Решение № 106 по в.гр.д. № 108/2025 г. на Апелативен съд – Бургас

Решение № 106 по в.гр.д. № 108/2025 г. на Апелативен съд – Бургас РЕШЕНИЕ № 106 гр. Бургас , 04.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Събина Н. Х.а Диамандиева Членове : Р. Ж. Темелкова Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Р. Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500108 по описа за 2025 година Производството по в.гр.дело №108/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване ГПК . Образувано е по въззивната жалба на „ ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД , чрез пълномощника адв. С. , против решение №888/25.10.2024 г. по гр.дело №259/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд , в частта , с която е уважен предявеният против дружеството иск от Й. Х. К. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ над размера от 100 000 лв. до присъдения размер от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. К. при ПТП. Счита присъденото обезщетение за завишено , определено в нарушение на принципа на справедливост и несъответстващо на социално – икономическата обстановка в страната към датата на произшествието. Твърди се , че през годината на настъпване на ПТП – 2021 г. обичайният размер на присъжданите обезщетения е значително по – нисък. Изтъква , че предназначението на обезщетението е да замести настъпилите морални неудобства , а не да подобри материалното състояние на ищеца.Според въззивника размерът на обезщетенията , присъждани през последните години в страната , расте експоненциално , без да държи сметка за темповете на увеличение на размера на работната заплата , покупателната 1 способност на населението и икономическата конюктура. Излага доводи за необходимостта от лимитиране на техния размер , като изтъква социалната функция на застрахователя , генерирания ограничен финансов ресурс и опасността от недостатъчност на средства за изплащане на обезщетения на пострадали лица поради изчерпването му с оглед присъждането на обезщетения , несъответстващи на статута на пострадалите , техния принос към обществото и обективно съществуващите социално – икономическите условия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и постановяването на друго , с което искът в тази част да бъде отхвърлен. В становище по въззивната жалба , подадено от третото лице – помагач на страната на ответника „ УМБАЛ Бургас „ АД , чрез пълномощника адв. Т. се излага недоволство , че единственото оплакване в нея е досежно размера на присъденото обезщетение. Счита предявеният в производството иск за недоказан . Оспорва процесуалната легитимация на ищеца с доводи , че родителската му връзка с починалия не е доказана чрез признатите от закона способи.Установяването на родителството е съществено за процесуалната легитимация , съгласно тълкувателно решение 1/2016 гр.София , 21 юни 2018 год. на Върховния касационен съд на Република България , Общо събрание на Наказателна , Гражданска и Търговска колегия при предявяване на иск за обезщетение за смъртта на дете. Сочи като относимо решението на ЕСПЧ , Трето отделение от 16 януари 2024 г. по Жалби №5377/17 на Д. Р. А. и № 9377/17 на И. Д. К. срещу България. На следващо място се твърди , че по делото е установено , че починалият е бил човек със собствено семейство и контактите му с ищеца са били спорадични. Показанията на свидетелите , освен , че недопустимо удостоверяват биологично родство , сочат и фрагментарни техни впечатления за отношенията между ищеца и загиналия. Според страната , съдът следва да съобрази решението с трайната практика на ЕСПЧ - съдебните решения : Н. v. Belgium; Magninv.France(dec.); CarmelSlibav Malta,2016 ; Donadzev.Georgia и Mont Blanc Traiding Ltd Antares Titanium Traiding Ltd v. Ukraine, 2021. Сочи предявения от застрахователя против лечебното заведение иск по гр.дело №389/2024 г. по описа на БОС и липсата на въззивна жалба от страна на ищеца като основание за правния си интерес да предяви възражение против това , според дружеството , извънсъдебно споразумение , сключено в негов 2 ущърб. Отговор на въззивната жалба е подаден и от Й. Х. К. , чрез пълномощника адв. П.. Счита жалбата за неоснователна и бланкетна и моли да бъде оставена без уважение. Намира , че размерът на присъденото обезщетение е в долната граница на размерите , присъждани от съдилищата в сходни случаи , а повишаването им предхожда годината на настъпване на процесното ПТП.