Решение № 1023 по гр. д. № 20242100101387/2024 г. на Окръжен съд Бургас

РЕШЕНИЕ № 1023 гр. Бургас , 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20242100101387 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на С. Щ. И. / заместена по реда на чл. 227Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Заменяне на страна ГПК в хода на производството от своя наследник Щ. В. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ********, ж.к. „*******“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** / против „ УМБАЛ – Бургас “ АД с ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление гр. Бургас , бул. „ Стефан Стамболов “ № 73, представлявано от В. Х. Г. , с която се претендира постановяване на решение , с което

ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , ведно със сумата от 1 601,06 лв. – обезщетение за имуществени вреди , претърпяни от наследодателката му вследствие непозволено увреждане , ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане , както и сумата от 6 670,32 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата от 50 000 лв. за периода от датата на увреждането – 22.09.2023 г. до 09.09.2024 г. Ищцовата страна твърди , че на 18.09.2023 г. С. Щ. И. се наложило да потърси помощ на телефон 112 заради високо кръвно налягане. Спешният екип , който дошъл на място , й предложил хоспитализация в „ УМБАЛ 1 БУРГАС “ АД за стабилизиране на кръвното налягане , което предложение И. приела. В спешния медицински център на болницата пациентката била прегледана и било констатирано , че няма инсулт , след което поради оплаквания от болки в кръста била насочена към неврологично отделение. И. била прегледана от д - р Здравка Инджова , която й издала направление за хоспитализация с диагноза : „ Мозъчен инфаркт , причинен от тромбоза церебрални артерии ". На същата дата въз основа на направлението , И. била приета в неврологично отделение с лекуващ лекар д - р Димитър Бошев , с поставена от същия диагноза при приемането : „ Исхемичен инсулт във ВБС “, като била изписана на 22.09.2023 г. с диагноза : „ Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ВБС “. В документацията в ИЗ на пациента , обаче , било записано / и то след изписването й /, че същата е била приета с остро настъпил дискоординационен синдром , объркана и дезориентирана , което според ищеца води до объркване и неяснота относно това каква диагноза е била поставена на И. и от какво е била лекувана същата по време на престоя си в лечебното заведение в периода 18.09.-22.09.2023 г. Също така , диагнозата „ дискоординационен синдром , объркана и дезориентирана “ се сочела и в издадената по повод хоспитализацията й епикриза от 22.09.2023 г. , съгласно която лицето било изписано с частично овладян дискоординационен синдром , въпреки че при изписването И. припаднала в болничната стая. С оглед на това , в исковата молба се навеждат твърдения , че по време на престоя на И. в болницата не й е била поставена правилната диагноза , и оттам – че същата не е била лекувана правилно , което е довело и до влошаване впоследствие на здравословното й състояние и на качеството й на живот. Твърди се , че при постъпването си за лечение И. е била в задоволително общо състояние , контактна , обслужвала се е сама , реагирала е правилно и адекватно и не е имала прояви на „ дискоординационен синдром “, придвижвала се е спокойно и не е имала нужда от чужда помощ. Това състояние , съгласно медицинската документация по ИЗ , е продължило и през следващите дни на лечението й в отделението. Твърди се , че без каквото и да е обяснение и без това да е отразено в медицинската документация , И. е била завързана за леглото и е престояла така почти 24 часа , което било незаконосъобразно предвид липсата на основания за имобилизирането на пациента съгласно чл. 8 от Наредба № 1/28.06.2005 г. за реда за прилагане на мерките за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства. Именно 2 вследствие на това , внезапно здравословното състояние на И. се влошило , като в документацията от 22.09.2023 г. било записано , че пациентът е в увредено общо състояние , в съзнание , елементарно контактна , дезориентирана , RR 130/80, Об. Дискоординационен синдром. Сочи се , че от изписването на И. от болницата до подаването на исковата молба , вследствие на неясното и неправилно лечение и преживяното връзване , последната била прикована към легло , със страхова невроза , с остро настъпила деменция и разстройство на личността. От човек , който преди хоспитализацията се е движел сам , обслужвал се е сам , ходел е на разходки в парка , пазарувал е сам , готвел и чистел без чужда помощ , И. се превърнала в човек , който има нужда от 24- часова помощ от близки и гледачи , тъй като не може да се придвижва сама , страхува се да остане сама в стаята , изпитва силен страх да не бъде вързана отново , засилващ се до степен на паника ; започнала да бърка имената на децата си , станала неспокойна и превъзбудена. Посоченото се потвърждавало и от амбулаторен лист за преглед от психиатър от 07.10.2023 г. , с поставена диагноза “ съдова деменция “. Влошеното здравословно състояние било констатирано и при последващи посещения на И. в дома й от д - р В. - психиатър. В резултат на неправилното лечение и влошеното здравословно състояние на И. , същата претърпяла неимуществени вреди – силни болки и страдания , изпадала в състояние на постоянен страх , имала ежедневни кошмари , изпитвала постоянно чувство на безпомощност , които силно влошавали качеството й на живот. Ищцовата страна счита , че тези негативни преживявания се дължат изцяло на противоправното поведение на ответника , който отговаря за действието и бездействието от страна на екипа от лекуващи лекари , на които била възложена работата и които в разрез с установените медицински стандарти не провели правилно лечение на И.. Сочи се , че в резултат на тези противоправни действия и бездействия и влошеното здравословно състояние на пациентката , същата е направила медицински разходи за лечение , рехабилитация , обгрижване , поддържане на здравето и възстановяване след изписването от ответното болнично заведение , които разходи са уточнени по пера в молба вх. № 22371/18.12.2024 г. и са в общ размер на 1 601,06 лв. Ето защо , претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. , ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 6 670,32 лв. за периода от 22.09.2023 г. до 09.09.2024 г. , както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до 3 окончателното изплащане , както и сумата от 1 601,06 лв. – обезщетение за имуществени вреди , ведно с мораторната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител , сочи доказателства , моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски съгласно представен списък. Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр.чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. вр.чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника , с който оспорва исковете , като сочи , че са спазени медицинските стандарти и добрата медицинска практика ; че С. И. е била лекувана правилно от лекарския екип , че настъпилите увреждания са във връзка с прогресивно хронично заболяване у И. , което се е наблюдавало с години , а не в резултат на проведеното от ответната болница лечение , като за дементното състояние на пациента не съществувало лечение. По отношение на твърденията , че И. е била завързана за леглото в разрез с нормите на Наредба № 1/2005 г. , се сочи , че тъй като лекарите не са били наясно и не са били предупредени за физическите прояви на деменция , след като пациентката неколкократно е проявила неспокойство и обърканост , са й фиксирали ръцете , за да не падне от леглото и да не си извади интравенозната канюла , т.е. с цел да не увреди здравето си. Сочи се , че при постъпването на лицето в болницата са били установени симптоми и синдроми , присъщи на хронична прогресираща деменция , потвърдени при последващи психиатрични освидетелствания. По време на хоспитализацията си , пациентката е била лекувана адекватно от отделението по неврология според нивата му на компетентност и постиженията на медицинската наука. Оспорват се представените разходо - оправдателни документи като неотносими , тъй като ищецът не доказвал същите да са във връзка с посоченото в исковата молба непозволено увреждане и от тях не ставало ясно кое лице е направило разходите. В с.з.

