Решение № 2565 по гр. д. № 4647/2022 г. на ВКС

Производството е по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ Клиник“ ЕАД – гр. София, представлявана от адв. Д. П., срещу въззивно решение № 56/06.04.2022 год. по в. гр. д. № 5/2022 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 355/12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 941/2021 г. по описа на Районен съд- Ямбол, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. К. К. срещу жалбоподателя искове по чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие некачествено осъществена на 13.11.2019 г. от д-р Г. Г. медицинска процедура – вазектомия, за сумите в размер на 1 500 лв. – имуществени вреди и 2 000 лв. – неимуществени вреди, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са уважени за посочените суми, заедно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на главниците. В останалата част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер на сумата от 8 500 лв., първоинстанционното решение е било потвърдено.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, като са изведени следните въпроси: 1. „Доколко въззивният съд е длъжен точно да установи, респективно обоснове решението, по реда на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, само върху установените правопораждащи факти по делото?“, 2. „Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“, за които въпроси се сочи че са разрешени в противоречие с решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., II т. о. на ВКС; 3. „Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнението на съответната, в случая съдебно-медицинска експертиза, с оглед приложението на специални знания в областта на медицината, предвид преценката на ключово писмено доказателство - в случая Фиш за хистопатологично изследване от 24.11.2019 г.?“, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 112 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 2011/2015 г., I г. о. на ВКС; 4. „Следва ли съдът да преценява даденото от вещото лице по назначената експертиза, в случая съдебно-медицинска експертиза, устно заключение при изслушване на назначената по делото експертиза по реда на чл. 200Чл. 200. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение. (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Допълнително и повторно заключение ГПК, в случай че същото се основава на представено в рамките на провежданото открито съдебно заседание писмено доказателство?“, 5. „Може ли съдът да откаже да кредитира заключение на вещото лице единствено въз основа на обстоятелството, че същото, след анализ на писмено доказателство, представено след изготвяне на експертизата, е достигнало до различен краен извод?“, за които се сочи, че са разрешени в противоречие с решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о. на ВКС и решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о. на ВКС; 6. „Може ли, при наличието на подписано информирано съгласие от страна на пациента, лечебното заведение да носи отговорност за ефективността на извършените манипулации, при наличието на законосъобразно проведено лечение?“, за който се твърди противоречие с решение № 255 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о. на ВКС и решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г., III г. о. на ВКС; 7. „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните?“, който противоречал на решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., II т. о. на ВКС и определение № 756 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 929/2017 г., IV г. о. на ВКС; 8. „Следва ли съдът да присъди заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при липса на представени по делото доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че лицето е претърпяло неимуществени вреди?“; 9. „Може ли да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в случаите при които тези неимуществени вреди са претърпени от лице, различно от претендиращото ги лице, за чужди неимуществени вреди, т. е. за чужди неимуществени вреди?“; 10. „Следва ли съдът да уважи претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в случай че лицето, което претендира заплащане на обезщетението, недобросъвестно и със собственото си поведение е предизвикало обстоятелствата, въз основа на които се основава претенцията му за неимуществени вреди?“; 11. „Може ли да се установи наличие на причинно-следствена връзка между настъпило недоверие и фактическа раздяла между съпрузи и извършване на хирургическа интервенция, респективно - следва ли лечебното заведение да отговаря за настъпила фактическа раздяла и разрив в съпружеските взаимоотношение поради извършена хирургическа интервенция ?“. В допълнение касаторът посочва, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК – очевидна неправилност.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Д. К. К., в който се оспорва наличието на основание за допускане на касация и основателността на подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
По делото е прието за безспорно, че на 13.11.2019 г. ищецът Д. К. е претърпял хирургична интервенция „вазектомия“ в Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център Хил клиник“ ЕАД, като лекарят оператор д-р Г. Г. е бил в трудово-правна договорна връзка с клиниката ответник, съгласно трудов договор от 01.07.2009 г.
