Решение № 194 по гр. д. № 473/2024 г. на Апелативен съд Бургас

РЕШЕНИЕ № 194 гр. Бургас , 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Боряна Анг. Д.а Членове : Росица Ж. Темелкова Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Въззивно гражданско дело № 20252000500288 по описа за 2025 година Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл.ГПК. Образувано е по

въззивната жалба на „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас “ АД , ЕИК 10227411 против

Решение № 303/30.04.2025 г. , постановено по гражданско дело №473/2024 г. по описа на Бургаския

окръжен съд , с която се иска отмяната му изцяло като недопустимо , неправилно , постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , ако производството не бъде прекратено , поради недопустимост на иска. Производството пред Бургаския

окръжен съд е образувано по повод исковата молба на В. И. К. , ЕГН ********** от гр.Б. , кв. Б. , ул. “ Х. Д. “ №* със съдебен адрес : гр.С. , ул. “ Т. “ №*, ет. *, офис * против „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас “ АД , ЕИК 10227411 за осъждане на ответника да му заплати сумата от 150 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на баща му И. К. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане. Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗК „ Лев инс “ АД . Претенцията е уважена частично , като

с

Решение №303/30.04.2025 г. , 1 постановено по гр.д. №473/2024 г. по описа на БОС

ответникът е осъден да заплати на ищеца К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. , а в останалата част до претендираните 150 000 лв. претенцията е отхвърлена. По отношение на искането за прекратяване на производството , въззивникът твърди отсъствието на правен интерес от предявяване на иска , като го обосновава с липсата на „ субективно притезателно право , принадлежало на праводателя “ на ищеца , погасено чрез писмения отказ от хоспитализация на праводателя , поради което „ преследване на невъзможна / в случая - противоконституционна / цел “ чрез настоящия процес е недопустимо . Счита , че първоинстанционният съд неправилно е отказал да прекрати производството в нарушение на чл. 52, ал. 4 КРБ и чл. 3, т. 1 и т. 2, б. “ б “ от ХОПЕС. Ако не се прекрати производството по делото , въззивникът иска отмяна на решението на първоинстанционния съд , тъй като фактическият състав на непозволеното увреждане е останал недоказан , вкл. причинно - следствената връзка. Сочи нормативна уредба , въз основа на която отправя твърденията си. Счита решението за неправилно , поради нарушение на материалния закон , съществени процесуални нарушения и необоснованост , като излага следните доводи и съображения : На първо място счита , че първоинстанционното решение е постановено при фактическа липса на

мотиви , тъй като изложените били противоречиви , очевидно незаконосъобразни - некореспондиращи с доказателствата по делото , основани на ирелевантни интерпретации. Подробно излага съображения за несъгласието си с изводите на съда , направени въз основа на гласните доказателства и двете приети експертизи - комплексната съдебно - медицинска и съдебно - психологическата. В тази връзка заявява , че съдебно - психологическата експертиза / неправилно посочена във

въззивната жалба като психиатрична / не била вярна , поради това , че е извършена от некомпетентен специалист. По отношение на комплексната съдебно - медицинската експертиза се твърди , че тя е недостоверна и противоречива , като въз основа на нея не може да се направи извод за основния факт по делото - състоянието на бащата на ищеца на 08.11.2020 г. и как се е стигнало до достоверно констатираното такова на 09.11.2020 г. Счита , че в тази връзка са игнорирани важни свидетелски показания , като тези на медицинската сестра и лекарката от ЦСМП , които описват различно от приетото състояние на пострадалия при първия му преглед на 08.11.20 г. в дома му. Счита , че експертизата е базирана на абстракции , вероятности , предположения и съдържа сериозни противоречия , поради което извода за наличие на причинно - 2 следствена връзка е неправилен. Възражения са направени и по отношение на персоналния състав на КСМЕ , поради липса на подходящата за случая квалификация на някои от вещите лица. Въззивникът заявява , че същественото нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд се състои в „ безусловното приемане “ на заключенията на вещите лица по СМЕ и СПсЕ , неправилна преценка на приетите и относими доказателства , некредитиране на гласните доказателства на ответника без достатъчно аргументи. Въз основа на изложеното становище за несъгласие с изводите на първоинстанционния съд въззивникът сочи , че е нарушено правото на справедлив процес и ефективно право на защита , и в тази връзка цитира решения на ЕСПЧ и СЕС. В тази връзка сочи и отказа на докладчика по делото да се отведе от разглеждането му. Счита , че размерът на неимуществените вреди е определен неправилно , тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в пълна степен чрез писмено декларирания отказ за хоспитализация от страна на съпругата на починалия и активните фактически действия по извеждането му от лечебното заведение от самия ищец. В отговор на

