Решение № ../21.07.2015 ГД №58376/2014 СРС

РЕШЕНИЕ № ../21.07.2015 ГД №58376/2014 СРС

Гражданско дело № 58376/2014 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Ищец: Предявен е иск от П. А. М., ЕГН XXXX, М. И. К., ЕГН XXXX в лично качество и като родители и законни представители на П. М. К., ЕГН XXXX, всички с адрес: град С., жк „М. 2", бл.231, вх.5, ап.26 чрез адв. П. М. и адв. Н. М. - Адвокатско дружество „М. и партньори" със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. С. 1000, бул. „Ц. О." №8, ет.3 срещу „Първа САГБАЛ СВЕТА София" ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." №2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К., за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: на ищцата П. А. М. сумата от 1250.77 (хиляда двеста и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляващо стойността на проведеното в МБАЛ "Т. Б. С." АД лечение - преглед, болничен престой и разходи за лекарства, през периода 24 - 31.03.2014г., както и заплатените на ответното дружество суми за лечение, което впоследствие се е оказало неправилно, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, като частичен иск от иск за 20 000 (двадесет хиляди) лева, за претърпените от П. М. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства по време на лечението в „П. САГБАЛ Света С." и последвалата спешна оперативна намеса в МБАЛ "Т. Б. С." АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането, на ищеца М. И. К.: сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, предявен като частичен иск от иск за 10 000 (десет хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и неудобства, претърпени от М. К. - партньор и баща на сина на П. М., ведно със законната лихва от датата на увреждането, на ищеца П. М. К. - сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, предявен като частичен иск от иск за 5000 (пет хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и неудобства, претърпени от малолетния П. К. - син на ищците П. М. и М. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2014 г. ищцата П. М. е приета в П. САГБАЛ Света С." ЕАД с приемна диагноза „тубарна бременност" на базата на направени хормонални тестове за бременност на хормон beta-HCG, като след приемането й - на 26.02.2014 г. и на 04.03.2014 г. на пациентката са направени в ответното лечебно заведение още два хормонални теста, които показват още по-високи стойности на beta-HCG хормон, като същевременно, при проведен ехографски преглед, отново не е визуализирана бременност в матката, а е забелязана ембрионална формация в дясната маточна тръба. Сочи се, че на 04.03.2014 г. е извършен ехографски преглед, след който на ищцата П. М. е назначена операция за следващия ден - 05.03.2014 г., като лекар от персонала е обяснил на ищцата, че се налага да бъде извършена операция, която се състои в премахване изцяло на дясната маточна тръба, в която се развива бременността и това е единствената алтернатива предвид състоянието й. Според ищците, не са предложени други алтернативи, не са разяснени нито в устна, нито в писмена форма възможните рискове и последици от операцията, не е предложена възможност за избор на екип, като до операцията ишцата П. М. не е знаела кой ще бъде операторът, нито е комуникирала с него. Твърди се, че с това е нарушен чл.88 ал.1 т.2Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето . Поддържа се, че съгласно добрата медицинска практика и действащите медицински стандарти, извънматочната бременност може да се прекъсне и по други начини, без да се налага отстраняването на маточна тръба, с оглед на съвременните постижения в областта на медицината, но такова лечение не е предложено на П. М. Съобщава се, че операцията е извършена на 05.03.2014г. от д-р К. Н. и д-р А. Б., лекари в ответното лечебно заведение, като се отбелязва, че съществува разминаване между това какви дейности са извършили посочените лекари в Протокола за оперативна лапароскопия от 05.03.2014 г. и издадена епикризата от 14.03.2014г. Твърди се, че е допусната грешка и в оперативния протокол - посочено е, че увредената тръба е лявата, а в действителност частично е отстранена дясната маточна тръба, където се е развивала и извънматочната бременност. Сочи се, че в резултат на операцията, маточната тръба с ембриона е отстранена по оперативен път заедно с част от срасналия към нея яйчник и материалът е изпратен за хистологичен анализ на 06.03.2014 г., като П. М. е изписана от болницата два дни след операцията - на 07.03.2014 г., без да бъдат направени каквито и да било следоперативни изследвания и без да са й обяснени възможните нежелателни последици от операцията, нито пък е била насочена за контролен преглед след това. В исковата молба се излагат данни, че П. М. получава следоперативната епикриза на 17.03.2014 г., като в нея е отразен резултатът от хистологично изследване и са посочени две дати за контролен преглед, както следва: 14.03.2014 г. - 09:00 часа и 24.03.2014г.09:00 часа. Поддържа се, че контролни прегледи не са били извършени въпреки че ищцата е направила всичко необходимо и се е явила лично в ответното лечебно заведение. Според изложеното на 25.03.2014 г. П. М. е получила силни болки в областта на корема и стомаха, като състоянието й се е влошило - болките се усилили, започнало да й се вие свят, прималявало й и на моменти губила съзнание. С оглед на това същата е спешно хоспитализирана в най-близката болница - МБАЛ "Т. Б. С." АД и й е насрочена операция по спешност. В исковата молба се аргументира, че последващата операция в болница Токуда се е наложила поради това, че с операцията при ответника не е постигната целта на интервенцията. Твърди се, че след операцията, на П. М. ежедневно са й правени хормонални изследвания на бета - HCG хормон, чиито стойности прогресивно намалявали, като според ищците бременността е прекратена именно след оперативната намеса, извършена в МБАЛ "Т. Б. С." АД. Излагат се данни, че П. М. е изписана от МБАЛ "Т. Б. С." АД на 31.03.2014 г. с окончателна диагноза, както следва: „Ш. след извънматочна бременност" и резултат от хистологичен анализ - „тубарна бременност", което е видно от Епикриза на Отделение по обща и онкологична гинекология и тазова хирургия, ИЗ № 9391 по клинична пътека № 154. Поддържа се, че в резултат на усложненото състояние вследствие на неправилно проведеното лечение и оказана медицинска помощ в ответното лечебно заведение, П. М. е била поставена в състояние с непосредствена опасност за здравето и живота й, което е създало изключително безпокойство за нея и близките й, шок и огромен стрес, който не е отшумял и досега. Сочи се, че П. М. е понесла множество неблагоприятни последици от наличието на последвалия възпалителен процес, свързан с продължаващото развитие на бременността в нейния организъм, изразяващ се в болки, страдания, продължителен втори болничен престой, наложен само и единствено от допуснатите грешки при лечението на доверителката ни при ответника. Този стрес и безпокойство е обхванал, както нея. така и близките й, родителите й, мъжа с когото живее на съпружески начала и детето й. Аргументира се, че вследствие на поведението на лекуващия екип, респективно на ответното лечебно заведение ищците са претърпели вреди под формата на болки и страдания, страх за живота и здравето на П. М. и за бъдещето на семейството й, както и на възможността да има отново деца, което е предизвикало страх и безпокойство и за малолетния й син и мъжа, с когото живее. Иска се при съобразяване на размера на полагащото се обезщетение съдът да вземе предвид и неизбежното страдание, което ищцата е изпитвала, съзнавайки тревогите, грижите, притесненията и трудностите, които нейното състояние, предизвикано от последвалия неизбежен възпалителен процес, е наложило, както на самата пациентка, така и на най-близките й хора - партньор - М. И. К., и син - П. М. К. Иска се съдът да прецени и болките и страданията, които пациентката е претърпяла по време на оперативната намеса, осъществена в МБАЛ "Т. Б. С." АД. По отношение на претендираните имуществени вреди се твърди, че хоспитализирането по спешност довело до допълнителни разходи на пари и време, транспорт, емоционално напрежение и стрес. Според ищцата П. М., тя е била лишена и от възможността да полага труд и да упражнява професията си за периода от 25.03.2014 г. до 24.06.2014 г. включително. Пртенцията на лицето, с което ишцата съжителства М. К., се обосновава със заплахата от загуба на най-близкия му човек, това, че е станал съпричастен на болките и страданията на партньорката си и майка на детето му, това, че е видял партньорката си в безпомощно състояние, преживяваща непоносими страдания, е довел ищеца до състояние на силен психически стрес, вследствие на което се е влошило както психическото, така и физическото му състояние. Подчертава се значението на факта, че вредоносните действия на лекарите от ответното лечебно заведение са поставили под сериозен риск възможността двамата ищци да имат отново общи деца. Твърди се, че М. К. е следвало да успокоява малолетния си син, който е започнал да плаче ежедневно, да не може да спи и да усеща интуитивно поради свързаността с майка си нейната липса, както и поради невъзможността да бъде с майка си в продължение на месец, което неизбежно е довело до допълнително психическо натоварване и за двамата. По отношение на претърпените от П. К. неимуществени вреди се сочи, че вследствие на хоспитализирането на П. М. в „МБАЛ Токуда С." АД, той внезапно е прекъснал контакта с майка си и е бил лишен от майчина грижа за период от над един месец, което му е въздействало стресиращо и потискащо. Според ищците това е довело до всекидневен плач на детето и настояване да я види и да знае какво се случва с нея, станало е неспокойно, нарушен е бил сънят му от страха за майка му, от притесненията на баща му, което е създало сериозен стрес за самото дете.

Ответник: В срока за отговор ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявените искове. Ответникът твърди, че П. М. е била диагностицирана с ектопична (извънматочна) тубарна бременност, като изрично описва това състояние. Сочи, че най-честият начин за прекъсване на ектопичната бременност е оперативното лечение, като теоретично е възможно бременността да бъде прекъсната и чрез медикаментозни методи, чието приложение обаче крие редица рискове за здравето на майката и не е препоръчително в голям брой от случаите. Поддържа се, че при постъпването й в болницата П. М. е подписала приложение № 4 към Клинична пътека № 147 - Информация за пациента, в което е посоченоу че „ектопичната бременност е състояние, при което е настъпила бременност извън матката. Тя трябва да бъде лекувана оперативно, като се прави органосъхраняваща операция с цел да се запази фертилността на жената. " Според ответника, Терапевтичната процедура по цялостното премахване на маточната тръба на 05.03.2014 г., е осъществена изцяло според приложимите медицински стандарти и добри медицински практики. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че в следоперативния период не са й били направени никакви изследвания, като се позовава на представените от ищцата история на заболяването № 1630, в която са отбелязани всички проведени диагностични и терапевтични процедури и изследвания, реанимационния лист, в който е описано проследяването на състоянието на пациента в часовете непосредствено след операцията, следено чрез измерване показателите за телесна температура, пулс, кръвно налягане и диуреза. Отбелязва се и лист 23 от история на заболяването, където са попълнени данните от направения на 06.03.2014 г. преглед на П. М., установяващ наличието на нормална телесна температура, нормално състояние на корема и раздвижване. Твърди се, че след превеждане на ищцата в гинекологичното отделение на болницата на 07.03.2014 г. отново й е направен преглед, при който е установено че пациентът няма оплаквания, че коремът и оперативната й рана са спокойни, поради което ищцата е изписана от лечебното заведение. Ответникът се позовава и на направеното изследване на пълна кръвна картина на 07.03.2014 г., както и на твърденията на самата ищца в исковата молба, че й е направено хистологично изследване на отстранената при операцията тъкан, в съответствие с т.5.8 от група 4 от глава XIV на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", приет с Наредба № 32 от 30.12.2008 г., Обн. - ДВ, бр.6 от 23.01.2009 г.. Именно с това ответникът обяснява обстоятелството, че епикризата е издадена и предадена на пациента няколко дни след изписването - за да намери отражение резултатът от задължителното хистологично изследване. Поддържа се, че датите на контролните прегледи не са задължителни, като няма никаква пречка същите да бъдат променени с по-предпочитано от пациента време. В тази връзка се сочи, че в клинична пътека № 147 е посочено, че в цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата. Според ответника П. М. не се е явила за провеждане на контролен преглед - нито на посочените в епикризата дати, нито на която и да е друга дата след изписването й от болницата. Ответникът аргументира становище, че явяването на пациента на преглед на 14 или на 24 март, или на която и да е дата след изписването, би предотвратило настъпването на усложненията, преодолени в болница Токуда, като усложненията се дължат на обстоятелството, че П. М. е развила т. нар. персистираща ектопична бременност - тоест въпреки извършената на 05.03.2014 г. операция ембрионът не е бил отстранен. Този резултат ответникът твърди, че макар и рядко срещан, е напълно възможен, като същият е непредвидим и непредотвратим, дори и при полагане на всички дължими грижи от страна на медицинския персонал. Ответникът поддържа, че епикризата, издадена от болница Токуда, съдържа неточност относно отстранените при операцията от 25.03.2014 г. тъкани, тъй като не е възможно да е отстранен фрагмент от маточната тръба, както е посочено в документа, тъй като тръбата е била цялостно отстранена по време на операцията в ответната болница. Според ответника в Токуда следва да е бил отстранен единствено яйчникът на П. М., в който според епикризата от това болнично заведение е бил налице кръвоизлив. Ответникът сочи, че така развилият се в яйчника кръвоизлив свидетелства, че ембрионът се е намирал в яйчника към самия момент на първата операция, което наред с описаните в оперативния протокол сраствания около яйчника на ищцата, допълнително са препятствали идентифицирането на пределно малката по размер оплодена яйцеклетка при извършване на първата операция и поради това и ембронът е продължил да се развива до отстраняването му в болница Токуда на 25.03.2014 г. Анализрайки действията на служителите си, ответникът твърди, че те не са осъществили противоправно поведение спрямо ищцата, не е налице нарушение на нито един нормативен акт, което да е довело до претърпените от П. М. и близките й вреди. По отношение на претендираните имуществени вреди от ищцата, се излагат данни, че проведеното на ищцата лечение е било безплатно в съответствие с изискванията на клинична пътека № 147, като ищцата е подписала и декларация за информирано съгласие, с която се е съгласила, че самата тя ще поеме разходите единствено за скъпоструващите медицински изделия в размер на 150 лв. Останалата част от разходите според ответника, се покрива от НЗОК. Разходите за операцията в Токуда ответникът оспорва, като твърди, че същите не подлежат на възстановяване от ответника, тъй като клиничната пътека, по която П. М. е била приета в П. АГ - № 147, включва в себе си и извършване на операцията, осъществено в Токуда, а именно тази с код № 65.49 - „друга едностранна салпингооофоектомия''. Според ответника обстоятелството, че пациентът е преценил, че следва да заплати за безплатното по закон лечение, не е обусловено от поведението на доверителя ни, поради което той не следва да отговаря за направените разходи. Ответникът иска съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения. И от двете страни са потъпили писмени бележки.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата П. М. е постъпила за лечение в ответната болница на 26.02.2014 г. Не е спорно, че на същата е извършена хирургична интервенция, като лечението е водено от д-р А. Б. и д-р К. Н., служители на ответника, които имат придобита специалност по акушерство и гинекология. Видно от приетата като писмено доказателство епикриза, ищцата М. е изписана от І САГБАЛ „Света С.“ на 07.03.2014 г. с диагноза „Ендометриоза на маточната тръба“. От представената медицинска документация от Токуда Болница С. се установява, че ищцата М. е приета в това лечебно заведение на 25.03.2014 г. с окончателна диагноза „Ш. след извънматочна бременност“, „Тумбарна бременност“. По делото на л.30-34 са представени платежни документи за извършени разходи по лечението на ищцата за престоя и след изписването й от І САГБАЛ „Света С.“.

От заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че с извършената при ответника операция на ищцата не е отстранена изцяло маточната й тръба, респ. не е прекъсната извънматочната бременност. Това според вещото лице е довело до риск за здравето на М. В устния си доклад по експертизата в съдебно заседание, вещото лице подробно обяснява възможните причини за неуспешната операция, както и индикациите за това, съдържащи се в резултатите от лабораторните изследвания. Според експерта, получените резултати от хистологичното изследване не потвърждават резултата от хирургичната интервенция, а именно тотална лапароскопска салпингектомия, което му дава основание да заключи, че е налице разминаване в обема на операцията и хистологичния резултат, който не потвърждава очакваната диагноза. Самото лечение на ищцата, предприето от лекарите от ответната болница, вещото лице определя като правилно. Той обаче свързва по несъмнен начин неуспешната операция с настъпилите впоследствие усложнения при ищцата, като сочи, че при извършен контролен преглед преди 25.03.2014 г. е могло същите да бъдат избегнати. Вещото лице в съдебно заседание конкретизира, че в случаи като този на ищцата епикризата би следвало да бъде връчвана от лекуващия лекар или от лекар от отделението, като отбелязва, че не знае дали това е заложено в стандартите за добра мадицинска практика, но хирурзите го правят. Експерта посочва изрично и че ищцата правилно е прита в болница Токуда по клинична пътека № 154.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. К. К., Д. Н. Диковска, М. В. П., Г. Х. В. и М. С. Б. Свидетелите, водени от ищците – Е. К., Д. Диковска и М. П. дават свидетелски показания относно претърпените от ищците неимуществени вреди, като св.Д. Диковска съобщава на съда и факти около получаването на епикризата от П. М. от ответната болница. Св.Е. К., която е майка на ищеца М. К. твърди, че след процесния случай синът й се е променил много, затворил се е в себе си, не се е усмихвал, забравял е, намерила е в джоба му успокоителни. По отношение на П. К., свидетелката съобщава, че детето е било отделено от майка си в продължение на 1 месец и са му казали, че тя е командировка. Според Е. К., П. е питал дали майка му го е изоставила, плакал е всяка вечер, а на 2-рата седмица е започнал да се напикава през нощта. Св.Д. Диковска в показанията си съобщава на съда, че след процесния случай П. и М. не правят планове за друго бебе, тъй като смятат, че усложненията могат да се повторят и П. да остане сирак. Според св.Диковска П. М. е започнала да прави депресивни кризи с треперене и задух, както и да изпитва страх при вида на болници. Св.Дисковска твърди, че семейството се е отдалечило от всички след случая. По отношение на фактите около получаването на епикризата от ответната болница, Диковска излага, че е отишла заедно с ищцата до болницата, изчаквайки я отвън. От ищцата е разбрала, че си е получила епекризата и е потърсила лекаря, но са й казали, че това не е болница А., да си намери начин да се свърже с него. Св.М. П. разказва за обстоятелствата около състоянието на ищцата при първата и втората й операция. Твърди, че след първата операция семейството е било във видимо добро състояние, приели са нормално отстраняването на плода и органа на ищцата, но след втората операция животът им се е променил – спрели са плановете си за бъдещето, П. М. е загубила работоспособността си, а П. е бил отделен от майка си около месец. От разпита на водената от ответника свидетелка Г. В., която работи като секретар при ответника, се установява, че в І САГБАЛ „Света С.“ след изписването на пациентите се прави оперативен протокол и се чакат резултатите от хистологията, което отнема 5-10 дни, след което се изготвят епикризите. Според свидетелката различна е практиката по предаването на епикризите на пациентите, но в повечето случай това се прави от лекуващия лекар. Св.В. твърди, че лицата от канцеларията на болницата са без медицинско образование и при въпроси от страна на пациентите, те ги насочват към лекуващия или друг лекар. Св.М. Б. работи като главна акушерка в ответната болница и описва реда за провеждане на контролни прегледи след изписване на пациентите. Та съобщава, че тези прегледи се провеждат в поликлиничната част на болницата, в кабинет, който обслужва отделно 1-ва гинекология. Според Б., пациента решава кога да си проведе прегледа, не е необходимо предварително записване, а самият преглед може да бъде извършен от дежурния лекар в този кабинет или ако пациента държи – от лекуващия лекар, но тогава следва да се съобрази неговото време /ако напр. е в операция/.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявените по делото искове са с правно основание чл.49 вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. За да бъде уважен иск за обезщетение за непозволено увреждане, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди и причинно-следствена връзка между тях. В случая с оглед твърденията на ищеца, че вредата е причинена от изпълнител на възложена от ответника работа, следва да се установи и качеството работник, служител, респ. изпълнител на прекия причинител на вредата, както и възлагането на работата от страна на ответника. По арг. на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

