Решение № 1261 по дело 330/2021 г. на Апелативен съд София

РЕШЕНИЕ № 1261 гр. София , 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ , 7- МИ ГРАЖДАНСКИ , в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Камелия Първанова Членове : Георги Иванов Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500385 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК . Същото е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Е. С. Г. и Я. В. Г. , с която обжалват

решение № 260818 от 08.06.2023 г. , постановено по гр. д. № 10383/19 г. по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , 12 състав / изменено в частта за разноските

с Определение № 267155/14.12.2023 г. /, както следва : в частта , в която

съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди от Е. С. Г. за разликата над присъдената сума от 6586 лева до предявения размер от 149 088 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до окончателно изплащене на задължението , при първоначално предявен размер от 160 000 лева , намален със сумата от 10912 лева , представляваща заплатено обезщетение за неимушествени вреди в хода на процеса , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 22.08.2016 г. до деня на плащането й на 10.09.2020 г. ( с обжалваем интерес от 142 502 лева ) и законната лихва върху присъдените и заплатени суми в хода на процеса е отхвърлена за периода от 22.08.2016 г. до 12.04.2017 г. , както и в частта , в която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди от Е. С. Г. за разликата над присъдената сума от 166 лева до предявения размер от 1416.16 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до окончателно изплащане на задължението , при първоначално предявен размер от 2499 лева , намален със сумата от 1082.84 лева , представляваща заплатено обезщетение за имуществени вреди в хода на процеса на 28.09.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до деня на плащането й на 28.09.2020 г. , ( с обжалваем интерес от 1250.16 лева ) и 1 законната лихва върху присъдените и заплатени суми в хода на процеса е отхвърлена за периода от 22.08.2016 г. до 12.04.2017 г. ; в частта , в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди от Я. В. Г. за разликата над присъдената сума от 6045.76 лева до предявения размер от 143 545.76 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до окончателно изплащане на задължението , при първоначално предявен размер от 150 000 лева , намален със сумата от 6454.24 лева , представляваща заплатено обезщетение за неимуществени вреди в хода на процеса , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до деня на плащането й на 17.10.2021 г. ( с обжалваем интерес от 137 500 лева ), както и за законната лихва върху присъдените и заплатени в хода на процеса суми е отхвърлена за периода от 22.08.2016 г. до 12.04.2017 г. , вкл. и в частта , в която ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 9025.78 лева. В жалбата се твърди , че атакуваното решение в съответните части е неправилно. Релевира доводи относно допуснато процесуално нарушение , изразяващо в непосочването в доклада по делото , че

