Решение № 225/27.10.2016 ГД № 1359/2016 ВКС

Производството е по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката и следв. ГПК.
С определение № 377/13.ІV.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 23.ХІІ.2015г. по гр.д.№ 865/2015г. по касационната жалба на Л. Н. Б. по въпроса „от кога започва да тече погасителна давност при непозволено увреждане – от откриване на извършителя на увреждането или от влизане на присъдата в сила” поради разрешаването му в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Р. от [населено място] не е заявила становище пред настоящата инстанция.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение П..ОС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на РС Панагюрище от 29.VІІ.2015г. по гр.д № 194/2015г. в отхвърлителната му част за разликата над 2000лв. до 8000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Л. Б. да заплати на Е. Р. още 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на престъпление по чл.150 ал.1Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2026 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.; изм., бр. 27 от 2026 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 16-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 27 от 2026 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който извърши деянието по ал. 1 по отношение на непълнолетно лице навършило 16 години, което се занимава с проституция (3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, когато деянието е извършено: 1. от две или повече лица; 2. по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното; 3. повторно. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато: 1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица; 2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; 3. деянието представлява опасен рецидив; 4. от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай. НК, извършено на 17.Х.2009г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 2000лв. и в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер 20000лв.
Прието е от въззивния съд, че са налице предвидените в чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – с влязла в сила присъда № 88/08.ІХ.2010г. по НОХД № 167/2010г. на РС Панагюрище ответникът е признат за виновен за това, че на 17.Х.2009г. чрез употреба на сила и заплашване е предизвикал страх у ищцата за живота и телесната й цялост и по този начин е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление; в пряка причинна връзка с престъплението Р. е изпитвала редица отрицателни емоции, изпадала е в нервни кризи, покривала се цялата с петна, получавала е неустоим сърбеж, за което и се дължи обезщетение в присъдения размер, определен предвид вида и характера на уврежданията и травмите, продължителността и интензитета на физическите болки, психическите и морални страдания, обусловени и от други физически неудобства и промени в емоционалната й сфера. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищцата, споделяйки извода на първоинстанционния съд в тази насока в определение № 124/19.V.2015г., че началният момент, от който е започнал да тече давностният срок, е не датата на извършване на деянието, а датата на влизането в сила на 23.ІХ.2010г. на присъдата № 88/08.ІХ.2010г. по НОХД № 167/2010г., защото до този момент независимо, че е извършил деликта, Б. не е признат за виновен, при което липсва вината, за да се търси съставомерност на непозволеното увреждане. Поради това до предявяването на исковата молба /08.ІV.2015г./ правото на иск не е погасено по давност.
Обусловилият допускането на касационно обжалване въпрос е разрешен от ОСГТК със задължително за прилагане от съдилищата Тълкувателно решение № 5/05.ІV.2006г. по тълк.д. № 5/2005г. С т.2 от това решение е прието, че ако не е предявен граждански иск в наказателния процес, висящият наказателен процес както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. По силата на чл.114 ал.3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването му, а не от влизането в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
Не се твърди наличието, а и настоящият състав на ВКС не намира основания за изоставяне на това разрешение на поставения от касатора въпрос. С оглед на това атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Несъмнено установено е с представените от страните доказателства, че извършителят на престъпното деяние по отношение на ищцата, обезщетение на неимуществените вреди вследствие на което е предмет на претенцията по настоящото дело, й е бил известен още към момента на извършването на деянието на 17.Х.2009г. Следователно и по силата на чл.84 ал.4 и чл.114 ал.1 и ал.3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. ЗЗД от този ден вземането за обезщетение е станало изискуемо и е започнала да тече общата предвидена в чл.110Чл. 110. ⚖️ Практика (21) С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. ЗЗД петгодишна давност относно него. По делото не се твърди настъпването на някое от обстоятелствата по чл.115 и чл.116Чл. 116. ⚖️ Практика (8) Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно решение разрешение не представлява такова обстоятелство наказателният процес по НОХД № 167/2010г., завършил с влязла в сила на 23.ІХ.2010г. осъдителна присъда за извършеното от ответника престъпление. Като е приел при това положение, че е неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането за обезщетение по давност поради предявяването на иска след изтичането на давностния срок /исковата молба е депозирана в съда на 08.ІV.2015г./, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, произнасяйки се по този начин в противоречие със задължителната практика на ВКС. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 и ал.3Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част, вкл. за присъдените в тежест на касатора разноски, и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от извършеното по отношение на нея престъпно деяние от ответника, за което е постановена влязла в сила осъдителна присъда, е неоснователен поради заявяването на претенцията пред съда след погасяването на вземането по давност. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 2483.75лв. разноски, направени от него за производството пред всички инстанции.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, втори въззивен състав, № 641/23.ХІІ.2015г. по гр.д № 865/2015г. в осъдителните му относно Л. Н. Б. части и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. Р. от [населено място] срещу Л. Н. Б. от [населено място], [община], иск за присъждане на 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие извършеното по отношение на нея на 17.Х.2009г. престъпление по чл.150 ал.1Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2026 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.; изм., бр. 27 от 2026 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 16-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 27 от 2026 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който извърши деянието по ал. 1 по отношение на непълнолетно лице навършило 16 години, което се занимава с проституция (3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, когато деянието е извършено: 1. от две или повече лица; 2. по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното; 3. повторно. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато: 1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица; 2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; 3. деянието представлява опасен рецидив; 4. от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай. НК, ведно със законната лихва, считано от 17.Х.2009г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. Г. Р. от [населено място] да заплати на Л. Н. Б. от [населено място], [община], 2483.75лв. разноски.
Решението е окончателно.

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1359 по описа за 2016г. и приема следното: