Решение № 5361 по гражданско д. № 20241100104777/2024 г. на Софийски градски съд

Решение № 5361 по гражданско д. № 20241100104777/2024 г. на Софийски градски съд РЕШЕНИЕ № 5361 гр. София , 20.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГО I-15 СЪСТАВ , в публично заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав : Председател : Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100104777 по описа за 2024 годИ. Предмет на разглеждане са предявени от К. Щ. Т. искове срещу Военномедицинска академия с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в общ размер на 89 500 лв. , от които 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди , и 9 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди , претърпени от ищеца вследствие на действия и бездействия от страна на медицински служители във Военномедицинска академия. Ищецът твърди , че на 13.07.2020 г. е постъпил в ответното лечебно заведение в Клиника по ортопедия , травматология и реконструктивна хирургия за ( КОТРХ ) оперативно лечение - ендопротезиране на дясна тазобедрена става по клинична пътека 218 „ Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става “. Операцията била извършена на 15.07.2020 г. от хирургичен екип в състав проф. Н.Ц. , д - р П.И. , д - р К.К. , д - р П.Г.. Ищецът поддържа , че и друг лекар - д - р В.Р. от Правителствена болница , асистирал по време на операцията , което обстоятелство било спестено в оперативния протокол. Било извършено ендопротезиране с имплантация на ацетабуларен ринг ( тотална смяна на дясна тазобедрена става ). След 10 дни пациентът бил изписан документално „ без усложнения “, но още след изписването раната започнала да събира обилен секрет и стартирало образуването на фистула в областта на дясната тазобедрена става. При тази първа хоспитализация в документацията на лечебното заведение липсвал какъвто и да било документ за информиране на ищеца по повод извършването на оперативна интервенция , дадено информирано съгласие по смисъла на Закона за здравето , писмено разяснение за хода на операцията , разяснения и информирано съгласие за възможни и / или евентуално настъпващи от 1 оперативната интервенция рискове , както и евентуално застрашаване на здравето. На 04.08.2020 г. К. Щ. Т. постъпил в УМБАЛ Бургас с абсцес на кожата , фурункул и карбункул на крайниците , като при хоспитализацията била установена и изолирана бактерия Staphylococcus aureus . Ищецът излага доводи за постъпване на последната в организма му по повод извършената във ВМА операция и заразяване с вътреболнична инфекция. На ищеца била извършена оперативна интервенция , при която била ревизирана оперативната рана , почистена била от гноевидните материи , извършен бил лаваж. Пациентът бил изписан след 20 дни , но състоянието му не се подобрило и на 01.09.2020 г. отново бил хоспитализиран във ВМА. Установени били лабораторни и параклинични данни за остър септичен процес в областта на дясната тазобедрена става , наличие на фистули и обилна гноевидна секреция , дължаща се на ендопротезирането. Открити били остеосклеротични и остеопоротични промени в областта на ставата. От микробиологично изследване на 05.09.2020 г. , взето от ранев секрет , отново бил изолиран Staphylococcus aureus / стафилококова инфекция /. Извършено било оперативно лечение - екстракция на протезата. Установено било разхлабване на имплантите , както и наличие на комуникация на фистулата с ендопротезата. Били взети проби за микробиология. Отстранени били всички гранулационни тъкани , включително ставата , като били извършени дренаж и послойно зашиване. Ищецът сочи , че след премахването на протезата претърпял неописуеми болки и страдания , не можел да си чувства крака , настъпила тотална обездвиженост. Твърди , че в продължение на един ден , докато е бил в реанимацията и в критично състояние , е бил лишен от възможност да се свърже с близките си , които не са могли да получат информация за него. К. Щ. Т. сочи , че преди операцията се е придвижвал нормално , без болка , като е било налице скъсяване на единия крайник с около 2.5 см , компенсирано с носене на стелки. Взел решение да се подложи на оперативната интервенция , доверявайки се на съветите на лекарите от ВМА , че състоянието му ще се подобри. На 21.09.2020 г. ищецът , след пролежани 20 дни , бил изписан от ВМА , уверен от лекарите , че след три месеца ще бъде напълно излекуван и ще му бъде поставена нова става. Поддържа , че , макар да бил изписан като стабилизиран , той вече не бил в състояние да стои прав , да ходи и да извършва каквито и да е дейности по своето самостоятелно придвижване. Започнали постоянни и изключително силни болки , които се усилвали особено вечер. През месец октомври ищецът отново постъпил в УМБАЛ Бургас , където пролежал 14 дни след наложителна нова оперативна интервенция , свързана с почистване на некротичните гноевидни маси по оперативното поле. От 16.11.2020 г. до 16.12.2020 г. К. Щ. Т. отново бил хоспитализиран във ВМА в отделението за лечение на септични състояния. Установени били хроничен остиеомиелит с имплантиран пръстен , липса на главата на бедрената кост , както и деформация на ацетабулума с наличие на телесна примка в дъното на същия. Отстранени били антибиотичните перли от деформираната дясна бедрена кост. Микробиологично изследване посочило наличието на 2 стафилокок / Staphylococcus aureus /. Ищецът поддържа да е било осъществено неправилно лечение на установената инфекция , тъй като всеки от приложените му антибиотици / между които Клиндамицин и Лифурокс / бил резистентен за установения стафилокок спрямо него. Липсата на стабилизиране в състоянието на ищеца го изтощила както физически , така и психически. Доверил се на съвети на