Решение № 4839 по гр. д. № 23837/2024 г. на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № 4839 гр. София , 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- А СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мариана Георгиева Членове : Димитър Ковачев Ваня Н. И.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100500758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и следв. от ГПК.

С решение от 07.11.2024 г. , постановено по гр.дело № 23837/2024 г. по описа на СРС , ГО , 138 състав , са уважени предявените от В. Р. З. срещу Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД , гр. София , обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ искове , като е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В. Р. З. , извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед за прекратяване № 256/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД ; ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „ санитар “ при ответника Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД ; като ответното дружество е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати сумата от 1 026 лева , представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 28.02.2024 г. до 29.03.2024 г. включително , ведно със законната 1 лихва , считано от датата на подаване на исковата молба пред съда - 23.04.2024 г. до окончателното изпълнение.

Срещу решението , в частта , в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ , е подадена въззивна жалба от ответника Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД , в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Сочи , че предявеният осъдителен иск за вземане в размер на 1 026 лева е следвало да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. Твърди , че в отговора на исковата молба е въведено своевременно възражение за прихващане със сумата от 7 931, 52 лева , представляваща заплатено на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяванс на трудовото й правоотношение , Излага , че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приеме за разглеждане релевираното от ответното дружество възражение за прихващане. Аргументира това съображение с обстоятелството , че в исковата молба ищцата е навела твърдения , че с оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е прекратен трудовият й договор от 26.07.2006 г. Едва в първото съдебно заседание ищцата е уточнила , че предмет на процесния спор е законосъобразността на прекратяването , извършено със заповед от 28.02.2024 г. и касаещо правотношението между страните , възникнало от трудов договор от 04.09.2023 г. Счита , че това уточнение не е пречка за приемане за съвместно разглеждане на релевираното възражение за прихващане. Поддържа , че първоинстанционният съд неправилно и необосновано не е взел предвид обстоятелството , че е ирелевантен моментът , в който е изплатено обезщетението , предмет на възражението за прихващане – дали при прекратяване на предходно или по - късно възникнало трудово правоотношение , тъй като в конкретния случай страните по правоотношението са едни и същи. Въззивникът излага , че ако уволнението бъде признато за незаконно и отменено , съответно ищцата бъде възстановена на работа , какъвто е разглеждания случай , то основанието за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще отпадне. Противното би довело до неоснователно обогатяване на работника. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго , с което предявеният иск да се отхвърли като погасен чрез прихващане. 2 Въззиваемата страна В. Р. З. оспорва

въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно , като постановено в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест и в правилно приложение на относимите материално - правни норми. Софийски градски съд , след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във

въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна , намира за установено следното : Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК

въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , а по допустимостта - в обжалваната му част , като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема , че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното : Между страните по делото не е спорно обстоятелството , че по силата на трудов договор № 450/26.07.2006 г. същите са били обвързани от трудово правоотношение , по силата на което ищцата е заемала длъжността „ санитар “, както и че правоотношението е било прекратено по взаимно съгласие на 11.08.2023 г. С молба от 10.08.2203 г. ищцата е направила искане за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 работни заплати , поради придобито право на пенсия. Не е спорно , че това обезщетение е било заплатено , както и че същото е в размер на 7 931, 52 лева. Впоследствие , страните са сключили нов трудов договор № ЧР -09- 560/04.09.2023 г. , по силата на който В. З. е била назначена на длъжността „ санитар “. В трудовия договор е уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя за проверка на годността на работника да изпълнява възложената работа. Позовавайки се на посочената клауза и в рамките на уговорения срок за изпитване , работодателят е прекратил правоотношението между страните със заповед № 256/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на ответника. С влязло в законна сила съдебно решение , постановено по гр.д. № 23837/2024 г. по описа на СРС , ГО , 138 състав , са уважени предявените от В. 3 Р. З. срещу Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ , като е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата , извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед за прекратяване № 256/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД и ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „ санитар “ при ответника Специализирана болница за активно лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД. На етапа на въззивното производство между страните по делото не е спорно и обстоятелството , че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за исковия период в размер на 1 026 лева. Настоящият съдебен състав счита за основателни оплакванията във

въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение , изразяващо се в неразглеждане на своевременно релевирано от ответника възражение за прихващане по отношение на претендираното вземане по чл. 225, ал. 1 от КТ. В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило основателността на предявената осъдителна претенция за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради неоснователност на обуславящите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане с вземане на работодателя в размер на 7 931, 52 лева , представляваща заплатено на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяванс на трудовото й правоотношение. Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане предявеното възражение по съображения , че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е платено на ищеца при предходно прекратяване на трудово правоотношение , което прекратяване не е било оспорено от ищеца и не е предмет на разглеждане в настоящия трудов спор. Възражението за прихващане е правопогасяващо процесуално средство за защита на ответника. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия / активното вземане / да е изискуемо и ликвидно / определено по основание и размер /, а 4 задължението на прихващащия / пасивното вземане / е достатъчно да е изпълняемо. Възражението за прихващане е процесуално право на ответника за защита срещу предявения иск с насрещно негово вземане , което по аргумент от чл. 298, ал. 4Чл. 298. ⚖️ Практика (4) (3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Оспорване на охранителния акт от ГПК става предмет на делото. За да стане предмет на делото същото следва да е индивидуализирано и допустимо. От общото изискване исканията и възраженията на страните да бъдат обосновани се налага извод , че възражението за прихващане следва да бъде в достатъчна степен индивидуализирано чрез релевантните за прихващането белези – правопораждащият го юридически факт , съдържанието и субектите на компенсационното правоотношение и относимите към настъпването на погасителния му ефект елементи. Възражението за прихващане може да е процесуално недопустимо в случай , че е налице влязло в законна сила съдебно решение по спора , предмет на възражението за прихващане – в този случай е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните , водеща до недопустимост да бъде разгледано заявеното възражение за прихващане. В случай , че възражението за прихващане е редовно / индивидуализирано /, допустимо и не е преклудирано ,

съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по неговата основателност. В настоящия случай първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е разгледал надлежно заявеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за прихващане. Изложените в

