Решение № 5761 по г.д. № 2097/2025 г. на ВКС

Производството е по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1257 от 20.01.2025г., подадена от „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Ш.“ ЕАД, чрез процесуалните представители адвокат В. К. от АК – София и адвокат М. Ш. от АК-П., срещу решение № 1252 от 03.12.2024г. по в.гр.д. № 1214/2024г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е частично отменено и частично потвърдено първоинстанционното решение № 1264/05.03.2024г., поправено с решение от 15.04.2024г., постановени по гр.д.№ 1164/2023г. на Софийския градски съд, са уважени предявените от З. С. Ш. и И. А. Ш. срещу касатора осъдителни искове с правна квалификация чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за осъждането на ответника да им заплати сумите до размер от 60 000 лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания, в пряка причинна връзка от размяната на дъщеря им Е. И. Ш., ЕГН [ЕГН], от служител на ответната болница по време на престоя й в болничното заведение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.12.2022г. до окончателното изплащане на главниците и са присъдени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] като трето лице-помагач на страната на касатора.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, по въпросите:
1.Пряко или косвено увредени лица (трети лица) са родителите на дете, което е пострадало от деликт, ако детето е живо? Имат ли право на обезщетение за неимуществени вреди родителите, ако по делото се установи, че макар те да не са пряко увредени от деликта, са претърпели косвени (рикошетни) вреди;
2.Налице ли е съпричиняване, ако увреденото лице с поведението си е способствало за увеличаването на размера на вредите, респ. когато с определени действия е могло да ограничи размера на вредите, но не е предприело същите; Деянието на увреденото лице трябва ли винаги да е противоправно, за да е налице принос на увредения за настъпването на вредите, респективно увеличаване на размера им или това е възможно и при неполагането на дължимата грижа;
3.Дължи ли съдът произнасяне по направено възражение по чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД като даде отговор съобразно разграничението направено в Тълкувателно решение №1/2014г. по т. д. №1/2014г. на ОСТК ВКС в смисъл (1) кога пострадалият е допринесъл за самото увреждане и (2) кога е допринесъл за настъпването на вредите спрямо него;
4.Съобразен ли е въззивния акт с т. II от ПВС № 4/1968г. по въпроса за преценката на всички относими обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай;
5.Въззивният съд следва ли да мотивира решението си и да изложи съображения при увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД с 50%, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и ГПК ответниците по касационна жалба З. С. Ш. и И. А. Ш., чрез процесуалните представители адвокат С. С. и адвокат С. К. от САС, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, предявени от З. С. Ш. и И. А. Ш. срещу „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Ш.“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумите от по 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от неимуществени вреди, вследствие противоправното бездействие при изпълнение на възложена работа на наетите като изпълнителни медицинска лица на 13.09.2022г., изразяващи се в болки и страдания, в пряка причинна връзка от размяната на дъщеря им Е. И. Ш., от служител на ответната болница по време на престоя й в болничното заведение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.12.2022г. до окончателното изплащане на главниците.
Съдът е установил от фактическа страна, че З. Ш. и И. Ш. са съпрузи. На 22 януари 2022г. е потвърдена втора бременност при ищцата след извършен преглед от д-р И. В. в М Ц „Поликлиника България“ ЕООД [населено място], от която се ражда и второто дете на ищците Е. И. Ш., на 13.09.2022г. На 08.09.2022г. ищцата Ш. е постъпила в ответното болнично заведение за раждане, като на 13.09.2022г. е било извършено спешно цезарово сечение в 07.30 часа, когато се е родило детето Е. И. Ш..
Констатирано е от събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля д-р И. В. В., че той е изродил детето на З. и го показал на майката голичко, след което го поставил на масата до себе си, за да прекъсне пъпната връв и да го предаде на педиатрите. Заявил е, че ищцата е била в съзнание, контактна, разговаряла с екипа, тъй като й е била поставена спинална упойка. Ищцата била видяла бебето, зарадвала се и се разплакала. Непосредствено след раждането на ръката на ищцата е била положена розова гривна с № КХУ 07540 от свидетелката Д.. Бебето е било предадено на свидетеля д-р З. М.-Г., която го е качила в родилна зала, където е било поето от свидетелката Ю. Д.-акушерка в родилна зала, в специален детски кът за бебета, родени след цезарово съчение, която е сложила гривната, обработила е пъпчето и го е измерила. Попитала е за час, имена на майката, сравнила данните заедно с д-р М., приготвила номер със сдвоени гривнички. В този детски кът бебето е престояло за наблюдение два часа, след което е преведено в отделението по неонатология. Създадена е История на бременността и раждането № 6302/2022 и № 2192 на 08.09.2022г. в 12.05 часа. В медицинската документация е отразено ръкописно Бебе № 07540, женско, доносено. Създаден е Лист на новороденото дете № 07540 с дадено име Е. И. Ш., в който е установено, че липсват дата, име и подпис за предал детето. Има изписани име на извършил връзване на пъпче и Креде-„Д.“ и приел детето „м.с.П.“.
Посочено е, че детето Е. И. Ш. е изписано на 16.09.2022г., 14 часа на възраст три дни, дехоспитализиран на 16.09.2022г., 15.44 часа. Старшата акушерка С. е предала детето и положила подпис, а за приел детето е положен подпис като на ръка е записано „жена“, което е отразено в констативния протокол за извършена проверка.
Посочено е, че от приетия по делото констативен протокол за извършена проверка № КП 7/04.01.2023г. на Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, е установено, че пациентката С. П. М. е постъпила по спешност, транспортирана от ЦСМП София, в ответното болнично заведение, на 13.09.2022г. в 06.57 ч., родилно отделение. Създадена е История на бременността и раждането № 6423/2022 и № 2240 на 13.09.2022г. в 06.57 часа, в която е отразено ръкописно Бебе № 07577, женско доносено. Създаден е и Лист на новороденото дете № 07577, родено на 13.09.2022г. в 07.18 часа, в който липсват дата, име и подпис за предал детето. Няма изписано име на извършил връзване на пъпче и Креде. Има име на приел детето „м.с.П.“. Детето е изписано на 16.09.2022г. в 14 часа на възраст три дни. Констатирано е, че предал детето е старша акушерка С., с положен подпис, а за приел детето с положен подпис и на ръка записано „жена“.
Установено е, че при изписване на новородените деца Е. И. Ш. и В. С. П., старшата акушерка не е сравнила номерата на майките и децата, доколкото такова сравнение не е посочено в медицинската документация.
Посочено е, че през м.декември 2022г. ищцата Ш. е установила разлика между номерата на нейната гривна, която била поставена на ръката й непосредствено след раждането № КХУ 07540 и гривната на детето № КСУ 07577, която е взела със себе си при изписването. В ищцата се породили съмнения, поради което и на 07.12.2022г. е провела телефонен разговор с д-р У., Началник на отделение Неонатология при ответната болница. След разговора посетили и неонатологичното отделение. По номера на гривната на детето, която ищцата посочила, д-р У. установила коя е другата родилка. Поканила и двете страни да бъде проведен генетичен тест за установяване на родителството. Ищците провели теста на 08.12.2022г., като ДНК материалът бил взет в отделението по неонатология. Резултатите от теста излезли на 16.12.2022г. и същите категорично установили, че двамата ищци не са биологични родители на детето, което отглеждали.
Посочено е, че спорът между двете семейства относно произхода на децата, е решен извънсъдебно, с подписано между тях споразумение на 13.01.2023г., когато е осъществена и фактическата размяна на децата, като ищците получават биологичната си дъщеря Е. И. Ш..
Посочено е, че от приетата пред първоинстанционния съд СПЕ е установено, че размяната на двете новородени бебета - Е. и В., се явява силен стресогенен фактор за З. и И. Ш.. Ищцата З. Ш. е преживяла силен стрес, тъга, безпокойство, страх, отчаяние, гняв. Бил нарушен съня й, отслабнала значително за кратък период от време, изгубила апетит, преживявала кризи, в които чувствала, че губи контрол върху емоциите си. И към момента ищцата продължавала да няма апетит, да има изразена депресивна симптоматика, продължавали кризи на неудържим плач, скръб по изгубеното бебе, вина спрямо собственото бебе, липса на сексуално желание. Изпитвала е и изпитва силно чувство на вина и неспособност да бъде достатъчно добра майка. Силно скърбяла за изгубеното бебе, с което е изградила силна емоционална връзка и привързаност. Станала по-затворена, по-подозрителна, по-песимистична. Спрямо първото й дете Р., ищцата трудно удържа емоционалното си състояние, като детето често е ставало свидетел на това, че майка му плаче.
Ищецът И. Ш. е преживял силен стрес, страх, гняв, отчаяние, тъга, безпокойство, чувство за безизходица и безпомощност. При него също са били налице соматични прояви - не можел да спи, получил обрив, отключили се здравословни проблеми. Продължавала да е налице посттравматична симптоматика, промяна в социалните отношения и личността му - станал по-затворен и резервиран, изгубил сексуално желание. Отношението на И. Ш. към първата му дъщеря Р. е белязано с чувство за вина.
