Решение № 37 по Търг. д. № 20253100900561/2025 г. на Окръжен съд – Варна

Решение № 37 по Търг. д. № 20253100900561/2025 г. на Окръжен съд – Варна РЕШЕНИЕ № 37 гр. Варна , 25.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900561 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба на Р. И. И. и Я. Г. И. от гр. Варна , и двете действащи чрез общ пълномощник , с която всяка ищца предявява в първоначален размер осъдителна претенция против застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ – „ ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , за следните суми : 1/ 200000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ищцата Р. И. И. , следствие смъртта на баща й И.В.И. , в резултат на ПТП , настъпило на 19.05.2024 г. , по вина на К.Г.К. , осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на ОС – Варна , при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „ БМВ “, 525 Д , с рег. № ****** и ответното дружество , ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 17.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата ; 2/ 200000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ищцата Я. Г. И. , следствие смъртта на съпруга й И.В.И. , в резултат на ПТП , настъпило на 19.05.2024 г. , по вина на К.Г.К. , осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна , при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „ БМВ “, 525 Д , с рег. № ****** и ответното дружество , ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. Ищците Р. И. И. и Я. Г. И. твърдят , че на 19.05.2024 г. , в гр. Варна , по ул. „ Вяра “ № 2, в посока към кръстовището с бул. „ Цар Освободител “ настъпило ПТП между л.а. м. „ БМВ “, 525 Д , с рег. № ******, управляван от К.Г.К. , който е признат за виновен за настъпилото ПТП с влязла в сила присъда на наказателния съд и пострадалият техен наследодател И.В.И. , участвал като пешеходец , блъснат от МПС. В резултат на ПТП е настъпила и смъртта на 1 съпруга , респективно баща на ищците. Излагат , че отправили писмени претенции до застрахователя , които към момента на депозиране на исковата молба не били удовлетворени. Поддържат , че пострадалият бил любящ баща и съпруг , активен човек , който полагал изключителни грижи за семейството си към момента на кончината си ( от личен и финансов характер ). Сочат , че ненавременната му смърт донесла на близките му тежък емоционален шок и празнота , която никога нямало да бъде запълнена. Изложени са твърдения , че двамата съпрузи ( И. и Я. ) изградили задружно семейство , основано на взаимна любов и доверие , отгледали и възпитали своята дъщеря Р. ( единствено тяхно дете ). Твърдят , че И. бил истинска упора на своето дете , възпитал я като отговорен и добър човек , както и заплатил нейното образование. Поради наличието на валиден договор по застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ за МПС - то , управлявано от виновния водач , сезират съда с искане да се присъди сумата от по 200 000 лева за всяка една от ищците , адекватни на претърпените болки и страдания и лихва от съответната дата на сезиране на застрахователя. Правна квалификация на правата : чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ. В отговора си , застрахователят намира претенциите за допустими до претендирания общ размер от 400000 лева ( за двете ищци ), но неоснователни над сумата в общ размер на 200000 лева. Признава частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ( до сумата от по 100000 лева за всяка една от ищците или общо за 200000 лева ), като представя доказателства за заплащането на сумите по посочени банкови сметки на ищците в срока за отговор на исковата молба. Твърди , че е изразил готовност за заплащане на процесните суми още към дата 04.09.2025 г. , посредством предложение за сключване на извънсъдебни споразумения , на които ищците не са реагирали. Счита , че размерът на признатата и заплатена част от исковете от негова страна е съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси. Поддържа , че ищците не са навели обосновани твърдения касателно действително причинени им значителни , над обичайните за подобен род събития , вреди , подлежащи на репариране над определените суми от по 100000 лева до претендираните от по 200000 лева. Сочи , че ищците твърдят тежък емоционален шок от загубата на наследодателя си , но същевременно не сочат конкретни проявления или степен на емоционален дискомфорт , които да обосноват размера на претенциите. Твърди , че липсва медицинска документация относно психичното им състояние след смъртта на И. И. , а болките и страданията били описани в исковата молба общо и неконкретизирано и не доказват наличие на психични или ментални последици от инцидента , водещи до продължителни и съществени житейски затруднения. Твърди , че по подадените първоначално и последващо от ищците Я. И. и Р. И. искания за изплащане на застрахователно обезщетение , уведомил ищците за образуваната преписка по щета и изискал от тях изискуемите документи , по смисъла на чл. 106 от КЗ. Излага , че в рамките на указания срок , не са постъпили от тяхна страна изисканите доказателства. В този смисъл , счита , че не е дал повод за завеждане на настоящото дело. 2 Настоява , че размерът на сезиращите съда искови претенции е изключително завишен и следва да се държи сметка , че обезщетението не трябва да води до обогатяване на ищците. Акцентира върху постановките на Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на ВС , съгласно които правото на най – близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано , ако претендиращият обезщетение не докаже , че действително е претърпял неимуществени вреди , които е справедливо да бъдат обезщетени , съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. В този смисъл , моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани , при съобразяване на извършените от застрахователя плащания. В условията на евентуалност , моли , при присъждане на обезщетения ( над заплатените от застрахователя суми ) да бъдат отчетени действително претърпените от ищците болки и страдания , респективно техният интензитет. Отправя искане за присъждане на сторените съдебни разноски по делото. След допуснато в съдебно заседание изменение , на осн. чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК на исковете по размер , поради постъпило частично плащане в хода на процеса и направен отказ от исковете за заплатената част , съдът е приел да е сезиран с претенции за главница , за всяка от ищците , в размер на 51129.19 евро. В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи за основателност , респективно неоснователност на исковете по размер. Допълнителни доводи процесуалните представители развиват във връзка с разпределение на разноските по спора. Съдът , като съобрази предметните предели на производството , след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното : Страните не спорят по правопораждащите факти. Съдът е указал , поради това , че приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти : наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ между ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД и собственика на л.а. м. „ БМВ 525 Д “ с рег. № ******, към датата на ПТП – 19.05.2024 г. , както и осъществилото се ПТП в гр. Варна по ул. „ Вяра “, довело до смъртта на И.В.И. , по повод на което е постановена от наказателния съд Присъда № 45/15.07.2025 г. по описа на ВОС ( влязла в законна сила ) срещу К.К.. На осн. чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК , съдът е указал на страните , че влязлата в сила присъда по НОХД № 20253100200976 по описа на ВОС е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието , неговата противоправност и вината на дееца , включително по квалифициращите признаци на престъплението , поради което и тези въпроси не могат да се пререшават. При горното съдът приема , че на 19.05.2024 г. , в гр. Варна на ул. „ Вяра “ 2, в резултат на ПТП , причинено от К.К. , като водач на МПС , л.а. „ БМВ 525 Д “, с рег. № ******, е загинал пешеходецът И.В.И.. Страните не спорят , че ищците са заявили извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя както и че плащане , до завеждане на иска , не е постъпило. Въпросите , които гражданският съд следва да разреши , касаят 3 наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет , справедливият размер на обезщетението за понасянето им , дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент. Не се отправя от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди ищците са ангажирали гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели , чиито показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани. Свидетелката И. Г. дава показания единствено за взаимоотношенията между съпрузите приживе , т.е. за Я. И. и И. И. като сочи , че няма сериозни наблюдения върху взаимоотношения дъщеря – починал родител. Заявява , че познава семейството на Я. И. от дълги години , от времето , когато семейството на свидетелката и това на ищцата са живеели в гр. Я.. Близостта аргументира не само с добросъседско съжителство , но и със съществувалите топли приятелски отношения. Близките взаимоотношения твърди , че са продължили и след преместването в гр. Варна – свидетелката , за да продължи образованието си , а семейството на починалия И. – поради закупуване на жилище и лични интереси. В последните години близката комуникация между свидетелката и ищцата Я. И. е продължила. Сочи , че винаги ги е възприемала като доброжелателни и отзивчиви хора , на които може да разчита. Твърди , че съпрузите са изградили добро семейство за брачното им съжителство от около 50 години , в което отношенията са били основани на обич , уважение и респект , помощ към другия във всяка ситуация. Разказва по - натам , че в деня на смъртта на И. е била в дома на ищцата Я. И. , която й се обадила силно обезпокоена , че съпругът й , който излязъл на кратка разходка след вечеря , не се прибирал. Според свидетелката ищцата постоянно повтаряла думите „ И. , върни се , върни се “, което мотивирало свидетелката да предложи на ищцата да отидат до болничните заведения да разберат евентуално дали не е приет по спешност в някое от тях , но безрезултатно. Малко по - късно , след като се разделят , ищцата уведомява свидетелката за смъртта на съпруга си. Твърди , че новината за смъртта е била огромен шок за Я. И. , както и всички последващи действия , особено по разпознаване на трупа на починалия , които по необходимост е следвало да извършат. Цялата организация на погребението , изцяло поета от ищцата допълнително е сринала емоционално личността й. Считано от инцидента и до този момент свидетелката сочи , че смъртта на съпруга на Я. е неизменна тема във всички разговори помежду им като загубата , според свид. Г. ни най - малко не е преодолЯ.. Болката допълнително се подсилва и от факта , че това е втора нелепа загуба за Я. И. след смъртта на първородната им дъщеря. Свидетелката А.М. дава показания както за взаимоотношенията между съпрузите приживе , така и за тези дъщеря – баща. Също сочи , че познава семейството от дълги години ( от времето , когато са живели в гр. Я. ). Заявява , че Я. И. я е уведомила за смъртта на съпруга си. При срещата си с тях в деня след кончината твърди , че майка и дъщеря , ( цитат ): „… не бяха на себе си.. “ ( край на цитата ). Отдава го и на факта , че за майката това е повторна загуба. Твърди , че Р. И. е имала много силна връзка с баща си. Счита , че се дължи и на факта , че тази ищца е родена след смъртта на първото им дете , 4 кръстена е също Р. и родителите са били изключително и дори в повече отдадени на отглеждането й , с любов и страх да не я изгубят. Твърди , че бащата е полагал грижи във всяко едно отношение за дъщерята и особено финансови такива , поради липсата на достатъчно доходи у нея , прекъснала обучение и родила две деца в млада възраст. Сочи , че починалият е бил изключително активен човек приживе , дори и в пенсионна възраст , лъчезарен , всеотдаен към близките и околните , готов да помогне със съвети , физически труд , открит във взаимоотношенията. Твърди , че нито Я. , нито Р. са преживели мъката от раздялата с любимия родственик. Предвид горното , по размера на обезщетението , съдът намира следното : при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на деликвента , които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „ Гражданска отговорност ” при предявен пряк иск. Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост , по правилата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД като паричен еквивалент на всички , получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие - в случая смърт , болки и страдания , които имат проявление както във физически , така и в психически , и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Целостта на човешкия организъм предопределя при травма да се изпитва както физически , така и емоционален дискомфорт , като в хипотеза на множество травми пак болките и страданията са за организма като едно цяло. Наред с това съдът счита , че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията , момент. По отношение и на двата предявени иска за обезщетение , трябва да се посочи , че загубата на близък човек , особено когато приживе взаимоотношенията с починалия са били основани на обич , подкрепа , разбирателство , уважение и респект , както в настоящия случай , безспорно е свързана с тежък емоционален срив за преживелите. Отделно , установи се , че смъртта е и неочаквана както предвид това , че е последица от претърпян инцидент на пътното платно , така и поради причина , че починалият е бил физически и емоционално здрав за 72 годишната си възраст , човек. В настоящия казус , съществувалата изключително близка не само родствена , но и емоционална връзка налага да се приеме , че внезапното й прекъсване безспорно е свързано с претърпени болки и страдания както за съпругата , така и за дъщерята. И макар мъката и страданията да не могат да се компенсират чрез паричен еквивалент , това е единствената форма за възмездяването им. По отношение претърпените болки и страдания от ищцата Р. И. , доказателствата по делото не разкриха интензитет по - висок от обичайния при този род преживявания. Касае се за млада жена , в работоспособна възраст , която е разчитала изцяло на финансовата подкрепа на родителя , но от друга страна без данни по делото за обективна невъзможност същата да реализира доходи за издържане на домакинството. Макар непреодолЯ. мъката , не се установи изменение и в психичното състояние на ищцата в резултат на 5 загубата , поради което и негативните емоции , които се търпят към момента са в обичайния обем – чести , емоционални спомени за починалия. Поради това съдът счита , че обезщетение в размер на заплатеното от застрахователя е изцяло адекватно на търпените болки и съответно на техния интензитет и достатъчно да ги овъзмезди. Съответно , приетият за разглеждане иск след изменението по чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК , следва да се отхвърли като недоказан по размер. Съпругата Я. И. съдът счита , че търпи болки и страдания с интензитет малко по - висок от обичайния при смърт на родственик. Особено поради факта , че за ищцата това е втора нелепа смърт , след тази на първородното й дете , внезапна кончина на любящ съпруг , с когото е делила близо половин век живота си и чиято загуба я оставя сама , във възраст , в която все повече нараства нуждата от ежедневно присъствие на близък човек , с когото да споделя старините. Поради това съдът счита , че адекватният размер на обезщетението , което следва да определи е от 66 467.94 евро (130 000 лева ). Като се съобразява плащането , извършено от застрахователя на сумата от 51129.19 евро , то в рамките на приетия за разглеждане иск след изменението , същият се явява основателен до размера от 15338.75 евро и неоснователен за горницата до претендирания от 51129.19 евро. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност “, лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ , когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Това са тези лихви , които текат от момента на по - ранната от следните дати : датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ ; от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице ; или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Доколкото в настоящия случай за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството , че застрахователят ответник е получил отправената до него от ищцата Я. И. извънсъдебна покана за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди , то от него момент – 08.07.2024 г. следва да бъде присъдена лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди , до момента на окончателното плащане. По разноските. При този изход на спора разноски се следват и на двете страни. Възражението на ответника , че не следва да понася разноски за прекратената част , не се споделя , доколкото съдът счита , че с поведението си е дал повод за завеждане на процеса и чл. 78 ал. 2Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК е неприложим. В тази връзка не се възприема твърдението , че застрахователят обективно не е могъл да извърши плащане преди процеса , поради непосочване от страна на пострадалите на банкови сметки , по които да бъдат наредени сумите. Видно , във всяка извънсъдебна претенция такива са посочени и по тях ответникът , в писма до ищците от 04.09.2025 г. , ги е уведомил , че определената от застрахователя сума ще бъде изплатена. Така , при общ материален интерес по всеки иск в размер на 102 258.38 евро , база за определяне разноските за ищцата Я. И. е сумата от 66467.94 евро , 6 а за ищцата Р. И. – 51129.19 евро. Минималният размер по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е 6467.84 евро (12650 лева ). Съобразно мотивите по - горе , по иска , воден от Р. И. , на проц. представител ще се присъди сума в размер на 3233.92 евро , а по иска на Я. И. – 4204.10 евро , за оказана безплатна правна помощ. Застрахователят има право на разноски върху отхвърлената част от исковете. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС е изцяло в минималния по цитираната правна разпоредба , изчислено върху общия първоначално заявен материален интерес по исковете от 204 516.76 евро (400 000 лева ) и няма основание за неговото редуциране , в каквато насока са аргументите на проц. представител на ищцовата страна , особено при условие че в минимален по Наредбата размер съдът определя възнаграждение и за него. Фактическата и правна сложност на делото се преценява едвакво и за двете страни по спора. Така , върху отхвърлената част от исковете в общ размер на 86 919.63 евро , присъжда се сума в размер на 5384.67 евро. Доколкото възнагражението не е определено за защита по всеки иск поотделно , тежестта за заплащането е съразмерна с оглед размера на отхвърлената част по всеки иск. Ищцата Р. И. ще бъде осъдена да заплати сумата от 3167.45 евро , а ищцата Я. И. – 2217.22 евро. Ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса върху уважения иск от 15338.75 евро , в размер на 613.55 евро. Водим от горното , съдът РЕШИ: : ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , ЕИК 121265117, гр. София да заплати на Я. Г. И. , ЕГН **********, сумата от 15338.75 ( петнадесет хиляди триста тридесет и осем и 0.75) евро , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени вследствие смъртта на съпруга й И.В.И. , в резултат на ПТП , настъпило на 19.05.2024 г. , по вина на К.Г.К. , осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна , при валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „ БМВ “, 525 Д , с рег. № ****** и ответното дружество , ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата , на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ , като отхвърля предявеният иск за горницата до 51129.19 евро , като неоснователен по размер . ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. И. И. , ЕГН ********** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ против ЗАД „ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , ЕИК 121265117, гр. София за заплащане на сумата от 51129.19 ( петдесет и една хиляди сто двадесет и девет и 0.19) евро , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени вследствие смъртта на баща й И.В.И. , в резултат на ПТП , настъпило на 19.05.2024 г. , по вина на К.Г.К. , осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна , при валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „ БМВ “, 525 Д , с рег. № ****** и ответното дружество , ведно със законната лихва от датата на предявяване 7 Съдия при Окръжен съд – Варна : _______________________ на застрахователната претенция 17.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата , като недоказан по размер. ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , ЕИК 121265117, гр. София да заплати в полза на адвокат А. С. С. , ЕГН **********, общо сумата от 7438.02 ( седем хиляди четиристотин тридесет и осем и 0.02) евро , представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ , на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр. чл. 38, ал. 1Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ЗАдв. ОСЪЖДА Я. Г. И. , ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , ЕИК 121265117, гр. София сума в размер на 2217.22 ( две хиляди двеста и седемнадесет и 0.22) евро р азноски за проц. представителство , на осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК . ОСЪЖДА Р. И. И. , ЕГН ********** , да заплати на ЗАД „ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , ЕИК 121265117, гр. София сума в размер на 3167.45 ( три хиляди сто шестдесет и седем и 0.45) евро р азноски за проц. представителство , на осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК . ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , ЕИК 121265117, гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на Варненски окръжен съд , сумата от 613.55 ( шестстотин и тринадесет и 0.55) евро държавна такса , съразмерно с уважената част от исковете , на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 8 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)