Намира за неоснователно оплакването на ответника , че обезщетението не е съобразено с икономическата обстановка в страната предвид съдържанието на мотивите му. Сочи повишаването на МРЗ през годините и изтъква , че макар , причинените имуществени вреди да не могат да бъдат възстановени , целта на присъдените суми е компенсация , макар и частична , за претърпените негативни преживявания. Доводите във въззивната жалба относно статута и дейността на застрахователните дружества счита за неотносими , а оплакванията в тази връзка за несъответстващи на действителното фактическо положение като сочи информацията за записаните премии от застрахователна дейност и брутно възникналите претенции от дейността на ответника за 2022 г , 2023 г и 2024 година , достъпна на сайта на КФН. Доводите на въззивника , че обезщетението следва да бъде съобразено с приноса на пострадалия към данъчната и социалната система счита за противоречащи на Конституцията . Претендира разноски по делото. Въззивна жалба против решението е подадена и от „ УМБАЛ Бургас „ АД , чрез пълномощника адв. Д.. Счита , че в решението неправилно и незаконосъобразно е прието , че ищецът е надлежно легитимиран да предяви процесния иск и , че в лечебното заведение е проведено закъсняло оперативно лечение , което е намалило шансовете за преживяемост на лицето , починало в резултат на процесното ПТП. Относно процесуалната легитимация на ищеца поддържа доводите , изложени в становището по предходната въззивна жалба относно нейната недоказаност. В допълнение сочи , че твърденията за наличие на роднинска връзка се опровергават от бащиното име на починалия и от липсата на официални свидетелстващи документи. Не е доказано и ищецът да е сред лицата , които по смисъла на европейското законодателство - Директива 2004/38/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да 3 се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки , за изменение на Регламент ( ЕИО ) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ ЕИО , 68/360/ ЕИО ,72/194/ ЕИО ,73/148/ ЕИО , 75/34/ ЕИО , 75/35/ ЕИО , 90/364/ ЕИО , 90/365/ ЕИО и 93/96/ ЕИО се считат за членове на семейството.Поддържа се , че не е установена родствена връзка между починалото лице и ищеца по делото. На следващо място намира , че не са установени особени близки отношения между ищеца и лицето , загинало в процесното ПТП. Съдът е достигнал до обратния извод въз основа на събраните по делото свидетелски показания , който обаче се отнасят за откъслечни периоди и не сочат наличието на твърдяната близост , която да е от изключителен характер и която да обоснове присъждане на обезщетение за ищеца съгласно ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС. Оспорва се констатацията на съда , че оперативното лечение , извършени от служители на УМБАЛ Бургас е закъсняло и е намалило шансовете за преживаемост на починалото лице. Твърди се , че проведено лечение е съответно на нивото на компетентност на болницата и нейните отделения по спешна медицина и неврохирургия. Според страната , медицинският персонал е извършил всички дейности във връзка с триажа , диагностицирането и лечението на починалия Христо Кинов в съответствие с медицинските стандарти и материалната обезпеченост на лечебното заведение. Според заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза предприетите действия са правилни и своевременно осъществени и съответстват на медицинските стандарти и наука. Проследено е възникването и разширението на мозъчния оток и неотносимостта на счупения спинозен израстък на шестия гръбначен прешлен , която е установена по – късно към травмата и нейното лечение . Според вещите лица смъртта е резултат от ПТП и получените травми , а не от несвоевременно предоставена медицинска помощ и е била неизбежна според медицинската статистика. Следва да бъде отчетено и времето на доставяне на пациента в лечебното заведение – минимум два часа и половина след настъпване на ПТП , както и липсата на данни да е бил обездвижен при транспортирането му до МБАЛ Бургасмед и УМБАЛ Бургас.Сочи правната регламентация на медицинската дейност и въведените стандарти и счита , че съдът е бил длъжен да изследва тяхното прилагане и 4 наличието на причинно – следствена връзка със смъртта на пострадалия за ангажиране на отговорността на лечебното заведение съгласно разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.Според вещите лица няма нарушение и на добрата медицинска практика. Твърди , че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е връчил на третото лице книжата по делото и по този начин е възпрепятствал правото му на защита. Счита , че в резултат на изложеното обезщетение е недължимо или при условията на евентуалност следва да бъде намалено до справедлив размер , съответстващ на икономическите условия и на съдебната практика. Моли да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.