въззивната жалба , подаден от ищеца по делото чрез процесуалния му представител адв. Ш. , се иска отхвърлянето й като неоснователна. Счита решението за правилно , като моли за потвърждаването му. Намира , че при определяне на обезщетението ,

съдът е взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно е преценил същите. Излага подробно становище по доводите на въззивника в жалбата. При проверката по чл. 267Чл. 267. ⚖️ Практика (9) (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните. (2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо. (3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Открито заседание на въззивния съд ГПК

въззивният съд констатира , че

въззивната жалба е подадена от легитимирана страна , против подлежащ на обжалване съдебен акт , в срока , посочен в закона , поради което е допусната и разгледана. Бургаският

апелативен съд , в рамките на заявените оплаквания и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства , приема следното : Производството по делото е образувано пред

Окръжен съд - Бургас по иск , предявен от ищеца В. К. за осъждане на ответната страна „ УМБАЛ Бургас “ АД да му заплати неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. , претърпени от смъртта на баща му И. К. вследствие лекарска грешка , ведно със законната лихва от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане. Ищецът е син на починалия И. К. , с когото имали изключително близки и топли 3 отношения. Твърди се в исковата молба и е установено безспорно по делото , че след семейно тържество на 08.11.2020 г. , докато изпращал гости , бащата на ищеца - И. К. паднал от около 2 метра от стълбището в жилището , наранил главата си , загубил за кратко време съзнание и останал да лежи на плочките , докато дойде екип на ЦСМП Бургас , на които близките му позвънили непосредствено след инцидента. Екипът пристигнал около 50 мин по - късно. Твърденията в исковата молба са , че пострадалият е бил контактен , но объркан по време на прегледа от екипа на Спешна помощ , като в линейката , в която бил качен на ръце от близките си и поставен на носилка , станал неконтактен. С него пътувала съпругата му Х.. В отговора на исковата молба се твърди , че когато пристигнали в Спешното отделение на УМБАЛ - Бургас , пострадалият бил в съзнание , погледът му бил спонтанен , бил ориентиран при разговор с него , зениците - нормални , бил с нормално дишане и без травматични увреди. Свидетелските показания , събрани в първоинстанционното производство по повод механизма на настъпване на инцидента , си кореспондират напълно и правилно

