Решение № 216 по в.г.д. № 20243100502566/2024 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 216 гр. Варна , 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА , I СЪСТАВ ТО , в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска Членове : Диана К. Стоянова Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20243100502566 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „ А 1 България “ ЕАД против

Решение № 2548/5.07.2024 г. на ВРС по дело 20243110101856 по описа на съда , с което е прието за установено в отношенията между ищеца С. А. К. от гр. Варна и ответника „ А 1 България “ ЕАД , че клаузата на чл. 8 от Приложение № 1 от 27.08.2019 г. към договор за електронни съобщителни услуги № 503452120, сключен между страните , както и чл. 17 т. 2 от ОУ на „ А 1 България “ ЕАД , приложими към същия договор представляват нищожна клауза поради неравноправност и нарушаване на чл. 143 ал. 1, ал. 2 т. 13 и т. 19 от Закона за защита на потребителите. Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен материален закон , поради което и следва да бъде отменено с произтичащите от това последици. Счита , че спорът се свежда единствено до приложимостта на чл. 144 ал. 4 от ЗЗП във връзка с това дали методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора като настоява , че случаят е именно такъв. В договорите , приложенията и ОУ са посочени индексът за промяна ( индексацията на цените по изчислението на НСИ ) и как може да бъде извършено изменение на цената. Счита , че цитираните в решението на ВРС Директиви и решения на СЕС не отразяват актуалната съдебна практика , на която се е позовал

ответникът по спора и която следва да бъде съобразена от настоящия въззивен състав. Твърди , че не се доказва съществена промяна в икономическото състояние на потребителя от приложение на оспорените клаузи предвид размера на увеличението в цената на услугите. ВРС не е изложил

мотиви по разбирането си , че има нарушение. Не става ясно от къде произтича неравновесието в отношенията между 1 търговец и потребител при условие , че клаузата е недвусмислена и ясно разписана. Поради това настоява , че изобщо не е доказано наличието на нарушение по чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП , а ако фактическият състав е осъществен , то тогава следва да се вземе предвид изключението по чл. 144 ал. 4 от същия нормативен акт. Оспорва и правният извод , че клаузата по чл. 8 от договора с потребителя е неравноправна като счита , че не се доказва начина , по който е уговорена да сочи единствено на промяна в посока увеличение цената на предоставяната услуга. Не на последно място акцентира , че прилагането на индексационни клаузи в условия на инфлация е възприето като нормална практика от МФ предвид и Постановление № 290/27.09.2022 г. , с което се приема Методика за изменение на цени на обществени поръчки. На тези и други основания , моли за отхвърляне на заявената искова претенция. Претендира и разноски. Становището на въззиваемата страна , обективирано в отговор по жалбата е за недопустимостта , евентуално неоснователността й. Настоява , че правилен е изводът на съда досежно неравноправността на клаузата по чл. 8 от приложение № 1 към договора , както и тази по чл. 17 т. 2 от ОУ на мобилния оператор. Оспорва твърденията в жалбата като счита , че на първо място клаузата позволява на доставчика да увеличава цената на услугата без право на потребителя да се откаже от договора и на следващо място – увеличението е значително в сравнение с цената по договора. Освен това неравноправността се определя и от факта , че при сключване на договора , за потребителя е неяснен икономическия ефект и не знае каква абонаментна такса може да му бъде определена за следваща календарна година. Това според ищеца съставлява и нелоялна търговска практика. На тези и други основания моли да се потвърди решението на ВРС и присъдят разноски за въззивното производство. В съдебно заседание страните не се явяват , не се представляват. Въззиваемата страна , в писмено становище от 04.02.2025 г. поддържа аргументите за недопустимост поради просрочие и неоснователност на жалбата както и искането си за присъждане на разноски. По допустимостта и редовността на

въззивната жалба настоящият състав на съда е изложил аргументи в определението по чл. 267Чл. 267. ⚖️ Практика (9) (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните. (2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо. (3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Открито заседание на въззивния съд от ГПК , към които се придържа. Отсъства основание за повторно произнасяне.

Съдът , след като прецени , че е сезиран с жалба , подадена от лице , легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна : В производството пред ВРС С. К. цели да установи със сила на пресъдено нещо , че клаузата на чл. 8 от Приложение № 1 от 27.08.2019 г. към договор за електронни съобщителни услуги № 503452120, сключен между него и „ А 1 България “ ЕАД , продължен с Приложение № 1 от 04.05.2021 г. за срок от две години , както и чл. 17 т. 2 от ОУ на „ А 1 България “ ЕАД , приложими към същия договор представляват нищожни клаузи поради неравноправност и нарушаване на чл. 143 ал. 1, ал. 2 т. 13 и т. 19 от Закона за защита на потребителите. За безспорно ненуждаещо се от доказване е прието , че страните и към твърдяните дати на индексиране на цените , за които потребителят е бил уведомен със СМС от мобилния оператор съответно на 23.12.2021 г. и 2 01.02.2023 г. , са били във валидни правоотношения по гореупоменатия договор за мобилни услуги. Фактът на уведомяване на потребителя за предстоящата индексация , както и действително извършената такава от ответното дружество , също не се оспорва по изрично въведено твърдение от ответната страна в съдебно заседание пред първоинстанционния съд , проведено на 14.06.2024 г. Според съдържанието на чл. 8 от Приложение № 1/27.08.2019 г. , възпроизведено дословно в текста на чл. 17 т. 2 от ОУ на мобилния оператор , е предвидено право на доставчика на услуга да променя месечната абонаментна такса ( МАТ ) еднократно в годината , но не по - рано от три месеца от влизане в сила на договора като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година , ако същият е равен или по - голям от 1%. Така индексираната такса е основа за извършване на индексация през следващата година. Информацията за това се включва в първата месечна фактура на Абоната след извършване на индексирането. Относимите разпоредби за разрешаване на настоящия спор се съдържат в чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП , Решение на СЕС по дело С -326/14 във връзка с тълкуване разпоредби на Директива 2002/22/ ЕО на ЕП и на Съвета от 07.03.2002 г. , изменена с Директива 2009/136/ ЕО на ЕП и на Съвета от 25.11.2009 г. Спорните моменти са дали клаузите са неравноправни на посочените основания по чл. 143 от ЗЗП , доколкото настоящата инстанция не констатира неравноправност на други основания и дали следва да намери приложение разпоредбата на чл. 144 ал. 4 от ЗЗП. Клаузите са типови и приложими към всички абонати на мобилния оператор , в който смисъл не са индивидуално уговорени. Според чл. 143 ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза е уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В интересуващата съда хипотеза на чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор , която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената , без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора , ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената , уговорена при сключването на договора. Неравноправна в хипотезата на т. 19 на същата норма е клауза , която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Анализът на оспорените разпоредби в договора и общите условия сочи , че на първо място се касае за едностранно решение на мобилния оператор за промяна в цената посока увеличение при разписаните условия по чл. 8 от Приложение № 1 и чл. 17.2 от ОУ на оператора. На следващо място , нито в договора и приложенията към него , нито в ОУ е предвидена опция , когато договорът е срочен както в случая , абонатът да се откаже от правоотношението без да заплати дължимите неустойки по чл. 7 ( в настоящия случай ). Невъзможността да се преустанови облигационното правоотношение при значително завишаване на цената ( доколкото при сключване на договора потребителят не може да предвиди какъв би бил инфлационният индекс ), без санкция за потребителя налага извод , че цитираните разпоредби попадат в обхвата на чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Освен това

съдът счита , че така , както е разписана , клаузата се прилага единствено за индексиране цените посока 3 увеличение , но отсъства предвидено реципрочно задължение за доставчика на услуги при понижение на инфлационния индекс , таксата да се намалява. При това , при сключване на срочния договор потребителят е в невъзможност да прецени икономическите последици от встъпване в правоотношението , особено в хипотези , в които както настоящата , „ А 1“ ЕАД е приложил различни ставки за индексиране на МАТ в зависимост от стойността на избрания от потребителя тарифен план. Твърденията в ИМ в тази насока , а именно за различно увеличение на цената в съответствие с избрания план , не са оспорени от ответната страна. Налага се извод , че разпоредбите са недействителни и на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП. В решението на СЕС по дело С -326/14, постановено във връзка с тълкуването на разпоредби от директиви , отнасящи се до универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги , се съобразяват ОУ на Австрийския мобилен оператор , които предвиждат намаление в цената на услугата при понижение на инфлационния индекс , което не е разписано в оспореното Приложение и общи условия на „ А 1“ АД. По тази причина клаузите попадат и в обхвата на неравноправните по см. на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Обстоятелството , че се предвижда единствено нарастване на дължимата цена по ползването на услугата , независимо от това дали е ясен механизма за нейното нарастване , води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца. По изложените

мотиви , към разпоредбата на чл. 8 от Приложение 1 към договора за мобилни услуги и чл. 17.2 от ОУ на „ А 1“ АД е неприложима и разпоредбата на чл. 144 ал. 4 от ЗЗП , тъй като и двете клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност. Обстоятелството , че като праг на индексация е поставено изискване за един и повече от един процент увеличение на индекса на потребителските цени не налага различен от формирания извод , защото базообразуващия индекс може да нарастне значително , а от там и цената за потребителя. Що се отнася до соченото от жалбоподателя изследване на Cullen International A.S. към м. 2023 г. , което обобщава практиките по индексация на цените в 12 държави от ЕС и 2 държави извън ЕС , то следва да се посочи , че

съдът не е задължен да го съобразява и същото може да бъде коментирано единствено като тенденция в развитието на правоотношения по повод ползване на мобилни услуги в други държави от Европа без правно значение за разрешаване на настоящия спор. Позоваването на Постановление № 290/27.09.2022 г. на Министерски съвет , с което се приема Методика за изменение цената на на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация , доколкото е не приложимо към правоотношения със страна потребител по см. на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП и регулира различни обществени отношения ,

съдът не счита за необходимо да анализира. По изложените съображения , настоящата инстанция приема , че решението на ВРС не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено. На жалбоподателя не се следват разноски при този изход на спора. Въззиваемата страна претендира присъждане на такива за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 600 лева. Отсъства възражение за прекомерност от насрещната страна. 4 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ Водим от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 2548/5.07.2024 г. на ВРС по дело 20243110101856 по описа на съда.

ОСЪЖДА „ А 1 България “ ЕАД , ЕИК 131468980, гр. София да заплати на С. А. К. , ЕГН **********, гр. В. сума в размер на 600 ( шестстотин ) лева разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ОС Варна , на осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните , при условията на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК. 5

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)