Посочено е, че за установяване на търпените от ищците неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства. Свидетелката П. М. М. е заявила, че е първа братовчедка на ищеца И. Ш. и са в много близки отношения. Посочила, че за размяната между бебетата научила от самия ищец по телефона, след направения ДНК тест. От този момент започнал някакъв кошмар. Ищците били тотално стресирани, неадекватни. Ходили до омбудсмана, при министъра на вътрешните работи, звънели на социалните дори. З. непрекъснато плачела, защото осъзнала, че всъщност три месеца гледат чуждо бебе. Свидетелката установила, че З. се държала страхотно с В., продължавала да я кърми, изградила връзка с нея, както и че до момента се чуват с другата майка. Свидетелката посочила случай, в който на 19-ти или 20-ти декември по телевизията давали другата майка с бебето, което го давали от кръста надолу. З. изпаднала в истерия и един час не можела да бъде успокоена. И. само треперел и плачел и той. След като взели Е., З. я закърмила на четвъртия месец, защото преди това не била кърмена. Въпреки, че е минало време, ищците не били същите хора били затворени, притеснени. С И. не можело да се води нормален разговор, изнервен бил. З. плачела много, разстройвала се когато се сетела за размяната. Гледала да не плаче пред другото си дете Р., но не винаги успявала.
Свидетеля Б. З. П. заявил, че познава З. от 13-15 години, а с И. Ш. са познавал откакто се помнел, от дете. Заедно отраснали. Кум бил на двамата ищци. Видял ги за първи път след случилото се, на Нова година, когато нещата били малко поутихнали. Ищците били съкрушени, плачели, треперели. И двамата не били добре психически. Отношението им към В. не се било променило дори и след като разбрали за размяната, продължавали да се грижат за нея като за свое дете. След като си взели биологичното дете, хем се зарадвали, хем изпитвали болка, че си дават другото дете. З. била много емоционален човек.
Свидетелят Г. И. Й. посочил, че били много близки приятели със семейство Ш.. За случилото се разбрал около 22 декември, когато няколко семейства, включително и това на ищците се разбрали да пътуват и да празнуват заедно новогодишните празници, но цялата организация пропаднала поради случилото се с ищците. Свидетелят заявил, че често виждал и гушкал преди размяната другото детенце. След размяната ищците много се отчуждили от приятелите си, все по-рядко започнали да се виждат, криели се от медиите. Посочил, че видял ищците един-два дни преди да стане размяната и всяко от децата да иде при биологичните си родители. В И. видял друг човек, бил получил на нервна почва голяма екзема - ужасни червени точки. Ищецът от жизнерадостен млад човек станал по-мрачен, по-сърдит. Първият път, когато видял ищците вече с биологичното им дете ги заварил в състояние на страх, несигурност.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищците, произтекли от извършено нарушение от служители на ответника, а именно: старшата акушерка на Неонатологията, началникът на неонаталогичното отделение и дежурният лекар, който е изписал бебетата, на медицински стандарт „Неонатология“, утвърден с Наредба № 13 от 23.07.2014г., издадена от министъра на здравеопазването и по-конкретно: здравите новородени деца се превеждат от родилна зала в структурата по неонатология два часа след раждането, придружени от акушерка, като в присъствие на последната приемащата детска акушерка е длъжна да провери за съвпадение между данните от история на раждането и данните на детето: № на детето, тегло, ръст и обиколка на главата, пол и данните от история на раждането и данните от история на новороденото: име на родилката, данни от документа за самоличност, дата и час на раждане, номерата, тегло, ръст, обиколка на главата, пол, механизъм на раждане. Веднъж установено съвпадение между данните на родилката и новороденото, това състояние следва да се поддържа през целия престой и да е налице към датата на изписване.
Прието е, че предявените искове за причинени на ищците - родители на новороденото бебе Е. неимуществени вреди са доказани по своето основание. Изложено е, че за да възникне отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, е необходимо да има възлагане на работа и увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното. Посочено е, че между страните не спорно, че е налице възлагане на работа.
Взето е предвид, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност - чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ, чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ, поради което съдът следва да обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.