съдът ги е кредитирал : И свидетелят С. Т. , и свидетелят П. Т. заявяват , че бащата на ищеца паднал , докато слизал по стълбите между двата етажа на къщага , от височина около 2 метра. И двамата са категорични , че И. К. загубил за кратко съзнание ; след пристигане на екипа на ЦСМП бил качен в линейката по настояване на семейството и откаран в болница. Свидетелските показания коредпондират и с информацията , посочена във фиша от 08.11.2020 г. , находящ се в кориците на делото , в който е отразено от лекаря , посетил дома , че пострадалият е „ паднал от около 1,50 м от стълбище “. Лекарят е д - р Ч. , разпитана като свидетел по делото , която е заявила , че са намерили пацента лежащ на плочките до стълбището , почти до входната врата , тъй като не можел да се изправи сам и така преценили близките му. Не се спори относно обстоятелството , че починалият е консумирал алкохол и според показанията на д - р Ч. - в приповдигнато настроение под въздействие на алкохол , отразено и в листа за преглед от СО. Във фиша на ЦСМП е отразена и контузия на лявата ръка и рамо , потвърдено от св.Ч. , посетила първа пациента. За болки от травмите по тялото не е отразено пострадалият да изпитва такива. След като взели пациента , линейката пристигнала в болницата около 23,30 ч. и той бил предаден на лекарите в Спешно отделение , а близките - съпругата , ищецът и приятели останали да изчакат пред болницата. Съпругата на И. К. настоявала да я допуснат , за да обясни как е паднал и какво се е случило преди това , но не й е било разрешено. Това се установява от нейните показания и тези на св.П. Т.. Макар и заинтересована по смисъла на чл. 175Чл. 175. ⚖️ Практика (1) Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Обяснения на страната ГПК , нейните показания в тази част , в която тя лично е участвала в действията , предприети в първите часове след настъпване на 4 инцидента , следва да се ценят като достоверни , защото освен , че са непосредствени , съответстват на останалите данни в тази връзка по делото - както на отразеното във фиша , така и на останалите свидетелски показания. Както за настъпването на самия инцидент , така и за последвалите действия са били разпитани и останалите преки очевидци и участници в случая - свидетелите П. Т. и С. Т.. Около 20 минути след приема на Илия К. в Спешното отделение на УМБАЛ Бургас , от там излязъл лекар , за когото по - късно се е установило , че е д - р Ч. , който обяснил на близките , че И. буйства и не разрешава да му се направи рентгеново изследване. След известно време д - р Ч. излязъл отново със същата информация , при което съпругата Х. помолила да я пуснат , за да съдейства. Влизайки в отделението , тя видяла съпруга си да лежи върху масата за рентгеново изследване неподвижен с отворени очи - в състоянието , в което бил докаран , без реакции. По указания на медицинското лице , извършващо рентгенографията , съпругата наклонила главата на пострадалия , при което той започнал да повръща обилно. Около 15 мин. след изследването , д - р Ч. заявил на близките , при които излязъл , носейки и показвайки в ръката си диск , че на И. му няма нищо и е най - добре да го приберат вкъщи , тъй като така или иначе той спял , а ако има световъртеж , да го докарат отново в Спешното отделение или в друга болница. Докторът обявил , че пациентът няма счупвания или спуквания на черепа , нямал нужда от медикаменти , а само от вода , тъй като бил дехидратиран поради повръщането от алкохола. Докторът не предложил хоспитализация или наблюдение в болницата. Напротив , убедил близките , че И. К. е в добро състояние и спи. Неподвижен и неконтактен , бащата на ищеца бил откаран от близките в дома си и в същото състояние бил и към 9 часа сутринта на следващия ден , поради което те се обадили на тел. 112. Екипът на ЦСМП констатирал , че той действително е неконтактен , с оток на лявото око , отваря очите без реакция , с повишена дихателна честота и е поставена диагноза „ Контузия на главата. Кома “. Приет е бил в критично състояние в УМБАЛ Бургас , където въпреки усилията на лекарите , починал на 13.11.2020 г. Във

въззивната жалба се твърди , че нищо от състоянието на пациента в нощта на инцидента не е сочело на съпругата и сина му , че той се нуждае от хоспитализация и те са го върнали вкъщи по собствена воля , подписвайки отказ за оставане в болницата. Или с две думи , според въззивника , пострадалият е прибран вкъщи по волята и настояването на близките му , след като „ се оставили докторът да ги убеди , че няма травми “. Ангажираните свидетелски показания , относими и за тази част от ситуацията , подробно обсъдени от първоинстанционния съд , сочат друго. Те са на свидетелите С. Т. и П. Т. , присъствали на инцидента , а св.П. Т. - и придружаващ го на 5 08.11.2020 г. , съпровождайки линейката. Той също помогнал за сваляне на пострадалия от линейката , прехвърлянето му на носилка на Спешното отделение и приема му в шокова зала. Неговите показания подкрепят изложеното в исковата молба относно състоянието на бащата на ищеца към този момент , изявленията на доктора по повод невъзможността да му се направи рентгенография поради това , че буйства ; описва и за разстроеното състояние на съпругата Х. , след като е била допусната в залата , в която му е правено рентгеново изследване , за да помогне , при което той е повръщал ; бил е пряк свидетел и на казаното от д - р Ч. , че пациентът е здрав и може да се прибере вкъщи , а ако на следващия ден е зле , да го върнат в Спешното или друга болница. Бил е свидетел и на подписания от съпругата отказ от хоспитализация по убеждение от д - р Ч. относно липсата на здравословна причина за притеснение. Свидетелят е участвал и в извеждането на пациента от Спешното отделение - бил със затворени очи , с наведена глава и извлачен от него и сина на пострадалия до колата , където го поставили на задната седалка и завели в дома му.

