Решение № 27/22.04.2019 ГД №1321/2018 ВКС

РЕШЕНИЕ № 27/22.04.2019 ГД №1321/2018 ВКС

Гражданско дело № 1321/2018 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Ш. К., чрез адв. С. С., срещу въззивно решение № 492/17.11.2017 г., постановено от Русенския окръжен съд по в. гр. д. № 644/2017 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 762/08.10.2018 г. по следния процесуалноправен въпрос: при вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. (3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок. (4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. Раздел IV. Постановяване на определения Приложно поле ГПК, или чрез поправяне по чл. 247Чл. 247. ⚖️ Практика (18) (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изменяне на решението в частта за разноските ГПК. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага съображения, че въззивното решение е вътрешно противоречиво, неясно и абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори и чрез тълкуване, като счита, че поради това то е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Обжалваното решение е неправилно и защото неточно е приложен чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД, а още и поради това, че въззивният съд от една страна приема, че е налице хипотезата на чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД, а от друга – ОТХВЪРЛЯ иска, което е касационен довод за необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено, евентуално - изцяло отменено и „оставено в сила решението на първата инстанция“. Претендира направените съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна Н. Н. Н., чрез адв. С. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Моли да му се присъдят направените пред касационната инстанция съдебни разноски.

Другият ответник по касация ЗК “Лев Инс”АД, представлявано от М. Г. и П. Д., чрез юрисконсулт Л. С., също е подал отговор на касационната жалба, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. Ш. К. е предявил субективно съединени, при условията на евентуалност, искове за заплащане на обезщетение от 6000 лв. за претърпени от непозволено увреждане имуществени вреди – унищожаване на собствен лек автомобил “Форд Фокус”, против Н. Н. Н., евентуално против „ЛЕВ Лев Инс”АД – застраховател на първия ответник.

Русенският окръжен съд, като е отменил решението на първостепенния Русенски районен съд, ОТХВЪРЛЯ иска против Н. Н. - “заявен на две правни основания - чл.50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД”, както и евентуалният - против Застрахователна компания “Лев Инс”АД, на осн. чл. 429Чл. 429. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) КЗ.

За да постанови този резултат, съдът установил, че на 19.06.2016 г. през нощта, в лекия автомобил на ищеца Е. Ш. К. – „Форд фокус“, челно се ударил лек таксиметров автомобил „Д. Л.“, собственост на ответника Н. Н., в резултат на което автомобилът на Е. К. изгорял. Причината за пожара било късо съединение в електрическата инсталация на таксиметровия автомобил, при което същият самоволно се е придвижил напред, блъснал се в колата на ищеца и така пожарът се разпространил и върху нея. Въззивната инстанция направила извод, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД: вреда, произлязла от вещ, без върху последната да е въздействано от физическото лице - собственик на тази вещ, тоест при липса на виновно поведение. Имало основания за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на собственик на лекия автомобил, причинил вредите, в резултат от самозапалването му. Окръжният съд обаче намерил, че за обезщетяването на ищеца било необходимо претендираните вреди да са произлезли от лекия автомобил на ответника, а в конкретния случай К. определял като вреда покупната цена на автомобила си, пък тя нямало как да бъде пряка последица от деликта. В допълнение, ищецът К. продал опожарения лек автомобил на вторични суровини, срещу което получил някаква сума. Според въззивната инстанция не били налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника Н. и по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, тъй като липсвали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – противоправно деяние, извършено виновно от ответника и причинно-следствена връзка между виновното деяние и настъпилата за ищеца вреда. В конкретния случай вредоносният резултат – увреждането на лекия автомобил на ищеца, се дължал на случайно събитие. С тези мотиви искът срещу ответника Н. бил ОТХВЪРЛЯ и на двете основания – чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД. Относно предявения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ евентуален иск, Русенският окръжен съд намерил, че същият е неоснователен предвид обусловеността му от иска срещу застрахования.

Въззивното решение не е нищожно. Мотивите са вътрешно противоречиви, но волята на съда – да ОТХВЪРЛЯ иска, е ясна, а съображенията – установими, макар и изведени без да са съобразени с правилата на формалната логика, опита и научното знание. Касае се за необоснованост (ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 12) – порок на неправилното съдебно решение. Въззивният съд прави смешение на понятия не само според вложеното в материалноправните норми, но и в общоприетия им смисъл; не прави разлика между конкретна имуществена вреда и начина, по който се определя размерът й, между причина и следствие. Обосноваването представлява логическа операция, в чиято основа лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети и явления чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и явления) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане). Казаното значи, че съдът трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са логически следствия от дадени условия (предпоставки) – така решение № 246/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4719/2017 г., IV г.о. на ВКС

