Решение № 1869 по гр.д. № 1792/2025 г. на Софийски градски съд

Решение № 1869 по гр.д. № 1792/2025 г. на Софийски градски съд РЕШЕНИЕ № 1869 гр. София , 27.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- Б СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Любомир Василев Членове : Ваня Н. И. Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100501792 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 – чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК / въззивно обжалване /. В. гр.д. №1792/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД , с ЕИК 130345786, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. „ Тотлебен “ № 21 срещу решение №16142 от 27.08.2024 г постановено по гр.д. №61050/2022 г на СРС , 59 състав ; с което е отменена заповед РД 36-18/30.09.2022 г. на Директора на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД , с която на основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 и 10 от КТ , вр. с чл. 126, т. 9 от КТ и чл. 126, т. 13 от КТ във вр. с т. II, 1.3 от длъжностната характеристика за съответната длъжност , във вр. с чл. 26, ал. 3 от Етичния кодекс , чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето , на д - р В. К. Р. с ЕГН **********, от гр. София , ж.к. **** е наложено дисциплинарно наказание « ЗАБЕЛЕЖКА », за извършено нарушение по чл. 187 ал. 1, т. 8 и т. 10 от КТ. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските . Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , което не е мотивирано и противоречи на наличните доказателства . Неправилно първоинстанционният съд е счел , че показаната за даване на обяснения не е била достатъчно подробна и е нарушена защитата на Р. . КТ не урежда форма и реквизити на поканата за даване на обяснения , а е достатъчно Р. да е запознат в какво се състои евентуалното му дисциплинарно нарушение . В случая в поканата е възпроизведен рапорта на друг служител на болницата . Моралните и етичните норми не допускат подобно поведение на Р. , кжйто няма право да неглижира пациентите . 1 Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви . Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е нарушена . Съобразени са всички налични доказателства . В поканата за даване на обяснения липсва индивидуализация на „ изпълнителното деяние “ представляващо дисциплинарно нарушение . С това е нарушено правото на защита на служителя , който не е бил запознат с рапорта на доц.П.А. . В поканата работодателят вече прави квалификации какви нарушения са налице и пита за „ отношение “ към останалите лекари в болницата т.е. вече е бил формирал вътрешно убеждение . Въззивн ата жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.09.2024 г и е обжалвано в срок на 27.09.2024 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивния т съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За да уважи иска СРС е приел , че по делото е безспорно и е видно от трудов договор № РД - 29-4-80 от 6 април 2017 г. , че между ищецът е служител на ответника по трудово правотношение за длъжността „ Лекар , хирургия “ в Клиника по хирургия при УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД. С допълнително споразумение №2582 от 30 август 2021 г на ищеца са възложени допълнителни функции към заеманата длъжност. Със процесната заповед № РД 36-18 от 30 септември 2022 г. , издадена от ответника в качеството му на работодател е наложено дисциплинарно наказание „ забележка “ на ищеца Р.. Съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарно наказание – в случая „ забележка “, се налага с мотивирана писмена заповед , в която се посочват нарушителят , нарушението и кога е извършено , наказанието и законния текст , въз основа на който се налага. Тези изискуеми от закона реквизити са задължителни и липсата на който и да е от тях има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание. Според СРС за да бъде законосъобразна процедурата по валагане на наказанието обаче , съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения , съдът отменя дисциплинарното наказание , без да разглежда спора по същество. Според СРС в случая че връчената на ищеца Р. покана за даване на обяснения по реда на 2 чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ от ГПК не отговаря на нормативните изисквания , доколкото от същата не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние , което е довело до нарушение. В поканата е цитиран единствено рапорт с вх. № РД -41-1639 от 15 септември 2022 г. и се преразказват части от неговото съдържание , след което се сочи , че „ с тези свои действия “ ищеца Р. е извършил нарушения на трудовата дисциплина , без да се уточнява с кои точно действия е извършил нарушение. Вместо да конкретизира ясно действията , представляващи нарушения , актът директно препраща към нормативни разпоредби и вътрешни правила , които според наказващия орган са нарушени от служителя. Според СРС ищецът е поставен в ситуация да не може да се защити , доколкото от цялото изложение не може да се установи кои са действията на нарушение , колко са те , в какво точно се изразяват. В поканата се цитира и рапорт с вх. № РД -41-1639 от 15 септември 2022 г. на доц. д - р П.А. , който служи като единствен повод и аргумент за налагане на дисциплинарното наказание. В поканата не само се цитира въпросния рапорт , но се и препраща към него няколко пъти , като единствен „ източник “ на факти за вмененото нарушение. Въпреки това въпросният рапортът не е представен на служителя , с което отново е накърнено правото му на защита , доколкото последният не може да вземе отношение и да даде своите обяснения във връзка с „ гореописания случай “, който е описан обаче не в поканата , а в рапорт с вх. № РД - 41-1639 от 27.08.2024 15 септември 2022 г. Според СРС не е доказано по делото твърдението на ответника , че рапортът е бил предоставен на служителя , нито пък в поканата се сочи , че същият е приложен и съответно представен за запознаване. Това , че рапортът е „ пресъздаден “ в поканата не е равносилно на представянето му за запознаване , нито пък за служителя съществува задължение да се запознае с него , подавайки молба или по какъвто и да било друг начин. За служителя , на когото е наложено дисциплинарно наказание , съществува право да бъде запознат с относимите документи , което е задължение на работодателя. В този смисъл е и константната съдебна практика – според нея препращане към документи не опорочава процедурата по чл. 193 от КТ , стига въпросните документи да са известни на служителя ( в този смисъл Решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009 г. на ВКС , IV Г.О. , Решение № 124 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 3709 / 2019 г. на ВКС , IV Г.О. и др. ). Доколкото в случая не е доказано от страна на ответника цитирания по – горе рапорт да е бил сведен до знанието на ищеца Р. , то процедурата по искане и даване на писмени обяснения по чл. 193 от КТ е опорочена , и само на това основание , без да бъдат обсъждани другите основания и събрани доказателства т.е. искът следва да бъде уважен и заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Решението на СРС е неправилно . Не могат да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че са налице съществени нарушения при изискването на писмени обяснения от ищеца . Видно от поканата за даване на обяснения от 19.09.2022 г в същата подробно са описани какви действия на ищеца евентуално представляват дисциплинарни нарушения . В поканата е възпроизведен и частта от рапорта на доц.П.А. , която е довела до начало на дисциплинарно производство . 3 Незаконосъобразно СРС счита , че ответникът е нарушил правото на защита на ищеца като не му е предоставил самия рапорт , както и работодателят бил „ предубеден “ още при изготвяне на поканата , че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение . Налице е трайна практика на ВКС , според която в КТ не съществуват формални изисквания за откриване на дисциплинарната процедура решение №493 от 21.01.2013 г по гр.д. №1771/11 г на ВКС , IV ГО , нито са уредени формални изисквания към искането за даване на обяснения и за начина и формата на събиране на доказателства за дисциплинарното нарушение . Както е посочено в решение № 737/13.10.2009 г. по гр. дело № 3119/2008 г. на І V- то гр. отд. на ВКС , решение № 542/23.08.2010 г. по гр. дело № 1767/2009 г. на І V- то гр. отд. на ВКС , решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ - то гр. отд. на ВКС , решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на І V- то гр. отд. на ВКС , решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на І V- то гр. отд. на ВКС р ешение №209 от 02.05.2012 г по гр.дело №768/2011 г на ВКС , IV ГО и решение № 205/08.04.2004 г. по гр. дело № 1235/2002 г. на ІІІ - то гр. отд. на ВКС в КТ не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав . За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие или да наложи друго дисциплинарно наказание , не е необходимо работодателят да бъде “ сезиран ” с нарочен акт ( жалба , оплакване , сигнал или друг документ ), той не е длъжен да уведоми работника за “ висящото производство ” и да му връчи копие от акта , с който е “ сезиран ” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено . Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина , той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност , непосредственост и състезателност т.е. работодателят не е длъжен да запознае служителя с наличните доказателства преди или след даване на обяснения от същия . Същественото е служителят да е изслушан или да са изискани от него писмени обяснения по начин същият да може да разбере какво дисциплинарно нарушение евентуално е извършил . В случая това е спазено като поканата за даване на обяснения е повече от подробна и от нея става напълно ясно какви нарушения евентуално е извършил ищеца – липса на преглед на пациент или неетично отношение към други лекари в консултация като хирург . КТ не предвижда в искане на обясненията до служител работодателят да показва „ липса на предубеденост “ . Напротив , както в случая , предварителни вкл.правни квалификации на работодателя до служителя в поканата за даване на обяснения могат да ориентират последния за даване на по - подробни и юридически издържани обяснения . Такива са подадени и ищецът е изложил причините за извършените от него действия и за вписванията в изготвената от него консултация . Според настоящият съд ищецът е извършил част от визираните в процесната заповед дисциплинарно нарушения – тези по по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ , вр. с чл. 126, т. 9 от КТ и чл. 4 126, т. 13 от КТ във вр. с т. II, 1.3 от длъжностната характеристиика за съответната длъжност , във вр. с чл. 26, ал. 3 от Етичния кодекс – „ злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието “ . Неетично и неколегиално е вписването в консултацията от 09.09.2022 г , която се предоставя и на съответния пациент , че в случая е „ безобразие да се искат консултации с хирург “ . Дори ищецът да не е бил съгласен с действието на свой колега да му изпрати пациент за консултация , не е следвало това несъгласие да се отразява в документа на пациента и то с такъв очевидно неподходящ и неколегиален тон . Несъгласието с определени практики в болницата може да бъде изразено във вътрешни документи до ръководството , да се обсъжда на срещи на различни специалисти и звена от болницата и пр. , но не е нужно да се демонстрира пред пациентите . Иначе – както в случая - се уврежда доброто име на болницата , а същевременно ищецът който има и ръководни функции злоупотребява с възложеното му доверие . Следва да се посочи , че за злоупотреба с доверието на работодателя не е необходимо от това да се настъпили конкретни имуществени вреди - р ешение №80 от 26.03.20 1 0 г по гр.д. №4679/08 г на ВКС , II ГО. Извършването на част от посочените в процесната заповед дисциплинарни нарушения е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание „ забележка “ . Това най - леко дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършените дисциплинарни нарушения . Съгласно показанията на св.Д. , от действията на ищеца той и баща му са почувствали „ все едно се натрапват “ . Отношението към тях не било добро и видели , че има „ дрязги “ между лекарите в „ Пирогов “ . Впоследствие баща му бил диагностициран с онкологично състояние . Според настоящия съд процесните дисциплинарни нарушения не са маловажни , тъй в тях има потенциал за допълнително разрушаване на микроклимата в болницата , съответно да се създадат предпоставки за влошаване на работата в същата , която е от съществено значение за здравната ни система . Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на ответника пред СРС и СГС . Адвокатското възнаграждение на ответника пред СГС е намалено на 480 лева с ДДС поради прекомерност . Водим от горното , СЪДЪТ РЕШИ: : ОТ МЕНЯ решение №16142 от 27.08.2024 г постановено по гр.д. №61050/2022 г на СРС , 59 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Р. с ЕГН **********, от гр. София , ж.к. **** за отмяна на основание чл. 357 ал. 1 КТ на заповед РД 36-18/30.09.2022 г. на Директора на УМБАЛСМ „ Н. 5 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ И. Пирогов “ ЕАД ЕИК 130345786, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. „ Тотлебен “ №21 за налагане на дисциплинарно наказание „ забележка “ . ОСЪЖДА В. К. Р. с ЕГН **********, от гр. София , ж.к. **** да заплати на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД ЕИК 130345786, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. „ Тотлебен “ №21 сумата от 1220 лева разноски пред СРС и сумата от 505 лева разноски пред СГС . Решението не подлежи на обжалване / чл. 280 ал. 3 т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК /. 6 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)