Съдът няма основание да не приеме показанията на този свидетел за обективни , предвид непосредственото им възприемане и липсата на други данни , разколебаващи този извод. От приложената по делото медицинска документация е виден фиша за спешна медицинска помощ от 08.11.2020 г. В него е записана като снета анамнеза - паднал от около 1,50 метра от стълбище. Поставена е диагноза контузия на лявата ръка и контузия на главата. В съставения на същата дата лист за преглед на пациент в Спешно отделение е записано , че е паднал по стълбите и ударил главата си , че е употребил алкохол , като състоянието му е оценено по скалата на Глазгоу на 15 т. , сатурация 99%, RR 140/90, пулс 85 удара в минута ; Двустранно визикуларно дишане , корем - мек , няма отпадналост на неврологичния статус , физиологична перисталтика , сукусио реналис отр. Поставена е била диагноза „ Травма на главата , неуточнена “ и е назначена рентгенография на главата. Направеното изследване е разчетено „ Без Рьо данни за травматични промени “, но без данни за името на лекаря , разчел резултата. Безспорно е между страните , че върху листа от прегледа е изписан текста „ Отказвам хоспитализация “ като негов автор е съпругата на пострадалото лице Х. К.. Този отказ е в основата на оплакванията във

въззивната жалба за недопустимост на иска и за неправилност на постановеното решение , а и в основата на защитната тезата на ответника по делото , целяща освобождаването му от отговорност. Такава цел би била постигната при валиден отказ от хоспитализация на пациента , а той би бил налице при спазена правна уредба , която изчерпателно урежда случаите на отказ и удостоверяване на този отказ - лично или чрез друго лице , посочено от закона. Пациентът , съответно негов родител , настойник или попечител , лицето по чл. 87, ал. 5 , дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3 , може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност , съгласно чл. 90, ал. 1Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. от Закона за здравето. Законът не предвижда 6 възможност съпруг да може да направи отказ от лечение за съпруг , а ако е налице хипотеза на невъзможност пациентът сам да положи подпис , поради състоянието му , е необходим подписа освен на лекаря и на свидетел , съгласно чл. 90, ал. 3Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. от Закона за здравето. Действително , както е констатирал първоинстанционният съд , разпоредбите от Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред на отделение по спешна медицина към УМБАЛ - Бургас , уреждащи документооборота за всички дейности в СО , свързани с лечение , диагностициране и консултиране на пациенти - раздел II , втори параграф на точка 3, приет като доказателство по делото , противоречат на цитираните по - горе норми от Закона за здравето. Непрофесионалното изпълнение на задълженията от страна на лекаря е довело първо до неговата грешна преценка относно здравословното състояние на пациента , пренесена към близките , които е убедил да подпишат отказа от лечение , като едновременно с това е допуснато и нарушение на чл. 90, ал. 2Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. ЗЗДр. По делото е била назначена и приета комплексна съдебно - медицинска експертиза , вещите лица по която , след внимателен преглед на всички документи и запознаване с обстоятелствата , касаещи случая , са дали заключение , че при падане от височина - което е безспорен факт , потвърден от анамнезите във фиша от ЦСМП от 08.11.2020 г. и от листа за преглед в Спешното отделение от същата дата , е следвало да бъде направена не само Рьо на главата , но и КТ на глава , Рьо и КТ на гръден кош , ехография на корем , лабораторни изследвания , защото в описаните в посочените документи данни се съдържат такива за хоспитализация. Според вещите лица , при падания от височина , е необходимо да се изключат травматични увреждания в областта на главата , гръдния кош , корема и опорно - двигателния апарат , а в конкретния случай е налице и употреба на алкохол , което затруднява преценката на лекаря. Въпреки липсата на придобита специалност „ Спешна медицина “ или някаква друга клинична специалност от д - р Ч. , не е проведена консултация със специалисти - неврохирург , хирург / гръден хирург и ортопед - травматолог , нито са назначени други образни изследвания , нито лабораторни изследвания , стандартен мининум - пълна кръвна картина и биохимия. С пропуска на тези действия лекарят е нарушил принципите на своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ , според вещите лица. Наред с това е установено , че в Спешното отделение не е бил осъществен триаж в съответствие с медицински стандарт „ Спешна медицина “, приет с Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Спешна медицина “, издадена от министъра на здравеопазването. Не е определена триажна категория , която да се базира на входящи субективни оплаквания и обективните клинични критерии при пациента , което да осигури подходящо и навременно лечение в зависимост от нуждите му и наличния ресурс в определена времева рамка. Изписването на пациент от Спешно отделение се извършва само след приложение на лечение в зависимост от определената триажна категория и обозначеното спешно 7 състояние. Неразпознатото счупване на черепа вляво при извършената Рьо графия е довело до усложнения в състоянието на починалото по - късно лице. Макар рентгеновото изследване да няма диагностична стойност при вътречерепна травма , а тя се установява с КТ , ако линейното счупване беше установено навреме , щеше да насочи към правилно и своевременно лечение и не би се позволило на пациента да бъде изписан или напусне болницата. В съдебно заседание , вещите лица допълват , че при счупване на черепа , при загуба на съзнание , при падане от височина , задължително се прави скенер. Задълженията на лекуващия лекар в СО са изпълнени в нарушение на медицинските стандарти и добрите медицински практики , и този извод на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящия. От листа за преглед в Спешно отделение от следващия ден - 09.11.2020 г. е видно , че е поставена диагноза „ Мозъчен инфаркт , причинен от тромбоза на церебрални артерии. Обективното състояние на пациента - кома , неконтактен , афебрилен , ДЧ - хъркащ хрипове двустранно , СД - ритмична , разширена лява зеница. Назначени са изследвания и е поискана консултация с неврохирург. История на заболяване с диагноза черепно - мозъчна травма. Фрактура на темпорална кост вляво , с подлежащо хеморагично контузионно огнище. Субдурален хематом. Единичен САХ. МАСС ефект. Контузио торацис. Контузио пулмонис. Фрактура на 1,2,3,4,5 и 6 ребра ляво. Фрактура на лява клавикула. “ На 09.11.2020 г. , чрез КТ , в мозъка на Илия К. са намерени находки : Вътремозъчен кревоизлив : Контузионно - химорагична зона в областта , подлежаща на фрактурата с аксиални размери около 80/40 мм ; Кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка : Кранио - каудален аспект - 52 мм субдурален хематом вляво фронтопариетално с най - голям напречен аксиален размер около 10 мм ; Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка : единични САХ вдяно , контралатерално на контузията. MASS ефект. В същия ден е проведено оперативно лечение , поради дебелината на хематома и изместването на срединната линия на мозъка в противоположна страна. Вещите лица обясняват , че незабавното лечение на субдурален хематом първоначално включва осигуравяне на проходими дихателни пътища , дишане със стабилизиране на кръвообращението и след стабилизирането - краниотомия или пробиването на дупки в черепа , чрез които да се подпомогне дрениране на хематома. Според вещите лица , причината за смъртта на И. К. е черепно - мозъчната равма , довела до контузия и компресия на мозъка , които въпреки оперативната намеса са довели до парализа на дихателния и сърдечно - съдовия центрове. Констатираното възпаление на белия дроб е последица от ЧМТ , тъй като контузията и компресията на мозъка причиняват изменения в сърфактанта - веществото , което е отговорно за поддържане на алвеолите на белия дроб , което води до развитие на инфекция. 8 Безспорно , след Рьо графия са установени фрактури и на лява ключица , и на 1,2,3,4 и 5 ребра вляво , а според едно от вещите лица - специалист по образна диагностика , счупено е било и още едно ребро , но няма данни за „ гръден капак “, тъй като са счупени ребра само от лявата страна , едно от тях - на две места. Вещите лица са отрекли категорично фрактурата на ребрата и ключицата да са довели до леталния изход за бащата на ищеца. Всъщност , въззивникът не е посочил в жалбата си оплаквания и доводи относно неправилност на заключението на вещите лица , всеки от които специалист в областта на медицината , касаеща настоящия случай.