Извършената по делото съдебно-медицинска експертиза констатирала следните непълноти и неточности в медицинската документация на извършената медицинска процедура: констатирано е, че от оперативния протокол не ставало ясно какъв вид вазектомия – конвенционална или без скалпел е била приложена. Изтъкнато е несъответствие между описателната част на протокола и показанията на пострадалия за приложената му анестезия. Пропуснато било вписването на името на анестезиолога. Констатирани са липсващи в документацията фишове за хистопатологично изследване за ляв и десен семепровод, които били същинската доказателствена основа за обстоятелството, че е реално извършено прекъсване на семепроводите. Очертано е като неизпълнено задължителното изискване за вписване в епикризата на резултатите от хистопатологичното изследване. При проследяване на резултатите от спермограми от 10.02.2020 г., 13.08.2020 г., извършени в ответната клиника, както и от 09.11.2020 г. вещото лице констатирало наличие на сперматозоиди с „терозооспермия“, впоследствие и с „астенозооспермия“. Посочено е, че с напредване на времето от момента на хирургичната процедура показателите на спермограмата се подобряват, а при успешно извършена интервенция не би следвало да има изобщо сперматозоиди в еякулата. В заключението се възпроизвеждат данни, снети от самия въззивник в хода на прегледа, че е спазил предписанията на хирурга за тримесечения период след интервенцията, като е извършил спермограми и е провел контролен преглед на 10.02.2020 г., впоследствие разговор по телефона на 13.08.2020 г. с д-р Г., който е дал уверение на пациента, че вече не е в състояние да има деца. Вещото лице конкретизирало, че вазектомията без скалпел не е със 100 % гарантиран ефект, като съществувала възможност за реканализация, която в процентно изражение била 0, 2 %.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2021 г. вещото лице конкретизирало изводите в експертизата, като посочило, че при прегледа на пациента на са установени находки на белези от разреза, отразен в оперативния протокол извършен „ляв скротален разрез“. Посочило, че ако вазектомията е извършена качествено, не трябва след три месеца да има никакви сперматозоиди, а в първите контролно направени спермограми, три месеца след операцията, на 10.02.2020 г. се съдържали 67 милиона сперматозоиди при норма над 39 милиона, като прогресивно подвижни били 33 %. Наличието на сперматозоиди при спазване на изискванията, след три месеца било индикация, че интервенцията е неуспешна. Посочило още, че във втората спермограма от 13.08.2020 г., проведена в „Хил Клиник“ се установява количество от 52 милиона в еякулата при норма над 39 милиона. Заявило, че от клиниката, след като са се запознали с първата спермограма /10.02.2020 г./ е трябвало да уведомят пациента, че би трябвало да се повтори вазектомията. Експертът констатирал липса на документация, изрично конкретизираща вида на приложено оперативно лечение, като в този смисъл попълнените документи за информирано съгласие не внасяли яснота, дали се касаело за операция „класическа вазектомия“ или „вазектомия на катинар“. След представен в с. з. от клиниката-ответник фиш от хистологично изследване от 24.11.2019 г., предявен на вещото лице, същото е заявило, че този документ прави целият протокол правилен, операцията е извършена по правилата, но не може да отговори, какъв е бил методът на извършването й. Въззивният съд не кредитирал това негово заявление, предвид останалите изводи на вещото лице за допуснати нарушения на критериите на медицинския стандарт.
Съдът кредитирал показанията на свидетелката К., съпруга на въззивника, която заявила че след операцията на 13.11.2019 г. със съпруга си спазвали медицинските указания, като изложила опосредствено възприети фактически подробности, разказани от съпруга й относно проведен контролен преглед на 10-11.02.2020 г. след назначена спермограма, в рамките на който съпругът й получил уверенията на лекаря за ефективността на операцията. Посочила, че на 01.04.2020 г. установила, че е бременна, като по преценка на проследяващия лекар бременността датирала от 22-24 февруари. Пресъздала обстоятелства от емоционално-негативния спектър в по-нататъшното развитие на отношенията й с въззивника, който реагирал остро на новината за бременността й – последвала фактическа раздяла, поддържали отношения само по повод грижите за децата, които били напрегнати и обтегнати.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и вземайки предвид констатираните от вещото лице пропуски в оперативния протокол, епикризата и подписаната декларация на информирано съгласие, съдът приел, че била налице неяснота и дезинформираност у пациента относно вида хирургично лечение, което щяло да бъде извършено – дали се касае за „класическа вазектомия“ или „вазектомия на катинар“, доколкото вазектомията без скалпел не се ползвала със 100 % ефективност. Прието е, че допуснатото нарушение обусловило засягане на правото на информираност и непълнота на получените от пациента разяснения преди операцията, което от своя страна е ощетило и стеснило обхвата на декларирания в т. 5 от Декларация за информирано съгласие относно диагностично-терапевтични процедури, спектър на получени познания относно липсата на пълни гаранции за резултата от лечението, с оглед различната степен на ефективност при двете разновидности на оперативния подход. В този контекст за несъстоятелно било прието бланкетно мотивираното възражение на въззиваемата страна, изхождащо от т. 11 на Декларация за информирано съгласие, според която пациентът е декларирал, че е получил достатъчно информация за предоставяне на съгласието си за използване на посочените процедури. Посочено е, че при разчитането на контролните спермални изследвания и прегледите на въззивника са последвали бездействия на доктор Г. по отношение на задължението му да оцени състоянието на пациента след операцията, своевременно да го информира за безуспешността на интервенцията, при необходимост да я повтори, предвид което същите са в противоречие с принципите за достатъчност и качество на медицинската помощ по чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ. Предвид изложеното, съдът приел, че дължимата лекарска грижа не била положена, като била налице професионална небрежност от страна на работещия във въззиваемото лечебно заведение лекар. В резултат на това било прието, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на работодателя, като въз основа на събраните по делото свидетелски показания за изпитания от пострадалия емоционален дискомфорт, напрежение и разочарование е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил в размер на 2 000 лв.
