Решение № 122 по ТД № 20243100900553/2024 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 122 гр. Варна , 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20243100900553 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното : Произвоството е образувано по искова молба на И. И. М. от гр.Варна , депозирана чрез процесуален представител , против ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД , гр. София , с която заявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 и чл. 429 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лева ( след допуснато изменение на иска по размер , на осн. чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК в съдебно заседание на 05.03.2025 г. ) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди , ведно с лихва от уведомяване на застрахователя на 29.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението , които вреди са в резултат на ПТП , настъпило на 28.10.2023 г. на път 9004, в района на км. 5.000 посока с. Звездица , общ. Варна между мотоциклет „ Кавазаки ЗР 7501“ с рег. № ******, управляван от ищеца и лек автомобил „ Ауди АЗ “ с рег. № ******, управляван от Г. И. Г. , при твърдения за вина на автомобилиста и за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС л.а. „ Ауди А 3“ и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “. Ищецът И. М. твърди , че е бил участник в ПТП , реализирано на 28.10.2023 г. , на път 9004, в района на км. 5.000 посока с. Звездица , общ. Варна , между мотоциклет „ Кавазаки ЗР 7501“ с рег. № ******, управляван от него и лек автомобил „ Ауди АЗ “ с рег. № ******, управляван от Г. И. Г.. Твърди , че вина за ПТП има изцяло водача на лекия автомобил , който при извършване на маневря „ обратен завой “ не е пропуснал попътно движещия се в права посока мотоциклетист. Сочи , че в резултат на ПТП е получил множество травматични наранявания , които в своята съвкупност са обусловили трайно затруднение в движението на снагата за период повече от един месец. По - специално акцентира върху контузията на главата , фрактура на трети лумбален прешлен , фрактура на дванадесети торакален прешлен , постконтузионен костномозъчен 1 едем в корпусите на двата прешлена , дискови протрузии , хиперинтензен интрамускуларен едем. Твърди , че непосредствено след ПТП е транспортиран по спешност в МБАЛ „ Св. Анна – Варна “ ЕАД с оплаквания от силните болки в торако - лумбалния отдел на гръбначния стълб. Сочи , че след извършени рентгенографски изследвания на главен мозък , малък таз и лумбални прешлени е насочен за хоспитализация в клиниката по неврохирургия към болничното заведение. На 30.10.2023 г. е извършена магнитно - резонансна томография на гръбначния стълб като са установени и други нарушения на отделни органи. С оглед влошеното здравословно състояние е назначена медикаментозна терапия , включително прием на обезболяващи средства. След 4 дневен престой е изписан от медицинското заведение с клинично подобрение и с предписания за лечебен режим и провеждане на контролни амбулаторни прегледи. Настоява , че в резултат на ПТП , за продължителен период от време е имал необходимост от чужда помощ , доколкото поставянето на постелен режим е препятствало възможността за извършване на обща активна дейност и физическо натоварване. За дълго време е изпитвал трудност да заеме изправен стоеж. Наблюдавала се е и болка при дишане , а случилото се е отключило и емоционално и физиологическо сътресение и смущение – безсъние поради болките , притеснение при придвижване в градски условия , тревожност , напрегнатост и раздразнителност. Твърди , че търпи значителни неимуществени вреди в резултат на ПТП , които следва да бъдат възмездени от застрахователя на деликвента при валидно застрахователно правоотношение по полица „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите. На изложените основания моли за уважаване на заявените претенции като лихвата се претендира от датата на извънсъдебното уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. Правна квалификация на правата : чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 429 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от КЗ . В срока за отговор

