

По делото е установено, че ищецът е постъпил в т. к. на С. п. о. на МБАЛ „Р. А.” АД, гр. П. на *** год. в 21,20 часа, където му е снета анамнеза, извършен е обстоен преглед чрез разговор с пациента и опипване на тялото, взета е кръв за изследване, направена е електрокардиограма и е назначено рентгеново изследване. Ищецът е престоял в С. п. о. от 21,20 часа на *** год. до 00,05 часа на *** год. Същият е влязъл с лекарския кабинет с оплаквания от втрисане, болки в главата и припадък. Д-р К. е поставил основна диагноза „припадък и колапс”, а като придружаващо заболяване е посочена „вирусна инфекция, неуточнена”. В този смисъл е Амбулаторен лист № *** год., приет като доказателство по делото.

В представеното заключение на вещото лице д-р Ю.Г.Й., което се възприема от съда, се посочва, че при извършения преглед в болницата в П. не е описан остър корем на ищеца, а е посочено, че корема е мек и неболезнен при палпация. Наред с това посочва, че ищецът е диабетик и при хора с такава диагноза клиничната картина при възпалителни процеси не е ясна, за да може лекарят да се позове само на нея. Заключението на вещото лице не е оспорено от ищеца и е прието от съда. Поради това следва да се приеме, че поставената му диагноза е правилна и е в резултат на извършените изследвания и от проведен преглед.

По делото е установено, че след престоя на ищеца в С. п. о. и назначените му вливания, състоянието му е по - добро и същият си тръгнал сам и без оплаквания. Д-р К. дал указания на ищеца за здравословното му състояние, като го насочил към личния му лекар или друг лекар в следващите 24 часа, с оглед необходимостта от контрол на здравословното му състояние, във връзка с извършения преглед и предоставената му медицинска документация, включително и с резултатите от извършените изследвания. Ищецът не е изпълнил дадените указания на дежурния лекар да осигури контрол на здравословното си състояние в посочените 24 часа с твърдението, че *** е национален празник на страната /***/. Според съда същото е неоснователно, тъй като независимо от това, медицинската помощ е неизменна и че освен личния лекар по разположение на пациентите е и С. п.. Ищецът е потърсил лекарска помощ едва две денонощия след посещението си в С. п. о.. Това е станало на *** год., когато постъпил в МБАЛСМ „Пирогов”, гр. С. с перитонит в областта на апендикса, поради което претърпял оперативни интервенции. От изложеното следва, че ищецът не е проявил внимание към здравословното си състояние, особено като е знаел, че е диабетик.

Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца в писмената защита, че вещото лице не е отговорило дали д-р К. е действал адекватно и правилно, поради което следва да се имат предвид показанията, дадени от свидетелите на ищеца. Както се посочи заключението на вещото лице Ю.Й. не е оспорено от ищеца и същото е прието в съдебното заседание на 12.05.2016 год. Вещото лице посочва, че в С. о. не може и няма как да се направи изследване на „С реактивен протеин”, от което следва, че поставената от д-р К. диагноза е правилна, въз основа на повишените в „лека степен” левкоцити, видно от изследваната кръвна картина на ищеца. За лекуващия лекар е било очевидно наличието на възпалителен процес с оглед на общото състояние, констатирано при извършения от него преглед, поради което е приел, че се касае за неуточнена вирусна инфекция, което според вещото лице Й. е напълно възможна диагноза. Този отговор на вещото лице се допълва и с обяснението му, че по принцип в медицината всичко е възможно и това е отразено в диагнозата „ припадък и колапс на ищеца”. Ако се касае за вируси, които засягат чревния тракт е възможно да се получат болки и в корема. Предвид твърденията на вещото лице се налага извода, че всички действия на дежурния лекар д-р К. са професионално обосновани, правилно е насочил ищеца да продължи лечението си в следващите 24 часа при личен лекар или друг лекар, тъй като в С. к. това е невъзможно, което обстоятелство се потвърждава и от вещото лице. Следва да се посочи, че д-р К. е знаел, че ищецът страда от „диабет”, което е констатирано и от кръвните изследвания. Поради това с внимание се е отнесъл към оплакванията му за болки в главата и припадък, като е изискал рентгенови изследвания. Според вещото лице клиничната картина на възпалителни процеси при диабетиците не е толкова ясна, което д-р К. е имал предвид, за да даде указанието на ищеца да продължи лечението си в следващите 24 часа, което не е сторено от него. Поради това не може да се твърди, че е налице безотговорно професионално отношение към здравословното състояние на ищеца. Съдът намира за неоснователно и твърдението, че д-р К. е поставил неправилна диагноза въз основа на кръвната картина, което се опровергава и от вещото лице. Според него ако при апендикса е имало възпалителен процес, то възникването на перитонит е възможно за повече от 24 часа, а при диабетиците, тежките форми на възпалителния процес се развиват по-бързо.