Претендира присъждане на разноските по делото. В отговор на въззивната жалба на „ УМБАЛ Бургас “ АД , подаден от Й. Х. К. , чрез адв. П. , се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира , че твърдението в нея , че съдът е приел , че ищецът е биологичен баща на пострадалия и поради това е легитимиран да предяви настоящия иск за несъответстващо на съдебния акт. В решението съдът се е позовал на признатото с ПП 5/69 ВС право на лицата , създали отношения , наподобяващи родство и брак , да получат обезщетение при смърт и след като е констатирал , че между двамата е изградена трайна връзка изпълваща съдържанието на връзката родител – дете , е приел , че ищецът е легитимиран да получи обезщетени e за смъртта на отгледаното от него дете. Не е направен извод за биологична връзка между ищеца и починалия. Свидетелите са категорични и единодушни , че именно Й. К. е биологичен баща на загиналия Х. К. , предвид отношенията им , манифестирани в обществото и въпреки липсата на уреждане на биологичната връзка , която ищецът не се домогва да докаже в настоящото производство.Според страната показанията на свидетелите не са противоречиви относно действителното местоживеене на Х. К. от неговото раждане до смъртта му. Починалият е живял в дома на ищеца до създаването на собствено семейство и е продължил да поддържа близки отношения с него до смъртта си. Твърди се , че общото им местоживеене не е сред неотносимите за спора факти. Съдът основателно е допуснал и кредитирал събраните по делото показания на свидетелите относно процесуалната легитимация на ищеца. 5 Оспорва доводите за приложимостта на ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС и твърденията , че връзката между ищеца и Х. К. е била с характер на приятелство.Оспорват се и твърденията за непълнота и фрагментарност на показанията на свидетелите с доводи , че обхващат целия период от съществуване на отношения между ищеца и пострадалия и отразяват ежедневни и трайни впечатления. Намира , че съдът основателно ги е кредитирал след събирането им по законоустановения ред и проверката за тяхната достоверност посредством поставянето на въпроси към свидетелите на ответника. По възражението относно несвоевременното оперативно лечение се сочи , че според статистиката , цитирана от вещото лице , изпълнило съдебно – медицинската експертиза Х К е бил сред 2% пострадали с шанс за преживяемост , макар и намален , и поради това несвоевременно оказаното лечение е причина за смъртта му. В хода на производството е установено , че лечението е правилно , но закъсняло , тъй като при наличната тежка неврологична симптоматика при постъпването и получената фрактура проведеното рентгеново изследване е следвало да бъде извършено веднага , както и да бъде направено по – прецизно изследване КТ на шиен прешлен.Отлагането е безспорно е забавило лечението и несъмнено е способствало за смъртта на пострадалия , като е намалило шансовете му за преживяемост , както е прието в обжалваното решение. Правилно съдът е посочил обвързаността на третото лице - въззивник с мотивите на решението съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2Чл. 223. ⚖️ Практика (1) (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Привличане на лице със самостоятелни права ГПК относно ангажирането на отговорността на ответника да обезщети ищеца за установените вреди. Цитира определение №5/07.01.2019 г. по гр.дело №2656/2018 г. на ВКС в подкрепа на изложеното . Счита за бланкетно и неконкретизирано направеното в жалбата оплакване за допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Подадена е и насрещна въззивна жалба – от Й. Х. К. , чрез пълномощника адв. П. , против решението в отхвърлителната му част. Навеждат се оплаквания , че съдът неправилно е определил размера на присъденото обезщетение , тъй като макар да е обсъдил събраните по делото гласни доказателства , но не е отчел в пълнота обстоятелствата , установени с тях. Показанията на свидетелите сочат близостта между ищеца и починалия Х К , нейната продължителност и интензитет , на които присъденото обезщетение 6 не съответства. Ищецът е отгледал починалия и сестра му от ранна възраст , без присъствието на тяхната биологична майка – обстоятелство , констатирано от съда , но недооценено в достатъчна степен.Моли искът да бъде уважен изцяло – до предявения размер и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В отговор на насрещната въззивна жалба , подаден от „ ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД , чрез пълномощника адв. С. , се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение за неоснователно. Счита го за съобразен с присъжданите от съдилищата обезщетения към датата на настъпване на ПТП. Съдът е отчел обстоятелството , че ищецът и починалия Х К са живели в отделно домакинство и от показанията на свидетелите се установява скръб , ненадхвърляща рамките на обичайната. Размерът на обезщетението съответства на установения интензитет на страданията . Липсата на търсене на психиатрична помощ от негова страна , липсата на прием на медикаменти и неустановяването на разстройство на психиката и на когнитивните му процеси според страната са индиция , че е преработил стресогенното събитие и то не е довело до трайни поражения на психиката му. Липсват данни за нарушения на социалните му връзки , промяна в ритъма му на живот и други негативни последици.Сочат се критериите за определяне на обезщетение съгласно принципа на справедливост , установен с разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , ППВС 4/68 г. и практиката на ВКС. Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ , вр.чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Ищецът Й. К. претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв , вследствие смъртта на Х. М. К. , настъпила при ПТП на 18.09.2021 г , вина , за което има водачът на лек автомобил „ Тойота Рав 4“ с рег. № А 2745 НР. Твърди се , че ищецът е баща на починалото лице и вследствие на неговата смърт е претъпял непоправими неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания , независимо , че до смъртта на пострадалия не го е припознал. Ищецът е изпълнявал родителски функции , изразяващи се в отглеждане и възпитание , оказване на морална и материална подкрепа , като изградените в годините отношения на житейска и 7 семейна близост между баща и син са безвъзвратно и необратимо прекъснати.Към момента възникване на непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното застрахователно дружество , спрямо когото е била предявена извънсъдебна претенция и с уведомление изх. № 6115/12.12.2022 г е отказано определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. В отговора на исковата молба застрахователното дружество е оспорило претенцията като неоснователна. Направено е възражение за независимо съизвършителство при ПТП от страна на водача на третия автомобил , участвал в ПТП – Ж. С. , а също така и за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 60% – твърди се , че същият не е бил с поставен предпазен колан. Претендираното обезщетение е оспорено като прекомерно.Направено е и възражение за допусната лекарска грешка при лечението на пострадалия в МБАЛ Бургас , като се твърди , че смъртта е настъпила в резултат на несвоевременно лечение. Твърди се причиняване смъртта на Х. К. в резултат на неправилно лечение , несвоевременни лекарски действия в нарушение на медицинските стандарти и добри лекарски практики , които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на лицето.Твърди се , че , ако тези грешки не са допуснати , смъртта е било възможно да бъде предотвратена. По делото е конституирано като трето - лице помагач на ответника „ УМБАЛ Бургас “ АД. В становище на третото лице са оспорени твърденията за съпричиняване от страна на дружеството на смъртта на Х. К.. Оспорена е причинно - следствената връзка между действията на лекарите и осъществените медицински интервенции и процедури и настъпилата смърт. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил частично претенцията , като е присъдил обезщетение в размер на 130 000 лв , ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането. Изложил е мотиви , че от свидетелските показания се установява , че ищецът е биологичен баща на починалото лице ; че след раздялата с майка му , ищецът е продължил да се грижи за него , отношенията помежду им са били топли , Х. бил добре гледан , добре облечен , баща му осигурявал средствата за издръжка на семейството. Преди около 6-7 години пострадалият създал свое семейство , отделил се от баща си , имал дете , което ищецът възприемал като 8 свое внуче.Впоследствие започнал връзка с друга жена , но отношенията с бащата не са прекъснати , често говорили по телефона.Свидетелите са установили , че ищецът е преживял тежко загубата на сина си. При определяне на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на починалия , че става дума за внезапна загуба на дете , което винаги води до тежки болки и страдания.Взето е предвид , че от няколко години починалият имал свой живот , създал семейства , вече не разчитал толкова на помощта на баща си.За неоснователно е прието възражението за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан Анализирано е заключението на съдебно - медицинската експертиза , при което съдът е направил извод , че в УМБАЛ – Бургас е проведено закъсняло оперативно лечение , което е намалило шансовете за преживяемост , каквито към момента на приемане в лечебното заведение са били налице.