хомеопат , като вследствие на тримесечна терапия оперативната рана била затворена. Потърсил д - р К. от ВМА , с когото обсъдили поставянето на нова става. През месец юни 2021 г. ищецът постъпил в ответното лечебно заведение за вземане на проби от костта , при което било установено , че стафилокова инфекция липсва. Изписан бил на 02.07.2021 г. На 16.07.2021 г. К. Щ. Т. постъпил във ВМА. При оперативна интервенция отново му били поставени антибиотични перли. Всяка следваща операция усилвала съмненията на ищеца , че ще може да се възстанови и да ходи. Установил , че не може повече да се доверява на специалистите във ВМА , поради което се обърнал към доц. Р. в УМБАЛСМ „ Пирогов “. Последвали две хоспитализации през месеците април и май 2022 г. , като му бил поставен спейс с Гентамицин. Тази интервенция дала на ищеца възможност да ходи , макар трудно и болезнено , както и надежда за лечение в чужбИ. чрез поставяне на индивидуална туморна ендопротеза на стойност около 60 000 лв. , за която ищецът събрал средства чрез дарителска кампания. Поддържа , че понастоящем е със 100 % неработоспособност. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Военномедицинска академия ( ВМА ) в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба , с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи , че ищецът е лекуван неколкократно във ВМА. През 2001 г. ищецът претърпял ПТП , в резултат на което били засегнати десен долен крайник ( бедрена кост ), имал е също така фрактура в областта на дясната тазобедрена става и счупване на тазовия пръстен с нарушаване на неговата цялост. В тази връзка ищецът бил лекуван в болница в Бургас , както и опериран в УМБАЛСМ „ Пирогов “. На 16.01.2018 г. К. Щ. Т. постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на ВМА по повод зачервяване и гноевидно секретиране от дясното бедро. На 19.01.2018 г. му била извършена оперативна интервенция. Бил взет секрет за микробиологично изследване , което дало положителен резултат от посявката за Staphylococcus aureus MRSA и антибиограма за чувствителност на антибиотиците Ванкомицин и Тейкопланин. Ответникът поддържа , че тази микробиологична проба за пръв път доказала наличието на бактерии , причинили инфекция в дясното дистално бедро , вероятно въведени в раната при първичната оперативна интервенция , проведена в болница в Бургас преди повече от 13 години. На 26.11.2018 г. ищецът постъпил отново във ВМА за изваждане на антибиотичните перли. Констатирано било неналичие на активна инфекция. Операция била извършена на 30.11.2018 г. Твърди се към този момент остеомиелитът на бедрената кост да е бил излекуван. Ответникът сочи , че в началото на 2020 г. ищецът се е консултирал с проф. Ц. от ВМА. На 11.03.2020 г. била извършена 3 компютърна аксиална томография на таз и 3D реконструкция на дясна тазобедрена става. След изследването проф. Ц. обсъдил с ищеца няколко варианта за евентуално ендопротезиране на дясна тазобедрена става. Разяснени му били усложненията , които могат да настъпят на базата на предхождащ остеомиелит и необходимостта от изграждане на тазово дъно. Поддържа се , че след размисъл пациентът се съгласил с предложеното му лечение и бил плануван за прием на 13.07.2020 г. След извършването на операцията ищецът бил изписан вертикализиран на 23.07.2020 г. , приучен да ходи с две помощни средства. След дехоспитализацията К. Т. провел телефонен разговор с д - р Ц. , като му споделил притесненията си от състоянието на оперативната рана. Ищецът бил посъветван да дойде във ВМА , където да му бъде оказана своевременна медицинска помощ. Това не било сторено , като пациентът вместо това постъпил в болница в Бургас. На 01.09.2020 г. ищецът бил хоспитализиран във ВМА с оплаквания от оперативната рана. Установен бил щамът Staphylococcus aureus MRSA , констатиран през 2018 г. отново след предхождаща хоспитализация в болницата в Бургас. Операция била извършена на 08.09.2020 г. , като пациентът прекарал едно денонощие в КАИЛ за активно наблюдение , за което бил предупреден предварително. Оспорва се твърдението през това време близките на ищеца да не са имали възможност да получат информация за него. Следващата хоспитализация на ищеца във ВМА била в периода от 16.11.2020 г. до 16.12.2020 г. Бил опериран на 18.11.2020 г. , като взетата по време на операцията микробиологична проба дала положителен резултат за Staphylococcus aureus MRSA , отново предшествана от хоспитализация на пациента в болницата в Бургас. Следващите две хоспитализации във ВМА на 21.06.2021 г. и на 16.07.2021 г. били свързани с желанието на ищеца за продължаване на лечението му. Ответникът поддържа , че поставянето на антибиотичен спейсър в УМБАЛСМ „ Пирогов “ не би било възможно , ако реконструктивната операция при поставянето на първичната тазобедрена става е била компрометирана. Намира , че в резултат на проведеното във ВМА лечение при пациента били налице възстановено тазово дъно и липса на бактериален растеж , а поставянето на дефинитивна ендопротеза било въпрос на време. Оспорва се доводът на ищеца , че не е бил достатъчно информиран за оперативното лечение , свързаните с него рискове и евентуални усложнения. Ответникът се противопоставя и на твърдението за заразяване на К. Щ. Т. с вътреболнична инфекция при престоя му във ВМА. Изтъква , че щамът на бактерията Staphylococcus aureus MRSA се изолира всеки път , когато пациентът е бил хоспитализиран в „ УМБАЛ - Бургас “ АД. Сочи , че при всички хоспитализации на ищеца във ВМА му е оказвана в пълен обем качествена , своевременна , комплексна и адекватна медицинска помощ , включително антибиотична терапия , изцяло съобразена с оплакванията му и с наблюдавания ход на заболяването. Своевременно и правилно били проведени всички възможни диагностични и лечебни процедури. Ответникът поддържа , че твърдените болки и страдания са с нормален интензитет и 4 продължителност предвид влошеното здравословно състояние на ищеца вследствие на получените травми от претърпяното ПТП и интервенциите , осъществени в други лечебни заведения. Излага с оглед претенцията за обезщетение за имуществени вреди , че не се установява по безспорен начин , че разходите , за които са представени доказателства , са направени именно от ищеца във връзка с процесните хоспитализации. Освен това същите били правени доброволно и поради тази причИ. не представляват вреди. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски. В своето становище третото лице – помагач на страната на ответника - „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , оспорва исковете като неоснователни. Смята , че не е основателно да се твърди , че ищецът е заразен в болницата след като бактерията е била в организма му при постъпването в болницата през 2018 г. , което е установено при взетата проба за микробиологично изследване. Твърди , че след операцията през м. 07.2020 г. пациентът не е спазвал дадените от лекарите указания за следоперативното лечение на ищеца. При постъпването на К. Т. във ВМА на 01.09.2020 г. , отново е констатирано наличието на Staphilococus aureus MRSA, ( както и през 2018 г. ), като преди хоспитализирането на пациента във ВМА и съответно провеждането на микробиологичното изследване , са били налице оперативни намеси , извършвани на ищеца в друго лечебно заведение. Застрахователното дружество смята , че провежданото лечение при всеки прием на ищеца е било правилно и възможно най - подходящото за него. Според третото лице - помагач лекарите във ВМА са действали в съответствие с добрите медицински стандарти , а настъпилите усложнения не са във връзка с техни действия нито са били причинени от вътреболнична инфекция във ВМА. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерна и несъответстваща на принципа за справедливост. Оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди като недоказана , тъй като документите , които ищецът е представил не можели да докажат извършването на разходите , нито връзката им с лечението на К. Т.. Затова моли съда да отхвърли предявените искове. Третото лице - помагач на страната на ответника - „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас “ АД , не е взел становище в дадения му за това срок. Софийски градски съд , като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК , намира за установено следното от фактическа страна : Основен източник на данни по предмета на доказване по настоящото производство са писмените доказателства от историите на заболяването , съставяни във връзка с лечението на ищеца , както и изслушаното заключение на вещите лица по комплексната съдебно - медицинска експертиза. Последната 5 е изготвена от трима специалисти : д - р М. Х. М. ( ортопед и травматолог ), д - р Р. Д. ( ортопед и травматолог ) и д - р С. Г. А. ( микробиолог ). Експертността на вещите лица е съответна на поставените въпроси и релевантните за изясняване обстоятелства. Заключението , което вещите лица са дали , е ясно , пълно , обективно и обосновано при всестранна оценка на доказателствения материал. Такива са и изключително подробните разяснения , дадени при изслушването на експертите в съдебното заседание , при предоставена възможност на всяка от страните за изчерпване на въпросите към вещите лица. От комплексната експертиза и от останалите събрани по делото доказателства ( писмени , гласни и веществени – образни изследвания ) се установи , че през 2001 г. К. Щ. Т. е пострадал при пътно - транспортно произшествие. При инцидента ищецът изпада от колата , като получава тежка съчетана травма – двуколонна фрактура на десния ацетабулум и тежка открита 2–3 степен фрактура на дясната бедрена кост. При това произшествие костта на бедрото е пробила над кожата. Тези увреждания са лекувани оперативно в гр. Бургас , като е извършена хирургична обработка на раната и метална фиксация с плаки на бедрената кост. Тазовата фрактура не е оперирана. Това първично замърсяване на раната е създало условия за развитие на първичен остър гноен остеит ( възпаление на костта ) в първите 2–3 седмици след травмата , което постепенно е премИ.ло в хронична фаза и развитие на хроничен остеомиелит. През 2004 г. възпалителният процес се е обострил. Ищецът е бил насочен към клиника по гнойно - септична хирургия на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД , където е опериран поради изтичане на гноен секрет от раната на дясното бедро. При операцията са отстранени поставените метални импланти и е извършен дебридман ( хирургическо почистване ) на възпалените тъкани. Тогава ( през 2004 г. ) са констатирани и първите данни за инфекция на дясното бедро , т.е. три години след ПТП. След 2004 г. ищецът дълго време не е имал тласък на инфекцията. Чувствал се е сравнително добре , въпреки че десният му долен крайник е бил с около 2,5 см по - къс , за което е носил стелка , повдигаща ходилото и компенсираща частично разликата в дължините на долните крайници. През месец октомври 2017 г. е отново приет в болница в гр. Бургас с оплаквания за болка и подутИ. на дясно бедро – над коляното. От това следва , че е постъпил в болницата с инфекция , а не я е получил по време на престоя си там. Състоянието на ищеца не се е подобрило след лечението в гр. Бургас , поради което през месец януари 2018 г. за първи път е приет в Клиника по ортопедия , травматология и реконструктивна хирургия на ВМА със същите оплаквания – болки и подутИ. на дясното бедро от пет – шест месеца , заради което е бил инцизиран през октомври в гр. Бургас и оттогава е имал гноевиден секрет от раната. Във ВМА ищецът е лекуван от д - р Червеняков , който след почистване на раната и тъканите е поставил антибиотични перли на 19.01.2018 г. По време на извършената му интервенция е взет ранев секрет , от който е изолиран Staphylococcus aureus MRSA. Този микроорганизъм е 6 причинител на инфекцията , с която пациентът е постъпил през 2018 г. във ВМА. Заключението на вещите лица е , че не е възможно пациентът да е заразен при първия престой в болница в Бургас , т.