ответникът депозира такъв , в който не оспорва , че към датата на ПТП между него и собственика на л.а. „ АУДИ А 3“ с рег. № ****** е имало валидно правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите. Не спори и по уведомяването му от увреденото лице , чрез заявената извънсъдебна претенция за обезщетяване на претърпените вреди. Настоява , че механизмът на ПТП не е безспорно установен. Твърди , че вина за ПТП има изцяло ищецът , който е управлявал мотоциклета със скорост многократно надвишаваща допустимата за конкретния пътен участък и без поставена защитна каска , което е обусловило причиняването на телесни повреди , значително по - тежки от обичайните за този вид ПТП. Освен това счита , че именно скоростта на управление на мотоциклета е причина за ПТП и при движение със съобразена скорост ПТП е могло да бъде избегнато. Счита , че оздравителният процес е преминал времево бързо и с обичайните темпове за този вид увреждания без последващи усложнения. Отправя изрично твърдение за съпричиняване на вредата по изложените аргументи и настоява , че претендираният размер на обезщетение не е съобразен с този , присъждан от съдилищата. В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си доводи 2 и по същество на спора като претендира и разноски в производството. В писмена защита ищецът допълва , че механизмът на ПТП се установява от приетото заключение по САвтЕ , според което причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил , който при извършване на маневра обратен завой е препречил пътя на мотоциклетиста ( ищеца ), включително като не е реагирал своевременно с аварийно спиране в момента , в който мотоциклетистът е станал видим за него. Подробно се спира на отговорите на вещото лице по релевантните въпроси относно механизма като настоява , че с оглед същите авторствотото и вината за ПТП на застрахования при ответното дружество , водач са безспорно доказани. С оглед заключението по СМЕ намира , че установените травматични увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с ПТП , а предвид събраните гласни доказателства , които следва да се кредитират като обективни и безпристрастно дадени , доказан е интензитетът на търпените болки и страдания. Счита , че заявеният за присъждане размер е адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Писмената защита съдържа подробен анализ на относимите доказателства по елементите от фактическия състав на деликта и критериите по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Становището по същество на ответната страна , изразено от процесуалния й представител в заседанието по същество е за липса на елемент от фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , а именно противоправно поведение и вина на водача на автомобила. В условията на евентуалност моли , ако

съдът приеме претенцията за доказана по основание , по размера да съобрази доводите за съпричиняване от страна на пострадалия ищец , което се доказва безспорно от заключението по САвтЕ.

Съдът , като съобрази предметните предели на производството и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено следното : 1 . По безспорните факти. 2 . Не съществува спор между страните и съответно необходимост от доказване факта на валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ между собственика на л.а. „ Ауди А 3“ с рег. № ****** и ответното дружество ЗК „ Лев инс “ АД към датата на процесното ПТП – 28.10.2023 г. Не е спорно , че ищецът , преди сезиране на исковия съд е изпълнил задължителната процедура по чл. 380 от КЗ. 2 . По фактическия състав на деликта. Съобразно предмета на спора и подлежащите на изясняване факти , на ищцовата страна е указано , че следва да установи всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане : механизъм на ПТП , авторство на водача , управлявал автомобила застрахован при ответното дружество , настъпилата вреда и причинно следствена връзка между ПТП и увреждането на ищцата , вида , характера и интензитета на претърпените болки и страдания На ответника е разпределена тежестта да установи факта на 3 съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. 1/ Механизъм на ПТП и участници в него. За установяване на горния релевантен елемент от деликта , по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и е допусната съдебно - автотехническа експертиза. Установява се от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица , че е допуснато произшествие между ищеца , управляващ мотоциклет „ Кавазаки ЗР 7501“ с рег. № ****** и л.а. „ Ауди А 3“ с рег. № ******, управляван от Г. Г. , на 28.10.2023 г. , около 15.50 часа , на път 9004, в района на км. 5.000 в платното посока от гр. Варна към с. Звездица. Разпитаният в съдебно заседание водач на лекия автомобил , чийто показания следва да се ценят при съобразяване заинтересоваността на лицето и в контекста на останалия доказателствен материал , заявява , че ПТП е настъпило в момент , в който същият е извършвал маневра „ ляв завой “ при излизане от черен път на пътното платно , с цел движение в посока с. Звездица. Твърди , че за целта е навлязал в уширение , съществуващо при излизане от черния път на платното в посока за гр. Варна с цел да улесни извършване на маневрата. Автомобил , движещ се по пътя към с. Звездица е намалил скоростта като е дал възможност на Г. да извърши маневрата. Водачът твърди , че предварително се е огледал за ППС , които да се движат по пътното платно посока в гр. Варна , такива не е имало , след което е предприел маневрата. Сочи , че при предприета маневра и положение на автомобила пертендикулярно на пътното платно с предна част в платното за движение към с. Звездица , изведнъж е усетил удар в предна лява част на автомобила от движещия се към гр. Варна мотоциклет с водач ищецът , който се е ударил в предна част на автомобила , превъртял се е над преден капак на МПС , след което мотоциклета е отхвръкнал заедно с водача , в канавката извън пътното платно , посока с. Звездица. Заявява , че преди да изпълни маневрата се е огледал няколко пъти за ППС отляво , не е установил такива , а мотоциклетът е излязъл изведнъж от завоя , отстоящ на около 200 м. от мястото на ПТП , бил е управлявал с висока скорост , водачът му не е направил никакъв опит да спре , за да избегне сблъсък с автомобила. Идентична фактология описва и другият свидетел – очевидец на ПТП , спътник на водача на автомобила. Според свид. Д. преди предприемане на маневрата от водача Г. , последният , а и тя са се огледали във всички посоки. Отдясно , на платното за движение посока с. Звездица , автомобил им е дал път за изпълнение на завоя , в момента , в който са започнали да завиват се е появил мотоциклетистът , с който е настъпил удар в предна лява част на автомобила. Свидетелката също сочи , че за да изпълни завоя , водачът на автомобила е ползвал уширението на пътното платно , непосредствено при излизане от пресечката ( черния път ), в посока гр. Варна. От показанията на двамата свидетели , а и от констативния протокол следва да се приеме за доказано , че пътната настилка е била суха , видимостта много добра , ПТП е настъпило в светлата част на денонощието. Според свидетелите , завоят , от който се е появил мотоциклетистът , движещ се в посока гр. Варна е отстоял на около 200 м. от мястото на инцидента , но за разстоянието между двамата участници в ПТП в момента на видимостта им

съдът съобразява заключението по САТЕ. От заключението по допуснатата САТЕ , което

съдът кредитира като 4 обективно и компетентно дадено се установява следното по механизма на ПТП : На 28.10.2023 г. , на път 9004, в района на км. 5.000, в посока от с. Звездица към гр. Варна , от черен път към пътното платно се движи лекият автомобил „ Ауди “. Водачът на автомобила решава да извърши маневра обратен завой към с. Звездица. За подготовка изпълнение на маневрата , водачът навлиза на уширение вдясно на пътната лента в посока гр. Варна като в уширението , левите колела на автомобила са разположени на пътното платно , поради недостатъчната му ширина. В покой на лекия автомобил , водачът решава да изпълни обратен завой като подава адекватен светлинен сигнал „ ляв мигач “. Друг автомобил , намиращ се на платното за с. Звездица дава предимство на водача Г. , за да може да извърши маневрата , който започва да я изпълнява. Към същия момент , водачът на мотоциклета ( ищецът ), с разрешена за пътния участък скорост от 77.72 км / ч се движи от с. Звездица посока гр. Варна. Съгласно заключението , в момента на предприемане на маневрата двамата водачи нямат видимост един към друг , доколкото мотоциклетът се намира в десен по посоката му на движение , завой. Според експерта , видимостта между двамата се открива при отстояние на мотоциклета от мястото на ПТП около 90 м. В момента , в който автомобилистът вижда мотоциклета , прави опит за аварийно спиране. В момента на спиране , автомобилът се оказва разположен почти перпендикулярно на пътното платно , заемащ цялата ширина на пътната лента посока гр. Варна , т.е. тази на движение на мотоциклета. Водачът на последния не прави опит за спиране , а за заобикаляне на лекия автомобил , участник в ПТП и другия лек автомобил , спрял в лентата за движение посока с. Звездица , за да даде път на л.а. „ Ауди А 3“ да извърши обратен завой. Настъпва ПТП между мотоциклета и л.а. „ Ауди А 3“ в лентата за движение посока с. Звездица като ударът е между предната гума на изправения мотоциклет и автомобила , в зоната пред предна лява гума на автомобила. При удара мотоциклетът се завърта около оста на предното си колело , полита над капака на автомобила , превъртайки се във въздуха и пада на границата между пътното платно и банкета встрани от пътната лента посока с. Звездица. Настъпват пластични деформации по лекия автомобил „ Ауди “ – повреда и откачване на предна броня , изкривени надясно предни рогове , нарушение на връзките на водния охладител. Преден десен фар и декоративната решетка изхвърчат по посока на удара и падат върху подлежащата настилка. В допълнение , в съдебно заседание експертът допълни , че моментът , в който двамата водачи – ищец и този на лекия автомобил са били видими един към друг е посочен на фигура 10 от експертизата. Поддържа , че към момента на започване на маневрата обратен завой , мотоциклетистът не е бил видим за водача на МПС. Видимостта настъпва след предприемане изпълнение на маневрата , когато автомобилът е бил с по - голям ъгъл спрямо надлъжната ос на пътното платно. Неограничена видимост на двамата водачи един към друг е налице когато автомобилът е навлязъл на пътното платно , така както е посочено на фиг. 10 и 11 от експертизата като навлизането е половин метър. В допълнение , на въпроси на съда ( л. 169 по делото ) експертът заяви , че при откриване на видимостта , за мотоциклетиста е било видимо , че водачът на МПС вече изпълнява маневра на пътното платно. По отношение скоростта на движение на мотоциклетиста , експертизата , на база данни от огледния протокол на местопроизшествие , деформации по 5 автомобила и мотоциклета , приема , че в момента на настъпване на удара е била 77.72 км / ч. Установява се , че в процесния участък няма ограничение на скоростта , различно от това по 21 ал. 1 от ЗДвП , което за мотоциклета е 80 км / ч , а за автомобилите – 90 км / ч. Експертизата е категорична , че с оглед горепосочените критерии за деформации по двете ПС както и липсата на спирачни следи , мотоциклетистът не е задействал спирачната система за предприемане на аварийно спиране. Съгласно експертизата , опасната зона за спиране на мотоциклета е 50.39 м. Що се отнася до автомобила , в момента на удара и преди ПТП , скоростта му е била 0.00 км / ч. Гореописаният механизъм на настъпване на ПТП

съдът възприема при изцяло кредитиране на експертизата и гласните доказателства , в частта , в която не й противоречат. По - специално не съобразява изявленията на водача на л.а. „ Ауди А 3“ относно вида на маневрата , която е предприел , доколкото се касае за изпълнение на обратен , а не на ляв завой. Ляв завой би се изпълнявал в хипотеза на директно излизане от страничния черен път , на пътното платно за с. Звездица. При успоредно на пътното платно навлизане в уширението вдясно от платното посока гр. Варна , и траекторията на движение на лекия автомобил , така както е показана на мащабните скици в заключението , предприето е изпълнение на обратен завой. 2/ Вина : Установява се непротиворечиво от гласните доказателства – разпита на очевидците и експертизата , че към момента на предприемане на маневрата обратен завой , видимост между двамата участници в ПТП не е имало. Водачът на лекия автомобил е подал светлинен сигнал в съответствие с изискването на чл. 26 от ЗДвП при предприемане на обратния завой при предоставена възможност на Г. , от другото МПС , спряло в лентата за движение посока с. Звездица , да изпълни маневрата. Т.е. платното за движение посока гр. Варна е било без МПС , движещи се по същото. Ищецът е станал видим за водача на лекия автомобил „ Ауди “ при вече започнало изпълнение на обратния завой и навлизане на МПС половин метър в платното за движение посока гр. Варна. Според чл. 25 от ЗДвП , водач на пътно превозно средство , който ще предприеме каквато и да е маневра , преди да започне маневрата , трябва да се убеди , че няма да създаде опасност за участниците в движението , които се движат след него , преди него или минават покрай него. Поведението на водача на лекия автомобил „ Ауди “, предвид липсата на друго ППС в лентата посока движение гр. Варна , преди започване на маневрата е изцяло съобразено с чл. 25 от ЗДвП. Освен това , пътното платно в процесния участък е с единична прекъсната линия , по левия и десния край на пътното платно няма ограничителна маркировка. В този смисъл , водачът Г. не е нарушил други разпоредби на ЗДвП ( забранителни за изпълнение на такава маневра ) нито е създавал опасност за участниците в движението при започване изпълнението на обратния завой.

Съдът не констатира и нарушение от страна на водача на МПС на разпоредбата на чл. 38 от ЗДвП , указваща дължимото поведение при изпълнението на обратен завой. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба , при недостатъчна широчина , завиването в обратна посока може да започне и от 6 друга част на платното за движение , както в случая ( а не от най - лява пътна лента ), но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Превозни средства на платното за движение към гр. Варна , към началото на маневрата не е имало , за да се налага да ги пропуска. В допълнение , водачът на автомобила не е нарушил и разпоредбата на чл. 39 от ЗДвП , съгласно която завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека , железопътен прелез , мост , надлез , в тунел , в подлез , при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 58 а от ЗДвП , която указва забрана за маневра обратен завой на скоростни пътища , доколкото процесният участък не покрива критериите по дефиницията , дадена в чл. 3 ал. 8 от Закона за пътищата , към която препраща §6, т. 52 а от ДР на ЗДвП.

Съдът счита , че доказателствата по делото сочат на вина за допуснатото ПТП на водача на мотоциклета като мотоциклетистът с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Според съдържанието й , водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността , със състоянието на пътя и на превозното средство , с превозвания товар , с характера и интензивността на движението , с конкретните условия на видимост , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие , като са длъжни да контролират във всеки момент МПС , което управляват . Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато възникне опасност за движението. С оглед разстоянието между двете ПС в момента на видимост между тях от 90 м. и скоростта на мотоциклета от 77.72 км / ч , неговият водач , при условие , че лекият автомобил „ Ауди “ вече съставлява препятствие на пътното му платно за движение посока гр. Варна , е бил длъжен да намали скоростта , а и при необходимост да спре , което не е сторил , въпреки че е могъл при опасна зона за спиране от 50.39 м.

Съдът не споделя аргументите на ищеца , че вина за ПТП има другият участник в движението , а именно този на лекия автомобил Г. по вече изложените съображения. Не се установява и нарушение на твърдяната разпоредба на чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП , доколкото не е проявена от автомобилиста непредпазливост към уязвим участник в движението. Напротив , изпълнението на маневрата е съобразено с разпоредбите на закона , а дали е можело да бъде извършена успешно с няколко маневри ( спиране на платното за движение , движение назад , за да се осигури място напред с оглед габаритите на МПС ) са ирелевантни. Всъщност , от страна на мотоциклетиста е направен опит за заобикаляне на лекия автомобил „ Ауди “ с навлизането в насрещната за него лента за движение посока с. Звездица ( където е настъпил ударът ), но това поведение се дължи също на неправилна преценка по чл. 25 от закона , доколкото в тази лента има препятствие – автомобилът дал предимство за изпълнение на маневрата обратен завой. Накрая , но не по значение – действително автомобилистът също е можел да спре в момента , в който е имал видимост към мотоциклетиста. Но следва да се има предвид , че видимост се открива след вече започнало изпълнение на 7 маневрата обратен завой , а не преди началото й , когато на платното за движение посока гр. Варна няма превозни средства и след като изпълнението на обратен завой е започнало при съобразяване с разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП , то мотоциклетистът е следвало при видимо препятствие в неговото платно за движение да изпълни задължението си по чл. 20 ал. 2 от закона. Поради всичко изложено ,

съдът не счита , че водачът на автомобила виновно е препречил пътя на мотоциклетиста , както настоява ищецът , а обратно - с поведението си последният извършва непозволено увреждане. При отсъствие на елемент от фактическия състав на деликта по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “. Не се налага при този извод анализ на претъпените травматични увреждания както и определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Затова и

съдът , макар допуснал и събрал необходимите доказателства – гласни и СМЕ за установяване на продължителност и интензитет на търпените болки и страдания , не ги анализира. 3/ По разноските. При изхода от спора , разноски се следват на ответната страна за заплатени разходи за експертизи – 800 лева , призоваване на свидетели – 100 лева от претендирани 150 лева ( доколкото трети свидетел при режим на призоваване не е разпитван , респективно сумата от 50 лева подлежи на връщане при поискване ), както и адвокатско възнаграждение в договорения и заплатен за процесуално представителство , размер от 1000 лева , по който отсъства възражение от ищцовата страна , за прекомерност , а и е значително под минималния при материален интерес от 60 000 лева , съобразен с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното ,

съдът

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. М. , ЕГН **********, гр.Варна , против ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, гр. София , осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 и чл. 429 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лева ( след допуснато изменение на иска по размер , на осн. чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК в съдебно заседание на 05.03.2025 г. ) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди , ведно с лихва от уведомяване на застрахователя на 29.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението , които вреди са в резултат на ПТП , настъпило на 28.10.2023 г. на път 9004, в района на км. 5.000 посока с. Звездица , общ. Варна между мотоциклет „ Кавазаки ЗР 7501“ с рег. № ******, управляван от И. И. М. и лек автомобил „ Ауди АЗ “ с рег. № ******, управляван от Г. И. Г. , при твърдения за вина на автомобилиста и за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС л.а. „ Ауди А 3“ и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “, като недоказан по основание. 8 Съдия при

Окръжен съд – Варна : _______________________

ОСЪЖДА И. И. М. , ЕГН **********, гр.Варна , да заплати на ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, гр. София , сума в размер на 1900 ( хиляда и деветстотин ) лева разноски в производството за експертизи , призоваване на свидетели и адвокатско възнаграждение , на осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред

Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 9

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)