- Страни: Ю. И. Й. срещу УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД
- Предмет на спора: Претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на лекарска грешка - забравени чужди тела (два броя гофрирани дренажи) в ляво бедро при оперативна интервенция, отстранени три години по-късно.
- Ключови моменти: Според заключенията на вещите лица (СМЕ) дренажите категорично са поставени при процесната операция, тъй като пациентът не е имал други операции в този период. Установени са пропуски в документацията: поставянето на дренажите не е отразено в оперативния протокол, липсват документи за проведени контролни прегледи за сваляне на конци/дренажи и не е спазен изискуемият минимален болничен престой от 3 дни.
- Решение: ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение. ОСЪЖДА болницата да заплати 20 000 лв. за неимуществени и 391,60 лв. за имуществени вреди на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД (отговорност на възложителя на работата за непозволено увреждане), като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендираните 70 000 лв.
РЕШЕНИЕ № 20 гр. Велико Търново , 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , ТРЕТИ ( Б ) ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : МАЯ ПЕЕВА Членове : АНЕТА ИЛИНСКА ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно гражданско дело № 20254000500424 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.
С
решение № 209 / 15.05.2025 г. по гр. д. № 752 / 2023 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е осъдена , на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД , “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД да заплати на Ю. И. Й. следните суми : сумата 20 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане - лекарска грешка при оперативна интервенция на 12.09.2020 г. в Клиниката по ортопедия и травматология , при която са оставени чужди тела - два броя гофрирани дренажи с размери 0,5/6 см. и 0,5/8 см. , ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на откриване на деликта - 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане , като са отхвърлени , като неоснователни , искът за заплащане на обезщетение над присъдения размер до пълния размер от 70 000 лв. и претенцията за присъждане на законна лихва за дата 28.08.2023 г. ; сумата 391,60 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени суми за повторна операция за отстраняване на чуждите тела в резултат на непозволено увреждане - лекарска грешка при 1 оперативна интервенция на 12.09.2020 г. в Клиниката по ортопедия и травматология , при която случайно са оставени чужди тела - два броя гофрирани дренажи с размери 0,5/6 см.и 0,5/8 см. , ведно със законна лихва върху сумата , считано от 15.09.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение , по приети за съвместно разглеждане обратни искове по реда на чл. 219, ал. 3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК , е осъдено „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД да заплати на “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева - за причинени от застрахования УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД на Ю. И. Й. неимуществени вреди , ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на откриване на деликта - 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане , както и застрахователно обезщетение в размер на 391,60 лева - за причинени от застрахования УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД на Ю. И. Й. имуществени вреди , ведно със законна лихва върху сумата , считано от 15.09.2023 г. до окончателното й изплащане , съгласно застраховка „ Гражданска отговорност на Ю.дически лица “, сключена от УМБАЛ „ Д - р Георги Странски ” ЕАД , като работодател по застрахователна полица № BG0820 20 000000002 и срок на валидност : 11.01.2020 г. до 10.01.2021 г. , при условие , че горепосочените суми бъдат изплатени от УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД на Ю. И. Й.. Присъдени са разноски. Решението е постановено при участието на ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД , като трето лице - помагач на страната на ответника “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД. В срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Ю. И. Й. , чрез процесуалния му представител , против горепосоченото решение , в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лева до 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди , като неправилно. Излагат се съображения , че определеното обезщетение по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД било занижено , като
съдът не бил съобразил в достатъчна степен дългия период от 3 години , през който ищецът търпял болки и парене в зоната на оперативната рана на лявото бедро , както и болките от претърпяната повторна оперативна интервенция на 13.09.2023 г. за премахване на установените чужди тела. На ищеца му се било наложило , наред с болките и неудобствата , които изпитвал през годините в резултат на съпътстващите заболявания на опорно - двигателния апарат , да търпи и болките и паренето в лявото бедро. Твърди се настъпване на нови факти и позовавайки се на чл. 260, т. 5Чл. 260. ⚖️ Практика (382) Жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя. Приложения към жалбата ГПК , се иска те да бъдат съобразени , а именно че в периода от 12.05.2025 г. до 27.05.2025 г. ищецът провел лечение в Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „ Александровска “ ЕАД , като му била поставена окончателна диагноза : Диагностика и специфично лечение на 2 остра и хронична демиелинизираща полиневропатия ( Гилен - Баре ) при лица над 18 г. „ Синдром на Гилен - Баре “. Твърди се , че появата на това автоимунно заболяване била пряко свързана и обусловена от неправомерното поведение на лекарския екип , осъществил операцията на лявото бедро на 12.09.2020 г. , при която били оставени / забравени чуждите тела. Тези твърдения не били изложени при разглеждане на делото пред ОС - Плевен , тъй като за пръв път през месец Май 2025 г. ищецът бил окончателно диагностициран с това заболяване. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и да бъде постановено друго , с което да бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , чрез процесуалния й представител , с който се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се , че правилно