Прието , че пострадалият е бил приет в лечебното заведение , в специализирано отделение по неврохирургия , където при правилно поставена диагноза е можела да се извърши спешна леминектомия , за която не се изисква доставяне на импланти , така че да се освободи мозъчния канал и да се даде възможност на гръбначния мозък да заработи часове след травмата. Прието , че този извод не се отразява на отговорността на застрахователя , тъй като когато увреждането е причинено от неколцина , отговорността между деликвентите е солидарна. Увреденият може да предяви претенцията си за обезвреда към всеки от тях , без значение вътрешните им отношения , т.е. вината и приносът на всеки. При служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци , водещи до нищожност или недопустимост на същия. По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбите - чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК. По отношение на материално - правната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди : безспорно е по делото , че до смъртта на Х. К. не е установен неговия произход от бащата. Ищецът не е предприел действия за неговото припознаване , а произходът не може да се установява със свидетелски показания. От друга страна обаче е установено от показанията на разпитаните свидетели – Г. , А. и Ц. , че ищецът и майката на починалия са живели заедно около 3-4 години и след раздялата им , детето е останало при ищеца.Последният се е грижил за него с помощта на майка си , 9 работил е и издържал семейството си. Отношенията помежду им били добри , Х. бил добре гледан , добре облечен , обръщал се към ищеца с „ татко “. Съвместното съжителство продължило допреди 6-7 години , когато пострадалият заживял със жена , имал дете , напуснал дома си и се отделил в самостоятелно домакинство.Две години преди да почине , Х. заживял в друго населено място с друга жена , но свидетелите потвърждават , че връзката му с ищеца не е прекъсната , детето от първата връзка на Х. контактувало с ищеца , той го имал като внучка. Когато Х. постъпил в болницата след катастрофата , ищецът го посещавал , а след смъртта му много страдал и я преживял тежко. Отговор на въпроса кои са лицата , материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък , е даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС , с което е прието , че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд , и по изключение всяко друго лице , което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания , които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е разяснено , че с Постановление № 5/24.11.1969 г. , Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото , но неосиновено дете , съответно на отглеждащия го , като включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения , които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо , при установени действително претърпени вреди , те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете , съответно на отглеждащия го , е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете , без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. 10 Въз основа на установените по - горе факти , настоящият състав приема , че ищецът е активно материално легитимиран по предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ , тъй като с оглед конкретните установени по делото обстоятелства , отглеждането , осъществявано от ищеца по отношение на пострадалия още от най - ранна детска възраст , е било трайно и е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете , като , както бе посочено , обстоятелството дали са били предприети формални процедури по припознаване или установяване на произход , е без значение. По отношение на приетото от първоинстанционния съд , че ненавременно проведеното оперативно лечение на пострадалия в УМБАЛ – Бургас , отделение по НХ , е в причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на същия , т.е. е прието е съизвършителство и при няколко деликвенти отговорността , между които е солидарна , претенцията може да се насочи само спрямо един от тях , съдът намира следното : във връзка с възражението за съизвършителство - с твърдения , че и друг субект е виновен за увреждането , съдът намира , че привличането на трето лице помагач на страната на застрахователя не разширява предмета на спора , въведен с исковата молба и не е предмет на изследване поведението и на друго лице , което е причинило вредоносните последици.