мотивите на СРС съображения касаят преценка на основателността на искането за извършване на компенсация между двете вземания. По същество на релевираното възражение за прихвашане : Ответното дружество твърди , че в негова полза е възникнало вземане за връщане на неоснователно получено от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ , като твърди хипотеза на получено от работника вземане на отпаднало основание. Излага , че при отмяна на процесната уволнителна заповед и възстановяване на ищцата на заеманата от същата длъжност , то трудовоправната връзка се възстановява и платеното от работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ подлежи на връщане. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ постановява , че при прекратяване на трудовото правоотношение , след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , независимо от основанието за 5 прекратяването , той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца , а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От редакцията на разпоредбата е видно , че фактическият състав , който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж , т.е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий - работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател , преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя , която на общо основание подлежи на съдебен контрол. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж , съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж - при възникване на правото за пенсия. Работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение , при действието на което е възникнало правото му на пенсия , респ. плащането по чл. 233, ал. 3 от КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение , при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа , независимо дали се е пенсионирал , при следващото прекратяване на трудовото правоотношение , той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя , при когото правото е първоначално възникнало , се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред , стига да не е погасена по давност. С оглед изложеното се налага извод , че правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се придобива при наличието на прекратено трудово правоотношение / независимо от основанието за прекратяване / и ако към 6 момента на прекратяването работникът / служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението на основание чл. 222, ал. 3 от КТ би било изплатено на работника / служителя на отпаднало основание , респективно подлежи на връщане от него , само при положение , че прекратяването на трудовото правоотношение е отменено по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ или по реда на чл. 344, ал. 2 от КТ , уважен е искът за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ , работникът / служителят се е явил , за да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата , на която е бил възстановен. Ако не се възползва от това право трудово - правната връзка ще се прекрати на основание чл. 325, т. 2 от КТ. Отпадане на основанието за получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е налице и в случаите , в които то е заплатено във връзка с упражнено от работодателя право на прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , което прекратяване е било оспорено и отменено от съда. В случая не са налице сочените предпоставки за възникване на правото на работодателя да получи връщане на платеното обезщетение по чл. 222, ал. 3Чл. 222. ⚖️ Практика (1) С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. от КТ при условията на чл. 55, ал. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг., предл. 3- то от ЗЗД. Вземането е било заплатено на ищцата във връзка с прекратяването на предходен трудов договор между страните , което прекратяване е при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Основанието за прекратяване на трудовия договор от 26.07.2006 г. не е било оспорено от работника и трудово - правната връзка между страните е била прекратена , считано от 11.08.2023 г. Налице са всички кумулативни предпоставки , предвидени в хипотезиса на нормата на чл. 222, ал. 3 от КТ и те не са отпаднали при отмяна на уволнението по друго правоотношение , възникнало след осъществяване на предвидените в посочената норма предпоставки. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на прекратяването на последващ нов трудов договор от 04.09.2023 г. Постановената с влязлото в сила съдебно решение отмяна на процесната заповед от 28.02.2024 г. не обуславя отпадане на основанието , на което ищцата е получила обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Дължимостта на това обезщетение не е поставено в зависимост от законосъобразното прекратяване на следващия трудов договор / на новото трудово правоотношение /, макар и сключен между същите страни. 7 С оглед изложеното се налага извод , че е неоснователно евентуално възражение за прихващане между дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и полученото от нея по чл. 222, ал. 3 от КТ . Предявеният иск по чл. 225, ал. 1 от КТ е основателен за пълния предявен размер от 1 026 лева и за исковия период , както е приел и първоинстанционният съд. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение , което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 1 000 лева , което преценено по реда и при условията на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК е основателно. За да стигне до този извод

съдът съобрази следното : Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес , а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според задължителното за съдилищата разрешение по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С -438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС , вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл , че ако установи , че наредба , която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба , противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната , осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Даденото тълкуване по посоченото преюдициално запитване е , че при определяне на адвокатското възнаграждение

съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа / заг. изм. – ДВ , бр. 14/2025 г. /, защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла , разяснен от СЕС. Критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на цената на предоставените адвокатски услуги са действителната правна и фактическа сложност на делото , която произтича от вида на претенцията , обема на събраните доказателства , извършените от страните процесуални действия , подлежащата на проучване и анализиране 8 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ нормативна уредба и съдебна практика , защитавания интерес , вида и количеството на извършената работа , като се определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението , т.е. адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Отнесени към настоящия случай посочените обстоятелства налагат категоричен извод , че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 000 лева е прекомерно. В случая делото е с ниска фактическа и правна сложност – спорът , пренесен пред въззивната инстанция е правен ; не са събирани нови доказателства ; не е подаден отговор на

въззивната жалба ; проведено е едно съдебно заседание ; положеният от адвоката труд се изразява единствено в явяване в съдебното заседание , в което е заявено общо оспорване на

въззивната жалба. При съобразяване на изложеното се налага извод , че справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер на сумата от 400 лева. Предвид изложените съображения ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 20164 от 07.11.2024 г. , постановено по гр.д. № 23837/2024 г. по описа на СРС , ГО , 138 състав , в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Специализирана болница за активн о лечение ( СБАЛ ) по детски болести – „ Проф. Иван Митев “ ЕАД , с ЕИК 000662790, гр. София , бул. „ Академик Иван Евстатиев Гешов “ № 11 да заплати на В. Р. З. , ЕГН **********, с адрес : с. ****, на основание чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба, вр. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 400 / четиристотин / лева – съдебни разноски във въззивното производство. Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. 9

Източник: Оригинален документ (Филтър: Контекст: сбал + болница)