съдът приел , че в процесния период от време ищецът е търпял болки по повод и на други свои заболявания на опорно - двигателния апарат. Заболяването „ Гилен – Баре “ било известно в хода на първоинстанционното производство - факт , който не бил наведен от ищеца , който е могъл да формулира въпроси към допуснатата от окръжния съд СМЕ. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил отговор от ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД , като трето лице - помагач на страната на ответника УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД , с който се оспорва жалбата с доводи , че липсвали доказателства за поставяне на дренажите на пациента , които да са били забравени. В срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК е подадена въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , чрез процесуалния му представител , против горепосоченото решение , в осъдителните му части за сумите от 20 000 лева и 391,60 лева , ведно с лихвите върху тях , като неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва се приетият за установен от първоинстанциония съд факт , че при оперативната интервенция на 12.09.2020 г. били поставени дренажи на ищеца , които били премахнати три години по - късно. Оспорват се настъпили вреди за пациента , вследствие тази операция. Твърди се липса на конкретно виновно поведение на служител от болничния персонал и липса на причинно – следствена връзка. Предвид тези оспорвания се коментират събраните по делото доказателства. В заключение се счита , че изводите на съда за обстоятелствата , които имат значение за релевантните факти не съответстват на събраните по делото доказателства , като необоснован бил изводът на съда , че „ по всяка вероятност дренажите са поставени при операцията на 12.09.2020 г. “. Искането е за отмяна на 3 решението в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявените искове срещу болницата. Претендират се разноски. „ Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : „ Живот и Здраве ” АД е изразило становище / наименовано отговор / за основателност на подадената въззивна жалба от „ УМБАЛ Д - р Георги Странски “ ЕАД. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - Ю. И. Й.. Горепосоченото решение не е обжалвано в частта относно обратните искове , предявени от “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД против „ Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : „ Живот и Здраве ” АД В открито съдебно заседание
жалбоподателят – ищец Ю. И. Й. , чрез процесуалния му представител , поддържа
въззивната жалба и оспорва подадената такава от лечебното заведение , като доразвива доводите си и в депозирано писмено становище. В открито съдебно заседание
жалбоподателят – ответник “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , редовно призован , не изпраща представител. Пълномощникът му по делото е депозирал писмена защита , с която поддържа изложените във
въззивната жалба на болницата съображения и оспорва жалбата на ищеца. В открито съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника „ Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : „ Живот и Здраве ” АД , редовно призовано , не изпраща представител и не изразява становище по съществото на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , а по допустимостта - в обжалваната му част , като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите , когато следва да приложи императивна материалноправна норма и / или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка ,
съдът намира , че първоинстанционното решение е валидно и в обжалваните части - допустимо. Предвид горното ,
съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал. 1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК на правилността на решението в обжалваните му части , съобразно правомощията си. Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., във връзка с чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД , предявени от Ю. И. Й. против “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , за заплащане на сумите : 4 - сумата 70 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ( болки и страдания ) от непозволено увреждане - лекарска грешка при оперативна интервенция на 12.09.2020 г. в Клиника по ортопедия и травматология при “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , при която са оставени чужди тела - два броя гофрирани дренажи с размери 0,5/6 см. и 0,5/8 см. , разположени под фасцията по латералната повърхност на ляв бедрен мускул , отстранени с последваща оперативна интервенция на 13.09.2023 г. в ДКЦ „ Авис Медика “ ООД , ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на откриване на деликта - 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане , - сумата 391,60 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени суми за повторна операция на 13.09.2023 г. в ДКЦ „ Авис Медика “ ООД за отстраняване на чуждите тела в резултат на непозволено увреждане - лекарска грешка при оперативна интервенция на 12.09.2020 г. в Клиниката по ортопедия и травматология при “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , при която са оставени чуждите тела - два броя гофрирани дренажи с размери 0,5/6 см.и 0,5/8 см. , ведно със законна лихва върху сумата , считано от 15.09.2023 г. до окончателното й изплащане. В първоинстанционното производство са приети за съвместно разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК , предявените от “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД против третото лице - помагач „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД , при условията на евентуалност , обратни искове с правно основание с правно основание чл. 469, във връзка с чл. 435 КЗ за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева – застрахователно обезщетение за причинени от застрахования УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД на Ю. И. Й. неимуществени вреди , ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на откриване на деликта - 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане , както и за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 391,60 лева - за причинени от застрахования УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД на Ю. И. Й. имуществени вреди , ведно със законна лихва върху сумата , считано от 15.09.2023 г. до окончателното й изплащане , съгласно застраховка „ Гражданска отговорност на Ю.дически лица “, сключена от УМБАЛ „ Д - р Георги Странски ” ЕАД , като работодател по застрахователна полица № BG0820 20 000000002 и срок на валидност : 11.01.2020 г. до 10.01.2021 г. , при условие , че горепосочените суми бъдат изплатени от болницата на Ю. И. Й..
Апелативен съд – Велико Търново , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК , във връзка с чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК , намира за установено , от фактическа страна , следното : С доклада по делото по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите , че : 5 - ЗАД “ ДаллБогг : Живот и здраве “ АД е застраховател по договор за застраховка „ Гражданска отговорност на Ю.дически лица “, сключена със застраховащ и застрахован “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД , обективирана в застрахователна полица № BG0820 20 000000002, със срок на валидност : 11.01.2020 г. до 10.01.2021 г. , както и че - медицински екип от служители на “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД в състав : доц. д - р С. Т. , д - р Й. В. , д - р С. Л. и анестезиолог : доц. д - р С. Х. Б. , са извършили операция на ищеца Ю. Й. на 12.09.2020 г. в Клиниката по ортопедия и травматология към същата болница. От приетите от първоинстанционния съд , като писмени доказателства по делото , медицински документи ( ИЗ №26332/2023 г. , Оперативен протокол 410/12.09.2020 г. , Предоперативна епикриза от 12.09.2023 г. , Епикриза от 12.09.2020 г. , ИЗ № 26897/2023 г. , Предоперативна епикриза от 16.09.2020 г. и Епикриза от 16.09.2020 г. – всички , издадени от Клиниката по ортопедия и травматология на „ УМБАЛ Д - р Георги Странски “ ЕАД , както и резултати от лабораторни изследвания , на л. 41 – 54) се установяват следните обстоятелства във връзка с горепосочената извършена операция , а именно : На 12.09.2020 г. , около 04.43 часа , ищецът Ю. Й. е приет по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД с разкъсно - контузна рана на лявото бедро ( порязване при битова злополука ). След консултация с травматолог е насочен за оперативно лечение в клиниката. Операцията е започнала на 12.09.2020 г. в 12.00 ч. и е приключила в 13.30 ч. , като са описани извършените медицински дейности – поставена спинална упойка , обилен лаваж с антисептични разтвори , асептично почистване и покриване на полето , дебридман , фасцийотомия , сутура , превръзка , като не е отразено в операционния протокол да са поставени дренажи. В същия е посочено , че е направена операция по КП № 219 - оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност , процедура : 77,65 – локална ексцизия на лезия или тъкан на кост бедро. Посочената в този протокол и в Епикризата от 12.09.2020 г. окончателна диагноза е : Вулнус лацеро контузум феморис синистра. Пациентът е изписан от болницата на същия ден - 12.09.2020 г. , в 17.00 часа , с дадени препоръки за смяна на превръзките през 3 дни , сваляне на конците на 12- я ден , с право на два консултативни прегледа в рамките на 1 месец след датата на изписване. На 16.09.2020 г. ищецът Ю. Й. е постъпил за втори път в Клиниката по ортопедия и травматология към “ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д - р Георги Странски “ ЕАД за наблюдение , като в Епикризата за болничен престой от 16.09.2020 г. до 17.09.2020 г. е вписана констатацията , че е установена зашита оперативна рана с лек оток и локална температура , като е взето решение за консервативно лечение , назначена е терапия с обезболяващи , като е посочено , че е изписан с подобрение. 6 По делото не е спорно и от Епикриза , издадена от МБАЛ „ Авис - Медика “ ООД ( л. 14-15) , резултати от образни изследвания , Абдоминална ехография ( л. 9 - 11) се установява , че Ю. Й. е приет в болничното заведение на 13.09.2023 г. , с оплаквания , че преди около три години е постъпил в болнично заведение след битова травма , получил разкъсно – контузна рана в областта на ляво бедро , предна повърхност , долна трета , като след лечението е имал продължителна секреция от раната , оплаквания от болка и дискомфорт в тази област , които от няколко дена се засилили , а мястото – зачервило , движенията – затруднили , като при направена Ро графия е установено наличие на чужди тела / линеарна структура в дистална трета на ляво бедро с диаметър 12 мм на протежение около 50 мм , разположена в дълбочина на около 10-12 мм от повърхността на кожата.Не са установени течни колекции в съседство /. На 13.09.2023 г. му е направена операция за отстраняване на двете чужди тела - гофрирани дренажи с р - ри 0,5/6 см и 0,5/8 см , разположени под фасцията по латералната повърхност на бедрения мускул , околните тъкани хронично възпалително , фиброзно променени. Отразено е , че чуждите тела са екстрахирани , направена е промивка на кухината с кислородна вода и р - р на „ Браунол “, послойно възстановяване на тъканите , дренаж в подкожието , изведен през раната , стерилна превръзка. Изписан е на 15.09.2023 г.. За извършените медицински услуги , ищецът е заплатил на МБАЛ „ Авис Медика “ ООД сумата 11,60 лева и сумата 380 лева , видно от представените два броя фискални бонове 15.09.2023 г.. За изясняване на обстоятелствата по делото , са изслушани от първоинстанционния съд свидетелски показания. Свидетелите И. С. И. и Г. Н. Г. ( приятели на ищеца ) и Е. Д. Х. ( съпруга на ищеца ) разказват , че през 2020 г. Ю. претърпял инцидент - порязал ляво бедро при падане , като св. Х. уточнява , че съпругът й бил за риба и паднал върху стъклена бутилка , след което бил опериран в гр. Плевен. И тримата свидетели казват , че след операцията ищецът постоянно се е оплаквал , че нещо не е добре , мястото в областта на раната го парило , зачервявало се , не се чувствал комфортно , приемал медикаменти , бил изморен. След няколко години се оказало , че причината е , че имал чуждо тяло в крака – забравени дренажи и се наложила втора операция за премахването им. В този период други оперативни интервенции не са му били правени. Свидетелят Г. Н. Г. казва , че знае , че ищецът има и други проблеми с опорно - двигателния апарат , оплаквал се е , че не може да ходи и постоянно е падал , придвижвал се с патерици , а накрая е бил в инвалидна количка , както и че и преди да извадят дренажа и след това , ищецът е имал тези оплаквания. Свидетелката Е. Д. Х. разказва още , че тъй като порезната рана на съпруга й била голяма , от Бърза помощ – Червен бряг ги изпратили в Спешния кабинет на УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД в гр. Плевен. Това станало около 4.00 часа през нощта , като едва към 10.30 – 11.00 ч. се събрал медицински екип , който направил операцията , която продължила два часа и половина. Съпругът й бил изписан на същия ден , имал парене и болка. 7 Свидетелката казва още , че след 4 / четири / дена пак отишли в болницата поради продължилите оплаквания , но там им казали , че нямало проблем с раната , въпреки , че била много „ отекла “, пил антибиотик 3 месеца , получил и обрив. Казва , че през тези три години Ю. е усещал парене и болка , не е имало подпухналост въпреки чуждото тяло , в началото е имал отток , но са приели , че е нормално с оглед това , че има оперативна рана , която била много дълбока и голяма. Х. изнася данни , че съпругът й бил с ТЕЛК и че през 2023 г. е следвало да бъде преосвидетелстван и в тази връзка направили снимки и така се установило , че имало два забравени дренажа в лявото бедро , които били премахнати в МБАЛ „ Авис - Медика “ ООД. Свидетелката казва също така , че когато Ю. е бил изписан от болницата в гр. Плевен , раната е била с дренажи , като съпругът й е посещавал Ортопедията в Клиниката за смяна на превръзките. Раната зараснала , свалени били конците ( свидетелката не си спомня къде и от кого ), но не бил ходил на контролни прегледи. Свидетелката казва , че съпругът й си има и редица други заболявания – с много дискови хернии , с ошипявания , а от миналата година ( т.е. от 2023 г. ) бил диагностициран и с Гилен - Баре , заболяване , което нарушавало мускулите и затова му било трудно придвижването и ползвал патерици и му предстояло лечение в гр. София. От показанията на свидетеля д - р Й. В. / след предявяване на оперативния протокол / се установява , че оператор на операцията е бил доц. Т. , а той е бил асистент , вторият асистент бил д - р Л.. Този свидетел казва , че ако се поставят дренове , това задължително трябвало да се отрази в протокола и щом не са отразени , с висока вероятност е да не са били поставени – не си спомнял конкретната операция. Дали да се сложи дрен или не се преценявало от опериращия екип , не във всяка рана било задължително поставянето му. Казва , че клиничната пътека изисквала да има двама специалисти в екипа , който извършва операцията , че операцията дори можела да бъде извършена от специализант , но под ръководството на екипа , а задължително като оператор се вписвал лекарят , който има право да я извърши по закон. Досежно неспазването на болничния престой от 3 дена , свидетелят обяснява , че такава била практиката поради изключителната натовареност на болницата , но пациентите задължително се викали - явяване на превръзки през 3 дена , снемане на конците между 12 и 14 ден , антибиотична профилактика , ако се прецени необходимост от такава. Казва , че свалянето на конците и смяната на превръзките се отразявали в амбулаторния журнал , само в случаите , когато имало съмнение за отклонение в статуса на раната. Относно вписаната процедура „ ексцизия на тъкан кост “ в оперативния протокол д - р В. посочва , че класифицирането на оперативните процедури ставало по два начина , единият начин - чрез Международната класификация 9- та и 10- та ревизия , която давала оценката на МКБ , а вторият класификатор бил т.нар. Австралийска класификация , по която ставало класифициране на оперативната процедура. Оперативната процедура – обработка на оперативна рана имала допълнителен код , това бил „ ексцизия на ….“. Това не можело да бъде променено , кодът се 8 генерирал от софтуерната система. При предявяване на свидетеля на Абдоминална ехография ( л. 11) и двете копия на рентгенови снимки ( л. 9 и 10), същият казва , че на тях ясно се виждат две чужди тела в ляво бедро , които приличат на дренажна система , като така изглежда и марлена система. Според свидетеля добрата практика предполага дреновете да са сложени над раната , като част от дренажа се извежда извън раната , с цел да може да бъде изведен по капилярен път , както и че след като „ това нещо е капсуловано “, не би следвало пациентът да има оплаквания. Можело да се постави и в амбулаторни условия , но било неприятно поставянето. Свидетелят проф. В. К. , началник на Клиниката по ортопедия и травматология , който не е участвал в оперативния екип , при предявяване на двете Епикризи , издадени от Клиниката , казва , че всички епикризи „ минават през него “ и че при втория прием на ищеца не му е било правено нищо , а бил хоспитализиран за наблюдение , поради оток. Според свидетеля поставянето на дренажи зависи от естеството и характера на раната , от виждането и опита на оператора. В случая не било посочено , че е бил сложен дренаж. Всеки пациент , който бил изписан преди 12- ия ден в зависимост от срока на пътеката , се викал през три дни за превръзка , ако е бил поставен дренаж - се свалял , а конците се сваляли между 12- ия и 14- ия ден. При явяване на пациента на контролен преглед , това се отразявало в досието му. В случая за ищеца нямало данни да е ходил на контролен преглед. Свидетелят д - р С. Т. , участвал в операционния екип , също казва , че не си спомня за конкретната операция , като при предявяване на Оперативен протокол от 12.09.2020 г. и Епикриза от 12.09.2020 г. , обяснява , че от същите се установява , че се касаело за порязване на бедро и слабо кървяща рана , при което не се налагало слагане на дренажи , особено при пациент с диабет. В тези документи нямало отразен дренаж и „ най – вероятно “ такъв не е бил слаган. Ако се допуснело , че е бил сложен дренаж , ищецът е бил приет втори път след 4 дни в болницата , така че много малка била вероятността да не бъде премахнат при това второ болнично посещение. Нормално било една рана на четвъртия ден да бъде оточна. Досежно вписаното в оперативния протокол „ ексцизия на тъкан , кост “, свидетелят Т. казва , че това било по австралийската квалификация , която не можела да бъде променяна. Касаело се за рана на бедро. Стандартно се приемали антибиотици. Не може да каже дали ищецът е приемал такава и дали е идвал на прегледи. Свидетелят д - р С. Л. , при предявяване на Оперативен протокол от 12.09.2020 г. и Епикриза от 12.09.2020 г. , казва , че е бил част от операционния екип и че предвид вписаната в тях диагноза , най - често това , което се правило е т.