Решение № 188 по в. гр. д. № 20265500500290/2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ № 188 гр. С.З. , 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. , I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Даниела К. Телбизова - Янчева Членове : Николай Ил. Уруков Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20265500500290 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване от Граждански процесуален кодекс / ГПК / и сл. Образувано е по въззивни жалби на У.П.Д.С.К. АД , ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „*********, представлявано от законния си представител Й.П.Й. , действащ чрез адв. К. М. , и на М. Г. Н. , ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З. , ул. „***********, действаща чрез адв. Т. Р. , срещу

решение № 2/05.01.2026 г. , постановено по гр.д. № 2445/2025 г. по описа на Районен съд – С.З.. С жалбата на У.П.Д.С.К. АД първоинстанционното решение се обжалва в частта му , в която са отхвърлени предявения главен иск за присъждане на неустойка за разликата над 27 773,79 лв. до 84 160,69 лв. и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 2 007,44 лв. за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. като неправилно и незаконосъобразно , постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за обосновка на основателността на исковата претенция за присъждане на претендираната неустойка в пълния й размер и претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху нея. Сочи се , че първоинстанционния съд е намалил размера на дължимата 1 неустойка без да отчете реалните настъпили от неизпълнението на трудовия договор от страна на М. Г. Н. вреди , изразяващи се в претърпени загуби от вложени средства и ресурс за повишаване на квалификацията й и пропуснати ползи , от нереализирани приходи в резултат на невъзможността да бъде престирана работната й сила в квалифициран вариант. Сочи се също така , че едностранното прекратяване на трудовия договор от нейна страна , довело до причиняване на вредите , представлява непозволено увреждане , поради което за изпадането си в забава длъжникът не се нуждае от покана. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново решение , с което предявеният главен иск бъде уважен изцяло чрез присъждане на претендираната сума от 84 160,69 лв. , и предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава бъде уважен в пълния му размер от 2 007,44 лв. , както и да бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по тази жалба – М. Г. Н. , действаща чрез адв. Х. Р. , с който тя е оспорена като неоснователна. Изложени са доводи , че изводите на първоинстанционния съд за прекомерност на уговорената неустойка са правилни и обосновани , в случай че неустойката не е нищожна , и правомощието на съда да я намали е упражнено в съответствие със закона. В тази връзка са изложени съображения , че начинът на уговаряне на неустойката я прави преди всичко санкция , несъответстваща на обезпечителната и обезщетителната й функции , т.к.заплащането на трудово възнаграждениене може да се счита като направен разход за обучение , а доказателства за някакви претърпени от У.П.Д.С.К. АД вреди не са представени , предвид че видовете вреди , които въззивното дружество твърди да е претърпяло , не представляват реални вреди , които да произтичат от неизпълнението на трудовия договор от страна на М. Г. Н.. Претендира се оставянето на

въззивната жалба без уважение и присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции. С

въззивната жалба на М. Г. Н. , действаща чрез адв. Х. Р. , първоинстанционното решение се обжалва в частта му , в която е уважен предявеният главен иск за присъждане на неустойка до размера от 27 773,79 лв. като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон , при допуснати съществени процесуални нарушения , и поради необосноваността му. Излагат се оплаквания , че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота всички възражения на страната , касаещи нищожността на процесния договор от 04.02.2019 г. поради противоречието му със закона , евентуално 2 сключването му при липса на основание ; нищожността на клаузата за неустойка поради прекомерността й и противоречието й на добрите нрави , и е приел като доказателство договора в нарушение на нормата на чл. 183Чл. 183. ⚖️ Практика (2) (1) (Предишен текст на чл. 183 - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис. Представяне на електронен документ от ГПК. Това от своя страна е довело до необосновани правни изводи за частична основателност на иска , изведени в нарушение на материалния закон , предвид че неустойката е претендирана на нищожно основание. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново , с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло и на страната бъдат присъдени в пълен размер сторените пред двете съдебни инстанции разноски , а евентуално – определяне на справедлив размер на присъдената неустойка и присъждане на съразмерна част от направените пред двете инстанции разноски. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по тази жалба – У.П.Д.С.К. АД , действащо чрез адв. К. М. , с който тя е оспорена като неоснователна. Изложени са доводи , че изводите на първоинстанционния съд за действителност на договора от 04.02.2019 г. и на неустоечната клауза са правилни , поради което и първоинстанционното решение в обжалваната му от М. Г. Н. част е правилно. Претендира се оставянето на