е. тази първа инфекция не е вътреболнична. През цялата 2018 г. не е имало рецидив. През месец ноември 2018 г. ищецът отново е приет във ВМА , за да се извадят поставените антибиотични перли. Тогава е извършена операция , при която е отстранена броеницата от перли , извършено е кюретиране на канала , взет е материал за микробиологично изследване , извършен е лаваж , хемостаза , поставен е аспирационен дрен и стерилна мазева превръзка. По време на престоя си във ВМА ищецът е бил подложен на изследвания , които са били в норма. На 30.11.2018 г. е взет ранев секрет за изследване , който е показал липса на бактериален растеж. Това е видно от епикризата към ИЗ 41449/30.11.2018 г. Тя е официален документ , който не е бил оспорен от страните и съдът не е открил производство по чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ ГПК. Поради това и поради липсата на противни данни по делото , на основание чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК , съдът приема , че такова изследване е направено на посочената дата и неговият резултат е именно удостовереният в епикризата – а именно липса на бактериален растеж. Това означава , че в интервал от почти една годИ. между поставянето на перлите и изваждането им няма медицински данни за наличие на активна инфекция. Ето защо заключението на вещите лица по изслушаната СМЕ е , че от микробиологична гледна точка остеомиелитът на бедрената кост е в ремисия към 19.12.2018 г. След това ищецът е постъпил отново във ВМА на 13.07.2020 г. До този момент няма данни за възпалителни процеси в областта на бедрената му кост. При приемането му в болницата е отбелязано , че постъпва по повод болки в дясната тазобедрена става , датиращи от 2001 г. Констатирано е , че ищецът накуцва с десния крак , а крайникът е скъсен с 2,5 см. След извършените изследвания е установено , че няма данни за зарастване на колоните на таза , като се е получила фиброзна псевдоартроза , дясната тазобедрена става е изместена медиално и проксимално. Променената ацетабуларна повърхност е довела до деформация и бедрената глава. Наблюдава се картИ. на болезнена постфрактурна артроза на дясната тазобедрена става. При приемането си в болничното заведение ищецът е подписал информирани съгласия за преливане на кръв и кръвни съставки , за извършване на изследвания , за извършване на оперативна интервенция и за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. В последното е декларирал , че е запознат с диагнозата си , с характера на заболяването си и провежданото лечение и неговия резултат. В информираното съгласие за извършване на оперативна интервенция ищецът е декларирал , че е получил необходимата му за вземане на решение информация относно различните хирургични методи на лечение , резултатите и възможните 7 усложнения при тях и е съгласен да се подложи на предложената операция. Целта на операцията е била да се възстанови костната здравИ. на ацетабулума чрез костна пластика ( използвана е кост от тъканна банка ), позволяваща да се получи костно срастване , да се постави ендопротезна конструкция с ацетабуларен кейдж , за да се изгради наново дефектният ацетабулум и да се имплантира ацетабуларната чашка. Следвала е специална обработка на бедрения канал след остеотомия и отстраняване на част от бедрената шийка и глава и поставяне на безциментно стебло. Следващият етап е бил свързан с поставяне на бедрената глава и определяне на дължИ.та на бедрената шийка за изравняване на долните крайници. Тази операция е предварително планирана , обсъдена с пациента , който е доплатил стойността на протезата , която не се реимбурсира от НЗОК. Експертизата приема , че извършената оперативна интервенция отговаря на съвременните стандарти по ортопедия и травматология , извършена е прецизно и е постигнала целта си. Към момента на оперативното лечение не е имало данни за остеомиелит. Веднага след операцията на 15.07.2020 г. е предписана и започната антибиотична профилактика с Лифурокс ( или Аксетин ) 2 пъти по 1 грам и Амикацин по 1 грам дневно. Според графа „ Наблюдение върху състоянието на пациента “ в ИЗ на 17.07.2020 г. двойната комбИ.ция е продължена , като дозата на Лифурокс ( или Аксетин ) е увеличена на 2 по 1,5 грама. Тази профилактика е продължила 5 дни. Вещите лица отбелязват , че основно правило на антибиотичната профилактика е тя да не се извършва с антибиотици , с които би следвало да се проведе лечение при вече възникнала инфекция , и да покрива най - честите причинители на инфекция на конкретното място. За профилактика , когато няма признаци на инфекция , нито микробиологично доказан причинител и антибиограма , назначаването на стратегически антибиотик като Ванкомицин – антибиотик с тесен спектър , насочен само срещу Грам (+) бактерии – би било грубо нарушение на принципите на антибиотичната политика. С оглед на това заключението на вещите лица по изслушаната СМЕ е , че антибиотичното лечение при това постъпване на ищеца във ВМА е било правилно. Ищецът е изписан на 23.07.2020 г. с отразяване , че е в подобрено локално и общо състояние , афебрилен , ходещ с помощни средства , за продължаване на лечението в амбулаторни условия. Препоръчани са срокове за сваляне на конците и контролни прегледи във ВМА. До момента на изписването не са били наблюдавани клинични прояви на усложнения ; по време на наблюдението раната е била спокойна , а превръзката – суха. При изписването ищецът е получил епикриза , в която са посочени препоръки за свалянето на конците на 12–14- тия следоперативен ден амбулаторно , както и за контролните прегледи , а до 30- ия ден от изписването пациентът може да потърси консултации в клиниката при възникнали усложнения. В получената епикриза е посочена забележка : „ забранява се на 8 пациента и близките сами да сменят превръзките – възможно е да инфектират раната “. От отговора на вещите лица по четвърта задача , поставена от ищеца , е отчетено , че той не е спазил указанията за сваляне на конците в посочения в епикризата период. Това се установява и от данните в ИЗ № 15828/2020 на УМБАЛ – Бургас АД. К. Т. е потърсил медицинска помощ на 04.08.2020 г. – „ около “ 10 дни след първите признаци за секреция от раната , видно от снетата му анамнеза , посочена в епикризата от престоя му в болницата в гр. Бургас. Липсват данни за извършени медицински дейности , заплащани от НЗОК между 20.07.2020 г. и 29.07.2020 г. , когато е трябвало да се свалят конците. Първият регистриран преглед след изписването от ВМА е на 03.08.2020 г. – консултация с ОПЛ. След това той е приет в УМБАЛ – Бургас АД , където при приема е констатирано наличие на конци. В резултат на това раната се е инфектирала. Това е доказано , след като на 17.08.2020 г. , т.е. 13 дни след приемането в УМБАЛ – гр. Бургас , е взет ранев секрет , от който е изолиран Staphylococcus aureus – MRSA. Според вещите лица , изготвили приетото по делото заключение , в случая бактерията най - вероятно е попаднала отвън в организма – от кожата и замърсените превръзки – и е продължила да се разпространява отвън навътре , като първоначално не е засегнала самата става. С оглед на всичко това вещите лица отхвърлят възможността за получаване на вътреболнична инфекция ( ВБИ ), тъй като пациентът постъпва в отделението с признаци на инфекция. При постъпването в УМБАЛ – Бургас АД на 04.08.2020 г. е започнато лечение с Ванкомицин инжекционно за 10 дни , до 13.08. На 19.08.2020 г. е извършена операция , при която е ревизирана оперативната рана , почистена е от гноевидните материи и е извършен лаваж. От тази дата антибиотичното лечение е с Клиндамицин инжекционно , като монотерапия. На 20.08.2020 г. от първата микробиология става ясно , че изолираният Staphylococcus aureus е резистентен и на групата антибиотици Макролиди / Линкозамиди / Стрептограмини , към която прИ.длежи Клиндамицин , но терапията не е коригирана. На 24.08.2020 г. пациентът е изписан от Бургас , за да постъпи , след 7 дни – на 01.09. във ВМА с активна инфекция с Staphylococcus aureus – MRSA. Това , според експертите , означава , че отново инфекцията не е придобита в ответното болнично заведение , а ищецът е постъпил с нея във ВМА. При приемането му е взет материал за микробиологично изследване от наличната фистула. Веднага е започнато емпирично лечение с Цефтриаксон , 2 пъти дневно по 1,0 грам венозно. Даден е широкоспектърен антибиотик , с цел да покрие максимално различни видове бактерии , до излизане на резултат от микробиологията. При това свое постъпване във ВМА ищецът отново е подписал информирани съгласия , в които е декларирал , че е запознат с диагнозата си , характера на заболяването и провежданото лечение и резултата от него , както и че е получил необходимата му за вземане на решение информация относно различните хирургични методи на лечение , резултатите и възможните 9 усложнения при тях , и е съгласен да се подложи на предложената операция. Пациентът е опериран на 08.09.2020 г. По време на операцията е направен пулс лаваж и промивка с антибиотичен разтвор на Ванкомицин , поставени са антибиотични перли Гентамицин. Според вещите лица операцията е изпълнила задачите си за евакуиране на гнойната колекция и отстраняване на разхлабената протеза. Веднага след операцията е продължено лечение с Ванкомицин 3 пъти по 1,0 грам , приложен венозно , следователно е проведено едновременно и локално , и системно антибиотично лечение. На следващия ден (09.09.2020 г. ) е спрян Цефтриаксон , тъй като всички MRSA са резистентни към него. Пациентът е изписан с препоръка за сваляне на конците на 16- тия ден. В този случай , отново заключението на вещите лица е , че лечението е в съответствие с принципите на добра медицинска практика и препоръките на EUCAST ( Европейската комисия за изследване на антибиотичната чувствителност ). Целта на приложената антибиотична комбИ.ция е да осъществи синергичен ефект и така да се преодолее резистентността по антибиограма. Прониквайки в костта , Ванкомицин осъществява допълнителен синергичен ефект с намиращите се там перли Гентамицин , преодолявайки резистентността на последните. От 26.10. до 10.11.2020 г. ищецът отново е бил на лечение в УМБАЛ – Бургас АД. Веднага е започнато антибиотично лечение с Амикацин (1 път по 500 милиграма ), което продължава 10 дни. На 30.10., четвърти ден от престоя , е извършена операция и е взет материал за микробиология. Отново е изолирана бактерия MRSA – нечувствителен на Амикацин. Пациентът е изписан с положително микробиологично изследване – MRSA, нечувствителен на Амикацин ( материал №6840). След това , на 16.11.2020 г. , ищецът отново е приет във ВМА с болки и гнойна секреция в областта на дясната тазобедрена става. Опериран е на 18.11.2020 г. , като са извадени перлите Гентамицин , а по време на операцията е взет секрет за микробиологично изследване. Започнато елечение с Лифурокс венозно. След излизане на резултат от микробиологията – S. aureus MRSA – лечението продължава с Ванкомицин венозно 5 дни до 30.11. и след това още 6 дни Клиндамицин. Пациентът е изписан след сваляне на конците. Според вещите лица , операцията и последващото антибиотично лечение дават резултат – инфекцията е овладяна. Извод в тази насока се прави въз основа на липсата на инфекция през следващите 6 месеца , както и след това. През този период пациентът не е имал пролежаване в УМБАЛ – Бургас. След 6 месеца следва четвърто пролежаване във ВМА – от 21.06.2021 г. Тогава е направена ревизия на предишната операция. По време на ревизията са взети два броя секрети за микробиологично изследване , като и двата са без бактериален растеж. Така се приема , че тазобедрената става е спокойна и няма възпаление. Направена е профилактика с Лифурокс. След 1 месец следва пето пролежаване във ВМА – от 16.07.2021 г. с цел 10 подготовка за реендопротезиране. На 22.07. и 10.08. е проведено оперативно лечение с повторно локално поставяне на антибиотични перли. Взетите материали за микробиология отново са без бактериален растеж. Направена е профилактика с Лифурокс. Докладвано е , че няма данни за бактериално възпаление. С оглед липсата на проявление на тази или друга инфекция за периода от месец ноември 2020 г. до месец юли 2021 г. , вещите лица са заключили , че в резултат на проведеното комбинирано антибиотично и оперативно лечение във ВМА е овладяна стафилококовата инфекция , поради което лечението е правилно. Впоследствие ищецът е бил опериран още няколко пъти. Интервенциите са извършени в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД и в Република Турция. Проведеното преди това лечение , състоящо се в пластика на ацетабулума , извършена при първичното протезиране на дясната тазобедрена става , е довело до възстановяване на горната , долната и задната стена. Постигната здравИ. на ацетабулума е позволила да се постави капсула за безциментна фиксация и винтова синтеза с шест винта. Имплантирано е ревизионно безциментно стебло. Така изложените обстоятелства се установяват от заключението на вещите лица , техните показания и от приетите по делото писмени доказателства. Те се потвърждават също и от показанията на доведените от ответника свидетели. Част от техните показания касаят хода на лечението на ищеца , предприетите действия , назначените изследвания и тяхната правилност. В тази част те касаят обстоятелства , за установяването на които са необходими специални знания , поради което е назначено и изслушано заключение на вещи лица. От друга страна , тези свидетели са служители на ответното лечебно заведение , поради което показанията им следва да се преценяват с оглед чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК. С оглед на това съдът не обсъжда отделно изнесените от свидетелите данни , касаещи проведеното лечение. Освен горепосочените данни , в тези доказателства се съдържат и други – за обстоятелствата около информирането на пациента за неговото състояние , предстоящите интервенции и хода на лечението му. В тази връзка са показанията на свидетеля Н.Ц. – служител на ВМА. От тях се потвърждава , че лечението на К. Т. е планирано с активното му участие. Тези показания установяват , че още от 2018 г. е начертан подход за възстановяване на увредената част на ацетабулума , така че да бъде позволено последващо поставяне на тазобедрена става. Установява се още , че ищецът сам е избрал и се е съгласил с начИ. на лечение : „ Преди постъпването на пациента в болницата сме говорили за цялата специфика на неговото състояние , какво следва да бъде направено , като този разговор сме го водили не един път. Първо говорехме , че трябва да направим скенер и да го планираме … След това се срещаме трети път , за да разговаряме каква ще бъде интервенцията. Давам му възможност той да си избере дата за постъпване. Провели сме 3 или 11 4 разговора. “; „ Ние му обяснихме , че трябва да се постави спейсър , който струва еди - колко си на касата в болницата , той каза , че няма тази възможност. Попита какъв друг вариант има , като му беше обяснено , че другият вариант е това , което извършихме – с последователни 4 или 5 интервенции за почистване механически инфекцията , която пак постигнахме излекувана , но с няколко операции , а не с една , ако си беше сложил например спейсър. “ С оглед на това , че показанията на Н.Ц. кореспондират с останалите приети по делото доказателства , въпреки възможната му заинтересованост , съдът ги приема за достоверни. От показанията на разпитаните свидетели Н.Д. , ЛИ. Д.И С.Ж. се установява , че след интервенциите К. Т. е изпитвал силни болки , както и големи затруднения в резултат на продължителното лечение. Той е имал нужда от помощ при придвижването си , защото не е можел да шофира сам и се е придвижвал с патерица. Поради това е имал нужда и от подкрепа от близки и приятели за ежедневното си обслужване. Освен това е изпитвал неудобство от раната , която е секретирала гной и от която се разнасяла неприятна миризма. Преди обострянето на състоянието на ищеца той е бил жизнерадостен човек , практикувал своето хоби , но след това К. Т. се е променил – станал е нервен , депресиран , изпитвал е неудобство от състоянието си. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта , в която те дават сведения относно проведеното лечение при хоспитализациите на ищеца във ВМА , относно дадените му препоръки от лекарите и получената от тях информация. В тази им част показанията се основават не на преки впечатления , а на разкази на ищеца ( Н.Д. : „ По пътя той ми разказа , че операцията за смяна на ставата е била успешна , но след нея се е появило някакво усложнение “; ЛИ. Д. : „ След като го препратиха във ВМА , аз мога да говоря това , което ми е предадено от него и каквото аз съм усетила “; С.Ж. : „… мисля , че беше около 2020 г. , се срещнахме с него и той ми обясни “; „ Просто тогава го питах необходимо ли е това да се направи , а той каза , че е разговарял с доктора и според него е крайно наложително тази операция да се извърши “; „ Не мога да кажа кой лекар му е казал това , но мисля , че е в София , но пак не съм сигурен за това , което Ви казвам “). Във връзка с тези обстоятелства е допуснато и изслушано заключението на вещите лица , основано на обективни данни , а не на субективни възприятия за факти от предмета на доказване. На последно място , относно някои факти като например свалянето на превръзката след операцията във ВМА от юли 2020 г. , има противоречие между показанията и останалите доказателства. Свидетелката ЛИ. Д. е заявила , че около 7 дни след изписването от ответната болница ищецът е посетил друго такова заведение , в което му е сменена превръзката , но за такова посещение липсват данни в справката на НЗОК. От писмените доказателства ( фактури и фискални бонове ) се установява , че ищецът е заплатил 9 496 лева за така описаното по - горе лечение на увреждането на ацетабулума и тазобедрената си става. 12 От приетата по делото застрахователна полица се установява , че третото лице – помагач „ Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК Застраховане “ АД и ответникът са страни по застраховка „ Професионална отговорност “ със срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Съобразно разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този , който е възложил на друго лице някаква работа , отговаря за вредите , причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД включва следните елементи : неправомерно виновно извършено деяние от лице или лица , на които е възложено извършване на работа , в резултат на което деяние и в пряка причинно - следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици. За възникване отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се имат предвид два фактически състава , единият от които е , вредите да са причинени при изпълнение на възложената работа , а другият - вредите да са причинени по повод на същото. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие , но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето , на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане , когато то се изразява в неизпълнение на задължения , които произтичат от закона , от техническите и други правила , и от характера на възложената работа. ВИ.та се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. ( ППВС № 9/28.12.1966 г. ). Възложителят на работата може да се освободи от тази отговорност , ако се установи , че лицето , на което е възложена работата , не е причинило никаква вреда ; ако неговите действия не са противоправни и виновни ( при проведено пълно обратно доказване за опровергаване на презумпцията по чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД ) или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа ( ППВС № 7/29.12.1958 г. ). В практиката на Върховния касационен съд е изяснено какво се счита за противоправно поведение от страна на лекар или медицински специалист. Такова поведение е всяко действие или бездействие , което противоречи на установените от медицинската наука и практика методи и технологии за оказване на медицинска помощ ( чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. ЗЗ ), на утвърдените медицински стандарти ( чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ ), на Правилата за добра медицинска практика , както и на основния принцип за качество на медицинската помощ , което включва своевременност и адекватност ( чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ ). Противоправно е и неспазването на правата на пациента , например липсата на информирано съгласие или на безопасност на лечението ( чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗ ), както и нарушаването на етичните норми на медицинската професия , определени в Кодекса за професионална етика на лекарите ( чл. 190, ал. 1Чл. 190. ⚖️ Практика (4) (1) Лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика. (2) Медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама. ЗЗ ). Тези нарушения могат да се изразяват в различни форми : неправилно лечение , неточна диагноза , неправилно извършена манипулация или операция , липса на подходящо наблюдение след интервенция , забавено диагностициране или 13 лечение и др. Членове 86, ал. 1, 88, ал. 1 и 92 ЗЗ очертават основните задължения на лекаря : да използва диагностични и лечебни методи , които са приети , съвременни , безопасни и по възможност безболезнени ; да информира пациента за лечението и свързаните с него рискове , възможностите за избор между различни лечебни подходи , очакваните резултати и евентуалните неблагоприятни последици , а също така и за участващите в лечението лица. Спазването на тези изисквания гарантира правото на пациента на сигурност и информираност относно здравословното му състояние и възможностите за лечението му. Важен акцент на съдебната практика е върху реалното , не само формалното информиране на пациента – важно е дали пациентът би дал съгласие , ако е бил действително добре осведомен. Когато пациентът избере дадено лечение или процедура след получаване на цялата необходима информация ( чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ ), рискът от настъпване на обичайни усложнения при тези медицински дейности премИ.