При безспорно установената вина на причинителя на ПТП с влязла в сила присъда по НОХД № 942/2022 г на ОС Бургас , довело до смъртта на Х. К. , наличието на застраховка „ Гражданска отговорност “ с ответното застрахователно дружество и липсата на данни за съпричиняване на вредата от пострадалия , ирелевантно за разрешаване на спора е наличието на съизвършителство от трето лице. От друга страна , дори да е налице съизвършителство , на основание чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД съизвършителите отговарят солидарно спрямо увредените лица , а съобразно чл. 122Чл. 122. ⚖️ Практика (3) Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. ЗЗД кредиторът - увреденото лице - може да търси изпълнение на цялото задължение от който и да е от солидарните длъжници ; в този случай избраният длъжник дължи пълно удовлетворение , а уреждането на отношенията между солидарните длъжници е между тях - извънсъдебно или в отделно производство / такова има висящо - гр.д. № 389/2024 г на ОС – Бургас /. По тези аргументи възражението за съизвършителство е ирелевантно за спора. По отношение на размера на присъденото обезщетение : налице са 11 задължителни за съдилищата постановки , дадени с ППВС № 4/1968 г. , доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК , според които понятието " справедливост " в нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства , специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии , които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта , възрастта на пострадалия , действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето , което претендира обезщетение , причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането , че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита също така икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и нивата ( лимити ) на застрахователното покритие по задължителната застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите ". Предвид на това и с оглед на установените по делото релевантни обстоятелства - отношенията между ищеца и починалото лице , като между биологичен родител и дете / без да има припознаване /, полаганата от ранна детска възраст грижа за неговото отглеждане , възпитание и издръжка без участие на майката , а също и фактът , че 6-7 години преди инцидента пострадалият е напуснал семейството на ищеца и е започнал самостоятелен живот , имал е деца от две връзки , но контактът с ищеца не е бил прекъснат , възрастта на починалото лице – 27 години и на ищеца към датата на ПТП - 48 години , а също и начинът , по който ищецът е преживял загубата намира , че към датата на увреждането справедливото обезщетение следва да се определи в размер на сумата от 130 000 лв. Над този размер искът до сумата от 150 000 лева е прекомерно завишен и правилно е отхвърлен , като краен резултат.Възраженията в жалбата на застрахователното дружество относно статуса на живот на ищеца , това което добавя като стойност в икономиката от гледна точка на образование и професионален принос , размерите на данъците , които плаща и приносът му в социалната система , които според обжалващото дружество следва да се съобразят от съда , са напълно ирелевантни и не са обстоятелства , които следва да се вземат предвид при определяне на размера на дължимите обезщетения , а отделно от това са дискриминационни. 12 След постановяване на първоинстанционното решение ответното дружество е заплатило сумата от 100 000 лв , видно от молба с вх. № 20343/20.11.2024 г , с приложено към нея платежно нареждане от 18.11.2024 г. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК съдът е длъжен да вземе предвид настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право.Поради това искът за сумата от 100 000 лв следва да се отхвърли поради настъпило плащане в хода на процеса.Решението в тази част следва да се отмени , а за присъденото обезщетение за разликата до 130 000 лв да се потвърди.Върху главницата от 100 000 лв се дължи лихва за периода от 10.09.2022 г до 17.11.2024 г , а за сумата от 30 000 лв – лихвата се дължи от 10.09.2022 г до окончателното й изплащане. По разноските : искане за присъждане на разноски са направени от всички участници в производството. На третото лице помагач не се присъждат разноски , съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Въззивното дружество „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ АД претендира разноски в размер на 600 лв – такса по въззивната жалба и адвокатско / юрисконсултско възнаграждение.Тъй като жалбата на дружеството е неоснователна , не се дължат разноски в размер на държавната такса , платена за обжалването на решението. Няма доказателства за платен адв.хонорар на адв.