Съдът няма основание да не приеме за обективна , компетентна и безпристрастна изслушаната и приета от първоинстанционния съд комплексна съдебно - медицинска експертиза , ценена като доказателство поотделно и в съвкупност с всички останали , събрани по делото. В допълнение , в експертизата на труп , извършена в досъдебното производство , което се води по случая , е посочено също , че непосредствена причина за смъртта на И. К. е тежката черепно - мозъчна травма , която въпреки извършената краниотомия с извеждане на кръвоизлива е довела до летален изход.

Ответникът е поискал допускането на нова комплексна съдебно - медицинска експертиза , която да отговори на същите въпроси , които са били поставени към приетата , но именно липсата на конкретни доводи относно нейната неправилност и / или необективност , или липсата на отговори по значими за делото въпроси , е дало основание на съда да откаже допускането й. За да се допусне изслушване на нова експертиза е необходимо да е налице неяснота , непълнота или необоснованост или да възниква съмнение за неправилност на приетото заключение , или , когато не са изяснени обстоятелства по делото. В случая са дадени изчерпателни и ясни отговори на всички въпроси по фактите и обстоятелства , релевантни за спора. За извършване на КСМЕ са били назначени компетентни за случая специалисти - специалист „ Съдебна медицина “, лекар със специалност „ хирургия “ и „ правно регулиране в здравеопазването “, лекар - неврохирург , лекар – специалист по образна деагностика и лекар - анестезиолог - реаниматор , всички от списъци на вещи лица от други съдебни райони , с оглед осигуряване на безпристрастност. Във

въззивната жалба не се сочат конкретни оплаквания относно неправилност или необективност на експертизата , освен оплаквания от изводите на съда , нито се касае за новооткрити и новонастъпили факти , които се иска да бъдат взети предвид от настоящата инстанция , нито

жалбоподателят е посочил основателна причина , поради която не е могъл да ги представи , поради което и настоящият съд не е допуснал извършването на повторна експертиза. Изводите на вещите лица не са презумирани / както се сочи във

въззивната жалба /, а почиват на обективни данни въз основа на представените и приети като доказателства по делото писмени материали и заключението е обсъдено от съда в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. Наред с изложеното 9 за конкретния случай , вещите лица не само са представили и сравнение между пациенти с подобни случаи в различна възраст , лечение , статистика , медицинска практика , но са обяснили подробно какво представлява субдуралния хематом и клиничното протичане на травматичния субдурален кръвоизлив в зависимост от факторите възраст и тежест на травмата , като са описали и различните фази на протичане , като са обърнали внимание , че всички започват със светъл период и в резултат на развитие на огнищната симптоматика се стига до изпадане в кома. От тези обяснения става ясно също , че чести симптоми са затруднено дишане , промени в поведението , повръщане , необичайни движения и гърчове. Очевидно , лекарят в Спешното отделение не е разпознал тази симптоматика при приема на 08.11.2020 г. , счел е , че пациентът спи или , ако се приеме , че е буйствал в шокова зала , както се твърди от ответната страна , го е отдал на употребения от пациента алкохол , поради това е преценил погрешно състоянието му и е предложил на съпругата да подпише отказ за хоспитализация. Дали е буйствал или през цялото време е спал , не е отбелязано в медицинската документация , нито е посочено времето , през което се е случило , а липсата на данни за тези обстоятелства не може да е в ущърб на пострадалия / арг -.