въззивната жалба без уважение и присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от своя пълномощник.адвокат , чрез когото поддържа своята жалба и оспорва жалбата на насрещната страна , и пледира съответно за отмяна на първоинстанционното решение в съответната му обжалвана част и постановяване на ново , с което се уважат изцяло , съответно се отхвърлят изцяло предявените главен иск за неустойка и акцесорен иск за обезщетение за забава върху неустойката. След обсъждане на твърденията и възраженията на страните , и събраните доказателства , на основание чл. 235, ал. 3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК

съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното : Всяка от двете въззивни жалби е допустима , т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна , срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответните му части съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от У.П.Д.С.К. АД срещу М. Г. Н. , с която са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД , с които се претендира присъждането на сумите от 84 160,69 лв. , представляваща договорна неустойка за вреди от неизпълнен договор , и 2 007,44 лв. – мораторна лихва върху главницата от 84 160,69 лв. за периода 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. , 3 ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът е заявил твърдения , че по силата на сключен на 04.02.2019 г. между страните трудов договор М. Г. Н. е била назначена на работа н болницата на длъжност „ лекар – специализант по Пневмология и фтизиатрия , считано от 04.02.2019 г. , със срок до датата на придобиване на права на специалист , но не по - късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит – до 04.02.2024 г. За срок от две години считано от 04.06.2019 г. , и за срок от 6 месеца , считано от 03.06.2021 г. е била прекъсната специализацията на М. Г. Н.. С допълнително споразумение от 01.09.2021 г. към сключения между страните трудов договор е бил уговорен срок на трудовия договор до м. април 2025 г. , с допълнително споразумение от 01.07.2022 г. М. Н. е била преназначена на длъжност „ лекар - специализант “ в Първа вътрешна клиника , дейност Пневмология и фтизиатрия и е бил уговорен срок до 15.04.2025 г. , а с допълнително споразумение от 01.07.2023 г. е била преназначена на длъжност длъжност „ лекар – специализант “ в Първа вътрешна клиника , дейност Пневмология и фтизиатрия. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работника / служителя с предизвестие , считано от 01.07.2024 г. Претендираната от ищеца неустойка била уговорена със сключен между страните на 04.02.2019 г. договор № чр -01-3/11.02.2019 г. , с който се уговорили М. Г. Н. , като обучаващ се практически в лечебното заведение – база за практическо обучение лекар - специализант , да сключи трудов договор с У.П.Д.С.К. АД за срок от четири години след придобиването на специалност. Неустойката била уговорена в случай на прекратяване на специализацията от страна на специализанта последната да дължи обезщетение в размер на полученото възнаграждение за периода , в който се е обучавала. Ищецът твърди , че за периода на специализацията от 04.02.2019 г. до 30.06.2024 г. , с отчетеното прекъсване от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г. М. Г. Н. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 84 160,69 лв. , колкото е размера на претендираната неустойка. За периода от 01.07.2024 г. – 01.09.2024 г. ищецът претендира мораторна лихва в размер на 2007,44 лв. като счита , че същата се дължи считано от прекратяване на трудовото правоотношение между страните . С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете , като е направил възражения за нищожност на договора от 04.02.2019 г. № чр -01- 3/11.02.2019 г. поради противоречието му със закона или поради сключването му без основание. В тази връзка излага доводи , че този договор има характера на договор 4 по чл. 234 от КТ , поради което и нищожен на основание чл. 11 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра на здравеопазването , т.к. основанието за сключване на договор за придобиване на специалност от М. Г. Н. е сключеният между страните на 04.02.2019 г. трудов договор. Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка , поради противоречието й с добрите нрави , т.к. противоречи на присъщите й функции , и поради противоречието й със закона , т.к. полученото трудово възнаграждение представлява насрещната престация на работодателя за престирания от работника / служителя труд. Прави и възражение за прекомерност на неустойката предвид значителното й несъответствие с размера на евентуалните вреди за работодателя , които следва да обезщети. Акцесорният иск за мораторна лихва е оспорен като неоснователен с довод , че ответницата не е изпаднала в забава поради липсата на отправена й покана. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично до размера на 27 773,79 лв. главният иск за неустойка , т.к. е приел , че договорът между страните , с който тя е уговорена , не е нищожен , нито е нищожна самата клауза за неустойка. Искът е уважен частично , т.к.

съдът е намерил за основателно възражението за прекомерност на неустойката , а дължимият й размер е изчислил въз основа на полученото от М. Г. Н. брутно трудово възнаграждение за неизпълнения срок на специализацията й. Акцесорният иск за мораторна лихва върху неустоечната главница е отхвърлен със съображения , че ответницата не е изпаднала в забава , т.к. липсва отправена й от работодателя покана.