От изложеното следва, че ако ищецът е изпълнил указанията на д-р К. и първите указания на личния си лекар, не биха настъпили неблагоприятните последици за неговото здраве. Наред с това свидетелските показания на свидетелите на ищеца са противоречиви. Така свидетелят Е. Л. Е. установява, че не знае дали ищецът има личен лекар, а след това сочи, че на *** год. и *** год. ищецът се обадил на личния си лекар д-р Н., но лекарят не бил в ***. Свидетелката М. И. Б. посочва, че в събота и неделя д-р Н. не била в кабинета си, но видно от представения по делото Амбулаторен лист № *** год., ищецът е посетил личния си лекар на *** год. в 13,40 часа, а личният лекар е поставил диагноза „болки в областта на таза и перинеума”. Следователно показанията на тези свидетели са неточни, противоречиви, не кореспондират с останалите доказателства по делото и са дадени единствено в полза на ищеца. От друга страна е налице противоречие между показанията на посочените свидетели и свидетелката С.П. Х., която е *** в С. к. и помни прегледа на ищеца. Същата установява, че ищецът влязъл сам в кабинета, без придружители, докато свидетелите на ищеца твърдят, че са били в кабинета и д-р К. и той не е събличал и преглеждал ищеца. От друга страна самият ищец твърди в исковата молба, че е прегледан от дежурния лекар, което се потвърждава и от свидетелката С. Х.. Поради това не следва да се кредитират от съда показанията на свидетелите Е. и Б.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното лечебно заведение за вредите на ищеца, причинени от виновно поведение и противоправно поведение на третото лице - помагач д-р К.А.К., който е извършил преглед на ищеца на *** год. По делото се установява, че ответникът е възложител на работа по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, но не се установи деликтно поведение на лекаря. В хода на делото е останало недоказано обстоятелството да е налице противоправно поведение, да е нанесена вреда на ищеца по време на извършване на прегледа и поставянето на диагнозата. Ищецът не е доказал и причинно-следствена връзка между извършения преглед на ищеца и претърпените от него операции в МБАЛСМ „П.”. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Поради изхода на делото не следва да се присъждат разноски на ответника МБАЛ „Р. А.”, гр. П., тъй като такива не се претендират. На основание чл. 78, ал.10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на третите лица - помагачи на страната на ответника МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П. - З. а. д. „Б. В. И. Г.”, гр. С. и д-р К.А.К. от *** не следва да се присъждат разноски. Следва да се посочи, че делото е разгледано и решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страната на ответника МБАЛ „Р. А.“, гр. П. – З. а. д. „Б. В. И. Г.“, гр. С. и д-р К.А.К. от ***.

Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният иск от М.Т.Ж. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със съдебен адрес: адв. К.И.Н. *** за осъждане на МБАЛ „Р. А.” АД, ЕИК:***, с адрес: *** да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за получен перитонит в резултат на неадекватните действия на длъжностно лице на ответника - д-р К.А.К., поставил неправилна диагноза при постъпване на ищеца в болницата, ведно със законната лихва, считано от *** год. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата и сумата от 350 лева, внесен депозит за съдебно-медицинската експертиза.

ДЕЛОТО е разгледано и решенето е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника МБАЛ „Р. А.“, гр. П. – З. а. д. „Б. В. И. Г.“, със седалище и адрес на управление: *** и д-р К.А.К. със съдебен адрес:***, чрез адв. М.А. от ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: Людмила Пейчева при секретаря Росица Игнатова и в присъствието на прокурора