н. дебридман - изчистване на раната , махане на тъкани , които не са живи , след което зашиване на раната. Поставянето или не на дренаж зависило от обективното състояние на раната и от личностните предпочитания на човека , водещ оперативната интервенция. В случая била налице лацеро - контузна рана , като не била описана дълбочината на раната. Практиката в болничното заведение при изписването на пациента била той да се уговори с лекаря за 9 смяна на превръзки , конци , прегледи , имало си алгоритъм. Свидетелят не си спомня дали са слагани дренажи или не в случая , като според него не е възможно да се поставят дренажи , без да бъдат описани в оперативния протокол - последното било задължително. На свидетеля д - р А. Ш. е била предявена втората Епикриза от 16.09.2020 г. , като същият казва , че той е приел и прегледал пациента - констатиран е бил лек оток на раната , като е било взето решение за консервативно лечение и антибиотична терапия , превръзки всеки ден , тъй като раната била спокойна. Свидетелят не си спомня дали след това е бил търсен от пациента , дали той е спазвал препоръките „ сваляне на конците на 16- ия ден и профилактика “. Казва , че раната била зачервена , но нямало дренажи. Ако е имало – щели да бъдат описани. Според свидетеля дренаж може да бъде поставен и в амбулаторни условия. От първоначалното заключение по назначената съдебномедицинска експертиза ( СМЕ ), изготвено от д - р Т. Д. - С.а , ортопед - травматолог ( л. 178- 182, том 1), което не е оспорено от страните и е прието от първоинстанционния съд , се установява , че на 12.09.2020 г. Ю. Й. е приет в КОТ на болница УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД в гр. Плевен с открита рана на лявото бедро. След направени прегледи и изследвания е опериран. Направена е ревизия на раната , измиване с антисептични разтвори , освобождаване на разрязаните тъкани и раната е зашита. На същия ден след 12 часа , пострадалият е изписан от болницата с подобрение в добро общо и локално състояние. В Оперативен протокол № 410 от 12.09.2020 г. към ИЗ № 26332, издадени от болничното заведение , не е отразено по време на операцията да са поставени дренове в раната на пострадалия. Извършените дейности по време на операцията - обилен лаваж , дебридман , фасциотомия , сутура , превръзка , са изпълнени , съгласно Правилата за добра медицинска практика. Вещото лице е посочило още , че когато в една рана се поставят дренажи , те се отстраняват в срок , който се определя от състоянието на раната и преценката на опериращия лекар , след като изпълнят задачата , за която са поставени. Според заключението при ищеца наличието на чужди тела в бедрото е причинило временно разстройство на здравето , неопасно за живота. Вещото лице е посочило , че от приложената медицинска документация било видно , че Клиниката по ортопедия и травматология към „ УМБАЛ „ Д - р . Г Странски “ ЕАД е обслужила Ю. Й. по КП № 219 съгласно ЗЗ , спазен е диагностично - лечебния алгоритъм , Медицинския стандарт за лечение , съгласно Наредба № 2/ 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Ортопедия и травматология ”, който е действал към датата на извършената операция - прием по спешност и преглед на болния с издаване на История на заболяване , извършване на лабораторни изследвания - изследване на кръв , консултации с интернист и анестезиолог , направено е клинично обсъждане , описано в предоперативна епикриза , операцията е описана в оперативен протокол , в който е отбелязана клиничната пътека и процедурата на операцията , има издадена епикриза с наставления и препоръки. Не е спазено 10 изискването за минимален болничен престой от 3 дена. В заключението е даден отговор на въпроса какво представляват „ гофрирани дренажи “, като е посочено , че това са гумени ленти с различна дължина и ширина , които се поставят преди края на операцията , в оперативни и травматични рани. Задачата на дрена е да не дава възможност на ръбовете на раната да са допират плътно. По този начин дренът помага да има отвор , през който да изтича кръв и секрет от раната , които ако останат в нея , биха създали условия за инфектиране. В откритото съдебно заседание на 05.11.2024 г. при изслушване на вещото лице , то е казало , че няма отговор защо ищецът е бил изписан още същия ден , при наличие на открита рана и че е следвало да остане поне една нощ да пренощува , за да се прецени какво е състоянието на раната. Нямало документи как и по какъв начин тези дренове са попаднали вътре в тялото на пациента. Нямало данни ищецът да ходил на контролен преглед , как и кога са извадени конците , нямало медицински документи за периода 2020 г. до 2023 г. С оглед горното , по искане на страните , са изискани и приети от първоинстанционния съд , като писмени доказателства , множество справки на РЗОК за извършена медицинска дейност на лицето Ю. Й. и цялото медицинско досие на пациента от личния му лекар ( л. 201-334), които са били предмет на проверка и анализ от вещото лице по допуснатата допълнителна СМЕ. Съгласно допълнителното заключение на СМЕ ( л. 18-22, том 2), неоспорено от страните и прието от окръжния съд , няма данни спрямо ищеца да са осъществявани други оперативни интервенции на левия крак , които да са налагали поставянето на гофрирани дренажи , с изключение на процесната от 12.09.2020 г.. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание по допълнителната СМЕ , то е заявило , че при такава рана на бедро , каквато е била на ищеца и такъв тип операция , в повечето случаи се слага дренаж , чиято основна функция е раната да не е херметически затворена , за да не се получи възпаление. Според мнението на експерта , в случая е следвало да има дренаж поне за 24 часа , от който да изтича секрета , като посочва , че дренажът се вижда и би трябвало да го извадят. Възможно било обаче да не е забелязан , ако дренът е влязъл навътре и преглеждащият не е този , извършил операцията и не знае , че има поставен такъв.
Въззивният съд кредитира също обсъдените по – горе заключения на СМЕ , като пълни , ясни и съответни на писмените доказателства по делото. Дава вяра на показанията на горепосочените свидетели , като еднопосочни и взаимодопълващи се , кореспондиращи с останалите доказателства , като по делото не са събрани други , които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност. Свидетелските показания на съпругата са преценени през призмата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК. Казаното от лекарите , че след като не са описани в медицинските документи дреновете , не би следвало да са поставени , респ. с „ голяма вероятност “ не са поставени и казаното от 11 съпругата на ищеца , че такива са били поставени ,
съдът не ги цени като съществено разминаване в показанията им с последица некредитиране на казаното от някой от тях , предвид това , че свидетелите – лекари не си спомнят конкретната операция , а изхождат само от посоченото в предявените им медицински документи , т.е. не изнасят факти , които са възприели непосредствено , а правят извод. При така установеното от фактическа страна ,
съдът , от правна страна , намира следното : За да се ангажира отговорността на възложителя на работата по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпили вреди , които да са причинени от лице , на което
ответникът е възложил работа , вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние ( действие или бездействие ) на това лице , при или по повод на възложената работа. Не е необходимо доказване на конкретното лице. Вината на лицето се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Касае за обективна , безвиновна и гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя на работа. Медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите на своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ качеството й се основава на медицински стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (157) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. (2) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица. (3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица се създават от общините и други юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Директорите на лечебните заведения по ал. 1 предоставят на министъра на здравеопазването информация за медицинските дейности, ресурсите на лечебните заведения и анализ на дейността им по ред, определен от съответния министър и министъра на здравеопазването. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... и чл. 6 а , ал. 2Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. (2) Медицинските стандарти съдържат: 1. основна характеристика на медицинската специалност/медицинската дейност; 2. изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по медицинската специалност/медицинската дейност; 3. изисквания за осъществяване на дейностите по медицинската специалност/медицинската дейност в структури на извънболничната и болничната помощ и в лечебните заведения по чл. 10; 4. критерии за качество на изпълняваните дейности по медицинската специалност/медицинската дейност. (3) Изискванията по ал. 2, т. 2 - 4 се определят по нива на компетентност. (4) Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 се актуализират при необходимост по реда на утвърждаването им. ЗЛЗ е регламентирано , че медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ съдържат критерии за качеството на изпълняваните дейности по медицинската специалност или медицинската дейност. Именно поради това , когато
съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност , той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти , но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. В съдебната практика и в правната теория понятието „ лекарска грешка ” е дефинирано като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания , консултации , лечение и др. медицински дейности , което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии , с медицинските стандарти , регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика , с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ , в резултат на което е причинено увреждане. 12 От събраните по делото доказателства безспорно се установява , че три години по – късно , при изследване , са констатирани чужди тела в лявото бедро на ищеца в областта на претърпяна от него преди това оперативна интервенция на разкъсно - контузна рана , извършена на 12.09.2020 г. в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД , които чужди тела са оперативно отстранени на 13.09.2023 г. в МБАЛ „ Авис Медика “ ООД , при което се оказва , че това са гофрирани дренажи с р - ри 0,5/6 см и 0,5/8 см.. Всъщност тези обстоятелства не са спорни между страните. Първият спорен въпрос , пренесен пред настоящата съдебна инстанция , очертан в пределите на въззивните жалби и отговорите им , се свежда до това дали тези дренажи са били поставени при операцията на ищеца на 12.09.2020 г. от служители на ответното лечебно заведение и забравени , съответно неотстранени , от тях. Забравянето , респ. неотстраняването на чуждо тяло , което организмът на пациента не може да усвои , вследствие на което е настъпила увреда на здравето му или смърт , категорично е една от проявните форми на некачествена медицинска помощ , която е основание за ангажиране отговорността на лечебно заведение по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД /
решение № 120/12.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1330/2012 г. ,
решение № 213/14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2024 г. , I г.о. , определение № 60594/12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1343/2021 г. , III г.о. , определение № 4838 / 24 . 109 .202 5 г. на ВКС по гр. д. № 4294 /202 4 г. , II г.о. /. В случая , настоящият съдебен състав , след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , подробно обсъдени при изложението на фактическата обстановка , напълно споделя извода на първоинстанционния съд за доказаност на факта , че при операцията на ищеца на 12.09.2020 г. са поставени въпросните гофрирани дренажи , които не са отстранени , нито при изписването на пациента , нито при последващата му хоспитализация , четири дена по – късно , във връзка с оплакванията му относно раната , което представлява противоправно бездействие на медицинските специалисти , работещи в ответното лечебно заведение , сочещо на извод за немарливо изпълнение на извършената от тях медицинска дейност и нарушаване на добрата медицинска практика. Неоснователни са доводите на жалбоподателя УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД за недоказаност на горепосочения факт и за липса на преки доказателства за него , съответно за непровеждане на пълно и главно доказване от страна на ищеца , чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК. Както е прието и в
