Решение № 208 по гр. д. № 3817/2024 г. на Окръжен съд Ст. Загора

РЕШЕНИЕ № 208 гр. С.З. , 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. , I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Даниела К. Телбизова - Янчева Членове : Атанас Д. Атанасов Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване от Граждански процесуален кодекс / ГПК / и сл. Образувано е по въззивна жалба на У.П.Д.С.К. “ АД , ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „********** представлявано от законния си представител Й.П.Й. , действащ чрез адв. К. М. , срещу

решение № 262/20.03.2025 г. , постановено по гр.д. № 3817/2024 г. по описа на Районен съд – С.З.. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради неговата незаконосъобразност , нарушаване на материалния закон , необоснованост и постановяването му в нарушение на процесуалните правила , изразяващо се в игнориране на приложени писмени доказателства и невземане предвид на съображенията и доводите на страната , имащи значение за правилното решаване на спора. Излагат се доводи за обосноваване на основателността на исковата претенция за присъждане на претендираната неустойка и претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху нея и се сочи , че тези аргументи не са били взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на решението му. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и постановяването на ново решение , с което предявеният иск бъде уважен 1 изцяло чрез присъждане на претендираната сума , ведно с лихвата за забава върху нея , считано от датата на изискуемост до датата на подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането , както и присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Д. П. С. , действащ чрез адв. Д. М. , с който жалбата е оспорена като неоснователна. Изложени са доводи , че жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни обосновани оплаквания за твърдените от въззивното дружество пороци на обжалваното първоинстанционно решение , което от своя страна е допустимо и не е постановено в нарушение на императивна материално - правна норма , поради което следва да бъде потвърдено. Евентуално са изложени допълнителни съображения за неоснователност на

въззивната жалба при извършване на пълна преценка за правилността на обжалваното решение. В тази насока са изложени доводи , че първоинстанционният съд правилно е приел , че основанието , на което ищецът претендира своето вземане , е нищожно поради противоречието му със закона. По отношение на претенцията за лихва за забава се излагат доводи , че длъжникът не е изпадал в такава преди подаването на исковата молба , т.к. не е бил канен да изпълни. Излагат се и доводи , че първоинстанционният съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения във връзка с доклада по делото и разпределянето на доказателствената тежест , както и за обсъждането на доводите на страните при постановяване на решението си. Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция. В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се представлява от законен или процесуален представител. Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощника си – адвокат , чрез когото оспорва

въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и за присъждането на разноските във въззивното производство. След обсъждане на твърденията и възраженията на страните , и събраните доказателства , на основание чл. 235, ал. 3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК

съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба е допустима , т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна , срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от У.П.Д.С.К. “ АД срещу Д. П. С. , с която са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД , с които се претендира присъждането на сумите от 10000 лв. , представляваща договорна неустойка за 2 вреди от неизпълнен договор , и 2667,82 лв. – мораторна лихва върху главницата от 10000 лв. за периода от 30.06.2022 г. до 25.08.2024 г. , ведно със законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2024 г. до окончателното й изплащане. Ищецът е изложил твърдения , че страните са били в трудово правоотношение за времето от 08.09.2020 г. до 30.06.2022 г. , по силата на което и след сключено допълнително споразумение към трудовия договор , считано от 01.06.2021 г. Д. П. С. е заемал длъжността „ лекар – член на ТЕЛК “, за срок до 01.06.2023 г . По разпореждане на работодателя за вътрешно заместване , считано от 16.05.2022 г.

ответникът е изпълнявал длъжността „ председател на ТЕЛК “. На 30.05.2022 г. Д. П. С. подал до работодателя си заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие , като считано от 30.06.2022 г. същото е било прекратено с изтичане на срока на предизвестието. Ищецът твърди , че сключеният с ответника трудов договор е бил за определен срок , като в него е била предвидена клауза за неустойка при неизпълнение , изразяващо се в предсрочно прекратяване , в размер на 10000 лв. за всяка година или 10000 лв. , пропорционално на остатъка от неотработения срок. Преценката за варианта на дължимата неустойка била предоставена на изправната страна и т.к. неизпълнението било за втората година от срока на договора , ищецът претендира неустойка в размер на 10000 лв. За заплащането на неустойката

ответникът бил в забава от датата на неизпълнението - 30.06.2022 г. , поради което за периода от 30.06.2022 г. до 25.08.2024 г. дължал и обезщетение за забава в размер на 2667,82 лв. , както и законната лихва за забава , считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. С отговора на исковата молба

ответникът е оспорил исковете , като е направил възражения за нищожност на допълнителното споразумение и на клаузата за неустойка , поради противоречие със закона , на добрите нрави и като сключено при липса на съгласие. Оспорил е исковете и по размер , с доводи за евентуална недължимост на неустойка в претендирания размер от 10000 лв. , а в по - нисък такъв , във връзка с което е оспорен по размер и акцесорния иск. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете , т.к. е приел че клаузата от допълнителното споразумение към сключения между страните трудов договор , предвиждащ дължимостта на неустойка при прекратяването на правоотношението преди изтичането на срока му , е нищожна поради противоречие със закона.

Въззивният съд намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо , а по същество е правилно , по следните съображения : От заявените от страните твърдения за правно - значимите факти се обуславя изводът , че между тях няма спор относно наличието на трудово 3 правоотношение помежду им , съществувало за периода от 08.09.2020 г. до 30.06.2022 г. По силата на това трудово правоотношение Д. П. С. първоначално е заемал длъжността „ лекар “ в Клиника по инфекциозни болести с ХИВ и СПИН , а трудовият му договор е бил със срок за изпитване до 08.03.2021 г. , уговорен в полза на работодателя. След изтичане на срока на изпитване , на 08.03.2021 г. между страните е бил сключен срочен трудов договор за срок до 08.04.2021 г. , за изпълнение на същата длъжност от работника - „ лекар “ в Клиника по инфекциозни болести с ХИВ и СПИН . С молба от 06.04.2021 г. Д. П. С. е поискал да бъде назначен в У.П.Д.С.К. “ АД за времето от 08.04.2021 г. до 31.05.2021 г. , поради изтичане на срока на договора му. С допълнително споразумение от 07.04.2021 г. към трудовия договор страните са уговорили срок до 31.05.2021 г. , за изпълнение на същата длъжност от работника - „ лекар “ в Клиника по инфекциозни болести с ХИВ и СПИН . На 20.05.2021 г. У.П.Д.С.К. “ АД и Д. П. С. са сключили споразумение във връзка с трудов договор за член на ТЕЛК. По силата на това споразумение Д. П. С. е поел задължение да работи две години в лечебното заведение , след подписване на споразумението. В чл. 2 страните са уговорили при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по настоящото споразумение , работникът да дължи на работодателя неустойка в размер на 10000 лв. за всяка година или сума от 10000 лв. , пропорционална на остатъка от неотработения срок. На 01.06.2021 г. страните са сключили допълнително споразумение към срочния трудов договор , с което са изменили заеманата от Д. П. С. длъжност от „ лекар “ в Клиника по инфекциозни болести с ХИВ и СПИН на „ лекар – член на ТЕЛК “ и са уговорили срок на договора до 01.06.2023 г. На 01.04.2022 г. Д. П. С. е подал до работодателя си писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение , считано от 01.05.2022 г. , което със заявление от 19.04.2022 г. е оттеглил. Със заповед от 20.06.2022 г. на изпълнителния директор на У.П.Д.С.К. “ АД е била променена изпълняваната от Д. П. С. длъжност , като считано от 16.05.2022 г. до отпадане на необходимостта той е изпълнявал длъжността „ Председател на ТЕЛК “. На 30.05.2022 г. Д. П. С. отново е подал до работодателя си писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение , със срок считано до 28.06.2022 г. включително. Със заповед от 29.06.2022 г. на изпълнителния директор на У.П.Д.С.К. “ АД трудовото правоотношение между страните е било прекратено , считано от 30.06.2022 г. При така установените правно - релевантни факти

въззивният съд намира предявените искове за неоснователни по следните съображения : 4 Правата и задълженията на страните по трудово правоотношение се регламентират в Кодекса на труда / КТ /, а общите правила на Закона за задълженията и договорите / ЗЗД / се прилагат само доколкото е налице препращане към тях. Кодексът на труда не предвижда правото на страните по трудово правоотношение да уговарят неустойки за неизпълнение на произтичащите от трудовия договор задължения , нито неустойки при прекратяването му. Разпоредбите на КТ , които уреждат правото на обезщетение на изправната страна по трудовия договор по повод на неспазен срок на действие на договора , са императивни и уреждат изчерпателно всички хипотези , при които възниква съответното право на обезщетение и неговият размер. Ето защо доводът на въззивника , че сключеното между страните на 20.05.2021 г. споразумение , което предвижда правото му на неустойка в случай на прекратяване на трудовия договор от работника преди изтичането на срока му , се урежда от общите правила на ЗЗД за неизпълнение на договорите , а не на КТ , е неоснователен. На практика това споразумение представлява изразена от страните воля във връзка със съществуващия между тях трудов договор и касае възникналите по силата му права и задължения , поради което правната регламентация на споразумението се подчинява на разпоредбите на КТ. Клаузите на това споразумение , задължаващи работника да работи задължително за период от две години и свързаната с неизпълнението на това задължение клауза за неустойка , са нищожни поради противоречието им със закона. Това е така , т.к. посредством тях се ограничава признатото международно - правните актове , по които Република България е страна , и в Конституцията на страната право на труд на въззиваемия , прогласено съответно в чл. 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България. Съгласно тези норми всеки има неотменимото човешко право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия , откъдето следва изводът , че има и правото да прекрати трудово правоотношение , по което е страна , при наличието на предвидено в закона основание. При предсрочното прекратяване на срочен трудов договор изправната страна има право на обезщетение за срока на предизвестието , който е 3 месеца , или за остатъка от срока на договора , ако той е по - кратък. В случая между страните е налице сключен срочен трудов договор , който е бил прекратен от работника преди изтичането на срока , при условията на чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие. При това положение за работодателят възниква единствено право на обезщетение за предсрочното прекратяване от страна на работника при неспазен срок на предизвестието , но не и право на обезщетение поради самият факт на прекратяването на трудовия договор преди изтичането на срока му. С оглед на това

съдът намира , че клаузите на споразумението 5 противоречат на норми и принципи на трудовото право и по аргумент от чл. 8, ал. 4 от КТ те са нищожни. В конкретният случай не е налице предвидена в КТ хипотеза , която предвижда възможността страните по трудовото правоотношение да уговорят срок , в който работникът е длъжен да работи при работодателя , каквито са предвидените в чл. 229, чл. 230 и чл. 234 от КТ случаи. По изложените съображения

въззивният съд намира , че предявеният главен иск за присъждане на сумата от 10000 лв. , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на трудовия договор от работника , е неоснователен. Поради неоснователността на главния иск , неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава. Неоснователни са оплакванията във

въззивната жалба , касаещи неправилността на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е постановил своето решение при спазване на процесуалните правила , регламентиращи задължението му за обсъждане на твърденията и възраженията на страните , оценката и анализа на събраните по делото доказателства , след което е направил обосновани фактически и правни изводи , при правилно приложение на материалния закон. В заключение

въззивният съд намира , че обжалваното първоинстанционно решение е правилно , поради което следва да бъде потвърдено. Относно разноските : При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК

ответникът по

въззивната жалба има право на разноски в настоящото производство. Такива следва да му се присъдят в размер на 1550 лв. / хиляда петстотин и петдесет лева /, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 08.05.2025 г. , удостоверяващ надлежно уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер. Относно обжалваемостта на съдебният акт : Съгласно чл. 280, ал. 3 т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК / редакция съгласно ДВ , бр. 86/2017 г. / настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване. Водим от изложените

мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 пр. 1- во и чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК

Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 262/20.03.2025 г. , постановено по гр.д. № 3817/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. .

ОСЪЖДА У.П.Д.С.К. “ АД , ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление : гр. С.З. , ул. „********** представлявано от законния си представител Й.П.Й. , да заплати на Д. П. С. , ЕГН – **********, с адрес : гр. С.З. , ул. „********** сумата от 1550 лв. / хиляда петстотин и петдесет лева /, 6 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. 7

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: болница)