Решение № 147 по в.гр.д. № 20255300502829/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 147 гр. Пловдив , 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ , X СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Пламен Чакалов Членове : Румяна Андреева Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300502829 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД , ЕИК *** против

решение № 2541/06.06.2024 г. по гр.д. № 11323/2022 г. на Районен съд - Пловдив , Х V гр. състав , като същото се обжалва в частта му , с която „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД - Пловдив е осъдено да заплати на Г. Т. Х. с ЕГН ********** сумата от 109,46 лв. , представляваща имуществени вреди за закупени лекарства във връзка с професионално заболяване „***“ за месец юни 2022 г. и месец юли 2022 г. , ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателното погасяване , както и в частта с която „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД - Пловдив е осъдено да заплати сумата от 1 827,84 лв. , представляваща имуществени вреди от професионално заболяване „***“ за закупуване на лекарства от датата на подаване на исковата молба до 01.06.2025 г. , или до настъпване на основание за изменение или прекратяване в рамките на този период , ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД - Пловдив поддържа , че в тези части решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Поддържа , че не е доказано защо именно тази страна дължи обезщетение за вреди , настъпили от професионално заболяване , като счита , че не е доказано твърдението , че ищцата е била негов служител към момента на признаване на заболяването за професионално , нито пък е работила при него в периода , за който твърди , че е установено влошаване на това заболяване. Счита , че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване , че претенцията за имуществени вреди под формата на направени разходи за лекарства , в това 1 число и бъдещи такива , са пряко свързани с професионалното заболяване. Напротив , счита , че това се опровергава от приетата съдебно - медицинска експертиза. Счита , че не е представено експертно решение , което да установи допълнителни здравни състояния , а дори и да се приеме , че е такова влошение е налице , то не е настъпило три години преди завеждане на исковата молба , а много по - рано и правото на иск е погасено по давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго такова , с което тези искове да бъдат отхвърлени. Въззиваемата страна по тази въззивна жалба Г. Т. Х. оспорва същата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа , че неправилно във възивната жалба се сочи , че предмет на делото са вреди от ексцес , а претенцията и е била за вреди от късно проявление на професионално заболяване. Постъпила е въззивна жалба Г. Т. Х. с ЕГН ********** против същото първоинстанционно решение в частта му , с която е отхвърлен предявеният от нея против „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. , представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от датата на подаване на исковата молба до 01.06.2025 г. , както и в частта , с която е отхвърлен предявеният от нея против „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. , представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от 03.08.2019 г. до 03.08.2022 г. Жалбоподателката поддържа , че в тези му части решението на първоинстанционния съд е недопустимо , неправилно , необосновано , постановено при съществени процесуални нарушения. Счита , че

съдът е разгледал непредявен иск за ексцес , а не е разгледал наведените като основание за иска обстоятелства за вреди от късно проявление на болестта , поради което счита , че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено , а делото да бъде върнато за ново разглеждане в тези части. По същество поддържа , че решението е неправилно , като

съдът неправилно е приложил материалния закон при решаване на въпроса с изтеклата погасителна давност. Твърди , че с иска предявен пред първата инстанция се търси обезщетение за вреди , които са пряка и непосредствена последица на професионалната болест , настъпили в по - късен период и представляват новонастъпили вреди от по - късно проявление на заболяването. Моли за обезсилване на постановеното решение в тази част като недопустимо , а при условията на евентуалност за отмяната му като неправилно. В случай , че въпросът бъде решен по същество , моли за уважаване на предявените искове. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за двете инстанции. Въззиваемата страна по тази въззивна жалба „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД е оспорила същата като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски. Пловдивският

Окръжен съд , след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните , приема за установено следното : Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК от лица , имащи право на обжалване и са процесуално допустими. Според чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК ,

въззивният съд се произнася служебно по валидността 2 на решението , а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира , че обжалваното решение е валидно , но е недопустимо. С обжалваното решение ПРС е приел , че е сезиран с иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди , произтичащи от настъпило усложнение и влошаване на здравословното и състояние вследствие на установено професионално заболяване „***“. Посочил е предпоставките за уважаване на иска : наличие на ексцес на професионално заболяване , констатиран по надлежния ред с влязло в сила решение , вреди , причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. В решението

съдът е формирал мотив , че професионалният характер на заболяването на ищцата е установен на 05.10.1994 г. , от която дата е възникнало и задължението на ответника да я обезщети. Приел е , че към датата на предявяване на исковата молба предвиденият давностен срок е изтекъл , поради което

съдът не може да присъди обезщетение за неимуществени вреди , възникнали вследствие на професионалното заболяване на ищцата. Приел е още , че не са ангажирани доказателства , от които да е видно , че впоследствие ( след установеното с ЕР здравословно състояние ) е настъпило влошаване на здравословното състояние , в резултат на това професионално заболяване , което да предпостави вменяването на отговорност на работодателя за обезщетение на вреди от настъпил „***”. При така формираната воля с диспозитива на решението ПРС е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за „ новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от датата на подаване на исковата молба до датата 01.06.2025 г. “, както и за заплащане на обезщетение за „ новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от 03.08.2019 г. до 03.08.2022 г. В резултат на анализа на същата фактическа обстановка и така формираните правни изводи ПРС е приел , че исковете за репариране на имуществени вреди , изразяващи се в средства за за закупуване на лекарства за същото професионолно заболяване са основателни и доказани и е уважил същите. Предвид тези констатации Пловдивският