съдът ще прилага унгарския материален закон. Твърди се допуснато процесуално нарушение при разпит на свидетел , изразяващо се в липсата на указания , каква е доказателствената тежест на тези показания и в каква насока и обхват следва да бъде изслушан този свидетел. Релевира твърдения за неправилност на изводите на съд , свързани с определения размер на обезщетението. Твърди , че същият е изключително занижен , несправедлив , не може да репарира нанесени на ищеца вреди в относително пълен обем. Инвокира довод за липса на доказване на съпричиняване , както и че приетия процент на съпричиняване (50%) е силно завишен , неправилно определен , недоказан. Твърди , че съобразно унгарския закон ( чл. 13), в случай на застрахователно събитие , независимо от броя на жертвите , материалните щети са с ограничено покритие до 500 милиона унгарски форинти ( приблизително 2 723 969, 40 лв. ), а до лимита от 1 600 милиона унгарски форинта ( приблизително 8 713 502.07 лв. ) са ограничени нематериалните щети - в случай на телесни повреди и смърт , което се установява от писмо с изх. № XX-NMFO/ID/6316/2018/UZF от 13.03.2019 г. на Министерството на правосъдието на Унгария. Твърди , че лихвата за забава , когато искът е предявен в давностния срок , се изчислява от датата на настъпване на вредата. Твърди , че съгласно чл. 2:52 от кодекса , причинените вреди не следва да се доказват пред съда , след като е установил правонарушение , а размерът на обезщетението се определя от съда , като се вземе предвид тежестта на нарушението и неговото отражение върху живота на пострадалия. Твърдят , че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди , първоинстанционният съд не е отчел всички относими факти и обстоятелства в цялост и е определил занижен размер на обезщетение на търпените от ищците неимуществени вреди , вследствие загубата на В. Г. / баща на Я. и съпруг на Е. /. При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък - в конкретния случай на син и съпруга на починалия при ПТП , е необходимо , както първоинстанционния съд сочи в обжалваното решение , според унгарското право да се отчете “ тежестта на нарушението и неговото отражение върху живота на пострадалия ”. Твърди , че начинът на извършването на противоправното деяние , претърпените от ищците психически 2 страдания от загубата на най - близкия им родственик , социално - икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - 2016 г. , както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди , виновно причинени от застраховано лице по застраховка „ Гражданска отговорност ” дават основание да се приеме , че определеният размер на обезщетенията от СГС е занижен. Оспорва размера на приетото от съда съпричиняване - 50 %, принос равен на приноса на причинителя на вредата и в тази връзка твърди , че това не е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли САС да постанови решение , с което да се отмени решението на първата инстанция в обжалваните му части и да се осъди ответното дружество да заплати допълнително още следните суми - н a Е. С. Г. - 142 502 лева - обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди , вследствие настъпилата на 22.08.2016 г. смърт на съпруга й , представляващо разликата над присъдената сума от 6586 лева до предявения размер от 149 088 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до окончателно изплащане на задължението ; законна лихва за забава върху заплатената в хода на процеса сума от 10912 лева от датата на деликта 22.08.2016 г. до датата на плащането й 10.09.2020 г. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди ; 1250.16 лева - обезщетение за имуществени вреди , търпени от нея за разликата над присъдената сума от 166 лева до предявения размер от 1416.16 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до окончателно изплащане на задължението , както и законна лихва за забава върху заплатената в хода на процеса сума от 1082.84 лева от датата на деликта 22.08.2016 г. до датата на плащането й 28.09.2020 г. , представляваща обезщетение за имуществени вреди ; на Я. С. Г. да се заплати 137 500 лева - обезщетение за търпени от него неимуществени вреди , следствие настъпилата на 22.08.2016 г. смърт на В. Г. , представляващо разликата над присъдената сума от 6045.76 лева до предявения размер от 143 545.76 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 22.08.2016 г. до окончателно изплащане на задължението , вкл. и законна лихва за забава върху заплатената в хода на процеса сума от 6454.24 лева от датата на деликта 22.08.2016 г. до датата на плащането й 17.10.2021 г. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се заплащане на разноски , в това число и адвокатски хонорар , изчислен по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата / ЗА / и съгласно правната и фактическа сложност на делото. Въззиваемата страна „ Фолксваген аутоферзихерунг “ АГ оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение , като потвърди атакуваното решение в обжалваната част и претендира разноски. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2Чл. 266. ⚖️ Практика (2) (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание и 3 ГПК. От материалите по делото се установява от САС , че предмет на делото са предявените от Я. Г. и Е. Г. субективно и обективно съединени искове за осъждането на „ Фолксваген Ферзихерунг “ АГ да им заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди поради смъртта на В. Г. / съпруг на Е. и баща на Я. /, настъпила при ПТП на 22.08.2016 г. в Република Унгария , по вина на водача N. H., чиято гражданска отговорност е била 3 застрахована от ответното дружество , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 22.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.Претендираните суми са 150 000 лева и 160 000 лева за болките и страданията , претърпени съответно от Я. и Е. , както и 2499 лв. обезвреда за имуществените вреди , претендирани от Е. Г.. Ищците основават исковите си претенции с твърденията , че на 22.08.2016 г. , в 02.10 час , управляваният от водача N. H. лек автомобил марка и модел „ Сеат Ибиса “ с рег. №***, се движел на територията на Република Унгария , в лявата лента на Автомагистрала M 1 от гр. Хегьешхалом към гр. Гьор. Достигайки до 145-248 км , поради невнимателно и непредпазливо шофиране , този автомобил излезнал от пътя на тревния банкет до вътрешното платно и след като водачът му забелязва това , завърта на дясно волана на автомобила , поради което се блъска в лявата страна на движещия се в същата посока и спазвайки правилата за движение микробус “ Рено Трафик ” с ремарке с pe г. № DL- 936- GL/OB-0170-EB, в следствие на което микробусът се преобръща. В резултат на пътнотранспортното произшествие настъпва смъртта на В. Г. , който е пътувал на задната седалка на преобърналия се микробус , и е бил баща и съответно съпруг на ищците. Във връзка с инцидента в Полицейско управление на гр. Мошонмагяровар , отдел “ Пътна Полиция ”, е образувано дело N 08040/1031/2016. В u. и е повдиганато обвинение срещу N. H. от Прокурор на Районната Разследваща Прокуратура в гр. Гьор и пред Окръжния съд в гр. Мошонмагяровар , където било е образувано дело № В 15/2017/5. Това производство е приключило с влязла в сила присъда на 22.03.2017 г. срещу виновния водач N. H., която е осъдена за извършеното от нея престъпление. Ищците сочат , че от влязлата в сила присъда се установява , че за водача на лек автомобил марка “ Сеат ”, модел “ Ибиса ”, цвят черен , с немски pe г. номер ***, рама номер VSSZZZ6JZDR068997 има валидна застраховка , сключена с германската застрахователна компания „ Фолксваген Ферзихерунг “ АГ , по застрахователна полица № VM- **********, валидна към датата на събитието. Те направили справка в официалната страница на НББАЗ и установили , че за представител на посоченото застрахователно дружество на територията на Република България е назначено дружеството ЗАД „ Алианц България “ АД и по тази причина на 12.01.2017 г. сезирали същото с искане за изплащане на обезщетение за причинените им от смъртта на техния баща и съпруг неимуществени и имуществени вреди. Българският представител на застрахователя поискал допълнителни документи ( с писмо с изх. № 310-04-2283/11.04.17 г. ), които те предоставили своевременно с молба от 14.07.17 г. Твърдят , че въпреки проведената кореспонденция , чак с писмо от 12.10.2017 г. от страна на ЗАД „ Алианц България “ АД те били уведомени , че определените обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди са в размер от 1 200 000 HUF и 2 200 000 HUF, а по отношение на претенцията за имуществените вреди липсвало произнасяне.Изплащането на тези обезщетения било обвързано с предложение за сключването на споразумение. Поради изключително ниският и несправедлив според ищците размер на предложените обезщетения те отправили питане до ЗАД „ Алианц България “ АД за това , дали не са допуснати технически грешки в изпратеното им писмо , при което с писмо от 23.01.2018 г от застрахователната компания им било отговорено , че по отношение на размерите на определените обезщетения няма допуснати грешки , както и че 4 те били съобразени с нормите на унгарското законодателство. С молба от 12.01.2017 г. ищците са представили пред застрахователя удостоверения за банкови сметки , но заплащане на обезщетенията до предявяването на исковете не е осъществено , като с писмо от 12.10.2017 г. те били уведомени , че германското застрахователно дружество настоявало преди изплащането на обезщетението да бъде сключено извънсъдебно споразумение за доброволното уреждане на претенциите. Ищците не били съгласни с тези условия и с размерите на определените от застрахователя обезщетения , поради което предявяват настоящите искове. Сочат , че смъртта на техният баща и съпруг представлявала непреодолима емоционално загуба , вследствие на което се затворили в себе си и изпаднали в депресивни състояния. В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество „ Фолксваген Ферзихерунг “ АГ. С него предявените искове се оспорват като неоснователни в частта им относно претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 000 HUF и 1 200 000 HUF, както и в частта за претендираните имуществени вреди в размер от над 1028,34 лв. Счита , че вредите са настъпили и по вина на пострадалия В. Г. , който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Намира размерите на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за прекомерни предвид особеностите на унгарското законодателство и съдебна практика. Сочи , че поради това , че ищците не са посочили банковите си сметки по които да им бъде изплатено обезщетението , определената сума за обезщетението за ищцата Г. й била преведени по посочената в исковата молба сметка с преводно нареждане от 10.09.2020 г. Това обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2 000 000 HUF или 10914 лв. , като то е определено при отчитането на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия , който при пътуването си в микробуса не е бил с поставен предпазен колан , а именно това е довело до получаването от него на тези тежки и несъвместими с живота травми. На 21.09.2020 г. отново с преводно нареждане в полза на ищцата Г. е било изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1028,34 лв. , която сума е без начисленото ДДС , защото фактурите били представени от ищцата като копия и предвид съпричиняването на вредите от пострадалия с принос от 50 %. С писмо от 18.09.2020 г. застрахователят е уведомил пълномощника на ищеца Г. , че за изплащането на определеното му обезщетение от 1 200 000 HUF следва да бъде посочена негова банкова сметка. Твърди , че приложимо към настоящия случай е унгарското национално право на основание чл. 4, ал. 1 от Регламент ( ЕО ) № 864/2007 г. на Европейския парламент и Съвета ( Рим II), като счита , че не са налице основания да се приеме приложението на чл. 4, ал. 2 от същия. Сочи , че представителят му за територията на Република България е изпратил до ищците

мотивиран отговор , в който е изложен приетия от застрахователя размер на обезщетенията и е направено предложение за сключване на споразумение. Оспорва претенцията за лихва. Релевира възражение за погасяване на претенциите по давност. По делото са безспорни следните факти и обстоятелства от писмените доказателства , събрани пред първата инстанция , а именно : 5 От препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на В. М. Г. , последният в починал на 22.08.2016 г. , като негови наследници съответно син и съпруга са Я. Г. и Е. Г.. Съгласно влязла в сила присъда от 22.03.2017 г. по дело № В. 15/2017/5 по описа на

Окръжен съд град Мошонмагяровар , Унгария , във връзка с процесното ПТП , лицето N. H., като водач на лек автомобил Сеат Ибиза , pe г. № *** е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 235, ал. 1, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал. (3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако: 1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване; 2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение; 3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание; 4. е извършено повторно; 5. предметът на престъплението е в големи размери. (4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. (5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. (6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност., т. „ б “ от Наказателния кодекс за причиняване на смъртта на В. Г. при управление на посоченото МПС. Същата следва да се вземе предвид в пределите и по въпросите , посочени в чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК. Със заявление , връчено на 12.01.2017 г. на ЗАД „ Алианц България “ ЕАД , в качеството на представител на VW Autoversicherumg AG, ищците са претендирали изплащането на обезщетения за претърпените от тях в следствие на смъртта на В. Г. неимуществени вреди , както и имуществени вреди в размер на 2448.10 лв. , от които 2000 лв. за транспортиране на трупа на пострадалия и погребението му и 458,10 лв. за преводи на документи. С писмо от 11.04.2017 г. ЗАД „ Алианц България “ ЕАД уведомява ищците , че при него е образувана щета във връзка с направеното искане и изисква представянето на допълнителни доказателства за наличието на родствени връзки между тях и почиталия при ПТП , за механизма на настъпване на последното и вината на дееца , както и да се представят банкови сметки за изплащане на обезщетенията. В отговор на писмото , ищците са представили на 14.07.2017 г. поисканите доказателства , без да представят допълнителни данни за банковите си сметки. Не са представени доказателства за уведомяване на ищеца от представителя на застрахователя за определено обезщетение и за направено предложение за сключване на споразумение. С писмо от 12.10.2017 г.

ответникът уведомява ищците , че е определил на ищеца обезщетения за причинените от смъртта на бащата и съпругът им за неимуществени вреди в размер съответно на 1 200 000 HUF и 2 000 000 HUF при отчитане на 50% съпричиняване на вредите поради непоставен предпазен колан от починалия. Както е посочено горе по делото не са събрани доказателства , от които да е видно , че представителя на застрахователя е изпратил този

мотивиран отговор и до самия ищец. В него е посочено , че ответното дружество изрично настоявало преди изплащането на обезщетенията да бъде подписано извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на случая. Видно от приетите като писмени доказателства по делото фактури и фискални бонове от 6 15.09.2016 г. , 16.09.2016 г. , 06.01.2017 г. ,15.02.2017 г. , 12.05.2017 г. , 26.06.2017 г. , ищцата Е. Г. е заплатила за репатрирането на трупа на съпруга си и траурни стоки и услуги сумата от 2000 лв. с ДДС , а за преводачески услуги и 499 лв. или общо 2499 лв. С Преводно нареждане от 10.09.2020 г.

ответникът , чрез ЗАД „ Алианц България “ ЕАД е заплатил на ищцата Е.Г. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 914 лв. , а с второ нареждане от 21.09.2020 г. сумата от 1028,34 лв. за претендираните имуществени вреди. На 28.09.2020 г. в полза на ищцата Г. са доплатени още 54,50 лв. за претендираните от нея имуществени вреди. С молба от 22.10.2021 г. представена по делото , пълномощникът на Я.Г. е посочила банковата сметка , по която претендираното от него обезщетение може да бъде изплатено. По същата сметка на 17.10.2021 г. от ответното дружество като обезщетение за претендираните неимуществени вреди в полза на Я.Г. са преведени 3 300 евро. Пред първата инстанция са събрани и следните други относими доказателства : От показанията на свидетелите С. и С. се установява , че ищцата Е.Г. и пострадалият В. Г. живеели заедно до смъртта му. И двамата ищци понесли тежко загубата му. Починалият се грижел за издръжката на Е.Г.. Я. живеел сам , а не заедно с родителите си , но с тях бил в добри отношения. Често се чувал по телефона с баща си и поне веднъж месечно посещавал родителите си , за да се виждат. След смъртта на В. Г. , ищците се затворили в себе си , а Я. взел да ходи небръснат поради случилото се.Загубата на техния близък и до момента се отразява негативно на ищците. От приетата и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза , която

съдът кредитира се установява , че процесното ПТП е настъпило на 22.08.2016 г. около 02:10 ч. на територията на Унгария , при което лек автомобил Сеат Ибиза , pe г. № *** напуска пътното платно от ляво на платното за движение в посока от гр. Хегьешхалом към гр. Гьор , след което се насочва на дясно към десния край на пътното платно , като нанася удар на движещият се по дясната лента микробус „ Рено Трафик “, pe г. № *** с ремарке. Вследствие на този удар , микробусът напуска пътното платно от дясно , попада в канавката , удря се в десния скат на канавката и се преобръща по таван. Ремаркето се откъснало от влекача и също се преобърнало по таван , като натовареният лек автомобил изпаднал от ремаркето и се установил в канавката на дясната си страна. Лек автомобил „ Сеат Ибиза “ е спрял на отбивката от дясната страна. При удара в десния скат на канавката , пътникът , возел се отзад от лявата страна на микробуса , е изхвърчал през страничното стъкло , купето на микробуса е преминало през част от главата и тялото му , и това му е причинило толкова тежки наранявания , че е починал на място. Починалият е намерен в канавката , при задната част на микробуса. От техническа гледна точка 7 първопричината за настъпване на процесното ПТП е отклоняването на вниманието от страна на водачката на лек автомобил Сеат Ибиза , при което е управляванията от нея автомобил е напуснал пътното платно от ляво и е последвало рязко насочване на дясно , при което е нанесен удар от ляво на преминаващия микробус , движещ се по дясната лента. Няма данни по делото , от които да се съди за някаква външна причина за отклоняването на лек автомобил Сеат Ибиза наляво. Вследствие от настъпилото ПТП на В. Г. са причинени следните травматични увреждания : нарушена цялост ( размачкване ) на лявата част на главата , две разкъсно - контузни цепковидни рани на главата с дължина 8 и 12 см. , охлузвания на гърба , множество натъртвания на сърцето и разкъсване на главната артерия , множество натъртвания и наранявания в дясната страна на белите дробове , разкъсване на далака , счупване на 4- ти и 5- ти шийни прешлени , двустранни фрактури на ребра. Пряката причина за смъртта на пострадалия са получената тежка съчетана травма , т.е. претърпените крайно тежки телесни увреждания довели до тежък травматичен шок и прекъсване на дейността на важни органи и системи в човешкия организъм. Предвид това , между смъртта на В. Г. и процесното ПТП има пряка причинно - следствена връзка. Процесният микробус , в който се е возил като пътник починалият е бил оборудван с триточкови инерционни колани на всичките места в автомобила. В случай , че В. Г. е бил с правилно поставен предпазен колан , той не би изпаднал от автомобила и не би могъл да получил тежките увреждания на вътрешните органи в гръдния кош и корема , довели до неговата смърт. По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба

съдът намира , че като подадена в установения срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения : Съгласно нормата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението в неговата цялост , за допустимостта му в обжалваната част , а за правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение на императивните материално - правни норми. Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърденията , че

съдът неправилно е определил размера на обезщетението , от кой момент се дължи законна лихва върху заявените обезщетения за неимуществени вреди , както и се оспорва размера на съпричиняване. Най - напред ,

съдът счита , че приложимото право в случая е унгарското. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета 8 от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II) приложимото право към извъндоговорни задължения , произтичащи от непозволено увреждане , е правото на държавата , в която е настъпила вредата , независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. От събраните по делото доказателства по правилата на Регламент ( ЕО ) № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. за сътрудничество на съдилищата на държавите - членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела информация за съдържанието на приложимото към настоящия правен спор унгарско право , се установява , че отговорността за вреди настъпили в резултат на ПТП , отговорността се покрива от задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “. Задължението за сключването на такъв застрахователен договор произтича от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “. Предмет на така регламентирания застрахователен договор е поемането на задължение от страна на застрахователното дружество да покрие причинените по време на експлоатацията на превозното средство щети , на което съответства задължението на застрахованото лице да поддържа във валидност плащането на съответните премии. Гаранционното отговорност на застрахователя обхваща всички вреди , включително и тези по отношение на лица , които не управляват МПС. С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от цитирания закон унгарския застраховател е ограничил размера на тази отговорност да 500 млн. HUF и 1 600 мил. HUF за персонални нетелесни повреди. Видно от цитираните разпоредби определеният лимит не може да се надхвърля и включва и суми за лихви до датата на изпълнение , вкл. разходи за процесуално представителство. В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от същият законодателят е уредил реда за ангажиране на отговорността , съобразно които пострадалия предявява претенцията си към застрахователя , които има задължението да определи и изплати определения размер на обезщетението. Пострадалият разполага и с възможността , ако приеме , че определеният размер не покрива вредите да предяви и иск пред съда в гражданско производство. С разпоредбата на чл. 15 от закона законодателят е предвидил изключение от общото правило. От събраните по делото писмени доказателства се установява , че съобразно чл. 6:536 от действащият ГК на Р Унгария лицето , в чиито интерес се извършват опасните дейности ( управлението на МПС е винаги опасна дейност ) се счита за лице извършващо опасната дейност , а съгласно разпоредбата на чл. 6:537, ал. 1 от същия операторът не е длъжен да обезщети вредите , доколкото те са произтекли от вина на пострадалото лице. В практиката на съдилищата в Р Унгария безпротиворечиво се приема , че при наличието на принос

съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 6:539 от кодекса , съгласно който експлоататорите дължат обезщетение в съотношение на тяхната вина за вредите причинена един на друг. Съгласно разпоредбата на чл. 6:536 от действащият ГК на Р Унгария лицето , в чиито интерес се извършват опасните дейности ( управлението на МПС е винаги опасна дейност ) се счита за лице извършващо опасната дейност. Тази практика 9 приема , че преценката за наличието на съпричиняване се прави въз основа на конкретните доказателства по делото , поведението на пострадалия следва да се преценява с оглед на действията му такива каквито средства да бъдат в конкретната ситуация , както и че липсват законови или други пречки при определяне на размера делът на пострадалия да е по - голям от този на виновния водач , при отчитането на наличието на пряка причинно - следствена връзка между действията ( поведението ) на участниците и настъпването на вредоносния резултат. Основните три спорни въпроса пред въззивния съд са : а / размерът на обезщетенията за неимуществени вреди ; б / размер на приноса на починалия към вредоносния резултат ; в / начален момент на изчисляване на претендираната мораторна лихва за забава върху главниците на обезщетенията за вреди. По спорния въпрос относно размера на обезщетението , което ще репарира вредите

съдът намира следното : На този състав на САС е служебно известно , че е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз № 50022/7.02.2023 г по т.д. № 330/2021 г на II ТО на ВКС.

С решение на СЕС по дело С -86/2023 г. e прието , че член 16 от Регламент „ Рим II“ трябва да се тълкува в смисъл , че национална разпоредба , която предвижда , че обезщетението за неимуществените вреди , претърпени от близките роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице , се определя от съда по справедливост , не може да се счита за „ особена повелителна норма “ по смисъла на този член , освен ако — когато разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд — въз основа на подробен анализ на текста , общата структура , целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира , че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава членка , тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес , която не може да бъде постигната чрез прилагане на правото , определено съгласно член 4 от този регламент. От ангажираните по делото доказателства , обсъдени по - горе се установява обемът на вредите , претърпени от ищците , а именно - негативни емоции , тъга , мъка , болка , продължителен период на същите във времето , които са в пряка връзка с травменото събитие. Макар и да не е установена промяна на личността на ищците , то може да се приеме от гласните доказателства , че тези страдания са продължили в значителен период след смъртта на В. Г.. Въз основа на същите може да се приеме , че се доказва , че ищците са претърпели неимуществени вреди , които следва да бъдат обезщетени е със сумите от по 140 000 лв. за всеки. При тази преценка ,

съдът взема предвид и обстоятелството , че вредоносното събитие е реализирано през 2016 г. , като болките и страданията / т.е. твърдените неимуществени вреди / са се проявили , проявяват се и ще продължават да се проявяват на територията на Р България. Последното / погледнато през призмата на решението на СЕС по дело С -86/2023 г. / следва да се приеме за достатъчно значимо обстоятелство , че зачитането на правилото от българския правов ред за обезщетяване на 10 неимуществените вреди по справедливост / чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД / в конкретния случай , е от решаващо значение в рамките на правния ред на България тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес , а именно – да се постигне в максимална степен заместваща облага на претърпените болки и страдания от морално естество. По отношение на втория спорен пред настоящата инстанция въпрос относно наличието на съпричиняване и неговия размер

съдът намира , че релевираните възражения на жалбодателите са неоснователни. В конкретния случай пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Видно от заключението на назначената пред СГС експертиза , както и от събраните по делото други доказателства , преценката за наличието на съпричиняване се прави въз основа на конкретните доказателства по делото , поведението на пострадалия следва да се преценява с оглед на действията му такива каквито средства да бъдат в конкретната ситуация , както и че липсват законови или други пречки при определяне на размера делът на пострадалия да е по - голям от този на виновния водач , при отчитането на наличието на пряка причинно [1] следствена връзка между действията ( поведението ) на участниците и настъпването на вредоносния резултат. Вещите лица са категорични , че правилно поставеният предпазен колан предпазва тялото да изхвърчи от микробуса , независимо дали ударът е бил челен или страничен. В показанията си дадени в съдебно заседание вещите лица категорично заявяват , че безспорно пострадалия би получил травматични увреждания в резултат на удара и с поставен предпазен колан , но същите не биха довели до летален изход. Същият се дължи на изхвърчането на тялото извън микробуса при преобръщането му. С оглед на това настоящият състав намира , че процента на съпричиняване на вредите , резултат от поведението на пострадалия е правилно определен – 50%. С оглед на изложеното настоящият състав намира , че дължимото обезщетение , което

ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците представлява сумата от по 70 000 лв. за всеки от ищците , както и 1249.50 лв. обезщетение за имуществени вреди за Е. Г.. В производството пред СГС е установено и отделено като безспорен между страните факт , че ответното дружество е заплатило на Е. Г. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 914 лв. , а с второ нареждане от 21.09.2020 г. сумата от 1028.34 лв. за имуществените вреди. На 28.09.2020 г. са й заплатени още 54.50 лв. за претендираните от нея имуществени вреди. Що се отнася до Я. Г. , на него немското дружество му е заплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300 евро или 6454.24 лв. Ето защо , финално , двамата въззивници имат право да получат 59 086 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 166.66 лв. обезщетение за имуществени вреди за Е. Г. и 63 545.76 лв – обезщетение за неимуществени вреди за Я. Г.. По отношение на третия спорен въпрос пред САС - въведеното като спорно твърдение пред настоящата инстанция относно началния момент на дължимата лихва

съдът в настоящия си състав намира , че същото е неоснователно. По делото липсва спор между страните , а се установява и

от събраните доказателства , че ищците са сезирали представителя на застрахователя за територията на Р България с искане за изплащане на 11 обезщетение на 12.01.2017 г. Това е началния момент от които тече предвидения в чл. 31 от унгарския Закон за „ Гражданската отговорност “ тримесечен срок за произнасяне независимо от представянето или не на всички необходими документи и информация. В този срок е предоставена възможността на застрахователя да определи и изплати обезщетение за вредите. С оглед на това следва да се приеме , че застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението ( вкл. и присъденото със съдебно решение такова ) от датата на изтичане на предвидения срок. До неговото изтичане съобразно правилата на унгарското законодателство същият не е изпаднал в забава , поради което не следва да дължи и лихва върху присъдената сума ( обезщетение за забавено изпълнение ). От събраните по делото доказателства безспорно се установява , че предвидения тримесечен срок за изплащане на обезщетение от страна на застрахователя ( произнасяне по претенцията ) е изтекъл на 12.04.2017 г. , поради което лихвата за забава следва да бъде присъдена от този момент. Въведеното твърдения на въззивниците - ищци , че лихвата тече от момента на увреждането

съдът намира за неоснователно. Правилото ( от унгарския закон ), че законна лихва се дължи от момента на инцидента се отнася до делинквента. Това се дължи на разликата в основанието , на което се дължи обезщетение. Деликвентът отговаря на извъндоговроно такова , а застрахователят дължи обезщетение въз основа на сключеният с виновния водач договор за застраховка „ Гражданска отговорност “. Този извод се подкрепя именно от предвидения в унгарския закон 3- месечен срок , предоставен на застрахователя да определи и изплати обезщетение на пострадалите или увредени от ПТП лица ( чл. 6:152 от унгарски Граждански кодекс ). Лихвата следва се определи в размер на основания лихвен процент на унгарската централна банка , валиден на първия ден от календарното полугодие , засегнат от забавянето , който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие съобразно цитираната разпоредба на унгарския Гражданки кодекс. В останалата част следва да се споделят

мотивите на първоинстанционния съд , като правилни и законосъобразни , на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. В обобщение , САС ще следва да присъди допълнително сумите от по 59 086 лв. обезщетение за неимуществени вреди за Е. Г. и 63 545.76 лв. за Я. Г. обезщетение за неимуществени вреди ведно с мораторната лихва за забава върху тези две главници , считано от 12.04.2017 г. / която лихва е в размер на основния лихвен процент на унгарската централна банка , валиден на първия ден от календарното полугодие , засегнат от забавянето , който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс /. Сумата за обезщетяване на имуществените вреди на Е. Г. , извън вече заплатеното от застрахователя /166.66 лв. / е коректно определена от СГС и не следва да се коригира. В останалите атакувани части , решението на СГС е правилно и ще следва да се потвърди. Разноски : За първата инстанция , разноските на които има право дружеството - ответник са 6 781 лв. или с 3 227.79 лв. по - малко от прецененото от градския съд с оглед изводите на САС за размерите на обезщетенията ; на адв. Д. / процесуален представител на ищците / следва да й се 12 присъди допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 1000 лв. / по 500 лв. на ищец /, извън вече даденото й от 2 174.01 лв. /, а на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , немската застрахователна компания следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 4 905.27 лв. За втората инстанция се претендират разноски , както следва – 22 890.45 лв. / от които 22 875.45 лв. платен на две части адвокатски хонорар / за немския застраховател , а процесуалният представител на въззивниците сочи разноски от платени в брой 9000 лв. адвокатско възнаграждение от Я. Г. , както и да се определи възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38 ЗА за Е. Г.. Направено е и възражение за прекомерност на платения от немското юридическо лице хонорар от 22 875.45 лв. Това възражение е частично основателно и

съдът намалява платеното от въззиваемия застраховател до общата сума от 12 875.45 лв. / т.е. с 10 000 лв. по - малко / с оглед реално положените усилия и труд във въззивното производство , вкл. и това , че не са събирани нови доказателства пред САС. Ето защо , разноските на които имат право страните , възлизат на 6 601.87 лв. / за „ Фолксваген Аутоферзихерунг “ АГ / и 3 812.75 лв. за Я. Г.. На основание чл. 38 ЗА , въззиваемото дружество следва да заплати възнаграждение за безплатно процесуално представителство на адв. Д. за въззивницата Е. Г. и

съдът определя това възнаграждение на сумата от 500 лв. На основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , „ Фолксваген Аутоферзихерунг “ АГ трябва да заплати държавна такса в размер на 2 452.64 лв. за въззивното производство.

Воден от изложеното , Софийски

апелативен съд

РЕШИ:

:

ОТМЕНЯ

решение № 260818 от 08.06.2023 г. , постановено по гр. д. № 10383/2019 г. по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , 12 състав / изменено в частта за разноските

с Определение № 267155/14.12.2023 г. / в частите , в които са отхвърлени исковите претенции на Е. С. Г. и Я. В. Г. против „ Фолксваген Аутоферзихерунг “ АГ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради смъртта на В. Г. / съпруг на Е. Г. и баща на Я. Г. /, настъпила при ПТП на 22.08.2016 г. в Република Унгария , по вина на водача N. H., застрахован при този застраховател за сумите от 59 086 лв. обезщетение за неимуществени вреди за Е. Г. и 63 545.76 лв. за Я. Г. обезщетение за неимуществени вреди ведно с мораторната лихва за забава върху тези две главници , считано от 12.04.2017 г. / съгласно правилата за изчисляване на мораторната лихва за забава според унгарското материално право /, както и в частта , в която двете физически лица са осъдени да заплатят съдебно - деловодни разноски в размер на 3 227.79 лв. / разликата между присъдената от СГС и действително дължимата от 6 781 лв. /, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ Фолксваген Аутоферзихерунг “ АГ с адрес : Федерална Република Германия , *** / съдебен адрес : Р България , гр. София , ул. „ Княз Борис I“ 134, ет. 1, ап. 2, АД „ Б. , А. , Д. “/ по предявени искове с правно основание чл. 32 във връзка с чл. 12 във връзка с чл. 4 от унгарския Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „ Гражданска отговорност " да заплати допълнително сумите от 59 086 лв. / петдесет и девет хиляди и осемдесет и шест / лв. 13 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ обезщетение за неимуществени вреди за Е. С. Г. с ЕГН : ********** и 63 545.76 лв. / шестдесет и три хиляди петстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки / лв. за Я. В. Г. с ЕГН : ********** обезщетение за неимуществени вреди ведно с мораторната лихва за забава върху тези две главници , считано от 12.04.2017 г. / която лихва е в размер на основния лихвен процент на унгарската централна банка , валиден на първия ден от календарното полугодие , засегнат от забавянето , който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс /.

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 260818 от 08.06.2023 г. , постановено по гр. д. № 10383/2019 г. по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , 12 състав / изменено в частта за разноските

с Определение № 267155/14.12.2023 г. / в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „ Фолксваген Аутоферзихерунг “ АГ с адрес : Федерална Република Германия , *** / съдебен адрес : Р България , гр. София , ул. „ Княз Борис I“ 134, ет. 1, ап. 2, АД „ Б. , А. , Д. “/ да заплати : а / на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на Я. В. Г. с ЕГН : ********** съдебно - деловодни разноски за втората инстанция в размер на 3 812.75 лв. / три хиляди осемстотин и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки /; б / на адв. М. Д. от САК възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева , която сума е сбор от допълнително възнаграждение за първата инстанция и дължимо такова за втората инстанция ; в / на Софийския

апелативен съд на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 7 357.91 лв. / седем хиляди триста петдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки / лева държавни такси , която сума е сбор от допълнително дължима такса за първата инстанция и дължима такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА Е. С. Г. с ЕГН : ********** и Я. В. Г. с ЕГН : ********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на „ Фолксваген Аутоферзихерунг “ АГ с адрес : Федерална Република Германия , *** / съдебен адрес : Р България , гр. София , ул. „ Княз Борис I“ 134, ет. 1, ап. 2, АД „ Б. , А. , Д. “/ сумата от 6 601.87 лв. / шест хиляди шестстотин и един лева и осемдесет и седем стотинки / съдебно - деловодни разноски за втората инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. 14

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)