По исковете на П. М., съдът намира следното: По делото не е спорно, че лекарите, лекували и оперирали ищцата – д-р А. Б. и д-р К. Н. са служители на ответната болница и същите имат призната специалност по акушерство и гинекология. От изслушаното по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза се установява, че диагнозата, с която е приета ищцата в ответната болница, и назначеното й в резултат на нея лечение са правилни, но извършената операция е неуспешна, не е отстранен плода. В съдебно заседание вещото лице обяснява пространно поради какви причини операцията може да не е успешна /неработеща биполярна пинсета, лош микроклимат в операционната, погрешно локализиране на бременността, сраствания в маточната тръба и т.н./, които съдът не обсъжда доколкото няма данни която и да е от тези причини да се дължи на поведението на ищцата. В случая от значение е, че операцията не е извършена точно и прецизно, за което експерта е категоричен. За да бъде ангажирана отговорността на ответника обаче следва да бъде установена и причинно-следствена връзка между това действие на служителите на ответника и претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Отново от заключението по допуснатата експертиза се установява, че резултатите от извършеното хистологично изследване не потвърждават резултата от хирургичната интервенция, а именно тотална лапароскопска салпингектомия, което дава основание на вещото лице да заключи, че е налице разминаване в обема на операцията и хистологичния резултат, който не потвърждава очакваната диагноза. В този смисъл експерта разяснява практиката на хирурзите да търсят контакт с пациентите си и епикризата да се връчва от лекар, който да запознае пациента с резултатите. От събраните по делото доказателства няма данни това да е направено. Не се установи по делото епикризата да е връчена на ищцата от лекар /лекуващ, дежурен или друг от отделението/, който да й е обяснил какво означава резултата от хистологичното изследване, каква може да е причината за тези стойности /вкл. и неуспешна операция/ и какви рискове крие това за здравето й. Не се събраха доказателства и за това ищцата да е насочена към дежурния кабинет за извършване на контролен преглед от секретаря на отделението, връчил й епикризата, с оглед установеното от разпита на св.Б., че тези прегледи не са със записване и могат да бъдат извършени по време, удобно на пациента. В същото време вещото лице свързва по безспорен начин неуспешната операция с настъпилите усложнения при ищцата. Действително експертът е посочил, че при извършен контролен преглед преди 25.03.2014 г. е могло същите да бъдат избегнати, но тук следва да се има предвид, че както се посочи и по-горе ищцата не е била информирана относно утвърдения в І САГБАЛ „Света С.“ ред за провеждане на контролните прегледи от една страна. От друга страна на нея не са й били известни и възможните рискове за здравето й предвид получените резултати от хистологичното изследване и не е имала представа за необходимостта от бърза и своевременна медицинска помощ, вкл. и при нужда оказана в друго лечебно заведение. Съгласно разпоредбите на чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Текстът на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл.81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени с Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В чл.24 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, е регламентирана организацията на дейностите при изписване на пациент от заведение за болнична помощ. Ал.1 на чл.24 от цитираната наредба е предвижда, че екпикризата се издава на болния при изписването му, а ал.3 постановява, че при необходимост от активно наблюдение или продължаване на лечението в амбулаторни условия, това следва изрично да се запише в екпикризата. В този смисъл съдът намира, че І САГБАЛ „Света С.“ е допуснала пропуск при лечението на ищцата, като след неуспеха на извършената от нейните служители операция, не е взела всички необходими мерки да не настъпят усложненията, довели до застрашаване живота на ищцата, като я поставят под наблюдение след изписването. Съдът не възприема поддържаната от ответника теза, установена от разпита на св.Г. В., че епикризите се изготвят след излизане на резултатите, което отнема около 5-10 дни, доколкото от една страна това противоречи на посочената вече разпоредба, а от друга страна значително ограничава правото на пациента да проведе адекватно лечение при липсата на данни за здравословното му състояние и извършените при лечението му интервенции. Неспазването на срока за издаване на епикризата е предпоставка и за възникване на ситуации като настоящата, в която първия ден от двата възможни такива за явяване на пациента за контролен преглед, съвпада с момента на издаване на епикризата. С оглед на така изложеното, както и на установеното вече от заключението по съдебно-медицинската експертиза за наличието на причинно-следствена връзка между неуспешната операция на ищцата и настъпилите за нея усложнения за здравето й, съдът приема, че е налице и противоправно поведение като елемент от фактическия състав на деликта.