решение № 508/18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2009 г. , III г.о. , човек не се ражда с гофрирани дренажи в тялото , следователно същите са поставени там оперативно. От заключението на СМЕ се установява , че такива дренажи се поставят при операция на разкъсно – 13 контузна рана , каквато е извършена на ищеца на 12.09.2020 г. и очевидно не са отстранени , след като са открити в тялото му три години по – късно във връзка с оплаквания на пациента за болка и парене в областта на зарасналата рана и предвид тяхната локация там. От допълнителното заключение на СМЕ , при което вещото лице е проверило , изследвало и анализирало цялото медицинско досие на пациента и справките от РЗОК за въпросните три години между двете операции , се установява , че в този тригодишен период не е извършвана друга операция на ищеца , при която да бъдат поставени тези дренове. Вещото лице е посочило , че те се поставят преди края на операцията в оперативни и травматични рани. Задачата на дрена е да не дава възможност на ръбовете на раната да са допират плътно. По този начин дренът помага да има отвор , през който да се изтича кръв и секрет от раната , които ако останат в нея , биха създали условия за инфектиране. Свидетелските показания на съпругата на ищеца също установяват , че такива дренове са били поставени. Отделно от това , безспорно доказано по делото е , че въпреки че ищецът е следвало да бъде оставен за наблюдение с прием в болничното заведение от три дена , това не е било сторено и че четири дена по – късно , той отново постъпва в болницата с оплаквания за оток на раната и болки , при което е пролежал там два дена и е лекуван консервативно. При изслушването на вещото лице по допълнителната СМЕ в съдебно заседание , то казва , че при този повторен прием , дренът е възможно да не е бил забелязан , ако е влязъл навътре и преглеждащият не е този , извършил операцията и не знае , че има поставен такъв. В случая , лекарят , който е прегледал ищеца , не е бил част от опериращия екип и поставянето на дренове не е било отразено в оперативния протокол. Трайно установена е съдебната практика , според която пълното доказване може да бъде осъществено , както чрез преки , така и чрез косвени доказателства , както и само с косвени доказателства , когато те са несъмнено установени , достоверни и от тях може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник , както на пряко , така и на косвено доказателство и те следва да се преценяват поотделно и в съвкупност по правилата на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението и чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок от ГПК. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства ,
съдът не може да направи извод , че този факт не се е осъществил. Обратното ,
съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт , който обикновено според опитните правила съпътства друг – установен по делото факт / в този смисъл са
решение № 60197/23.11.2021 по г. д. № 636/2021 г. на ВКС , ІІІ г. о. ,
решение № 56/21.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1629/2021 г. , IV г. о. , и др. / Конкретно по повод лекарските деликти и в контекста на гореизложените общи постановки за косвените доказателства , ВКС е утвърдил в практиката си разбирането , че като степен за възможността едно събитие да настъпи , или да е настъпило , вероятността се определя от връзката между установен и неустановен по делото факт. За възприемането или изключването на 14 определена вероятност е от значение конкретното , свързано с установен по делото факт обяснение , а не абстрактно - теоретичното възприемане на вероятността.
Съдът е длъжен да изгради вътрешното си убеждение за наличие или липса на причинна връзка и прилагайки опитните правила и логиката , при преценка на доказателствения материал. От сочената релевантна за отговорността причина като „ най – вероятна ” не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване , от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства , установени по делото. Затова и преценката на всички доказателствата по делото , включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка , е задължение на съда. /
решение № 264 /12.0 5 .201 5 г. на ВКС по гр.д. № 6457 /201 3 г. , I II г.о. ,
решение № 508/18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2009 г. , III г.о. и др. / . От горното следва , че първоинстанционният съд , противно на оплакването във
въззивната жалба на болничното заведение , не е формирал погрешно вътрешното си убеждение , като се е позовал на „ правилата от неЮ.дически характер , а именно на формалната логика “. Неоснователно е и оплакването на УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД за недоказаност , че били поставени такива дренове , поради неотразяването им в оперативния протокол. Същият е частен документ и неотразяването в него на поставени дренове не е основание
съдът да приеме , че това обстоятелство не се е осъществило , при условие че по делото са събрани доказателства за противното , които са обсъдени по – горе. Освен това при оспорването , тежестта на доказване на истинността му е на ответника /
решение № 565 / 19.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 94/2008 г. , I II г.о. ,
решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ІІІ г. о. и др. /. Неоснователно и следващото оплакване на този жалбоподател за неправилна оценка на доказателствата от първоинстанционния съд , като не било възприето казаното от лекарите , разпитани като свидетели , че дренове , не са били поставени и от казаното от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 05.11.2024 г. , че не му ставало ясно тези дренове „ как са попаднали вътре , по какъв начин …… Три години ние не знаем какво се е случвало ….. Аз не мога да взема решение кой ги е сложил. “. Първо , както бе посочено и при изложението на фактическата обстановка по делото при преценката на свидетелските показания , лекарите , разпитани като свидетели , казват , че не си спомнят конкретната операция , така , че казаното от тях , че с голяма вероятност не са поставени такива , са дадени на база предявените им Епикриза и Оперативен протокол , в които поставянето им не е отразено. Следователно те не възпроизвеждат свои непосредствени възприятия относно осъществяването , респ. неосъществяване на този факт , а правят вероятен извод от предявените документи. Тези свидетелски показания превратно се тълкуват във
въззивната жалба и им се придава смисъл , различен от вложения от свидетелите. Също така тези свидетели не казват , че раната на ищеца не е изисквала поставяне на дренове , а че поставянето на такива зависи от 15 естеството на раната и от преценката на оператора , извършващ операцията. Така че и тук не е налице противоречие на техни показания със заключението на СМЕ , според което такива е следвало да бъдат поставени. Във