ответникът изпраща адвокат , който ангажира доказателства , претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Бургаският

окръжен съд , като взе предвид исковата молба , становището на ответната страна по нея , събраните по делото доказателства и като съобрази закона , намира за установено от 4 фактическа страна следното : Няма спор по делото , че ищецът Щ. В. И. е син на С. Щ. И. , починала в хода на делото на 18.09.2024 г. Няма спор също , че на 18.09.2023 г. се е наложило наследодателката на ищеца С. Щ. И. да потърси лекарска помощ на спешен телефон 112, поради проблеми с кръвното налягане. След посещение от страна на лекарския екип кръвното й се нормализирало , но й била предложена хоспитализация в „ УМБАЛ Бургас “ АД за стабилизиране на кръвното налягане , която тя приела. Установява се от писмените доказателства и не е спорно между страните , че пациентката е била прегледана в шокова зала на „ УМБАЛ Бургас “ АД от д - р Здравка Инджова , която й е поставила диагноза „ Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия “, назначила й е изследвания – глюкоза , ПКК 20 показатели , рентгенография на лумбални прешлени – 2 проекции. В „ анамнеза “ от листа за преглед на пациент е записано , че И. предния ден е била объркана , не е знаела къде се намира , после била превъзбудена и се оплаквала от болки в кръста , а в „ обективно състояние “ е записано , че И. е контактна , адекватна , на моменти объркана ; има тремор на дясна ръка ; задържа за кратко и четирите крайника ; артериално налягане - 110/70, трудно подвижна. Д - р Инджова е предложила хоспитализация на пациента в неврологично отделение след консултация с невролог. Такава консултация е била направена с д - р Димитър Бошев – началник неврологично отделение , който насочил И. за спешна хоспитализация с диагноза „ Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ВБС “ и назначил изследвания , сред които КТ на мозък , УЗ на шия и вземане на кръв. Пациентката била приета в отделението по нервни болести на болницата и лекувана от д - р Димитър Бошев , като са били подписани всички необходими документи за това , включително и информирано съгласие. Видно от епикриза от 22.09.2023 г. , лицето е било прието в болницата по КП 50.1 – „ Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години “, с диагноза „ Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ВБС “ и придружаващи заболявания : „ Хипертонично сърце без / застойна / сърдечна недостатъчност , мозъчно съдова болест , неуточнена , други видове стенокардия , кожа на тялото “. В записаната анамнеза , която е била снета по данни на близките на пациентката още при приемането й , е отбелязано , че от 5 едно денонощие И. станала объркана , дезориентирана , не можела да ходи , като на 18.09.2023 г. е прегледана от бърза медицинска помощ и след консултация с невролог е хоспитализирана в отделението по нервни болести. В соматичен статус на епикризата е записано , че лицето е контактно , адекватно , на моменти объркано ; налице е тремор на дясна ръка , задържа за кратко и четирите крайника ; артериално налягане 110/70. В неврологичен статус е отбелязан тремор на дясната ръка и липса на говорни нарушения , като е констатиран когнитивен дефицит и посочена оценка по скалата ММСЕТ – 6 т. На лицето са направени пълни кръвни изследвания , доплерова сонография , при която са установени данни за нискостепенна стеноза в a.carotis.interna dex, КТ на глава без данни за актуални патологични изменения. На И. било предписано медикаментозно лечение , което включвало кръворазреждащи препарати / Фраксипарин /, Сомазина 1000 мг. , Конкор , Кавинтон и други , което е било симптоматично , тъй като пациентът не се е намирал в терапевтичния прозорец , а именно първите 4 часа от инцидента. За проведените процедури по клинична пътека № 50.1 - „ Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза “, е попълнен документ №1, както и документ №4, представляващ подписано информирано съгласие за пациента или членовете на неговото семейство относно това какво представляват мозъчно - съдовите заболявания , как възникват острите разстройства на мозъчното кръвообращение и какви рискове крие отказът от постъпване в болнично заведение. В епикризата е записано , че се касае за пациентка , постъпила с остро настъпил дискоординационен синдром , объркана и дезориентирана , като е изписана с частично овладян дискоординационен синдром. Поставена й е оценка по скалата Глазгоу от 20 т. Предписано й е продължаване на лечението амбулаторно с медикаменти под контрола на общопрактикуващия лекар и невролог. Посочено е , че липсва медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективните данни за стабилизиране на състоянието. Пациентката е насочена за рехабилитация в домашни условия , балнеосанаториални заведения или хосписи , като й е указано правото на два допълнителни консултативни прегледа в рамките на месец от изписването й и са й дадени указания за двигателен и хранително - диетичен режим. И. е приета на 18.09.2023 г. в отделението по нервни болести на „ УМБАЛ Бургас “ АД и е изписана на 22.09.2023 г. В епикризата е вписано възражение от дъщерята на 6 И. - И. К. , относно състоянието на майка й при приема й в болницата , като е посочено , че същата се е чувствала зле , но е вървяла сама , била е контактна и адекватна , първия ден в отделението се е движела самостоятелно , а впоследствие , незнайно защо , била вързана за два дни. При изписването й И. била обездвижена и не можела да стои на краката си. От приложеното медицинско досие на пациентката става ясно , че освен кръвни изследвания й е било извършено и рентгенологично изследване на лумбални прешлени в две проекции , в резултат на което била установена сподилоза без данни за травматични изменения ; от извършена доплерова сонография били установени сонографски данни за нискостепенна стеноза в a.carotis interna dex, а от КТ на глава не били установени данни за актуални патологични изменения. По време на престоя на И. в болницата наблюдаващите я лекари са попълвали ежедневно декурзуси , в които са отразявани моментните състояния на пациента и неговите оплаквания. Така , на 19.09.2023 г. е отбелязано , че пациентката е била спокойна , контактна , на моменти дезориентирана / в 06:31 часа /, а в 09:03 часа е отбелязано задоволително общо състояние , в съзнание , контактна , на моменти дезориентирана , афебрилна , хоризонтален нистагъм при поглед встрани , липсват парези при ПЛП ; в 16:18 часа , в 20:47 часа и в 23:48 часа на същата дата 19.09.2023 г. е отбелязан „ статус идем “ / без промяна в статуса /. На 20.09.2023 г. е отбелязано , че И. е в задоволително общо състояние , АН 140/80, в съзнание , контактна , афебрилна , негативен СМРД , ЧМН – без нистагъм и лицева симетрия , задържа добре четирите крайници , на моменти объркана. На 21.09.2023 г. И. е била в задоволително общо състояние , в съзнание , контактна , на моменти дезориентирана , афебрилна ; хоризонтален нистагъм при поглед встрани , липсват парези при ПЛП. На 21.09.2023 г. е отбелязан „ статус идем “, а на 22.09.2023 г. – увредено общо състояние , в съзнание , елементарно контактна , дезориентирана , афебрилна ; АН 130/80, дискоординационен синдром /08:00 часа /. От всички тези записи в декурзусите може да се направи извод , че по време на целия си престой в болницата И. е била дезориентирана и объркана , като е била приета в това състояние и изписана с частично овладян дискоординационен синдром съгласно отбелязаното в последния декурзус и в издадената епикриза , поради което

съдът счита , че не се наблюдават сочените 7 разминавания в обективното състояние на пациента , които се твърдят от ищцовата страна , както и че И. е била приета с диагноза „ Исхемичен мозъчен инсулт “, за която диагноза е и била лекувана без тромболиза , поради липсата на изискуемия терапевтичен прозорец съгласно установените медицински стандарти. Горното се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел д - р Д. Б. , началник на „ Неврологично отделение “ при „ УМБАЛ Бургас “ АД , лекувал И.. Същият заявява , че през месец септември 2023 г. е бил дежурен в „ УМБАЛ Бургас “ АД и повикан по спешност от противошокова зала за пациентка с предполагаем мозъчен инсулт. Тъй като това е спешно състояние , д - р Бошев незабавно слязъл и осъществил предварителен преглед , от който установил пациентката в увредено състояние , в съзнание , объркана , дезориентирана , без парализа на ръцете и краката. С оглед предварителния преглед и резултатите от кръвните изследвания д - р Б. предположил , че се касае за остро настъпил мозъчно - съдов инцидент. Пациентката била хоспитализирана в неврологично отделение и било започнато своевременно лечение по клинична пътека № 50, чийто алгоритъм предвиждал да бъде извършена компютърна томография до 24 часа , а по изключение – до 48 часа. При хоспитализирането на пациент винаги имало три диагнози : приемателна , предварителна и окончателна. При мозъчния инсулт в рамките до 24/48 часа , компютърната томография на главния мозък може да е негативна , което било особено характерно за исхемичния мозъчен инсулт , с каквато диагноза била приета И. / в над половината от случаите такива инсулти не се визуализирали на скенер /. При приема пациентите се оценявали не само по параклиничните изследвания , но и по неврологичния им статус. По време на престоя си в неврологичното отделения И. била периодично объркана , дезориентирана , на моменти - психомоторно възбудена , и поради това периодично й били фиксирани ръцете по време на венозни манипулации с цел предотвратяване изваждането на венозния източник от венозния път , падане на земята , самонараняване , което нееднократно се е случвало в практиката на д - р Б.. На петия ден И. била изписана в стабилно общо състояние и частично овладян дискоординацинонен синдром , т.е. нарушено равновесие , дадени й били препоръки за два контролни прегледа в рамките на месец от изписването. При приема на пациент , състоянието му се оценявало по три скали , приети за съответното заболяване – скалата на Глазгоу - Лиеж / оценявала съзнанието /, 8 втората скала оценявала двигателната функция , а третата била тест , който установявал менталната възможност на пациента и висши корови функции. Именно по тези тестове бил установен тежкият когнитивен дефицит на И. при приемането й – същата била объркана , не знаела къде се намира , не можела да смята , дезориентирана била за време и място. Лечението се провеждало по задължителен за съответната клинична пътека алгоритъм – водно - солеви разтвори , антикоагуланти / антиагреганти. При мозъчния инсулт единственото лечение било аспирин или антикоагулант. При съвременното лечение се провеждала интравенозна тромболиза , за която И. нямала показания и не покривала критериите за тази манипулация , описани в протокола , тъй като дори само при едно противопоказание пациентът следвало да бъде изключен от такова лечение , а в случая И. нямала нито едно показание за провеждането му. При изписването пациентката била увредена , но в стабилно състояние , като поради това , че не е могла да се придвижва сама , на близките й е била препоръчана рехабилитация , което било описано в епикризата. При тези заболявания възстановителният период продължавал 2-3 години и невинаги възстановяването било пълно. В случая пациентката била с тежък когнитивен дефицит и прогнозата не била добра. Д - р Б. уточнява , че при пациенти с деменция , които могат да паднат и да се ударят и при които съществува риск от самонараняване и от изваждане на венозния източник , имат практика по време на манипулациите да ги фиксират за леглата / чрез фиксация на ръцете , понякога и на краката / в случаите , когато близките им не присъстват като придружители. В случая И. била приета с нарушени когнитивни способности , които не се срещали само при дементни пациенти , а можело да се дължат на много причини : нарушения в електролитния баланс , метаболитния баланс , съдови заболявания , тумори в мозъка , възпалителни и инфекциозни заболявания , засягащи централната нервна система. В тези случаи пациентите бивали фиксирани , за да не падат и да се самонаранят , като тази практика била наложена в световен мащаб. И. била на моменти фиксирана , като към края на престоя дъщеря й дошла и заявила , че е против тази фиксация. При изписването си от болницата , И. изобщо не е могла да върви сама , но според д - р Б. това не е причина същата да не бъде изписана. Ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за неправомерно поведение от страна на ответника и претърпени от него вреди от страна на И.. Разпитана е св. К. – дъщеря на И. , 9 която твърди , че през 2023 г. два пъти се е наложило майка й да бъде хоспитализирана в „ УМБАЛ “ Бургас АД – първия път за лечение на онкологично заболяване , по време на който престой И. е била сама , обслужвала се е самостоятелно и е нямала никакви проблеми , и втория път – когато е била приета на 18.09.2023 г. в неврологично отделение заради проблеми с кръвното налягане. При приема И. била прегледана в шокова зала , където било констатирано от лекар , че същата нямала инсулт , но им казали , че ще я приемат в неврологично отделение поради болки в кръста , за които същата съобщила. Там пролежала от 18.09.2023 г. до 22.09.2023 г. , като през това време близките й получили информация , че състоянието й не е сериозно. В един от дните И. звъннала по телефона на дъщеря си и й казала веднага да отиде , тъй като са я вързали , и че съседката й по легло държи слушалката. На място К. заварила майка си вързана за леглото за двете ръце и двата крака , тялото й се извивало и искала да се повика полиция и да бъде отвързана , защото съзнавала унижението. От болницата им обяснили , че това е в интерес на здравето и живота на пациентката и че терапията го изисква. Според св. К. , майка й е била напълно адекватна в болницата , дори когато била вързана. Тя не е била постоянен придружител на майка си , а я е посещавала всеки ден , като на следващия ден , когато отишла , майка й пак била вързана , а били минали 24 часа. К. повикала медицинска сестра да развърже майка й. И. с усилие раздвижила ръце и крака , говорела адекватно , нямала забавяне в говора или заваляне. До изписването й И. била на легло и не е ставала. В деня на изписването й за първи път К. осъзнала , че майка й има проблем с придвижването , когато се свлякла на пода. След около два часа дошъл лекар , който обяснил , че не може да промени становището в епикризата относно състоянието , в което се изписва И. , но те могат да се запишат възраженията си в епикризата , което било сторено. И. била пренесена с инвалидна количка до такси , а от таксито - занесена на ръце до вкъщи от сина на К.. В продължение на 15 дни следвали предписаното в епикризата лечение , което никак не я подобрило , дори я влошило още повече. Поведението на И. граничело с лудост , тя била съвсем друг човек , не можела да се движи , денонощно нещо говорела , била хиперактивна , не спяла нощем. Редували се на смени К. , брат й и синовете й , за да се грижат за И.. 15 дни след изписването я завели на преглед при д - р М. , психиатър , според който на И. били изписани трикратно по - високи дози Сомазина , който не е следвало да приема , тъй като няма 10 мозъчен инсулт , наред със Сперидан , който пък се използвал за лечение на психични разстройства. Според д - р М. високите дози на Сомазина , който изобщо не е трябвало да приема , и на Сперидана , който изцяло отхвърлил , влошили състоянието на И.. Тогава от него за първи път чули , че става въпрос за деменция , а лекарят им обяснил , че същата се е развила вследствие на стреса , изпитан от И. при връзването. През първите три месеца К. и брат й се грижели за своята майка , която нощем почти не спяла , опитвали се да я раздвижват. И. била посетена трикратно и от д - р В. - психиатър , която й изписала лекарство за лечение на деменция , от което значително се подобрила. И. се страхувала да остава сама през цялото време , купили й медицинско легло , искала непрекъснато да вижда някой в стаята , страхувала се да не бъде вързана отново. След третия месец се опитали да намерят помощ от външни хора , тъй като И. не можела да се обслужва сама. Личният й тоалет и физиологични нужди се извършвали в леглото. Около 15 болногледачки са идвали да я гледат през 9- те месеца до смъртта й , до който момент не получила никакво подобрение от гледна точка на подвижност , самообслужване и развитата от връзването страхова невроза. Като разговаряла , била адекватна , особено след като д - р В. й изписала Донепезил. При последния преглед била ориентирана за време , знаела ЕГН - то си. До преди постъпването си в „ УМБАЛ Бургас “ АД , И. се обслужвала напълно самостоятелно и нямала нужда от помощ , всичко правела сама в домакинството , сама ходела на прегледи. При приема й в болницата се държала нормално , дори в шокова зала била адекватна. След престоя в болницата била друг човек. Разпитана е и св. В. – приятелка и бивша колежка на И. , която сочи , че излизали редовно на разходки в парка и по магазини. Последно излизали на 17.09.2023 г. , като дотогава И. не е изпитвала затруднения при придвижване , никой не се грижел за нея , сама си готвела и пазарувала и вършела по - голямата част от домакинската работа. Нямала никакви проблеми , не е била дезориентирана , неадекватна , нямала е проблеми с придвижването. От дъщеря й свидетелката разбрала за приема й в болницата и за това , че са я връзвали. След изписването И. получила страхова невроза , не можела да остава сама и да се движи , но свидетелката не я е виждала в това състояние. Знае , че са я изкарвали на разходка в парка с инвалидна количка и при една от тези разходки видяла и разговаряла с И. , която не можела да върви , но 11 говорела смислено , както преди. От своя колежка , която ходила да види И. в дома й , св. В. узнала , че е много зле , че има отчаяна физиономия , че е неподвижна , била жълта , отпусната. До смъртта си И. не можела да се придвижва и да се обслужва сама. От дъщерята на И. св. В. знае , че получената страхова невроза била породена от връзването й в болницата. Разпитана е и св. М. И. , пролежала със С. И. в същата болнична стая през процесния период , която твърди , че действително И. е била вързана , но това е станало , след като една нощ е паднала в тъмното от леглото и се наложило свидетелката да повика медицински персонал. Свидетелката твърди , че И. е буйствала в 00:00 часа през нощта и е викала. Установява се от писмените доказателства , представени с исковата молба , че през месец октомври 2023 г. И. е била прегледана от д - р М. М. – психиатър , който й е поставил диагноза „ Съдова деменция с остро начало “, като в „ анамнеза “ е посочено , че на моменти пациентката била неадекватна и не можела да спи ; в „ обективно състояние “ в амбулаторния лист от същата дата е записано , че И. е контактна , задоволително ориентирана , както и че споделя за моменти на хиперактивност и инсомния. Предписана е медикаментозна терапия. От представената от личния лекар на С. И. – д - р Й. М. , медицинска документация / л. 142- л. 146 от делото / се установява , че на 20.11.2023 г. И. е била прегледана от личния си лекар , след като е била изписана от отделение по кардиология , който е констатирал увреденото й общо състояние , че трудно става и се обслужва на легло , и й поставил основна диагноза „ Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце “ и придружаващи заболявания „ Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници “. На 16.04.2024 г. И. отново е била прегледана от личния си лекар , който й е поставил диагноза „ Мозъчносъдова болест , неуточнена “, с придружаващи заболявания „ Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници “ и „ Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце “. В „ анамнеза “ е посечено , че лицето колабира след ставане от леглото , обективното й състояние е преценено като увредено общо състояние и същата е насочена към невролог. Представен е и амбулаторен лист от 01.07.2024 г. от преглед на С. И. при д - р Г. В. – психиатър , с поставена на И. диагноза „ Органично тревожно 12 разстройство “, като в „ анамнеза “ е посочено , че след вероятен исхемичен инцидент през месец септември 2023 г. и настаняване в болница , където била фиксирана в рамките на 24 часа , по данни на близките е станала объркана , не била в състояние сама да се придвижва и обслужва , страхувала се да остава сама , което се засилвало до степен на паника ; бъркала имената на децата си , като има казвала „ мамо “ и „ тате “, ставала неспокойна и превъзбудена ; в ежедневието си била подпомагана от близките си и помощен персонал. Като „ обективно състояние “ е записано : брадипсихична , брадикинетична , с епизодична диссомния , страх да остава сама до степен на паника , обслужва се изцяло на легло ; констатиран повишен мускулен тонус в областта на крайниците , тремор на горните крайници ; посочено е , че към момента на прегледа пациентката е добре ориентирана за време , място и собствена личност. Предписана й е медикаментозна терапия. Приложена е и етапна епикриза от 01.07.2024 г. от д - р В. , съгласно която И. е страдала от разстройство на личността и поведението , дължащи се на болест , увреждане и дисфункция на главния мозък ; органично тревожно разстройство ; лакунарна деменция. Лицето не се води на отчет в ЦПЗ гр. Бургас и няма данни да е лекувано от психиатър през годините. Памет и интелект са на равнище изразена лакунарна деменция към 01.07.2024 г. По данни на близките , първото посещение на И. при психиатър е от 07.10.2023 г. – 15 дни след изписването от болницата. Съгласно етапната епикриза на д - р В. , при последно посещение в дома на пациентката на 28.06.2024 г. същата се е обслужвала на легло и функционирала изцяло подпомагана от близки и помощен персонал. Във връзка с неправилното лечение , проведено от ответника , ищцовата страна твърди , че е направила имуществени разходи за лечение , рехабилитация , обгрижване , поддържане на здравето и възстановяване след изписване ответното болнично заведение на обща стойност 1601,01 лв. , които са уточнени по пера в молба от 18.12.2024 г. и за които по делото са представени фискални бонове и РКО / лист 61 – лист 87/. От заключението на назначената по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза , извършена от д - р М. – невролог , и доц.д - р Б. – специалист „ Образна диагностика “, може да се направи извод , че на С. И. е била поставена правилна диагноза в ответното лечебно заведение съобразно 13 клиничната картина и неврологичния й статус и че същата е била лекувана правилно съгласно медицинската практика и стандарти. От медицинска гледна точка престоят й в отделението не е причинил развитието на диагностицираната по - късно деменция , като в ранните стадии на деменцията е характерно болните да се чувстват тревожни , особено сред непознати хора и в непозната обстановка , затова са и често объркани при хоспитализация. От извършената компютърна томография за главен мозък при С. И. е констатирана авансирала симетрична корова атрофия – хроничен процес , който се развива с течение на години и се характеризира със загуба на мозъчни клетки или нарушаване на връзките между тях , което с течение на времето прогресира и може да доведе до различни неврологични и когнитивни проблеми. В с.з. на 23.10.2025 г. в.л. М. дава следните пояснения и уточнения на поставените й в това с.з. въпроси : съгласно наложените медицински стандарти и практика , винаги при хоспитализация при спешен прием на болен със съмнение за мозъчен инсулт се прави компютърна томография на главния мозък. Мозъчният инсулт може да бъде хеморагичен , т.е. кръвоизлив , може да бъде исхемичен , т.е. мозъчен инфаркт. Визуализацията на кръвоизлива става веднага , докато инфарктната зона понякога се визуализира няколко часа по - късно от симптомите , които е получил пациентът , но винаги се прави скенер , защото е важно да се изключи не само инсулт , но и обемен процес или травма , които също могат да се проявят с някаква клинична или неврологична симптоматика. Когато при спешната компютърна томография не се открият данни за кръвоизлив , травма или обемен процес , се приема работна диагноза „ исхемичен инсулт “, т.е. мозъчен инфаркт и се провежда съответното лечение „ тромболиза “, ако е в рамките на терапевтичния прозорец , т.е. 4 часа и половина от началото на латерализиращата неврологична симптоматика. Извън терапевтичния прозорец от 4 часа и половина се приема , че най - вероятно се касае за исхемичен инсулт и се започва съответното симптоматично лечение - проследяване на кръвно налягане , на температурата и неврологичен статус. Характерно за мозъчните инфаркти в задната циркулация е , че те не винаги се виждат с компютърно томографско изследване. Това са инфаркти , които могат да се визуализират по - точно с ЯМР , но това не е рутинно изследване и необходимостта от това изследване се преценява от лекуващия и наблюдаващ невролог. Понякога исхемичните зони 14 се демаркират по - късно , дори след 10-12 часа , като в случая работната диагноза е била „ Исхемичен инсулт във вертебро - базиларната система “, т.е. в задната циркулация , а такива инсулти не винаги се виждат на компютърно томографско изследване , но пациентът се проследява клинически. От лабораторните изследвания , направени на И. в болницата , впечатление правели лекият анемичен синдром и хроничната бъбречна недостатъчност , но това не са остро настъпили състояния , а хронични заболявания , които следвало да бъдат изяснени от личния лекар след изписването. По теста ММ SE /„Mini-Mental State Examination“/ на И. са дадени шест точки , което означава тежък дементен синдром и предполага консултация с психиатър по преценка на лекуващия невролог , но такава не е била назначена. Уместна според в.л. М. е била консултацията с кардиолог поради нестабилните стойности на кръвното налягане , която не е била обаче задължителна и също не е направена. Въз основа на епикризата , която се представя впоследствие на общопрактикуващия лекар , е следвало той да допълни някои изследвания , които не могат да се направят по време на хоспитализацията и които не се включват в клиничната пътека. Без значение за лечението на И. би било извършването на ЯМР на главен мозък. Падането на болни по време на хоспитализация бил много често срещан риск в болничните заведения и в случая д - р М. предполага , че И. е била фиксирана , защото е била неспокойна , объркана и е можела да си извади абоката и да компрометира лечението , както и поради съществуващия риск от падане при такива дементни болни , като в българските болници тази фиксация не е задължителен стандарт. По отношение на Сомазина , д - р М. посочва , че това е неспецифично лекарство , което е незадължително в гайдлайна за лечение на исхемичен мозък или мозъчно - съдова болест от различно естество и няма максимална или минимално ефективна доза , а дозата е индивидуална в зависимост от пациента , от неговото състояние и от кръвните му изследвания , като по принцип при сенилните болни / над 75-80 г. / се редуцира дозата на лекарствата , които приемат. По отношение на Сперидан , дозата се титрира пак в зависимост от състоянието на пациента. Тези медикаменти или конкретни неправилни дози от тях не могат да доведат до състояние на обърканост и възбудимост , като изписаният Диазепам би могъл да предизвика възбудимост и объркване , но не изписаните медикаменти са причина за това състояние на И.. В случая направеният задължителен по клиничната пътека скенер 15 показвал един напреднал дегенеративен процес на мозъка , който не може да настъпи остро , а става въпрос за дегенеративна деменция , която е настъпила преди години и постепенно е ескалирала. Д - р М. сочи , че такива дементно болни правят често подобни психотични продукции , свързани с обърканост , тревожност , с неадекватно поведение , като в началото те са преходни , след това стават по - продължителни и накрая настъпва терминалният стадий на това заболяване. За да може да се прецени степента на изява на този патологичен процес , се правят психометрични изследвания / обикновено по инициатива на близките на болния , които забелязват някои промени в когницията /. Много често престоят в болница на възрастни пациенти с дегенеративни промени на мозъка често се съпровожда с последващи страхови изживявания , тревожност и обърканост , като в случая престоят на И. в болницата вероятно се е отразил върху по - късно диагностицираната й тревожност и страховите й изживявания. В обобщение , д - р М. посочва , че предвид огнищната симптоматика , която е проявила И. / тремор на едната ръка /, е било правилно същата да бъде хоспитализирана и наблюдавана в болница , както и че й е била поставена правилна диагноза и назначено правилно медикаментозно лечение с инфузии , със съдоразширяващи / това , което се прави , когато пациент с мозъчен инфаркт се приема извън терапевтичния за тромболиза прозорец /, още повече че болките в кръста , които е съобщила в началото , понякога могат да са израз на някаква дисекация / разкъсване /, например на коремната аорта. Правилно е оценено и използването в лечението на И. на Сперидан , тъй като същият се изписва винаги , когато има психотична продукция , особено при сенилно болни , а в случая И. е приета дезориентирана , объркана , очевидно и тревожна. Д - р М. сочи също така , че има два вида деменция – съдова и дегенеративна , като първата протича скокообразно , а втората , която е била при И. – прогресивно , и те подлежат на различно лечение. В случая пациентът се е подобрил впоследствие именно от медикаменти , които се изписват за лечение на дегенеративна деменция от психиатър. Диагнозата „ дегенеративна деменция “ не е била поставена при приема на И. в болницата , тъй като това е състояние , което , за да бъде уточнено , следва да бъдат направени допълнителни тестове след това от психиатър , но така или иначе , дори да е била поставена тази диагноза при приема й при ответника , това не би довело до различно лечение и не би променило в краткосрочен план състоянието на И.. Същата , въпреки 16 липсата на поставена диагноза „ деменция “, не се е влошила при ответника и е изписана в подобрено състояние – без парези , без патологични рефлекси , без тежък неврологичен дефицит. По същия начин , не се е отразило на лечението на И. и обстоятелството , че в описанието към образното изследване не е посочена коровата атрофия , която същата е имала. От история на заболяването / ИЗ / става ясно , че на И. са направени скенер , кръвни изследвания , ултразвукова диагностика на шията , ЕКГ - изследвания , които се изискват по клинична пътека № 50.1 за лечение на мозъчен инсулт. Не е проведена консултация с кардиолог , но същата не е задължителна и не е имало индикации за провеждането й – И. е била със стабилно кръвно налягане и с ритмична сърдечна дейност. Същевременно , не е направен извод от д - р М. относно неправилно предписано от ответника следболнично лечение съгласно приложената епикриза от 22.09.2023 г. Същата посочва липса на медицинска обосновка относно Диазепам и Медориспер , но това са медикаменти , които са били предписани от д - р М. / психиатър / впоследствие. Посочено е разминаване в статуса , с който И. е изписана , доколкото според епикризата е изписана в добро състояние , с овладян дискординационен синдром и в нея не е описано , че лицето е с двигателен дефицит и че има нужда от чужда помощ и освидетелстване. В същото с.з. в.л. доц. Б. пояснява , че разчетът на образното изследване на И. / КАТ на глава / следва да се разбира в смисъл , че няма данни за инсулт , за мозъчен кръвоизлив , което описание е вярно , но непълно , тъй като не са отбелязани наличните промени в мозъчната кора , а именно – наличната корова атрофия , т.е. редукцията на мозъчно вещество , което вещото лице след съответни измервания е установило , за да потвърди диагнозата. Контролно изследване „ скенер “ е следвало да се направи само ако има промяна в клиничното състояние на пациента , а в случая това не е било нужно поради липсата на динамика в състоянието на И.. Поради това доц. Б. счита , че това не е пропуск от страна на ответника в лечението и диагностиката на пациентката. От заключението на съдебно - психиатричната експертиза , изготвено от в.л. д - р В. , която е лекувала И. след изписването й от ответното лечебно заведение , се потвърждава , че пациентката е страдала от деменция - органична мозъчна увреда с три кличинни стадия , като рязко се влошават когнитивните 17 способности на такива болни особено в напреднала възраст при смяна на обкръжаващата среда , както и в състояние на дистрес , което с особена сила важи за пациенти , попадащи в болнична обстановка – такива пациенти обикновено са много неспокойни във вечерните часове и нощем , а сънливи и отпуснати през деня ; възможно е да се наблюдават и състояния на силна психомоторна възбуда , обърканост , което състояние се овладява медикаментозно и с оглед обезопасяване на пациента с помощта на физически ограничителни мероприятия , а като медикаменти основно се използват такива от групата на невролептиците , като Сперидан и др. симптоматични лекарства по преценка на медицинския персонал. В конкретиката на казуса , съдовите промени при И. са напредвали бавно и постепенно , като на този терен смяната на обичайното й обкръжение и попадането й в различна от естествената й среда е катализирало този процес. Предприетите от ответника мерки като лечение са били насочени за овладяване на състоянието на обърканост , дезориентация , на проблемите с двигателността и когнитивния дефицит / ММСЕТ – 6 т. /. В с.з. на 23.10.2025 г. д - р В. пояснява , че поставените 6 т. по ММСЕТ скалата не са специфичен тест за диагностика на деменция , тъй като такова състояние на обърканост , дезориентация и когнитивен спад може да е налице и при много други поражения на мозъка и на останалите телесни органи. Няма корелация между инструменталното изследване и състоянието на лицето , което може да бъде по - леко , но може да бъде и по - тежко от показаното на образното изследване. Скалата ММСЕТ не е специфична за деменцията , а показва само когнитивно нарушение. Д - р В. е лекувала И. продължително време след изписването й от болницата и е наблюдавала сериозни вариации в състоянието й , които са естествен развой на болестта и не са провокирани от външен фактор. Според д - р В. , при И. е била наблюдавана смесен тип деменция , при която има и съдов компонент , а не само проблем от дегенеративно естество , като потвърждение за това е и доплеровата сонография , направена на 19.09.2023 г. на И. в болницата , от която е била установена нискостепенна стеноза на сънната артерия. Сперидан се използвал в практиката и за овладяване състояние на психомоторна възбуда , и в този смисъл правилно е бил приложен медикаментът при И. , с оглед моментното й състояние в болницата. Двата медикамента – Сперидан и Диазепам , правилно са били използвани в болницата като симптоматично лечение и в правилната 18 дозировка. От психологична гледна точка , предприетото в болницата психиатрично лечение не е повлияло негативно на състоянието на пациентката.

При така установената по делото фактическа обстановка ,

съдът намира от правна страна следното : Съгласно разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму , а според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този , който е възложил на друго лице някаква работа , отговаря за вредите , причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя на работа е гаранционно - обезпечителна и не е предпоставена от наличието на негово виновно поведение. Според чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД , обезщетение се дължи за всички вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането , а при задължение от непозволено увреждане , длъжникът се смята в забава и без покана – чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение , длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. В съдебната практика ( ППВС №7/1958 г. , ППВС №4/1961 г. , ППВС №9/1966 г. , ППВС №4/1975 г. , ТР №59/1974 г. на ОСГК ,

Решение № 465/28.12.2012 г. по гр.д. №1157/2011 г. ,IV г.о. на ВКС ,

Решение №142/05.06.2013 г. по гр.д. №419/2012 г. ,IV г.о. на ВКС ,

Решение № 503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. , III г.о. на ВКС ,

Решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г. , IV г.о. на ВКС ,

Решение № 63/ 01.03.2016 г. по гр.д. № 4885/2015 г. , І V г.о. на ВКС и др. ) е изяснено , че отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД на лицата , възложили другиму извършването на някаква работа , за вредите , причинени при или по повод тази работа , е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия ; тази отговорност е безвиновна , има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица ; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже , че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя , или че вредата не е настъпила от дейност , осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа /

Решение № 60292/21.02.2022 г. по гр.д. № 3992/2020 г. на 19 ВКС , ІІІ г.о. /. В случая , за да се докажат твърдяните вреди , причинени в резултат на допусната лекарска грешка , следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца , че натоварените от ответника лица , изпълнители на възложената работа , са се отклонили в действията / бездействията си от добрата медицинска практика и утвърдените медицински стандарти за лечение. В тежест на ищцовата страна е да установи спорните факти , на които основава претенцията си - настъпилото влошаване на здравословното състояние на С. И. вследствие на проведеното лечение и хоспитализация при ответника , причинната връзка между влошаването на здравето на И. и действията / бездействията на наетия от ответника екип от лекуващи лекари , настъпилите в резултат на това вреди – претърпени от пациента силни болки и страдания , чувство на постоянен страх , ежедневни кошмари , постоянно чувство на безпомощност , силно влошаване качеството на живот след дехоспитализацията , както и че тези вреди са в пряка причинно - следствена връзка с противоправното поведение на наетите от ответника лица , на които е била възложена работата по лечението на пациента ; ищецът следва да докаже и основанието и размера на претендираното от него обезщетение за имуществени вреди , както и че направените разходи са по повод влошеното здравословно състояние на И. , нейната рехабилитация и обгрижване , и че същите са в пряка причинно - следствена връзка с противоправното поведение на ответника. Съответно ,

ответникът носи доказателствена тежест да установи , че на пациентката С. И. е била поставена правилна диагноза и че същата е била лекувана в периода 18.09.-22.09.2023 г. правилно , съобразно медицинските стандарти и добрата медицинска практика. С оглед на събраните писмени , гласни доказателства и заключения на експертизи , се налага безпротиворечивият извод , че И. е била правилно диагностицирана и лекувана в ответната болница в периода 18.09.2023 г. – 22.09.2023 г. Лицето е било с изразена неврологична симптоматика , като в унисон с клиничната картина и проведените изследвания правилно й е била поставена диагноза „ Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ВБС “, проведени са й всички задължителни изследвания по клиничната пътека , по която е била приета , не са й прилагани ненужни медикаменти или такива , които да са 20 влошили състоянието й , а напротив – била е лекувана симптоматично с оглед на поставената й диагноза и поради факта , че е била извън т.нар. „ терапевтичен прозорец “, в рамките на който може да се прилага тромболиза. И. е била с дементна болест , който хроничен процес се е развивал бавно във времето и е катализирал при смяна на обичайната й обстановка и обкръжение , като е продължил да се задълбочава и след изписването й от ответното лечебно заведение. Влошеното здравословно състояние на И. след изписването й от болницата / за което също по делото има събрани безспорни писмени и гласни доказателства / не се дължи , обаче , на неправомерно поведение / действие или бездействие / на натоварени от ответника лица – лекари и медицински персонал , т.е. не е резултат на неправилно проведеното в ответната болница лечение по време на този престой. Напротив – доказва се , че действията на медицинския персонал са били законосъобразни и изцяло съобразени с добрата медицинска практика и стандарти. И. е била изписана с подобрение , с овладян дискоординационен синдром , като симптоматичното лечение , което й е било приложено , е било правилно и добре титрирано. Не се констатират пропуски нито при диагностицирането на лицето , нито при неговото лечение. Относно твърденията на ищцовата страна за незаконосъобразно връзване на И. , от което също се сочи , че са настъпили вреди ,

съдът намира , че този факт на физическо обезопасяване е безспорно установен по делото , същият е признат и от лекуващия лекар д - р Б. , но както д - р М. , така и д - р В. са категорични , че обезопасяването на лицето е било наложително в случая именно с оглед на преклонната възраст на И. , нейната възбудимост и тревожност. Мерките са били предприети с цел предпазване на пациента от нараняване и изваждане на венозния катетър от венозния път / с оглед проведеното интравенозно лечение /, като без значение в случая е фактът , че това не е било документално отразено , тъй като това не променя извода относно правилността на действията на медицинския персонал в конкретната ситуация. И. е била без придружител в стаята и от показанията на св. М. И. може да се заключи , че същата е буйствала нощем , което кореспондира и с изложеното от в.л. д - р В. относно такива дементно болни , за които е характерна психомоторната възбуда нощем и е нужно от тази гледна точка същите да бъдат обезопасени. Цитираната от ищеца Наредба № 1/28.06.2005 г. за реда за прилагане на мерките за временно физическо ограничаване при 21 пациенти с установени психични разстройства е неприложима в случая , тъй като пациентката не е била с установено психично разстройство и по отношение на нея не е процедирано съгласно тази наредба. Предвид проведеното по делото доказване ,

съдът намира , че ищецът не е доказал спорните факти , на които основава исковете си , а

ответникът е провел успешно насрещно доказване на своите твърдения. Не се доказва наличие на противоправно поведение / действие или бездействия / на лица , на които

ответникът е възложил извършването на определена работа , не се доказва и наличието на вреди , които да са настъпили в резултат на такива действия и бездействия , т.е. не е доказан фактическият състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Поради това , предявените искове са недоказани , поради което същите следва да бъдат изцяло отхвърлени. С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски , на осн. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6 635,60 лв. съдебно - деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК / л. 392/, от които 1 055,60 лв. – депозити за експертизи и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 580 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното , Бургаският

окръжен съд

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ исковете на Щ. В. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, ж.к. „********“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, против „ УМБАЛ – Бургас “ АД с ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление гр. Бургас , бул. „ Стефан Стамболов “ № 73, представлявано от В. Х. Г. , за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , ведно със сумата от 1 601,06 лв. – обезщетение за имуществени вреди , претърпяни от наследодателката му С. Щ. И. вследствие непозволено увреждане , ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане , както и сумата от 6 670,32 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата от 50 000 лв. за периода от датата на увреждането – 22.09.2023 г. до 09.09.2024 г.

ОСЪЖДА Щ. В. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, ж.к. 22 Съдия при

Окръжен съд – Бургас : _______________________ „******“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, да заплати на „ УМБАЛ – Бургас “ АД с ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление гр. Бургас , бул. „ Стефан Стамболов “ № 73, представлявано от В. Х. Г. , сумата от 6 635,60 лв. разноски. Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред

Апелативен съд Бургас. 23

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: мбал)