По наличието на основание за допускане на касационно обжалване:
Първите два въпроса са свързани с наведени от касатора оплаквания, че въззивния съд не е обсъдил приетия като доказателство по делото фиш за хистопатологично изследване от 24.11.2019 г., от което се установявало, че реално било извършено прекъсване на семепроводите. Същите са обуславящи за изхода на спора, но не се установява соченото от касатора противоречие със съдебната практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е взел предвид соченото доказателство и формираните въз основа на него изводи на вещото лице, като е изложил своите съображения защо те не следва да бъдат кредитирани. С оглед това, не е налице основание за допускане на касация по поставените въпроси.
Третият поставен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика, тъй като по делото не е било констатирано неизясняване на делото от фактическа страна. С оглед това обстоятелство, не е стоял и въпроса за необходимостта от извършаване на нова експертиза по делото. Поради изложеното поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване.
Поставените четвърти и пети въпроси също не са от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд. Същите са свързани с наведени от касатора оплаквания, че съдът, в противоречие с процесуалния закон, не е кредитирал даденото от вещото лице в открито съдебно заседание заключение, след представен фиш от хистологично изследване от 24.11.2019 г., че операцията е извършена по правилата. За да постанови обжалвания акт обаче, въззивният съд е приел, не че проведената операция била извършена в противоречие с медицинските норми, а че била налице професионална небрежност от страна на работещия във въззиваемото лечебно заведение лекар, свързана с неизпълнение на задължението му да оцени състоянието на пациента след операцията, своевременно да го информира за безуспешността на интервенцията и при необходимост да я повтори. С оглед това, тези въпроси не са в състояние да обосноват допускането на касационно обжалване.
Поставеният шести въпрос е обуславящ, но не се установява наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Съгласно съдебната практика, включително тази цитирана от касатора, когато пациентът не е бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ присъщият за конкретната медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му ще носи лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение. Настоящата хипотеза е именно такава, доколкото, видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е констатирал непълнота в документите за информирано съгласие, касаеща вида хирургично лечение, което щяло да бъде извършено. С оглед това са неоснователни наведените от касатора доводи, че с оглед на представената декларация за информирано съгласие, рискът от предприетите диагностично-лечебни дейности, преминавал върху пострадалия.
Седмият въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Същият е свързан с наведени от жалбоподателя доводи, че не било взето в предвид наведеното от касатора възражение с отговора на въззивната жалба, че отговорността за претърпени неимуществени вреди е строго лична и ищецът не може да претендира заплащане на обезщетение за претърпени вреди, доколкото по делото няма събрани доказателства за такива претърпени от него вреди. Поставеният въпрос е обуславящ, но не се установява соченото от касатора противоречие със съдебната практика. Въззивният съд е съобразил всички доводи и възражения на страните и е изложил своите мотиви по тях. Било обсъдено и наведеното от касатора възражение, че отговорността за претърпени неимуществени вреди е строго лична, като е прието, че претенцията за пострадалия се изразявала именно в лично понесени неимуществени вреди, имащи негативно отражение върху неговата психика. С оглед това, поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване.
Поставеният осми въпрос не е обуславящ, тъй като от мотивите на обжалвания акт не се установява описаната от касатора хипотеза. Въззивният съд е приел за доказани претърпените от пострадалия неимуществени вреди въз основа на показанията на неговата съпруга – св. К.. С оглед това поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден той не би променил изхода на спора.
Поставените девети и десети въпроси също не са обуславящи за изхода на спора, тъй като по делото не установено, че търсените неимуществени вреди са претърпени от лице, различно от претендиращото ги лице, нито е установено ищеца с личното си поведение да е предизвикал вредоносния резултат. Такива въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Поставения единадесети въпрос не е правен, а фактически такъв – за наличието на елемент от фактическия състав на деликтното основание. За да бъде отговорено на същия следва да извършена преценка на събраните по делото доказателства, която дейност е извън предметния обхват на производството по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК, в което касационният съд следва да извърши контрол единствено върху наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материално-правният или процесуално- правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед това, поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение. За да е налице това основание, процесуалния закон не поставя изискване за формулирането на правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В настоящия случай касаторът обосновава соченото основание с твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, касаещи задължението му да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички доказателства по делото, както и с изложени доводи за неправилност на установената фактическа обстановка и на решаващите изводи на въззивния съд. С оглед изложеното по-горе, този доводи не са в състояние да обосноват соченото основание.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 56/06.04.2022 год., постановено по в. гр. д. № 5/2022 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Осъжда „Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ Клиник“ ЕАД, ЕИК 200080339, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК да заплати на Д. К. К., ЕГН [ЕГН], сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. дело № 4647 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: