Решение № 511 по гр. д. № 2191/2024 г. на Окръжен съд Бургас

РЕШЕНИЕ № 511 гр. Бургас , 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС , VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Албена Янч. Зъбова Кочовска Членове : Таня Д. Евтимова Радостина П. И.ова при участието на секретаря Станка Д. Ч.а като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело № 20252100500644 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК . О бразувано е пред настоящата инстанция по постъпила въззивна жалба на ЗКПУ „ Александрово ” ЕИК : 102644703, със седалище и адрес на управление : с. Александрово , общ. Поморие , представляван от И.И.П. , подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Чавдаров против

решение № 389 от 24.02.2025 г. , постановено по гр. дело № 2191/2024 г. по описа на РС - Бургас , в уважаващата исковата претенция част / съгласно уточнение от 28.04.2025 г. / , с която въззивната кооперация - ответник е осъдена да заплати на ищеца С. К. Г. , ЕГН : ********** , с адрес : ***** сумата от 5500 лв . - главница , представляваща обезщетение за компенсиране на неимуществени вреди - претърпените болка и страдание от трудовата злополука. В жалбата се излагат съображения , че първоинстанционното решение в атакуваната му осъдителна част е неправилно , незаконосъобразно и необосновано. Възразява се , че

съдът макар да не е приел доводите за погасяване на вземането на ищеца по давност , не е изложил аргументи в тази връзка. Счита за неправилни

мотивите на съда , че началният срок на погасителната давност , доколкото същата е специална започва да тече от различен от посочения в закона момент , като изразява несъгласие с приетото в решението , че изискуемостта на вземането за търсеното обезщетение възниква с разпореждането от 29.10.2021 г. на ТД на НОИ. В подкрепа на възраженията си цитира съдебна практика , която дава разяснения , че задължението за заплащане на обезщетение за претърпени от трудова злополука вреди е изискуемо от датата на злополуката и тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ започва да тече от тази дата. По така изложените съображения въззивникът счита , че направеното от него възражение за погасяване на исковата претенция 1 по давност е основателно и следва да бъде зачетено. На следващо място се излагат оплаквания по отношение на приетото от съда , че страните не спорят , че процесната злополука е осъществена при изпълнение на разпореждане на работодателя за завързване на куче , отглеждано в района на кооперацията , независимо от наличието на разпореждането по чл. 60 от КСО , с мотив , че същото е издадено само по данни на ищеца , респ. негови близки. Сочи , че длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност „ пазач “ не включва задължения , свързани с каквито и да е действия , касаещи кучета , като наред с това се твърди , че липсват доказателства кооперацията да притежава куче или кучета. По тези съображения се заявява , че доколкото ищецът не е имал задължения да се занимава с улични кучета , а да охранява района на кооперацията , в случая въззивникът възразява , че е налице груба небрежност на ищеца , поради което неправилно районният съд не е съобразил искането му за намаляване на размер на търсеното обезщетение. На последно място в жалбата се сочи , че ищецът не е доказал причинените му неимуществени вреди , като в тази връзка се сочи , че

съдът необосновано е уважил същият само на база представената медицинска документация , която сама по себе си представлява съвкупност от болнични листи и листи за прегледи на пациент , без да са ангажирани свидетелски показания и / или медицинска експертиза. Заявява , че доколкото всеки човек може да понесе различна по степен болка - физическа и емоционална от едно и също събитие , за да се приеме , че такава е причинена тя трябва да бъде доказана. Счита , че при присъждането дори на минимално обезщетение „ за претърпяна вреда в някакъв размер “ означава да бъде уважен недоказан иск. В тази връзка се акцентира на посоченото в амбулаторния лист от 18.02.2021 г. , че ищецът е лекуван консервативно , поради отказ от оперативно лечение , с оглед на което се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от него. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Моли за присъждане на разноските за двете инстанции. В предоставения срок по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК въззиваемият - ищец С. К. Г. , чрез назначения му на основание чл. 94Чл. 94. ⚖️ Практика (2) Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Предоставяне на правна помощ от ГПК процесуален представител адв. В. Ставрев - БАК е депозирал писмен отговор на