Посочено е, че по делото няма преки доказателства, че двете новородени бебета са разменени и в кой точно момент, но са събрани косвени доказателствени средства, с които безспорно е установено, че на 13.09.2022г. С. П. М. в 07.18 часа, в родилна зала на втори етаж на ответното болнично заведение е родила по естествен път бебе В. С. П.; на 13.09.2022г. ищцата З. С. Ш. в 07.30 часа, в родилна зала на първи етаж на ответното болнично заведение, е родила чрез спешно цезарово сечение бебе Е. И. Ш.; роденото бебе Е. И. Ш., след като е показано на майката от д-р В. и от д-р М., е отнесено от д-р М. на втори етаж, в родилна зала за обработка, измерване и два часа наблюдение, които са интензивни в родилна зала. Тези дейности са извършени от свидетелката Ю. Д. акушерка, в присъствието на д-р М.. Приготвен е номер със сдвоени гривнички № КХУ 07540, сложени както на бебе Е., така и на нейната майка З.. Гривните са сверени, създаден е лист на новородено, в който свидетелката Р. Г. записала номера на бебето, дата и час на раждане и пол, килограми, сантиметри, след което изчела на глас записаните данни в присъствието на акушерката Д. и д-р М., подала листа на д-р М., която го вкарала електронно в системата; със свидетелските показания на Ю. Д. е установено, че бебетата, които са от цезарово сечение и тези, които се раждат естествено не се обработват в едно и също помещение. Родилните зали за нормално раждане са индивидуални, в тях има обособен детски кът, където родилките и бебенцата престояват два часа и повече, ако се наложи. Има обособен детски кът за родените бебета чрез цезарово сечение и те са във вътрешността на залата и нямат връзка; след престоя в родилна зала и двете новородени бебета Е. и В. са предадени в неонатологичното отделение на ответната болница, където и двете деца са приети от м.с.П., без да е удостоверено времето, в което са предадени. Със свидетелските показания на началника на неонатологичното отделение д-р У. е установено, че м.с. П. е Н. П. назначена на длъжност медицинска сестра, не акушерка, която обаче е напуснала по собствено желание, тъй като работата не й харесвала; с графика на акушерките в неонатологичното отделение на ответната болница за месец септември 2022г., е установено, че на 13.09., Н. Тонова П. е била на работа, целодневна смяна 12 часа от 08 ч. до 20 ч.; по реда на чл.176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК ищцата е посочила, че не е сравнявала гривните, защото три дни се е грижела за детето, от първият момент, в който й го дали на 14-ти на обяд, тя се е грижела за едно и също дете; на 16.09.2022г. и двете деца са изписани заедно със своите не биологични майки; на 13.01.2023г., след проведен ДНК тест за установяване на родителство, всяка от двете майки е получила биологичното си дете.
Прието е, че макар тези доказателствени средства да не доказват пряко главния факт на размяна на бебетата, то доказват все доказателствени факти, при съвкупната преценка, на които се обосновава, че двете новородени бебета Е. и В. са разменени именно в ответното болничното заведение в периода след предаването им в неонатологичното отделение на 13.09.2022г. до 14.09.2022г. на обяд, когато на ищцата за първи път е дадено бебето, за да го накърми, но не по-късно от 16.09.2022г., денят, в който децата са изписани.
Прието е, че ищцата, евентуално не е направила разлика между бебето, показано й непосредствено след раждането и това, което е получила на 14.09.2022г., което не може да бъде вменено във нейна вина или отговорност. Прието е, че размяната е извършена в периода 13.09.-14.09., с оглед удостовереното от ищцата по реда на чл.176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК, че от 14.09. и до изписването, тя се е грижела за едно и също дете. Посочено е, че житейски много по-малко вероятна е хипотезата, в която ищцата три дена е кърмила и се е грижела за едно дете и при изписването да не направи разлика в случай, че й бъде предадено друго.
Формиран е решаващ правен извод, че служителите на ответника са нарушили медицински стандарт „Неонатология“, утвърден с Наредба № 13 от 23.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 и по-конкретно т. 5.1.1. от Протокол за приемане на здраво новородено дете: 5.1.1.1., съобразно която здравите новородени деца се превеждат от родилна зала в структура по неонатология два часа след раждането, придружени от акушерка. В нейно присъствие приемащата детска акушерка е длъжна да провери за съвпадение между: 5.1.1.1.1. данните от история на раждането (ИР) и данните на детето: № на детето, тегло, ръст и обиколка на главата, пол; 5.1.1.1.2. данните от история на раждането и данните от история на новороденото: име на родилката, данни от документа за самоличност, дата и час на раждане, номерата (№ на бебето, № на ИР), тегло, ръст, обиколка на главата, пол, механизъм на раждане.
