Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 419
  • Година нa делото: 2025
  • Медицинска грешка: Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: М. К. А. (Ищец/жалбоподател) срещу "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД (Ответник/въззиваема страна)
  • Предмет на спора: Установителен иск за недължимост на сума от 2035.19 лв. за потребено количество вода, канал и пречистване за периода 11.10.2021 г. до 24.11.2022 г., начислени от ВиК дружеството, поради твърдение на ищцата, че водата не е била потребена и е имало нарушения в отчитането.
  • Ключови моменти:
    • Съдебно-техническите експертизи (СТЕ) установяват, че спорното количество вода (548 куб.м.) е технически възможно да бъде потребено за кратък период.
    • Апартаментът е бил необитаем, но е извършван основен ремонт, при който се ползва вода.
    • При проверка с протокол от 24.11.2022 г. е констатирано показание на водомера от 1063 куб.м. (разлика от 548 куб.м. от предходно служебно отчитане) и критичното обстоятелство, че липсва пломба на холендера на водомера.
    • Допълнителна СТЕ потвърждава липсата на холендерна пломба и категорично заявява, че това позволява манипулация на водомера.
    • Съдът приема, че ищцата не е доказала, че липсата на пломба е по вина на ВиК дружеството, нито е спазила свои задължения по Общите условия за иницииране на отчет при невъзможност за присъствие.
    • Прилагането на чл. 49 от ОУ (за изчисляване по пропускателна способност при манипулация) би довело до по-високи дължими суми, следователно извършеният отчет е бил в полза на потребителя.
  • Решение: Окръжен съд Варна ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение на ВРС № 4311 от 01.12.2024 г., с което искът на М. К. А. срещу "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сума в размер на 50 лв. разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕ № 419 гр. Варна , 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА , I СЪСТАВ ТО , в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска Членове : Диана К. Стоянова Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100500364 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на М. К. А. , чрез проц. представител , вх. № при ВРС 104840/30.12.2024 г. , против Решение на ВРС № 4311/01.12.2024 г. по гр.д. № 1733/2024 г. по описа на съда , в неговата цялост. Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен материален закон , поради което и следва да бъде отменено с произтичащите от това последици. Поддържат се аргументите от първата инстанция , че по основния спорен момент относно потреблението на процесното , фактурирано количество вода , ответното дружество не е провело доказване. Счита , че след като се установява , че имотът не се обитава , като се има предвид , че показанията и на монтирания нов водомер към датата на СТЕ са нулеви , то правилното остойностяване на количеството вода е ирелевантно. На тези и други основания , моли за отмяна на решението и уважаване на иска. В срока за отговор по жалбата , въззиваемата страна е процесуално пасивна. Въззивникът , в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител , поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна , не се явява , редовно призована , не изпраща представител. В нарочна молба , депозирана в деня на заседанието , желае

съдът да потвърди обжалваното решение и присъди юрисконсултско възнагражение. 1

Съдът , като приема , че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба , депозирана от лице , легитимирано чрез правен интерес от обжалване , след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна : Решението на ВРС е валидно и допустимо , поради което и

съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите , развити в жалбата и проверка за приложението на императивни правни норми. Пред РС Варна е заведен установителен иск от потребител на ВиК услуги против доставчика на услугата , за недължимост на сума в размер на 2035.19 лева , начислена за потребено количество вода от водомер с фабричен № *******, канал и пречистване , за периода от 11.10.2021 г. до 24.11.2022 г. включително , за което издадена фактура № ******* от ******* г. при твърдения , че количеството вода не е потребено , регулярен отчет на водомера на абоната не е извършван в нарушение на норми от Общите условия ( ОУ ) на ВиК дружеството , а ако са приложими конкретни разпоредби за служебно определяне на ползвани кубици вода , респективно начисляване на суми , то не е приложен правилният алгоритъм. По подробно развити в исковата молба съображения се претендира неговото уважаване. Аргументите в отговора , депозиран от ВиК дружеството са за неоснователност на претенцията с доводи , че показанията на водомера са отчетени правилно от служителите на ответника при посещение на адреса на абоната , съпоставените данни с тези от последното отчитане ( служебно начисляване ) сочат на разлика , която следва да бъде остойностена и заплатена от абоната по действащите цени , правилно приложени към времевия период. Пред въззивната инстанция не се повдига спор по въпроса за качеството на потребител на ВиК услуги на ищцата М. К. за обект , съставляващ недвижим имот , собствен на К. , находящ се в гр. *******. От доказателствата по делото се установява , че в описа на отчетите на абонатен номер ******* за периода 12.10.2021 г. до 09.12.2022 г. ( л. 94 по делото на ВРС ), е отразено на дата 12.10.2021 г. самоотчет на абоната , приет от ВиК дружеството с показания 465 куб.м. на водомер *******, респективно остойностени спрямо предходните показания като потребени , 25 куб.м. вода. За следващите отчетни периоди до 24.11.2022 г. в описа са начислени средно потребени количества вода като във вида на отчета е посочено „ неотчетен “. На 09.12.2022 г. е направен запис , в който отразено , че с протокол № ******* от дата 24.11.2022 г. са установени показания на водомера от 1063 куб.м. като спрямо последното служебно показание от 515 куб.м. са приети за потребени 548 куб.м. вода. Във връзка с доводи по иска , че количеството вода не може да бъде потребено , заключенията и по двете СТЕ , изготвени в първата инстанция , които в тази си част са непротиворечиви и

съдът зачита като обективни и компетентни , сочат обратно , а именно , че 548 куб.м. вода могат да преминат през водомер с технически характеристи като процесния за по - малко от месец , респективно доводите за основателност на иска на тази плоскост

въззивният съд не споделя. Твърдението на ищцата , че апартаментът видимо е необитаем ( снимки направени от експерта , изготвил повторната СТЕ в първата инстанция при огледа на обекта ) се споделя с оглед и събраните от ВРС гласни 2 доказателства , но е очевидно , че в жилището е извършван основен ремонт и няма данни ползването на вода при ремонтните дейности , каквато ноторно се потребява , да е от друг водоизточник ( извън процесния обект ). Ищцовата страна настоява , че искът следва да бъде уважен и поради неспазване от страна на ответника на собствените му ОУ и по - специално разпоредбата на чл. 23 ал. 1 за ежемесечно отчитане на водомера. Както по - горе бе посочено в тази връзка обаче , в процесния период очевидно ищцата не е обитавала жилището поради ремонтни дейности. Следователно , доказателства , че на ежемесечните дати на отчитане на водомерите ищцата е присъствала лично или е осигурила присъствие на представител , по делото няма. Поради това на задължението на доставчика на ВиК услуги да отчита регулярно потребеното количество вода следва да се противопостави задължението на потребителя , в случаите , в които не може да осигури представител ( включително по обективни причини ), по реда на чл. 24 ал. 3 от ОУ да инициира процедура по уточняване с ВиК оператора извършване на отчитане в удобно за двете страни време , в срок не по - дълъг от една година от последното отчитане. Отсъстват ангажирани доказателства и в тази насока от ищцовата страна. Затова , обстоятелството , че в периода от самоотчета до датата на съставяне на протокол № ******* – 24.11.2022 г. са начислявани символично кубици вода служебно не води до извод , че това количество е реално или близко до реално използваното от потребителя. На 24.11.2022 г. е съставен протокол № ******* от служители на ВиК оператора и представител на ищцата , на когото е връчено и копие от протокола за запознаване. Констатациите на частния свидетелстващ документ обвързват засегнатата страна и са й противопоставими , поради неуспешно провергаване на формалната доказателствена сила. Още повече в протокола е посочено , че проверката е по повод молба на страната от 17.11.2024 г. При проверката на спорния водомер № ******* е констатирано , че показанията са 1063 куб.м. и липсва пломба на холендера. Посочено е , че има втори водомерен възел с монтиран изправен технически и с пломба на холендера водомер с показания „0“ куб.м. Описано е , че водомерите работят. Възражения от страна на потребителя не са отразени в протокола. На 25.10.2023 г. от ДЗЗД „ Хидроинстал “ е монтиран нов водомер , с който подменен процесният. По отношение показанията на демонтирания уред е отразено в талона за пломбиране – 604, а в графа „ пломба “ е посочено „ не се чете “ ( л. 8 по делото на ВРС ). На настояването на ищцата , че в условия на евентуалност ,