Въззивният съд намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо , а по същество е частично неправилно , по следните съображения : Между страните няма спор относно правно - значимите факти , а и същите са правилно установени от първоинстанционния съд , поради което и на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК

въззивният съд препраща към

мотивите на обжалваното решение в тази им част . Установено е , че на 04.02.2019 г. страните са сключили срочен трудов договор със срок до датата на придобиване на права на специалист , но не по - късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит до 04.02.2024 г. , по силата на който М. Г. Н. е била назначена на длъжност „ Лекар – специализант по Пневмология и фтизиатрия “ в Клиниката по Пневмология и фтизиатрия на У.П.Д.С.К. АД. Към момента на сключване на трудовия договор М. Г. Н. не е имала стаж по специалността и не е имала друга придобита специалност в системата на 5 здравеопазването. На същата дата страните по трудовия договор за сключили и договор № чр -01-3/11.02.2019 г. , с който са се споразумели след придобиване на специалност , лекарят , обучаващ се практически в лечебното заведение - база за практическо обучение , да сключи трудов договор за срок от четири години с лечебното заведение. В чл. 4 на този договор е предвидено при предсрочно прекратяване на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1 на МЗ за придобиване на специалност , служителят да дължи обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода , в който се е обучавал. Установено е , че за периода от две години считано от 04.06.2019 г. , и за срок от 6 месеца , считано от 03.06.2021 г. , специализацията на М. Г. Н. е била прекъсната. Установено е , че считано от 01.07.2024 г. М. Г. Н. е прекратила едностранно с предизвестие трудовия си договор с лечебното заведение , като по този начин предсрочно е прекратила специализацията си. Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра на здравеопазването обучението за придобиване на специалност , при която основно се извършват лечебна и / или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти , наричана за краткост " клинична специалност ", се осъществява въз основа на едно от следните основания : 1. сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант , посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план , но не по - късно от срока по чл. 12, ал. 3; изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план се потвърждава от висшето училище при допускането на специализанта до държавен изпит ; 2. договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда , сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването. В конкретният случай , тъй като не е имала придобита друга специалност в системата на здравеопазването , М. Г. Н. е сключила с У.П.Д.С.К. АД срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Правата и задълженията на страните по трудово правоотношение се регламентират в Кодекса на труда / КТ /, а общите правила на Закона за задълженията и договорите / ЗЗД / се прилагат само доколкото е налице препращане към тях. Срокът на договора в конкретния случай , определен в съответствие с 6 чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра на здравеопазването , е до 15.04.2025 г. , при максимално допустим срок от 9 години , предвид че обучението по специалност „ Пневмология и фтизиатрия “ е със срок от 4 години. Страните по трудовото правоотношение първоначално са го определили за срок до датата на придобиване на права на специалист , но не по - късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит до 04.02.2024 г. , а впоследствие до 15 април 2025 г. С подписаният на 04.02.2019 г. договор № чр -01-3/11.02.2019 г. страните по трудовото правоотношение са предвидили задължение за М. Г. Н. след придобиване на специалността си да сключи трудов договор с У.П.Д.С.К. АД за срок от четири години. Със същия договор са предвидили и задължение за лекаря – специализант да заплати на лечебното заведение неустойка в случай на прекратяване на специализацията поради прекратяване на договора по чл. 11, ал. 1 преди изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план , чийто размер представлява брутните трудови възнаграждения , получени от специализанта за проведения срок на специализацията. Според