въззивната жалба , в която е изразил становище за неоснователността й. На първо място възразява , че предявеният иск е погасен по давност , като в тази връзка счита , че първоинстанционният съд е изложил своите

мотиви относно давността по чл. 358 вр. с чл. 200 от КТ в съответствие със съдебната практика , която сочи , че началният момент на давността започва да тече от разпореждането на ТД на НОИ от 22.10.2021 г. , с което злополуката е приета за трудова. Излага , че посоченото в жалбата съдебно решение , на което въззивникът се позовава във връзка с погасителната давност застъпва остаряло становище по въпроса , което не е относимо в случая. Сочи , че доколкото разпореждането от 29.10.2021 г. на ТД на НОИ не е било оспорено от ответника , то вписаните в него констатации се ползват с доказателствена сила по чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ вр. с чл. 178Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ. Официален документ от ГПК. Възразява против доводите в жалбата за наличие на груба небрежност или нарушение / неизпълнение на трудовите задължения на ищеца , като в т.ч. връзка сочи , че работодателят не е ангажирал дисциплинарна или имуществена отговорност на ищеца. Счита , че районният съд правилно е определил размера на обезщетение за неимуществени вреди , излагайки подробни

мотиви за това. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно , и законосъобразно и възлагане на сторените по делото разноски в тежест на въззивника. Бургаският

окръжен съд , като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , по вътрешно убеждение , намира за установено от фактическа и правна страна следното : Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца С. К. Г. искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника ЗКПУ „ АЛЕКСАНДРОВО “ - бивш негов работодател да му заплати претърпените вреди в общ размер от 15 000 лв. , вследствие 2 настъпила на 08.10.2020 г. трудова злополука , от които имуществени вреди в размер на 6500 лв. – за платена операция на раменната става и на 3000 лв. – за платени разноски за лечение след операцията и сумата от 5500 лв. - за обезщетение за компенсиране на неимуществени вреди , изразяващи се претърпените болка и страдание. Твърди се , че страните са били в трудовоправни отношения за периода от 25.09.2018 г. до 05.07.2021 г. , като ищецът изпълнявал длъжността „ портиер охрана “ в предприятието на ответната кооперация с местоизпълнение на работата - с. Александрово , общ. Поморие , обл. Бургас при пълно работно време. Сочи , че на 08.10.2020 г. около 18.00-18.30 ч. е получил нареждане по телефона от председателя на кооперацията да завърже куче , което било скъсало синджира си , но тъй като животното било едро , то съборило ищеца на земята , който паднал. Посочва се , че след падането ищецът усетил силна болка в дясното си рамо , която продължила през цялата вечер , като на следващия ден - 09.10.2020 г. отишъл в спешния център при УМБАЛ Бургас , където му направили рентгенова снимка и установили , че е получил счупване в горния край на дясната раменна кост с разместване. Сочи , че при прегледа бил издаден лист за преглед № 027690/ 09.10.2020 г. и болничен лист № Е 20202085724/ 09.10.2020 г. Ищецът твърди , че получените наранявания са през работно му време , при изпълнение на трудовите му задължения след дадено от работодателя му нареждане , поради се твърди , че е налице трудова злополука по смисъла на КТ и КСО , като същата е констатирана като такава с Разпореждане № 5104-02-94/ 29.10.2021 г. на НОИ - ТП Бургас. В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК от ответната кооперация е депозирала писмен отговор , в който е оспорила предявените искове на исковата молба. Възразила е , че трудовата злополука е призната за такава съгласно горепосоченото разпореждане само въз основа на писмените обяснения на ищеца. Сочи , че в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност „ портиер охрана “ липсват задължения , свързани с куче или кучета на кооперацията. В случай , че се установи , че злополуката е трудова се навеждат доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца , с мотив , че той се е явявал често на работа в нетрезво състояние. Навеждат се и доводи за проявена от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ , по съображения , че последният не е положил грижа , каквато и най - небрежният би положил в подобна обстановка. Направено е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност възражение за изтекла давност , с мотив , че правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди се реализира по чл. 200, ал. 1 от КТ и към датата на подаване на исковата молба е погасено по давност , започнала да тече от увреждането на 08.10.2020 г. Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 200Чл. 200. ⚖️ Практика (2) Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема. 4. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ от КТ и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. По делото е безспорно установено , че на 08.10.2020 г. по време на работа при ответния работодател при наличие на трудово правоотношение между страните / при заемана от ищеца длъжност „ портиер охрана “/, същият е пострадал на работното си място при падане , поради дърпане на куче , вследствие на което получил тежка контузна травма на дясното рамо. Въз основа на протокол за резултатите от разследването от 22.10.2021 г. с влязло в законна сила разпореждане от 29.10.2021 г. на ТД на НОИ посоченото увреждане е признато за трудова злополука на основание чл. 55, ал. 1 от КСО вр. с чл. 200, ал. 1 от КТ , като е посочено , че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето , станало през време и във връзка с извършваната работа , причинено на ищеца поради изпълнение на нареждане на председателя на ответника да завърже голямо куче , което си било скъсало синджира , като при опит на ищеца да заведе кучето до мястото му , държейки го за синджира кучето започнало да го влачи със синджира , довело до падане на ищеца и удар , въз основа на 3 който получил счупване в горния край на дясната раменна кост с разместване. По делото са представени множество медицински документи , вкл. и лист за преглед № 027690/ 09.10.2020 г. и болничен лист № Е 20202085724/ 09.10.2020 г. , от които се установява , че ищецът е претърпял посоченото счупване в дясна раменна област / хумерус /. В медицинската документация е посочено , че ищецът е лекуван консервативно поради отказ от оперативно лечение , като рамото е било с гипсова имобилизация , която е довела до силна болезненост и трайно затруднение в движението на крайника / тежко степенна хипотрофия на делтоиден мускул и мускулите на подмишницата в дясно и обем на движение 60 градуса , силно болезнена пасивна вътрешна и външна ротация , невъзможно активна , като поради травмата и необходимостта от възстановяване ищецът е бил неработоспособен за периода от една година и един месец , считано от 20.02.2020 г. до 21.03.2021 г. С обжалваното решение районният съд е намерил за недоказани исковете за присъждане на претендираните обезщетения за имуществени вреди , поради което ги е отхвърлил , като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на въззивно обжалване е решението , в частта , с която първоинстанционният съд е уважил изцяло иска за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв.

Съдът е приел , че увреждането на ищеца е причинено въз основа на инцидент , признат от НОИ за трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ , намерил е възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и за погасяване на исковата претенция по давност за неоснователни. При извършена на основание чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК служебна проверка на обжалваното решение в атакуваните му в жалбата части

въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото , поради което намира , че то е валидно и допустимо. К ато взе предвид доводите на страните , представените доказателства и като съобрази закона настоящата инстанция намира , че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е направил правилни фактически и правни изводи , които

въззивният съд напълно споделя и препраща към тях на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК. Съобразявайки изложените във

въззивната жалба оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения : На първо място гореустановената в първата инстанция фактическа обстановка сочи , че не е оборена презумпцията относно настъпване на описаните в протокола за разследване обстоятелства , свързани с механизма и причините настъпване на процесния инцидент , признат за трудова злополука , с оглед на което следва да се приеме , че съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО същите обвързват съда , независимо от обстоятелството на какви данни са основани. Затова възраженията в жалбата относно недоказаност на твърденията на ищеца , че действията му , свързани с настъпване на инцидента са били извършени в резултат на нареждане на работодателя , са неоснователни , доколкото липсват каквито и да ангажирани от последния по делото доказателства в обратен смисъл. Действително в длъжностната характеристика на ищеца липсват задължения свързани с отглеждане , пазене и контролиране на достъп на кучета , но доколкото длъжността „ портиер охрана “ е на пряко подчинение на председателя и получава задачи само от него , то в случая доколкото констатациите в протокола за разследване на злополуката останаха необорени , настоящата инстанция споделя извода на районният съд , че инцидентът е настъпил поради възложени на ищеца от работодателя му задължения , свързани със завързване на куче , независимо дали те пряко са влизали в служебните му задължения.Това означава , че в случая безспорно е налице фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ за възстановяване на вредите , причинени от увреждането на пострадалото лице - негов 4 работник , в резултат на настъпилата трудова злополука. На следващо място по отношение на възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 от КТ , правилно районният съд е приел същото за неоснователно , като

мотивите му напълно се споделят от настоящата инстанция. Посочената разпоредба дава възможност за намаляване на о тговорността на работодателя , ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука , но само в случаите , в които е допуснал груба небрежност. В трайната съдебна практика се приема , че при трудовата злополука е налице груба небрежност , т.е има съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия , когато същият извършва работата си без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ обаче може да има обаче само когато съпричиняването е при допусната не при обикновена , а при груба небрежност , представляваща липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Г руба небрежност е налице и когато работникът е съзнавал , респ. предвиждал настъпването на вредоносните последици , но е мислил да ги предотврати . Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства , при които е настъпила злополуката , от поведението на работника , съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата . Процентът съпричиняване при грубата небрежност зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука , като се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите , съставляващи причина за травматичното увреждане , както и съотношението между причините , когато са повече от една , респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. За разлика от грубата , обикновената н ебрежност е налице тогава , когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение , не е положил онази грижа , която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по - засилена форма на небрежност , изразяваща се в неполагане на грижа , но според различен абстрактен модел – грижата , която би положил и най - небрежният човек при подобни условия , неполагане на значително по - елементарна степен на загриженост. С оглед направеното от ответника възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ , негова е д оказателствената тежест за установяване на т ези действия на работника , които съставлява т груба небрежност по смисъла на закона. Твърденията на ответника , че е налице проявена от ищеца груба небрежност , изразяваща в неполагане на грижата , която би положил и най - небрежния работник , останаха недоказани по делото , доколкото липсват каквито и да е доказателства за поведение от ищеца , с което същият да е действал без елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Недоказани останаха и доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и в условията на обикновена небрежност , доколкото въпреки доказателствената тежест , която носи работодател не е ангажирал доказателства , от които да се установи , че с действията си ищецът е допринесъл по какъвто и да е начин , дори и несъзнавано за настъпване на инцидента . Що се касае до възраженията , че поради отказ от оперативно лечение ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат , то следва да се има предвид , че независимо , че от данните по делото става ясно , че на ищеца е препоръчано оперативно лечение , не се установява проведеното по негово искане консервативно лечение да е влошило състоянието му , още повече , че ищецът не е заявил да претендира вреди извън обичайните за подобен вид телесна травма. По изложените съображения правилно първата инстанция е счела , че предвид липса на установено по делото съпричиняване обезщетението , което следва ответни ка да заплати на ищеца следва да бъде определено по общите правила , като същото няма основание за бъде намалявано. 5 Спорен по делото е и размера на дължимото обезщетение. По размера на предявения иск за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД ,

съдът следва да отчете реално претърпените от ищ е ца неимуществени вреди , възрастта , здравословното му състояние , интензитета на болките и страданията , и продължителността на възстановителния период. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди

съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди , макар да имат стойностен еквивалент са в сферата на субективните преживявания на пострадалия , затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства , а именно : видът , характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия ; начинът на извършване на увреждането ; видът и начинът на провежданото лечение , неговата продължителност ; болките и страданията , претърпени , както при причиняване на увреждането , така и при провеждане на лечението през всичките му етапи ; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления ; периода на загуба на двигателна способност ; психическата травма , както при причиняване на увреждането , така и впоследствие ; възрастта на увредения ; налице ли е намалена трудоспособност и др. Съобразявайки тези обстоятелства