Решение №250/2012 г. , ВКС /. Същевременно , не следва да се пропуска и отразеното в експертното становище , че счупването на ключицата и ребрата , каквито травми безспорно е получил бащата на ищеца , са изключително болезнени и човек трябва да е в безсъзнание , за да ги понесе без болка , вкл. с външното й проявление. А пациентът веднъж е пренесен от мястото на падане до линейката , втори път е свален от линейката на носилка в Спешното отделение , трети път е поставен и свален на и от масата за рентгеново изследване , и четвърти път - пак на ръце от своите близки е пренесен в кола за транспортиране обратно вкъщи , като през цялото време не е реагирал. Според лекарската диагноза от 08.11.2020 г. - той е спял. Предвид установеното и изложено в експертизата и в съдебно заседание от вещите лица , липсата на изразени от пострадалия болки се дължи на безсъзнателното състояние , в което се е намирал. При правилен подход в диагностицирането , изследванията и лечението , истинското състояние на пострадалия би било констатирано навреме.

Съдът споделя напълно

мотивите на първоинстанционния съд , че противоправното поведение на ответника се изразява в това , че при приема на бащата на ищеца в Спешното отделение на УМБАЛ Бургас на 08.11.2020 г. не са положени необходимите усилия съобразно добрата медицинска практика за правилно диагностициране на състоянието на пациента. Дори и линейното счупване на черепа да е трудно разпознаваемо на снимката от направената Рьо графия , както са установили вещите лица със сигурност предвид резултата от КТ , това не променя изводите за недостатъчност на обема на назначените диагностични изследвания при приема на 08.11.2020 г. , който извод на първоинстанционния съд се споделя напълно от 10 настоящия. Проведените изследвания не са били достатъчни , за да се установи контузията на мозъка , възможна при падане от високо и , ако бяха спазени медицинските стандарти и добрите практики , консултацията със съответните специалисти и необходимите в случая изследвания биха очертали друг подход на лечение и действия от страна на лекаря. Счупване на черепа , е било налично , но не е било разпознато. Първоинстанционният съд е установил всички правнорелевантни факти , установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано. Настоящият състав препраща както към фактическата обстановка , приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт , така и към

мотивите. Въз основа на събраните по делото доказателтва е направен извод , че причината за настъпилия летален изход за бащата на ищеца е ЧМТ , останала неразпозната и нелекувана в първите часове след получаването й. Според вещите лица , липсата на диагностика , на агресивна медикаментозна терапия и оперативна интервенция в рамките до четири часа водят до летален изход при пациенти , в състоянието на бащата на ищеца на 08.11.2020 г. Пациентът е имал шанс за преживяемост при своевременна и адекватна медицинска помощ , каквато е била пропусната от медиците от Спешното отделение на УМБАЛ Бургас , с което противоправно поведение са допринесли за смъртта му. Несвоевременната медицинска помощ се изразява несвоевременно диагностициране на състоянието на пострадалия и несвоевременно предприемане на лечение , довело до усложнения и смърт на лицето. Той е получил и недостатъчна медицинска помощ , което означава от една страна – пропуск да се извършат определени необходими диагностично - лечебни действия и консултаци , от друга - грешно интерпретиране на обективните данни и резултатите от минимално проведените изследвания , съотв. липса на адекватност на лекарското решение спрямо обективните данни.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд за доказана причинно - следствената връзка между противоправното поведение на медицинския екип от СО и смъртта на бащата на ищеца. Въззивникът възразява и относно определеното от съда обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди. Оспорва извода на съда , че въз основа на изслушаната съдебно - психологическа експертиза , може да се направи извод за патологично увреждане на психичното здраве на ищеца , тъй като вещото лице - психолог не е компетентен за подобни оценки , а медицинските документи са съставени за нуждите на процеса. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията претърпени от ищеца вследствие смъртта на баща му. Визираният от законодателя критерий „ по справедливост “ не е абстрактен , до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и 11 отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Съдът , съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултат , настъпилите по вид и характер неимуществени вреди , невъзможността за възстановяване от смъртта на баща му , изживеният спектър от психически болки и страдания , промените чрез влошаване качество на живот , социалните и икономически условия в страна към момента , при съобразяване на изложеното по - горе , при преценка на конкретните , обективно настъпили обстоятелства , размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия , поради което