въззивният съд този договор е нищожен поради противоречието му със закона. Това е така , т.к. за лечебното заведение - база за обучение на лекари – специализанти , представляващо в хипотезата на чл. 11, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра на здравеопазването работодателят по срочното трудово правоотношение със специализанта , възникнало с цел придобиване на специалност в областта на здравеопазването , липсва предвидена в закона правна възможност да обвързва последния със задължение за сключване на трудов договор със срок , в различна хипотеза от максималния допустимия съгласно чл. 12, ал. 3 срок. В хипотезата на сключен на основание чл. 68, ал. 1 т. 2 от КТ срочен трудов договор срокът се уговаря със самия договор , т.к. времетраенето на трудовия договор представлява съгласно чл. 66 т. 4 от КТ негов задължителен елемент. На практика с договора от 04.02.2019 г. № чр -01-3/11.02.2019 г. страните по трудовото правоотношение са уговорили различен срок на сключения помежду им трудов договор , без този договор да представлява анекс към него , и задължения за работника / служителя , характерни за договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация по чл. 234 от КТ. В КТ не е налице предвидена хипотеза , извън предвидените в чл. 229, чл. 230 и чл. 234 от КТ случаи , която предвижда възможността страните по 7 трудовото правоотношение да уговорят срок , в който работникът е длъжен да работи при работодателя. Сключеният на 04.02.2019 г. договор № чр -01-3/11.02.2019 г. , с който М. Г. Н. се е задължила след придобиване на специализация да сключи нов трудов договор с лечебното заведение за срок от четири години , обаче няма характера на трудов договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация , т.к. към датата на сключването му М. Г. Н. не е притежавала друга специалност в областта на здравеопазването. Именно за това тя е сключила с У.П.Д.С.К. АД на основание чл. 68, ал. 1 т. 2 от КТ срочен трудов договор , а не договор по чл. 234 от КТ , който по смисъла на чл. 11, ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра на здравеопазването представлява самостоятелно основание за придобиване на специалност. Тази хипотеза за придобиване на специалност обаче е приложима единствено в случаите , когато лекарят – страна по трудовото правоотношение с работодател , който е лечебно заведение - база за обучение , има вече придобита друга специалност в областта на здравеопазването. Едновременното сключване на срочен трудов договор с лекар - специализант , който не притежава специалност в областта на здравеопазването , и трудов договор по чл. 234 от КТ за повишаване на квалификацията му е обективно невъзможно и в противоречие със закона. Сключеният на 04.02.2019 г. между страните договор № чр -01- 3/11.02.2019 г. , регламентиращ претендираната неустойка е нищожен , т.к. ограничава упражняването на признатото от международно - правните актове , по които Република България е страна , и в Конституцията на страната право на труд , прогласено съответно в чл. 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България. Съгласно тези норми всеки има неотменимото човешко право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия , откъдето следва изводът , че има и правото да прекрати трудово правоотношение , по което е страна , при наличието на предвидено в закона основание. В конкретният случай М. Г. Н. е прекратила срочното си трудово правоотношение с У.П.Д.С.К. АД , чийто срок е бил до 15.04.2025 г. , на законно основание едностраннно с предизвестие. На следващо място

въззивният съд намира , че на самостоятелно основание е нищожна като противоречаща на закона и самата клауза на чл. 4 от договора , регламентираща претендираната неустойка. Това е така , т.к. неустойката е предвидена в случаите на прекратяване от страна на лекаря – специализант на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на 8 здравеопазването на Министъра на здравеопазването. Само че самият подзаконов нормативен акт допуска такова прекратяване при наличието на определени в него хипотези , една от които е и прекратяване на договора по чл. 11, ал. 1 преди изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план , какъвто е и Н.ящият случай. Следва да се има предвид , че прекратяването на специализацията на лекаря – специализант настъпва в резултат на прекратяването на срочния му трудов договор. В наредбата обаче не е предвидено задължение на лекаря – специализант за заплащане на обезщетение за вреди или неустойка на лечебното заведение - база за обучение , в случай на прекратяване на специализацията поради прекратяване на срочния трудов договор. В чл. 27, ал. 3 дори е предвидено право на специализанта да продължи своето обучение за придобиване на специалност в друга база за обучение. К одексът на труда също не предвижда правото на страните по трудово правоотношение да уговарят неустойки за неизпълнение на произтичащите от трудовия договор задължения , нито неустойки при прекратяването му. Разпоредбите на КТ , които уреждат правото на обезщетение на изправната страна по трудовия договор по повод на неспазен срок на действие на договора , са императивни и уреждат изчерпателно всички хипотези , при които възниква съответното право на обезщетение и неговият размер. При предсрочното прекратяване на срочен трудов договор изправната страна има право на обезщетение за срока на предизвестието , който е 3 месеца , или за остатъка от срока на договора , ако той е по - кратък. В случая между страните е налице сключен срочен трудов договор , който е бил прекратен от работника преди изтичането на срока , при условията на чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие. При това положение за работодателят възниква единствено право на обезщетение за предсрочното прекратяване от страна на работника при неспазен срок на предизвестието , но не и право на обезщетение поради самият факт на прекратяването на трудовия договор преди изтичането на срока му. По изложените съображения

въззивният съд намира , че предявеният главен иск за присъждане на сумата от 84 160,69 лв. , представляваща неустойка по чл. 4 от сключеният на 04.02.2019 г. между страните договор № чр -01-3/11.02.2019 г. за предсрочно прекратяване специализацията по чл. 25 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра на здравеопазването , е изцяло неоснователен. Неоснователността на главния иск влече и неоснователност акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава. Този иск обаче е неоснователен и поради факта , че ответницата не е изпаднала в забава поради липсата на отправена и от кредитора покана. 9 Претендираното обезщетение не произтича от непозволено увреждане , а от сключен между страните договор , както самият ищец твърди , поради което няма как за плащането му длъжникът да изпада в забава в хипотезата на чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД. Тъй като падежът на задължението не е определен , то длъжникът изпада в забава след покана , а такава не е отправяна от кредитора до датата на подаване на исковата молба в съда. В заключение и с оглед на направените правни изводи