Изложени са мотиви, че протоколът очевидно не е спазен или ако е спазен, не е удостоверено по надлежния ред в медицинската документация, което съставлява нарушение на т.1 Попълване на документация при приемане, съобразно Технически фиш приемане на новородено в неонатологичното отделение. Посочено е, че приемащата акушерка е нарушила т.ІІІ Подготовка на мястото за поставяне на новородено от същия Технически фиш, съобразно въведените с който правила, поставя новороденото на креватче, предварително почистено, дезинфекцирано и подготвено за него, като надписва табела с данни за новороденото: №, час и дата на раждане, пол, тегло, име на майката, механизъм на раждане и стаята, в която е настанена майката, ако се знае. Всички тези данни се записват в Тетрадката за назначения - в графата новородени за денонощието, каквато не е представена по делото.
Прието е, че са налице и нарушения, които служителите на ответната болница са допуснали при изписването на двете деца и по-конкретно нормата на чл.21, ал.1, т.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „Неонатологичното отделение“ на Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, съобразно която в момента на изписване акушерката сравнява пола, теглото и номера от гривната на детето. Допуснато е нарушение и на Технически фиш за изписване на новороденото, съобразно който в момента на изписване дейността на акушерката се състои в: 1. Проверка на номерата от гривните на майката, бебето, идентификационната табела и листа на новороденото в присъствието на майката, 2. Показване пола на детето, 3. Сравняване на имената на майката и детето в епикризата пред майката, 4. Изискване на подпис от майката в поле: „приел детето“, собственоръчно написан от нея пол на бебето и „Получих 2 броя епикризи“ в листа на бебето, подпис на направление и декларации (провеждане на слухов скрининг и информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащането). Посочено е, че това не е сторено или ако е сторено то не е удостоверено по надлежния ред в медицинската документация. Спазването на задължението по чл.21, ал.1, т.1 от Правилника и от Технически фиш, нито е удостоверено по надлежния ред в медицинската документация, нито се потвърждава включително и със свидетелските показания на акушерката, изписала в този ден двете деца Д. Г. С., доколкото същата и в показанията си установява принципно въведеният ред за изписване на бебетата, но не и че го е спазила в конкретния ден 16.09., доколкото е заявила: „За случая не си спомням конкретно за деня на изписването, аз изписах бебето, да, на 16-ти аз изписах бебе, но какво се е случило в самия ден, тъй като това е било един нормално протекъл ден, аз нямам спомен.“
Прието е, че служителите при ответната болница не са спазили установения ред, по който се идентифицират и изписват новородените. Предвид грубите нарушения от страна на служителите на ответника, в пряка причинна връзка от тях и в период след предаването на двете новородени бебета Е. и В. в неонатологичното отделение и до 16.09.2022г. преди изписването им, се е стигнало до тяхната размяна, при която ищцата е напуснала родилното отделение с бебе с гривна на ръката № КХУ 07577, а именно В. С. П., която не е нейното биологично дете.
Прието е, че извършеният деликт е размяна на бебета, в следствие на което двамата родители И. и З. Ш., в рамките на около три месеца, са отглеждали не своето биологично дете, поради което са пряко увредени от деликта. Изложено е, че според чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД подлежат на обезщетяване само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица на същото, т.е. само вредите, понесени от пряко увредения, от пострадалия, в случая родителите на размененото бебе.
Прието е, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Посочено е, че съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищците неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията. Формиран е решаващ извод, че претърпените от ищците неимуществени вреди възлизат на сумата от по 60 000 лв. за всеки един от тях, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Изложени са съображения, че безспорно едно от най-емоционалните събития в живота на човек е раждането на детето му. Това е събитие, което променя драстично приоритетите на всеки член на семейството. Посочено е, че от доказателствата по делото е установено, че ищците З. и И. Ш. са едно прекрасно и отдадено на децата си семейство, прекрасни млади хора, които много се обичат, с амбиции, желания, мечти (показания на свидетелката П. М. М.), създали и очаквали с желание и любов и второто си дете. Посрещнали щастливо раждането му, отглеждали го като свое в продължение на повече от три месеца и изведнъж установили, че всъщност това не е тяхното биологично дете.