съдът намира , че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди са в посочения от първоинстанционния съд размер , отчитайки съпричиняване от страна на пострадалия , за което няма спор. Безспорно е установено в първоинстанционното производство и не е пренесен спор по въпроса пред настоящата инстанция , че ищецът и баща му са били в близки отношения , живеели и работели заедно. Смъртта на баща му е настъпила преждевременно и ищецът приел този факт изключително тежко , поради близката им и сърдечна връзка в личен и професионалн план. Потърсил е и лекарска помощ след началото на делото през 2024 г. , когато му е поставена диагноза „ смесено тревожно - депресивно разстройство “ и му е назначена медикаментозна терапия. Видно от изслушаната съдебно - психологическа експертиза травмата му през годините е преминала в трайни патологични увреждания на психичното здраве. Силният психоемоционален дистрес и липсата на навременна специализирана терапевтична намеса са довели до задълбочаване на заболяване , свързано с трайни нарушения в психичната структура и симпотми , каквито са се проявили при ищеца - разстройство на съня , липса на апетит , нежелание за комуникация и контакти , и др.подобни. При ищеца е отчетена усложнена реакция на скръб , въпреки изминалите години на траур. За състоянието и изживените страдания от ищеца има събрани и свидетелски показания , които

съдът няма основание да не цени наред с останалите доказателства. Съобразявайки и обстоятелствата , при които е настъпила смъртта на баща му , активното присъствие на ищеца от момента на инцидента до смъртта на родителя , както и младата му възраст , са все такива , даващи основание на съда да приеме , че той е преживял болки и страдания над обичайните в подобни случаи , затова определеният размер е справедлив. Няма ангажирани от ответната страна по делото доказателства , оборващи този извод. Споделяйки

мотивите на първоинстанционния съд и в този смисъл , настоящият

съдът препраща към тях на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. По отношение на позоваването на правото на справедлив процес , равнопоставеност на страните , ефективна защита и недопускането на господстващо положение на страна в процеса , при което се твърди нарушаване на редица разпоредби от редица актове на СЕС и ЕС , най - вече във връзка с определяне и назначаване на вещите лица по КСМЕ , и отказа на съдията докладчик да се отведе от разглеждане на делото ,

съдът счита , че те нямат приложение в конкретния казус , а цитираните дела на ЕС и ЕСПЧ нямат връзка със спора. Не се констатира нарушение на съдопроизводствените правила или принципи , които да са лишили ответната страна от защита и обективно , и безпристрастно решаване на спора.

Съдът се е произнесъл съобразно събраните по делото доказателства , като фактическите и правни изводи кореспондират на установените по делото факти. Въз основа на всичко изложено ,

съдът намира , че не се доказаха поддържаните от въззивника основания за неправилност на първоинстанционното решение по изложените във

въззивната жалба основания. Съвпадането на изводите на настоящия съд с тези на първоинстанционния са основание за потвърждаване на постановения от последния съдебен акт. При този изход на делото , разноски се следват на въззиваемата страна , която е представила договор за предоставяне на правни услуги с ищеца и фактура за 12 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ заплатено възнаграждение в размер на 6540 лева с ДДС.

Мотивиран от изложеното , Бургаският

апелативен съд

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №330/30.04.2025 г. , постановено по гр.д. №473/2024 г. по описа на Бургаския

окръжен съд.

ОСЪЖДА „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас “ АД , ЕИК 10227411 да заплати на В. И. К. , ЕГН ********** от гр.Б. , кв. Б. , ул. “ Х. Д. “ №*, със съдебен адрес : гр.С. , ул. “ Т. “ №*, ет. *, офис * сумата от 6540 / шест хиляди петстотин и четиридесет / лева , представляваща направени от последния в настоящото производство разноски - заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. 13

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: болница)