въззивният съд намира , че обжалваното първоинстанционно решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта му , в която М. Г. Н. е осъдена да заплати на У.П.Д.С.К. АД сумата от сумата от 27 773,79 лв. /14 200,02 евро /, представляваща неустойка по чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. договор № чр -01-3/11.02.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 02.09.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5088,96 лв. /2 601,85 евро / - разноски в първоинстанционното производство , и вместо него да бъде постановено ново , с което искът бъде отхвърлен за тази сума. Решението на Районен съд – С.З. следва да бъде потвърдено в частта му , в която е отхвърлен предявеният иск за неустойка за разликата над 27 773,79 лв. /14 200,02 евро / до пълния предявен размер от 84 160,69 лв. , както и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за забава за сумата от 2007,44 лв. Относно разноските : При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК М. Г. Н. има право на разноски в Н.ящото производство. Такива следва да й се присъдят в размер на 4284 евро / четири хиляди двеста осемдесет и четири евро /, съгласно платежно нареждане от 11.02.2026 г. за платена държавна такса и представеният договор за правна защита и съдействие от 05.02.2026 г. и платежно нареждане от същата дата , удостоверяващи надлежно уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 4000 евро. М. Г. Н. има право и на разноски в пълен размер за първоинстанционното производство , поради което следва да й се присъди сума от още 1587,39 лв. /811,62 евро /, представляваща разликата от присъдените й разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 3412,61 лв. / 1744,78 евро / и пълният размер на заплатеното от нея възнаграждение от 5000 лв. , с равностойност в евро 2556,46. Относно обжалваемостта на съдебният акт : Съгласно чл. 280, ал. 3 т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК / редакция съгласно ДВ , бр. 86/2017 г. / Н.ящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване. 10 Водим от изложените

мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 пр. 3Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение- то и чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК

Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

:

ОТМЕНЯ

решение № 2/05.01.2026 г. , постановено по гр.д. № 2445/2025 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му , в която М. Г. Н. , ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З. , ул. „*********** е осъдена да заплати на У.П.Д.С.К. АД , ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „*********, представлявано от законния си представител Й.П.Й. сумата от 27 773,79 лв. /14 200,02 евро /, представляваща неустойка по чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. помежду им договор № чр -01-3/11.02.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 02.09.2024 г. до окончателното й изплащане , и сумата от 5088,96 лв. /2 601,85 евро / - разноски в първоинстанционното производство , вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от У.П.Д.С.К. АД , ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „*********, представлявано от законния си представител Й.П.Й. , срещу М. Г. Н. , ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З. , ул. „***********, иск по чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД за присъждане на сумата от 27 773,79 лв. /14 200,02 евро /, представляваща неустойка по чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО от сключения на 04.02.2019 г. помежду им договор № чр -01- 3/11.02.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 02.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 2/05.01.2026 г. , постановено по гр.д. № 2445/2025 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му , в която са отхвърлени предявените от У.П.Д.С.К. АД , ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „*********, представлявано от законния си представител Й.П.Й. , срещу М. Г. Н. , ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З. , ул. „***********, иск по чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД за разликата над 27 773,79 лв. /14 200,02 евро / до пълния предявен размер от 84 160,69 лв. /43 030,68 евро /, представляваща неустойка по чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО от сключения на 04.02.2019 г. договор № чр -01-3/11.02.2019 г. , и иск по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата от 2007,44 лв. /1026,39 евро /, представляваща мораторна лихва върху главницата от 84 160,69 лв. /43 030,68 евро / за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. В останалата му част

решение № 2/05.01.2026 г. , постановено по гр.д. № 2445/2025 г. по описа на Районен съд – С.З. като необжалвано е влязло в сила на 19.02.2026 г . 11 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________

ОСЪЖДА У.П.Д.С.К. АД , ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „*********, представлявано от законния си представител Й.П.Й. , да заплати на М. Г. Н. , ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З. , ул. „*********** сумата от 4284 евро / четири хиляди двеста осемдесет и четири евро /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство и 811,62 евро / осемстотин и единадесет евро и шестдесет и два евроцента /, представляваща разликата от присъдените й в първоинстанционното производство разноски в размер от 3412,61 лв. / 1744,78 евро / за платено адвокатско възнаграждение и пълният размер на заплатеното от нея възнаграждение от 5000 лв. /2556,46 евро /. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. 12

Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)