окръжен съд приема , че

с решението на районния съд е разгледал искове и е формирал

мотиви за вреди от ексцес , каквито не са били предявени. С диспозитива се е произнесъл по искове за вреди от късно проявление на професионалното заболяване , каквито не са били разгледани. При предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на екцес , на установяване подлежат фактите да е диагностицирано професионално заболяване в резултат на положения от ищеца труд по трудово правоотношение с ответника / или неговия праводател , да е налице твърдяно и доказано влошаване на здравословното състояние / **** / на ищеца , което да е настъпило след изтичане на периода от време , за който е била първоначално установена увреда на здравето на ищеца и той е бил обезщетен. Това влошаване на здравословното състояние трябва да е в пряка причинно - следствена връзка с уврежданията от професионалното заболяване. Установена е съдебна практика на ВКС , в която е дадено разрешение , че влошаване на здравословното състояние /***/ е налице , когато е установена качествена промяна на полученото 3 увреждане при трудовата злополуката , съответно при професионалното заболяване , като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането. Причинната връзка следва да бъде установена , а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. При оценка на подлежащите на обезщетяване вреди

съдът трябва да съобрази само тези от влошаване на здравословното състояние , а не от цялостното увреждане на здравето , като изключи от репарацията тези , които предхождат констатацията на ексцеса. Ищцата е изложила твърдения в исковата молба , че в периода 04.11.1986 г. - 01.04.1994 г. е работила като *** в Първа хирургия при ВМИ - Пловдив , чийто правоприемник бил

ответникът УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД. Твърди , че с експертно решение на ТЕЛК от 01.04.1994 г. е била диагностицирана с „**** “, с което била определена като инвалид трета група за срок на инвалидност - една година. Експертното решение било допълнено с ЕР на ТЕЛК от 05.10.1994 г. , с което заболяването на ищцата било признато за професионално заболяване въз основа на Акт за трудова злополука № 27/06.09.1994 г. , в който акт било посочено , че професионалното заболяване е станало в Първа хирургия при ВМИ , като е причинено следното увреждане : „***“ и „***“. В периода 1995 г. - 2017 г. ищцата се явявала на преосвидетелстване , за което били издавани експертни решения от ТЕЛК , като по всяко от тях бил определян нов срок на инвалидност. С ЕР на ТЕЛК от 01.12.2005 г. била преосвидетелствана като инвалид с 50 % неработоспособност от професионалното заболяване за срок от три години. С ЕР на ТЕЛК от 13.06.2017 г. отново е била преосвидетелствана като инвалид с 50 % неработоспособност от професионалното заболяване за срок от три години. Счита , че във връзка с обявеното извънредно положение в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. експертното решение на ТЕЛК от 13.06.2017 г. е продължило действието си до 30.06.2022 г. , тъй като срокът е изтекъл по време на извънредната обстановка. С ЕР на ТЕЛК от 21.06.2022 г. е била преосвидетелствана като инвалид с 50 % неработоспособност за срок от три години - до 01.06.2025 г. , с 50 % неработоспособност по професионалното заболяване „***“. С исковата молба ищцата не е твърдяла наличието на влошаване - ексцес на професиналното заболяване. Твърденията и са били , че заболяването и е било признато за професионално с ЕР на ТЕЛК през 1994 г. , че периодично във времето са издавани последващи решения на ТЕЛК , с които е потвърждаван професионалния характер на заболяването , като в последните години и е определян същият процент на инвалидизация – 50%, а са определяни само нови тригодишни периоди на същата. Изрично е посочила , че не твърди влошаване на здравословното си състояние , а търси обезщетяване на последващи вреди на деликта , които не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние , намират се в пряка и непосредствена последица от деликта и не са били обезщетени. Претендира се за обезщетяване на новонастъпили имуществени и неимуществени вреди от късно проявление на професионално заболяване , които касаят последния период на преоствидетелстване – три години преди предявяване на исковата молба и след това до изтичане на срока на последното ЕР на ТЕЛК , доколкото подобрение не се очаква. Тези искове не са били разгледани. Ето защо се приема от въззивния съд , че

с решението си районният съд не се е произнесъл по предявените искове. Поради изложеното

съдът приема решението 4 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ за недопустимо , поради което същото следва да се обезсили изцяло , а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по предявените искове. Предвид обезсилването на решението , въпросът за разноските не следва да се разглежда , а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество. По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3Чл. 270. ⚖️ Практика (6) Повторно разглеждане на делото от ГПК ,

Съдът

РЕШИ:

: ОБЕЗСИЛВА изцяло

решение № 2541/06.06.2024 г. по гр.д. № 11323/2022 г. на Районен съд - Пловдив , Х V гр. състав. ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявения иск. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните в частта на исковете за репариране на неимуществени вреди , а в останалата му част е окончателно на основание чл. 280, ал. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. 5

Източник: Оригинален документ (Филтър: Контекст: мбал + хирург)