Прието е, че макар деликтът да е извършен в периода 13-16.09.2022г., то ищците са започнали да търпят вреди от началото на м.декември 2022 г., когато са се появили първите съмнения, че не отглеждат биологичното си дете и са ги търпели до 13.01.2023г., когато всяка от майките си е получила своето биологично дете, т.е. касае за един сравнително кратък период, в който интензитетът на търпените неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, тъга, безпокойство, страх, отчаяние, гняв, нарушен сън, чувство за безизходица и безпомощност, е бил най-силен. Възникналата, безспорно изключително тежка и шокираща за двамата родители ситуация, е разрешена благоприятно за ищците за изключително кратък период от време и то със съдействието на ответната болница, поради което не се обосновават обезщетения в претендирания от ищците размер от по 120 000 лв.
Възражението за съпричиняване от страна на ищцата З. Ш., въведено своевременно с отговора на исковата молба, е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Посочено е, че в конкретния случай ищцата с поведението си по никакъв начин не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, същата не е имала никакви задължения във връзка с идентифицирането на новородените бебета, доколкото правилниците, както на неонатологичното, така и на родилното отделение и техническите фишове, не установяват за нея като пациент такова задължение. Задълженията са посочени в чл.14, ал.6 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на родилно отделение на Втора САГБАЛ „Ш.“ ЕАД и между тях няма такова ищцата да следи за номерата на нейната гривна и на новороденото й дете, или да съдейства на персонала за идентификация на бебето й. Задължението да удостовери с подписа, че е получила детето си, в същност не е задължение да провери номерата на гривните или да извърши каквито и да било други действия. Посочено е, че когато детето е подадено за първи път на ищцата, то деликтът вече е бил осъществен със самата размяна, поради което няма как тя да е допринесла по някакъв начин за размяната на собственото й дете.
За неоснователно е прието и възражението на ответника, че е прекъсната причинната връзка след подписването на медицинската документация от З. Ш., доколкото деликтът вече е бил настъпил, т.е. размяната е била осъществена.
При така изложените от въззивния съд съображения, както и предвид данните по делото и неговата особеност, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.
Дори и след анализ на сочените в изложението актове на състави на ВКС, тезата на касатора, че в случая се претендира обезщетение за т.нар. косвени или рикошетни вреди, не може да бъде споделена - вредите се претендират не по причина увреждане на друго лице, от което и ищците търпят вреди, а от увреждане, което ги засяга пряко в качеството им на родители, без при това да се поддържа, че тези вреди са следствие от увреждане, причинено на самото дете. При това доколко правилен и съответстващ на закона е подходът, при който вреди, търпени от родител на увредено поради лекарска грешка дете са косвени, в случая не следва да се обсъжда.
Вторият и третият, поставени в изложението правни въпроси, според настоящия състав са от съществено значение за определяне на дължимото обезщетение. В хипотеза като настоящата тези въпроси не са били поставяни пред ВКС, поради което са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, като с оглед особеностите на правния спор двата въпроса следва да се обединят и уточнят в следния смисъл: За начина, по който съдът следва да извърши преценка дали увреденият е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД в хипотеза, при която се поддържа, че с определени свои действия претендиращото обезщетение лице е могло да ограничи размера на вредите и следва ли при това да се съобразява само установено в нормативен акт задължение или преценката може да се основава и на изисквания за полагане на дължима грижа.
Необходимостта от подобно уточняване на поставените въпроси е обусловена от поддържаната от касатора теза в процеса, вкл. в производството пред въззивната инстанция, за необходимостта съдът да извърши подобна преценка и в хипотеза, при която изискването към поведението на увреденото лице не е установено с императивна правна норма и при наведени конкретни доводи, относими към настоящия правен спор, които въззивният съд не е обсъдил.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос с цел извършване на преценка дали в настоящия случай въззивният съд се е съобразил с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС №4/1968г. предвид наведените в касационната жалба и изложението доводи, че при постановяване на решението си въззивният съд не е извършил конкретна преценка на всички релевантни към определянето на размера на обезщетението факти и обстоятелства според изложеното в исковата молба и не е извършил анализ, който да свърже пряко тези твърдения с установеното по делото.
По последния, поставен в изложението правен въпрос, касационно обжалване не следва да се допуска. Доводите, относими към този въпрос ще бъдат обсъдени при произнасянето по съществото на правния спор в рамките, очертани с правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато и по-специално, в рамките, очертани с поставения в изложението четвърти правен въпрос.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1252 от 03.12.2024г. по в.гр.д. № 1214/2024г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ш.“.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
На касатора да се изпрати съобщение с указанията, като същият бъде уведомен, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
При представяне на доказателства за внесена в срок държавна такса, делото да се докладва на председателя на І г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева