Решение № 776 по Въззивно гражданско д. № 20253100501074/2025 г. на Окръжен съд – Варна

РЕШЕНИЕ № 776 гр. Варна , 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА , I СЪСТАВ ТО , в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска Членове : Диана К. Стоянова Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.ова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100501074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № при ВРС 25851/20.03.2025 г. от Р. Т. И. , чрез проц. представител против

Решение № 715/28.02.2025 г. , в частта , в която е уважен предявеният против И. насрещен иск с правно основание чл. 343 ал. 1 от КЗ , от ответника ЗАД „ Алианц България “ АД. Жалбоподателката счита решението в тази част постановено при неправилно приложен материален закон и моли да бъде отменено , респективно искът отхвърлен поради недължимост на вноските по застрахователната премия по застраховка „ Каско “ при поддържане на твърденията от първата инстанция , че договорът е прекратен преди падежа на втора разсрочена вноска. Настоява , че при клауза за автоматично прекратяване на договора и дължимост на втора вноска до 25.12.2023 г. , то договорът съгласно раздел IV е прекратен считано от 03.01.2024 г. Продължава да настоява и че клаузата по чл. 2.5.2. от ОУ на застрахователя е неприложима ( за изискуемост на непадежирали вноски при настъпване на застрахователно събитие и предявена застрахователна претенция ) при отсъствие на подобна уговорка , а ако такава е налице – то клаузата е нищожна. В отговор , застрахователят сочи , че решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение на материалния закон като се позовава освен на Общите условия , относими към процесното застрахователно правоотношение и на разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ. Отделно твърди , че независимо от разсрочване плащането на премията , рискът се носи от застрахователя за целия период на договора и в размер на цялата застрахователна сума по него. Не на последно място , чл. 343 от КЗ ясно 1 разписва задълженията на страните и след като застрахователят е заплатил обезщетение за настъпил в срока на действие на застраховката покрит застрахователен риск , то насрещната страна дължи в цялост застрахователната премия , изчислена за периода на застрахователно покритие , посочен в т. V.1. от договора. И двете страни претендират разноски съобразно изхода от спора. В съдебно заседание въззивникът , чрез процесуалния си представител поддържа

въззивната жалба и счита , че първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено. Въззиваемата страна не се представлява.

Съдът , като приема , че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба , депозирана от лице , легитимирано чрез правен интерес от обжалване , след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото , приема за установено следното : В първоинстанционното производство , образувано по иск по чл. 405 ал. 1 от КЗ , предявен от потребител по застраховка „ каско “ срещу застрахователя по този договор за изплащане на обезщетение за настъпил застрахователен риск в периода на действие на полицата , от ответника ЗАД „ Алианц България “ АД е предявен насрещен иск в срока за подаване на отговор към исковата молба , в който се претендира изплащането от страна на Р. Т. И. на сумата от 1991.60 лв. , представляваща неизплатената част от уговорената застрахователна премия ( втора , трета и четвърта вноска ) по договор за застраховка каско на МПС , обективиран в застрахователна полица № ******, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрения иск - 20.02.2024 г. до окончателното й изпащане. Излага се от ищеца , че уврежданията по застрахования автомобил са причинени вследствие на покрит застрахователен риск – ПТП. При калкулация на ремонтните дейности по автомобила е определен лимит на стойността на извършване на ремонт от трети сервиз в размер на 4326,70 лв. В изпълнение на договорното задължение на застрахователя , последният е изплатил на застрахованото лице – ответник по иска , сумата в размер 4326,70 лв. по посочената от нея банкова сметка , на 23.10.2023 г. Преводът е извършен 11 дни след предявяване на претенцията по чл. 380 от КЗ ( предмет на първоначално заявения иск ), в съответствие със задълженията на застрахователя по договора и съгласно разпоредбите на чл. 108 ал. 1 т. 1 от КЗ. Твърди се , че съгласно сключения договор по покритие „ КАСКО “ , застрахованото лице дължи премия в размер 2655,59 лв. В застрахователния договор е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски , посочени в полицата като обща сума по всички застрахователни покрития , като в първата вноска е включена сумата от 16 лева за фондовете към Гаранционен фонд. Поради плащане на първата вноска , договорът за застраховка е породил действие. Претендираната сума от 1991,60 лв. е ¾ част от застрахователната премия , като за тази част от премията няма отделен падеж от този на всички разсрочени по полицата вноски , т.е. тя е част от общо определената цена на застраховката. В срока за подаване на отговор по предявения пред първоинстанционния съд насрещен иск , ответницата по иска е изложила становище относно неоснователността в цялост на предявената претенция. Оспорва иска на 2 застрахователя , като сочи , че при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да се позове на чл. 368 ал 2 от КЗ и да иска прекратяване на договора. Счита , че след като втората вноска не е платена , задължението за погасяване на останалата сума по договора е отпаднало на 02.01.2024 г. на основание чл. 368 ал. 3 вр ал. 2 т. 3 от КЗ поради избор на опцията за автоматично прекратяване на договора , изрично упомената в т. IV от полицата. Предвид това , сочи че на основание чл. 370 от КЗ застрахователят има право на съответната сума само за частта от застрахователния период , през който договорът е носил покритие. На това основание , моли съда да отхвърли иска. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението на императивни правни норми и доводите в жалбата. 1 . По безспорните факти : Спор по фактологията по този иск не се повдига. Въпросът е от правно естество , поради което и

съдът я възпроизвежда накратко. Между страните е сключен валиден договор за имуществена застраховка тип „ КАСКО “ обективиран в застрахователна полица № ******, със срок на действие от 15:00 ч. на 25.09.2023 г. до 24:00 ч. на 25.09.2024 г. Общо дължимата застрахователна премия е в размер на 2655.59 лева , от която сума размерът на първата вноска и срокът за плащане е съответно 795.92 лева на дата 25.09.2023 г. Тази вноска е платена , поради което и съгласно разпоредбата на чл. 351 ал. 3 от КЗ и при липса на друга уговорка , в настоящата хипотеза на разсрочено плащане , застрахователното покритие е започнало след заплащането на първата вноска по премията. Остатъкът , който съгласно заключението по ССЕ , изготвено в първата инстация е в размер на 1980.54 лева не е запатен и по този факт отсъства спор между страните. Застраховката по договора е била валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – ПТП , на 11.10.2023 г. Страните не възразяват , че на застрахованото лице е изплатена сумата от 4326,70 лева. , представляваща обезщетение за претърпените вреди от процесното ПТП. Спорният въпрос е относно дължимостта на остатъка в контекста на релевираните от страните доводи , съответно възражения. Според чл. 343, ал. 1 КЗ , при сключване на договор за застраховка , застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. С изплащането на застрахователно обезщетение , ищецът е и изправна страна по договора. Договорът не е прекратен на соченото от ответницата по иска , основание. Вярно е , че съгласно чл. 368 ал. 3 от КЗ , застрахователят може да упражни едно от правата по ал. 2 ( това по т. 3 е за прекратяване на договорната връзка ), не по - рано от 15 дни от датата , на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Също така , според разпоредбата , писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично , когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата , че договорът ще се смята за прекратен 3 след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска , който не може да бъде по - кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. В застрахователната полица , уговорката за автоматично прекратяване на договора е факт в разпоредбата на т. IV изречение второ. Тази клауза обаче е в интерес на изправния застраховател и на същата не може да се позовава застрахованият , така щото да се освободи от изпълнение на задължението си по плащане на премията без да освобождава застрахователят от изплащане на обезщетение. Последното е възможно в хипотезата на чл. 370 от КЗ , но тази разпоредба касае хипотеза на невиновно прекратяване на договора по инициатива на коя да е от страните и при ненастъпил покрит риск , каквато тук не е налице. Налага се изводът , че договорът не е прекратен. Приложим е текстът на чл. 369 ал. 2 от КЗ , според който когато застрахователно събитие е настъпило , преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия , застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. След като при изплащане на обезщетението не е удържана неплатената част от премията в настоящия случай , то същата се дължи на общо основание и това е така , защото рискът се носи от застрахователя за целия срок на договора и за цялата застрахователна сума. Трябва да се държи сметка , че се касае за едно вземане , чието събиране , чрез разсрочване във времето на финансовата тежест , е за улеснение на застрахования потребител. Не на последно място. Както бе посочено , с плащане на първата вноска от застраховащия възниква и задължението на застрахователя за изплащане на обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск. Ако се сподели тезата на ответника , че остатъкът от сумата не се дължи , означава да се признае право на зстрахователя , не да плати застрахователно обезщетение в пълен размер и в рамките на застрахователната сума , а такова в размер на съответстващата част на платената застрахователната премия , ако е уговорено разсрочването й на вноски , което очевидно не е разбирането на законодателя по въпроса. По изложените по - горе съображения , предявеният иск , ведно с акцесорната претенция за лихва за забава е основателен до размера , възприет от първата инстанция. Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции , решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. По разноските : С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция , разноски се следват на застрахователя , то отсъстват доказателства за извършени разходи. Водим от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 715/28.02.2025 г. , постановено по гр.д. № 4 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ 15786/23 г. по описа на ВРС , 35- ти състав , в частта , с която

ОСЪЖДА Р. Т. И. , ЕГН **********, *****, да заплати на ЗАД „ АЛИАНЦ “ АД , ЕИК 040638060, гр. София сумата в размер 1980,54 ( хиляда деветстотин и осемдесет и 0.54) лева , съставляваща неизплатената част от дължимата застрахователна премия по сключен договор за имуществена застраховка „ КАСКО “, обективиран в застрахователна полица № ******, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на предявяване на насрещния иск в съда – 20.02.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 343 ал. 1 от КЗ . В необжалваната част решението е влязло в законна сила. Решението не подлежи на обжалване , по аргумент от чл. 280 ал. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК. 5

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)