Решение № 1114 по дело № 611/2011 г. на Апелативен съд София

Решение № 1114 по дело № 611/2011 г. на Апелативен съд София РЕШЕНИЕ № 1114 гр. София , 15.09.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ , 1- ВИ ГРАЖДАНСКИ , в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Катерина Рачева Членове : Владимир Вълков Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501724 по описа за 2025 година Предмет на разглеждане е жалба на С. Т. Г. , Д. С. Т. и М. С. Т. срещу Решение рег. № 81 от 14.03.2025 г. по гр.д. № 20241600100023 по описа на Окръжен съд – Монтана , с което са оставени без уважение исканията им за допълване на решението. В жалбата се излага довод , че съдебното решение не осигурява ликвидност на самостоятелното от правна гледна точка и присъденото вземане за законна лихва до датата на предявяване на иска. Допълнително се поддържа теза , че този въпрос рефлектира и върху размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и при съобразяване периода на изтекла давност да бъде присъдена законна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 14.01.2024 г. съответно С. Г. в размер на 36129,48 лв. , за М. Т. в размер на 29560,40 лв. и за Д. Т. – 26275,91 лв. или алтернативно решението да бъде обезсилено и делото върнато за произнасяне. Предмет на разглеждане е и частна жалба от адв. Р. С. К. ( съгласно уточнението с молба вх. № 28.08.2025 г. ) срещу Решение рег. № 82 от 14.03.2025 г. по гр.д. № 20241600100023, с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение № 4/05.01.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Съдът е упрекнат , че се е произнесъл с решение , вместо с определение и поставеният въпрос е разгледан преди да приключи обуславящото производство по чл. 250Чл. 250. ⚖️ Практика (23) (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Тълкуване на решението ГПК. Сочи се , че с оглед диспозитивното начало предявеният иск с посочен период и размер задължава съда да се произнесе по него. Застъпена е теза , че чл. 38 ЗА вр. с чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК и чл. 2 ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (25) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Добросъвестност от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения отдават значение на вида и броя на предявените искове , поради което след очакваното допълване на решението се иска да бъде обезсилено обжалваното решение ( определение ) и съдът да бъде задължен да се произнесе , а алтернативно – обжалваният акт да бъде отменен и на адв. К. да бъде присъдено възнаграждение при отчитане на материалния интерес съответно при 36128,48 лв. – 3540,32 лв. , при 29560,40 лв. – 3014,80 лв. и при 26275,91 лв. – 2750 лв. или общо възнаграждение в размер на 9305,12 лв. 1 Не се установява по жалбите да са постъпили отговори съответно от ответника по иска – МБАЛ „ СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ “ ЕООД и третото лице помагач на негова страна – ЗК „ Лев инс “ АД. По допустимостта на жалбата. Жалбите са допустими. Подадени са от лица , чиито права касаят обжалваните актове и дължимите държавни такси са внесени. Съгласно чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК при отсъствие на изрично предписание във въззивното производство по аналогия приложими са правилата на първоинстанционното. Повдигнатият въпрос досежно надлежната индивидуализация на вземането за мораторна лихва сочи на довод за порок в първоинстанционното решение , какъвто именно е и разгледан с обжалваното решение. Процесуалният закон овластява съда да определи реда за разглеждане на искането – в открито съдебно заседание при необходимост ( чл. 247 ал. 3Чл. 247. ⚖️ Практика (18) (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изменяне на решението в частта за разноските ГПК ) в това число и за допълнително изясняване на неразрешената част от спора ( чл. 250 ал. 2Чл. 250. ⚖️ Практика (23) (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Тълкуване на решението изр. второ ГПК ). Поставеният въпрос не поражда необходимост за допълнително изясняване , поради което следва да бъде разрешен без да бъде ангажирано допълнително участието на страните в открито съдебно заседание. За да се произнесе съдът констатира следното : Окръжен съд - Монтана е сезиран с искова молба от Д. С. Т. , М. С. Т. и С. Т. Г. срещу „ МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ “ ЕООД – гр. Лом с искания да им бъдат заплатени обезщетения за неимуществени вреди от причинена смърт на тяхната майка и съпруга в резултат на немърливо изпълнение на правнорегламентирана дейност в хода на осъществяване на оперативна интервенция при изпълнение на възложена от ответника работа. Първоначално ищците са претендирали обезщетение от по 50 000 лв. като част от 200000 лв. и законна лихва върху главницата от по 10 000 лв. като част от общ размер от 83703 лв. за периода 14.02.2020 г. – 14.01.2024 г. В хода на процеса е поискано увеличение на исковете съответно до сумата от по 200 000 лв. в обезщетение и от по 84412 лв. – законна лихва за периода 14.02.2020 г. – 14.01.2024 г. С Решение рег. № 4/09.01.2025 г. Окръжен съд - Монтана ответникът МБАЛ „ СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ “ ЕООД е осъден на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД да заплати обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на Р. В. Г. съответно на С. Т. Г. в размер на 110000 лв. , на М. С. Т. в размер на 90 000 лв. и на Д. С. Т. в размер на 80 000 лв. Сумите са присъдени ведно със законната лихва , считано от 16.01.2021 г. до окончателното изплащане на главниците. С молба вх. № 674/719 от 07.02.2025 г. е поискано съдът да се произнесе по исковете за присъждане на обезщетения по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД като определи техния размер за периода 16.01.2021 г. – 14.01.2024 г. съответно от 36129,48 лв. за С. Г. , 29560,40 лв. за М. Т. и 26275,91 лв. за Д. Т.. С обжалваното Решение рег. № 81/14.03.2025 г. Окръжен съд - Монтана е оставил без уважение искането по съображения , че претенциите за мораторна лихва са уважени и не се налага допълване на съдебното решение , а присъденото обезщетение за законна лихва ще бъде определено по размер при принудителното изпълнение при отчитане на указания в съдебното решение период. Допълнително е посочено , че липсват доказателства за размера на законната лихва за периода от увреждането до завеждане на иска. С молба вх. № 674/720 от 07.02.2025 г. е поискано съдът да измени решението по съществото на спора в частта за разноските като ответникът бъде осъден за даплати възнаграждение в общ размер от 33255,12 лв. при отчитане като размерите на уважените искове за обезщетение на неимуществените вреди , така и материалният интерес , изводим от размерите на претенциите за законна лихва за периода 16.01.2021 г. – 14.01.2024 г. съответно от 36129,48 лв. за С. Г. , 29560,40 лв. за М. Т. и 26275,91 лв. за Д. Т.. С Решение рег. № 82/14.03.2025 г. първоинстанционният съд е отказал изменение на 2 решението по съображения , че с решението не е определян размер на дължимата законна лихва , препятстващо отчитането и според формулата , въведена с НМРАВ. По жалбата срещу Решение рег. № 81/14.03.2025 г. При служебната проверка въззивният съд не установява порок на акта , засягащ неговата валидност. Не е допуснато процесуално нарушение , засягащо и неговата допустимост , поради което искането за обезсилването му е неоснователно. Наведените доводи касаят съществото на жалбата , а в случая не обосновават и основание за ревизия на обжалвания акт. Съдът дължи да се произнесе по искане , с което е сезиран при съобразяване на неговото съдържание и обем без да е обвързан от предложения от страната процесуален ред. Законът задължава съда да разгледа и разреши всяко искане за защита на право и законен интерес ( чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (25) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Добросъвестност ГПК ). Изпълнението на това задължение предполага обезпечена от правилата възможност да бъде отстранено нарушението на установено от съда право ( чл. 124 ал. 1Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска предл. първо ГПК ), ангажирайки ответника да зачете решението. Когато решението предписва изпълнение на конкретно задължение , то следва да осигури и възможност за принудителната му реализация , в случай че длъжникът не изпълни доброволно. Нормата на чл. 236 ал. 1Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска ГПК очертава реквизитите на решението , обезпечаващи от една страна индивидуализация на съдебния акт , а от друга – надлежна конкретизация на утвърденото правно положение по съществото на спора. При осъдителния иск , каквито са предявените в случая , съдебното решение следва да обезпечи яснота кой , кому и какво дължи да изпълни. Съгласно чл. 250Чл. 250. ⚖️ Практика (23) (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Тълкуване на решението ГПК допълнителното решение предполага липсващо произнасяне по част от предявения и приет за разглеждане спор. В случая с решението по съществото на спора съдът е утвърдил правото на ищците да получат както обезщетение за установените неимуществени вреди , така и предвиденото от закона обезщетение за закъсняло изпълнение на парично задължение – законната лихва. Следователно , налице е произнасяне и досежно претенцията за законна лихва , а това изключва хипотезата на непълно решение. Възниква въпросът дали даденото с решението описание позволява реализация на признатото с него право на вземане. В практиката си Върховният касационен съд третира вземането за законна лихва върху обезщетение за вреди от непозволено увреждане в отклонение от общите правила – без ищецът да дължи да го определя по размер , без да се дължи държавна такса и съответно съдът да дължи нарочен акт , отричащ това акцесорно вземане ( така например Решение № 193/26.06.2012 г. по гр.д. № 611/2011 г. на ВКС , I г.о. Решение № 14/14.02.2022 г. по т.д. № 1293 по описа за 2020 г. на ВКС , І ТО ). Върховният касационен съд е разяснил и че присъдената при тези условия мораторна лихва подлежи на определяне по размер в изпълнителното производство дори и да предхожда датата на предявяване на исковата молба ( срв. Решение № 50006/23.02.2023 г. по т.д. № 2407/2021 г. на ВКС , I т.о. ). Следователно определеното по основание вземане за законна лихва , нормативно утвърденият механизъм за остойностяването му и определеният с решението период на дължимост обезпечават възможност за изпълнение и на акцесорното вземане за законна лихва включително. Това изключва недостатък на решението , който да налага отстраняване и по реда на чл. 247Чл. 247. ⚖️ Практика (18) (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изменяне на решението в частта за разноските ГПК. Диспозитивното начало обуславя правомощието на съда да се намеси в гражданско правоотношение. Съдът обаче е овластен да реши какво е необходимо , за да осигури дължимата защита ( приключване на делото по смисъла на чл. 7 ал. 1Чл. 7. ⚖️ Практика (21) (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Състезателно начало ГПК ). В тази насока съдът не е обвързан от исканията на страните как да изпълни правомощието си. Ищците не твърдят , а и данните по делото не разкриват срещнато затруднение в процеса на изпълнение на съдебното решение , за да се налага изясняване на волята и в частност – възпроизвеждане в нарочен съдебен акт на изводимия от нормативно утвърдения механизъм размер на вземането за законна лихва за част от очертания с рещението период – 3 до датата на предявяване на иска. Липсващата пречка решението по същество да осигури реализация на предявеното за защита право изключва и необходимостта от корекцията му по който и да било от предвидените способи. Ето защо жалбата е неоснователна. По частна жалба срещу Решение рег. № 82/14.03.2025 г. Нормата на чл. 248 ал. 3Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК определя акта с който съдът дължи да се произнесе в производство по чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК независимо дали ревизира решението или отказва да стори това и изричната препратка към реда за обжалване на решението по същество. Ето защо макар и под формата на решение , постановеният акт е с характер на определение. Същевременно обаче обжалваният акт отразява формирана воля от съда по същество на искането без да е налице порок , засягащ валидността на този акт. Видно и от придадения номер на съдебния акт той следва даденото от съда разрешение по искането за индивидуализация на вземането за мораторна лихва , поради което необоснован е доводът за несъобразяването му с резултата от обуславящо го производство. Не се установяват и други пороци , които да засягат допустимостта на този акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна макар и по съображения , различни от изложените в обжалвания акт. Действително нормата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата свързва следващият се размер при безплатно предоставена адвокатска защита на лица от лимитативно очертан кръг , с определените размери в наредба , издадена от Висшия адвокатски съвет. С Решение по дело С -438/22 г. обаче Съдът на Европейския съюз установява несъвместимост на нормативно разрешение с общностното право и в частност с чл. 101 вр. чл. 4 пар. 4 ДЕС. Прието е , че Висшият адвокатски съвет ( орган на самоуправляващата се адвокатура ) по същество представлява сдружение на предприятия. При все че овластяването му следва от националния закон , констатираното противоречие с общностното право лишава Наредбата от регулаторен потенциал ( срв Решение С -438/22 т. 41 и т. 50-54 ). Предвид констатираното „ ограничение с оглед целта “ СЕС изрично изключва възможността за преценка наличието на обуславящ този акт легитимен интерес. Както изрично е посочено и в т. 60 от цитираното решение цената на услуга , която е определена в споразумение или решение , прието от всички участници на пазара ( бележка на докладчика – адвокатската професия е правно регулирана и запазена в изключителна компетентност на лицата , формиращи овластения от нормата орган ), не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив , съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е указано , че в приложение на принципа за предимство на правото на Съюза националните съдилища следва да гарантират пълно съответствие на националната правна уредба с изискванията , произтичащи от правото на Съюза. От указанията еднозначно следва и че при невъзможност за комфорно тълкуване , т.е. придаването й на смисъл , осигуряващ приложение на общностното право , националната правна уредба следва да бъде оставена без приложение ( срв. т. 37 от решението ). Ето защо , констатираното противоречие лишава от регулаторен потенциал Наредбата , а следователно определеният с нея механизъм за остойностяване на адвокатски труд остава неприложим. Нормативно утвърденото право на адвокат , осъществил правната защита без да си осигури предварително заплаща на своя труд очертава като приложим утвърдените критерии за определяне на адвокатското възнаграждение с чл. 36 ал. 2 изр. второ ЗА – размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован. Справедливостта предполага да бъде отчетено естеството и обема на вложените при защитата усилия , с които именно и възнаграждението може да бъде разумно обосновано. В тази връзка и съдът 4 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ изрично е овластен да редуцира отговорността за разноски , произтичаща от заплатено адвокатско възнаграждение , отчитайки обективно съществуващи фактори фактическата и правна сложност на делото ( чл. 78 ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ). Материалният интерес обект на правната защита няма пряко отношение към естеството и обема на адвокатския труд , поради което сам по себе си не е в състояние да обоснове справедливо възнаграждение в указания вече смисъл. В случая първоинстанционният съд е определил възнаграждение за адв. К. в общ размер от 23950 лв. Досежно това вземане не е повдигнат спор , поради което извън обхвата на обсъждане в настоящото производство. Действително , самостоятелното вземане от материалноправна гледна точка е в състояние да породи допълнителни усилия за осъществяване на защитата , които на общо основание подлежат на отчитане. С оглед акцесорния характер на вземането за законна лихва и при нормативно установен момент на изискуемост в хипотезата на непозволеното увреждане тази претенция не изисква усилие , обосноваващо самостоятелно възнаграждение , а още по - малко може да оправдае завишаване на определеното вече за приключилото производство по съществото на спора. По разноските в настоящото производство Нормата на чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (9) Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции ГПК обуславя произнасянето по разноските в процеса с отправено искане. Такова в случая не е заявено , поради което и безпредметно остава обсъждането на обуславящите го обстоятелства. Мотивиран от изложеното Апелативен съд – София , Гражданско отделение , 1 състав РЕШИ: : ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 81 от 14.03.2025 г. по гр.д. № 20241600100023 по описа на Окръжен съд – Монтана. ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 82 от 14.03.2025 г. по гр.д. № 20241600100023 по описа на Окръжен съд – Монтана. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба при условията и по реда на чл. 280 ал. 1 и ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. 5 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)