По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се отбележи, че от разпитаните по делото свидетели Д. Диковска и М. П., се установи емоционално състояние на П. М. след процесния случай, а именно, че тя е започнала да прави депресивни кризи с треперене и задух, да изпитва страх при вида на болници, както и че се е отдалечила от всички, станала е и неработоспособна. По делото не се събраха конкретни доказателства за претърпените от ищцата болки и неудобства, но съдът приема, че те са в рамките на обичайните, които предизвиква установеното по делото увреждане. При определяне на размера на обезщетението, съдът следва да се ръководи от критерия "справедливост“, който обаче не е абстрактен, а включва комплексна оценка на установените по делото факти, свързани с характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 г.). В случая се касае за поведение на служители на ответника, довело до изпадане на ищцата в състояние на опасност за нейното здраве и живот, без данни за трайни увреждания /вещото лице сочи единствено, че рисковете за намаляване на детеродната способност при ищцата са по-големи при наложилата се повторна операция, а не че такава е настъпила/, със срок за възстановяване общо 17 дни стационарно, предизвикало промяна в емоционалното й състояние в посочения по-горе смисъл. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че действително претърпените от ищцата неимуществени вреди от установеното по делото противоправно поведение от служители на ответника, са в размер на 10 000.00 лв. Предвид това и обстоятелството, че предявеният иск е частичен до размера на 1 250.00 лв., съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло. Върху така посочена сума следва да се присъди и обезщетение за забава от деня на увреждането – 05.03.2014 г. /дата на извършване на операцията/, до окончателното плащане на дължимото. По отношение иска за присъждане на претърпените от ищцата имуществени вреди следва да се посочи, че от приложените на л.30-34 от делото платежни документи се установява, че ищцата е заплатила 1 263.17 лв., от които 196.40 лв. към ответника във връзка с процесното лечение, 1 043.00 лв. за лечение в болница Токуда, 11.77 лв. за лекарства по предписание на лекар от болница Токуда и 12.00 лв. за паркинг отново в болница Токуда. От така представените документи за извършени разходи съдът намира, че на обезщетяване подлежат разходите за лечение в болница Токуда от 1 043.00 лв. и за закупуване на предписаните от тази болница лекарства в размер на 11.77 лв. Неоснователни са възраженията на ответника, че клиничната пътека, по която е приета ищцата се заплаща от здравната каса, тъй като лечението по този ред е само една възможност на пациента, която той не може да се очаква да избере при вече претърпяното неуспешно лечение. Сумата от 196.40 лв., заплатена към ответната болница не следва да бъде присъждана, тъй като от една страна този разход не е резултат от обсъденото по-горе противоправно поведение на служителите на ответника, а от друга страна е направен за операция, която действително е неуспешна, но от заключението по съдебно-медицинската експертиза не се установи това да е резултат от действия на лекарите в нарушение на медицинските стандарти. Разходите за паркинг също не следва да бъдат присъждани, тъй като от една страна няма данни те да са извършени от ищцата, а от друга страна не може да се ангажира отговорността на ответника за разноски, които не са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, а са направени единствено с цел комфортното придвижване до болницата.