Т. , поради което не му се дължат разноски за защита против жалбата на останалите страни в производството.Не се дължи и юрисконсултско възнаграждение , тъй като дружеството не е представлявано от юрисконсулт.По отношение на разноските на процесуалния представител на ищеца : такива се претендират по насрещната въззивна жалба , за защита против жалбата на застрахователното дружество и против жалбата на третото лице – помагач. Тъй като насрещната въззивна жалба е неоснователна , разноски по нея не се дължат.За защита против жалбата на „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ АД се претендират разноски в размер на 3050 лв , платени по банков път , видно от представения отчет по сметка на процесуалния представител. Процесуалният представител на застрахователното дружество е направил възражение по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение.В настоящото производство е подаден отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество и е проведено едно съдебно заседание , без да се събират нови доказателства. Съгласно приетото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и установената след постановяване на това решение 13 практика на ВКС , при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по наредба , приета от съсловна организация на адвокатите , като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено ориентир при определяне служебно на възнаграждения , но без да са обвързващи за съда. Тези размери , подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги , като от значение следва да са : видът на спора , интересът , видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки тези обстоятелства , като от една страна взе предвид обжалваемият интерес по жалбата на застрахователя , а от друга неусложненото от фактическа и правна страна въззивно производство , вида и характера на извършените от адвоката на ищеца реални действия по осъществяване на защитата му срещу подадената от застрахователя въззивна жалба и значително по - малката продължителност на това производство , съдът намира , че възражението за прекомерност е основателно и следва да присъди адв.възнаграждение , като разноски в размер на 1800 лв. За защитата срещу въззивната жалба на третото лице - помагач се претендират разноски в размер на 9850 лв , за които има данни по делото , че са уговорени и реално платени от ищеца.Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК третото лице – помагач дължи разноските , които е причинило със своите процесуални действия.с Оглед изхода от спора и неоснователността на жалбата на УМБАЛ Бургас , е налице основание за ангажиране отговорността на третото лице - помагач за разноските на насрещната страна по подаване на отговор на въззивната жалба и процес.представителство в размер на 9850 лв. Мотивиран от горното съдът РЕШИ: : ОТМЕНЯ решение № 888/25.10.2024 г. по гр.дело №259/2024 г. по описа 14 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ на Бургаския окръжен съд , в частта , в която е осъдено „ ДаллБогг : Живот и Здраве “ АД да заплати на Й. Х. К. сумата 100 000 лв и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Х. К. , ЕГН **********, с адрес : с.В. против „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.С. , бул. „ Г.М.Д. “ №* за заплащане на сумата 100 000 лв , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , вследствие на смъртта на Х. М. К. при ПТП , настъпило на 18.09.2021 г , поради извършено на 18.11.2024 г плащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 888/25.10.2024 г постановено по гр.д. № 259/2024 г на ОС – Бургас , в частта , в която е осъдено „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.С. , бул. „ Г.М.Д. “ №* да заплати на Й. Х. К. , ЕГН **********, с адрес : с.В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв , ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от 10.09.2022 г до окончателното й изплащане и в частта , в която е присъдена законна лихва върху сумата от 100 000 лв за времето от 10.09.2022 г до 17.11.2024 г , както и в частта , в която е отхвърлен иска за сумата над 130 000 лв до претендирания размер от 150 000 лв . ОСЪЖДА „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.С. , бул. „ Г.М.Д. “ №* да заплати на Й. Х. К. , ЕГН **********, с адрес : с.В. сумата 1800 лв , разноски във въззивното производство. ОСЪЖДА „ УМБАЛ Бургас „ АД да заплати на Й. Х. К. , ЕГН **********, с адрес : с.В. сумата 9850 лв , разноски във въззивното производство. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „ УМБАЛ – Бургас „ АД. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба. 15 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)