ва върху него. Това съгласие означава приемане на типичните рискове за процедурата , но не и приемане на лекарска грешка или вредите от нея. Следователно писменото съгласие от пациента не освобождава лекаря от отговорност при установено противоправно поведение. Ако обаче пациентът не е бил надлежно уведомен или информираното съгласие не е получено в съответствие със закона , рискът от самата интервенция не се прехвърля върху него и отговорността за неблагоприятните последици следва да понесе лекарят или лечебното заведение , дори вредата да не е причинена от друго противоправно деяние , като нарушаване на медицински стандарт или правило на добра практика. Между страните не е спорно и е установено от приетите по делото доказателства , че ищецът е бил опериран няколко пъти във ВМА , операциите са били извършени от служители на ответното дружество. За да бъдат уважени исковете следва да се установи , че тези служители на ответника виновно са извършили противоправни действия / бездействия , в причинна връзка с които ищецът е претърпял вреди. В настоящия случай и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема , че извършените оперативни интервенции във ВМА са били проведени при стриктно спазване на всички утвърдени медицински стандарти и правила на добра медицинска практика. Твърденията на ищеца за непрецизирано и немарливо оперативно ендопротезиране , неинформираност относно потенциалните рискове от усложнения , твърдение за вътреболнична инфекция и неправилно антибиотично лечение не намират опора в събраните по делото доказателства. Не са налице данни за противоправно поведение , изразяващо се в отклонение от професионалния дълг или наличието на грешка от страна на медицинските специалисти , ангажирани с лечението. Настоящият съдебен състав споделя изводите на вещите лица , че всички прилагани лечебни подходи са били медицински обосновани , съобразени с актуалното състояние на пациента и с изискванията за добрата медицинска практика в рамките на осъществената дейност. Настъпилата инфекция не е с вътреболничен характер , а проведеното – 14 включително и антибиотично – лечение е било адекватно и в съответствие със съвременните медицински принципи. Не се събраха доказателства и за настъпил обективен риск , при осъществяване на лечебната дейност , за който ищецът да не е бил надлежно писмено уведомен по смисъла на чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ и който да предполага поемане на отговорността от настъпването му от лечебното заведение. В обобщение – всички действия на служителите на ответното лечебно заведение се отличават с необходимата професионална прецизност , съобразеност с медицинските стандарти и проявена дължима грижа , а претенциите за лекарска грешка остават недоказани в процеса.Предвид всичко изложено съдът приема , че съставът на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е осъществен и безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки от посочената правна норма за ангажиране отговорността на ответника. Исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските : С оглед изхода от спора , на основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК право на разноски има единствено ответникът – ВМА. Той е заплатил 2 292,83 лева за вещи лица , 5 лева за съдебно удостоверение и 9 960 лева – възнаграждение на адвокат. По отношение на последното процесуалният представител на ищеца е възразил , че е прекомерно. В тази връзка съдът съобрази , че делото е образувано за твърдени пропуски в няколко медицински операции и проведени преди и след тях лечения. Съдът отчита правната и фактическа сложност на делото , проведените съдебни заседания и активното участие на процесуалния представител на ответната страна в процеса на събиране на доказателства и изясняване на спора. Въпреки това възнаграждение от почти 10 000 лева е повече от 10 % от претендираното обезщетение , което според настоящият състав е прекомерно. С оглед на посочената фактическа и правна сложност съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ответника в размер на 5 000 лева. Затова съдът осъжда Констандин Т. да заплати на ВМА общо 7 297,83 лева разноски за производството. Мотивиран от гореизложеното , Софийски градски съд РЕШИ: : ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Щ. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Бургас , ул. ******** , офис 309, чрез адв. Е. М. К. , срещу Военномедицинска академия , ЕИК 129000273, със седалище и адрес на управление : гр. София , ул. „ Св. Георги Софийски “ №3, със съдебен адрес : гр. София , ул. „******** - адвокат В. С. и адвокат В. Д. , искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от Закона за задълженията и договорите за заплащане на следните суми : сумата от 80 000,00 лева - обезщетение за 15 Съдия при Софийски градски съд : _______________________ неимуществени вреди , и 9 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди , претърпени от ищеца вследствие на действия и бездействия от страна на медицински служители във Военномедицинска академия МБАЛ - София , свързани с оперативно ендопротезиране на дясна тазобедрена става през 2020 г. , ведно със законната лихва , считано от 05.10.2020 г. за неимуществените вреди , а за имуществените – от деня , следващ този , на който е направен разхода. ОСЪЖДА К. Щ. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Бургас , ул. ******** , офис 309, чрез адв. Е. М. К. , да заплати на Военномедицинска академия , ЕИК 129000273, със седалище и адрес на управление : гр. София , ул. „ Св. Георги Софийски “ №3, със съдебен адрес : гр. София , ул. „******** - адвокат В. С. и адвокат В. Д. , на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК разноски за производството в размер на 7 297,83 лева . Решението е постановено при участие на „ УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС “ АД като трето лице - помагач на ответника. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 16 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)