Граждански дела

  • Резултат от делото: Прекратено
  • Номер на дело: 147
  • Година нa делото: 2022
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Г. Т. Х. срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение за новонастъпили неимуществени и имуществени вреди (за закупени лекарства) от късно проявление на професионално заболяване „***“, признато през 1994 г.
  • Ключови моменти: Ищцата е диагностицирана с професионално заболяване „***“ през 1994 г., докато е работила като *** в праводателя на ответника, и периодично е преосвидетелствана от ТЕЛК. Ищцата изрично е заявила, че търси обезщетение за късно проявление на вреди, а не за влошаване (ексцес) на заболяването. Районният съд обаче е разгледал иска като за "влошаване/ексцес" на заболяването, не се е произнесъл по предявените искове и е отхвърлил част от претенциите, позовавайки се на изтекла давност.
  • Решение: Окръжен съд Пловдив ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 2541/06.06.2024 г. на Районен съд Пловдив като недопустимо (поради произнасяне по непредявен иск и неразглеждане на предявения иск) и ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за ново произнасяне по същество на предявените искове.

РЕШЕНИЕ № 147 гр.

Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав :

Председател :

Пламен Чакалов Членове :

Румяна Андреева Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал.

Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300502829 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, ЕИК *** против решение № 2541/06.06.2024 г. по гр.д. № 11323/2022 г. на Районен съд - Пловдив, Х V гр. състав, като същото се обжалва в частта му, с която „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД - Пловдив е осъдено да заплати на Г.

Т.

Х. с ЕГН ********** сумата от 109,46 лв., представляваща имуществени вреди за закупени лекарства във връзка с професионално заболяване „***“ за месец юни 2022 г. и месец юли 2022 г., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателното погасяване, както и в частта с която „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД - Пловдив е осъдено да заплати сумата от 1 827,84 лв., представляваща имуществени вреди от професионално заболяване „***“ за закупуване на лекарства от датата на подаване на исковата молба до 01.06.2025 г., или до настъпване на основание за изменение или прекратяване в рамките на този период, ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД - Пловдив поддържа, че в тези части решението е неправилно поради противоречие с материалния закон.

Поддържа, че не е доказано защо именно тази страна дължи обезщетение за вреди, настъпили от професионално заболяване, като счита, че не е доказано твърдението, че ищцата е била негов служител към момента на признаване на заболяването за професионално, нито пък е работила при него в периода, за който твърди, че е установено влошаване на това заболяване.

Счита, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че претенцията за имуществени вреди под формата на направени разходи за лекарства, в това 1 число и бъдещи такива, са пряко свързани с професионалното заболяване.

Напротив, счита, че това се опровергава от приетата съдебно - медицинска експертиза.

Счита, че не е представено експертно решение, което да установи допълнителни здравни състояния, а дори и да се приеме, че е такова влошение е налице, то не е настъпило три години преди завеждане на исковата молба, а много по - рано и правото на иск е погасено по давност.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго такова, с което тези искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба Г.

Т.

Х. оспорва същата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Поддържа, че неправилно във възивната жалба се сочи, че предмет на делото са вреди от ексцес, а претенцията и е била за вреди от късно проявление на професионално заболяване.

Постъпила е въззивна жалба Г.

Т.

Х. с ЕГН ********** против същото първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея против „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД иск за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от датата на подаване на исковата молба до 01.06.2025 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД иск за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от 03.08.2019 г. до 03.08.2022 г.

Жалбоподателката поддържа, че в тези му части решението на първоинстанционния съд е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

Счита, че съдът е разгледал непредявен иск за ексцес, а не е разгледал наведените като основание за иска обстоятелства за вреди от късно проявление на болестта, поради което счита, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане в тези части.

По същество поддържа, че решението е неправилно, като съдът неправилно е приложил материалния закон при решаване на въпроса с изтеклата погасителна давност.

Твърди, че с иска предявен пред първата инстанция се търси обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица на професионалната болест, настъпили в по - късен период и представляват новонастъпили вреди от по - късно проявление на заболяването.

Моли за обезсилване на постановеното решение в тази част като недопустимо, а при условията на евентуалност за отмяната му като неправилно.

В случай, че въпросът бъде решен по същество, моли за уважаване на предявените искове.

Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за двете инстанции.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба „ УМБАЛ Свети Георги “ ЕАД е оспорила същата като неоснователна.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира заплащане на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното :

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК от лица, имащи право на обжалване и са процесуално допустими.

Според чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността 2 на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

С обжалваното решение ПРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от настъпило усложнение и влошаване на здравословното и състояние вследствие на установено професионално заболяване „***“.

Посочил е предпоставките за уважаване на иска : наличие на ексцес на професионално заболяване, констатиран по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите.

В решението съдът е формирал мотив, че професионалният характер на заболяването на ищцата е установен на 05.10.1994 г., от която дата е възникнало и задължението на ответника да я обезщети.

Приел е, че към датата на предявяване на исковата молба предвиденият давностен срок е изтекъл, поради което съдът не може да присъди обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на професионалното заболяване на ищцата.

Приел е още, че не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че впоследствие ( след установеното с ЕР здравословно състояние ) е настъпило влошаване на здравословното състояние, в резултат на това професионално заболяване, което да предпостави вменяването на отговорност на работодателя за обезщетение на вреди от настъпил „***”.

При така формираната воля с диспозитива на решението ПРС е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за „ новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от датата на подаване на исковата молба до датата 01.06.2025 г. “, както и за заплащане на обезщетение за „ новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***“, считано от 03.08.2019 г. до 03.08.2022 г.

В резултат на анализа на същата фактическа обстановка и така формираните правни изводи ПРС е приел, че исковете за репариране на имуществени вреди, изразяващи се в средства за за закупуване на лекарства за същото професионолно заболяване са основателни и доказани и е уважил същите.

Предвид тези констатации Пловдивският окръжен съд приема, че с решението на районния съд е разгледал искове и е формирал мотиви за вреди от ексцес, каквито не са били предявени.

С диспозитива се е произнесъл по искове за вреди от късно проявление на професионалното заболяване, каквито не са били разгледани.

При предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на екцес, на установяване подлежат фактите да е диагностицирано професионално заболяване в резултат на положения от ищеца труд по трудово правоотношение с ответника / или неговия праводател, да е налице твърдяно и доказано влошаване на здравословното състояние / **** / на ищеца, което да е настъпило след изтичане на периода от време, за който е била първоначално установена увреда на здравето на ищеца и той е бил обезщетен.

Това влошаване на здравословното състояние трябва да е в пряка причинно - следствена връзка с уврежданията от професионалното заболяване.

Установена е съдебна практика на ВКС, в която е дадено разрешение, че влошаване на здравословното състояние /***/ е налице, когато е установена качествена промяна на полученото 3 увреждане при трудовата злополуката, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането.

Причинната връзка следва да бъде установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди.

При оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат констатацията на ексцеса.

Ищцата е изложила твърдения в исковата молба, че в периода 04.11.1986 г. - 01.04.1994 г. е работила като *** в Първа хирургия при ВМИ - Пловдив, чийто правоприемник бил

ответникът УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД.

Твърди, че с експертно решение на ТЕЛК от 01.04.1994 г. е била диагностицирана с „**** “, с което била определена като инвалид трета група за срок на инвалидност - една година.

Експертното решение било допълнено с ЕР на ТЕЛК от 05.10.1994 г., с което заболяването на ищцата било признато за професионално заболяване въз основа на Акт за трудова злополука № 27/06.09.1994 г., в който акт било посочено, че професионалното заболяване е станало в Първа хирургия при ВМИ, като е причинено следното увреждане : „***“ и „***“.

В периода 1995 г. - 2017 г. ищцата се явявала на преосвидетелстване, за което били издавани експертни решения от ТЕЛК, като по всяко от тях бил определян нов срок на инвалидност.

С ЕР на ТЕЛК от 01.12.2005 г. била преосвидетелствана като инвалид с 50 % неработоспособност от професионалното заболяване за срок от три години.

С ЕР на ТЕЛК от 13.06.2017 г. отново е била преосвидетелствана като инвалид с 50 % неработоспособност от професионалното заболяване за срок от три години.

Счита, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. експертното решение на ТЕЛК от 13.06.2017 г. е продължило действието си до 30.06.2022 г., тъй като срокът е изтекъл по време на извънредната обстановка.

С ЕР на ТЕЛК от 21.06.2022 г. е била преосвидетелствана като инвалид с 50 % неработоспособност за срок от три години - до 01.06.2025 г., с 50 % неработоспособност по професионалното заболяване „***“.

С исковата молба ищцата не е твърдяла наличието на влошаване - ексцес на професиналното заболяване.

Твърденията и са били, че заболяването и е било признато за професионално с ЕР на ТЕЛК през 1994 г., че периодично във времето са издавани последващи решения на ТЕЛК, с които е потвърждаван професионалния характер на заболяването, като в последните години и е определян същият процент на инвалидизация – 50%, а са определяни само нови тригодишни периоди на същата.

Изрично е посочила, че не твърди влошаване на здравословното си състояние, а търси обезщетяване на последващи вреди на деликта, които не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние, намират се в пряка и непосредствена последица от деликта и не са били обезщетени.

Претендира се за обезщетяване на новонастъпили имуществени и неимуществени вреди от късно проявление на професионално заболяване, които касаят последния период на преоствидетелстване – три години преди предявяване на исковата молба и след това до изтичане на срока на последното ЕР на ТЕЛК, доколкото подобрение не се очаква.

Тези искове не са били разгледани.

Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си районният съд не се е произнесъл по предявените искове.

Поради изложеното съдът приема решението 4 Председател : _______________________ Членове :
1. _______________________
2. _______________________ за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили изцяло, а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по предявените искове.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.

По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3Чл. 270. ⚖️ Практика (6) Повторно разглеждане на делото от ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 2541/06.06.2024 г. по гр.д. № 11323/2022 г. на Районен съд - Пловдив, Х V гр. състав.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните в частта на исковете за репариране на неимуществени вреди, а в останалата му част е окончателно на основание чл. 280, ал. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. 5 Източник:

Оригинален документ (Ключова дума: болница)