съдът следва да определи обезщетение , което в най - пълна степен да компенсира обективно доказаните по делото болка и страдание , претърпени от ищеца в резултат на получените увреждания , като разбира се изхожда от тяхната интензивност и продължителност. В случая от представената медицинска документация , която не е оспорена от ответната страна се установи , че поради получената травма ищецът е бил с гипсова имобилизация на рамото , която е довела до силна болезненост и трайно затруднение в движението на крайника , с ограничен обем на движение и със силно болезнена пасивна вътрешна и външна ротация , невъзможно активна. Установява се също , че поради травмата и необходимостта от възстановяване ищецът е бил неработоспособен за периода от една година и един месец , считано от 20.02.2020 г. до 21.03.2021 г. , което означава , че същият е претърпял болки , страдания и неудобства от имобилизацията си. Взимайки предвид характера и степента на установеното по делото телесно увреждане на базата на представената медицинска документация ,

съдът след извършена преценка по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД намира за изцяло основателна претенцията на ищеца за неимуществени вреди в претендирания размер от 5500 лв. , който с оглед гореустановената фактическа обстановка счита за справедлив и напълно съответстващ на степента и характера на претърпените от ищ e ца и доказани болки и страдания. Възраженията в жалбата , че поради липса на ангажирани свидетелски показания и медицинска експертиза твърдените от ищеца неимуществени вреди в претендирания размер са останали недоказани не се споделят от настоящата инстанция. В случая ищецът търси обезвреда на обичайните за този вид травма неимуществени вреди – болки и страдания , причинени му от увреждането , признато за трудова злополука , като представената за целта многобройна медицинска документация , неоспорена от ответната страна доказва по категоричен начин наличието на такива вреди в 6 посочения от ищеца размер. По делото не се твърди и не се ангажираха доказателства за заплащане на каквато и да е сума от ответника на ищеца , поради което искът за присъждането на обезщетение в посочения размер , се явява основателен и следва да уважи. Поради доказаност по основание и размер на исковата претенция за неимуществени вреди

съдът следва да разгледа възражението на въззивника - ответника за погасяването й по давност. Относно началния т момент на тригодишния давностния срок по чл. 358 ал. 2 т. 3 от КТ , с който се погасява пр авото , предмет на иска по чл. 200 , ал. 1 КТ за претендиране на вреди , причинени от трудова злополука , настоящата инстанция споделя извода на районния съд , съобразен със задължителна съдебна практика по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК , обективирана в

решение № 336/2012 г . по гр. д. № 303 по описа за 2012 г. на ІІІ г. о. , че същият започва да тече от датата на влизане в сила на административен акт за установяване на трудовата злополука , доколкото е недопустимо установяването й по общия исков ред / в т. см.

решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ІІІг.о на ВКС /. Ето защо , не датата на увреждането , а признаване по административен ред , че то е настъпило в резултат трудова злополука е началният момент , в който става изискуемо правото на увредения работник или служител да ангажира отговорността на работодателя си по чл. 200 от КТ , поради което според настоящата инстанция от този момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358 ал. 2 т. 3 от КТ. В случая , макар по делото да няма данни кога е влязло в законна сила разпореждане № 5104-02-94/ 29.10.2021 г. на НОИ - ТП Бургас , с което злополуката е призната за трудова , то доколкото искът е предявен на 05.04.2024 г. преди изтичане на тригодишен срок дори от постановяване на разпореждането на НОИ , се налага извода , че искът по чл. 200 от КТ не се явява погасен по давност. По тези съображения

въззивният съд намира за неоснователно направеното в тази връзка възражение от ответната страна , като счита за изолирана цитираната в жалбата съдебна практика в обратен смисъл. С оглед съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на районният съд , обжалваното решение в обжалваната част , с която е уважена исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 от КТ , причинени от процесната трудова злополука следва да бъде потвърдено като правилно , обосновано и законосъобразно при съобразяване на задължителната съдебна практика по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Поради неоснователността на

въззивната жалба разноски в полза на въззивника - ответник не се следват за настоящото производство , като такива не следва да се присъждат и на въззиваемия - ищец поради липса на искане в този смисъл и доказателства за направените такива.

Мотивиран от горното , Бургаският

окръжен съд

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 389 от 24.02.2025 г. , постановено по гр. дело № 2191/2024 г. по описа на РС - Бургас , в обжалваната осъдителна част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд 7 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ в едномесечен срок от връчването му на страните. 8

Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)