Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 1013
  • Година нa делото: 2024
  • Медицинска грешка: Терапевтична грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Г. Д. Г. срещу ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “ АД
  • Предмет на спора: Иск за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, нанесени на автомобил след ПТП. Ищецът претендира по-висок размер на обезщетение от изплатения от застрахователя.
  • Ключови моменти: Тричленна автотехническа експертиза (САТЕ) установява, че увреденото предно стъкло е оригинално и разликата с алтернативно стъкло е в качеството, което има отношение към безопасността. Вещите лица определят адекватно обезщетение в размер на 2956.07 лева. Съдът приема, че при спор за размера на обезщетението се прилага законът (принципът за пълна обезвреда), а не експертна оценка или цени на доверен сервиз, уговорени в Общите условия, особено когато доверен сервиз не е предложен на застрахования.
  • Решение: ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 926/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6765/2024 г. по описа на ВРС. Това означава, че първоинстанционното решение, което уважава частичния иск на Г. Д. Г. срещу застрахователя, е потвърдено. ОСЪЖДА ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “ АД да плати на Г. Д. Г. 480.00 лева разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕ № 1013 гр. Варна , 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА , I СЪСТАВ ТО , в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска Членове : Диана К. Стоянова Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100501219 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 32529/09.04.2025 г. при ВРС от ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “, чрез юрисконсулт Н. З. , срещу

Решение № 926 от 17.03.2025 г. на Районен съд – Варна , ГО , 51 състав , по гр.д. № 6765/2024 г. , в цялост.

Жалбоподателят счита , че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи , вследствие на което е постановил решението си в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита , че не са били обсъдени всички възражения на страните в процеса. Твърди се , че

съдът не е взел предвид изричното волеизявление на въззиваемата страна , в което е посочено , че страната желае застрахователното обезщетение да бъде определено и платено по “ експертна оценка “. Първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост в

мотивите на обжалваното решение направените в отговора от ответника възражения относно размера на застрахователното обезщетение , както и уговорката за изплащане на застрахователното обезщетение само в доверен сервиз. Твърди се , че не е посочено кое конкретно заключение на приетите автотехнически експертизи е кредитирано и защо.

Жалбоподателят счита , че извършеното плащане от негова страна във връзка с процесната престация не е обсъдено в цялост като доколкото е извършено плащане на сума от 382.80 лева преди завеждане на иска за 10 лева , то това самостоятелно е основание за отхвърляне на претенцията. На тези и други основания , моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В срока по чл. 263 ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК въззиваемата страна , Г. Д. Г. , чрез проц. 1 представител , е подал отговор на

въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна , неправилна и необоснована. Позовава се на чл. 405 ал. 1 от КЗ , като въз основа на тази разпоредба застрахователят ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “ дължи обезщетение , което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По смисъла на чл. 400 ал. 2 от КЗ обезщетението следва да е еквивалетно на стойността на възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество , в това число всички присъщи разходи за доставка , строителство , монтаж и други , без прилагане на обезценка. Счита първоинстанционното решение за правилно , законосъобразно , добре

мотивирано и моли да бъде потвърдено. И двете страни претендират разноски съобразно изхода от спора. В съдебно заседание въззивникът не се явява. Становището на въззиваемата страна , изразено в съдебно заседание чрез процесуален представител , е за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът , след като прецени , че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба , подадена от лице , легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна : Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо , поради което и

съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите , развити в жалбата. Пред ВРС е предявена частична осъдителна претенция за сумата от 10 лева ( от общо 2118 лева ) от Г. Д. Г. против ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп “ АД , произтичаща от правоотношение между страните по застрахователна полица по застраховка „ Каско “, клауза „ Пълно “, сключена на 27.03.2023 г. и при твърдения , че в рамките на действие на полицата е настъпило ПТП на 24.03.2023 г. , вредите от което следва да бъдат обезщетени. Сочи , че след извънсъдебно сезиране на застрахователя , последният е определил и изплатил на правоимащия сума по ескпертна оценка , в размер на 382 лева , крайно недостатъчна за възстановяване на щетите , която според ищеца , на база лично проучване в сервизи , е около 2500 лева. При приспадане на вече полученото обезщетение формира и целият размер на претенцията от 2118 лева , от които претендира частично 10 лева. Отправя искане и за присъждане на лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Според ответника , който оспорва основателността на претенцията , възстановителната стойност не отговаря на твърдяната от 2500 лева , приложима между страните с оглед възрастта на автомобила е клаузата по чл. 1 от Раздел 5 от ОУ и при посочване при завеждане на щетата от пострадалия , че желае обезщетението да се определи по експертна оценка. Независимо от това , най - малко трябва да се приложат цени на доверен на застрахователя сервиз , защото такава е била обективираната воля на страните по застрахователната полица. Поради твърдяната неоснователност на главно заявения иск , намира за такъв и акцесорния за лихва за забава. Тези възражения се поддържат пред въззивната инстанция и следва на същите да бъде даден отговор. Фактологията по делото налага да се приеме на първо място , че 2 застрахователят не оспорва пред

окръжен съд факта на ПТП , нито повдига въпрос за броя на увредените детайли. В тази връзка и първоначалната , и тричленна САТЕ еднозначно отчитат , че при механизма на ПТП увреденият детайл по автомобила , м. „*******“ с рег. № *******, е предно стъкло , при това оригинално – вложено от завода производител или оторизиран от марката сервиз. Относно дадената стойност ( в различни варианти ) за отремонтиране на увредата експертизите се разминават като настоящата инстанция счита за по - пълно , обхватно и ясно заключението по тричленната САТЕ , на което дава вяра. В тази връзка доводът в жалбата , че в нарушения на процесуални правила ВРС не е посочил кое заключение кредитира и защо , е невярно с оглед изрично формираните

мотиви по въпроса ( стр. 7 и 8 от решението на ВРС ). Според чл. 386 ал. 2 от КЗ , при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение , което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като следва да се има предвид , че разпоредбата е част от общите изисквания към договорите за застраховане срещу вреди. Съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността , срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество , а ал. 2 на същата разпоредба сочи , че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество , в това число всички присъщи разходи за доставка , строителство , монтаж и други , без прилагане на обезценка. При конкуренцията на законовоустановения принцип за пълна обезвреда с предвидената възможност в ОУ на застрахователя да се изплати обезщетение по експертна оценка , в хипотеза , в която между страните по застрахователното правоотношение съществува спор по размера на обезщетението , който е пренесен пред съда , прилага се разпоредбата на закона. Още повече , че в застрахователната полица е уговорен начин на овъзмездяване на щетите в доверен сервиз , който не е предложен на застрахования. Като се има предвид , че увреденото предно стъкло е оригинално и разликата с алтернативно стъкло е в качеството , което тук пряко има отношение към безопасността на движението и пътниците в автомобила ( така и становището на вещите лица по тричленната САТЕ , изложено в ОСЗ ), налага се извод , че размерът на адекватното обезщетение е този по т. 3 от тричленната САТЕ , а именно сума от 2956.07 лева. При горното , заявената частична претенция от 10 лева от общо търсените 2118 лева е доказана по основание и размер. Неправилно застрахователят счита , че след като е изплатил 382 лева на застрахования , то искът е неоснователен поради плащане , защото както е посочено и в ИМ , претендираният размер е след приспадане на вече заплатеното. Предвид гореизложеното , настоящият състав намира оплакванията на въззивника относно порочността на съдебния акт за неоснователни. С оглед съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС , решението следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските : При този изход на спора , разноски се следват само на въззиваемата 3 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ страна за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК и доказателства за извършени разходи. От насрещната не се отправя възражение за прекомерност. Водим от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло

решение № 926/17.03.2025 г. , постановено по гр.д. № 6765/2024 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “ АД , ЕИК 000694286, гр. София да плати на Г. Д. Г. , ЕГН **********, гр. ******* сума от 480.00 / четиристотин и осемдесет / лева разноски за процесуално представителство в производството пред ОС Варна , на осн. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Решението е окончателно. 4


Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)