Въззивният съд сам е посочил, че ищецът търси обезщетение за свое увреждане, причинено от вещ, собственост на ответника, но в същото време приел, че при така очертания предмет на иска (той се определя от ищеца чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум), е сезиран едновременно с две отделни претенции („основания“) – и по чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД, и по чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Съдът е този, който квалифицира материалните права, чиято защита са потърсили страните, а и дори да изследва приложимостта на повече от една материалноправна норма, за да се произнесе по спора, това не значи, че се касае за повече от една претенция. В случая, искът срещу Н. Н. е един, а под коя материалноправна норма следва да се подведе, съдът определя с оглед установените по делото факти. Отговорността по чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, вкл. когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното., съответно 47, 48 и 49 ЗЗД. Когато вредите са причинени в резултат на дефект на стоката и увреденият е потребител, отговорността не се подчинява на правилата на деликта по ЗЗД, а на Закона за защита на потребителя. Както е изяснено в Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на Република България, когато вредите са настъпили в резултат едновременно на вещта, така и от виновно поведение на дадено лице, тогава отговорността се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД; когато вредата е причинена поради свойствата на вещта, но и от виновно поведение на изпълнителя на определена работа, неговата отговорност ще е по чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, а отговорността на този, който му е възложил работата – по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа или е по повод на същата; ако възложителят е същевременно и собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД. В случая, искът следва да бъде квалифициран по чл. 50Чл. 50. ⚖️ Практика (7) За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. ЗЗД.

Ищецът по настоящото дело твърди, че увреждането му се изразява в запалване и унищожаване на негов автомобил, поради което претендира имуществено обезщетение в размер на 6000 лв. Дали действително с толкова се е обеднил ищецът, съответно как трябва да бъде изчислено обедняването му, е въпрос на приложение на материалния закон и на доказване. Имущественото обезщетение се равнява на сумата, с която реално се е намалил патримониумът на ищеца в резултат на деянието и съдът не е обвързан от начина, по който страните – ищец, ответник и трети лица, определят намалението. Така също, с оглед събраните данни, съдът може да приеме не пълно, а частично увреждане и съответно да присъди суми за поправка на вещта, а не обезщетение, представляващо паричната й равностойност. При причинено увреждане на вещ, съдът установява вида на повредата и, ако тя е до степен вещта да не може да бъде ползвана по предназначение, тогава имуществото на собственика се е намалило с пазарната й стойност, определена по цени и в състоянието й към датата на увреждането. При положение, че части от вещта могат да се ползват, включително като материали, тяхната пазарна оценка в състоянието им към увреждането, се приспадат от дължимото обезщетение. По същия начин се постъпва и, когато увредената вещ или части от нея са продадени, вкл. и при предаването им за вторични суровини – получената цена се приспада от пазарната оценка на вещта. По делото ищецът счита, че паричното обезщетение за погиването на автомобила му се равнява на заплатената от него цена на закупуване. Това, както стана ясно, нито определя предмета на иска, нито задължава съда. Необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд приел, че искът е неоснователен, защото покупната цена на автомобила не била вреда, „произлязла от автомобила на ответника“. Вредата – унищожаване на автомобила, собственост на ищеца, е произлязло от самозапалването на вещта - собственост на ответника. Имуществената оценка на увреждането не се равнява на покупната цена на моторното превозно средство, както стана ясно и от изложените по-горе съображения. По делото обаче не е установена релевантната пазарната цена на повредения автомобил към датата и в състоянието му към инцидента, което се дължи на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област – решение № 346/19.02.2018 г. на IV г.о. на ВКС. Съдът в доклада по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна, като определи задачата и избере специалист с нужните знания и умения и укаже кой, в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит, съответно страните или трети лица трябва ли и какви допълнителни данни, документи, вещи и пр. да представят за ползване на вещото лице. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195Чл. 195. ⚖️ Практика (2) (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото. Отстраняване на вещо лице ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т. 3). Обстоятелството, че ищецът Е. Ш. К. е продал части от автомобила след унищожаването му, съответно, че е получил заплащане при предаването му на вторични суровини, също не изключва отговорността на ответника да му заплати обезщетение, а има значение за размера на същото. Установяването на горните обстоятелства подлежи на доказване от страната, която ги твърди.

По изложените съображения, въззивното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, следва да се касира. Касационната инстанция не може да пререши спора, поради което делото следва да върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд - чл. 293, ал. 3Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, който да допусне съдебна експертиза със задача да даде пазарна оценка на повредения автомобил - собственост на ищеца, към датата на пожара и в състоянието му него момент; останали ли са части или материали от колата, които са могли да бъдат ползвани като резервни и, съответно каква е и тяхната пазарна цена към същия момент и в състоянието, в което са били тогава. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта по евентуалния иск, който също е ОТХВЪРЛЯ. Разглеждането му зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е ОТХВЪРЛЯнето на главната му претенция. Изключение е предявяването на обратен иск, който е винаги евентуален на главния, но има за предмет регресно притезание. Ако главният иск бъде уважен, но при обжалване въззивният съд стигне до различно решение и го ОТХВЪРЛЯ, въззивният съд, който е съд по съществото на спора е длъжен сам да се произнесе по евентуалните искове последователно, в посочената от ищеца поредност, доколкото естеството им не налага друго (чл. 271, ал. 2Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК). Въззивният съд следва да се произнесе по съдебноделоводните разноски, вкл. за настоящата инстанция, съобразно разрешението по материалноправния спор.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 492/17.11.2017 г., постановено от Русенския окръжен съд по в. гр. д. № 644/2017 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1321/2018 г.