По отношение исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от М. К. и П. К., съдът намира следното: Както се посочи и по-горе, за да бъде уважен иск за обезщетение за непозволено увреждане, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди и причинно-следствена връзка между тях. В направеното по-горе изложение на фактите по делото се изясни същността и вида на противоправното поведение на служителите на ответната болница. От събраните гласни доказателства се установиха и претърпените от ищците М. К. и П. К. неимуществени вреди, които настоящия състав намира, че не се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение. Възникналите за М. и П. Костадинови вреди са свързани с начина, по който те са възприели болките, страданията и неудобствата, търпяни от П. М., но самите те не са засегнати от действията на служителите на І САГБАЛ „Света С.“. В същото време в съдебната практика е изяснен по безспорен начин въпросът относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за вреди от деликт, като само при смърт на увреденото лице, активна материална легитимация имат определения с ППВС 5/1969 г. и ППВС 2/1984 г. кръг от лица. В този смисъл и доколкото допустимостта на иска се определя от твърденията в исковата молба, съдът намира предявените от М. К. и П. К., последния чрез законните му представители, искове за допустими, но по същество за неоснователни. С оглед изхода на делото, всяка от страните има право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. От представените по делото платежни документи се установяват извършени от ищците разноски, както следва: 200.03 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за депозит за възнаграждение на вещото лице и 2400.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Ответникът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер на 200.00 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 2 628.00 лв. Вписаните в списъка на ответника 180.00 лв. за явяване в трето съдебно заседание няма данни да се платени, поради което съдът не ги присъжда. При така направените от страните плащания и като взе предвид изхода на делото, съдът намира, че на ищцата П. М. следва да бъде присъдена сумата от 1 336.57 лв., а на ответника, както следва: сумата от 110.06 лв., дължима от ищцата П. М. съобразно отхвърлената част на предявените от нея искове, сумата от 701.89 лв., дължима от ищеца М. К. за отхвърления му иск и сумата от 701.89 лв., дължима солидарно от ищците П. М. и М. К. за отхвърления иск на сина им П. К. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при определяне разноските за ищците, съдът съобрази, че са предявени 4 иска, от които 2 само от ищцата П. М., както и че разноските по иска за обезщетение на П. К. се дължат солидарно от двамата му родители – ищците П. М. и М. К.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К. да заплати на П. А. М., ЕГН XXXX, с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26 сумата от 1250.00 лв., представляваща частичен иск от иск за 20 000.00 лв., за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства по време на лечението в „П. САГБАЛ Света С." и последвалата оперативна намеса в МБАЛ "Т. Б. С." АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането -05.03.2014 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К. да заплати на П. А. М., ЕГН XXXX, с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26 сумата от 1 054.77 лв., представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди за лечение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.10.2014 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. К., ЕГН XXXX, с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26, за осъждане на ответника „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К., да заплати на ищца сумата от 1 250.00 лв., представляваща частичен иск от иск за 10 000.00 лв., за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ иска на П. А. М. и М. И. К., с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26, за осъждане на ответника „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К., да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от сина им на П. М. К., ЕГН XXXX, в размер на 1 250.00 лв., представляващи частичен иск от иск за 5 000.00 лв.

ОСЪЖДА „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К. да заплати на П. А. М., ЕГН XXXX, с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26 сумата от 1 336.57 лв., представляваща направени от последната разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН XXXX, с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26 да заплати на „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К. сумата от 110.06 лв., представляваща направени от ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН XXXX, с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26 да заплати на „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К. сумата от 701.89 лв., представляваща направени от ответника разноски по отхвърления му иск.

ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН XXXX и М. И. К., ЕГН XXXX, и двамата с адрес гр.С., ж.к.М. 2, бл.231 вх.5 ап.26, да заплатят солидарно на „П. САГБАЛ СВЕТА С." ЕАД, ЕИК: 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1330, район Красна поляна, ул. „М. Т." № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. А. К. сумата от 701.89 лв., представляваща направени от ответника разноски по отхвърления иск, предявен за обезщетение на сина им П. М. К. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

С. районен съд 128 състав На трети юли Година 2015 В открито съдебно заседание в следния състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: София Икономова секретар: Людмила Краликова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 58376 по описа за 2014 год.