Решение № 232/2014 ГД № 754/2014 ВКС

РЕШЕНИЕ № 232/2014 ГД № 754/2014 ВКС Гражданско дело № 754/2014 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

С ППВС № 4/68 Г. Е ПРИЕТО, ЧЕ ПОНЯТИЕТО "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД Е СВЪРЗАНО С ПРЕЦЕНКАТА НА РЕДИЦА КОНКРЕТНИ ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КАКВИТО ПРИ ТЕЛЕСНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ МОГАТ ДА БЪДАТ ХАРАКТЕРЪТ НА УВРЕЖДАНЕТО, НАЧИНЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕТО МУ, ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПРИ КОИТО Е ИЗВЪРШЕНО, ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ВЛОШАВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЗДРАВЕТО, ПРИЧИНЕНИТЕ МОРАЛНИ СТРАДАНИЯ, ОСАКАТЯВАНИЯ, ЗАГРОЗЯВАНИЯ И ДР. ХАРАКТЕРЪТ НА УВРЕЖДАНЕТО ИМА РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ПРИ ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ. Чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД Чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК ППВС 4/1968 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р. При секретаря А. Б., като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр. д. № 754/2014 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката и сл. ГПК. С определение № 851 от 27.06.2014 г., постановено по настоящото дело № 754/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 с-в, № 1470 от 15.07.2013 г. по в.гр. д. № 1032/2013 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 6964/2010 г. в частта, с която предявеният от Ищец: Р. Д. против Ответник: МБАЛ [фирма] [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв.

Ответникът: МБАЛ [фирма] [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК относно съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и по-конкретно по въпроса "не е ли нарушен принципът на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, когато са взели превес съображения за възрастта и социално-икономическата ситуация, вместо тези за характера, степента и тежестта на увреждането".

По поставения въпрос ВКС намира следното:

Относно съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е налице задължителна съдебна практика. С ППВС № 4/68 г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, Раздел ІІ, е прието, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Характерът на увреждането има решаващо значение при преценката на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да се произнесе по жалбата ВКС съобрази следното:

За да уважи предявения от Ищец: Р. Д. против Ответник: МБАЛ [фирма] [населено място] иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, въззивният съд е приел, че от представените по делото официални свидетелстващи документи - Сигнална справка, Предписание и Съобщение за констатирани нарушения, които не са оспорени и материалната им доказателствена сила не е опровергана от доказателствата по делото, е установено, че заболяването на ищеца е било причинено от вътрешно-болнична инфекция, чието разпространение е било причинено от бездействието на длъжностни лица, посочени в документите на СРЗИ. Тези изводи се потвърждават косвено и от представените по делото епикризи, свидетелски показания, основното и допълнително заключение на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Приел е, че от представените по делото официални свидетелстващи документи категорично са установени нарушения на чл. чл. 13, 16, 19 и 20 от Наредба № 2 за профилактиката и контрола на ВБИ на МЗ от 2005 г., причинната връзка и вредата, а вината на конкретно посочените длъжностни лица се предполага съгласно чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Определил е обезщетение в размер на 20 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния размер от 40 000 лв. като е взел предвид характера на увреждането, интензивността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, загубата на зрението на дясното око което е било много увредено, възрастта на пострадалия и социално-икономическите условия в страната.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Конкретните оплаквания са, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и във взаимната им връзка всички доказателства по делото, не е преценил правилно характера на увреждането, довело до пълна слепота без надежда за възстановяване на зрението, което е довело до занижаване на размера на обезщетението.

Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за сумата 20 000 лв. обезщетение за причинени на ищеца вреди от вътрешно-болнична инфекция, т.е. по основанието на иска е налице сила на пресъдено нещо. Спорът е висящ само относно размера на обезщетението. С оглед дадените в посоченото по-горе ППВС № 4/68 г. задължителни указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд не е отчел в пълна степен характера на увреждането. От изслушаната по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че при постъпването на Х. Д. на лечение в Клиника по офталмология-МБАЛ [фирма] зрението на дясното око е било 0,05 /брои пръсти на ръка от 2,5 м/. След извършената му операция за отстраняване на помътнялата леща и имплантация на изкуствена вътреочна леща и последвалата инфекция /ендофталмид/ е настъпила пълна загуба на зрението на дясното око. При определяне на размера на обезщетението е следвало да се съобрази и обстоятелството, че след загубата на зрението с дясното око ищецът е с напълно загубено зрение поради това, че зрението на лявото око е било 0. Физическите и морални страдания, които ищецът търпи от състоянието на пълна слепота, зависимостта му от чужда помощ в ежедневното обслужване и неудобствата, които поражда това, не са съобразени в достатъчна степен от въззивния съд. Неправилно превес е даден на възрастта на увредения, а не на моралните му страдания, които биха били обезщетени справедливо със сумата от 40 000 лв. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени в отхвърлената част на иска за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и да се уважи в тази част. Следва да се присъдят и разноските по делото в размер на 5430 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 с-в, № 1470 от 15.07.2013 г. по в.гр. д. № 1032/2013 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 6964/2010 г. в частта, с която предявеният от Ищец: Р. Д. против Ответник: МБАЛ [фирма] [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до 40 000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 688,76 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ответник: МБАЛ [фирма] [населено място] да заплати на Ищец: Р. Д. още 20 000 лв. /разликата над присъдените 20 000 лв. до 40 000 лв./, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 10.06.2005 г. до окончателното изплащане, както и 5430 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.