въззивната жалба са извадени от контекста и думите на вещото лице по първоначалната СМЕ при изслушването му в съдебно заседание , без да се държи сметка за това , че към онзи момент действително към доказателствения материал по делото , не е била приобщена нужната медицинска документация за въпросния тригодишен период. След като е сторено това , е изслушана допълнителна СМЕ , като според заключението по нея , след проследяване и анализ на медицинската документация , вещото лице е категорично , че в този период не е била извършвана друга операция на ищеца и че единствената възможна , по метода на изключването , при която да са били поставени дреновете , е тази от 12.09.2020 г.. Хипотетична възможност за слагане на дренове от друг лекар в амбулаторни условия , не намира опора в нито едно от събраните по делото доказателства. Нещо повече , несъстоятелността на тази теза се доказва от последващата хоспитализация на ищеца , четири дена след операцията , отново в същото лечебно заведение и от първоначалното и допълнителното заключения на СМЕ , че същите се слагат преди края на операцията и че друга , освен процесната , не е била извършвана. Така че крайният извод на първоинстанционния съд за доказаност на противоправното поведение на служителите на ответника и за наличието на причинно – следствена връзка между него и претърпените от ищеца вреди , е единствения възможен и съответен на установените по делото факти и събраните за тях доказателства , с прецизиращите
мотиви , изложени от настоящия съдебен състав , след самостоятелен анализ и оценка на доказателствената съвкупност. Следователно , в случая отговорността на ответника , на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД , следва да бъде ангажирана. Вторият спорен въпрос , пренесен пред настоящата съдебна инстанция , се свежда до правилното приложение на критериите за справедливост съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , като оплакванията на жалбоподателя – ищец са за занижен размер на присъденото обезщетение , а в отговора на тази въззивна жалба лечебното заведение счита за правилно решението на съда досежно определения размер на обезщетението. Във възивната жалба на болницата също не са изложени оплаквания във връзка с този размер. Съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “ справедливост ” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства , които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на 16 увреждането , начина на настъпването , обстоятелствата , при които е станало , допълнителното влошаване състоянието на здравето , причинените морални страдания , осакатявания , загрозявания и др. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК решения на ВКС , в които е прието , че правилното прилагане на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди , причинени в резултат на деликт , е обусловено от съобразяването на следните общи критерии : характерът и тежестта на увреждането , обстоятелствата , при които е получено , интензитетът и продължителността на търпените физически и психически болки и страдания , възрастта на пострадалия , конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Предвид горното , като изходи от : - обстоятелствата , при които са причинени уврежданията / операция , при която са поставени дренове , които не са отстранени впоследствие /; - възрастта на пострадалия към датата на деликта – 49 години ; - характера и степента на уврежданията , както и тяхната продължителност – чуждите тела в бедрото на ищеца , са му причинили временно разстройство на здравето , неопасно за живота според заключението на СМЕ , като според свидетелските показания са се изразявали в парене , болка , дискомфорт в областта на зарасналата рана в продължение на изключително дълъг период от 3 / три / години ; - начина на лечение – оперативно изваждане на чуждите тела , което неминуемо е свързано отново с болки и страдания , като преди отстраняването им , болките на ищеца са се засилили и мястото се зачервило , видно от отразеното в Епикриза , издадена от МБАЛ „ Авис - Медика “ ООД ( л. 14-15); - и като взе предвид конкретните икономически условия към 2020 г. - и като съобрази обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи ,
въззивният съд намира , че правилно първоинстанционният съд е определил справедливото обезщетение по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД на сумата от 20 000 лева. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя – ищец за заниженост на присъденото обезщетение. Изложените в жалбата доводи , че констатираното при ищеца автоимунно заболяване „ Синдром на Гилен - Баре “, изразяващо се в мускулна слабост , се намира в причинно – следствена връзка със забравените чужди тела в ляво бедро , са неподкрепени от събраните по делото доказателства. Такива твърдения не са изложени в исковата молба , а соченото в жалбата , че Ю. Й. е диагностициран с това заболяване през м. май 2025 г. се опровергава , както от изслушаните свидетелски показания на 17 съпругата на ищеца в открито съдебно заседание през 2024 г. , така и от справката за пролежаването му през същата тази година в болнично заведение в гр. София за лечение на това заболяване. Така че оплакванията за мускулна слабост , дефицит на движение и падане не се дължат на забравените чужди тела в организма му , в който смисъл са и показанията на свидетеля Г. Н. Г. , че и преди да извадят дренажите и след това , ищецът ги е имал. Несъстоятелен е и изложеният от процесуалния представител на жалбоподателя довод , че тъй като ищецът търпял болки и страдания по повод и на други свои заболявания , които не са в причинно – следствена връзка с медицинския деликт , то следвало да бъде определен по – висок на размер на обезщетението. Никога не е съществувало спор в правната теория и съдебната практика , че на обезвреда подлежат единствени и само вредите , които са в пряка и непосредствена последица от деликта. Действително , не следва да бъде омаловажаван дългият период от време , през който в организма на ищеца са се намирали гофрирани дренажи , поради допусната лекарска грешка на служителите на ответника и изпитваните от него болки , парене , дискомфорт през това време , наложилата се операция , за да бъдат отстранени , каквито съображения са изложени във
въззивната жалба на Ю. Й. , но те са отчетени при определяне на справедливия размер по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД от 20 000 лева. Размерът от 391,60 лева на имуществените вреди , представляващи разходи за втората операция , при която са отстранени чуждите дела , се доказва от приетите , като писмени доказателства по делото , фискални бонове. Предвид гореизложеното , първоинстанционното решение , следва да бъде потвърдено , като правилно , в обжалваните му части. Относно разноските : С оглед изхода на въззивното дело – неоснователност и на двете въззивни жалби , настоящият съдебен състав намира , че не следва да присъжда разноски в полза на никоя от страните по делото. Водим от горното ,
съдът
РЕШИ:
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 209 / 15.05.2025 г. по гр. д. № 752 / 2023 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен , обжалваните му части. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД , ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. “ Г. М. Димитров “ № 1, на страната на ответника УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния 18 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ касационен съд , при предпоставките чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК , в едномесечен срок от връчването му на страните. 19
Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)