съдът следва да зачете показанието от 604 куб.м. и на тази база определи дължимата стойност , следва да бъде противопоставено категоричното заключение на вещото лице по СТЕ , изготвено допълнително в настоящата инстанция. От същото се установява на първо място , че водомер с № *******-2011 г. има заводска пломба и малки следи по корпуса. Поради това , не става ясно в талона за пломбиране на водомера дали „ не се чете “ не касае заводската пломба. На следващо място , експертът е категоричен , че холендерна пломба на спорния водомер няма. При това следва да се приеме за обективно и компетентно дадено заключението , че при отсъствие на пломба на холендера , 3 показанията на средството за отчитане могат да бъдат манипулирани по посочения начин : водомерът връща показания при подаване на обратен въздушен поток , а липсата на пломба върху холендерната гайка дава възможност за нерегламентиран демонтаж и човешка намеса върху показанията. При какви обстоятелства и кой е демонтирал холендерната гайка е въпрос , релевантен в хипотезата на чл. 51, т. 1 предл. 2 от Общите условия на ВиК дружеството , съгласно която отговорността на потребителя отпада ако нарушаване целостта на пломбите на средството за измерване не е породена от негови действия. Няма нито данни , нито доказателства по делото , премахването на холендерната гайка да е станало от служители на ВиК дружеството , които само са констатирали нейната липса. Следователно , собственикът е задължен за заплащане на преминалото през средството за отчитане , водно количество , по реда на чл. 49 от ОУ. Поради това , неоснователни са развитите в жалбата съображения за приложимост на други разпоредби на Общите условия при определяне на количествата потребена вода , респективно размера на задълженията. Съгласно чл. 49 от ОУ , разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м / с , за периода до предишен реален отчет , но не по - дълъг от 6 месеца. Направеният отчет от ответното дружество е в полза на потребителя , тъй като тази разпоредба не е приложена и предвид заключението по СТЕ , че количеството от 548 куб.м. може да премине през водопроводната мрежа за 23 дни. Освен това , разпределението на потреблението за целия период всъщност води до определяне на дължими суми на по - ниска цена за част от периода , също в полза на потребителя. В спорния период цената двукратно е повишена съответно с решения на КЕВР № БП - Ц -46/30.12.2020 г. и Ц -13/29.06.2022 г. При гореизложените изводи ,

съдът счита , че искът е недоказан по основание , а поради сходни

мотиви с тези на първата инстанция и идентичност в крайния извод , обжалваното решение ще бъде потвърдено. Разноски се следват на въззиваемата страна като

съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение , в минималния , дължим на осн. чл. 25 а ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ , съответен на извършените действия от въззиваемата страна по делото. Водим от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение на ВРС № 4311 от 01.12.2024 г. , постановено по гр.д. № 20243110101733 по описа на същия съд.

ОСЪЖДА М. К. А. , ЕГН **********, гр. ******* да заплати на „ Водоснабдяване и канализация – Варна “ ООД сума в размер на 50 4 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ ( петдесет ) лева , разноски за процесуално представителство пред ОС Варна , на осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване , по аргумент на чл. 280 ал. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК. 5


Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)